|
||||||||||||
Следствено дело № 66 от 1989 г. Събранията в кино "Петър Берон" Независимите сдружения след падането на Живков Коментарът на Л. Александриева
|
Интервю с Красимир Кабакчиев Красимир Кабакчиев: Заглавието е “Предизвикан репортаж”. Аз мисля, че това е много радостно за журналистическия живот у нас и авторите, и редакторите заслужват поздравление. Репортажът започва със среща с Петър Манолов и тук за отбелязване са думите, че при него ги води…, значи, авторите проявяват интерес към здравето му, “човешки интерес”. Какво да ви кажа друго? Тя е доста дълга, статията. Р. Узунова: Долу-горе да я преразкажете, мъничко поне. С добро отношение към „Подкрепа” ли е? Кр. Кабакчиев: Да, точно за отношението. В никакъв случай статията не е враждебна. Просто на Профсъюза се гледа като на нещо несериозно и аз казвам: дано да бъдат опровергани тези мисли. Има доста подробно интервю с Тренчев и другите инициатори. Мисля, че вярно са предадени думите им - така предполагам, разбира се, не мога да зная. И това е в общи линии, което мога в момента да ви кажа. Трудно е да се ..., ще я прочетете и т.н. Моето отношение: аз бих искал да кандидатствам в този профсъюз, защото намирам, че имам нужда от защита на …, професионалните ми интереси имат нужда от защита. Надявам се, че той ще бъде легализиран, този профсъюз и фактически с тази статия, която в никакъв случай не отхвърля този профсъюз, може би това ще доведе до едно добро бъдеще на Профсъюза. Р. Узунова: Искате ли да си кажете името и искате ли да излъча част от вашето изказване? Кр. Кабакчиев: Аз се казвам Красимир Кабакчиев, научен сътрудник съм в Института за български език при БАН. Какво да ви кажа, не възразявам против отделни части от това, което казах. Бих искал да кажа, че аз се обаждам, а не вие. Аз съм за свобода на мненията. Надявам се, че добро бъдеще ни чака, особено младите научни работници. Аз съм на възрастта на тези инициатори на Профсъюза. И тук искам да кажа, че критиката, това несериозно отношение към тях,… какви са аргументите на авторите: били млади учредителите, огорчени били и амбициозни. Но това пък не са сериозни аргументи срещу „Подкрепа”, според мен. Искам така… обаждам се, в момента я прочетох и ви се обаждам с това радостно чувство, че е публикувана такава статия. Р. Узунова: Да, добре. Радвам се много, че се обадихте. Радвам се, че у нас виждате трибуна. Дано да можем да помагаме. (Недатирано интервю,но вероятно около 24.02.1989 г. Ролка № 213. „Подкрепа” е основана на 8.02.1989 г. в къщата на П.Манолов, докато той е в последните дни на гладната си стачка. Никоя българска печатна медия дотогова не е съобщила, че той е стачкувал.)
|
|||||||||||
|