| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
За неотменимостта на преустройството (Любомир Собаджиев)
(…) Л. Собаджиев: Ако не беше получила идеята за преустройство гражданственост в нашата страна, аз съм убеден, че нито хора като Константин Тренчев и другите подобни, които се проявиха в последните две години, щяха да се появят, щяха да се чуят; нито щеше да се стигне въобще до някаква дейност на неформалните сдружения. Убеден съм, че всъщност преустройството е един вече независещ от нас, от нашите желания и от нашите стремежи процес. На който разумният, политически мислещ човек и гражданин трябва да се подчинява, трябва да следва неговия естествен ход.
Р. Узунова: Но по силата на вашата логика сме изправени пред следния парадокс: Най-много говорят за преустройството официалните средства за масова информация и официалната власт. А по вашата логика излиза, че те всъщност са срещу преустройството, дори само с този прост акт със задържането на тези рожби на времето, рожби на епохата на преустройството хора. Как бихте изтълкували това?
Л. Собаджиев: Аз ще го кажа, то е много просто. Нашата партия, БКП, нашата държава се създаваха, се организираха, се устройваха, се организираха в епохата на сталинизма. Те са типично - и Партията, и държавата – са типично сталинистко оръдие за владеене и упражняване на власт.
Р. Узунова: И сега им е трудно да се преустройват?
Л. Собаджиев: Да,… на безконтролно упражняване на власт. Трудно е преди всичко на кадрите. Знаем, че партия, държава, това са условни понятия. Важното в случая е кой прави едното или другото, кой прави партията и кой прави държавата. Има твърде много останали, заседнали сталинистки кадри в държавния и партийния апарат, на които никак не им се иска да бъдат бутнати, разместени, изместени от интересите им. Това е напълно разбираемо, напълно естествено. Те, разбира се, ще оказват съпротива доколкото могат. Но времето не работи за тях. Развитието на обществените отношения въобще не работи за тях. Те ще останат жестоко излъгани в надеждите и в увереността си, че ще могат да спрат развитието на историческите процеси. Ако в Партията има здрави сили, те би трябвало сериозно да се замислят за едно преустройство на Партията, което да доведе до способност, до състояние да се обърне действително към проблемите. Тия административни кадрили, които се разиграват по стопанска линия, по линия на организация и реорганизацията на стопанството нямат нищо общо с преустройството. Те нямат друга цел, освен да хвърлят прах в очите на публиката, на обществото и същевременно да запазят цялата власт за партията - такава, каквато е тя сега, днес, архаична, бих казал. Много интересен повод за размишления ни дават последните събития, които се случват в Европа. Имам предвид създаването на регионалната депутатска група в Съветския съюз, в Парламента на Съветския съюз. Забележете - тия хора заявяват, че регионалната депутатска група се явява движение, чийто извори идват отдолу, от масите. Поради което не може да бъде спряно. Аз смятам, че това всъщност е една перифраза, един вариант на въпроса за преустройството. По тази причина преди малко заявих, че у нас преустройството не може да бъде спряно. Може да върви бавно, може да върви трудно, със спиране, на тласъци, но този преход непрекъснато ще придобива инерция. Това чисто и просто е едно изискване на времето. Една стара, отживяла, отмираща, регресивна и човеконенавистна система си отива. Колкото и да ни е мъчно, тя си отива. Ние трябва да помислим за това: какво ще я замести?! В никакъв случай не трябва да мислим как ще я запазим. Това е една основна грешка на БКП. Бих искал да цитирам също така Михаил Горбачов - той направи много интересно изказване: „Няма всеобщ модел на социализма!”. Михаил Горбачов най-сериозно отхвърля тезата, че социализмът навсякъде трябва да се гради по някакъв модел, даже по съветски модел. Няма монопол над истината! Значи, аз тук бих си позволил да твърдя, че БКП в нашата страна няма никакъв монопол над истината. Такъв велик човек като Михаил Горбачов ми го потвърждава. Всеки народ има право да избира собствения си модел на социализъм и на обществено устройство. Има право самостоятелно да избира органите на обществено управление. Аз мисля, че след тези думи няма какво повече да се говори.
Р. Узунова: Благодаря ви, Любомир Собаджиев.
Л. Собаджиев: Моля, моля.
(Откъс от интервю на Л. Собаджиев, работник, политзатворник, председател на Групата за гражданска инициатива, 1.08.1989 г., ролка № 233)
Програма на Движението за гражданска инициатива (Чете Любомир Собаджиев)
Р. Узунова: Ето, включих.
Л. Собаджиев: Така.1. Народното движение за гражданска инициатива е масова непартийна политическа организация на привържениците на политиката на гласност и преустройство у нас. Движението представлява и обединява основаващото се на инициативата от долу на гражданите общонародно Движение в подкрепа на курса на социалистическо преустройство и претворяването му във всички области на обществено-политическия, стопанския и културния живот на нашата страна… Движението за гражданска инициатива си поставя за основна задача да работи за разширяване на демократичните преобразования у нас, за превръщането на процеса за гласност и преустройство в необратим. Основна цел на дружеството остава насочване на гражданите към изграждане на общество, в което деец на правото е народът и в което свободното развитие на личността е условие за свободно развитие на обществото. От това произтичат следните цели на Движението: Организираните в Движението за гражданска инициатива привърженици на преустройството, обединени в името на подкрепа на курса на преустройство действат за пресичане и осуетяване на всякакви опити да се замрази процесът на демокрация и гласност от страна на командно-административните структури в обществено-политическото управление, както и от страна на отделни бюрократично появяващи се личности. По своята същност Движението служи на народа като социален гарант в провеждането на обновителните промени в духа на гласността и преустройството. Движението желае да съдейства за превръщане на НРБ в правова държава, в която субект на правото се явява сам народът и където свободното развитие на личността е условие на свободното развитие на обществото.
Р. Узунова: По-бавничко, повторете изречението…
Л. Собаджиев: Тук има едно повторение, моля... Дейността на Движението трябва да доведе до създаване на условия за преминаване от показно народовластие към реално пълновластие на народа; Разделяне на законодателната изпълнителната и съдебна власт; Гражданите трябва да имат от никого неоспорима и неотнимаема възможност да се реализират на политическата сцена, независимо от националната, социалната, партийна или религиозната им принадлежност, както и техния пол, цвят на кожата и прочие дискриминационни белези. Движението за гражданска инициатива трябва да се превърне в действителен изразител на единната воля на народа,…желае да се превърне. Движението ще работи за извеждането на народното стопанство, природната среда, културата и образованието от критичното състояние - резултат от прилаганите до сега административно-командни методи на обществото; За подобряването на управлението на социалната сфера и организацията на труда; За повишаването на благосъстоянието и жизненото равнище на народа; За укрепване здравето на хората и генетическия фонд на нацията; Да работи за развиването на особена система за защита на децата и подрастващите; Ще работи щото да се развиват тенденциите към преобладаване на хармонично семейство; За зачитане на традиционните човешки и нравствени ценности. Принципи на дейността на Движението на гражданска инициатива: Демокрация и социалистически плурализъм; Уважение към личността и защита на правата на човека; Търпимост към идеите и верската принадлежност на гражданите; Свободно културно развитие на не българските етнически общности; Законност и правов ред; Гласност, социална справедливост и открит характер на дейността на участниците в Движението; Колективност при вземане на решения и колегиалност в ръководството; Взаимно уважение и сътрудничество; Самоизявяване на личността и самодисциплина. Начини и средства за осъществяване задачите на Движението за гражданска инициатива: … Аз тука отново трябва да ви повторя, че това е един много съкратен вариант на Програмата. Ние я подготвихме, за да…(прекъсване): Дейността на Движението за гражданска инициатива се организира и провежда в строго съответствие с Конституцията. Ало!? Тя е легална и е основана на безкомпромисно зачитане на закона. За да може да се постигне действително спазване на положенията в Конституцията, да се работи щото гражданите, техните обединения и организации, както и държавните учреждения да се ползват от своите конституционни права. … Ало?! Някой друг се намесва, затова викам! … Движението ще подкрепя инициативите на Българската комунистическа партия и правителството, които задълбочават и ускоряват процеса на преустройството, инициативи, които консолидират силите на народа, дават възможности за решаване на насъщните проблеми на нацията. Преустройството и гласността у нас трябва да получат правни, икономически и политически санкции. Работата за осъществяване на коренни промени в народното стопанство, културата и образуванието, здравеопазването и охраната на природната среда е… също ще влиза в компетенцията на Движението за гражданска инициатива. Движението за гражданска инициатива изисква щото в нашата страна да могат да бъдат гарантирани реална власт и реални пълномощия за активни народни представители, избрани от народа в свободни и демократични избори. Движението за гражданска инициатива излиза с инициатива и участва в разработката на модела на народното самоуправление, при който гражданите ще имат възможността да участват в решаването на държавните и обществените работи на всички равнища. Да участва в избирателните кампании като при нужда издига свои кандидати. … Ако имате намерение да го четете това, последният абзац в бъдеще време ще го сложите… Ще!... Водене на непримирима борба в случаите на злоупотреба с власт и обществено положение, както и с проявленията на неотстранената административно-командна система. Движението ще претендира да управлява контрол над разпределението на националния бюджет, да внася предложения за разпределяне и преразпределяне на националния доход, а също и ще внася предложения за изменение на структури в народното стопанство и в управлението в съответствие с потребностите на обществото. Движението ще организира запитвания до общественото мнение и представяне резултатите на гласност. Ще внася предложения за организиране на обществени обсъждания и гласувания. Движението ще оказва помощ на властта - на обществената власт, на правителството при провеждането на подобни мероприятия… Това е, в общи линии. Ние имаме много
Р. Узунова: Дата има ли? Кога е приета тази Програма?
Л. Собаджиев: Тя е приета още на 25 декември `88а година.
Р. Узунова: Това е съкратен вариант?
Л. Собаджиев: Да, това е много съкратен вариант. Специално за пресата, за популяризиране... Аз ви ще назова едно име за председател. Но то е чисто номинално, разбирате ли? Всъщност председателят е човек, който не може, на който обстоятелствата не позволяват да се впусне по-активно в тези дейности. Той много би искал, но просто обстоятелствата не го позволяват. Има тежко семейство, тежка, трудна работа, която го изтощава. Има трудна биография. 14 години е бил в затвора. Димитър Тодоров Ангелов от Русе. Може да му съобщите името. Той няма да се разсърди ... но всъщност той е номинално председател..., ние всички сме секретари, ние всички сме съветници, ние всички сме упълномощени -12 души. Един съвет от 12 души - това сме активното ядро на групата.
Р. Узунова: И вие сте говорител, така ли?
Л. Собаджиев: Да. (…)
(1.08.1989 г., ролка № 234)
Интервюта на Любомир Собаджиев
Р. Узунова: Любомир Собаджиев, Румяна Узунова се обажда от радио “Свободна Европа”. Добър вечер. Първо искам да разкажете, Любомир Собаджиев, кога и как възникна Групата за гражданска инициатива в град Русе?
Л. Собаджиев: Групата за гражданска инициатива се появи през есента на миналата година. Състои се от привърженици на идеята за демократични преобразования в нашата страна. По-голяма част от тях са от Русе, но имаме членове и от другите части на страната. На 25 декември миналата година се събрахме на Учредително събрание. След обсъждането и приемането на държавните документи, ние бяхме арестувани. Документите не ни се върнаха, включително и подготвената молба за регистрация. Впоследствие се отказахме от идеята за регистриране на групата.
Р. Узунова: А каква е, Любомир Собаджиев, организационната структура на Групата за гражданска инициатива?
Л. Собаджиев: Как да ви кажа, на този въпрос по много начини би могло да се отговори. По принцип ние сме само група. Ние сме тия, които сме подели инициативата. Чрез публикуване на нашата програма, на устав и други подобни програмни документи ние ще направим достояние нашите идеи на цялата нация, на целия народ, на цялата общественост. От там нататък предлагаме на всички граждани, които мислят като нас, да създадат свои местни Комитети за гражданска инициатива. И в съответствие с идеите на … гражданската инициатива, в съответствие с Устава, който ще предложим и с Програмата, да действат докато се стигне, бих се изразил, до съгласуване на действията между повечето Комитети - местни, частни комитети и до обединението им в една национална организация…
Р. Узунова: Но имате ли възможност…
Л. Собаджиев: …Ние сме просто група. Ние - тия, които подехме инициативата, сме малко като число. На някои може да не им се хареса тази работа. Имаме един номинално определен председател. Имаме един говорител. Всъщност аз съм говорителят на Групата. Всички останали са правомощни и пълномощни, заедно с председателя, заедно с говорителя. Но никой не може, без съгласието на останалите, никой не може на своя глава да прави изявления или да предприема някакви действия или акции. За сега това е, което сме изградили. Димитър Тодоров Ангелов е председателя.
Р.Узунова: Какъв е той по професия?
Л. Собаджиев: Той е работник-докер. На 50 години е. Цял живот се е самообразовал. Има завидни познания във всички области на живота и науката и е една достойна фигура за нашата борба.
Р. Узунова: А какъв е социалният състав на членуващите в Групата за гражданска инициатива?
Л. Собаджиев: Аз с известна гордост заявявам, че в болшинството си ние сме работници. Между впрочем, това не може да бъде някакъв определящ фактор. Чисто и просто така се е получило, така се създадохме, така се определихме. Ние на драго сърце ще работим, ще включваме в нашите редове и интелектуалци, и представители на други професии и на други съсловия.
Р. Узунова: А успявате ли, Любомир Собаджиев, да провеждате събрания, да обсъждате спокойно проблемите, които времето поставя пред вас? И малко повече за Учредителното събрание?
Л. Собаджиев: Всеки си гледа работата. Властта се старае да ни попречи, ние се стараем да се съберем въпреки желанията на властта. Когато нещата се свършат както трябва, когато се разберем как да се търсим, как да се намираме, как да си организираме събранията, никой не може да ни попречи. Наскоро проведохме едно, голямо…, сравнително голямо събрание - с 18 души и не ни се случи нищо неприятно. През декември, когато ни се взеха документите на Учредителното събрание, се случи така, че някаква информация изтече по телефоните. Чисто и просто някои хора много непредпазливо говориха по този въпрос по телефоните и от това се получиха някои неприятности. Оттогава досега нямаме неприятности - в това направление.
Р. Узунова: Вие казахте, че искате да разпространите своята Програма, своя Устав. Имате ли възможност да правите това?
Л. Собаджиев: У нас всичко е относително. Официално – можем, административно, по реда на милиционерските наредби – не можем. Но ние си намираме начин да осъществим това.
Р. Узунова: А правили ли сте, Любомир Собаджиев, опити да се регистрирате в съда като независимо сдружение?
Л. Собаджиев: Това също е много относително. Може да се каже, че предприехме опит да се регистрираме. В какво се изразяваше този опит? Подготвихме си молба за регистрация, заедно с Устав, заедно с Учредителен протокол, заедно с Програма. Утвърдихме всичко това, решиха, че трябва да се нанесат редакционните поправки и на следния ден да се подпише от учредителите. И да се представи, където трябва - в Районния съд, в отделението за регистрация на фирмите, фирменото отделение. На излизане от събранието обаче бяхме арестувани, документите ни бяха прибрани заедно с Конституцията и Гражданско-Процесуалния кодекс. Впоследствие тия два последни държавни документа ни бяха върнати, но молбата за регистрация, с Устава, с Учредителния протокол не бяха ни върнати. Това не е беда, ние имахме в нас други екземпляри. Но в един момент ние чисто и просто се отказахме от регистрацията. Просто решихме, че това не може да бъде нещо важно, не му отдадохме значение.
Р. Узунова: И нямате намерение отново да правите опити, за да се регистрирате в съда?
Л. Собаджиев: Сега, вижте какво, на този въпрос се гледа твърде неправилно. Регистрация съвсем не значи легализация, не значи узаконяване. Дейността на самодейните граждански организации се узаконява изрично и по право от член 52и от нашата Конституция. Няма такава практика да се узаконява законно установеното. Няма. В разразилата се в регистрирането на другите неформални организации полемика властите съзнателно придават ново значение на думата „регистрация” – за да отклонят нежеланото от тях признаване на свършения факт: съществуването на неказионни, неформални граждански организации. Още повече, че тези организации желаят да провеждат своята обществена дейност извън контрола на властта. Казвам „извън контрола на властта” - ние бихме се радвали да провеждаме своята дейност заедно с властта, разбирате ли ме?! Бихме се радвали да провеждаме своята дейност заедно с властта. Тоест, да й помагаме в провеждането на преустройството, във въвеждането на гласността. Сега за сега властта няма такава охота. Считаме, че веднъж узаконена от основния закон на нашата страна, дейността ни не се нуждае от допълнителни милиционерско-съдийски санкции. Проблемът е изключително интересен както с простотата на разрешаването му, така и с усилията, които се полагат от най-високо място неформалните организации да не стигнат самостоятелно до това разрешаване. Аз си позволявам много силно да се съмнявам в правомерността на подобни хитрувания. Правото на организиране и съществуване на гражданските самодейни формации е узаконено от Конституцията. Критерии и контрольор е чувството ни за граждански дълг и дисциплина. Морални правомощни санкции получаваме от гражданите, които стоят на нашата страна и подкрепят нашата дейност.
(1.08.1989 г., ролка № 233)
(…) Р. Узунова: … избирате мястото, където можете да се съберете, да проведете своите сбирки?
Л.Собаджиев: Ами зависи как трябва да се гледа на това. Салон не може да се намери, салон частен не съществува в нашата страна. Ние се събираме на частни места. Но пък и това налага да спазваме някои предохранителни мерки - не от съображение за лична сигурност, а от съображение за успешно провеждане на събранието. Имаме горчив опит от миналата година …
Р. Узунова: Бихте ли го повторили?
Л. Собаджиев: Бяхме изненадани на 25и декември миналата година, след Учредителното събрание, от специални части на милицията, обучени за борба с… за потушаване на демонстрации, за борба с… някакви си там, както те си ги знаят и ги наричат подривни елементи. Бяхме арестувани по много варварски начин: с белезници на ръцете, с юмруци в хълбоците, в кръста и т. н. Та имаме горчив опит. Това исках да ви кажа - и взимаме предохранителни мерки. Събираме се изключително на частни терени. Не искаме от никого разрешение да се събираме, и от никого не искаме терен - салон, каквото и да било там - зала и пр.
Р. Узунова: А какви въпроси разглеждате на вашите събрания?
Л. Собаджиев: Разглеждаме най-различни въпроси. Някои от тях сега ще се въздържа да ви съобщя. Но, общо взето, най-важното, с което се занимаваме, това е да се намери начин бързо, ефикасно и на много широка основа да се разпространят нашите идеи, нашите разбирания и да подготвим почвата за свикване на Национален конгрес на всички симпатизанти на идеята за гражданска инициатива.
Р. Узунова: А други пречки от страна на властите срещате ли - освен това, което ми разказахте, Любомир Собаджиев?
Л. Собаджиев: Какво да ви кажа? Аз като личност, като индивид, като отделен човек мога да кажа, че кой знае какви пречки не срещам. Властта възприема една много странна тактика. Тя, например, не е (…) Общо взето, като личности, като представители, като хора, които изповядват една или друга идея, ни толерира. Но не желае да допусне организирана проява – поне от такъв характер като частни събирания, на които да се появи някакво разискване. В това се изразява отношението на властта. Мога да кажа, че общо взето, погледнато в ретроспектива, от миналата година всички събрания на всички неформални организации в нашата страна са били провалени. И са били провалени единствено по невнимание и неспазване на елементарни правила за сигурност от дейците на тези движения.
Р. Узунова: Пропуснах да ви попитам, Любомир Собаджиев, правили ли сте опити да регистрирате вашата Група?
Л. Собаджиев: Формално погледнато - не. Ние подготвихме всички наши документи, включително и молба за регистрация. В момента, в който гласувахме тези документи и ги одобрихме, бяхме заловени и те ни бяха иззети. Екземпляри останаха у нас. Ние можехме още на другия ден да подадем молба за регистрация. Но виждате ли, възникна един много интересен въпрос: Кой може да регистрира гласа на съвестта?! Кой може да регистрира будното гражданско чувство?! Един районен съд ли? Във никакъв случай, това са въпроси на гражданската съвест на всеки гражданин на нашата страна. Ние сами пред себе си се регистрираме и гарантираме своята гражданска доблест, своето честно отношение към проблемите на нашия народ именно с дейността си. Ние сме легални просто по силата на законите на нашата страна, на нашата Конституция. Ние сме граждани. Имаме право на глас, имаме право на изразяване на мнения, на вземане на отношения, становища. Ние се отказваме съзнателно от нашия път на регистрацията. Една регистрация не значи легализация на едно неформално движение. Една регистрация, юридически погледнато, значи само признаване статут на юридическо лице - някаква си фирма, или група, или организация, която има намерение да се занимава не само с идеални цели… Разбрахте ли ме добре? (…)
(Л. Собаджиев, работник от Русе, два пъти политзатворник, говорител на Групата за гражданска инициатива, 26.07.1989 г., ролка № 380)
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
