| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Стефан Вълков: Добър вечер, г-жа Узунова. Аз съм Стефан Вълков, от Асеновград…
Р. Узунова: … подпредседател на Независимото дружество за защита на човешките права?!
Ст. Вълков: Да. Ето какво се случи с мен на 26и и 27и юли 1989 г. На 26и юли около 11.30 ч. жена ми намира под вратата на апартамента писмо със следното съдържание: /цитирам дословно/: „Стефане, ще те очистя преди да си замина, щото си предател, пък се правиш на чист!” Край на цитата. Жена ми отива при съседа, който е наш бивш квартирант и бивш прокурор на Асеновград, Иво Панчев се казва. При прочитане на писмото той я посъветвал от неговия телефон веднага да се обади на Началника на МВР, Асеновград. В 12.30 ч. набира МВР, но оттам й обясняват, че началникът е на обед; набира го в дома му, обяснява му положението; той (…) поискал писмото, и казал, че ще изпрати човек да вземе писмото. До 15 часа никой не дошъл и жена ми идва при мен на строежа /строя си ... /. Прочетох писмото, казах да бъде спокойна, да не се тревожи – това е провокация на Държавна сигурност. До 9.30 ч. на 27и юли никой не дойде да търси писмото. Аз отидох и занесох писмото на началника на МВР полковник Рогчиев. Разговорът с него беше сравнително спокоен. Предавайки писмото, му заявих: „Нося Ви писмото, което сте ми изпратили и искам да Ви съобщя, че съм го получил, да не се тревожите.” Той ме разбра, че знам, че е изненадан, че съществува такова писмо и че това не било в неговия стил на работа. И ми заяви, че ”без негово знание нищо не ставало в МВР”. Отговорих му, че ако това е така, му прави чест, но въпреки това следите водят в Държавна сигурност. Защото един човек, който е решил да убива някого, той няма предварително да го предупреждава, т.е. да оставя следи след себе си. А целта на това писмо е да се постигнат два резултата: първият, да се обвинят хората от турското малцинство в убийства и тероризъм и вторият, ако може, по някакъв начин, Стефан Вълков да бъде дискредитиран в обществото. Казах, че нямам друго какво да кажа и станах да си вървя. Но Рогчиев ме спря и по телефона извика Началника на Държавна сигурност, подполковник Карабекиров. Разговорът продължи около 3-4 мин в присъствието и на Карабекиров. Рогчиев каза на началника на Държавна сигурност, че писмото, което съм получил, било писано от Държавна сигурност.
Р. Узунова: Кой каза така?
Ст. Вълков: Началникът на МВРто обясни на началника на Държавна сигурност, че писмото е било написано от ДС - това предава той на него. Карабекиров скочи от стола си и с най-долни просташки ругатни и заплахи и с най-вулгарни псувни ме хвана за шията и започна да ме души и ревна: ” Рогчиев, отвори вратата и излизай!” А след неговото излизане Карабекиров ми пусна шията /бе започнал да ме задушава!/ и започна да ме бие с юмруци по главата, да ме рита където свари, да псува вулгарно и да отправя закани за моето унищожение… След около 6 – 7 минути Рогчиев отвори вратата и влезе в собствения си кабинет. Влизайки, той първи видя какво върши Карабекиров с мен /което бе непредвидено - влизането на началника/. Аз обърнах вниманието на началника със следните думи: ”Рогчиев, във Вашия кабинет и във Ваше присъствие виждате какво се върши с мен. Знайте, че всичко това ще го направя достояние където трябва.” – и си тръгнах. А той ми отговори: ”Нищо не се е случило!” На 28 юни 1989 г., след 2 дена, направих и изпратих на ген. Калудов, началник на Окръжно управление на МВР, гр. Пловдив, изложение (чете изложението), което завършва така: „Питам Вас, уважаеми генерале: В каква правова държава живея аз? Или тук важи законът на джунглата? И ако действително /…/ в една цивилизована и правова държава, тогава излиза, че за такива, най-меко казано неуравновесени и с психични нарушения служители няма място на държавната трапеза. Такива неуравновесени хора трябва да минат през лекарски преглед и да отидат на работа на полето, за да /…/. Надявам се, че този сериозен случай ще го разберете правилно и ще вземете съответни мерки, за да имам един достоен и гарантиран от законите живот. 1 юли 1989 г.” Чакам отговор от него…
Р. Узунова: Включих…
Ст. Вълков: Но за да се случи това, има предистория: на 25.12 1988 г. в Ихтиман се случи следното: бяхме се събрали за събрание на Дружеството в Ихтиман. Още на гарата бяхме арестувани около 15 - 20 души, отведени в МВР в Ихтиман и след около 3 часа освободени. След изпращането на Петър Манолов и мен за Пловдив, останалите се събират в София и на това събрание Петър Манолов е избран за секретар на Дружеството, а Стефан Вълков е избран за пълномощник на Пловдивския район. На 05.01.1989 г. дойдоха и ми предложиха да напусна Дружеството или България – представителите на ДС от Асеновград, во главе със Стойко Карабекиров. На 08.01. събранието беше насрочено в Асеновград, в моя апартамент, (адрес), което събрание продължи около 5 или 6 часа. На 11.01. събранието се състоя в дома на Петър Манолов в Пловдив – а вие знаете в подробности вече какво се случи в дома на Петър Манолов, че там бяхме всички арестувани и разкарвани по Държавна сигурност; оттам почна вече и гладната стачка, която продължи около 2 месеца.
Около средата на февруари ми предложиха да направя една среща и един разговор в Общинския народен съвет в Асеновград – да бъдело на неутрална територия. На тая среща ми предложиха да напусна България или да се оттегля от Дружеството, като ме заплашиха, че ще продължат да ме чернят във вестниците /бяха ме очернили вече в „Отечествен глас”, т.е окръжния вестник на Пловдив/. Една седмица след писането в „Отечествен глас” дойдоха представители от радио Пловдив във връзка със събранието, което се открива в събота за мойта /…/ и дето се изсипаха един куп лъжи по мой адрес. Аз не исках да давам интервю на Радио Пловдив, но те ме убедиха, че ще предадат само това, което ще кажа. Няма да бъде огласено, какъвто беше случая със същото радио с интервюто, вземено пред И. Минев, председателя на Дружеството. Тогава им дадох интервю, което и до днес не излъчиха, като допущам, че след прослушването на лентата Държавна сигурност е счела, че интервюто не е за пред хора… През април ме взимат от Асеновград и ме водят в Кърджали. В Кърджали са арестували няколко души от турското малцинство - някои от тях станаха членове на Дружеството. Там се игра един много долен номер. Всичко свърши добре в Кърджали, но вечерта се случи следното: един човек от турското малцинство с още двама души от Кърджали вечерта пристигат в Асеновград и идват в апартамента ми и ме заплашват, че съм бил предател и искали оръжие и пари. Аз ги попитах: „Някога да сме говорили за пари и за оръжие?” Те отвърнаха: „А бе не сме говорили, но Държавна сигурност за пари и за оръжие.” Аз му казах да отиде при човека, който го е изпратил и да му каже, че този номер няма да мине, той е сбъркал адреса. И туй писмо може би е плод на първата провокация, която се случи на мен лично ... А на другия ден сутринта отиват в Пловдив, в дома на Петър Манолов, и същата история повтарят пред Петър Манолов, съпругата му и сина му, като го обвиняват, че е предател, и другите двама се опитват да се нахвърлят върху него, но синът му изпищява, и Манолов, знаейки за тоя човек, че той не е честен – беше предупреден лично от мен, и го изгонва най-позорно от дома си, като го нарича „провокатор” и нещо от тоя род… Но можете да направите справка с Манолов.
На 21 май, на среща в Бачково, във връзка с турското малцинство се взе решение да се направи по три дена гладна стачка. Това, че са внедрени, нас не ни плаши, но се страхуваме от друго: да не вършат неща, които провокират Дружеството, които го злепоставят…
Р. Узунова: Ало?! Чувам Ви ... Свършихте ли?
(Ст. Вълков от Асеновград, подпредседател на НДЗПЧ, 6.07.1989 г., ролка № 145)
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
