| Кръглата маса |
 |
Платформа
на СДС
|
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
|
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Интервю с „Димитър Иванов”
Димитър Иванов: …Ще публикувате, когато му дойде времето. Не искам да се разгласява сега.
Р. Узунова: Добре.
Д. Иванов: Вижте, Румяна, ще си позволя да цитирам изказване на мой приятел, които каза така, малко вулгарно звучи: „Знаеш ли, приятелю, че в ски спорта има един термин: форлойтер (?), това са тези, които се спускат по трасето преди асовете.” Аз казах: „Това не е ли обидно за тези хора, тези мъченици?” „Да, вика, но не забравяй, че ние по-рано бяхме форлойтерите; тогава никой не ни викаше, всеки викаше: „Разпни го!”. Но нали, не е момента - аз и одеве ви казах, на обяд, затова да говорим реални неща, реални неща. Просто ножът е опрял на кокъла, няма място изобщо за никакви лични проблеми, абсолютно всичко трябва да се подчини на една кауза - каузата ние я знаем коя е. Сега, въпросът е: какво точно искам да съобщя на вашата редакция и конкретно на вас, което се различава коренно, наистина коренно от всичко, което вие знаете до момента за дейността тука, в България. Първото нещо, което ние искаме: да създадем алтернативно творческо сдружение, в противовес на всичките творчески съюзи, разбирате ли, без да търсим някаква конфронтация с тях. Просто идеята ни е да няма никаква дискриминация, каквато е била до сега. Второ: смятаме да създадем, отчасти по подобие на съветското обединение „Мемориал” наше обединение с доста символичното название „Възраждане”, да припомним хубавите възрожденци, тези, които именно възродиха духа на българите. Защото, де факто, когато се прави една революция сред безпросветни маси, резултатът го виждате на лице: 7 десетилетия. Ние не трябва да забравяме, че по времето на същото това Възраждане, в средата на ХІХ век в нашата страна, имаше формулировки от рода на “Лозето не ще молитва, а мотика! “ и “Свободата ще не екзарх, иска Караджата!“. Ние си позволяваме да ревизираме тези постановки дотолкова, доколкото именно преди всичко нашата нация се нуждае от висока култура. Сега, може би малко ще се стабилизират /…/, защото до известна степен имаме едно покритие с това, което през последните две денонощия се говори на тази среща на Политбюро. Но какво да ви кажа, не забравяйте, че там също има умни хора, макар и еклектици, които от време на време дават достатъчно разумни съвети. Въпросът е доколко те се изпълняват. Третото, което ние предвиждаме: без да търсим още пълна конфронтация със сегашния режим в България /не говорим все още за партии/, но ние предвиждаме - рано или късно това лято - да свикаме Национален събор абсолютно на всички, които съществуват до момента и които в бъдеще ще съществуват - аз съм убеден, че те ще никнат буквално като гъби след дъжд - неформални организации и ще създадем Национален фронт. Вярно, този Национален фронт може да бъде изтълкуван като противовес на съществуващия Отечествен фронт; но кой както го разбира! Сега, най-важното, което аз искам да подчертая: че ние се стремим, за първи път в социалистическите страни, да търсим интернационализиране на нашите проблеми. Дотолкова, доколкото че не сме съгласни с това да се разглеждат регионално тези проблеми за всяка от соц.страните в Източна Европа. И затова, първото нещо, което предвиждаме да направим: да влезем в контакт, съвсем официален контакт с „Мемориал” и да направим /ето сега ни изпревари Тодор Живков със своя доклад/, но ние ще търсим директна връзка с „Мемориал” и с Института по история при Министерството на отбраната в Москва, за да ни се дадат дотолкова, доколкото е възможно, при разсекретяване на някои архиви на бившите организации, на КГБ, данни за българите - репресирани и загинали по времето на Сталинските чистки. В никакъв случай не приемаме и не сме съгласни с изводите, които се цитират завчера от Тодор Живков, в никакъв случай. Това са нереални неща. Още повече, никак не можем да приемем и голословните твърдения, че този проблем е решен още преди 30 години в България. Относно другото: в края на миналата година в. “Неделя“ публикува любопитен материал, придружен с една историческа снимка – честване на Октомврийския празник на 7 ноември 1938 г. Снимката представляваше трибуната на Мавзолея на Ленин и на трибуната от ляво на дясно наредени: най-отляво – Сталин, най-отдясно – Ежов. По средата - Георги Димитров. Отдолу имаше обяснителни бележки за всеки от запечатаните на тази историческа снимка. И най-накрая: две изречения: „Единствен, който остави неопетнено името си, бе Г. М. Димитров.” Аз писах до главния редактор на „Неделя”, но това писмо явно не е стигнало. Излишно е да ви обяснявам каква е причината. В това писмо аз си позволих да се усъмня категорично в това твърдение. Не се спрях на никакви други моменти от неговата биография, а само на периода `35 – `45 година. И като минах само през този момент - за многото, многото българи, изчезнали безследно в тези смутни години. Аз обърнах внимание на нещо друго: за цвета, елита на международното комунистическо и работническо движение, което по това време беше намерено приют - както през ХІХ век най-светлите умове на Европа бяха намирали приют в Париж, във Франция - така през това време, когато вече се беше разразила Втората световна война, мнозина от асовете на комунистическото движение намериха убежище в Съветския съюз. Какво стана с тези асове? И тяхната гибел как мина така, без да бъде санкционирана от изпълняващия длъжността Ген.Сек. на Коминтерна, въпросният Г.М. Димитров? Това е, което искам да кажа до тука.
Р. Узунова: До тук е само като информация?! Чувате ли ме?
Д. Иванов: Така. Може ли да кажа още нещо, което няма нищо общо с това, и след това ще ви издиктувам текста.
Р. Узунова: Да, разбира се.
Д. Иванов: Чувате ли ме?
Р.Узунова: Да, да, чувам ви.
Д. Иванов: Сега, Румяна, ние твърде много разчитаме на вас. Дано да ни разберете правилно…
Р. Узунова: Ще се постарая.
Д. Иванов: Това може би ще ви прозвучи като сълзлив апел, но не е така. Просто разчитаме на вас. Това ви го казах и днес: вие сте единственото, алтернативно на нашите средства за масова информация, към което ние можем да се обърнем. Плюс това, нека да не се залъгваме, не сме деца: никой не се интересува чак толкова от нашите проблеми в Западна Европа. От време на време…, ако някой интелектуалец реши да си поначеше езика, че имало преследвания и тъй нататък – нека да ги оставиме тия приказки на интелектуалците. Всеки да си гледа в своите проблеми.
Р. Узунова: Не чувам достатъчно добре!
Д. Иванов: Моля?
Р. Узунова: Не чувам достатъчно добре.
Д. Иванов: (говори по-високо) Сега чувате ли ме?
Р. Узунова: Да, да.
Д. Иванов: Мисълта ми е следната: В момента, директно, ние не сме започнали открита дейност поради много съображения, които…
Р. Узунова: Един момент. Кои сте вие? Какво обединение, какво дружество…?
Д. Иванов: Около 300 души, преди всичко обаче от пловдивска интелигенция
Р. Узунова: 300?!
Д. Иванов: от цяла България /…/, двама художници и актьори…
Р. Узунова: Да, да. Засега имате ли някакво име на сдружението, или все още не?
Д. Иванов: Все още не
Р. Узунова: А по какъв начин контактувате помежду си, как се свързвате, как обсъждате проблемите?
Д. Иванов: Вижте какво, Румяна, в момента аз съм координатор на организационния комитет.
Р. Узунова: Да, благодаря.
Д. Иванов: Ако трябва, ние ще ви уведомим, Предстои в най-близко бъдеще вече официално излизане на арената – защото за нас това действително е арена.
Р. Узунова: Да, да, да. Засега…
Д. Иванов: …арена, на която предстоят много жестоки битки…
Р. Узунова: За сега бихте искали…
Д. Иванов: Защо да се залъгваме?... Лично за мен, бих искал да ви кажа едно, Румяна: главната причина, поради която до днес се изчакваше, е това че имам много малко бебе. Бях вече, по-конкретно, заплашван. Съпругата ми е съдия, респективно се очакват санкции и за нея. Живеем на две места - в София и в Пловдив. Поради ред съображения, не само това бебе, и други… И днес ви казах: евентуални санкции срещу мен и хора като мен ще бъдат несравнимо по-тежки, отколкото срещу Петър Манолов и другите. Несравнимо по-тежки. По простата причина, че това, което те направиха, е просто инцидентно, докато при нас няма да бъде без последствия.
Р. Узунова: Затова, това да го знаем го казвате, а не искате да го популяризираме и да го излъчваме, така ли?
Д.Иванов: Все още не. Ние ще ви уведомим. Това просто искам да го имате като информация.
Р. Узунова: Добре. Разбира се.
Д. Иванов: За което ние много разчитаме на вас, специално на вас, Румяна, и на Владо Костов – за някакъв по-пряк контакт,… дано да ми разберете контекста.
Р. Узунова: Да. Разбирам ви.
Д. Иванов: Някъде най-късно до първи май, защото ние не можем да разчитаме на телефонната връзка само. Плюс това: до момента, до днеска всички хора около мен ме възпрепятстваха да излезна открито заради това, че не съм завършил това, което пиша… И те може би са прави, защото всичко може да се случи, всичко, абсолютно всичко…, имаме няколко горчиви примери, за които вие по всяка вероятност не сте осведомени, съдейки по вашите предавания. В противен случай…
Р. Узунова: Но ние не можем да бъдем за всичко!
Д. Иванов: Да, няколко случая са вече – доста тъжни, трагични…
Р. Узунова: Арестувани хора?
Д. Иванов: Не, по-лошото, Румяна, най-лошото!
Р. Узунова: Убити?!
Д. Иванов: Да, най-лошото. Но засега просто етиката ми забранява да говоря…
Р. Узунова: Добре.
Д. Иванов: Не нещо друго, защото все пак аз съм запознат с презумпцията в юриспруденцията...
Р. Узунова: Да, малко по-височко
Д. Иванов: Вижте какво, Румяна, /…/ но все пак става въпрос за хора, които по един или друг начин са се занимавали с подобна дейност…
Р. Узунова: Да…
Д. Иванов: … Прекалено голямо съвпадение, за да се получи вече някаква своеобразна система. Сега, вижте, касае се за следното, Румяна, Аз съм подготвил, но не съм го завършил, за мое голямо съжаление, и дето има една дума, само Бог ще узнае какво може да ми се случи през останалите 24 и 48 часа… и може само да съжалявам, че не съм си завършил цикъла… Това са 12 писма… Чувате ли ме ?
Р. Узунова: Да, чувам добре
Д. Иванов: 12 писма до вас. Посветени са на Георги Марков, цитирам : „Посвещава се на Георги Марков, когото убиха и на Владимир Костов, когото не успяха да убият. Двама доблестни българи, които намериха сили и смелост да кажат истината.” Вие, слушах ви, в едно свое интервю зададохте въпроса на Петър Манолов: “Как всъщност в България се става дисидент и лесно ли е да станеш дисидент?“ И фактически, с писмата ми отговорът идва до вас.
Р. Узунова: Дано да мога да ги получа.
Д. Иванов: Много се надявам. Ще търсим начин. Но преди всичко трябва да го завърша, защото в края на краищата професионалната етика изисква да не седнеш да го „претупаш” за няколко дни.
Р. Узунова: Е, естествено.
Д. Иванов: Това са неща, които свестните ги работят с месеци и години.
Р. Узунова: Така е, да.
Д. Иванов: В края на краищата, дано да ме разберете правилно, Румяна, не съм графоман.
Р. Узунова: Разбирам ви напълно.
Д. Иванов: Просто тази нация има нуждата, има нужда малко повече да й се каже истината в очите, а не да се занимава само с Корекомския си манталитет, с парцали и
с впиянчените си проблеми!
Р. Узунова: Да
Д. Иванов: За съжаление. Сега искам да ви продиктувам текста. Извинете, моята молба е: дано отново да ме разберете правилно…
Р. Узунова: Да.
Д. Иванов: Излъчете я. Чудя се дали под моето име? Може би вече е засечен разговора, може би – не. Не зная… Сложете името Димитър Иванов.
(„Д. Иванов”, художник; средата на април 1989 г., ролка № 285)
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
