Интервю на Румяна Узунова с Копринка Червенкова /23.02.1989/

Кръглата маса

Платформа на СДС

Клубът

Ран и Ът

Публикации

Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

Интервю с Копринка Червенкова

Р. Узунова: Копринка Червенкова? Румяна Узунова на телефона. Добър ден. Отдавна те търся, Копринка, и все не мога да те намеря. Най-после, не беше в София или?

Копринка Червенкова: Аз няколко дни пътувах така из страната, имах нужда от смяна на обстановка и днеска сутринта се прибрах.

Р. Узунова: Да. И навреме съм те намерила. Бих искала да се върнем на въпроса за Дискусионния клуб. На въпроса за това, че не особено приятелски беше посрещнат. Но най-напред бих искала да ти задам следния въпрос: В последните документи, тоест в речта на Тодор Живков пред творческата интелигенция се казва, че „задължително условие е за едно независимо сдружение да се регистрира”, а до колкото си спомням във вашия пръв документ вие бяхте казали, че не искате да направите регистрация официална… Какви, мислиш, че са били причините и възнамерявате ли сега да правите нещо в тази насока?

К. Червенкова: Аз самата едва днеска сутринта видях вестника и успях да се запозная с последния документ, който е прочетен вчера. В случая ми се струва, че е много важно все пак да се направи разграничение между сдружение и клуб. Защото Клуба, като една свободна, такава… организирана формация няма нужда от каквато и да била регистрация и това беше първоначалното ни съображение да не търсим регистрация. Защото това е една много подвижна формация, която не се ангажира с юридически стойности - и аз мисля, че и оттук нататък този Клуб просто няма нужда от регистрация, защото самата Конституция позволява той да не бъде регистриран. Това не е сдружение с каквато и да била цел, това е един дискусионен клуб, който просто има за цел да повдига проблеми, да ги фиксира, да помага на хората, които трябва да ги решават, да предлага дори алтернативни решения, а пък вече алтернативните решения, тези, на които са предложени, имат право да ги приемат или да не ги приемат. Важното е, че все пак тука се предлага някаква „мозъчна атака” до толкова, до колкото българската интелигенция или по-точно членовете на този Клуб могат да я предоставят. И аз все още не мога да разбера защо беше това толкова страшно даже вече отношение към Клуба. За мен просто това е една огромна енигма и много се надявам времето тепърва да я разясни и разгадае.

Р. Узунова: Нека тогава да се върнем към началото. Как всъщност възникна тази идея за създаването на този независим Клуб за подкрепа на гласността и преустройството?

К. Червенкова: Ами всъщност специално до мен информацията стигна от мой приятели, които ми казаха, че са решили да направят един дискусионен Клуб, който да е съвсем в руслото на новото време и които по този начин смятат, че по друг, неорганизирания, небюрократичния път биха могли по някакъв начин да помогнат да се решават по-бързо проблемите, които поставя преустройството… И така най-спонтанно… Къде точно се е родила идеята не съм и попитала, защото не съм допускала, че ще ме подлагат на разпити, както се случи впоследствие, но от там нататък аз спрях и да се интересувам, защото започна да прилича на милиционерско следствие, а не на диалог между, да кажем, общинския партиен комитет, с който аз в продължение на два месеца си общувах … и мен самата. Това не е атмосферата, в която наистина може да се провежда диалога. Просто спонтанността и добрите намерения впоследствие бяха покрити с толкова много храчки и плюнки отстрани, че така създадоха ужасно огорчение в душата на всички нас, които участвахме в този Клуб.

Р. Узунова: И така, когато вие се събрахте в Университета, на своето първо събрание, всичко изглеждаше много добро, много хубаво, много перспективно, така ли?

К. Червенкова: Ами да, разбира се. Тука аз не мисля, че някому е минало през ума, че ще се случи това, което се случи впоследствие. Ние вътрешно не бяхме готови на такова отношение.

Р. Узунова: И с две думи, набързо, как действително протекоха събитията след туй?

К. Червенкова: Ами след това започнаха… Така, специално по отношение на мен, безкрайни разговори на общинско равнище с първи секретари и с разни други секретари от общината, към която беше моята партийна организация, тоест тя продължава да бъде към тази община. След това вече на тези сбирки започна да се появява представител на Градския комитет. Тонът започна да става много груб, докато се стигне в последна сметка до едно заседание на Бюрото на Общинския комитет на Партията, на което аз бях поканена да отида и което беше всъщност моето изключване. То беше предварително подготвено. До такава степен не се криеше фарсовият момент, че хората, които ме изключваха от Партията, преди да влязат в заседателната зала, в която бях поканена и аз в 5 часа, бяха събрани в кабинета на общинския секретар и там получаваха инструкции как да се държат. Вътре имаше, по време на целия този ритуал - аз по друг начин не мога го нарека, то беше като някакво ритуално действо, зле режисирано между другото, доста със самодеен привкус, имаше подредени изказвания, те бяха точно четири души, които трябваше по различен начин да атакуват дейността на Клуба. Абсолютно не същностно да я атакуват… и хора, които се правеха, че искат да разговарят с мен, но те всъщност произнасяха монолози. Те бяха като едни навити латерни, на които се натиска копчето. Те си казват думичките до края и на това, на което аз отговарям, те не реагират въобще. Защото ето сега те хубаво са се показали като отличници пред представителя, който там следи как се държат.

Р. Узунова: А тебе изслушаха ли те? Твоята позиция?

К. Червенкова: Мен ме изслушаха, но не ме чуха. Просто това беше чисто формално изслушване, което беше протоколирано. Но аз, разбира се, никога няма да получа този протокол. Защото в него имаше и срамни неща от изказалите се там.

Р. Узунова: Защо мислиш, все пак всички ви изключиха от Партията? Защо мислиш, подбраха между тези, които изключиха, и теб?

К. Червенкова: Аз тука имам една моя лична хипотеза, не знам доколко би могла да стои сериозно, но така, наблюдавайки как се развиха събитията, ми се струва, че тука играеше закона на пагона. Т.е. на високия пагон му се режат нашивки, а ниският пагон се отрязва целия. Както беше случая и при мен.

Р. Узунова: Да. Кажи ми нещо и за „Народна култура”. Защото гледам, че цялата му редколегия е сменена?

К. Червенкова: Ами аз вече не съм в "Народна култура", както знаеш.

Р. Узунова: В смисъл, какви са тенденциите за тези смени? Теб те уволниха от "Народна култура"?

К. Червенкова: Ами, уволниха. Мен ме съкратиха. Единствено мен съкратиха.

Р. Узунова: Съкратиха или те уволниха? Това, разбира се, е повод търсен.

К. Червенкова: Разбира се, това е един формален повод. Те… в началото на януари новият главен редактор ме извика...

Р. Узунова: Григор Чернев? Ти дълги години си работила с него?

К. Червенкова: Григор Чернев. Аз съм работила много отдавна. Когато той беше заместник главен редактор и…

Р. Узунова: И аз като бях, мисля, че той беше заместник главен редактор…

К. Червенкова: Да. Той беше заместник главен редактор. След това напусна и сега отново се върна като главен редактор. Но вече с друго самочувствие и със съвсем други задачи. Той ме извика веднага след Нова година, за да ми съобщи, че ние двамата с него, видите ли, се намираме от двете страни на барикадата. Само че не мога да разбера кой я издигна тая барикада! И че най-хубаво би било за мен да си подам оставката. Аз след това му обясних, че нямам никакво чувство за вина, че не съм постъпила срещу съвестта си, че всичко, което съм правила, съм го правила в името на… дето се вика, една истинска и реалистична кауза. Той тогава ми каза, че ще трябва да ме уволни и аз в продължение на един месец чаках да бъда уволнена, но изглежда, те разбраха, че Кодексът на труда малко трудно ще им позволи да ме уволнят. Би трябвало наново да ме преатестират, а аз съвсем наскоро бях атестирана, когато се променяха заплатите във вестника. Атестацията ми беше много добра и просто беше нелогично вътре в четири месеца работата на тоя човек така категорично да се промени!... За това там цял мозъчен тръст, изглежда, мислеше и не без помощта на Григор Чернев измислиха, че щатът във вестника трябва да бъде съкратен, и трябва да бъде съкратен точно с толкова, че да захапе една жива бройка, тоест моята. Там има и формулировка, че трябва да бъде съкратен не редактор, а завеждащ отдел. Каквато съм аз, примерно. И не какъв да е завеждащ отдел, а завеждащ отдел, чиято дейност дублира издание на Комитета за култура. Въобще някаква фльонга беше намислена безумна, само дето не бяха посочени инициалите на човека… Но, между другото, никой не криеше, че това е съвсем формално. Дори се каза, че от мене е свалено политическото доверие, защото аз съм изключена от Партията. /Нали, сигурно отново момента за барикадата излиза тука/… И аз от 3 февруари вече не съм на работа. А какво се случва във вестника в момента аз малко трудно мога да преценя, виждам това, което излиза. Виждам, че много от текстовете, които аз, докато бях там, се предлагаха, бяха спирани, че вече се променя тонът във вестника. Последният текст, който аз пуснах, беше един портрет на Юлия Огнянова, който също беше спрян, защото се искаха такива поправки от него, че просто нямаше смисъл да излиза текста, след като Юлия Огнянова...

Р. Узунова: А тя е член на Дискусионния клуб?

К. Червенкова: Аз не знам. Мисля, че Юлия не е член на Дискусионния клуб… Тука вече бяха личните страхове на главния редактор, който в момента седи и духа киселото мляко, предполагам.

Р. Узунова: Аз виждам доста голяма разлика в облика и гласността на вестника със смяната на главния редактор?

К. Червенкова: Страхувам се, че аз не съм човекът точно, който може да дава оценка, защото всеки ще ме заподозре в пристрастие някакво и в лични отношения. Аз и не мога да ги нямам. За това е по-добре аз да не давам оценка. Но обстоятелството, че вестникът вече четири-пет дни след излизането си се задържа по будките, мисля, говори за неговите качества.

Р. Узунова: А всъщност дейността на Клуба, с изключение на тези екстремни събития със съдбата на Петър Манолов, май е парализирана?

К. Червенкова: Ами тя е абсолютно парализирана в момента. Аз днеска чета с някаква надежда произнесената вчера реч, но напоследък толкова красиви речи прочетох, че вече не знам доколко може да се разчита на думите, които се произнасят.

Р. Узунова: Мисля, че изчерпахме горе-долу,… т.е., мисля че не сме го изчерпали, тепърва диалогът започва, но… благодаря ти много. Надявам се, че ще си дадеш изрично разрешението да бъде излъчено.

К. Червенкова: Да, разбира се. Аз няма какво да крия.

(К. Червенкова, театровед, член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. 23.02.1989 г., ролка № 178)