| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Отворено писмо на Марко Ганчев
Р. Узунова: Ето, включих.
Марко Ганчев: Отворено писмо до Кристиан Котино, Генерален секретар на Международната младежка среща „Париж `89а”, която се открива на 21и август тази година; от Марко Ганчев, поет, член на Клуба за подкрепа на преустройството в България, член на управителния съвет на Съюза на българските писатели, главен редактор на сп. "Апропо", което излиза и на френски език.
Р. Узунова: По-високо, Марко, последното изречение повтори.
М. Ганчев: Уважаеми генерален секретар, благодаря ви, че поканихте за участие в Срещата сина ми Димитър Марков Ганчев, млад специалист по компютърни програми. Благодаря на френското посолство в София, за дето своевременно му даде входна виза. В последния момент отлитането му обаче, когато младежът държеше в ръцете си самолетния билет, за който също ви благодаря, българските власти спряха заминаването му. Представител на Паспортната служба ни обясни, че понеже в Международната среща „Париж `89а” участва официална група, подбрана от българския Комсомол, не се разрешава на младежи, поканени персонално от Вашата организация, да присъстват на срещата. Предполагам колко ще ви е трудно да проумеете това, но ако имате някой познат, който е живял при тоталитарна система, помолете го и той ще ви го обясни успешно. Поисках среща с по-висши представители на властите. Те ми обясниха, че не само нямат нищо против сина ми, но и го спират да не дойде на Вашата среща за негово добро: Вашата организация е била реакционна, вражеска спрямо България или е манипулирана от такива организации. Чрез нея те щели да манипулират и невинния млад човек. Попитах: „Как тази организация е приятелска за официалния Комсомол, който изпраща в Париж 35 души, но е вражеска, когато кани сина на писателя Марко Ганчев?” Обясниха ми, че официалните български участници били добре подготвени да дават политически отпор на Вашите идейни атаки, а такива като моя син били подготвени само да правят компютърни програми и нищо друго. Сигурно са прави и следва да уважите аргументите им. С това Отворено писмо ви моля да направите достояние до участниците в Международната младежка среща "Париж `89а" следния мой апел: „Млади хора, събрани да празнувате 200 годишнината от Великата френска революция, радвайте се през тия дни двойно и заради моя син, когото не пуснаха да дойде при Вас. Един български поет, прекарал младите си и зрелите си творчески години при тоталитарната система, ви казва: Свободата, дори когато е блян, е велико благо. На поколенията преди моето се случи да понесат физическите последствия от двете гигантски диктатури на ХХя век: Хитлеровата и Сталиновата. На моето поколение се падна да понесе предимно духовните тежести от това зловещо наследство. На вашето поколение пожелавам да смеси в съзнанието си нашите разкази за тези тирании с детските приказки за зли чудовища, за да можете да ги забравите, когато станете възрастни. Харесва ми девизът на вашата среща: "Да отпразнуваме свободата, да защитим демокрацията!". Търся начин да се присъединя към него /към девиза, тоест/ - макар за сега ние в България да не можем да сторим нито едното, нито другото.”
Това е краят. Марко Ганчев, София, 18-и август 89-а година.
Р. Узунова: Чакай, чакай…
(вероятно края на август 1989 г., ролка № 380)
Марко Ганчев, писател, член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството
Р. Узунова: Да, чуваш ли ме? Чакай, чакай, че не ми се движи машината. Ало? Да?!
Марко Ганчев: Да, чувам те. Вие добре ли ме чувате?
Р. Узунова: Да, да…
М. Ганчев: Ами какво да кажа? Днеска след обед с голяма радост научихме, че случая е приключен благополучно. И върнато е всичко на поета Петър Манолов и той е прекратил гладната стачка. Защото ние не бяхме много сигурни дали ще се вслуша в нашия Апел само,… да прекрати вече. И се радваме, че едновременно, макар и късно, властите са разрешили благополучно този тежък проблем. И всички си въздъхнахме вече спокойно и се надявам, че тази нощ ще можем всички да спим нормално.
Р. Узунова: Сигурно ли е това? Сигурно ли е, че са върнати ръкописите? Сигурно ли е, че е прекратил стачката?
М. Ганчев: Ами такива съобщения се разменят помежду си, си разменят всички хора тука по телефоните. Не знам, официално съобщение държавно не се е чуло, но…
Р. Узунова: Съобщенията са от Пловдив, така ли?
М. Ганчев: Да, съобщенията са от Пловдив, от различни лица и…
Р. Узунова: Които са го видели лично? Говори ли са с него?
М. Ганчев: И пак, както винаги, тези частни съобщения изпреварват официалните. Това, разбира се, не е хубаво, но когато са за хубаво самите съобщения, все пак е радостно!
Р. Узунова: Благодаря много, Марко Ганчев. Дочуване. Всичко хубаво.
М. Ганчев: Дочуване.
(вероятно интервюто е взето в ранния следобед, защото диктор съобщава за връщнето на архива в новинарската емисия на Програма „Хоризонт” на Радио „София” в 17ч.)
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
