Интервю на Румяна Узунова с депутата в народното събрание Халил Ибишоглу /4.06.1989/

Кръглата маса

Платформа на СДС

Клубът

Ран и Ът

Публикации

Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

Интервю с два пъти депутата в Народното събрание (от 1976 и 1986 г.) Халил Ибишоглу, бригадир, живеещ от 1986 г. в Турция

Р. Узунова: Халил Ибишоглу, вие бяхте народен представител, бяхте член на Народното събрание два мандата - от 1976 до 1986 година. Как стана така, че един турчин бе избран за народен представител?

Халил Ибишоглу: Мисля, че много добре се знае, че директивите в Народна Република България идват направо от горе. Първо, от Политбюро, след това - от ОФ, вече по-надолу до Окръжните комитети на партията, до Окръжните съвети и т. н. Предложението да стана народен представител дойде от горе. Аз първо отказах. Обаче разбрах, че не може да се откажа: ако откажа да бъда народен представител, ще ми се усложни работата и ще имам натиск върху мене… и помислих, и от друга страна - по такъв начин ще бъда полезен за турците в България.

Р. Узунова: Но защо все пак се спряха точно на вас, защо определиха вас?

Х. Ибишоглу: Причината, за да се спрат точно на мене?... Аз работих като ръководител на бригада в с. Медовец. Работих честно, нали, дето се казва, работих неуморно, денонощно. И друго нещо - в Народното събрание трябва да има представител от турското население, които уж, наглед, така,… за да може да се покаже на външния свят, че в Народното събрание има и хора турци.

Р. Узунова: И така, в Народното събрание вие трябваше да представлявате турското етническо малцинство. Можахте ли наистина да го представлявате? Можахте ли да защитавате правата му? Можахте ли да му помогнете - на това население?

Х. Ибишоглу: Това абсолютно не е възможно - да се представи турското население в България. Понеже… системата се знае: турци - народни представители не са членували във външната политика, не са членували във вътрешната политика на страната.

Р. Узунова: Т.е. не са им давали възможност да се занимават с тези въпроси, да бъдат в тези Комисии, които се занимават с външната политика, така ли? А определяха по- малки области за вас?

Х. Ибишоглу: Да, по-малки области. Аз мога и туй да кажа: през тези десет години другите Комисии, с парламентарните групи, са излезли извън пределите на България, в чужбина, да обсъждат проблеми, свързани с външния свят на България. А ние, турците, не сме имали такава възможност.

Р. Узунова: А какъв е, според вас, механизмът на Народното събрание? Дали той е един Парламент, в който се обсъждат проблеми, поставят се проблеми, има възражения, има съгласие, или…?

Х. Ибишоглу: Въпросите, преди да дойдат в Народното събрание на дневен ред, първо се обсъждат от Политбюро на БКП, след това идват до Комисиите на Народното събрание, което… така, на практика уж се обсъждат, но в тия комисии абсолютно, аз мога да кажа, че нищо не се обсъжда. Хората, които ще се изказват, които ще правят дискусии по въпросите, те предварително се подготвят, дори изказването им минава през няколко инстанции, за да потвърдят политиката на Партията.

Р. Узунова: Вие сте били народен представител и по времето на най-големите акции по асимилаторската политика, по промяната на турските имена с български. Този въпрос беше ли поставен в Народното събрание? Беше ли обсъждан?

Х. Ибишоглу: В Народното събрание такъв въпрос не е поставян, а и абсолютно не е обсъждан от хората, които се намират в Парламента. Аз мога, и това мога да кажа: когато започнаха акциите в Кърджалийски окръг, поставих въпроса пред отговорните хора и ги попитах: Какво става с турското население в Кърджалийски окръг? На мен ми се отговори така … От една страна, аз исках този въпрос да се постави на дневен ред в Народното събрание, понеже се казва: турците в България доброволно си смениха имената. Мисля, че щеше да бъде правилно да се постави пред Народното събрание и да се гласува. Абсолютно такъв дневен ред не е имало в Народното събрание и такъв закон не е приет. На мен ми се каза такова нещо, казаха: това е работа на Политбюро и всичко в тайна се държи; ако много се бъркаш в тия работи, можеш да бъдеш погубен.

Р. Узунова: Вие бяхте народен представител и по времето, когато в България започна да се говори за ново политическо мислене, когато започна да се преосмисля и вътрешната, и външна политика. Имаше ли поне по този проблем сериозни, задълбочени дебати?

Х. Ибишоглу: Аз направо мога да отговоря: абсолютно не. Имаше само предложения и гласуване. Впрочем, през мойто време, аз не съм виждал да има.

Р. Узунова: За тези 10 години - от `76а до `86а година - не се ли намери поне един народен представител, който да не е съгласен с някои от внесените проекто-предложения, с проекто-законите?

Х. Ибишоглу: Сега, между другото, мога да кажа и това: имало е двама-трима души. Обаче тия хора са нарочно са подготвени, нарочно - така да се покаже, че има демокрация в Народното събрание, има свобода в тая страна. А това са били хора подготвени, нали, от страна на Политбюро да кажем, от страна на Окръжните комитети, само и само да кажат: ето, виждате ли, ние всичко вършим на демократическа основа.

Р. Узунова: Все пак странно е, че един човек, един народен представител, е решил да напусне България. Кои бяха причините?

Х. Ибишоглу: За да напусна България причините бяха, че през тия десетте години /а по-преди аз разбрах, че в България няма живот, не че за турците, а за останалото население./… всичко се върши по шаблон, по решение на Политбюро на Партията.

Р. Узунова: А по време на кампанията за смяна на турските имена, вие сменихте ли името си?

Х. Ибишоглу: Да, смених, и то насила. Първата стъпка на полицията беше да се срещнат с мене. Шест човека бяха. Дойдоха при мене и ми казаха, че трябва да си променя моето име.

Р. Узунова: Как станахте вие депутат в Народното събрание - с турското си име или с българското?

Х. Ибишоглу: С турското име.

Р. Узунова: И по време на този десет годишен период, по време на тези два мандата в Народното събрание, ви накараха да смените името си, така ли? Кога?

Х. Ибишоглу: Моето име се смени през `85а година, януари месец. Преди това предложения към мене да си променя името не е имало.

Р. Узунова: А как беше българското ви име?

Х. Ибишоглу: Любомир Алексиев.

Р. Узунова: И през `85а година същият народен представител, който е носил турското име, изведнъж започва да се появява в Народното събрание с българско име, така ли?

Х. Ибишоглу: Да.

Р. Узунова: И това никого не учуди от другите народни представители? Че до вчера са ви наричали с едно име и от днес трябва да ви зоват с друго? Никой ли не се изненада?

Х. Ибишоглу: Аз мога това да кажа: аз само не мога да цитирам имена, понеже се страхувам за живота на моите колеги, които бяха представители там, дори тия народни представители, мои колеги не бяха съгласни. Не бяха съгласни да се променят имената на турците и през цялото време, до когато аз бях в Народното събрание - `85а и `86а година, не ми викаха по българското име. Винаги ми казваха: другарю Ибишев.

Р. Узунова: В сп. "Нова светлина" има рубрика "Българин да се наричам". Странното е, че през август `86а година в това списание е имало очерк и за вас. Вие ли сте участвали? Вие ли сте го написали?

Х. Ибишоглу: Сега, аз мога само това да кажа: аз през август, на 3и август бях в Турция. Невъзможно е аз да пиша, не съм писал такива работи и такива данни от мен не са взети. (…)

(4.06.1989 г., ролка № 391)