Съобщения от България, препредадени от Петър Бояджиев

Кръглата маса

Платформа на СДС

Клубът

Ран и Ът

Публикации

Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

Съобщения от България, препредадени от Петър Бояджиев:

Женски глас: Обаждам се от България. Другарю Бояджиев, обаждам се от името на съпруга ми Джемал Мехмедов Салилов, прекръстен на Емил Мартинов Кърджалиев. Казвам се Каймет Юсеинова Салилова прекръстена на Кърджалиева. Поради насилственото ни побългаряване през 1985 година вече 5 години съпругът ми е по затворите на остров Белене, Бобов дол и в момента е интерниран в с. Ресен, Михайловградска област. От името на съпругът ми и от мое име ви моля в най-скоро време да се разберем с Вас дали да ни изпратите журналист, който да ни посети на място. Живея в с. Езерово, Варненска област, адрес (…)

(Сигнал за заета линия…)

П. Бояджиев: Нещо, което искам да ти прочета. То така и пише: да се прочете… някаква молба, от една жена, която иска да се прочете по радиото: „До Държавния съвет на НРБ, копие Министерството на правосъдието, копие МВР; Молба от Каймет Салилова, българското име е Джеда Юлианова Кърджалиева, живуща в с. Езерово, адрес, Варненска област. Уважаеми господа, с настоящата молба се обръщам към Вас, за да разрешите долупоставения въпрос. Както се знае, аз съм представител на турското етническо малцинство в НРБ. Поради това, че вече 4 години сме под ударите на българските власти заради убеждението си, че принадлежиме към турската нация … Както подчертах, заради убежденията си съпругът ми беше интерниран на о. Белене, след това в Бобов дол, в момента е принудително изселен в Западна България, гара Ресен, Михайловградска област. Както се вижда, спрямо моето семейство и спрямо мен са нарушени чл. 35, т. 4; чл. 45, т. 7 от Конституцията на НРБ във връзка с Хелзинкските споразумения и Заключителният документ от Виенската среща за сигурност и сътрудничество. И в светлината на тези договорености по човешките права в техните национални измерения аз чрез молбата си заявявам, че не желая да живея в НРБ. Намирам за целесъобразно да се възползувам от чл. 34 във връзка с чл. 93, т. 26 от Конституцията на НРБ и също така, изхождайки от чл. 13 от документа, приет на 10 декември 48 г от ООН, който гласи, че „всеки човек има право свободно да се придвижва и да си избира местоположение в пределите на всяка държава, всеки човек има право да напуска всяка страна, в т.ч. и своята страна.” Според същия документ може да се възползувам и от чл. 14 и 15. Като имате предвид всичко това – гореизложеното, считам, че в най-скоро време ще вземете положително отношение по повдигнатия въпрос от мен, т.е. ще ми издадете задграничен паспорт. 4 февруари 89 г., с. Езерово, Варненска област. Тук отдолу пише: Нека се излъчи по радиостанциите.” Това е. Ще се обадя пак към обяд…

Данаил Омуртагов: Казвам се Данаил Найденов Омуртагов. Живея в с. Лятно (?) , област Шуменска, адрес… Преди една седмица се помъчихме да се свържем с др. Томов и бяхме задържани от органите на КДС в Михайловград. Двама от колегите бяха задържани… Ние се помъчихме тогава да ставаме членове на Независимата организация. И сме вече членове. И аз бях избягал и се срещнах с Томов. След като се върнахме, бяхме задържани от органите на властта в гр. Каолиново и бяхме разпитани. Един от КДС-то, казва се подполковник Тодор Николов, от Варна ли беше, от къде не знам, дошъл в Каолиново, ми се заканваше много – със юмруци по масата удряше,… Не ми нанесе побой нещо, но се заканва много… И аз Ви моля, ако може, по радио „Свободна Европа” повече информация да дадете за Независимата организация, щото чакаме и слушаме, и напоследък в нашия край има голям наплив, от различни села и краища, за да бъдат членове на Независимата организация. И понеже ние вече станахме доста известни, след като станахме активисти или членове на Дружеството и всеки се мъчи да се добере до нас, да пита нещо как става, какво става… Но нашите села са просто обградени от органите на властта, само и само да не могат да се срещнат с нас хората. Много Ви моля, да предават по западните радиостанции повече за Организацията. Също така, един от членовете е брат ми Найден Омуртагов, живеем в една и съща къща, една и съща улица, всичко е еднакво… Благодаря Ви много, Извинявайте…

Р. Узунова: Ало… Това е получено на 10 март…

(П. Бояджиев, бивш политзатворник, живее в гр. Марсилия, Франция; Недатирано, ролка № 95)