| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Едно „включване” на Румяна Узунова в политическото предаване на Радио „Свобдна Европа” „Факти, събития, коментари”
Румяна Узунова: Тече вече 29 ден от гладната стачка на поета Петър Манолов. Този талантлив български поет извършва граждански акт, поставя живота си на риск в защита на една справедлива кауза, която подкрепят българи от най-различни слоеве на обществото - и интелектуалци, и обикновени хора. Телефоните на българската редакция на Радио “Свободна Европа” никога не са звънели толкова много. Обаждат се слушатели, питат какво е състояние на Петър Манолов, искат да изразят солидарността си с този човек, който отстоява не само своята лична кауза, а каузата на демокрацията, гласността и социалната справедливост. Петър Манолов не е в добро състояние, драги слушатели. Ето какво съобщиха по телефона за състоянието на Петър Манолов Цветан Златанов и д-р Константин Тренчев.
Цветан Златанов: Вчера бях на посещение с моя приятел д-р Тренчев, също член на Независимото дружество, у Петър Манолов. Посрещна ни Вера Манолова. Не бих казал, че е в добро състояние, но все пак ходи, макар и силно отпаднала. Започнала е захранване. Безпокоях се много и въпреки че д-р Тренчев прекара инфаркт през декември и беше в доста продължителен възстановителен период, сметна, че е необходимо да заеме своята гражданска позиция в края на краищата и да ни помогне в случая. Нека той да ви разкаже по-подробно, разбира се, Петър пести всяка калория енергия, както се казва вече. Ето ви го д-р Тренчев с професионалните забележки.
Р. Узунова: Вие сте Цветан Златанов, член на Дружеството?
Цв. Златанов: Да. Ето д-р Тренчев.
Р. Узунова: Д-р Тренчев, какво е състоянието...
Цв. Златанов: Той ще ви се представи.
Р. Узунова: Д-р Тренчев?
Константин Тренчев: Да, казвам се д-р Константин Тренчев, асистент съм във Висшия медицински институт, Стара Загора.
Р. Узунова: Да, слушам ви.
К. Тренчев: По повод здравословното състояние на Петър Манолов. На 28 ден от гладната стачка състоянието му е доста тревожно - отслабнал е с над 15 килограма, подкожната мастна тъкан е силно редуцирана, кожният тургур е намален, правят впечатления бледата кожа, видимите лигавици, силно изразената отпадналост и склонност към колабиране. Аз се извинявам, че ползвам термини, но все пак не мога и без тях.
Р. Узунова: Вие сте медицинско лице.
К. Тренчев: Вие сами разбирате... От страна на дихателната, сърдечно-съдовата и храносмилателната система сега за щастие нямаме сериозни оплаквания и не се констатират при прегледа големи промени. Петър страда от калколозен пиелонефрит ...
Р. Узунова: Какво е това?
К. Тренчев: Това са камъни в бъбреците, който се е проявил през последните седмици с няколко средно тежки кризи. На фона на общото отслабване и подтиснатия от хранителния недостиг имунитет е възможно обостряне на този хроничен процес и всяко друго заболяване би протекло много тежко и би се развило много остро. Направихме лабораторно изследване на урина и за щастие е в границите на нормата. Държа да отбележа, че без разширено инструментално изследване е изключено да дам изчерпателно заключение за неговото здравословно състояние, но дори и оскъдните данни от прегледа, който осъществих все пак с една слушалка и апарат за кръвно, ми дават основани силно да се безпокоя, че в течение на следващите 1-2 седмици промените, които настъпват в организма му, вече ще станат необратими. Той навлиза, сега е 2ри към 3ти стадий на гладуването. Това е едно медицинско подразделение на тези състояния, но третото състояние е вече терминално и дори тогава вече да се намесим, ще бъде късно.
Р. Узунова: Късно в смисъл, че ще има необратими процеси?
К. Тренчев: Да. Ами то не е, разбира се, наложително и да ви давам сведения под формата на лекция, какво точно ще стане в организма, но състоянието е подчертано много сериозно.
Р. Узунова: Мога ли да говоря със Златанов още малко?
К. Тренчев: Да, разбира се, сега ще ви го дам.
Цветан Златанов: Ало?
Р. Узунова: Каква е решимостта на Петър Манолов?
Цв.Златанов: Ами знаете ли, вероятно сте информирана, в понеделник и вторник, и т.н. се продължиха се с печатните истории. Мисля, че това не е сломило духа му. На моите увещания, че все пак вероятно ще се постигне в скоро време решение, не мога да кажа, че ми повярва. Не е получил остатъка от личните си вещи, от част от архива на Дружеството – нищо, от авторските наброски, от сценариите, от разказите, от работния си архив…
Р. Узунова: А как посреща кампанията във вестниците?
Цв.Златанов: Мисля, че това не влияе психически на състоянието му, дори е окуражен. Имал много обаждания от членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, дори и след срещата им на висше ниво, където са се опитали под натиск да разкритикуват моралното съдържание на текстовете му и на „творбите”.
Р. Узунова: Продължават да му се обаждат, продължават да държат връзка с него?
Цв. Златанов: Когато е възможно с телефон, или отиване, или предаване чрез някого.
Р. Узунова: Защото телефона му продължава да бъде прекъснат.
Цв. Златанов: Не, също по време на нашия престой продължаваше да не работи телефона, но имат връзка негови приятели, обаждат се чрез други телефони. Една непрекъсната, струва ми се, духовна подкрепа, което е основно за доброто им състояние сега - и на него, и на съпругата му.
Р. Узунова: Да, благодаря ви много.
Вместо да намерят разумно решение, властите избраха изпитания сталинистки път – ругателска кампания в печата. Мислят ли, че ще заблудят обществеността?! Толкова ли е къса паметта на българина, та да забрави в какво например обвиняваха Трайчо Костов - че бил шпионин на чужди разузнавания. В какво обвиняваха Александър Солженицин и Андрей Сахаров? Не е къса паметта на българина, будно е чувството му за справедливост, будна е и другарската му солидарност. Обаждат се и на мен лично слушатели, казват ми, че не вярват в ругатните във вестниците. Искат да изразят симпатиите си към Петър Манолов и другарите му от Дружеството за защита правата на човека в България. Искат да предам на гладуващия поет топлите им думи. Разбирам тази широка загриженост към личност и поет като Петър Манолов. Личност вдъхновена и борческа, личност заангажирала силите си - и духовни, и физически, за да подпомогне неминуемия исторически процес към демократизация и справедливи социални отношения. Поет - талантлив и силен. За първата стихосбирка на Петър Манолов във в. “Литературен фронт” един талантлив колега по перо на Манолов бе писал следното: “Имам чувството, че съм се срещнал с един забравен и добър самотник. С един човек, който е живял живота си далеч от суетата и стремежа към признание. И така естествено и просто, както е живял, така просто и естествено е писал своите поетически откровения”. Друг автор, пак в “Литературен фронт” бе писал: „Авторът на “Докато стана пясък” (това е заглавието на първата книга на Петър Манолов) е заслужил правото да ни се противопоставя, защото, ако перифразираме думите на Пеги(?), истинската поезия не е тази, срещу която не може да се каже нещо, а тази, която казва нещо.” Днес наричат тази поезия порнографска, днес приписват на поета Петър Манолов какви ли не престъпления, днес отричат правото му да се противопоставя на неправдите с мирни средства, с цената на живота си. Днес му конфискуват поетическия архив, отказват му да се възползва от конституционното си право да издава независимо списание и да членува в независимо дружество за защита на човешките права. Днес заплашват да го съдят, макар че времето на подобни показни процеси отдавна вече е отминало. Може ли, колега Пейчев, да използвам случая и отново да дам телефона си на слушателите (диктува номер). Можете да ме намерите на този телефон през работно време.
(Излъчено на 9.02.1989 г.; ролка № 307)
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
