![]() |
![]() ![]() |
![]() |
||||||||||
![]() |
|
![]() |
||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
Следствено дело № 66 от 1989 г. Събранията в кино "Петър Берон" Независимите сдружения след падането на Живков Коментарът на Л. Александриева
|
Разказ на Ремзи Мехмедов Бекиров Ремзи Бекиров: Готови ли сме? Казвам се Ремзи Бекиров, от Михайловград се обаждам. В момента съм интерниран в град Бойчиновци, Михайловградска област, от о-в Белене. Жител съм на с.Черноград, Бургаска обл., вече 5 г. съм отделно от семейството си. Чуваме ли се? Член съм на Независимото дружество за човешки права в България. Станах член на Дружеството, защото подкрепвам техните мисли и идеали - като другарите Едуард Генов, Цеко Цеков, Благой Топузлиев, Илия Минев, Петър Манолов, Димитър Томов, Цветан Златанов, Катя Маркова и много други другари. Познавам членовете на Дружеството, които са честни и почтени граждани като художника Димитър Томов, с който се лично познавам, и Цв. Златанов, и много други. Вероятно след моето интервю ще бъда арестуван, арестуван и изтезаван, но аз и нашето Дружество не вършим нищо против властта; ние нямаме никакви лоши намерения, което е вписано в програмата на Дружеството. Ние се борим и ще се борим за справедливост и за човешки права, които българските власти са подписали в Хелзинки през 1975 г., в Мадрид 1983 г. и Виенската среща 1989 г. Защо всички остават в късче хартия? Мога да Ви цитирам думите на един служител на ДС, гр. Кърджали, който се казва Ламбрев, който е казал: ”Ние въпреки че подписахме всичко във Виена, но няма да изпълняваме нищо”; също мога да Ви твърдя отношението на един друг шеф на МВР, гр. Айтос, Ангел Хинков, който ме напсува на майка и ме заплашва с куршум за мойта позиция. Изпрати ме в Главно следствено управление с цел да ме тикне в затвора. За съжаление, не стана неговото. (…) Също така, къщата на Халим Сюлейманов в Търговище, който в момента се намира в с. Ерден(?), Михайловградска обл., на 24и, 25и и 26и беше блокирана от служителите на МВР. Даже телефоните на Търговище са били блокирани - за разговор със семейството на Бахрие Алиева. Аз лично не съм осъждан; защо, без никакво обяснение ме третират от пет години? Това ли са човешките права в България? Нима мойто семейство няма нужда от баща, от дядо? Вече съм поел всякакви рискове; милеем за пълна демокрация. 30 март 1989 г., предал Рамзи Мехмедов Бекиров от с. Черноград, Бургаска обл., в момента интерниран в гр. Бойчиновци, адрес, Михайловградска обл. Благодаря на всички, които слушат, а който не слуша… Хубаво е човек да живее свободно, и то в навечерието на 21 век. Другаря Димитър Томов, художника, от Михайловград, тази сутрин рано беше прибран запас. Р.Узунова: Ало, чувате ли ме? ( 31.03.1989 г., ролка № 153)
|
||||||||
|