|
||||||||||||
Следствено дело № 66 от 1989 г. Събранията в кино "Петър Берон" Независимите сдружения след падането на Живков Коментарът на Л. Александриева
|
Изявление на Сабри Искендеров А. Манолова: Един момент, моля, моля, почнете пак… Искате да прочетете изказването на секретаря, нали? Почнете пак от начало изказването. Али Хюсеинов: „Изявление на Секретаря на Демократичната лига за защита правата на човека в България Сабри Искендеров. На 24 март 1989 г. в с. Камено поле, Врачанско, където съм интерниран, пред квартирата, където живея, спря кола с рег. № (номер) на Държавна сигурност, гр.Враца. Бяха двама – единият служител слезе от колата и влезе в двора ми. И ми каза да дойда с тях в Съвета. Заповядаха ми да взема със себе си регистрационния талон на личната си кола и свидетелството за правоуправление, за справка - и повече не ми ги върнаха. Когато попитах: „Въз основа на какво е всичко това?”, отговор не получих. Поисках трите му имена, на служителя – той отказа да ги каже. Още веднъж демонстрираха беззаконие, за кой ли път! Когато пристигнахме в Съвета, влязохме в една стая, единият служител започна да пише предупредителен протокол, който е извънреден - за не напускане на селото от мен на 24, 25, 26 и 27 март. А другият служител, междувременно, започна неоснователна нападка срещу Демократичната лига, на която организация съм секретар. С няколко думи казах, че нашата организация е основана въз основа на Чл. 52, ал. 1 от Конституцията на НРБ; че е хуманитарна организация, а не както казват те – анти социалистическа и незаконна. Ако някой нарушава Конституцията и законите, това не сме ние, а самата власт, която не зачита собствената си Конституция и поетите задължения във връзка с човешките права. Отговорът на служителя от ДС беше следният: „Докато си в България, така ще бъде. Когато напуснеш България, прави каквото щеш.” В горепосочените дати бях наблюдаван денонощно, включително и с бинокъл. Всички коли, влизащи и излизащи от улицата, бяха проверени като в митница. Извънредни протоколи са подписали, или устно - със заплахи, всички мои бивши другари от Белене. Целта е ясна: на 26 март един наш бивш другар от Белене на име Хайзула Хайзулов, бивш учител в с. Голямо Соколово, Търговищко, прави сватба на дъщеря си. Заплашени са дори хората от същото село, че ще ги викат в МВР. Сватбата не е била кървава - никога нямаше да бъде!, но е била много сълзлива. Мисля си аз: „Кому е нужно всичко това? Защо властта се страхува от хора като нас, които искаме нещата да се казват с истинските си имена?” Да оставим политиката настрана; да погледнем икономическата страна на тая сватба. Този наш другар, за да ни кани на сватба, това означава, че ще ни храни, а вие знаете: за да храниш 50 или 1000 човека, колко средства трябва да хвърлиш!” (С. Искендеров, секретар на Демократичната лига за правата на човека в България, 5.04.1989 г., ролка № 316)
Молба на Сабри Искандеров Румяна Узунова: Да, Започнете отначало, че толкова много се говори… Казахте, че сте в изолация… Сабри Искандеров: Толкова нашироко се говори за десталинизация, за престъпленията на Сталин, а тук българското правителство в момента знаете какво упражнява: насилие, особенно спрямо турското малцинство. И тримата сме изолирани. Дори Али Орманлиев… почина дядо му, и не го пуснаха на погребението му… Р. Узунова: Малко по-високо, малко по-високо… С. Искандеров: Ало, нещо прекъсват… Чувате ли? Р. Узунова: Да, да, чувам…. С. Искандеров: Дори не го пуснаха на погребение на дядо му… Това не ми е ясно: едно говорят, съвсем друго вършат. Да. И обръщам се към вас, някакси … повече да се спирате във връзка с нашите въпроси. Р. Узунова: Да, да, разбирам ви и ви съчуствам много /.../ Моля?! С. Искандеров: Ние денонощно ви слушаме по радиото, немаме друг, така да се каже, източник на… Р. Узунова: на информация, да… С. Искандеров: … да, на информация, и само седим край радиоапаратите, нямаме право да напускаме селата… от табела до табела… И това насилие продължава… И не знам до кога ще продължава. Р. Узунова: А колко души наброява вече вашата организация? С. Искандеров: Преди бехме съобщили - над 135; и засега има нови. Но, Румяна, се въздържаме поради съображения, поне за момента… Р. Узунова: Да, да. Разбирам. С. Искандеров: … затуй дори… въпреки че е риск от моя страна, ако може, да се излъчи по радиото директно моя глас… Р. Узунова: Добре, ще видя какво мога да направя... С. Искандеров: Ако е възможно. Рискувам и се обаждам, така да се каже, от други места… В пълна изолация съм, подписвам се и сутрин, и вечер… Подписи … и сталинските методи продължават… Р. Узунова: Добре, добре, ще видя какво мога да направя. (Сабри Искандеров, секретар на Демократичната лига за защита правата на човека в България, интерниран, 9.03.1989 г., ролка № 39)
|
|||||||||||
|