Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

 

 

Разговор с Халил(?) Сюлейманов Исинов(?) (Халим Хюсеинов?)

Румяна Узунова: Първо две-три думи, за да чуя гласа Ви? А, всичко е наред, можете да почвате…

Халил Исинов: Казвам се Халил Сюлейманов Исинов. Жител съм на град Търговище. Член съм на Независимото дружество за човешки права в България. Аз работя като багерист в каменна кариера село Едвен, Михайловградски окръг, където бях интерниран от остров Белене. Останах да работя там, понеже дъщеря ми, която е трети клас, трябваше да завърши училището. Заедно с Ремзи Мехмедов от Бургас, който още е задържан в град Бойчиновци …, нас вземаха властите напоследък да ни гонят много... Третиран съм от `79а година. Бях разпитван в килиите на град Търговище, след това бях изпратен на о. Белене. След Белене бях интерниран в село Едвен, Михайловградска област. В момента съм още тука. Има и други другари, които са още третирани, не са изпратени още в областта. Един от тях е Ремзи Мехмедов от Бургас, другият е журналиста Фейзулов от Сливен, другите са Исмаил Мехмедов от Бургас също - в село Плешивец и Демир от Варна. Има и други другари, които са във Врачански окръг, които ги познавам от остров Белене. Това е директорът от Сливен и живее в село Кривене, другият е другарят Искендеров,  който е в село Каменно поле, има един в село Драшан – Али Орманлиев, и философът Мехмед е в село Върбица… Ние често имаме среща с другаря Томов тука. Може би за това, на 2и (март) при мене дойдоха на местоработата трима от Държавна сигурност, които разпитваха за Дружеството и лично за него. И ми наредиха на 3и, 4и и 5и март да не напускам пределите на село Едвен, Михайловградска област.

Румяна Узунова: Защо точно тогава?

Х. Исинов: Беше ми наредено на 7и да се явя в Общинското управление на МВР в Михайловград, стая № 51. На 7и не ме приеха, остана за 8и. Аз се явих, бях разпитан от другаря Ампов, с когото имаше още един другар. Впоследствие разбрах, че е началник, някакъв заместник към областното МВР. Мене предимно ме разпитваха за другаря Томов и за Дружеството…

Р. Узунова: За Димитър Томов?

Х. Исинов: (…) и за моя приятел Ремзи Мехмедов. Отговорих им, че ние не вършим нищо против правителството и нямаме такива намерения. Ние дискутирваме и искаме нашите права, които са ни отнети и без основание сме изпратени в затворите на Белене, а после интернирани. И че продължават да ни третирват… Беше ми поставен въпросът дали съм напускал пределите на Едвен през трите дни. Аз казах, че не, понеже органите на властта ме наблюдаваха непрекъснато. Накрая беше ми наредено да не напускам с. Едвен до края на месец март, защото съм се бил бъркал в някои неща, в които не трябвало да се бъркам…

Р. Узунова: Кои? Какви неща?…

Х. Исинов: Но аз бях предупреден още преди месец, месец и половина от директора на предприятието СП “Агрострой” др. Илиев да подам молба – иначе ще бъда уволнен, по нежелателен член. Разбира се, той, човекът нямаше никаква вина - беше му наредено отгоре. Аз също се познавам и с другаря Братанов, с когото сме дискутирали и сме се срещали много често…

Р. Узунова: Кой Братанов?

Х. Исинов: Вчера, на 20и, на месторабота моята съпруга е била посетена от органите на Държавна сигурност. Жена ми се казва Бахрия Алиева, също от град Търговище. И била разпитана за моите връзки и срещи с другаря Томов. Тя, разбира се, нали е част от мене, всичко отричала, че нищо не вярно. Не ми е ясно какво искат още от нас? Защо третират мене и семейството ми, а даже и единствената ми дъщеря, която е само на девет годинки!? Аз не крия, че съм член на Дружеството за човешките права в България, познавам и неговите членове, имам и връзки тесни с тях. И моля другарите да прекъснат третирането към нас и към нашето Дружество... Благодаря Ви. Днес, 21 март 1989 година.

Р. Узунова: Съгласен ли сте да излъчим това по радиото?

Х. Исинов: Да, съгласен съм. Други въпроси имате ли?

Р. Узунова: Не.

(Интервюто е направено с две обаждания. Основният му текст е от 21.03.1989 г., ролка № 13, а добавния текст – 16.03.1989г., ролка №357)

 

Андрей Дюкмеджиев

Али Мустафов Хюсеинов

Александър Каракачанов

Авни Велиев

Богдан Глишев

Биньо Иванов

Брайко Кофарджиев

Борис Спасов

Борис Василев

о. Благой Топузлиев

Блага Димитрова

Диана и Димитър Бояджиеви

о. Димитър Амбарев

„Димитър Иванов”

Димитър Томов

Едуард Генов

Ева Калчева

Григор Божилов Симов

Григор Симов

Георги Кулев

Георги Мишев

Гюлтен Османова

Георги Спасов

Георги Величков

Халил Исинов

Халил Ибишоглу

о. Христофор Събев

о. Иван Бонев

Иванка Жекова

Илия Минев (за него)

Ибриям Рунтов

Йордан Василев

Желю Желев

Копринка Червенкова

Коце Иванов

Красимир Кабакчиев

Камен Каменов

Каймет Юсеинова Салилова

Константин Тренчев

Любомир Собаджиев

Марко Ганчев

Милка Генадиева

Милчо Иванов

Мустафа Юмеров

Мариана Златева

Нури Джелилов

Николай Колев-Босия

Невена Мечкова

Наим Наимов

Неизвестни лица

Петър Бояджиев

Петър Манолов

Петко Симеонов

Петър Слабаков

Пламен Даракчиев

Ремзи Бекиров

Румен Велашки

Румен Воденичаров

Сиво Чапаров

Сабри Искендеров

Сабахат Наимова

Шукри Шерифов

Стефан Чолаков

Стефан Гайтанджиев

Стефан Комитов

Стефан Вълков

Тодор Гагалов

Тончо Жечев

Тодор Тодоров

Цеко Цеков

Цветан Златанов

Веселин Донков

Виола Иванова

Веселин и Светослава Петкови

Волен Сидеров

Валентин Топузлиев

Юсуф Ибрахимов

Янаки Петров

Янко Янков

Към интервютата


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Обратно към електронните книги

 

към авторите