| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Биографичен разказ на Милчо Иванов, с. Хърсово, Разградско, интерниран
Румяна Узунова: Да, мисля, че (връзката) е добра.
Милчо Иванов: /.../ ще ви го разкажа, а вие ако искате, го предайте… От известно време слушам вашите предавания и това ми направи голямо впечатление, /.../, защото бяхте заглушавани. Аз съм интерниран от т. нар. комунистическа власт вече 18 години. С Илия Минев се познавам може би ..., през `63а г. заедно бяхме в Старозагорския затвор. Да, аз съм съден за нелоялност към държавата. Разбирате ли ме? Чувате ли ме?... След това ме освободиха. Изкарах 6 години в затвора. Пуснаха ме. Поради една причина ме осъдиха – защото баща ми преди `9и е бил в царското правителство на служба. Непосредствено след като идва 9 септември, те го осъждат и него, обаче го освобождават. Бях на 14 години, когато за пръв път ме вкараха в ДС, т.е. на „Московска” №5. Там ме пребиха от бой. На 14 години искаха да ме изпратят на лагер. Лагера в Белене, може би го знаете. Закараха ме там и доктор, който /.../ след това ме освободи по една причина, защото бях малък, нямах навършени 18 години. Майка ми едва ме спаси. След това дойде това положение. Отидох в казармата и исках да бягам, защото майка ми е от гръцки произход. Исках да бягам в Гърция. Обаче така стана, че ме хванаха и ме осъдиха. В затвора ми дадоха една вътрешна присъда, поради тая причина, щото искаха първо да ми удвоят присъдата и така се наговориха, намериха един свидетел, който беше /.../, лъжлив и ми дадоха вътрешна присъда за заговор. /.../ изобщо ми монтираха неща, които аз изобщо не бях сънувал. След това излизам и ме интернират. 17 години вече как съм интерниран.
Р. Узунова: Къде сте интерниран?
М. Иванов: В с. Хърсово, Разградски окръг.
Р. Узунова: Името си искате ли да кажете?
М. Иванов: Да, Милчо Захариев Иванов. Бяхме решили с жена ми, имаме... Аз се жених наскоро, някъде преди 7 години. Бяхме решили сега, /.../ Те ни връщат оттам, обаче отново ми казват, че това не е, просто тая амнистия, дето я дадохме, не се отнасяла за мене. Ами можеш да ходиш във всички други градове, но не и в София да стоиш. Разбирате ли ме? Ние сега сме решили, ако през това /.../, подадохме документи в Държавния съвет, документи сме дали. Искам да напусна границата, защото майка ми има къщи в Солун, тя е от Солун. Но не знаеме дали ще успеем. Ако нали, не ни разрешат, сме решили направо да запалим, имам син на 5 години, сме решили аз и жена ми да се самозапалиме.
Р. Узунова: Ама недейте така…
М. Иванов: Няма нищо повече, /.../ да ни е /…/ просто така да ни тормозят, да ни разкарват, по-добре умрели, отколкото живи. Ние сме живи-умрели. Всеки ден присъстваме на собственото си погребение.
Р. Узунова: Нали обещаха, че ще дават паспорти за чужбина?
М. Иванов: Абе сега какво са обещали въобще не знам. Те въобще не ми дават тука да си живея, разбираш ли, тука живея в една малка къщичка, която всеки момент ще падне.
Р. Узунова: А работа дават ли ви? Работа? Каква работа ви дават? Какво работите?
М. Иванов: Аз съм автомобилен монтьор. Аз съм голем майстор и поради тая причина, аз работа мога да си намеря навсякъде. Обаче работата, остави работата, аз /…/ постоянно ме тормозят, тормозят жена ми, мен тормозят. Имам една леля и тя е болна покрай мене. Аз и нея издържам…
Р. Узунова: Да, слушам ви…
М. Иванов: Това е, което имам да кажа.
Р. Узунова: Да, благодаря ви много.
М. Иванов: Прощавайте, че ви наричам “другарко”, обаче така съм свикнал да говорим.
Р. Узунова: Няма нищо, то е от навик, разбирам. И после “другар” е хубава дума, просто е опорочена.
М. Иванов: Другар, думата “другар” е голяма дума. Голяма дума. Но тук тая дума има нещо като… как да ви кажа..
Р. Узунова: Друго значение, да.
М. Иванов: Прощавайте!
Р. Узунова: Да, благодаря ви много.
(Февруари 1989 г., ролка № 107)
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
