Интервю със Стефан Комитов по Свободна Европа /1.05.1989/

Кръглата маса

Платформа на СДС

Клубът

Ран и Ът

Публикации

Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

Разказ на Стефан Комитов за задържането му

Румяна Узунова: Ало, Стефан Комитов. Христос воскресе!

Стефан Комитов: Воистина воскресе!

Р. Узунова: Румяна Узунова се обажда от Радио “Свободна Европа”.

Ст. Комитов: Заповядайте!

Р. Узунова: Вие сте член на Независимото дружество за защита на човешките права, член сте също така и на Профсъюза “Подкрепа”. Член ли сте на Дружеството за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности?

Ст. Комитов: Не, не съм член, но съм съмишленик на тез неща, защото те също са човешки проблеми и засягат правата на човека. Или - всички неща са в една посока.

Р. Узунова: В неделя (30.05.) членове на Комитета за защита на човешките права, граждани, вярващи имаха намерение да се съберат, да си раздадат великденски яйца, да си кажат “Христос воскресе”. Как мина празникът?

Ст. Комитов: Вижте сега, то нямаше празник действително, защото „нещата” тръгнаха още от сутринта рано. В къщи имах двама приятели, на които ще им кажа имената, единия беше дошъл за празника, а другия имаше проблеми, негови проблеми, които засягаха точно правата на човека и това е една много дълга история, която е и много трагична. (…) Тези хора снощи бяха в нас, също спаха в нас, и тази сутрин също бяха в нас. Сутрината в 8 часа в моя дом нахлуха 6 човека от Държавна сигурност, двама от Габрово, двама от Михайловград, двама от нашта КДС, Габровското КДС.

Р. Узунова: Дойдоха у вас в неделя сутринта?

Ст. Комитов: Нахлуха просто. Техен водач, който ми беше познат, е заместник- началникът на КДС Николай Димитров, полковник от Държавна сигурност. Дойдоха, влезнаха и веднага казаха “Тези двама другари ние ще ги задържим. Веднага да тръгват”. Аз казах “С какво право влизате в дома ми и с какво право вие моите гости искате да ги арестувате? На какво основание?”. Той казва: “Имаме нареждане от Прокуратурата”. “Добре, щом имате нареждане от Прокуратурата, дайте заповедта и постъпете според закона, както е реда”. Но те казват, че няма /…/, законите са в тях, силата е в тях и те да стават да тръгват. Двамата от Габрово ги прибраха - Пеньо Цветков от Габрово, моя приятел, и другия - Ангел Соколарски, който преди малко ви казах по какъв въпрос беше дошъл при мене, щот дойде много късно и съответно като говорихме, та преполови нощта и трябваше да спи в нас. Прибраха ги и те потеглиха, а заместник-началникът остана да си поговорим. Предупреди ме най-строго, че не трябва да напускам дома си да ходя на „сборището, което ний организираме”. Аз казах: “Това не е сборище. Ний сме граждани и християни, за нас това е един празник и ний имаме право. И няма такъв закон, който да ни забрани да отидем, да се срещнем с приятелите си и да си честитим празника”. Той повторно нареди, че аз не трябва да напускам дома. Аз казах, че въпреки всичко дома ще го напусна и ще отида. Никакъв документ не ми е даден писмен, значи, за мене тази устна заповед не е валидна и няма да стане това, което те искат от мене. Тогава той отправи нова закана спрямо мене, спрямо децата ми и съпругата ми. Сега, аз не мога да приема,… за мене може да отправят закани, но спрямо децата ми няма никога да ги приема тези закани. И това, което те извършиха, не е законно. Въпреки всичко те си отидоха, нали, с тези предупреждения, вземаха двамата ми приятели и ги отведоха. Къде отидоха не мога да ви кажа. В 10 часа аз излезнах от къщи, други двама приятели дойдоха, щото те разбрали, че има някакви…, нещо и дойдоха в нас. Заедно с тях аз тръгнах за срещата, която беше уговорена в 10 и половина. Докато вървехме по главната улица на града, близо до центъра спира служебна кола. В служебната кола имаше, … беше същия полковник Николай Димитров и двама от специалните части. Слезнаха от колата и ме спряха. Полковникът казва: “Гражданино Комитов, вие сте арестуван”. Казвам: “Кажете за какво основание вие ме арестувате”. Казва ми: “Няма много да знайте, вий сте арестувани”. Казвам му: “Дайте ми някакъв документ, нали, нареждане някакво писмено, че аз съм арестуван и за какво съм арестуван”. Но хората от Специалната служба хванаха ме под мишниците, хвърлиха ме в колата и ме закараха в МВРто. В МВРто просто аз разбрах защо са ме вземали. Два часа и половина с един тяхен служител си поприказвахме. Целта е била просто да не отида на срещата. Когато попитах тяхния служител от МВРто… Чакай да видя как се казваше, аз го записах някъде…, няма, в момента нямам точно тефтерчето, в което го записах името на този служител, той също е от Специалните служби. Попитах го: “Аз арестуван ли съм и за какво съм в МВРто”. Той казва: “Вие не сте арестуван”. Казвам: “Тогава на базата на какво основание съм при вас? Вие следовател ли сте, какъв сте?”. Той казва, че е служител на МВР и просто иска да си поговорим. Така че си поговорихме два часа и половина и бях освободен от МВРто. Сега, аз не мога да приема едни такива актове, защото за мен това е потъпкване на всякакви човешки права. В България някакви закони има, тези закони – и харни, или лоши, длъжни са да са спазват - и то най-вече от органите на МВР, а пък точно те нарушават всякакви закони. Сега, не знам какво друго мога да ви кажа. Единственото нещо е, че аз съм възмутен от тяхните закани, които се отправят спрямо мен и спрямо децата ми. И, нали, начина, по който се държат.

Р. Узунова: Аз се опитах да се свържа с отец Христофор Събев, но майка му много разстроено ми каза, че в неделя в 11 часа е бил арестуван, задържан.

Ст. Комитов: Аз разбрах също, че е арестуван.

Р. Узунова: И към 6 часа вечерта в неделя той все още не беше пуснат? Вие нещо да знаете по този повод?

Ст. Комитов: Аз звънях до тях, но не можах да разбера дали е пуснат. То не само отец Христофор е задържан, а и Иван Чолаков заедно с него е задържан. Задържани са хора от Стара Загора, които ги видях в МВРто и мене когато ме пускаха от МВРто, те бяха престояли 4 часа в МВРто и нямаха никакво решение, никакво обяснение на въпроса за какво са задържани. Просто бяха задържани в МВРто, обадиха ми се … те във фоайето бяха, имаше една преграда там. И не знам кога са ги пуснали, щото няма как да взема информация, не мога и да бъда пред МВРто да чакам кога ще ги освободят, а пък не са се и обадили да разберем какво е положението. Търсех моите съграждани Иван Чолаков и отец Христофор, но засега още нямам никаква информация дали са освободени и какво е станало с тях, и нямам никаква връзка.. При случая, когато бях арестуван, при мене имаше двама свидетели. Единият Красимир Кабакчиев, той работи в Института по български език на БАН, а другият мой приятел, с който се движехме по улицата заедно беше Георги Сотиров, артист от театъра „Константин Кисимов”. Те присъстваха на моето арестуване и по най-грубия начин бяха хвърлени в колата /…/ и грубите им обноски.

Р. Узунова: Да им знаете случайно телефоните?

Ст. Комитов: (чете телефонни номера) Кабакчиев, след като мен ме освободиха, той беше много възмутен и казва: “Стефане, не оставяй нещата, направи някаква декларация протестна и не оставяй нещата така. Аз ще свидетелствам за нещата, които са станали, на които присъствах”.

Р. Узунова: Ами, добре.

Ст. Комитов: Това са възмутителни неща, защото… какво да ви кажа?.... При нас вече безправието е нещо всекидневно.

Р. Узунова: Благодаря ви, г-н Комитов, дано пък…

Ст. Комитов: Моля ви, ако има някакви проблеми, моля ви, заповядайте.

Р. Узунова: Да, разбира се.

(1.05.1989 г., ролка 214)