Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

 

Декларация и коментар на „Подкрепа”

Р. Узунова: Д-р Тренчев, член-основател на Независимия профсъюз “Подкрепа”. Румяна Узунова на телефона. Бих искала да говорим с вас за целите, за задачите, за бъдещата и сегашна дейност на Независимия профсъюз “Подкрепа”. Но първо бих искала да ви попитам какво е отношението към тази, всъщност небивала акция на печата да се даде някаква гласност за съществуванието на един независим неофициален профсъюз?

Константин Тренчев: В тази връзка ще си позволя да ви прочета официалното писмо, което по повод публикацията отправихме до главния редактор на в. “Труд”. „Във връзка с материала, поместен в бр.40 от 24 февруари 1989 г. във в. “Труд” под надслов “Предизвикан репортаж” с автори Евелина Георгиева и Мая Янкова, работещи във вашия вестник, считаме за наше задължение да ви съобщим, че характерът на материала е тенденциозно деформиран и има за цел невярно представяне на целите и смисъла на Независимия профсъюз “Подкрепа”. Вие сте запознати с нашия Устав и ние считаме, че вместо опровержение от неетичен тип е по-добре да публикувате самия Устав, като запознаете по този начин българската общественост с повода за самата полемика. Ние настояваме за открит и честен диалог при равни условия. Председател - подпис, секретар – подпис.” А сега, ако желаете, член на Профсъюз “Подкрепа” от Стара Загора, Николай Ганчев Колев ще ви прочете разширен коментар върху спомената статия, отразяващ официалното становище на Независимия профсъюз.

Р. Узунова: Да, слушам и записвам.

Николай Колев: Ало, добър ден. Казвам се Николай Ганчев Колев.

Р. Узунова: Аз се казвам Румяна Узунова.

Н. Колев: Благодаря. На 38 години съм, в момента се занимавам на свободна практика с преводи от руски и на руски, както и с писане на този коментар.

Р. Узунова: Малко по-височко, ако може да говорите.

Н. Колев: Имам и този грях да пиша стихове, проза, но как да ви кажа, още нямам самочувствие на признат писател… Бих искал да ви прочета нашето официално становище в отговор на статията, публикувана в бр.40 от 24 февруари 1989 г. във в.”Труд”.

„Предизвиканите размисли” на Евелина Георгиева и Мая Янкова, публикувани в бр. 40 от 24 февруари тази година действително предизвикват различни размисли у мен. Но размисли от съвсем друг род. Според Устава на Независимия профсъюз “Подкрепа” недвусмислено и откровено е изказана готовност за диалог и сътрудничество с официалните профсъюзи. Какво се получи в замяна? За огромно наше съжаление призивите за диалог явно бяха разбрани като гореща молба за прошка. Прошка, за която никой не е молил, нито намеквал. Не можем да позволим една млада и демократична идея, каквато е създаването на Независимия профсъюз “Подкрепа” да бъде смачкана по този некоректен начин. Още повече, когато часът на времето изисква от българската интелигенция да вземе принципна позиция. В отговор обаче на откритата и делова покана се получи поредното неразбиране и, което е още по-неприятно, нечестни и неетични нападки, като се започне от избирателно премълчаване на факти и се стигне до грубо изопачаване на истината. Какво имам предвид? До официалните средства за масова информация има достъп само едната от спорещите страни - и това определено не сме ние. Проекто-уставът ни все още не е публикуван, както и двете от тези писма-отговори по повод на местни атаки от - меко казано - недостоен тип. Но това, дето се казва, е бял кахър. Затова нека се върна на обширния анализ в материала на в. “Труд” от 24 февруари тази година. Цитирам „Без да дочакат решението на съда – срокът според закона е месец…

Р. Узунова: Малко по-високо, ако обичате! И бихте ли спрели – само един… Докъдето бяхте стигнали…

Н. Колев: …срокът според закона е месец, инициаторите вече се регистрираха пред “Свободна Европа” и “Дойче веле”, които от своя страна им посвещават емисия след емисия”. Коментар: Запазвайки пълно мълчание относно другите неформални сдружения, средствата за масова информация заеха интересната поза на изплашен щраус и практически лишиха от каквато и да е информация своите слушатели, които скоро ще станат 9 милиона. Нима може мислещ човек да не направи елементарната аналогия за приемането с мълчание или с яростен вой създаване на предишните неформални сдружения. Изводът е един – щом се приказва за диалог и демокрация, нека се създаде балансирана възможност за разговор чрез вестник или радиостанция по взаимно споразумение. И при всички случаи - при равни условия.

Цитирам: „Ако съдим по членската маса кандидат-профсъюзът най-малко прилича на профсъюз. Всъщност той се състои от своя Инициативен комитет - 7 души + съветник, жители на различни селища в Пловдивска и Хасковска област”.

Коментар: Може би авторите на статията ще използват собствените си щампи само за официалния профсъюз. Защото Независимият профсъюз “Подкрепа” смята българския интелектуалец за индивид, а не за стандартна молекула от тъй нар. обща маса. И вероятно искрено ще се учудят, ако ги поканя пред картата на България и им съобщя имена и адреси от Михайловградска, Ловешка, Разградска, Варненска и Софийска области - при това съвсем непознати за тях имена.

Цитирам: „Предлагаме най-важното от двучасовия разговор с д-р Тренчев, със секретаря, нали, Огнян Велчев, със сем. Бояджиеви и Кояна Иванова”. Това е /…/

Коментар: Два часа са 120 минути. При това - според мен. Нека достопочтените автори на предизвикания репортаж се опитат, заеквайки, да прочетат публикуваната част от интервюто. В най-добрия случай това ще им отнеме 8 минути. А останалите 112?

Цитирам: „В същия Инициативен комитет има членове на т.нар. Независимо дружество за правата на човека, т.е. сем. Бояджиеви и самият Тренчев – т.е. председателят. Съществува ли някаква връзка, освен персоналната, между него и замисления профсъюз?”

Коментар: Питам уважаемите автори: съществува ли връзка между чест и журналистика? Ние не ги обвиняваме за това, че членове на БКП членуват в официалните профсъюзи, както не бихме им попречили да членуват в Независимия профсъюз “Подкрепа”.

Цитирам: „Приемате ли антисоциалистическата пропаганда?”

Коментар: Всъщност отговорът е кратък - това е тълкуванието на самата дума “социо”.

Цитирам: „Според статистически данни спонсорите, между които ЦРУ, са увеличили чувствително субсидиите си в последно време”.

Коментар: Интересно ни е кои са спонсорите на нашата преса и дали субсидиите й са намалени или увеличени? В края на краищата, ние живеем в Народна Република България и това за нас е жизнено важно. И отново ще предложа – нека търсим път към общи позиции, а не към конфронтация. От това ще има полза нашият народ, чиито членове сме и ние, и вие. Нелепо е да се показва осведоменост в области, които са далеч от началото на диалог и в същото време да не се казват жизнено важни за всички нас истини. За пример ще приведа пълното мълчание относно текста на Хьош, Декларация за правата на човека, материалите от Хелзинкската конференция и Виенската среща. Значи, тези материали излязоха в съветската преса, но много трудно се намират у нас. Дори се стигна до парадокса, че на официална среща на старозагорската общественост с представителя на Главна редакция „Информация” на БНТ Асен Агов, последният призна, че няма информация за тези материали. В тях има и чл.19, който гласи: „Всеки човек има право на свобода на убежденията и на свободното им изразяване. Това право включва свободата на безпрепятствено придвижване към своите убеждения и свободата да търси, получава и разпространява информация и идеи с всякакви средства и независимо от държавните граници.”

Цитирам: „Слушателят  на този коктейл от фразеология, лични несполуки и отчуждение, тщеславие, амбиции, подражателство и много мъгла. Нашите събеседници са се нагърбили с огромния товар да изразяват интересите и да разрешават проблемите на цялата българска интелигенция. Грижа, поделена сега между такива мощни формации като народни съвети, творчески и научни съюзи, профсъюзи, обществено-държавни органи”.

Коментар: При толкова много фразеология, мъгла и мощни формации, ние явно сме изгубени и за това няма да ни признаят. Интересен аргумент.

Цитирам: „На тези първи симптоми за силно надценяване на пресилените свои възможности, липсата на реализъм не е единствен. Също тъй и представата за проблемите, чието решаване се издига в стил”.

Коментар: Липсата на реализъм е реалност. За това говори най-добре днешното нравствено и материално състояние на интелигенцията в България. Тези, които държат кокала между зъбите си не лаят, за да не го изпуснат; а тези, които го нямат не лаят, защото нямат сили. Има и трета група - клонящите към едните или другите.

Цитирам: „Дали да се сипят ултиматуми, на които в случая много се разчита и понеже липсва реализъм - а това ще рече истинска почва за разумни действия - получава се нещо като криво огледало. В него се деформират и проблемите, и средствата, и собствената роля и история”.

Коментар: Моля да бъда извинен от Евелина Геогриева и Мая Янкова, но ще си позволя да отбележа, че ултиматумите не идват от наша страна, а точно от противоположната. Относно ролята в историята, все пак нека да оставим именно историята да реши. Макар че историята нееднократно и недвусмислено е решавала правата на обществените закони в полза на прогреса.

Цитирам: „Обикновената черна работа, като сигурен начин за развитие и промяна, се отхвърля. На нейно място идва далеч по-лесният и по-кратък от гледна точка на рекламата словесен фойерверк. Така собствената особа с до вчера далеч по- съществените мнения започва да расте, да придобива ореол едновременно на мъченик, месия и герой. Не е проблем такава почва да се манипулира. Пиететът към понятия като независим, независими, независимост…”.

Коментар: Тук авторите попадат в собствения си капан. За тях явно черна работа означава очерняне. И на този почернен фон правят огън, т.е. фойерверк. Но те не могат да ме убедят, че ние сме една група самоубийци, която без ясна представа за социалният статус на българската интелигенция се слага между шамарите с цел реклама. От нас светии явно няма да излязат, както и от тях - журналисти. Що се отнася до еретичните думи с общ корен „независим”, струва ми се, че те точно отразяват нашата позиция - както на отделни индивиди,

Р. Узунова: Един момент… Най-ме е страх, че няма да мога после и да го дешифрирам,…Секунда… Готово.

Н. Колев: (повтаря)… така и като обща цел. Зависимият интелектуалец, общо взето, се нарича конформист.

Цитирам: „Всъщност високопарната декларация стига до най-простата зависимост на крайника. Нали поръчва музиката, който плаща. Увлечен от избраната роля и от желанието за гастроли в чужбина, Инициативният комитет губи даже уважението към правния ред, което всяка страна изисква от своите граждани”.

Коментар: Нямам нищо против думи като храненик, музика и плащане. На нас никой не ни е дал нито една стотинка или обещал такава. Ние не сме храненици и на всичко отгоре сме независимо сдружение. Вероятно този въпрос задават повечето /…/. И понеже това е въпрос на статистика, нека погледнем кой прави в действителност гастроли в чужбина - независимите интелектуалци или зависимите началници на интелектуалците? Но това освен статистически, е и нравствен въпрос. Според мен е смешно да се говори за закони там, където безнравствеността е издигната в принцип за преуспяване. В тази светлина е излишно да се говори за закони. Прочее, крайно време е българският интелектуалец и гражданин да не бъде само изискан, а да влезе в цялата си функция на барометър на цивилизацията.

Както виждате, Евелина Георгиева и Мая Янкова, /.../ метод на Шпенглер е нож с две остриета. За това нека да изхвърлим ножовете и да потърсим общия път. Трябва да го намерим - в името на нравственият /.../ на времето, в името на нашите деца и внуци, в името на цивилизацията. Нищо, че сме шепа хора. Шепата – това е ласката и подадената десница. Нека се опитаме да се освободим от дребните вътрешни страхове и да седнем на общата маса при равни условия и при равни отговорности. Иначе тази полемика е безсмислена…” Това е текстът.

Р. Узунова: Подписали писмото?

Н. Колев: Д-р Константин Тренчев… Всъщност: от името на Независимия профсъюз “Подкрепа”.

Р. Узунова: Сега аз ще се опитам да…

(Недатиран разговор, но вероятно около края на м. февруали 1989 г. Ролка № 297)

 

Интервю с д-р Константин Тренчев

(…) Р. Узунова: А как преценявате тази статия в печата, във в. “Труд”?

К. Тренчев: Ами ние й дадохме вече отговор. Считаме, че „мозаечният” метод на цитиране извън контекста е използван повече от колкото трябва. Виждате ли, това не е журналистика, това е манипулиране с журналистиката. От 120 мин. разговор, ако се прочете колко е интервюто, то е 4-5 мин. Де факто излиза, че през останалото време сме говорили за несериозни неща, за глупости, което съвсем не е вярно. Ние просто за последен път повярвахме на нашите журналисти и бяхме съгласни да дадем интервю. В по-нататъшните ни евентуални срещи възнамеряваме да искаме винаги техните въпроси в писмен вид с подписи и да им отговаряме по същия начин, защото виждате, че манипулират нашите изказвания.

Р. Узунова: Мислите, че диалогът се е превърнал в монолог?

К. Тренчев: Да, нещо подобно.

Р. Узунова: И сте твърдо убеден, че този Профсъюз трябва да съществува?

К.Тренчев: Да, разбира се. Това е просто една необходимост на времето.

Р. Узунова: Благодаря Ви, ще престанем сега, защото нали Ви казах, страх ме е ... (…)

(Част от текста в ролка № 218)

 

Интервю на Константин Мишев с д-р Константин Тренчев

Константин Мишев: Доктор Тренчев? Добър вечер, д-р Тренчев, на телефона е Константин Мишев от Радио „Свободна Европа”.

Константин Тренчев: Да, да, аз ви очаквах снощи.

К. Мишев: Д-р Тренчев, не можах да се свържа, мисля, че имаше грешка в сателита, не мога да бъда сигурен, че са ви прекъсвали телефона в никакъв случай… Д-р Тренчев, бих искал да Ви запитам има ли вече обществен отзвук на учредяването на първия независим профсъюз в България, наречен “Подкрепа”. И  впрочем ...

К. Тренчев: Да, има такъв отзвук, обадиха се вече доста хора, които се интересуват от програмата на Профсъюза, за да се присъединят, хора от различни места. За сега повече на лични контакти и по телефона има разговори. Ние изпратихме Проектоустава за публикуване в официалните медии, във в. “Труд” и във в. “Отечествен фронт”. За сега няма отговор, но може би още е рано.

К. Мишев: А обадиха ли ви се от тези вестници, за да получат повече информация?

К. Тренчев: Не.

К. Мишев: Д-р Тренчев, има ли някакъв отговор от страна на официалните власти, имам предвид ?

К. Тренчев: Не, до този момент официален отговор, в смисъл на препоръчаните писма, обратните разписки не сме получили, но има един друг отговор, за който държа да споделя с вас.

К. Мишев: Да, кажете.

К. Тренчев: Вчера в моя Институт е било проведено заседание, на което са разгледали статията на “Работническо дело” и по-конкретно моето отношение към проблема. Вероятно е било дирижирано, тъй като 18 човека са взели становище, стигнало се е в обвинения в неофашизъм, ако щете, и е присъствал човек от пресата - на областния в. “Шипка”, някой от редакторите, не разбрах точно главния или някой от зам.-главните редактори… Аз искам чрез вас да се обърна към тези местни медии, все пак преди да публикуват нещо за мен, или вече ако са го публикували, все пак да разгърнат своя архив. По-рано този вестник се казваше “Септември” и доста ще се учудят, когато в броеве от `84а, `85а,`86а г. намерят за мен доста хвалебствени статии. Тъй че някак си не подхожда за един неофашист, за какъвто едва ли не ме обвиняват, да се пишат такива неща и то в съвсем близко минало.
К. Мишев: Д-р Тренчев, един от главните принципи на сериозната журналистика, ако не и главният принцип, етичен принцип, е каквото и да се пише за един човек, добро или лошо, журналистът трябва да се свърже с него и да чуе също неговата страна, да изслуша него.

К. Тренчев: До този момент няма опити за връзка.

К. Мишев: Вие не бяхте поканени на това събрание?

К. Тренчев: Не, не, не бях. Нито устно, нито писмено.

К. Мишев: Да, а гласувана ли е била някаква резолюция?

К. Тренчев: Тъй като мои познати ми съобщиха, и нямаха време, бързаха, изглежда се страхуваха, нямам достатъчно изчерпателна информация, но се е обсъждало за моята квартира, за това, че нямам право да се занимавам със студентите - едва ли не като народен враг, нещо от сорта. Виждате, че това протича в духа на най-добрите сталински традиции, тъй да се каже.

К. Мишев: Да, вие сте обвинен в неофашизъм за това, че създавате профсъюзна организация, което звучи ...

К. Тренчев: Да, подобно нещо е изразил ..., на събранието е имало подобно изказване.

К. Мишев: Д-р Тренчев, упражнен ли е бил някакъв натиск срещу други членове на новоучредения Профсъюз?

К. Тренчев: Тази сутрин е бил извикан за справка секретарят, но след няколко часов разговор е бил освободен. Тази вечер човек от профсъюзите го е потърсил и вероятно в момента разговарят.

К. Мишев: Д-р Тренчев, часът сега е 6.15 българско време, аз бих искал да приключим, за да можем да използваме това интервю, този разговор, още във второто издание на нашета програма “Факти, събития, коментари”...

К. Тренчев: Вижте, аз искам само едно нещо да подчертая, нашите основни оръжия са чистата съвест и дълбокото убеждение, че сме прави. Ние нямаме никакви екстремистки искания, никакви политически искания - ние имаме единствено професионални такива и ще се радвам, ако успеете да ми се обадите, за да мога да прочета самия Устав, който сме изпратили за публикуване, но дали ще бъде публикуван, не мога да ви кажа.

К. Мишев: Благодаря ви, д-р Тренчев, и до скоро чуване. Желая ви успех.

К. Тренчев: Дочуване, мерси.

(15.02.1989 г., ролка № 303)

Изявление на д-р Константин Тренчев

К. Тренчев: Тревожен е фактът, че някои членове на Профсъюз „Подкрепа” са репресирани под една или друга форма. Имам предвид т.нар. “дружески разговори” в различни ведомства, в които се упражнява психологичен натиск върху членовете. Например, на 25 февруари тази година, събота, е осуетена от МВР среща на членове на Профсъюза в гр. Карлово (в дома на) един от членовете на Инициативния комитет - Николай Маджев. Към сем. Бояджиеви, желаещи да се срещнат с него, са били отправени недвусмислени заплахи за физическа разправа от уж възмутени граждани, докато в същото време Николай Маждев е бил на тъй нареченото “събеседване” в Кметството и Управлението на МВР. Не престават и заплахите по телефона към Председателя и Секретаря за физическо унищожение, заплахи за отнемане на жилище, заплахи за уволнение от работа и т.н., от анонимни лица. Предвид тези и други репресивни мерки към нашите членове ние отправихме до Председателя на Народното събрание и Главния прокурор на Републиката писмено оплакване за нарушаване на конституционните ни права. Имайки предвид, че досега официалната преса не е публикувала нито един от материалите, които са й били предоставени, не сме оптимистично настроени и по повод това оплакване. С други думи, както виждате, борбата е започнала. Аз лично определям това като борба между страха и съвестта. С този страх сме закърмени, този страх така дълбоко е проникнал в душите ни, че ако искаме да се гордеем, че сме хора достойни да бъдат европейци, ще трябва да го победим. Трябва да победим егоцентризма и да помислим за утрешния ден. Аз съм дълбоко убеден, че българският интелектуалец не само ще отстои, той ще надделее, защото той никога не е преставал да се бори за хуманната кауза. Това е като изявление, което исках да направя.

(28.02.1989 г., ролка № 218)

Медицинско заключение на К. Тренчев за здравословното състояние на Илия Минев на 54я ден от гладната стачка.

Румяна Узунова: Доктор Тренчев, чувате ли ме?

Константин Тренчев: Чувам Ви.

Р. Узунова: Румяна Узунова на телефона. Днес сте били на посещение при Илия Минев. Какви са вашите впечатления?

К. Тренчев: Да, заедно със секретаря. Ами ...

Р. Узунова: Със секретаря на Дружеството Петър Манолов?

К. Тренчев: Да, със секретаря на Дружеството. Прегледах Илия Минев и мога да дам следното заключение за здравословното му състояние: на 8 март, на 54 ден от гладната стачка, състоянието е критично. Илия Минев е с тегло не повече от 40 килограма. На легло е от няколко дни; при огледа правят впечатление фалулираните очи, силно намаления кожен тургур, подкожна мастна тъкан практически липсва, чувства се дъх на ацетон. При прегледа се установи хипотония 90/50 милиметра живачен стълб, силно изразена склонност към ортостатичен колапс, забавена сърдечна дейност, глуховати  сърдечни тонове. За съжаление, не съм в състояние да направя лабораторни изследвания за прецизиране на статуса, но и без това се вижда, че всяко активно действие като разговор например му струва доста усилия. Въпреки значителните различия в индивидуалната толерантност към продължителен глад имам достатъчно основания да приема, че Илия Минев навлиза в терминалния стадий на гладната стачка. Въпреки настоятелните ми молби да приема поне някои медикаменти като витамини и кислоли, той категорично отказа. Боя се, че след няколко дни нарушенията във водно-солевия баланс ще бъдат така силно изразени, че само една активна реанимация ще бъде в състояние да спаси живота му. Ние, медиците, обичаме често да повтаряме латинската поговорка “Здраво тяло – здрав дух”. След днешния преглед съм убеден, че има и изключения.

(8.03.1989 г., ролка № 217)

Едно „включване” на Румяна Узунова в политическото предаване на Радио „Свобдна Европа” „Факти, събития, коментари”

Румяна Узунова: Тече вече 29 ден от гладната стачка на поета Петър Манолов. Този талантлив български поет извършва граждански акт, поставя живота си на риск в защита на една справедлива кауза, която подкрепят българи от най-различни слоеве на обществото - и интелектуалци, и обикновени хора. Телефоните на българската редакция на Радио “Свободна Европа” никога не са звънели толкова много. Обаждат се слушатели, питат какво е състояние на Петър Манолов, искат да изразят солидарността си с този човек, който отстоява не само своята лична кауза, а каузата на демокрацията, гласността и социалната справедливост. Петър Манолов не е в добро състояние, драги слушатели. Ето какво съобщиха по телефона за състоянието на Петър Манолов Цветан Златанов и д-р Константин Тренчев.

Цветан Златанов: Вчера бях на посещение с моя приятел д-р Тренчев, също член на Независимото дружество, у Петър Манолов. Посрещна ни Вера Манолова. Не бих казал, че е в добро състояние, но все пак ходи, макар и силно отпаднала. Започнала е захранване. Безпокоях се много и въпреки че д-р Тренчев прекара инфаркт през декември и беше в доста продължителен възстановителен период, сметна, че е необходимо да заеме своята гражданска позиция в края на краищата и да ни помогне в случая. Нека той да ви разкаже по-подробно, разбира се, Петър пести всяка калория енергия, както се казва вече. Ето ви го д-р Тренчев с професионалните забележки.

Р. Узунова: Вие сте Цветан Златанов, член на Дружеството?

Цв. Златанов: Да. Ето д-р Тренчев.

Р. Узунова: Д-р Тренчев, какво е състоянието...

Цв. Златанов: Той ще ви се представи.

Р. Узунова: Д-р Тренчев?

Константин Тренчев: Да, казвам се д-р Константин Тренчев, асистент съм във Висшия медицински институт, Стара Загора.

Р. Узунова: Да, слушам ви.

К. Тренчев: По повод здравословното състояние на Петър Манолов. На 28 ден от гладната стачка състоянието му е доста тревожно - отслабнал е с над 15 килограма, подкожната мастна тъкан е силно редуцирана, кожният тургур е намален, правят впечатления бледата кожа, видимите лигавици, силно изразената отпадналост и склонност към колабиране. Аз се извинявам, че ползвам термини, но все пак не мога и без тях.

Р. Узунова: Вие сте медицинско лице.

К. Тренчев: Вие сами разбирате... От страна на дихателната, сърдечно-съдовата и храносмилателната система сега за щастие нямаме сериозни оплаквания и не се констатират при прегледа големи промени. Петър страда от калколозен пиелонефрит ...

Р. Узунова: Какво е това?

К. Тренчев: Това са камъни в бъбреците, който се е проявил през последните седмици с няколко средно тежки кризи. На фона на общото отслабване и подтиснатия от хранителния недостиг имунитет е възможно обостряне на този хроничен процес и всяко друго заболяване би протекло много тежко и би се развило много остро. Направихме лабораторно изследване на урина и за щастие е в границите на нормата. Държа да отбележа, че без разширено инструментално изследване е изключено да дам изчерпателно заключение за неговото здравословно състояние, но дори и оскъдните данни от прегледа, който осъществих все пак с една слушалка и апарат за кръвно, ми дават основани силно да се безпокоя, че в течение на следващите 1-2 седмици промените, които настъпват в организма му, вече ще станат необратими. Той навлиза, сега е 2ри към 3ти стадий на гладуването. Това е едно медицинско подразделение на тези състояния, но третото състояние е вече терминално и дори тогава вече да се намесим, ще бъде късно.

Р. Узунова: Късно в смисъл, че ще има необратими процеси?

К. Тренчев: Да. Ами то не е, разбира се, наложително и да ви давам сведения под формата на лекция, какво точно ще стане в организма, но състоянието е подчертано много сериозно.

Р. Узунова: Мога ли да говоря със Златанов още малко?

К. Тренчев: Да, разбира се, сега ще ви го дам.

Цветан Златанов: Ало?

Р. Узунова: Каква е решимостта на Петър Манолов?

Цв.Златанов: Ами знаете ли, вероятно сте информирана, в понеделник и вторник, и т.н. се продължиха се с печатните истории. Мисля, че това не е сломило духа му. На моите увещания, че все пак вероятно ще се постигне в скоро време решение, не мога да кажа, че ми повярва. Не е получил остатъка от личните си вещи, от част от архива на Дружеството – нищо, от авторските наброски, от сценариите, от разказите, от работния си архив…

Р. Узунова: А как посреща кампанията във вестниците?

Цв.Златанов: Мисля, че това не влияе психически на състоянието му, дори е окуражен. Имал много обаждания от членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, дори и след срещата им на висше ниво, където са се опитали под натиск да разкритикуват моралното съдържание на текстовете му и на „творбите”.

Р. Узунова: Продължават да му се обаждат, продължават да държат връзка с него?

Цв. Златанов: Когато е възможно с телефон, или отиване, или предаване чрез някого.

Р. Узунова: Защото телефона му продължава да бъде прекъснат.

Цв. Златанов: Не, също по време на нашия престой продължаваше да не работи телефона, но имат връзка негови приятели, обаждат се чрез други телефони. Една непрекъсната, струва ми се, духовна подкрепа, което е основно за доброто им състояние сега - и на него, и на съпругата му.

Р. Узунова: Да, благодаря ви много.

Вместо да намерят разумно решение, властите избраха изпитания сталинистки път – ругателска кампания в печата. Мислят ли, че ще заблудят обществеността?! Толкова ли е къса паметта на българина, та да забрави в какво например обвиняваха Трайчо Костов - че бил шпионин на чужди разузнавания. В какво обвиняваха Александър Солженицин и Андрей Сахаров? Не е къса паметта на българина, будно е чувството му за справедливост, будна е и другарската му солидарност. Обаждат се и на мен лично слушатели, казват ми, че не вярват в ругатните във вестниците. Искат да изразят симпатиите си към Петър Манолов и другарите му от Дружеството за защита правата на човека в България. Искат да предам на гладуващия поет топлите им думи. Разбирам тази широка загриженост към личност и поет като Петър Манолов. Личност вдъхновена и борческа, личност заангажирала силите си - и духовни, и физически, за да подпомогне неминуемия исторически процес към демократизация и справедливи социални отношения. Поет - талантлив и силен. За първата стихосбирка на Петър Манолов във в. “Литературен фронт” един талантлив колега по перо на Манолов бе писал следното: “Имам чувството, че съм се срещнал с един забравен и добър самотник. С един човек, който е живял живота си далеч от суетата и стремежа към признание. И така естествено и просто, както е живял, така просто и естествено е писал своите поетически откровения”. Друг автор, пак в “Литературен фронт” бе писал: „Авторът на “Докато стана пясък” (това е заглавието на първата книга на Петър Манолов) е заслужил правото да ни се противопоставя, защото, ако перифразираме думите на Пеги(?), истинската поезия не е тази, срещу която не може да се каже нещо, а тази, която казва нещо.” Днес наричат тази поезия порнографска, днес приписват на поета Петър Манолов какви ли не престъпления, днес отричат правото му да се противопоставя на неправдите с мирни средства, с цената на живота си. Днес му конфискуват поетическия архив, отказват му да се възползва от конституционното си право да издава независимо списание и да членува в независимо дружество за защита на човешките права. Днес заплашват да го съдят, макар че времето на подобни показни процеси отдавна вече е отминало. Може ли, колега Пейчев, да използвам случая и отново да дам телефона си на слушателите (диктува номер). Можете да ме намерите на този телефон през работно време.

(Излъчено на 9.02.1989 г.; ролка № 307)

К. Тренчев:  Но това, което ни смущава, е един голям проблем, който стои не само пред нас, но и пред Дружеството - и използвам момента само да ви кажа, че в неделя имаше сбирка на Дружеството, проведена в София, където освен някои организационни проблеми /за тях най-добре ръководителите на Дружеството ще ви дадат информация/ се взе решение за една съвместна акция по случая „Николай Колев”, който продължава вече повече от 25 дни. Какво имам предвид? Трите неформални сдружения излизат със съвместна декларация, тъй като положението със случая се затяга и има опасност от смъртен случай.

А. Манолова: Вие имате предвид Николай Колев – Босия?

К. Тренчев: Да. Който е в гладна стачка в Бобов дол от 20 март… Ако ми разрешите, ще прочета тази Декларация.

А. Манолова: Да, моля ви.

К. Тренчев: „Декларация от името на НДЗПЧ, Независимото професионално сдружение на интелектуалците „Подкрепа” и Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Въпреки шумно провъзгласеният курс на българското държавно и партийно ръководство към преустройство, демократизация и уважение на човешката личност, и въпреки тържествено поетите задължения пред международната общественост за зачитане на човешките права с подписването на Заключителните документи в Хелзинки и Виена, властите в НРБ продължават по брутален начин да подтискат всяка проява на свободомислие и стремеж към демократични промени. Тези груби нарушения на човешките права се изразяват в системни репресивни мерки, всевъзможни ограничения и спънки спрямо отделни граждани и възникналите през последните месеци неформални сдружения. Властите прибягват до арести, обиски, конфискации на документи и имущество, уволнения от работа; системно се осуетяват събранията на членовете на неформалните сдружения, организират се следене и провокации спрямо отделни техни активисти, а отделни граждани са принудени да напуснат страната. Особено тежки репресивни мерки бяха приложени спрямо членът на НДЗПЧ в България и на Независимия профсъюз „Подкрепа” Николай Ганчев Колев. Един ден преди насроченото на 18 март тази година събрание на Профсъюз „Подкрепа” същият е повикан в Районното управление на МВР, където са му предоставени обвинения и след половин час започва съдебен процес от административен характер, на който присъства само прокурор и съдия. Николай Колев е обвинен, че не полага обществено-полезен труд, а доказателствата в подкрепа на твърденията му, че се занимава с литературна дейност, са отхвърлени с аргумента, че не притежава диплом за писател. След делото, което привидно има административен характер, Колев е отведен с белезници до мина Бобов дол и въдворен принудително там за срок от година и 6 месеца без право на обжалване и право на защита. Въпреки многократните молби от страна на негови близки органите на правораздаването отказват да ги запознаят с материали по делото. В знак на протест срещу това флагрантно нарушаване на неговите човешки и граждански права и в знак на протест срещу извършеният съдебен произвол, Николай Колев обяви на 20 март тази година безсрочна гладна стачка с искане да се преразгледа делото срещу него, да бъде проведено то при открити врати и да му се предостави възможност за защита. Вземайки предвид пълното мълчание от страна на официалните власти по случая и вземайки предвид рязкото влошаване през последните дни на здравословното му състояние, на събрание на активистите от НДЗПЧ и Независимия профсъюз „Подкрепа” се взеха решения да се обяви протестна гладна стачка в знак на солидарност със справедливите искания на своя член. Впоследствие, към това решение се присъедини и КЗРП. Ръководствата на НДЗПЧ, НП „Подкрепа” и КЗРП отправят апел към правителствата на страните, подписали Заключителния акт от Хелзинки и Заключителния документ на Виенската среща за сигурност и сътрудничество в Европа, към Международните профсъюзни централи, а именно: Международната конфедерация на свободните профсъюзи и Свободната конфедерация на труда, а също и към различни обществени организации, следящи за прилагане на международните споразумения по човешките права като „Международна Амнистия”, „Хелзинки уоч”, Дружеството за защита на човешките права във Франкфурт и др. да обърнат внимание на българското правителство върху системното нарушаване на гражданските, икономическите, социалните и политическите права, които то се е задължило да съблюдава, подписвайки Пакта за икономическите, социалните и културни права, Пакта за граждански и политически права от 1966 г., Заключителният акт от Хелзинки – 1970 г., а също и Заключителния документ във Виена на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Следват подписите на тримата председатели на Дружествата.”

А. Манолова: Да, благодаря ви… Може да говорите.

К. Тренчев: На тези събрания взехме и решение по какъв начин да протече точно протестната акция и тази щафетна гладна стачка, която обявяваме до разрешаването на случая – до провеждането на дело, което да преразгледа обвиненията срещу него, да има той възможност за защита, както при…, изобщо, как да ви кажа…

А. Манолова: …по законен път…

К. Тренчев: …неговите човешки права да бъдат зачетени по някакъв начин. Ние формирахме групи от по 5 човека, които ще започнат гладната стачка, всяка седмица ще има нова група, като участниците в групите вече са определени и за първата група ще бъдат: Петър Манолов, Константин Тренчев, йеромонах Христофор Събев, Стефан Комитов и Любомир Собаджиев. Във втората група са: Димитър Томов и т.н. Те, групите са много – до края на май са изчислени, тъй като ако се стигне до смъртен изход в случая „Николай Колев”, ние ще продължаваме да протестираме, докато започне Парижката конференция с цел да обърнем внимание на световното обществено мнение за нарушаването на човешките права в България. Други хора към тези ядра могат да се присъединяват неограничен брой – членове и симпатизанти на тези неформални сдружения, които да заявяват своето желание за участие било на телефон (номер) в Стара Загора – моят телефон, или на телефона в Пловдив, било чрез различни агенции и средства за масова информация извън страната.

А. Манолова: Кой телефон в Пловдив имате предвид?

К. Тренчев: На Петър Манолов… А, както и на отец, на йеромонах Христофор Събев разбира се, в Търново… Виждате ли, принудени сме да прибегнем до крайни мерки; състоянието е много влошено - имам сведения за лабораторни изследвания, които са направени на лицето в местната болница /някаква колежка там, д-р Василева го е гледала/, предложила му е да постъпи в болница, разбира се, той е отказал – тъй като при едни системи значи той да прекрати гладната стачка. Но има вече ацетон. Интересно е, че той на 22и ден вече направи един обрат в състоянието - нещо, което не стана при П. Манолов и при И. Минев, но все пак има индивидуалност, всеки реагира индивидуално, да. И вече силно обезпокоени от това негово състояние и от нежеланието на властите да обърнат внимание на случая, дори да предоставят документи, да се запознаят неговите близки – в края на краищата, в какво го обвиняват…, ние сме принудени да стигнем до крайни мерки.

А. Манолова: Да, разбирам. Сега, аз искам да попитам нещо, което няма да се излъчва. Просто, за да мога аз да го изпратя във Франкфурт,… тази жена, с която току-що говорих, тя поиска повече данни за Николай Колев – кога е раждан, къде е раждан…?

К. Тренчев: Да. Сега, за къде…, как да ви кажа? В момента паспортът му не е при мене…

А. Манолова: Не. Просто от къде е, от кой град е?

К. Тренчев: От Стара Загора е. 38 годишен.

А. Манолова: Не е женен.

К. Тренчев: Разведен е.

А. Манолова: Има ли деца, попита тя.

К. Тренчев: Да, има. В Стара Загора, момиче, не са му разрешили даже да се види с него преди да тръгне за Бобов дол.

А. Манолова: Печатал ли е някъде нещичко?

К. Тренчев: Ами вижте, той пише доста остри неща. Има доста работи. Дори при нас има. Мислим, в течение на тази гладна стачка да прочете някой негови произведения. Стихове и други…

А. Манолова: Ако имате възможност, на нас да ни изпратите, ако имате някаква възможност!? Ще бъде хубаво.

К. Тренчев: Да, ще направим опит.

А. Манолова: Но пише остри неща, естествено, и не го печатат. Както знаеме. Добре. Аз ще прецизирам нещата…

(12.04.1989 г., ролка № 225)

Граждани, включили се в общата щафетна гладна стачка:

К. Тренчев: С. Изворово, Казанлъшко: Рамадан Ахмедов Рунтев, Ибрям Рамаданов Ахмедов, Невзе Ибрямова Шабова, Ахмед Исмаилов Рунтев, Фатма Исаева Кърпачева, Зейнеп Елмазова Аленгирова (?)

А. Манолова: Зейнеб ли?

К. Тренчев: Зейнеп. Зейнеп – като тази, която емигрира… От Норвегия нямам все още персонални данни, но вероятно те ще ви се обадят, хората… Полагам големи усилия да разколебая майката на Николай да се включи – тя е 65 годишна жена и сигурно тежи не повече от 40 и 3-4 килограма, тъй като и тя е вече доста отчаяна – никаква реакция от страна на властите. Очаквам тази вечер нова информация от Бобов дол, изпратили сме един от нашите членове – бивш журналист, тъй като го уволниха, Пламен Даракчиев, и той ще стои там по-дълго време, да го наглежда… Та това са последните развития. .. То и други хора се включиха, но те са за следващата група, за следващата седмица…, а сега ако се включат други… Един от Търново се е включил… момент, ще ви го кажа, това е Петко Иванов Петков, и той се е включил, обадиха ми се току-що и още хора… От там има желаещи, но не им знам още имената… Така е, разраства се… Дано да има разум… - на два пъти надделява, не знам сега как ще е!?

А. Манолова: Дано да има бърза реакция… Би трябвало отново да надделее… А утре ще се опитам да се свържа с вас, ако има нещо ново…, И ви благодаря много

(около 18.04.1989 г., ролка № 227)

А. Манолова: Д-р Тренчев? Добър ден, Анна Манолова е на телефона. Има радостна вест?

К. Тренчев: Да, да, разбира се. Упълномощен съм да направя следната декларация. „Декларация от името на НДЗПЧ в България, Независимото професионално сдружение на интелектуалците “Подкрепа”, НКЗРП и Движението за гражданска инициатива - Русе. С чувство на дълбоко удовлетворение заявяваме, че на 20.04. тази година поетът Николай Колев прекрати безсрочната си гладна стачка, а заедно с него и обявилите солидарна гладна стачка членове и симпатизанти на гореспоменатите неформални сдружения, след като органите на правораздаването го освободиха от принудителното заселване и върнаха делото за преразглеждане. Във връзка с това, от името на НДЗПЧ в България, Независимото професионално сдружение на интелектуалците “Подкрепа”, Независимия комитет за защита на религиозните свободи и „Гражданска инициатива”, искаме от сърце да благодарим на агенциите „Ройтер`с”, “Франс прес” и ДПА, на организациите „Международна амнистия” и Дружеството за защита на правата на човека във Франкфурт, а също и на радиостанциите “Свободна Европа”, “Дойче веле” и БиБиСи, които, давайки гласност на проблема в такъв труден момент, ни подадоха приятелска ръка, за да възтържествува правдата и справедливостта. Използваме случая, за да изразим нашата искрена благодарност и на всички членове и симпатизанти на неформалните сдружения - на всички тези жени и мъже, хора от различни възрасти, професии и вероизповедания, които с непознат доскоро кураж си подадоха ръка, за да спасят най ценното - човешкия живот. Още веднъж разума надделя. Още веднъж е възродена надеждата, че България ще поеме по пътя на разума, който единствено би могъл да ни приобщи към демократичното европейско семейство на цивилизовани, независими и свободни народи.”

(20.04.1989 г., ролка № 228)

Андрей Дюкмеджиев

Али Мустафов Хюсеинов

Александър Каракачанов

Авни Велиев

Богдан Глишев

Биньо Иванов

Брайко Кофарджиев

Борис Спасов

Борис Василев

о. Благой Топузлиев

Блага Димитрова

Диана и Димитър Бояджиеви

о. Димитър Амбарев

„Димитър Иванов”

Димитър Томов

Едуард Генов

Ева Калчева

Григор Божилов Симов

Григор Симов

Георги Кулев

Георги Мишев

Гюлтен Османова

Георги Спасов

Георги Величков

Халил Исинов

Халил Ибишоглу

о. Христофор Събев

о. Иван Бонев

Иванка Жекова

Илия Минев (за него)

Ибриям Рунтов

Йордан Василев

Желю Желев

Копринка Червенкова

Коце Иванов

Красимир Кабакчиев

Камен Каменов

Каймет Юсеинова Салилова

Константин Тренчев

Любомир Собаджиев

Марко Ганчев

Милка Генадиева

Милчо Иванов

Мустафа Юмеров

Мариана Златева

Нури Джелилов

Николай Колев-Босия

Невена Мечкова

Наим Наимов

Неизвестни лица

Петър Бояджиев

Петър Манолов

Петко Симеонов

Петър Слабаков

Пламен Даракчиев

Ремзи Бекиров

Румен Велашки

Румен Воденичаров

Сиво Чапаров

Сабри Искендеров

Сабахат Наимова

Шукри Шерифов

Стефан Чолаков

Стефан Гайтанджиев

Стефан Комитов

Стефан Вълков

Тодор Гагалов

Тончо Жечев

Тодор Тодоров

Цеко Цеков

Цветан Златанов

Веселин Донков

Виола Иванова

Веселин и Светослава Петкови

Волен Сидеров

Валентин Топузлиев

Юсуф Ибрахимов

Янаки Петров

Янко Янков

Към интервютата


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Обратно към електронните книги

 

към авторите