|
||||||||||||
Следствено дело № 66 от 1989 г. Събранията в кино "Петър Берон" Независимите сдружения след падането на Живков Коментарът на Л. Александриева
|
Откъси от интервюта с Петър Манолов
(…) Р. Узунова: А Илия Минев как е? П. Манолов: Искам да използвам радио „Свободна Европа” да бъде принуден Илия Минев също да прекрати гладната си стачка, за да не бъда после обвинен… като причина за неговата смърт. Р. Узунова: Зле ли е? П. Манолов: Сведенията ми са от преди 3 – 4 дена. Те са, че се държи и че е с много бодър дух. Но той, доколкото разбрах, има склероза на сърдечния мускул… Два пъти идва неговата съпруга - искаше от нас да прекратим…, но аз не мога, защото пък предавам позиции… Р. Узунова: Разбирам ви напълно. (4.02.1989 г., ролка № 141)
Р. Узунова: Петър Манолов, Румяна Узунова е на телефона. Отдавна се мъча да се свържа с Вас и Вашия телефон, някак си подозрително дава свободно? П. Манолов: Ами, оказа се, че му липсвало тиксо ...там трябвало да се облепи, за да работи… тези така ми казаха, които дойдоха от пощата – поради тиксото не работел... Р. Узунова: Да оставим този въпрос; понеже, един доста тревожен въпрос имам към Вас. Научаваме, че И. Минев продължава своята гладна стачка. Бихте ли проследили историята от началото до края, защото той започна гладната стачка, в подкрепа на Вашите искания, след което, изглежда, се промениха исканията му. Бихте ли разказали по-подробно? П. Манолов: Председателят на Дружеството И. Минев започна гладната си стачка в подкрепа на исканията да бъде върната документацията на Дружеството, а както и да се върнат и моите ръкописи. И след като гладната стачка, заедно с участието на другите от Дружеството, постигна, така да се каже, успех, той,… впрочем, изпратих му семейство Бояджиеви - да прекрати гладната стачка - даже започнах захранването пред тях, и той каза, че ще продължи още три дена. Зачетох това желание за изравняване, но после започнаха да стигат до мене слухове, дори да идват хора,… че той е отправил нови искания, между които: обявява гладна стачка до смърт. Р. Узунова: Какви по-точно? П. Манолов: Ами, първите искания бяха да получи опровержение в пресата, че тази ... измърсителска кампания, всъщност е измърсителска… Р. Узунова: Той доста беше оклеветен в пресата… П. Манолов: Да, той беше толкова оклеветен, че ако се получеше още една публикация, след във в. „Отечествен фронт”, където имаше факсимиле, че 800 члена на ОРГ(?) искат неговата смъртна присъда, ако се появеше още една публикация, може би Илия Минев, заедно с другите, трябваше да започне да съди онези, които са го осъдили повече от две десетилетия на, …са го лишили от свобода. Р. Узунова: Доколкото научих, последните му искания, съвсем прости и съвсем човешки - просто да му пратят едно писмо, официално писмо, че са получили неговите протести. Какво знаете по този повод? П. Манолов: Освен че са получили… да му бъде отговорено в законния срок. Тече повече от месец, а той няма отговор за най-нормалните си искания – да му се каже какъв е, наистина ли е такъв, какъвто го описват, да му се отговори на Молбата към Държавния съвет, накрая към Министъра на вътрешните работи. Р. Узунова: Да, разбирам. Нека да Ви върна пак към въпроса за Илия Минев. Как виждате Вие, могат ли да се разрешат нещата? Как виждате Вие разрешението на въпроса? П. Манолов: Узунова, когато аз правих опити да разговарям от Централната поща в Пловдив, обикновено телефонистката ми отговаряше, че там в стаята, където е той, няма никой. Не си позволих арогантността да й пожелая в такава ситуация, ако й се случи на и нея, там да няма никой! Аз знаех, че там, където звъни този телефон, там не може да няма никой. Така ловко се манипулира с телефони и с всякакви други средства за свързване, че аз се учудвам на безчовечието на хората, които стоят зад тези апарати. Имам чувството, че има сили, които желаят трагична развръзка. Р. Узунова: Дано не се осъществят, дано не стане всичко това. П. Манолов: След толкова дни глад, душевността съвсем естествено, духовността, вземат превес над телесното. Човек става много податлив, човек става даже, може би, по-извисен, много горд. Оттам нататък той лесно може да бъде моделиран точно в тази посока… Последната ни информация вчера е от Стефан Вълков от Асеновград. Р. Узунова: Какво казва той? П. Манолов: Казва, че духът е много извисен, но Минев е много отслабнал; като че ли Ст. Вълков е получил обещанието за още 2 – 3 дена, но не се знае за какво ще трябват тези 2 -3 дена – няма обяснение за тези 2 -3 дена. Могат и да са фатални, може даже и в момента, докато ние разговаряме да ... Р. Узунова: Ох, не дай Боже! Да не го изговорим... Добре, благодаря Ви. Дано и този път надделее благоразумието. П. Манолов: Не се иска кой знае колко. Но към мене се отправят заплахи, че за някои органи, за някои институции въпросът е решен и приключил, Узунова. Р. Узунова: В какъв смисъл? Да го оставят да умре? П. Манолов: В най-лошия. Р. Узунова: Някой има цинизма да Ви каже такова нещо? Официално? П. Манолов: Неофициално. Р. Узунова: Да, разбирам… Благодаря Ви… (7.03.1989 г., ролка № 152)
Румяна Узунова: Петър Манолов, секретарят на Дружеството ли е на телефона? Петър Манолов: Да. Р. Узунова: Вие сте били днеска да видите Илия Минев, в какво състояние е? П. Манолов: Преди малко се върнахме с д-р Тренчев. Състоянието, физическото му състояние наистина е заплашително, но в него се е разпрострял един гигантски човешки дух. Само че се боя, че този дух в близките няколко дена няма да има с какво да се храни, т.е. няма да има тяло, което да храни този дух. Р. Узунова: Опитахте ли се да го убедите да престане? От ваше име, от името на Дружеството? П. Манолов: Това не знам, не знам кой поред път ми е. Ходихме - и даже няколко пъти, и със съпругата ми, и много пререкания имахме; той не даваше да се издума да спре гладната стачка. Ние се обръщахме и към неговата съпруга, водихме и други хора, които да го убедят, пращахме на няколко пъти негови по-близки приятели, с които са имали общи страдания. И той им обещава и после върши пак това,… т.е. остава непреклонен. Р. Узунова: А Дружеството като цяло, управителното тяло на Дружеството, какво отношение взема към въпроса? П. Манолов: Всъщност аз винаги досега съм бил за това да се прекрати, т.е. като секретар винаги мисля, че съм изразявал мнението на Дружеството, мнение, което съм го споделял тук в нас и там където сме се срещали, че гладната стачка трябва да бъде прекратена, защото имаме увереността, че няма да се срещне разбиране в бюрократичния апарат. (8.03.1989 г., ролка № 217)
(…) Р. Узунова: А на Илия Минев състоянието какво е? П. Манолов: Илия Минев състоянието, …снощи говорихме с него и съпругата му. Състоянието се влошава катастрофално. Това, което ние вече можем да направим: всеки член на Дружеството, който мине през нас…, ще тръгнат и специални хора, някои даже са тръгнали, да събират подписи от активистите, защото не знам дали ще можем да се съберем утре…, да съберат подписи от активистите и тези подписи ще бъдат занесени, този списък и този призив ще бъде връчен на Минев утре следобед. Р. Узунова: Дано да се съгласи. П. Манолов: Да се прекрати, за да бъде спасен един човешки живот. Р. Узунова: И един член на Дружеството. П. Манолов: Един член на Дружеството, председателят на Дружеството да бъде спасен. Р. Узунова: Да, благодаря много. (11.03.1989 г., ролка № 196)
|
|||||||||||
|