| Кръглата маса |
 |
Платформа
на СДС
|
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
|
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
За разминаването между думи и дела (Димитър Томов)
Р. Узунова: (…) А не е ли толкова противоречиво и странно, че именно в момент, когато Партията по пленуми говори за независими самоуправляващи се единици, които да били не само партньор, но и опонент на партийната политика, да се използват такива брутални мерки? Като че ли едно се говори, съвсем друго се прави?!…
Димитър Томов: Това е презумпцията, която съществува в нашата страна… Тя е навсякъде, тя е наше ежедневие. Това е разминаването между дела и думи. Това нещо продължава от 35 години подред - не е ден и два. Това не трябва да ви учудва. Нищо, че едва ли има българин, който да вярва на пресата, на радиото и телевизията. При нас съществува едно недоверие... Самата власт е във война със самия си народ. Аз не виждам как да го обясня това нещо. Преди идването на Михаил Горбачов на власт аз знаех, че живея в най-прекрасния строй, знаех, че всичко е толкова хубаво, толкова добро, изливат се буйни потоци от блага, както пишеше по книгите. След идването на Михаил Горбачов на власт аз разбрах, че в това, което съм живял, съвсем не е това, което ми е говорено. И защо трябва аз да продължавам да вярвам, че и сега ми говорят истината, а не ме лъжат? При нас е същинско объркване. Точно не мога да Ви обясня какво е, но тази стагнация, която е обзела обществото, едва ли скоро ще премине. Ние нямаме информация. Ние слушаме чужди радиостанции, за да знаем какво става в България! Това е заблуда, че има някакво преустройство. Заблуда абсолютна е, че може човек свободно да си изкаже мнението и евентуално да се чуе неговото мнение; че се взима под внимание това, което той иска, неговите желания, стремежи, цели и т.н. Не се заблуждавайте - нищо няма! Всичко, което има, е повърхностно. Дори разговарях с една жена, която се обади от „свободния свят” и така… учуден останах, когато ме попита: „Защо не излизате, след като официално ви дават на вас паспорти, с които може да излизате извън страната?”... Информацията е надминала истината - тя няма нищо общо с действителността. Много добре се знае, че дори още Закона не е приет за тези паспорти, а вече хората в чужбина знаят, че ние ги имаме, но не искаме да излизаме... Това не е вярно…
(Откъс от първото интервю на Р. Узунова с Димитър Томов, художник от Михайловград и говорител на НДЗПЧ, началото на януари 1989 г., ролка № 9)
Разговор с Димитър Томов, говорител на НДЗПЧ за работата на НДЗПЧ и за усилията на властите да я препятстват (случаят на гара Ихтиман)
Румяна Узунова: Димитър Томов, Румяна Узунова се обажда от Радио “Свободна Европа”.
Димитър Томов: Да, много ми е приятно.
Р. Узунова: Ами бих искала да ми разкажете повече
подробности за НДЗПЧ
и за последния инцидент, който се е случил на 25 декември с…
това, как се е намесила милицията. Бихте ли ми разказали ?
Д. Томов: Много лошо ви чувам.
Р. Узунова: Аз ви чувам добре. Дано да сте разбрали за какво става дума. За работата на НДЗПЧ и за последния инцидент на 25 декември, когато е бил направен опит да не ви дадат да се съберете на общо събрание.
Д. Томов: Доколкото става въпрос за нашето Дружество, искам да ви кажа, че ние вече отдавна успяхме да се обединим и да функционираме като един организъм. Дружеството започна да издирва хора с нарушени човешки права, хора, които не са в състояние да се защитават в момента поради редица обстоятелства. Някои са в затвора. Други са принудени да заемат работа, която не отговаря на тяхната квалификация, изселени са в друг град, нямат определени познания,… нямат начин. Ние издирваме тези хора. В много случаи те сами ни намират, защото нашата популярност между хората расте. Нашият брой се увеличава с всеки изминат ден, дори с часове. Може би ние наброяваме около 200 - 250 човека. Аз разполагам само с данни за хора, които са подали молби при мен. Те са около 50 - 60 молби, това е само при мен. Имайки предвид, че вече съществуват пълномощници в различните области на страната… аз все още не съм се виждал с тях, но сведенията, които получавам от тях са, че броят расте с всеки ден. Ние правиме кратко описание на случая. Чувате ли ме?
Р. Узунова: Да, чувам Ви…
Д. Томов: Правиме кратко описание на случая, обикновено в писмена форма, като например: кога? - в повечето случаи на хората са били бити и малтретирани от страна на МВР… кога?, къде?, как?, по какъв начин?, от кои лица? С възможно най-точно описание на случая, на мястото на събитието, дата, часове, колкото се може по-подробно. И човекът, който е претърпял побоя, се подписва под собствените си показания и … той просто дава своето разрешение да се даде публичност на неговия случай. Има хора, които ни се доверяват, но не желаят да се даде публичност на техните случаи, защото се страхуват от съответните репресии, които ще бъдат упражнени върху тях при евентуален разказ. Има случаи на хора, които са бити в МВР докато от ушите и носа им протече кръв. След това ги заплашват, че ако се оплачат, ще им отрежат езика. Използва се този страхов метод, който е от времето на Сталин може би. Хората се плашат, хората нямат правната информация. Те не разчитат на защитата на правосъдието. И поради тази причина те все още не смеят да предприемат мерки за собствената си защита. Те дори не смеят да говорят за това, което се е случило с тях, та камо ли да потърсят някаква съдебна отговорност. Освен това всичко, което се прави с тези хора, се прави така, че да не може да се докаже. Когато ги викат в милицията, никъде не са записани. Не им се пращат призовки. Чакат ги долу до вратата и с човек ги изпровождат до етажа, на който ги разпитват, бият и т.н., и след това ги извеждат. Този човек с нищо не може да докаже, че е бил в милицията, че е престоял там. Както аз 14 дена прекарах в карцерите на милицията и в арестите, но до момента нямам никакъв документ, че съм бил там. Просто изчезнам, мен просто ме няма и с нищо не мога да докажа. В момента, в който започвам да си търся правата, те спокойно могат да ме обявят за луд, защото такова нещо не съществува. Няма никакви доказателства. (…)
Р. Узунова: Бихте ли могли да ми кажете, ако има възможност, имена на репресирани хора в България?
Д. Томов: Трябват ми минути, за да взема списъка. Разберете ме правилно.
Р. Узунова: Да, чакам Ви. Ако прекъснат, ще набира отново…
Д. Томов: Добре, нека да прекъснем тогава. Ще Ви обясня защо. Защото ги крия в градината, закопал съм ги. Това не е случайно. Това всичко е от страх. Аз всеки момент очаквам да ми бъде направен обиск, да ми обърнат къщата. Колко пъти вече ме събличат гол, колата ми обръщат, какво ли не!?… Кой където ме спре, винаги ме претърсват и пребъркват. Това е от страх. В това няма нищо чудно при нас. Ние всичко крием колкото се може по-надълбоко и колкото се може по-надалече...
Р. Узунова: Разбирам ви напълно. Ще ви звънна още веднъж.
Р.Узунова: Страх ме е да не ни прекъснат… Разкажете за инцидента в Ихтиман. Какво се е случило там?
Д. Томов: Трябваше да се съберем в гара Ихтиман. Нали за него ме питате? Там беше сборния пункт. След това трябваше да отидем да проведем събрание, на което трябваше да заменим тези, които бяха напуснали страната. Трябваше да изберем ново ръководство, пълномощници и т.н., и т.н. На мястото в Ихтиман ни чакаше милиция. Те ни поемаха със самото ни идване и някои от нас направо ги връщаха. Някои от нас дори не присъстваха, а на някои им разрешиха да наблюдават събитията от страни. Сабри Хамдиев от град Русе също наблюдаваше събитията отстрани. Но този смел човек беше описал всичко. Представяте ли си? Той беше описал всичко в писмена форма. При опит да го предаде на Илия Минев, го залавят. И заловиха и описаното от него. Той е викан в милицията, предупреждаван е няколкократно да се откаже от своята дейност. В момента Сабри Хамдиев е избран за пълномощник на Дружеството. Милицията се отнесе много грубо, изключително грубо към Илия Минев. Те го бяха хванали под ръцете двама милиционери и просто го влачеха към Районното. Катя Маркова я пребъркваха. Събличаха я полугола в Управлението да търсят Устава на Дружеството. Те са имали сведения, че ние сме изготвили Устав. Проекто-устав, който трябваше да се приеме там и те са го търсили, за да го вземат. Просто да ни лишат от този документ, за да не можем ние да го прочетем и да го разискваме. Катя Маркова го е изяла, просто тя е глътнала Устава, за да не попадне в техните ръце. Една предпазна мярка, която, мисля, че не е нужна в случая, защото ние не крием нищо. Ние сами щяхме да го разпечатаме, да го размножим и да им го дадем. Просто те нямаше никакъв смисъл да избързват да ни го взимат. Те искаха да ни лишат от него, за да имат след това като факт доказателството, че ние нямаме Устав, нямаме ръководство, което да е обявено и тези документи, които трябва да има едно Дружество, не са обявени, следователно не съществуваме. Използват и до момента това нещо, че ние „не съществуваме”, защото за държавата ни ние не сме регистрирани. Аз искам да отбележа, че ние сме дали документи за регистрация, но не сме узаконени в смисъл, че държавата не признава това, което ние говорим, това, което ние изнасяме като факти за нарушение на човешките права и основни свободи. Защо стана така? Защо се получава така?! Основната линия на нашата държава, на правителствената политика е, че в България няма нарушение на човешките права. Това нещо не е вярно. В България има нарушение на човешките права. Самият факт, че България твърди, че няма нарушение на човешките права … защо тогава на нас ни забраняват да съществуваме?! След като няма нарушение на човешките права, то тогава нашето съществуване съвсем спокойно може да бъде одобрено. Дори ние сами ще им помогнем, като докажем и още веднъж потвърдим тяхната информация, че в България действително няма нарушение на човешките права. Това, което се упражнява върху нас,… например, това прекъсване – непрекъснато, системно, методично на телефоните разговори… Не само, че ги подслушват, но дори ги и прекъсват...
Р. Узунова: Да, имам горчив опит. С Екатерина Маркова, с която не мога да се свържа…
Д. Томов: Не само вие - и аз не мога! Аз в страната живея и не мога да се свържа – и не само с нея. Не мога да се свържа с Петър Манолов, с Павел Стефанов, и с всички, които са от Дружеството - с Цветан, с Григор, с Илия Минев... Невъзможно е. Телефонът се върти, все едно е откачен от мрежата. Като детска играчка си играя с него. (…)
(Недатирано интервю, но вероятно от средата на януари 1989 г. Началото на разказа е в ролка № 9, а продължението - в ролка № 233.)
Разкази на Димитър Томов
(…)Димитър Томов: С две думи: Тука, на местна почва, с цел да се отклони общественото внимание от социалните и битови проблеми, които съществуват на местна почва, особено в нашия край… да не говорим, че България е на гърба, на опашката на цивилизацията, но особено нашия край - северозападнала България, както й казват, е страшно изостанал край. Хората, как да Ви кажа, нямат никакво чувство - за мярка, за край, за любов, за приятелство, за взаимопомощ. Студени, свити хора, подли в душата си дълбоко... Освен това, което изредих - аз съм също от този край, нали, не се изключват тези лоши страни на характера и у мен, не искам да скромнича… В случая, покрай създаването на това Дружество се вдигна много шум. Същата тази северозападна България - поради наличието на Цеко Кръстев, Димитър Томов и големия брой хора, които се намират в тази част на страната, … по някакъв начин да се тушират… тези слухове… или да се отклони вниманието на тези хора от това Дружество, защото това са разговори непрекъснати, ежечасни, навсякъде се водят: по заведения, в домовете, на работата. Окръжният комитет на партията, доколкото съм информиран аз, е взел решение да създаде друг дразнител на обществото. По-скоро бих казал, че това е някаква смешна, трагична история. Един местен вестник, който е с десет гласа, който е непрекъснато... или по-скоро Държавна сигурност направлява местния вестник, какво да прави? Не би могло въобще тука да се говори за преустройство, за мислене за реални факти, за реална информация, която да почива на някакви достоверни основи. Не! Нещата се изопачават, твърде много се надуват. Получава се един огромен мехурен балон, който в един момент ще се спука. Зависи кой ще спечели. Хората, по-точно другомислещите, новомислещите или свободно мислещите - бих ги нарекъл така - нямат възможност да изразят своето мнение по страниците на пресата, на ежедневниците, защото ние не разполагаме с нея. Действително в пресата се изразява една истина, но това е истината на правителството. Това е истината на Делчо Делчев, ако щете, истината на главния редактор на “Работническо дело”. Всички мнения, които се публикуват успоредно с излезлите, тези критични статии, те са подбрани и то така хубаво подбрани, че съвсем логично и тенденционно са публикувани там, за да насочват, да внушават на обществото точно това, което искат да бъде внушено главните редактори. Като се има предвид кои са главните редактори, че да станеш главен редактор, трябва да си минал през хиляди статии, трябва да си изпитан, верен, доказал своите възможности и т.н. Аз не мога да допусна, че в България ще съществува свобода на печата, поне на този етап.
(Откъс от текст в ролка № 9)
Румяна Узунова: Ало? РумянаУзунова пак. Слушам ви.
Дим. Томов: Аз първо исках да Ви кажа за мен няколко думи.
Румяна Узунова: Да, разбира се. Слушам ви…
Д. Томов: На 7 януари михайловградският вестник “Септемврийско дело” публикува голяма статия, която започва така: „Борба за човешки права или злостна дезинформация? Как михайловградският художник Димитър Томов подвежда западните радиостанции ВВС, „Свободна Европа” и Дойче веле? Духовен баща и повелител - отявленият легионер Илия Минев, който отново показва рогата си. Социалистическият плурализъм, гласност и демокрация имат своите граници на търпимост.” Това е някаква… Чувате ли ме?
Румяна Узунова: Да, да, чувам.
Д. Томов: ... статия против мене, против Илия Минев и против цялото Дружество, която заема цели три страници от вестника. Освен това днес сутринта бях уволнен дисциплинарно…
РумянаУзунова: Откъде?
Д. Томов: От предприятието, в което работя. Строителна механизация - Михайловград.
Румяна Узунова: Какви бяха причините всъщност? Какво Ви съобщиха?
Д. Томов: Ами те ме командироваха миналата седмица да
работя в друг град, във Вършец. И сега ме извикаха и ме
уволниха дисциплинарно затова, че не съм се явявал на работа в
Михайловград. Аз не можех да бъда на две места едновременно. И
дори да приемат моите аргументи, че съм работил работата,
която се вижда, е налице командировъчното, заповедта ми,
всичко, просто ме извикаха сутринта. Това им е наложено,
вероятно. Всичко това е някаква кампания, която е срещу нас.
Тази статия започват да я разглеждат по всички предприятия.
Обществото трябва да вземе отношение по нея. Ако искате, аз
мога да ви зачета малко.
Румяна Узунова: Да, да, разбира се.
Д. Томов: Всичко това е много неприятно. Публикували са две мнения на хора, на които са публикували само първите имена. Те са направо гадни, бих могъл да кажа.
Румяна Узунова: Да, слушам ви.
Д. Томов: „За него узнахме за първи път от писма на читатели. Възмутени граждани ни пишеха, че някой си Димитър Томов, който се представял като художник от Михайловград и член на някакво си НДЗПЧ в България давал интервюта по телефона на западни радиостанции, в които си позволявал да хули нашата действителност, да подкрепя своите твърдения и измислици с лъжефакти за преследвания и репресии на хора, за грубо посегателство на техните човешки права и интереси.” Чувате ли? Тука е първото мнение: “На 17 януари `88а г. чух в емисия на радио ВВС разговора с българина Димитър Томов, художник от Михайловград, ни пише в писмото си гражданинът Христо Пелов” и нито адрес, нито нищо друго. „Роден и работил в Михайловградска област, сега жител на София: Чух клеветника и от срам и болка сведох глава. А мисълта ми беше: как и защо в нашия революционен и борчески край се появи такава отрепка?! Рони сълзи срещу ограничени свободи на човека у нас! За кого се е загрижил той? За тези ли по затворите, посегнали върху обществената и лична собственост, ограбили и отнели живота на хора?” Чувате ли? Второ мнение: "Томов, като те слушах се уверих, че не си загубен; гладка е мисълта ти и ясни са думите ти, но са твърде елементарни или никакви. А представата ти за истинската свобода на личността не е реална. От много свобода на такива, на каквито липсва съзнание и възпитание да я ползват; в скоби: какъвто си ти!; те злоупотребяват с нея. Пред ВВС си твърдял, че си бил обкръжен от съмишленици, внимателни към теб, към семейството ти. Лъжеш, млади човече! В нашия край и навсякъде в страната ти нямаш други съмишленици, освен някои засегнати от народната власт за престъпни деяния, които ще те потупват по рамото. В отговор на клеветите ...” И свършва накрая: „С. Р. Пелов. Нека сътрудник на областния вестник “Септемврийско дело” да излезе с информация за истинския му лик и причините, довели го до поведението му. Интервюирайте го: в условията на гласност да го чуя и да го изобличим за лъжите и клеветите!” И още малко има: „Такива писма постъпиха в редакцията на “Септемврийско дело” и от други възмутени граждани от областта. Те питат кой е всъщност Димитър Томов и няма ли сили в Михайловград, които да спрат клеветническата му кампания срещу нашето общество.” След това продължава с кратка биография. Тука, на втора страница, всичко е против мене и против Дружеството. За това, че съм се поставил в услуга на западни радиостанции, за това, че измислям, че клеветя, различни гадни сравнения има, и продължава след това с Илия Минев, като се обръща силно внимание, че той е легионер, сравнава се легионерството с фашизма, нещо, което никога не се забравя и т.н., и т.н. Продължава на трета страница и завършва с Делчо Делчев Атъпов - това е главният редактор на местния вестник… Много неприятно! … И това е положението…
Р. Узунова: Надявам се, че при това положение няма да имате против да излъчим интервюто, което взех от Вас в събота?
Д. Томов: Разбира се, че няма да имам нищо против. Аз като че ли съм усещал, че така ще тръгнат нещата…Чувате ли ме? /…/ е публикувано интервю с мен. Нещо, което аз никога на никого не съм давал по никакъв повод.
Р.Узунова: Това е много интересно. Бихте ли го прочели…, тази част?
Д. Томов: Да. Толкова е 100% измислено, че няма накъде… Ето, аз цитирам, това са мои думи, които са написани тука, без аз да съм ги казал: „Лично на мен досега никакви човешки права не са ми нарушени - заявява той,” /т.е., това съм аз/, без да се стеснява от представителите на редакцията.” Разбирате ли, това съм аз пред представители на редакцията.
Р.Узунова: А те не са Ви питали изобщо, така ли?
Д. Томов: Никога. Така… „Но аз съм решил да се боря за правата на другите. При мен има една папка с оплаквания на онеправдани от нашия край, на които единствено ние можем да помогнем; Кои ние ?”- те ми задават въпроса. Сега отговарям аз: „Ами аз и моето ръководство; Къде е?” - питат те. „Тук, в България и зад граница. Той сам се досеща, че е казал нещо нередно. Там, тези зад граница нямат никакво право да са ръководство.” Разбирате ли, това са неща, които аз въобще не съм казвал… Така, така… и тука, накрая те публикуват, публикуват мнение на двама души: на Тодор Антонов и на Любомир Мечков, чиито мнения… те пък въобще не са ги давали никъде. Викали са ги в милицията и те от милицията са казали това, което пише тука във вестника. А как са попаднали във вестника, не ми е ясно по никакъв начин. Вестникът и милицията, и Държавна сигурност .....
Р.Узунова: А Вие сте говорили с тях, с тези хора?
Д. Томов: Да, те искаха да напишат протест. Те не са го казали никога ... ето какво са казали те: „Обърнах се към така посочените от него онеправдани /аз съм ги бил посочил! .... Какво съм бил казал – ужас!/: „Аз мога да изредя имената на мои приятели като Любомир Мечков, Теодосий Антонов, Румен Димитров, Кирил Борисов, които са на моята възраст и имат проблеми ....” Сега визират отговора на Любомир Мечков: „Обърнахме се към така посочените от него граждани, на които се е заел да защитава човешките права с молба да споделят с читателите ни на вестника своето мнение.” Тука се обръщат към Любомир Мечков, и той е художник: „Познаваме се с Митко от ученическите години и мога да кажа, че не е имал в живота си никакви особени затруднения, за да се счита онеправдан - откликна без колебание изкуствоведът от Михайловград Любомир Мечков. - Имал е възможност да учи, да работи, да се развива и като художник. Участвал е и в изложби, получавал е поръчки и възнаграждение за работата си като дипломираните художници. Не е притеснен жилищно. Живее в двустайна къща. Жена му работи като учителка във ІІ основно училище. Тя ползва възможността да продължи задочно образованието си, и имат едно дете, момиченце, което учи като всяко българско дете. Като чух случилото се, че Димитър Томов е цитирал моето име и ме е дал като пример за онеправдан, не повярвах. Но после го чух за втори и трети път. С Теодосий Антонов, също цитиран от Димитър Томов, си казахме: Ще се скараме с Митко. Лично аз не съм го упълномощавал да говори за мен. Не съм искал неговото или нечие съдействие по отношение за защитата на гражданските ми права, тъй като в случая няма нарушение на такива. Митко просто не беше наясно със случая и сигурно е трябвало да цитира някого и… кого, кого, хайде защо пък не най-познатите.” Чувате ли ме?... Телефоните на Л. Мечков и Теодосий Антонов са … (диктува телефоните), ако искат, разговаряйте с тях…
Р.Узунова: Те не са давали такива изявления пред редакцията на вестника?!
Д. Томов: Въобще не са разговаряли с тях. Те дори не познават този Делчо Делчев, който е написал това нещо.
Р.Узунова: И Вие не сте давали никакво интервю?
Д. Томов: Не, не съм давал никакво интервю. Абсолютно. Аз им отказах. Аз даже… я, само да видя, не, не мога да ви го пусна… аз го имам на запис, трябва да го търся… Как им отказах и ги пратих на… Ако се обадите в редакцията, потърсете Еми Кирилова, тя беше тази, която искаше да вземе интервю с мен. Защото аз отказах и казах, че единствено бай Илия може да й даде интервю… Защото така се разбрахме с Дружеството и ние знаехме какво ще стане. Аз…, ние говорихме на предишното интервю: едно говорим, те пишат каквото си искат! Разбирате ли тези противоречия? Ако искате, свържете се с Любомир или Теодосий Антонов…
Р. Узунова: Не, не.
Д. Томов: … да видите колко са уплашени и дали ще искат да разговарят с Вас… не се знае...
Р. Узунова: Ами съжалявам много, че такива неприятности имате... Имам чувството, че като си сложи човек главата в торбата…
Д. Томов: Така излиза …
(края на януари 1989 г., ролка № 4)
(…) Д. Томов: Тук при мен разполагам с още писма…
Р. Узунова: Да, слушам ви.
Д. Томов: До главният редактор на в-к Септемврийско дело; след това имам едно изказване – обсъждане на статията от в. „Работническо дело” на открито партийно събрание; да ви прочета нещо, ако има време…
Д. Томов: „Другарю Делчев, на 27 години съм, но още не зная какво са човешки права като политически термин, разбира се. Честно казано, от вашата статия срещу Д. Томов не научих нещо повече за правата на човека у нас. Не разбрах и какво е клеветил Томов. Разбрах обаче, че биографията и настоящето на този човек не ни дават основание да го наричаме отрепка и то на страниците на областен вестник. Вярно е, че бегло познавам Димитър от няколко случайни срещи. Но със вашата статия се убеждавам както аз, така и малцина във виновността му. Но да погледнем в статията ви. Учудва ви, че той няма документ за художник. За да добиете представа за положението, наберете произволно някой телефон на предприятия, които имат художници и ги попитайте с какво образование са. По-долу цитирате, че Томов се е боял от преследване и изглежда, има защо. Вашата статия съвсем не ми прилича на ода. Колкото до телефонният Ви разговор с Томов, ще ви кажа, че повече ми прилича на фейлетон от библиотека „Стършел”, отколкото на разговор между редактор и онеправдан човек. И все пак, къде е сгрешил Димитър? Дали е имал смелостта да каже това, което повечето от нас мислят? Надявам се да получа отговор на тези въпроси от страниците на вашия вестник, който държи на гласността, /тук има скоби/: дано тя да е двустранна. Давам си сметка какво ме очаква, но не мога да остана равнодушен когато човек не може да се защити. Държа писмото ми да бъде публикувано без съкращения, колкото и фантастично и да ми се струва това. 29 януари `89а година, село Бел мел, Димитър Лазаров
Р. Узунова: Писмото отдавна е пристигнало, така ли, в редакцията на вестника?
Д. Томов: Вероятно да, това при мен е препис. Румяна, аз тук ще мога много да чета. Ако искате още нещо до ви прочета? Има едно изказване, това е изказване на човек, който е присъствал на открито партийно събрание – от този род, които се провеждат в цялата страна, за да се разглежда статията във в. „Работническо дело” пред трудовите колективи и съответно тези трудови колективи принудително да вземат отношение и всеки партиен секретар трябва да изпрати телеграма до по-горестоящата партийна организация, с което трябва да се отчете, че всички са съгласни с написаното във вестника.
Р. Узунова: И по комсомолска линия се правят също такива събрания. Доста млади хора се обадиха на моя телефон и ми съобщиха това.
Д. Томов: Ами, да. Това е някаква масова кампания, която е подета срещу нас. Просто внушават на хората, че това, което е написано, трябва да мислят и те по този начин.
Р. Узунова: Да, и какво пише?
Д. Томов: Аз ще ви прочета само малко от него, защото е ръкописно и трудно ще чета, а после ще продължиме…
„Единственото нещо, в което съм сигурен, след като прочетох статията, е имената на членовете на Независимото дружество в България, които се споменават в нея. Кое ми дава основание да мисля така? От месец време редовно слушам западните радиостанции на български език. Във фактите и коментарите на тези станции и в нашите средства за масово осведомяване единството е в имената на хората, за които говорят - и тези, и онези. Оттук нататък започват различия, които обикновено са огромни. На кои да вярваме? Първото, което ми направи впечатление, е анонимността, и то в нашите вестници! Статията „За халтура” против Кеворкян във в. “Септемврийско дело“ е написана много общо, а въпросната статия „Кой и как се бори за правата на човека в България” пък изобщо не зная от кого е. Това не е ли анонимност, питам аз?! Виж, писмата и мненията на граждани в тази статия са подписани, но и статията, и писмата отразяват проблемите, погледнати само от едната страна. Това плурализъм ли е?! Ще кажете, че други мнения няма. Има. Поне един ред има ли предоставен на тези, които трябва да се защитят? Поне едно писмо в тяхна защита има ли? Ще кажете - не!” Само още няколко реда ще ви прочета. „Ще ви дам просто доказателство, че такива писма има. То е моето. Сигурно ще ви е интересно да ви го прочета. Препис, разбира се, от текста ще изпратя на вашия адрес и ще предам на Димитър Томов.…”
Р. Узунова: Вие по пощата получихте тези документи и писма, така ли?
Д. Томов: Да, аз получавам много документи и писма, но тука от известно време хората само ми се обаждат, че са ги изпратили, а аз не съм ги получил. И това нещо много ме учудва - вероятно вече и кореспонденцията ми се наблюдава, въпреки че не ми се иска да вярвам, но това е факт и не ми се иска да го оспорвам...
(Края на януари или началото на февруари 1989 г; част от текста в ролка № 270)
За изявлението на групата пловдивски писатели( Димитър Томов)
(…) Р. Узунова: Знаете, че 40 пловдивски писатели подписаха статия във вестника срещу П. Манолов…
Д. Томов: Много лошо Ви чувам. … Да, прочетох го…
Р. Узунова: И какво е вашето мнение за него?
Д. Томов: Според мен, това, което е публикувано там, не заслужава да му се обръща никакво внимание. Бих се въздържал от всякакви изказвания. Винаги е имало хора, които дърпат нещата назад. Винаги е имало хора, които настояват така, да се застояват някакси нещата. Това не трябва да учудва никой. Все пак, това си е тяхно мнение. Дори и да не им прави чест, те имат право да го кажат.
Р. Узунова: Разбира се, в една демократична държава би трябвало да се чуват всички мнения.
Д. Томов: Да. Лошото е, че нямаше публикувано нито едно хубаво мнение, което съм сигурен, че не е така. Поне в редакцията ако не 20, поне едно има. На всички е известно, че много по-добре се приема информацията, когато има и хубаво, и лошо, дозирано горе-долу точно. Това е тенденциозно, което е направено. Не им прави чест, не искам да го коментирам въобще, не им обръщам внимание, нека сами се самоунищожат. То ще дойде време, когато те ще се чудят как да изтрият имената си от тези вестници. (…)
(част от текста в ролка № 270)
Интервю с Димитър Томов за състоянието и перспективите пред НДЗПЧ и лично пред него
Румяна Узунова: И така, какво е днешното състояние на Независимото дружество за защита на човешките права? Какви са перспективите пред него?
Димитър Томов: Относно състоянието на Дружеството ще си позволя да бъда по- обстоятелствен. В момента списъчният състав е 282 члена. Само преди няколко дни възникна нова група в град Плевен с пълномощник Иван Петров, с тел. (…) Клонове на Дружеството има и в много други градове в страната, като Пловдив, град Септември, Стара Загора, Варна, Бургас, Асеновград, Враца, Лом, Кърджали, Шумен, Търново, Казанлък, Ямбол, Хасково, Перник, Бяла Слатина, Михайловград, София, Радомир, Айтос, Ботевград - не съм в състояние да ги изреждам всичките. Има много членове, които живеят и в съседните на тези градове села, но те все още са единици и не представляват групи, с изключение на Ангел Грънчаров, с. Гурково, Ботевградско, тел. (…), и Гочо Халачев, с. Пясъчево, Хасковска област.
Р. Узунова: Един момент, тези хора съгласни ли са тяхните имена да бъдат съобщени?
Д. Томов: Да, всичко е уточнено.
Р. Узунова: В какво в момента се състои дейността на Дружеството?
Д. Томов: Аз исках да обясня, че това са данни по най-груба статистика. Разполагам и с други данни, според които членовете на Дружеството надхвърлят 800, но те са ми съобщени по телефона и не мога да ги обявя като официални, без да бъдат проверени. Ще поразкажа малко повече. Много е трудно да се води тази статистика. Някои от хората са принудени да се отказват. Други - да напускат страната. Трети желаят да останат в тайна поради страх от насилие. За новите хора, които непрекъснато идват, ни трябва време, за да ги разберем и опознаем. Дружеството е обхванало цялата страна.
Комуникацията помежду ни се затруднява, умишлено се ограничава свободата на движение. Наблюдават се домовете ни и се контролира кореспонденцията ни. За да бъда по-убедителен, ще разкажа какво се случи с един разговор между мен и Ангел Соколарски, адвокат от Бяла Слатина. Удобно ли е да разкажа? … Разговаряхме за предстоящата му гладна стачка, по линията се чу пукане и се включи трети глас, който каза, цитирам дословно: "Соколарски, казаха ми да ви прекъсна. Хайде, свършвай!". Соколарски попита тайнствения глас: "Кой ти каза?". А гласът отговори, че не трябва да му казва и добави с уплаха: „От горе”. След тези думи линията прекъсна и ние не можахме да се свържем отново… Стигах до извода, че да се прекъснат в подходящ момент разговорите, това означава, че те се подслушват. Разбирате ли, това никой няма да го признае, а ние не можем да го докажем. Освен ако някой от тези невидими контрольори не му издържи съвестта и не реши да проговори. Аз говоря за контрол над личността. Тъй като имам още един прясен случай, ако е удобно да го разкажа и него? На 29. 04. в 16.40 часа бях повикан от някакъв, така наречен районен инспектор от МВР, униформен милиционер и в неизбежното присъствие на цивилен инспектор от Държавна сигурност ми връчиха така наречен Предупредителен протокол, в който ме предупреждават да не посещавам гр. Търново. Протоколът беше повод, за да ме разпитват и за други неща. Поради което в графата за забележки написах, че не съм съгласен и се подписах, че съм го прочел, а не че ще го спазвам. По този начин, чрез подписа си им отнех възможността да проведат разговор от какъвто и да е характер. Препис от този така наречен официален документ за мен нямаше. Той не е изведен под номер и няма печат. Тази формалност е акт, останал от времето на Сталин, което пък ме навежда на мисълта, че не навсякъде Сталин е мъртъв. Ние тук го усещаме доста често, макар и под различни форми. Много хора от Дружеството бяха предупредени да не ходят в Търново. А тези, които пропуснаха, ги върнаха оттам. Хубавото в случая е, че успяхме да заснемем с две любителски кинокамери почти всичко, което се случи там. Надявам се, че тези филми рано или късно ще намерят своята публика.
Искам да разкажа още, че докато събирането в Търново бе осуетено, в два други града от страната се проведоха съвсем спокойно две учредителни събрания, на които присъствах лично. Разгледахме писмо от учителите на град Перник до Държавния съвет, в което те молят лично за увеличение на заплатите. За момента аз умишлено ще проявя въздържаност по обстоятелствата, защото все още няма отговор от официални инстанции. Тук искам да отбележа, че ние даваме гласност на проблемите, … но не даваме гласност на проблемите до като преди това не сме получили официален отговор от властта. С тези наши действия ние за кой ли път опровергаваме официалните твърдения … на тази власт, че имаме намерение да я сваляме. Нашите действия по-скоро говорят за уважение и почит, отколкото за омраза и презрение. Мисля, че с този отговор се изчерпва вашия въпрос.
Р. Узунова: А виждате ли все пак някакви надежди, че ще се стигне до споразумение с официалните власти?
Д. Томов: Съмнявам се, че ще се стигне до някакво споразумение. Самия факт, че ние не получаваме кореспонденцията си… Ето този акт, този стремеж да бъда отдалечен умишлено от града... Това са неща, които не говорят хубаво. Дори заплахите по телефона започнаха и при мен. Аз предполагам, че през това време ще бъда убит, най-малкото, което може да се случи. Вие разбирате колко е лесно в създадената умишлена обстановка убийството да бъде приписано на случайността. Докато бъда в затвора тук и се върна в Михайловград, ще плъзнат невероятни слухове, които ще имат за цел да посеят семената на подозрението и напълно да унищожат човешката душа. Целта ще бъде хората да се почувстват изолирани, безпомощни, уплашени дори. Несъмнено тихия терор и прикритото насилие ще имат своето психологическо отражение. Мисля, че само умните хора ще проверят истината, но това няма да е достатъчно, защото те ще се страхуват да я кажат. Съмнявам се на този етап дали ще може да се стигне до някакво реално споразумение. Всъщност ние няма за какво да се споразумяваме. Това са елементарни човешки права, които трябва да се спазват от всеки. Ние не можем да правим търговия с тези неща. Привърших, да ти кажа.
Р. Узунова: Благодаря ви, Димитър Томов… Не затваряй…
(Д. Томов от 8.04.1989 г. е зам.председател на НДЗПЧ, 8.05.1989 г., ролка № 20)
Интервю с Димитър Томов
Румяна Узунова: Ало, ало... Димитър Томов?
Дим. Томов: Да, аз съм. Да. Много лошо Ви чувам.
Румяна Узунова: Аз Ви чувам добре, говорете... Слушам Ви ...
Дим. Томов: Моля?!
Румяна Узунова: Слушам Ви.
Дим. Томов: От време на време ще прекъсвам да Ви питам дали ме чувате, защото ще е цяло чудо, ако можем да говорим спокойно…
Р.Узунова: Разбира се, говорете! Вашият глас е усилен, моят нарочно е силен, за да не става прекъсване в линията. Чувам Ви много добре, говорете…
Дим. Томов: Искам първо да започна с едно обаждане на една жена, една съпруга, която се обади до нашто Дружество заради задържането на своя мъж. Нейният мъж е Румен Цанков, той е секретаря на Партията на Зелените, новосъздадената Партия на зелените маси с председател във Враца. Чувате ли ме? Да. Ще пусна записа… Не знам дали ще бъде добре, но ще опитаме да го чуете хубаво.
Р. Узунова: Добре, чуваме.
Женски глас: Ще издържа ли изобщо?! Може би и тази неделя няма да го пуснат… Никакви подробности не ми казаха. Аз звънях в милицията за повече информация. Това е, нищо повече… Повече нямам никакви известия!…” Дим. Томов: “Добре, ние знаем. Движиме си въпросите…” Ало?
Р. Узунова: Чух много добре, продължавайте!
Дим. Томов: Ще продължа с разказа за наш`то Дружество. Ще започна с Илия Минев, който е почти всеки ден под наблюдение. Не му се позволява да пътува свободно из страната и телефонът му се подслушва и прекъсва, за да пречат на свободния обмен на информация помежду ни. Съвсем умишлено му се пречи да се събира с нас, та дори и по лични поводи. Цветан Златанов, който е избран за пълномощник на наш`то Дружество, от град Мездра, е също викан на разговори със служители на Държавна сигурност и предупреден да не разказва за характера на тези разговори. Телефонът му се подслушва, прекъсва при разговори с членове на Дружеството. Екатерина Маркова е многократно задържана в определени часове, за да не се среща с хора от Дружеството. Телефонът й се прекъсва при разговори, а на нея на няколко пъти вече й се намеква, че престоят й в страната е нежелателен. Чувате ли ме?
Р. Узунова: Чувам ви добре.
Дим. Томов: Упражнява се психологически натиск върху членовете на Дружеството Петър Манолов, Сабри Хамдиев, Григор Симов, Зейнеп Ибрахимова, Събчо Михов, Юсуф Хюсеинов и други. Използват се методите на Ал Капоне, за да се внесе разцепление в Дружеството ни. Броят се нашите пътувания и срещи, заплашват се нашите близки и приятели, руши се авторитетът ни в обществото и ние ставаме жертва на всевъзможни злонамерени и клеветнически твърдения и слухове, целящи отблъсването на хората от нас. Чувате ли ме?
Р. Узунова: Чувам много добре.
Д. Томов: За един месец аз прекарах 14 дни в арестите на милицията. Срещу мен бе заведено дело по чл. 273, бях отвличан от служители на Държавна сигурност, гр. Белоградчик - и за всичкото това не ми бе показан дори веднъж документ, който да им позволява да извършват тези действия. Исках да ви кажа, че въпреки всичко ние сме убедени, че нашата мисия е правилна. Дружеството отдавна вече работи като един организъм. Ние събираме данни и сведения за хора и групи, които твърдят, че са с нарушени човешки права и не са в състояние - поради редица обстоятелства - да се защитават сами. Такъв е случаят с Янко Николов Янков от Михайловград. Чувате ли ме? Нашите последни сведения за Янков са, че той е подел гладна стачка от 13 декември 1988 година, обаче същия месец, на 15 декември, е бил бит без разрешението на затворническите власти от двама старшини в Софийския централен затвор, единият от които се е казвал Пешо, със прякор Въжето. Дружеството разполага с данни за извършен побой върху синът на сем. Капкови от село Смоляновци и за последвалата след боя смърт. Случаят е много комплициран, хората са подавали жалба чак до Леонид Илич Брежнев, но отговор не са имали. Дружеството ще поиска разговор с държавни представители, за да се хвърли светлина по „случая Капкови”. Чувате ли ме? Имаме няколко случая с хора, на които не е било разрешено да се преместят в друг град да живеят и да работят, защото на местна почва съществува постановление, което закрепостява хората на желаното от властите място. Такъв е случая с Цецко Борисов Илиев от Михайловград. Внимание заслужава случаят на Божидар Христов Димитров, също от Михайловград, който на 23 май 86 година е задържан от служители на МВР и бит, докато от ушите му потече кръв, а след това заплашван, че ако се оплаче, ще му отдрежат езика. Действието се развива след 17.30 ч. на седмия етаж в МВР Михайловград. Случаите на побой от страна на милицията са много, насилието и „доброволната” принуда са част от нашето ежедневие. Чувате ли ме? Интерес представлява случаят на Цветан Иванов Тилогански от гр. Кнежа, осъден без подобаваща гласност за факта, че е предал писмо пред общественноста на град Враца на 1 юни 1980 година на президента на Държавния съвет др. Тодор Живков. Той е затворен в Старозагорския затвор и, по думите на негови близки, му е наложена вътрешна присъда. Нашите сведения са, че за случаят е информиран Комитетът на Константин Теллалов, както и в. „Работническо дело”, информацията е подадена от председателя на Партията на Зелените маси Стефан Чолаков, със седалище в гр. Враца. Чувате ли ме? Разполагаме със сведения за отказ от страна на МВР да разреши излизането от страната по повод екскурзия на потърпевшите, хората държат да им се цитират имената, но ние преценихме и ги посъветвахме да се обърнат към Районна прокуратура въпреки недоверието, което изпитват към правосъдието и решихме да не даваме гласност на случаите им, докато се получи някакъв отговор от прокуратурата. Случаите, които публикуваме, не са изолирано явление. Много хора ни се доверяват и дават съгласието си да се разгласят и техните случаи. Ние ще продължим да информираме българския народ и световната общественост за нарушението на човешките права в страната. Дружеството разбира паническия страх, в която е изпаднало населението, как той сковава умът и тялото. Но Вие, приятели, трябва да знаете, че емоцията на страх се подтиска единствено от емоцията на гняв, а гневът е помощник на злото. Чувате ли ме?
Р. Узунова: Да, чувам ви… Ало, да, чувам ви… Макар и по-слабо…
Д. Томов: Исках само да завърша: човешкият живот е едно дребно състояние, което завършва със смърт, и ако през това време ние не живеем достойно, то това означава, че не сме живели правилно. Да?!
Р. Узунова: Ало, чувам ви. Благодаря много за интервюто. Ще го излъчим много скоро, колкото се може по-скоро. Ало, Ало... Да, чувате ли ме?
Дим. Томов: Аз много лошо Ви чувам. Исках да Ви кажа само, че след като излъчите това интервю, аз вече няма да имам телефон. Телефонът ще бъде прекъснат, както са прекъснати телефоните на всички пълномощници и членове на Дружеството. Това да не ви учудва.
Р. Узунова: Вие съгласен ли сте да излъчим интервюто по радио „Свободна Европа”? (повтаря 3 пъти въпроса си)
Д. Томов: Разбира се. Нашата сила е в нашата гласност.
Р. Узунов: Добре ... Благодаря ви много, дочуване… И ще се опитам да ви звънна пак.
Д. Томов: Опитайте се, даже аз бих ви помолил непрекъснато да следите какво става с нас.
Р. Узунова: Разбира се, разбира се…
Д. Томов: Ние сме обект на тероризъм едва ли не, на преследвания, на репресии...
Р. Узунова: Разбира се… Но с Екатерина Маркова не е възможно да влеза във връзка. Да, да… С Петър Манолов не мога също. С Георги Величков също. С Блага Димитрова не мога да влеза във връзка, непрекъснато прекъсват линията...
Дим. Томов: Аз мисля, че трябва да се подаде някаква официална нота до това правителство… поне най-после… Тука свободата е толкова голяма, че всеки си прави каквото си иска. Тук не съществуват закони и законни положения… В тази страна такива неща не съществуват. (Връзката прекъсва)
Р. Узунова: Дочуване, кураж.
(Началото на януари 1989 г., ролка № 41)
Откъс от интервю с Димитър Томов
(…) Румяна Узунова: Какво очаквате от конференцията в Париж? До нас достигнаха сведения, че са изпратени покани на българи, включително и на членове на Независимото дружество?
Димитър Томов: Да. Наистина ние имаме устното потвърждение от три места и аз също, че ми е изпратена покана от международната Фондация "Бъдеще" да замина за Париж. Д-р Тренчев дори случайно я получи. И четирите покани са изпратени по едно и също време, но аз, Петър Манолов и Христофор Събев не сме ги получили. Аз съм сигурен, че тя е пристигнала в Михайловград и съм убеден, че поканата е заключена в някоя огнеупорна каса на милицията. Тя ще стои там докато някой не нареди да върнат личната ми кореспонденция. Както вече казах, покана за Париж имам, но не съм я получил. Затова пък получих известие за запас от 50 дни точно в дните, в които се провежда тази конференция. Този месец за втори път ме викат военните - и то все тогава, когато Дружеството има изяви. Отначалото за 20 дни, а сега за 15 дни. Това съвсем не е случайно. Чувате ли ме? Аз подозирам, че през това време ще бъда подложен на психологически, а може би и на физически терор. Което вероятно ще бъде отмъщение заради независимия ми начин на мислене и стремежа ми към действително преустройство, а най- вече заради участието ми в Независимото дружество.
(вероятно април 1989 г., ролка № 20)
Димитър Томов, художник, говорител на НДЗПЧ
(…) Д. Томов: … можеха да се държат с нас съвсем по легални, бързи начини. В случая, мисля, че победи разума преди всичко. Ще се радвам, ако за в бъдеще ние постигнем едно разбирателство и нещата продължат да се уреждат така, между нас безболезнено.
Р. Узунова: А вие вярвате ли, че това е една стъпка, след която нещата ще тръгнат по-добре, ще има разбирателство, сътрудничество, ще се чуват повече мнения. Т.е. плурализмът и здравият разум ще победят, така ли?
Д. Томов: Да. Аз в този разговор още ще ви дам доказателство за моите думи, но искам само едно малко отклонение да направя...
Р. Узунова: Да?
Д. Томов: Вчера бях посетен от представители от Американското посолство, между които Шийла Байтман, консул в Американското посолство. Ние имахме възможност да разговаряме часове наред по тези въпроси: за смущаване на радиостанциите, за работата на нашето Дружество - как се отразява натискът върху нас, върху семействата ни, върху хората, въобще за този живот човешки, който се води тук, в нашто общество. Не ни беше попречено нито веднъж. Аз после не бях закачан, не ми беше търсена отговорност с кой съм говорил, кой е идвал вкъщи…
Р. Узунова: А преди това имахте ли неприятности?
Д. Томов: Не, никакви неприятности…
Р. Узунова: Преди това?!
Д. Томов: Преди кое?
Р. Узунова: По-рано. Преди този жест на властите да върнат архива на Дружеството и на Петър Манолов?
Д. Томов: Аз от преди един месец имам забрана - да не напускам града. Но тук през това време не съм имал никакви неприятности… Не съм бил въобще закачан. Имах може би един разговор с офицери от Държавна сигурност, дори те ми обещаха да ми помогнат в работата. Това за сега са само думи, но да се надявам да стане истина…
Р. Узунова: Все още сте без работа, така ли?
Д. Томов: Да.При нас се получава, при мен по-точно /а може би и при другите/ - ние нямаме връзка помежду си, което…
Р.Узунова: Телефонът на Петър Манолов все още не отговаря?
Д. Томов: Да, не отговаря. Беше ми много трудно снощи, когато разбрахме, че е върнат архивът, търсехме да се свържем с него или с негов познат, да питаме дали е истина това. Оказа се истина. Не ни учуди, че е истина, но все пак имахме някакви нотки на недоверие и те са основателни, според мен.
(Шийла Байтман е напуснала България много скоро след това посещение, вероятно изгонена или заплашена от изгонване. Недатирано, ролка № 270)
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
