| Кръглата маса |
 |
Платформа
на СДС
|
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
|
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Интервю с д-р Желю Желев
Румяна Узунова: Жельо Желев? Румяна Узунова на телефона. Бих искала да поговорим за съдбата на Дискусионния клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България в светлината на последните партийни решения по този повод, в светлината на доклада на Тодор Живков на срещата с български интелектуалци. Но аз бих искала да Ви върна към една статия от миналата година във в. “Народна култура”, в която се казва…, на старши научен сътрудник Велко Вълканов, кандидат на юридическите науки,… познавате статията, нали?
Желю Желев: Да, познаваме я и даже сме я обсъждали тая статия.
Р. Узунова: В Клуба?
Ж. Желев: Така, в приятелски кръгове, хора от Клуба, тъй като тя директно засягаше съдбата на Клуба, на Русенския комитет...
Р. Узунова: Е, искам само един цитат да Ви прочета, за да насочим разговора нататък. В тази статия, която започва с цитат от Тодор Живков във връзка със самодейните сдружения, че въпросът със самодейните сдружения придобива голямо значение, се казва: “Не е необходимо изписването, регистрирането на организацията при някакъв държавен орган. Само ако поиска да придобие качеството на юридическо лице, само тогава обществената организация трябва да бъде изписана в регистъра на съответния районен съд.” На тази тема, тъй като във вашия учредителен документ беше писано, че вие нямате намерение да се регистрирате, в тази светлина какво е вашето мнение и какъв е законът.
Ж. Желев: Конституцията, чл.52 ни дава правото ние да основем организация, политически организации, буквално така е казано: “Гражданите на Народна република България имат правото да основават свои политически организации, стига да не проповядват война, фашизъм, човеконенавистничество…”, точно не си спомням ограниченията, следователно тоя 52 член на нас ни дава пълното право да създадем един клуб, който естествено е също политически, тъй като иска да се занимава, иска да дискутира политически проблеми, в тоя смисъл. Друго някакво ограничение в съществуващите закони, които са призвани да конкретизират отделните членове на Конституцията, няма. Единственото, което ни засяга, това е в Законът за лицата и семейството, чл.134, който гласи, че „ако даденото сдружение, този тип образование, иска да придобие статута на юридическо лице, трябва да се регистрира при съответния съд.” От което следва, че ако то не иска да стане юридическо лице, ако такъв юридически статут не му е необходим, то няма защо и да се регистрира. Точно на тая основа съществува и нашият Клуб. И когато ни викаха, така при първите сблъсквания с прокуратурата и ни внушаваха, че ние съществуваме незаконно, че няма юридическа основа нашият Клуб и прочие, ние им обръщахме внимание на Конституцията. Тогава те се позоваваха на тоя член. Ние проучихме добре този член и след туй ний го използвахме като доказахме, че този член не им дава никакво основание, тъй като той не изисква от Клуба да се регистрира, освен ако… ако членовете на Клуба един ден по едни или други съображения не решат, че трябва да придобият статута на юридическо лице.
Р. Узунова: Вие нямате това намерение?
Ж. Желев: Засега нямаме такова намерение. Просто не е необходимо. Не е необходимо, защото ние с финанси не боравим, нямаме такъв тип организация, която да си поставя някакви особени цели и задачи, които да се домогват до власт, до нещо от тоя род. Следователно и самата организация, която е нарочно много лабилна, много гъвкава, много пластична, защото тя си поставя за цел само да организира обсъждането на тия 6 основни групи от проблеми, които са фиксирани в нашата Декларация. Разбира се, за туй също е нужна някаква степен на организираност, но не такава строга, не с дисциплина, която задължава членовете на Клуба непременно да се подчиняват на ръководството, да изпълняват неговите предписания, да кажем през определен период да има събирания и прочие, няма такова нещо. Ние сме много по-свободна, демократична формация, която е точно организационно съобразена със задачите, които си поставя.
Р. Узунова: Но дейността на Клуба всъщност е парализирана. Вие освен тази спонтанна акция на солидарност за съдбата на Петър Манолов, всъщност Вие не си водите дейността точка по точка така, както е писано в учредителната Декларация. Провели ли сте някакви дискусии, правили ли сте някакви доклади?
Ж. Желев: Да, действително дискусии още не сме правили, тъй като все още се надяваме, че ще получим разрешение за зала. Не щем да правим нелегално или полулегално събиране, което бихме могли да направим, но не е въпроса в това. Ние искаме, както ни позволява Конституцията, на напълно законни начала с предварително обявяване на сбирката да кажем 10 дни, както го изисква законът, да разгласим къде, в колко часа, на каква тема, при какви докладчици ще се обсъждат дадени проблеми. Така че очакваме все пак, смятаме, че здравият разум в края на краищата ще надделее, защото тя е абсурдна история.
Р. Узунова: Наистина, кафкиянска.
Ж. Желев: Когато става дума за една зала, не за нещо друго, за една зала,… ние нищо друго не искаме от официалните власти.
Р. Узунова: А как се обяснявате това странно враждебно отношение към един Клуб, който иска да подпомага един процес, който официално се прокламира.
Ж. Желев: Те имат подозрението, че зад това, което е официално прокламирано в програмната декларация на Клуба, зад това се крие някаква друга дейност, някаква…, нещо нелегално, нещо антипартийно, нещо антидържавно, между впрочем това на събрания се е казвало много пъти в информации, които са пускани от общинските комитети и от Секретариата имаше един последен материал, който се разпространяваше по такива закрити събрания, че ние се домогваме до политическата власт и че Клубът всъщност е една прикрита форма на бъдеща политическа партия, която постепенно се домогва до все по-голямо разширяване и до завладяване на позиции. Което е и абсурдно също, тъй като един клуб, който се състои от интелектуалци, естествено не може да си поставя тоя род политически задачи, още повече пък политическата корист. Кой интелектуалец би тръгнал да си зареже интелектуалната дейност, своята професия, която му дава такава широка възможност за личностна реализация, за да тръгне да се занимава с..., да прави политическа кариера, която при всичките други предимства – привилегии, власт, пари не може никога да предложи такава широка възможност за личностна творческа реализация.
Р. Узунова: Да, да.
Ж.. Желев: Става въпрос за ценности. Хора, които са искали да търсят такава реализация, още в по-ранна възраст са се ориентирали към апарата, към тия коридори на властта, където може да се прави кариера. А хората, които си имат призвание да се занимават с интелектуална дейност, те просто са останали или в научно-изследователския институт, или в някой творчески съюз, или в някой театър и прочие.
Р. Узунова: А мислите ли, че днешното събитие, днешната среща с интелектуалците ще помогне за по-бързото решаване на въпроса?
Ж. Желев: Ами, дано, да се надяваме, че ще стане нещо подобно, макар че има някои текстове, които не дават голямо основание да бъдем оптимисти в това отношение. От друга страна, обаче, аз, все пак…, моят оптимизъм се опира на това, че цялата тази политика е абсолютно безперспективна, в България тия дружества ще растат, те ще никнат едно след друго, това е неизбежно.
Р. Узунова: И все повече и повече сведения имаме за различни по характер дружества да се образуват в България.
Ж. Желев: Различни дружества и професионални такива независими, и за различни родове интелектуална дейност и прочие. Тези неща не могат да се елиминират, не може да се занимава апаратът с репресии срещу тях, защото фактически ще се открие много широк фронт, ще стане открит фронт между интелигенцията и партийната бюрокрация, която е фактически на дъното на репресивните мерки.
Р. Узунова: А в Съветския съюз те никнат като гъби тия неформални сдружения. Просто не могат вече да се преброят, да.
Ж. Желев: По последни данни на “Правда”, мисля, че беше от 10.2. вече има над 60 хиляди, над 60 хиляди неформални образования, плюс 100 – 100 и няколко рок-групи и прочие… Така че цялата тази политика, която досега се води срещу неформалните образования у нас е дълбоко анахронична, тя просто не е вързана нито със събитията, които стават в Съветския съюз, нито в по-развитите страни в Източна Европа, нито с това, което става между Изтока и Запада, в смисъл на разведряване, на все по-голямо сближаване, на отваряне на границите за движение на хора, на информации, на идеи и прочие.
Р. Узунова: И тъкмо този анахронизъм на политиката, Желю Желев, Ви кара да мислите, че ще се преодолее...?
Ж. Желев: Аз все пак смятам, че ще се намерят хора, които така или иначе да разберат, че другото е наистина безперспективно, защото ако се продължава със… така демагогски да се говори едно, а да продължава репресивната политика срещу тези образования,… репресията е като тресавище: колкото повече навлизаш, повече затъваш и крайната перспектива е и ти да минеш под повърхността на нещата. Никой досега не е успявал, не се е прославял с репресивни мерки срещу интелигенцията по редица понятни причини.
Р. Узунова: Да, да. Благодаря Ви много. Надявам се, че здравият разум ще надделее.
Ж. Желев: Е, всички се надяваме на това. Ето, както в случая с Петър Манолов. Въпреки цялото затягане, в края на краищата намериха се хора, които решиха правилно въпроса, просто надделя здравият разум, за което ние си казахме, така, си отдъхнахме и казахме: Е, слава богу, все пак има надежда, че здравият разум може в критичния момент винаги да надделее и че в този случай, както и в други подобни случаи, ще направят адекватни изводи, просто една по-съответна, по-адекватна политика спрямо интелигенцията и спрямо нейните стремежи да участва самостоятелно, самодейно, със своята енергия, със своите виждания, не в установените от десетилетия канали, които са омръзнали на всички и които всички знаем, включително и хората от апарата, че са стерилни, че те не могат вече да раждат идеи, така...амбиция, енергия, търсения, стремежи.
Р. Узунова: Ами мога да кажа само, амин, дай боже!
Ж. Желев: Същото ще кажа и аз.
Р. Узунова: Добре. Благодаря Ви много. Дочуване!
(ст.н.с. д-р Ж. Желев, философ, член на ръководството на Клуба за покрепа на гласността и преустройството, 21.02.1989 г., ролка № 180
Откъс от предаване на Радио „Свободна Европа” с интервю на д-р Желю Желев
Р. Узунова: Има събития големи и малки, значими или без значение за перспектива и развитие, има събития съдбовни или тясно личностни, има събития срамни, има събития радостни. За едни от тях средствата за масова информация говорят неспир с възторг и вълнение, други порицават с яростен гняв, за трети мълчат, сякаш нищо не е било, сякаш нищо не се е случило, сякаш нищо не е имало. Капак на тенджерата - та да не се знае какво кипи в нея. Ще спрем вашето внимание, драги слушатели, върху две последни събития в родината ни, по-точно върху две инициативи, противоположни по характер, противоположни по стил и методи на действие, които, обаче, до голяма степен характеризират състоянието на гласността и преустройството в България; които изразяват някои обществени отношения и готовността на политическата система да се вслуша разумно, трезво и конструктивно в тях. Едната инициатива е обществена, другата - на органи на режима. Български граждани правят опит да се обърнат към Народното събрание, чиято 10 сесия се открива на 9 май тази година. Те мислят трескаво и задълбочено, обменят мисли и идеи, за да съставят Декларация, адресирана до Народното събрание, в която се настоява българските закони да се приведат в съответствие с международните правни норми. До тук говорихме за обществената инициатива. Сега за другата: последната репресивна мярка на властите, насочена срещу свободната изява на мнения, срещу правото на българския гражданин да се обръща към своето Народно събрание, право, дадено му от Конституцията на НРБ. Независимият клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, на чиято дейност властите пречат активно и целенасочено от създаването му до ден днешен, дори не е инициатор на Декларацията до 10 сесия на Народното събрание, но тя е подписана от много членове на Клуба, както и от участници в движението „Екогласност”. Ударът на репресивните органи се стоваря в петък, на 5 май 1989 година, отново върху интелектуалците от спонтанно възникналия Клуб за дискусии, за обсъждане на преустройството в България с цел да се подпомогне въдворяването на едно наистина ново мислене. Съобщихме ви вече, че в петък, около 4 и половина след обяд е била проведена масирана репресивна акция. По домовете на 11 души са спрели милиционерски коли, органите на милицията и на следствените власти са извършили арести, претърсвания и конфискации. Впрочем, една дълга ръка прекъсваше телефонната линия при опитите ми да разговарям със старши научен сътрудник Желю Желев, автор на книгата за природата на фашизма, с известната българска писателка Блага Димитрова, чийто съпруг, литературоведа Йордан Василев също е бил между арестуваните, с д-р Елка Константинова, с проф. Иван Марев. Редица други телефони или изобщо не даваха сигнал, или чувах онова подозрително ехо, което не бих искала да коментирам. Някой писан български закон дава ли право на репресивните органи да прекъсват и подслушват телефонните разговори на българските граждани? Ще напомня само всеизвестната истина, че българските данъкоплатци плащат още щедрите заплати на този многоброен апарат, чиято благородна задача е да прекъсва връзката на българина със света. Все пак пълният списък с арестуваните в петъчния следобед вече е известен. Към 4 и половина следобяд на 5 май тази година с мъгляви обяснения, но с доста явни намерения, са били арестувани и лишени от свобода до към 10 часа вечерта следните български интелектуалци: доц. д-р Николай Василев, който в момента е председател на Дискусионния клуб; проф. Иван Марев; д-р Желю Желев, философ; доц. д-р Елка Константинова, литературовед; изкуствоведът Иван Джаджев; полковникът от запаса Борис Спасов; литературоведът Йордан Василев; писателите Евгения Иванова и Георги Величков; социологът Петко Симеонов и Деян Кюранов, политолог. Освен това в Общински комитети на партията са били викани писателите Александър Миланов и Марко Ганчев, проф. Чавдар Кюранов - социолог и Мария Бойкикева - философ. За въздействие навярно са били привикани и други интелектуалци. Домът на Желю Желев е бил преобърнат от долу до горе. В дома на писателите Евгения Иванова и Георги Величков е била претършувана само една стая, но отново е била конфискувана многострадалната документация на Дискусионния клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, която бе върната уж на добра воля. Прибран от едното любопитство ли е и ръкописът на новия роман на Евгения Иванова, който е още в проект, в пелени така да се каже. Впрочем, късно вечерта в събота, по-точно след полунощ, когато умората навярно е споходила блюстителите на реда, успях най-после да се свържа по телефона с д-р Желю Желев и да запиша на магнетофон казаното от него. Нека той ви запознае със съдържанието на Декларацията до 10 сесия на Народното събрание.
Желю Желев: Това е един от вариантите на тая декларация. Доколкото знам са 3. Различни варианта курсират из София. Мисля, че това е най-пълния, аз съм видял първия; вторият вариант, за когото се говори, не съм го виждал, и този, който ще прочета и който ми е известен, и в който по стечение на обстоятелствата и аз взех някакво участие. Почва с един увод: „До 10 сесия на Народното събрание, свикано в София на 9 май 1989 г. Уважаеми Председателю на Народното събрание, уважаеми народни представители. От няколко години европейските социалистически страни изживяват повратен момент в своето историческо развитие. Повечето от тях открито признаха, че командно-административните методи на досегашния реален социализъм са изчерпали възможностите си и се заеха да търсят пътища за надживяването им. Едни от тези страни като Съветския съюз, Унгария, Полша успешно възвърнаха полагащото им се място в нашата съвременна европейска история, решавайки сполучливо належащите политически проблеми. България за жалост не е между тях, а нито досегашното й развитие, нито качеството на нацията заслужават това. Маховикът на днешната българска история по една или друга причина е застинал на мъртвата точка и това не може да продължава до безкрайност. То създава непредсказуемо напрежение в цялата нация. Всички съзнаваме колко са трудни промените и всички сме съгласни, че те трябва да се извършат без сътресения в съдбата на отделния човек. Смятаме, че населението не само ще изчака по-търпеливо и по-безконфликтно промените, но и ще участва с ентусиазъм в тяхното реализиране, ако бъде успокоено с една принципна Декларация от Ваша страна за основните насоки в живота на страната ни през близкото бъдеще. Предлагаме Декларацията да съдържа следните основни точки.
Нещо като заглавие има: Декларация за основните принципи на гласността и преустройството в Народна република България
1. НРБ е неразделна част от стопанската и културна цялост на европейския континент, поради което всяка политика на изолационизъм спрямо други страни, както и да се мотивира, се счита за насочена срещу националните интереси на българския народ;
2. НРБ може достойно и равноправно да присъства в общността на европейските народи само като правова държава, която а) е привела в съответствие с приетите международни споразумения всички действащи в страната закони; и б) създала е твърди и надеждни гаранции за правата и свободите на своите граждани, записани във Конституцията, както и за спазването на законите; осигурила е равенство на всички пред закона;
3. Превръщането на НРБ в правова държава не може да бъде прерогатива на една група управляващи и привилегировани, тъй като много по-заинтересувани от тях от правовата държава са обикновените български граждани, които не ползват привилегии, не разполагат с власт и нямат надеждни гаранции за своите конституционни права и свободи. Преустройството в правната област не може да бъде и прерогатива на специалистите-юристи, тъй като то далеч надхвърля техните професионални интереси. Създаването на правовата държава може да бъде успешно само ако то стане дело на целия народ, на всички български граждани, на които трябва да бъде осигурено максимално широко участие в условията на максимално широка, с нищо неограничавана гласност;
4. В духа на политическия плурализъм българските граждани имат право да изказват своето мнение устно или в печата, в страната или чужбина, чрез наши или чужди медии, стига в тяхните изявления да няма призиви към терор и насилие;
5. Българските граждани имат правото да получават, преработват, създават, тиражират и разпространяват всякаква информация с изключение само на онази, която би могла да представлява непосредствена заплаха за отбраната на страната;
6. Всички видове тайни, които не са изрично изброени и обнародвани в специален Закон за държавната тайна, се обявяват за недействителни, равноправно достъпни за всички български граждани и подлежащи на разгласяване;
7. Със специален закон се въвежда 25 годишна давност за всички секретни документи, намиращи се в официалните държавни и партийни архиви, които след изтичането на този срок подлежат на разсекретяване и откриване на достъпа до тях на всички български граждани;
8. Като особено зловещ остатък на епохата на сталинизма, с отделна разпоредба се премахват секретните фондове към библиотеките, при което книгите и документите, съдържащи се в тях, минават на общ достъп в обикновените каталози;
9. Обявява се за престъпление срещу културата и цивилизацията забраняването, преследването, инкриминирането или унищожаването на произведения на литературата и изкуството, както и на други културни ценности, когато това се прави по политически или идеологически съображения;
10. Никой в НРБ не може да има монопол върху достъпа до националните средства за масова информация. Като национално достояние радиото, телевизията и пресата трябва да бъдат достъпни за всички български граждани, за всички възгледи и убеждения, стига те да не проповядват нетърпимост, насилие или терор. Затова и всяко дискриминиране на отделни индивиди или групи от хора по отношение достъпа до тях се осъжда като рецидив от мрачните времена на сталинско-ждановската културна политика;
11. Българските граждани имат правото да се организират в самодейни съюзи, без за това да е нужно да искат разрешение от правителството, ако в програмата на тези организации не се предвижда насилствено сваляне на съществуващия обществен строй. Чл. 52 от Конституцията на НРБ, който гарантира това право на българските граждани, следва да бъде стриктно спазван от изпълнителната и съдебна власт, за да не се пречи на гражданите да ползват конституционното си право;
12. Всички действащи в момента в страната закони следва незабавно да се приведат в съответствие с международните съглашения, под които стои подписът на българското правителство. Законите и правните разпоредби, които са принципно несъвместими с духа на международните съглашения, се обявяват за недействителни;
13. За недействителни се обявяват и всички закони и правни разпоредби, които под формата на конкретизация потъпкват членове от Конституцията на НРБ, като по такъв начин мълчаливо я суспендират. До изработването на съответните нови закони, които конкретизират и правилно прилагат съдържанието на Конституцията, ролята на такива закони изпълняват съответните членове от Конституцията на НРБ;
14. Като практическа стъпка към превръщането на НРБ в правова държава Народното събрание поставя под свой контрол финансовите разходи на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на външните работи и на Министерството на народната отбрана с оглед на тяхната разумна достатъчност, като си запазва правото на парламентарни дебати и по същността на тяхната дейност;
15. Народното събрание приема Закон за малцинствата в НРБ, в който се утвърждава политическо, икономическо и юридическо равноправие на тяхните представители с представителите на българското мнозинство и се забранява намесата в тяхния език, култура и традиционен начин на живот;
16. Религиозната и атеистичната дейност са равнопоставени пред закона, религиозната и атеистичната дейности са в равна степен отделени от държавата;
17. С оглед на положителното развитие на доверието и сигурността в Европа НРБ ще се застъпва за едновременното разпускане на противостоящите военни съюзи като отживели времето си.
Това е последното. И следва забележка, отнасяща се до подписващите този текст: подписалите излизат като части лица, които не представляват никаква организация и второ - подписването може да става и с особено мнение по една или повече точки от текста. Ало…
Р. Узунова: Да, да, чувам ви. Имате ли представа колко души са подписали тази Декларация?
Желю Желев: Нямам никаква представа, тъй като тази дейност явно е била блокирана от масираната акция на органите на властта.
Р. Узунова: И защо този удар се стовари точно върху членове на Дискусионния клуб за подкрепа на гласността?
Ж. Желев: Ами изглежда масово целият Клуб участва, макар че инициативата не идва от ръководството. Аз, доколкото разбрах, някъде от писателския съюз, там, от членове на Клуба е излязло… след това други са се присъединили, от другите творчески съюзи, но от неформалните групи, тези които участват най-широко, струва ми се, са точно дискусионният Клуб, „Екогласност” и поради това явно … това е създало впечатлението у органите, че е инициатива на ръководството на Клуба, което ние трябваше да доказваме там, че не е така.
Р. Узунова: И бихте ли разказали как протекоха в петък след обяд до късно вечерта събитията?
Ж. Желев: Както се е оказало навсякъде, някъде към 4 часа - това е била обща акция - са задържани набелязаните хора, от ръководството на Клуба главно…
Р. Узунова: Това са Елка Константинова, Иван Марев, вие, Георги Величков, Евгения Иванова, Петко Симеонов, Борис Спасов, Иван Джаджев, Николай Василев, Деян Кюранов?
Ж. Желев: Това са, мисля, единайсет души…
Р. Узунова: Единайсет души?
Ж. Желев: Възможно е да има и повече, но ние просто нямаме информация за това, защото, доколкото разбрах, много повече списъци … хора събират подписи из София.
Р. Узунова: А с вас как протекоха събитията?
Ж.Желев: В известен смисъл досадна беше цялата история. Дойдоха те вкъщи, представиха един протокол…
Р. Узунова: С подпис на прокурора?
Ж. Желев: Да. Попитах: „Кой е прокурорът?”, понеже името не се чете, казаха: „Няма значение”; Казах: „Как да няма значение! Искам да знам името на прокурора!” Единият каза, че е от главния прокурор. Казах: „Главният прокурор ли подписва тия работи?!” И на тази основа имах известен спор… Петко Симеонов беше при мен вкъщи, и него прибраха… казаха, че трябва да тръгна с тях, аз им казах…
Р. Узунова: А конфискация вкъщи, обиск у вас правиха ли?
Ж. Желев: Основен тараш. Още е разхвърляно, още не можем да оправим къщата.
Р. Узунова: Конфискуваха ли нещо?
Желю Желев: По списък в протокола 88 документа са конфискувани и са занесени в Главно следствено управление.
Р. Узунова: Документи във връзка с Клуба?
Ж. Желев: И във връзка с работата на Клуба разни документи, и мои документи, и книгата ми за фашизма, една френска книга „La temptatione totalitaire” - и нея като забранена книга, частни писма имах…
Р. Узунова: Да, слушам ви. И ви отведоха къде?
Ж. Желев: В Главно следствено управление, на ул. "Развигор"… Разни неща, разработка една са вдигнали, една статия за Горбачов, в повече екземпляри беше, която щеше да излиза в „Народна култура” преди свалянето на Продев, и нея са дигнали…
Р. Узунова: Ваша лична статия?
Ж. Желев: Да, лична статия.
Р. Узунова: И в Следственото управление?...
Ж. Желев: Е, там… (връзката прекъсва, характерно прещракване)
Р. Узунова: …Ало, ало, ало?!… На това място, както надявам се разбрахте, някой прекъсна телефонната линия. Успяхме все пак да продължим нашия разговор по телефона с д-р Желю Желев, но преди втория запис бих искала отново да прочета списъка на арестуваните в петъчния следобед интелектуалци, а именно – доц. д-р Николай Василев, председател на дискусионния Клуб; проф. Иван Марев; д-р Желю Желев – философ; доц. д-р Елка Константинова – литературовед; искуствоведа Иван Джаджев; полковника от запаса Борис Спасов; литературоведа Йордан Василев; писателите Евгения Иванова и Георги Величков; социолога Петко Симеонов, който в момента е бил в дома на Желю Желев и още Деан Кюранов - политолог. За така нареченото „събеседване” в Общински комитети на партията са били викани писателите Александър Миланов и Марко Ганчев; проф. Чавдар Кюранов и Мария Бойкикева – социолог. А сега продължението на нашия среднощен разговор с д-р Желю Желев:
Р. Узунова: Бяхме стигнали до Следственото управление…
Ж. Желев: Ами там казаха, че не било арест, ами не било и задържане, а разговор. Аз им казах…, те и другите другари долу-горе така са процедирали…, казали: „Щом не е задържане, как може така насилствено да ме карате тука?!”...
Р. Узунова: А те пристигнаха с кола и с милиция? Цивилни?
Ж. Желев: С кола, разбира се, четирима души. Двамата са останали тука да правят обиск, а двамата с Петко Симеонов ни закараха на „Развигор” в Следственото управление. След това другите двама, които ни арестуваха фактически, се върнали тука, да присъстват тука на обиска, който е траял плътно 4 часа…
Р. Узунова: Доста сериозен обиск!
Ж. Желев: Ами всичко е разхвърляно. Даже са бъркали из тенджерите в кухнята, да няма нещо скрито… Да, вижте, доста рутинна работа. По-интересно, според мен, е друго: просто някаква паника, страх от това, че хората широко, спонтанно искат да се обърнат към Народното събрание и да настояват за публикуването на Декларацията. Сега този проект, който аз ви прочетох, казах че е един от трите, за които се говори. Естествено, има много наивни неща вероятно от правна гледна точка; те са уязвими и недостатъчно обосновани и прочие; но най-интересното за мене е това интуитивно напипване на основните проблеми, твърдото желание за промени в тази област. И това е най-привлекателното в този документ. Лично аз ако бих го работил, бих настоял за много други неща, включително и за създаването на Конституционен съд, една широка мотивировка, преди да се напишат тези точки, кое в България налага тези неща, каква е реалната ситуация, докъде са стигнали работите, и прочие… както и свързаността с нашата историческа традиция… Но в този случай не е най-важното, важното е, че хората са напипали основните проблеми, които трябва да влязат в една такава Декларация и които действителното преустройство в правната област трябва да съдържа, трябва да осъществи.
Р. Узунова: И този документ, неговият път така прекъснат?! Мисля, че няма да може да стигне до Народното събрание или ще стигне?
Ж. Желев: Предполагам, че ще стигне по един или друг начин; предполагам, че ще стигне…, те… На много хора това не им се вярва. Не знам, не мога да кажа със сигурност…
Р. Узунова: И как си обяснявате тази враждебност, проявена към дейността на Клуба и към една такава обществена инициатива?
Ж. Желев: Ами към всички неформални групи у нас враждебността е тотална. Освен туй те много очакваха, че с първите репресивни мерки Клубът ще изчезне. Но той се оказа много костелив. При това показа, че може да работи и без да му разрешават зала и ... защото продължава това обсъждане на първата тема от плана, който беше набелязан…
Р. Узунова: Първата тема, която беше за преустройството?
Ж. Желев: Да, първата беше за преустройството, особености на преустройството в България и то по начин, които е независим от официалните власти - чрез кореспонденция. Ръководството изпрати писма до всичките членове на Клуба, които желаят да участват в това обсъждане да изпратят материали, тезисни до 3 страници, които желаят могат да направят и много по-пространни и широки изложения, разработки и прочие.
Р. Узунова: Но, както виждам, средствата за масова информация изобщо не проявяват интерес към тази дискусия?
Ж. Желев: Те и да проявяват интерес, те не могат да публикуват нищо, тъй като над тях е осъществен тотален контрол.
Р. Узунова: А вие предлагали ли сте някои теми, някои разработки, някои статии?
Ж. Желев: Аз лично?
Р. Узунова: Да.
Ж. Желев: Аз лично не съм предлагал, защото знам, че тази работа предварително е осъдена на неуспех. От Клуба и да се предложи, всички смятаме, че също е безнадеждна история. Те не са ни разрешили още зала, макар че, доколкото знам, нашият председател Николай Василев е поставил ултиматом до 10 дни ако не ни дадат зала, ще се направи първото събиране на открито в София.
Р. Узунова: Какви перспективи все пак виждате?
Ж. Желев: Ами перспективите са такива, че в края на краищата трябва да се примирят с факта, че в България също ще съществуват неформални групи, неформални организации и обединения и те ще се увеличават и по брой, и по количество. И постепенно ще заемат мястото, което им се полага. Според мене, с никакви средства това не може да бъде спряно. Никакви репресивни средства и мерки не могат да преустановят този процес.
Р. Узунова: Благодаря ви, Желю Желев. Впрочем, вие сте съгласен нашият разговор да бъде излъчен, нали?
Ж. Желев: Разбира се.
(недатирано, ролка № 187)
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
