| Кръглата маса |
 |
Платформа
на СДС
|
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
|
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Разказ на Иванка Жекова
Иванка Жекова: „Драги приятели на Световния форум „Париж 89”, г-н Генерален секретар Кристиян Котино(?). Към Вас се обръща поканената от четирите демократични организации в Париж Иванка Жекова Витанова от България, гр. Ямбол. Вече втори месец след получената покана от вас да участвам в Световния форум във връзка с 200а годишнината от Великата френска революция, с надеждата, че ще усетя свободолюбивия дух на младежите от Европа и света, аз живеех с илюзията, че нашата власт не ще ми попречи да посетя Париж. Последните 8 дни обаче, от 17и до 25и август, аз разбрах коварната и фарисейска същност на нашата тоталитарно-бюрократична машина в лицето на нейните представители: Тодор Гайдарски, от Консулския отдел на Външно министерство, главната секретарка на Величков и ген. Митко Стоев, които не се посвениха и в продължение на 8 дни ме изпращаха от Ямбол до София и обратно да търся изгубения си паспорт. Всички ведомства в София обиколихме, към които ни препратиха лъжците. Най-после, на 21и август Тодор Гайдарски призна, че паспортът е при него. Баща ми, след като е бил във Френското посолство и го уведомили, че визите отдавна са готови, същият обещал да ми даде паспорта. Този служител на 21 август излиза с нова версия, след като е видял самолетния билет у баща ми. Отново маневра: че ген. Митко Стоев не разрешавал, че паспортът ще си получа на 28и август в град Ямбол - тоест след свършване на срещата в Париж. Зная, че вие не ще можете да разберете ужаса, който изпитах от маневрите и лъжите от страна на официалните представители на нашата власт, които разбиха вярата ми, че има справедливост в страната ми. Но аз обичам България. Въпреки че преди 28 години баща ми - студент българска филология, беше арестуван, осъден на смърт от нашите власти за своите политически убеждения под предлог, че се е опитал да възстанови опозицията. Аз малко си спомням от тези години. Помня само решетките и невъзможността да ме погали. Години наред след освобождението му от затвора беше принуден да работи в подземните рудници. Тъжно и страшно ми е като си спомня последните 8 дни от издирването на червения ми паспорт. Пак баща ми вярваше, че властите не могат да направят това, че те, ако искаха да не ме пуснат, щяха да ми кажат направо. Той все още не вярваше, че приказките за демокрация са празни думи. Горкият "Дон Кихот"! Изживял ужасите на следствия, смъртна присъда, тежки режими в затвора, той си остава непоправим оптимист. С каква страст, с какво вдъхновение говореше, че ще се почувстват промените и у нас, че животът иска нови отношения между хората, различни от стереотипите на сталинските методи. Изживях лъжата на властите мъчително. Със сълзи в очите си разопаковах отново багажа. Остана ми картата от Париж, с въображаемите срещи с младежите от Европа. Но вие сте все още там, приятели от цял свят. Аз усещам по неведоми пътища пулса на свободолюбивия ви дух, волята ви да направим така, щото Европа да стане наистина наш общ дом. Да се срещаме, да обменяме мисли, да се борим за утвърждаване на демократичните принципи на Великата френска революция, която вдъхнови и нашите /.../ за свободата на България - Левски и Ботев. Аз съм учителка по професия - в системата на предучилищното възпитание. Единствената с висше образование и ІІ клас-квалификация. Вече трета учебна година в моя роден град Ямбол нямам постоянна работа. Сега на свободните места се назначават конкурснички от преди пет години, учителки с полувисше образование - с предимство пред ценз и възможности. Пълен парадокс в образователната ни система. Знам, че моето обръщение към вас може да предизвика гнева на нашите власти. Може би ще остана без работа. Но то е нищо пред разочарованието ми от непочтените действия на държавно-бюрократичния ни апарат. Благодаря ви, г-н Кристиян Котино и на френското правителство за визите, за билетите, които можеха да се резервират до последния ден на срещата в Париж
Ямбол, 25и август `89а година, Иванка Жекова.
Р. Узунова: Иванка Жекова, бихте ли разказали малко повече за себе си? Къде сте родена, къде сте учила?
Ив. Жекова: Родена съм през март, 31и, `58 година. След средното си образование съм учила първо - полувисше, за детска учителка; след това завърших задочно - след полувисшето - три години в Благоевград същата специалност, като се явих на един такъв изпит – квалификационен, като един по-висок етап там на…
Р. Узунова: И какви са вашите права? Трудови права с тази квалификация?
Ив. Жекова: С тази квалификация правата ми са, че трябва веднага да имам постоянно място. Те, обаче, непрекъснато ме разиграват и назначават хора, които са с по-малък ценз от мен и ми казват, че те са конкурсници и са с предимство. Аз им представих Наредби на министерството, молби писах и така нататък, а те искат да ме изпратят да работя в някакво село тука, на 30, 40 километра, което никак не ме устройва.
Р. Узунова: Член ли сте на Комсомола, Иванка Жекова?
Ив. Жекова: Аз вече излязох от редиците, защото съм на 31 години.
Р. Узунова: Но иначе сте членувала нормално, редовно? А имахте ли неприятности, Иванка Жекова, така да се каже, заради „черното минало” на баща си? А в училище?
Ив. Жекова: Ами не. Никога не е ставало въпрос пред мен специално. Не съм имала някакви спънки, нищо да са ми казвали, но...
Р.Узунова: А защо сега мислите, че ви спряха да заминете за Париж?
Ив. Жекова: Точно заради… може би защото получих лична покана. Вероятно заради персоналното предложение, може би заради това, че .. заради миналото, разбира се.
Р. Узунова: А баща ви? Бихте ли разказали малко повече за него? Защо е бил в затвора?
Ив. Жекова: Всъщност е бил привърженик на идеите на Александър Стамболийски и Никола…уф…
Р. Узунова: Петков.
Ив. Жекова: Никола Петков. И е искал да има едно …, уф, … съвсем нормално съществуване на Земеделския съюз; че не трябва по такъв груб начин, с разправа да се раздават…, да се вземат земите на селяните и по такъв начин да се откъсват те от всъщност това, което е техният хляб и тяхното сърце, в крайна сметка.
Р. Узунова: А вие членувате ли в някакви независими сдружения в България?
Ив. Жекова: Не. Не членувам.
Р. Узунова: А какво мислите за тях?
Ив. Жекова: Смятам, че са нещо много хубаво и са една сериозна стъпка към истинската демокрация.
Р. Узунова: Как, според вас, се развиват гласността и преустройството в България, Иванка Жекова?
Ив. Жекова: Ами смятам,… аз ще Ви отговоря с една приказка на един мой приятел. Той каза, че в България има гласност и нечуваемост, и че тези два процеса взаимно се неутрализират. Не знам от къде го е чул, но много ми хареса. Нещо съвсем формално, съвсем фиктивно, просто, някаква гръмогласност, но не и гласност в истинския смисъл.
Р. Узунова: Благодаря ви, Иванка Жекова.
Ив. Жекова: Благодаря ви и аз, Румяна Узунова
(недатирано, ролка № 384)
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
