![]() |
![]() ![]() |
![]() |
||||||||||
![]() |
|
![]() |
||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
Следствено дело № 66 от 1989 г. Събранията в кино "Петър Берон" Независимите сдружения след падането на Живков Коментарът на Л. Александриева
|
Интервю с Мариана Златева Румяна Узунова: Мариана Златева, Румяна Узунова на телефона. Мариана Златева: Добър вечер, радвам се. Р. Узунова: Как върви подготовката на събранието на Независимото дружество за защита правата на човека? М. Златева: За съжаление, Румяна Узунова, не мога да кажа, че върви добре. За да отговоря по-изчерпателно на въпроса, ще почна по-отдалече. Ние имаме желание да се съберем доста отдавна. Единият опит за това беше на 19 февруари, тогава обаче той излезе неуспешен, поради ... Р. Узунова: Чия беше вината или намесата? М. Златева: Вина не може да се каже, но нещата станаха така: уговорката беше събирането да стане в дома ми (адрес). В 8 часа сутринта при мен дойдоха властите, които направиха обиск, иззеха някои документи на Дружеството, както и личния ми дневник, пишещата ми машина, така и Всеобщата декларация за правата на човека от `48 г. като доказателствен материал против Дружеството. Р. Узунова: Как това може да служи за доказателствен материал, това е една международна декларация? М. Златева: Това аз не зная, Румяна. По-късно тя ми беше върната, но тя беше иззета като доказателствен материал. Р. Узунова: Спомням си, прощавай, извинявай, че те прекъсвам, че от Петър Манолов беше конфискувана дори Конституцията на България. М. Златева: Ами ето на, така стават нещата. Р. Узунова: Да, да не ви прекъсвам. М. Златева: След което аз бях задържана… беше ми много чудно защо, но аз не мога да възразя естествено, … до 9 часа вечерта. И по този начин, освен че в това време, например чрез личния ми дневник беше бъркано в душата ми по един много неприятен начин… Също така и други неприятни въпроси ми бяха задавани и просто бях насилена да отговарям. Естествено когато аз отсъствах от вкъщи даже и някой да е дошъл…, то опитът ни за събрание излезе неуспешен. Ние решихме, че в такъв случай е много по-добре да го оповестим предварително по законния ред. И така още преди повече от седмица аз предупредих властите, че в неделя 12 март, в дома ми ще има събрание на Софийска област на Независимото дружество за защита правата на човека. До петък… Р. Узунова: То този петък? М. Златева: До петък, 10 март, не се случи нищо особено. Но сутринта рано в петъка аз получих призовка да се явя в І-ва районна прокуратура по дело 255 от `89 г. като свидетел. Р. Узунова: Какво е това дело? М. Златева: Един Господ знае... При следователя Л. Александров в 10 часа сутринта. Узнах, че такива призовки са получили също Румен Воденичаров и Ева Калчева с половин час разлика от моя - при повикването. Следователят Любен Александров, който така и не съм сигурна, не, не пише Любен Александров, пише Л. Александров, така и не съм сигурна, че е Александров, затова защото… докато чаках да ме приеме друга посетителка попита дали в момента там приема Любомир Илиев, или нещо такова и се установи, че да, той е Любомир Илиев, пък този Александров,… пък да ви кажа право, точно не разбрах, кой е следователя. Р. Узунова: Може да има псевдоними? М. Златева: Може, може, всичко може. Но това аз не зная. Та така, този следовател ми предложи да подпиша предупредителен протокол, че няма да правя нищо, което да отслаби…, нищо против отслабване на властта. В противен случай ще... Р. Узунова: В смисъл: нищо за отслабване на властта? М. Златева: Никакво действие за отслабване на властта. В противен случай ще бъда подведена под отговорност по чл. 209 и 321 от Наказателния кодекс. Р. Узунова: Които какво предвиждат? М. Златева: Беше ми прочетен текста на този член, предвижда точно действия за отслабване на властта. Аз отказах да подпиша този протокол. Вярвайте ми, аз считам, че няма никакво основание да ми бъде предлагано да подпиша този протокол. Или по-точно, как да ви кажа, не мога да намеря достатъчно силен израз. Има точно толкова основание да ми се предложи този протокол, колкото и да ми се предложи протокол, който да подпиша, че няма да стрелям срещу английската кралица, или нещо такова. Това е нелепо! Това е нелепо! Нашето дружество няма такава цел. Обратно - може би. Ние, както и самото заглавие на Дружеството казвая ратуваме за доброто на човека и искаме да помогнем на властта да се провежда законността, Конституцията, Виенските договорености, Всеобщата декларация от `48 г., всички тези миролюбиви документи... Р. Узунова: Документи, всъщност подписани от нашето правителство, от българското правителство. М. Златева: Да, да. По време на разговора със следователя, а така също и при по-предишния ми разпит на 19 февруари непрекъснато се правеха опити да бъда манипулирана с едно нещо, което българската преса се помъчи да прокара като програма на Дружеството, но то не е Програмата на Дружеството…, нещо, което на мене ми е много неприятно. Р. Узунова: В какъв смисъл манипулиране? М. Златева: Ами да призная, че това е Програмата на Дружеството и тя е жестока. А това не е вярно. Това не е вярно…Така. Много ми е неприятно да споделя с вас, че по-късно в телефонни разговори аз разбрах, че Владимир Кръстев, член на нашето Дружество е бил повикан и предупреден да не присъства на събранието. Цветан Златанов от Мездра, член на нашето Дружество, поканен на събранието, е бил повикан и предупреден да не присъства на събранието. Димитър Томов, говорителят на нашето Дружество е бил повикан и предупреден да не присъства на събранието. Явно някому пречи това. Не виждам защо. Ние имаме съвсем наши лични въпроси, ние нямаме какво лошо да кажем за властта. Ние искаме да се събереме, за да…, просто за да се събереме. Но ето на, че ни се пречи. Р. Узунова: Съжалявам, че трябва да ви кажа, но по телефона се обадиха хора, които казаха, че пред къщата на Димитър Томов има две коли милиционерски, и че д-р Тренчев е арестуван, отивайки в дома на Петър Манолов. Но сведенията са от един източник за сега, надяваме се, че ще получим потвърждение или дай Бог - опровержение на тези неща. М. Златева: Те са…, това със сигурност е свързано с насроченото събрание. Р. Узунова: Мислите ли, че при тези условия все пак ще съумеете да проведете събранието? М. Златева: Който дойде е добре дошъл. Р. Узунова: И каква е неговата основна цел? Какво бихте искали да уточните, да решите на това събрание? М. Златева: Много искахме да направим един преглед на изминалата дотук дейност, която е много слаба, именно поради тези причини. Бихме искали да се огледаме и да направим, да вземем някакви организационни решения по отношение Софийската група. Ние сме доста неорганизирани. Трябва все пак някой…, трябва да се разделим работата. Р. Узунова: Да се съберете, да си уточните позициите. Мисля, че това събрание беше на Софийската група повече. М. Златева: Точно така, точно така, на Софийската група, да. Р. Узунова: И беше разгласено, всички членове знаят за това Дружество и биха дошли охотно, така ли? М. Златева: Всеки, който желае от членовете на Дружеството, е добре дошъл. Ние сме разпратили това писмо както по вестниците... Р. Узунова: Впрочем, някакъв отзвук в пресата, в радиото, ако там се изпращали? М. Златева: Не зная да има такъв. Р. Узунова: Но вие сте ги уведомили, така ли? М. Златева: Да, уведомили сме с писмо: който желае да заповяда, ние нямаме нищо скрито. Р. Узунова: Всъщност, доколкото виждам, работата на Дружеството е доста парализирана, така ли? М. Златева: За съжаление така излиза. Въпреки, че не виждам защо. Р. Узунова: Дори и в последните партийни документи, в речта на Тодор Живков пред срещата на Политбюро с български интелектуалци, отново се говореше за необходимостта от плурализъм, от необходимостта от независими сдружения. Как преценявате тази разлика между думи и дела? М. Златева: Да, но там има едно условие: тези дружества трябва да бъдат регистрирани. Р. Узунова: Добре, ще ви върна на този въпрос – как стои въпроса с регистрацията на Дружеството? М. Златева: Ние бихме искали да се съберем, за да можем да направим нещо наново за регистриране на Дружеството. Но ето, че нямаме тази възможност. Това е също един проблем, който седи пред нас. Смятаме, че няма основание да ни се откаже регистрация. Ако при първите опити на Дружеството е имало някакви нередности в документите, то ние бихме искали да ги изправиме. А иначе, защо да не бъде регистрирано? Р. Узунова: Да, благодаря ви, Мариана Златева. Надявам се, че разумът ще надделее и ще можете да се съберете и да поведете това събрание. М. Златева: Всички на това разчитаме и аз ви благодаря. (10.03.1989 г., ролка № 296)
![]()
Разказ на Мариана Златева Румяна Узунова: Мариана Златева? Мариана Златева: На телефона. Р. Узунова: Търся Ви толкова време на Вашия личен телефон? М. Златева: Не можете да ме намерите на моя личен телефон. Той работи по странна схема: мога да избирам само градски телефон и нищо друго, а когато ме търсят отвън, той не звъни. Това е специално изобретение, което влезе в сила в събота вечерта, 18 часа и 15 минути. Р. Узунова: Какво стана със събранието, което възнамерявахте да проведете? Събранието на софийския клон на НДЗПЧ? М. Златева: Да, събранието, точно така. Събранието на групата на Софийска област, което трябваше да се състои на 12 март в 13 часа в дома ми… Но бе провалено, защото всеки от поканените участници беше или под домашен арест, или по някакъв друг начин предупреден да не присъства. На улицата пред дома ми стояха пет коли. В неделя от 10 часа сутринта! Р. Узунова: 5 милиционерски коли ли? М. Златева: Две, на които пишеше „Народна милиция” и три, на които не пишеше. Във всички тях имаше по трима или четирима души. И всички те развиваха такава дейност,… тичаха напред-назад, сновяха напред-назад, даваха си съобщения, навеждаха се един до друг… Знаете ли, всичко приличаше на истинско! Предполагам, че тези хора, които не са били по някакъв начин предупредени…, защото аз видях от прозореца си как става това…, те биваха вкарвани в една кола и закарвани нанякаде… Аз искам пред всички да заявя, че ние сме една мирна група, която иска с думи и с добро да помогне, за да върви нашата страна към по-нататъшна демократизация. Ние сме категорично против насилието. Нямаме никакво желание за власт. Още един път мога да заявя, че целите ни са съвсем мирни, тихи и кротки. Вместо да бъдеме покровителствувани от властта по силата на международните споразумения, то ни е пречено. Защо!? (недатирано, ролка № 17)
Два разказа на Мариана Златева Мариана Златева: Интересно започна за мен денят сряда, 19 април. За да стане ясно, ще направя малък увод. Много хора се обаждат, за да търсят помощ от Дружеството. Някои обаждания са толкова далеч от понятието за защита правата на човека, че просто не зная как да реагирам. Едно от тях беше молбата на отец Борислав Лазаров от Свищов, (адрес), който е със силно увредено зрение и има нужда от придружител. Той ме помоли да го чакам на гарата на 18 този месец и да го придружа до прокурора, където той си имал някаква работа. Реших, че ако изпълня тази молба, която е много далеч от основните цели на Дружеството, няма с нищо да навредя на доброто име на Дружеството, а напротив, по-вероятно е да допринеса. И така, във вторник, 18 април в 10.30 часа, аз посрещнах този човек и го заведох до прокурора. Но прокурора Платиканов, към когото той беше отпратен, приема само в понеделник и сряда от 10 до 12 часа. Аз се озовах, със слепия човек до мен, в безизходица. Оставих го в дома си и си отидох на работа. Вечерта ходих по хотелите, но никъде не намерих място. И оставих абсолютно непознатия за мен човек да пренощува в дома ми и се споразумяхме, че в сряда аз ще се върна от работа към 11.30 часа и ще го заведа при неговия прокурор. Обаче в тази сметка аз никъде не включих Народната милиция. И се оказа, че съм в грешка. В сряда, 19 април, в 6.30 сутринта дойде на проверка по адресната регистрация районния инспектор. Съществува закон, по силата на който всеки е длъжен в срок от 24 часа да се зарегистрира адресно там, където е. Колко е справедлив този закон и дали той не травматизира хората, аз сега няма да обсъждам, защото съм на мнение, че щом го има, той трябва да се спазва. Ако бог ме дари с радостта да доживея деня, в който той ще бъде така променен, че да не държи всички хора в страх от домовата книга, то това ще бъде прекрасно. Районният инспектор дойде с явното желание да намери нарушение по Закона. На обяснението ми, че гостът ми е дошъл преди по-малко от 24 часа, той не гласува доверие. На влаковия билет, предоставен му от госта, също не гласува доверие. Трябваше да водя словесна война, за да го принудя да впише този факт в акта, съставен от него. Помъчи се да ми обясни, че той не е правил проверка само при мен, а на много места; ама на, видите ли, само при мен, която съм доста свързана с Дружеството, се намира нарушение. Не знам към кого да отправя въпроса: Дали ако изляза на самостоятелна правозащитна дейност, пак ще бъде същото? Знам само, че денят ми е отровен от такава една несправедливост. Не искам с това да кажа, че съм обидена. Аз съм възмутена! Чудя се дали да кажа как потънах от срам, защото съм българка, а този чужд човек, който би трябвало да е пример, след като е представител на властта, се държа с едно високомерие, което не знаеше граница!… До там, че отецът,… който го попита: “Че Вие и гости ли не давате да се посрещат, синко?” А да не казвам, че на молбата на отеца да го придружи той до прокурора отговори, че той си има работа. С болка на сърцето ви разказвам тази случка. Мариана Златева, адрес, тел... (скоро след 19.04.1989 г., ролка № 32)
Мариана Златева: Готова ли съм?… Изглежда, след поредицата обсади на домовете, сега живееме в период на заплахи. В петък, 7 април, 15 часа и 30 мин. ми се обади анонимно лице, слабо владеещо членоразделна реч, и след като се увери, че на телефона съм аз, ми пожела да изразходвам всичките пари, които вземам от “Свободна Европа” за погребение на мен и цялото ми семейство. Моля, ако е възможно, да използвам Радио “Свободна Европа”, за да уведомя тази толкова „изискана дама”, която явно го слуша, щом знае, че аз съм излъчвана, че семейство аз нямам и съм се отдала изцяло на правозащитна дейност. А за моето погребение ще се погрижи друг, просто защото никой не може да се погрижи за собственото си погребение. Освен това ще бъде хубаво тя да знае, че все още живея само от личната си заплата в лева. По отношение на анонимните пожелания, бих искала да споделя, че те са 1 към 100 в полза на добрите. От известно време имах така затрогващи обаждания, които бяха толкова от сърце, че те ми дават сили да преживея и едно лошо. Как Ви се струва, например: “Ало, Златева! Поклон за всички вас!” или “Борци, на поста си стоете! Тоз, който устои, венец му готвят вековете!” или “Мариана, Бог да Ви пази и да Ви дава сили!”. Слава Богу, той ни пази. И ни дава сили! Мариана Златева, (адрес), тел (…), член на НДЗПЧ, Софийска група…., Готова съм. Чувате ли ме? Женски глас: Благодаря Ви. (7.04.1989 г., ролка № 27)
|
||||||||
|