Кръглата маса

Платформа на СДС

Клубът

Ран и Ът

Публикации

Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

Дружество за подкрепа „Виена `89”

Интервюта на Авни Велиев

Авни Велиев: Моето намерение е да ви съобщя, че след като излязох от затвора и още на 30 януари…

Р. Узунова: Тази година?

Авни Велиев: Да, още на 30 януари тази година създадох организация, която е Дружество за подкрепа на „Виена `89”. Защото на 19 януари съобщенията, които идваха от Виена ни окуражиха, че въпреки положението, в което се намираме, все пак ние трябва да се надяваме на някакво по-добро бъдеще. Защото България като страна също подписа тези споразумения, тези договорености във Виена. Разбира се, от 30 януари до сега нашата организация вече доста се стабилизира, но…

Р. Узунова: Към днешна дата колко члена наброява?

Авни Велиев: Членовете?... Не е ли по-добре да премълчим, защото започва страшно преследване впоследствие, след като се изкажат някои членове… Аз не се страхувам от лично преследване, но в края на краищата, като съм избран за председател на Дружеството, съм длъжен да се съобразявам и с хората, с които ще работя. Не мислете, че сме в рамките на десетки или стотици. Затова, ако се отдаде случаи, мога друг път да ви кажа и точния брой, и мен не ме е страх нито от бройката, нито от имената на хората, които ще издам, но не е хубаво за организацията…

Р. Узунова: Да, разбира се, както вие решите…

Авни Велиев: Затова решавам да премълча, но ако трябва да докажа истинността на нещата - аз съм готов. Имаме програма, имаме устав, не зная дали ще можете да записвате всичко това…

Р. Узунова: Да, да, продиктувайте ги…

Авни Велиев: За това всичко това ще ви предам някой друг път, но сега имам една молба към вас… Бих желал да изпратя едно устно писмо до президента на Франция Франсоа Митеран. Защото на 30 май се открива Съвещанието, Конференцията по правата на човека в Париж и мисля, че е належащо да се направи всичко възможно да се чуе и нашето становище по въпроса за наличието на турското малцинство в НРБ и в края на краищата за условията, при които са принудени да живеят тези хора в настоящия момент… Не зная дали ще можете да предадете това устно писмо, тази устна молба…

Р. Узунова: Ако е във вас писмото, прочетете го.

Авни Велиев: Аз днеска се посъветвах с хората от организацията, мислехме да ви натоварим, да ви упълномощим да предадете това писмо

Р. Узунова: Ако го имате на разположение, прочетете го…

Авни Велиев: „Г-н Президент, предполагаме, че светът вече достатъчно добре е информиран за съдбата на турското малцинство в Народна република България, което бе насилствено асимилирано през `84а – `85а година. Лъжите, измислиците и клеветите на средствата за масова информация и на органите на властта в НРБ безочливо продължават своята кампания за отричане на нашия етнически корен. Правителството, което приведе в действие държавната машина, за да бъдат погазени последните ни права и свободи, днес твърди безсрамно, че нашите имена били сменени по наше собствено желание и по наша лична молба. По районите, където живее компактно турско население, продължава от `85а година насам извънредното военно положение и строгия контрол над нашето ежедневие. Няма ден, в който милицията и органите на властта да не са наказали някой член на нашата общност - било с парична глоба, било с жестоко малтретиране и с принудителното изселване в други области на страната, забрана на труд, поставяне под домашен арест, изпращане в лагер или затвор. Въпреки всичко нашето турско малцинство продължава своята мълчалива съпротива и мирна борба за запазването на своя етнически корен, национални традиции и религиозни вярвания, продължава своята упорита съпротива за своите човешки права и свободи.”(…)

(вероятно април 1989 г., ролка № 130)

Р. Узунова: Включих машината, говорете.

Авни Велиев: Аз съм Авни Алиев Велиев – председател на Дружеството за подкрепа на Виена `89. Довчера бях председател на това Дружество. От днеска председател на Дружеството е някой друг, който оттук нататък ще се представя не със собственото си име, а с името Йозгюр Батмар(?). Това означава: цялото Дружество вече е принудено да работи в дълбока нелегалност и името ще представлява Символът на това Дружество. Защото срещу нас започнаха преследване, репресия; хората по нашия край вече не могат да излизат по улиците. Всички са преследвани. Не зная, нямам думи как да сравнявам, защото не искам да се връщам дълбоко в средновековието, нито пък в онези закони, известни като „закони на джунглата”. (…)

Р.Узунова: Вие имате ли Програма на Вашето независимо обединение?

А.Велиев: Програмата? Не Ви ли я предадоха?

Р.Узунова: Не. Изпратили ли сте я на компетентните лица?

А.Велиев: А, ние имахме намерение да я изпращаме тая Програма, въпреки че знаем, че никога няма да бъдем регистрирани. Но те избързаха и ни ликвидираха, както виждате, в самото начало. Въпреки всичко, нашият брой расте – ние вече се броим с хилядите. Каквото и да кажат, няма да стане на тяхното. Правото е на наша страна. Мислим, че справедливостта, рано или късно, ще възтържествува.

Р.Узунова: Да, благодаря Ви много.

А.Велиев: Дочуване, госпожо Узунова, пак ще Ви потърся.

(Авни Велиев е от с. Зорница, Кърджалийско, завършил Шуменския университет, два пъти политически затворник, инициатор и председател на Дружеството за подкрепа Виена`89, 25.05.1989 г., ролка № 311)

Разказ на Авни Велиев

Румяна Узунова: Секунда. Да, сега е добре. Слушам ви. Кажете си най напред пак името...

Авни Велиев: Авни Алиев Велиев от село Зорница, окръг Хасковски. Роден съм през 49 година в бедно селско семейство - няма какво да се срамувам от това. Завърших висшето си образование във Висшия педагогически институт в град Шумен между 71 -75 година. Бях учител в град Джебел в продължение на десетина години. 84 година, на 13 септември съм арестуван и бях в затвора до 29 декември 88 година. Обвинението беше върху това, че поисках да създам организация, в която да намеря алтернативата, с която да се противопоставя на насилствената асимилация, която възнамеряваше българското правителство спрямо турското малцинство. Обаче бях предаден и за това попаднах в затвора. Излязох…

Р. Узунова: Един момент, моля… А какви бяха обвиненията срещу вас?

А. Велиев: Обвиненията: че клеветя политиката на БКП, че турците в България няма да бъдат асимилирани, нито ще бъдат преименувани с български имена и че всичко това е измислица на моята болна фантазия. Но, за съжаление, когато ме изведоха пред съда, вече нещата бяха променени до такава степен, до неузнаваемост, че моята защита беше най-много улеснена в това отношение, защото на 5 февруари 85 година вече по нашия край и изцяло в България рядко бяха тези, които не бяха си сменили имената поради натиска, оказан от страна на властите и войските на Министерството на вътрешните работи.

Р. Узунова: Но в такъв случай логично е да се каже, че обвиненията, които са поставени срещу вас за клевета, всъщност не са клевета?!

Авни Велиев: Да, всъщност не са клевета, но въпреки всичко съдът беше длъжен да подържа това обвинение, защото нямаха друго указание от Държавна сигурност. И за това ми дадоха максималната присъда по чл.108, глава І от Наказателния кодекс - 5 години. Но това като че ли беше малко, и ми приложиха чл. 24 от Наказателния кодекс, който гласи: „Увеличаване на предвиденото от закона лишаване от свобода от 5 години да бъде увеличено с още една втора”, така че получих максималната присъда - 7 години и половина …

Р. Узунова: Имахте ли право на адвокат, които да ви защитава?

А. Велиев: Имах право на адвокат, но въпреки честното отношение на адвоката, в това отношение не мога да виня човека, подразбрах не от неговите приказки, а по неговата защита, че беше заплашен от страна на Държавна сигурност. И въпреки всичко човекът направи онези съществени неща, които са необходими за пред съда по закон. Той се опита да ме защити по член 273 (или 9 беше), 279, за две години, да се противопостави на властите в България… и не можа да промени решението на съда

Р. Узунова: Осъдиха ви за клевета срещу народната власт, така ли?

А. Велиев: Да, срещу народната република. Членът горе-долу гласи така: „Клевета срещу народната република и антинародно деяние срещу народната власт, идеология, която е фашистка и антидемократична”, въпреки че аз защитавах абсолютно справедлива кауза, едно малцинство в НРБ.

Р. Узунова: Казахте, че в този момент асимилаторската политика срещу турското население в България вече е в пълен ход?

А. Велиев: Не само в пълен ход! Както вие можете да се осведомите от нашата преса в България, от изявленията на държавници в НРБ, това не само, че е в ход, но направо отричат съществуването на такова малцинство в България. Когато Тодор Живков сам даде интервю пред представител на английската преса през `80е години, че в България съществувало около 750000 души турско малцинство и че нашите училища, нашата култура, нашият език, нашите традиции се запазиха въпреки, въпреки че тогава също не се пазеха нито училищата, нито децата ни учеха на турски език, нито нашите вероизповедания можеха да се изпълняват така, както е дадено в нашия верски кодекс...

Р. Узунова: Вие обжалвахте ли присъдата ?

А. Велиев: Аз обжалвах присъдата както пред окръжен, така и пред Върховния съд. Настоявах по-добре да бъда осъден на смърт, отколкото така несправедливо, въпреки законите, въпреки Конституцията, да бъда осъден по този начин. Разбира се, съдът изслуша моята молба, изслуша моите аргументи, дадох писмено изложение пред Върховния съд, където мотивирано доказвах моята невинност, същото направих и пред Окръжния съд в мотивирана защитна реч и Възражение до следствените протоколи. Въпреки всичко нещата си останаха така, аз влязох в затвора, излежах си присъдата почти…

Р. Узунова: Къде бяхте в затвора, в кой затвор бяхте?

А. Велиев: Бях горе-долу 8 месеца в София, изолиран напълно; от там бях прехвърлен в Старозагорския затвор, поради нашето активно отношение в затвора бяхме пръснати през януари `87 г.

Р. Узунова: Кои бяхте пръснати: хора, затворници от турски произход?

А. Велиев: Точно така, хора, затворници от турски произход. От Старозагорския затвор бяхме пръснати и вече няколко пъти ги пръскат по останалите затвори и лагери в България. Все още чакаме някаква амнистия за тези затворници, някои от тях са осъдени по шпионски членове от Наказателния кодекс, някои за саботажи, въпреки че между всички нас нямаше нито един шпионин, нямаше нито един саботьор - въпросът беше нашият народ да се уплаши, да се примири с робската психика, да мълчи и да търпи.

Р. Узунова: Какви бяха условията в затвора?

А. Велиев: Условията в затвора… какво да ви кажа, трудно ми е да ви предам накратко, но те са от лоши по-лоши…

Р. Узунова: В смисъл на отношение към затворниците, или битови условия?

А. Велиев: Ами битовите условия не са за предпочитане, защото в килията нямаш нито тоалетна, нито мивка, всичко това става в една кофа…, разбирате ли? Въобще не е необходимо за тези неща да споменаваме, мисля, че светът добре познава българските затвори…