| Кръглата маса |
 |
Платформа
на СДС
|
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
|
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Неформален разговор с Йордан Василев и Блага Димитрова относно подписката срещу „пенсионирането” на Стефан Продев като главен редактор на в. „Народна култура”
(…) Румяна Узунова: А със Стефан Продев какво става?
Йордан Василев: Ами със Стефан нищо. Той е пенсиониран. Преди колко… месец някъде, горе-долу, а бе малко преди Нова година… Но това се прие доста с покруса или как да го кажа - от обществеността... Защото той беше един от най-добрите главни редактори, вестникът му се четеше с голям интерес. Но доколкото знам, е пенсиониран и от сп. “Полет” - той беше едновременно и на двете главен редактор. Но не съм го виждал. Аз съм болен и от петдесет дена не съм излизал от къщи вече. Не съм го виждал. Да де, ти знаеш за болестта ми. Тъй че ти казвам, така, неща, които са от втора ръка, не е нищо, което да .. Ти знаеш, Блага ти каза, че много актьори, журналисти, публицисти, художници, музиканти са събрали тия подписи, за които тя ти каза ...което е доста, така, сериозно недоволство от неговото освобождаване, което е явно ...
Р. Узунова: Данчо, може ли Блага да чуя? … За пръв път да се чуем?
Блага Димитрова: Да. Как си? Добре ли си?
Р. Узунова: Аз съм добре, но много се безпокоя с тези неща, които станаха в България?
Бл. Димитрова: Много се тревожихме и ние. (…) Те не са върнали още архива и на тази, Евгения Иванова, а пък е по-рано…, преди няколко години иззеха целия архив на Брайко Георгиев, един много такъв смел и достоен журналист, член на Клуба, човек към 90 годишен вече и той казва: „Все едно, че ми ограбиха живота!” Защото този архив съдържа всички негови събирани с годините,… всичко, което е преживял, което е премислил, изстрадал. Той е брат на загиналия, знаеш, Кофарджиев.
Р. Узунова: На Никола Кофарджиев?
Бл. Димитрова: Да, и самият свързан с борбите още от младини. Така.
Р. Узунова: Лошо… (…) А с Клуба какво става, Блага?
Бл. Димитрова: Ами за сега – ха-ха - нищо. Взимат се, знаеш, тия партийни наказания. Изключени трима. Други с последни предупреждения. Искра Панова и проф. Чавдар Кюранов, последно предупреждение и на Бойкикева. А пък има и други по-леки партийни наказания. Да видим по-нататък как ще бъде.
Р. Узунова:Не сте имали възможност по-нататък да се
събирате?
Бл. Димитрова: Не. Засега не. (…)
Р. Узунова: А със Стефан Продев какво става?
Бл. Димитрова: Нищо. Нали ти обясни Йордан, че е освободен от работа, пенсиониран. Просто, така да се каже, изчакан възрастта му да чукне точно. За някои други не изчакват това, но за него специално веднага да бъде пенсиониран. Също от сп. "София", което беше много интересно списание за София - и от миналото, и днес, и с много жив материал, със софиянци, от много добри фоторепортери… Ще видим сега … И това списание ще престане да бъде така интересно.
Р. Узунова: И тези три хиляди подписа, които са били събрани?
Бл. Димитрова: Сега, това е по непроверени данни, но според всички тия, които са заинтересувани от съдбата на в. "Народна култура", които са тичали да събират тия подписи, не включват нарочно членове на Комитета за Русе и на нашия Клуб, за да бъде по-широко, нали, да не бъдат все едни и същи хора, а да бъде един много по-широк кръг. Други пък сега се обаждат: защо не са те могли да си дадат подписа? … Ами защото това е било за кратко. Така, една бърза акция на такива съмишленици за вестника, за гласността. А сега и от провинцията се обаждат много хора, които се интересуват… също и от съдбата на предаването "Всяка неделя", което води Кеворк.
Р. Узунова: А, то е спряно, така ли?
Бл. Димитрова: Имаше "Всяка неделя" така, с лепенки, такива, стари отделни кадри от „Събеседници по желание”, но не се появи Кеворк, защо, не знаем.
(Около 7.02.1989 г., ролка № 92)
Разговор с Блага Димитрова
(…) Блага Димитрова: Пуснати са.
Р. Узунова: Пуснати са, обаче, обвинението продължава?
Бл. Димитрова: Сега ще видим дали ще продължи. Не се знае, но… да видим как ще бъде... Сега, в очакване на голямото посещение на Митеран, …да видим.
Р. Узунова: А бе ти чу, както казвах на Данчо, даваха снощи по френската телевизия интервю с Петър Манолов. И той показва стаята, която му е опустошена. Всичко, ръкописите му, които са прибрани и заявява, че от 11 е започнал гладна стачка.
Бл. Димитрова: Да, да, и ние чухме за това. И той не нарушава стачката. Това, макар че е на свобода, продължава.
Р. Узунова: Днеска е 17 – значи 5-ти ден. И жена му се е присъединила към него! Ще продължава стачката, докато му върнат ръкописите и целия архив.
Блага Димитрова: Да, да.
Р. Узунова: Щели да го … съдят не по чл. 273, а по чл. 108, като чл. 273 е само до две години затвор, а другият е по-лош, 108ми, до пет години затвор…
Бл. Димитрова: Да. Това не го знаехме. А с какви обвинения?
Р. Узунова: Ами още обвиненията са тези, които са в пресата, печата и по телевизията. Тепърва събират - може би архива му и за това го държат, да търсят някакви доказателства…
Бл. Димитрова: Ами ще имаме предвид, ще видим. Но още се надяваме, че ще надвие здравия разум. Ще видим…
Р. Узунова: .... Блага, би ли казала няколко думи в подкрепа на Петър Манолов?
Бл. Димитрова: Виж какво, чакай, ще ти кажа. Искам лично да се срещна с него. Нека да направим тая среща. Може би аз ще отида в Пловдив да го видя и тогава ще кажа неща, които… лични впечатления имам, разбира се.
Р. Узунова: Добре.
Бл. Димитрова: Защото това е един поет, който е много интересен.
Р. Узунова: Да, имам му стиховете.
Бл. Димитрова: Имаш ли двете му книги?
Р. Узунова : Не. Само "Сто кръпки" и няколко стихотворения, които той ми прати.
Бл. Димитрова: Аха. Той има една книга, първата му книга: "Докато стана пясък", тя е интересна, също и така за него мога да поговоря, но нека да имам, много те моля, лични впечатления. След като си замине, нали "големия гост", и така, да видим как ще бъде хавата.
Р. Узунова: Да ... защото, нали е в гладна стачка в момента, аз сега ще му се обадя по телефона на него.
Бл. Димитрова: Аз му имам телефона. В Пловдив. Имаш ли го?
Р. Узунова: Да, да, имам го.
Бл. Димитрова: На няколко пъти се опитвам, но никой не отговаря.
Р. Узунова: Ами и с мен беше така. Знаеш ли, и с теб колко пъти се опитвах да се свържа, и с него…
Бл. Димитрова: Аз ще се опитам с него лично да се видя и тогава да направя едно представяне: какъв е поетът, щото да не останат с впечатление, че е някакъв, така, случаен. Той си има своето място в новата българска поезия и искам …, една характеристика да направя за него, премислена, не така случайно, нали... да имам и последните данни. Това ще стане в близките дни.
Р. Узунова: Добре, добре.
Бл. Димитрова: След 19, след като си замине… (Фр. Митеран).
Р. Узунова: Да, разбирам. Няма смисъл да избягвате…
Бл. Димитрова: Той ще ходи и в Пловдив, "високия гост".
Р. Узунова: Аз сега ще звънна и на него. Мога да му кажа, че искаш да срещнеш с него, нали? Това би било подкрепа за него.
Бл. Димитрова: Разбира се. Ние се знаеме лично с него. Ами добре.
Р. Узунова: Много се радвам, че се чухме. Ще се обадя в такъв случай, като преминат тези неща, другата седмица.
Бл. Димитрова: Другата седмица… Да е нещо премислено, цялостно, не такива на парченца - на парченца, нали?
Р. Узунова: Разбирам. Тогава беше по-друго положението. По-рано, понеже, нали прекъсваха…
Бл. Димитрова: Ясно. Сега би трябвало и аз да премисля, и след всичко това, което преживяхме напоследък... Доста неща ни изопнаха нервите и… нали знаеш…
(17.01.1989 г., ролка № 92)
Обръщение към Петър Манолов от 62 интелектуалци, подписали Открито писмо в негова подкрепа
Румяна Узунова: Чети…
Блага Димитрова: „Обръщение към Петър Манолов от 62 български интелектуалци, подписали Открито писмо в негова подкрепа. Скъпи Петър Манолов, обръщаме се към тебе в един много критичен момент и в състояние на крайна тревога. След 22 дни гладна стачка организмът ти навлиза във фаза на необратими изменения. От тук нататък твоят живот е в реална опасност. Ти убеди всички, че си готов да отидеш до край. Но ти постигна повече от възможното – събуди сред нас духовна сила, взаимопомощ. Ти защити неприкосновеността на творчеството и правото на поета да я брани. Твоят риск не отиде напразно. Той тласна много хора към гражданска активност и самоотверженост. Твоите 22 гладни дни ще хранят мислеща България за много години напред. Призоваваме те настойчиво от все сърце: прекрати гладната стачка, това няма да бъде отстъпление. Ти вече постигна морална победа. Поменникът от загинали наши поети е дълъг. Нека да не се прибавя още едно име. България има нужда от живи поети и достойни хора като тебе.” Това е.
Р. Узунова: Ти днеска чу ли предаванията, които....
Бл. Димитрова: Чух. Сега, Румяна, много те моля, звънни и на Вера Ганчева, която...
Р. Узунова: Имаш ли й телефона?
Бл. Димитрова: Един момент, сега. Тя е била при него...
Р. Узунова: Да, знам. Той, Данчо, ми разказа.
Бл. Димитрова: Нещо е станало там след нейното посещение...
Р. Узунова: Какво?
Бл. Димитрова: Той бил почти готов да прекрати, но такова нещо е говорила,… ще видиш, питай я там какво е говорила...
Р. Узунова: Тя какво му била казала: “Каквото повикало, такова се обадило.”
Бл. Димитрова: Ми да. И изглежда и други работи му е говорила, нека тя да ти каже да не й предаваме думите какво... Но толкова много го ядосало това посещение, че той решил - никаква отстъпка! И ето сега....
Р. Узунова: Вера е член на българския ПЕН клуб?
Бл. Димитрова: Да. На Управата, на Управата. Председател е Лиляна Стефанова. Сега, телефонът, домашният... Служебният телефон няма нужда, днеска е събота.
Р. Узунова: Кажи ми го за всеки случай.
Бл. Димитрова: Служебният...
Р. Узунова: Нека да повторя, Блага, …
Бл. Димитрова: Е, това е. Хайде, на добър час!
Р. Узунова: Прощавай, ама и аз съм толкова нервна, че не съм напускала…, че не съм натиснала копчето...
Бл. Димитрова: А, Румяна, да знаеш какво сме да ни видиш, не мож’ ни позна. Йордан е все по-зле от напрежение…
Р. Узунова: Ама виж какво, кажи и на него, че на нас живи хора ни трябват, и на България живи хора й трябват.
Бл. Димитрова: Да, да, да. Ама няма спокойствие. То вече е такова наелектризирано всичко, че ще изгърмим. Хайде!
Р. Узунова: Ще се обадя пак. Благодаря!
(Обръщението е от 3.02.1989 г, ролка № 172)
Изявление на Блага Димитрова
Блага Димитрова: Искам да направя едно изявление по вашето радио, поради липса на възможнаст да сторя това чрез нашето радио или в пресата, както бих желала. „От момента, щом узнахме, че поетът Петър Манолов е обявил гладна стачка с напълно законното искане да му бъде върнат иззетия при обиск творчески архив, мнозина членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, както и други културни дейци, сме крайно разтревожени. Познаваме непреклонния характер на този достоен човек и поет, той е готов да отстоява до смърт своите права. Веднага започнахме, всеки по свой почин, да правим постъпки пред различни отговорни инстанции и лица, за да бъде върнат архивът на Петър Манолов. Междувременно Радой Ралин, Валери Петров и Любен Петков посетиха поета в дома му и изразиха своята загриженост пред Съюза на писателите. Държим връзка с него чрез приятели, тъй като телефонът му е изключен. Вестите са, че Петър е отслабнал много физически, но духът му е все така бодър. Предпочетохме да действаме без да се вдига шум, за да дадем един шанс на властите по-безболезнено за престижа на страната да уредят този въпрос. Надеждите ни, че разумът ще надделее, са били напразни. Затова група софийски граждани, не анонимни, а подписани, решихме да изпратим колективно писмо до държавните ръководители с настойчива молба да бъде незабавно удовлетворено справедливото искане на Петър Манолов. От председателя на Съюза на писателите Любомир Левчев, който взема присърце съдбата на поета, бях уведомена, че нещата се уреждат благоприятно, обаче се узна, че на Петър Манолов са били предадени само незначителни листчета и тефтерчета с адреса и телефони, а ръкописите не са върнати. При това положение търпението преля. Няма време – вече е 20ия ден от гладната стачка, а бюрокрацията нехае. За кой път се убедихме – нужна е гласност, широка гласност! Бюрокрацията от такт, от тихо въздействие не разбира. И колективното Открито писмо на повече от 25 интелектуалци бе разпратено до ръководителите на страната и до столичния печат.
Открито писмо на 25 интелектуалци в защита на Петър Манолов.
Ето текстът на нашето Открито писмо: До Председателя на Държавния свят и Генерален секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, До Председателя на Министерския съвет Георги Атанасов, До Председателя на Народното събрание Станко Тодоров, До Главния прокурор на Републиката проф. Васил Мръчков, До Председателя на Съюза на българските писатели Любомир Левчев, До столичните всекидневници и в. “Литературен фронт”. Обръщаме се към вас с настоятелна молба за спешно разрешение на случая с поета Петър Манолов от Пловдив. Извършено е посегателство върху неприкосновените ръкописи на писател и по този начин се злепоставя родината пред очите на цивилизования свят. Поетът Петър Манолов, автор на две книги, получили добра оценка от критиката в нашия печат, от 11 януари `89а година е в безсрочна гладна стачка, с което той защитава правата си на човек и писател, защото словото е дарба от народа за народа и никой няма право да сложи ръка върху него. Призоваваме да се върне незабавно творческия архив на Петър Манолов, за да не се стигне до трагична развръзка. Подписи: проф. Стоян Каролев, Георги Друмев, Стефан Продев, Димитър Стойчев, Христо Радевски, Александър Миланов, Георги Величков, Марко Ганчев, Иван Коларов, Благой Димитров, Мария Бойкикева, Димитър Новачков, Иван Радоев, Невена Стефанова, Михаил Величков, Елка Константинова, Искра Панова, Евгения Иванова, Жельо Желев, проф.Чавдар Кюранов, Йордан Василев, Константин Павлов, Владимир Левчев, Дуся Цонкова, Деян Кюранов, Румен Леонидов, Блага Димитрова.”
Р. Узунова: Ох, Блага, толкова е хубаво, че чак сълзи ми излязоха на очите.
(31.01.1989 г., ролка № 181)
Писмо на Невена Мечкова, прочетено от Бл. Димитрова
Блага Димитрова: Невена Мечкова, бивша партизанка, преподавателка по френски език: „Познавам лично Петър Манолов и го ценя като човек и поет. Искам да присъединя гласа си към гласовете на десетките честни българи, които подкрепят протеста му чрез гладна стачка да получи целия си писателски архив, конфискуван незаконно. В борбата против фашизма ние се борихме за свободата на народа и човешките права на всеки български гражданин. Оставаме верни на тази борба и днес. София, 03 .02 . От…”
Р. Узунова: Да. Мога ли съдържанието да излъча?
Бл. Димитрова: Ама цялото съдържание искам ти да го излъчиш. Че ти е предадено и така…
Р. Узунова: Разбира се. Добре, добре.
Съобщение на Блага Димитрова
Блага Димитрова: Ало, току-що разбрахме, че ръкописите на Петър Манолов са върнати и той е прекратил гладната стачка днес на обяд. Това е.
Р. Узунова: Радост?
Бл. Димитрова: Ами, какво да кажа, голямата радост е като голямата скръб – мълчание. Няма думи.
Р. Узунова: Добре. Благодаря ти, Блага. Всичко хубаво.
Бл. Димитрова: Дочуване.
(11.02.1989 г., ролка № 184)
Блага Димитрова, поетеса, член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството
(…) Бл. Димитрова: Всичко хубаво да си пожелаем и по-често към поезията да се връщаме, както ти казваш…
Р. Узунова: Дано, Дано, тези да се поводите…
Бл. Димитрова: Както и да пожелая на Петър Манолов дано вече тая треска, която трае повече от месец, да можем да я излекуваме в себе си чрез поезия…
Р. Узунова: А с Дискусионния Клуб какво става, Блага?
Бл. Димитрова: Ами дискусионният Клуб, трябва да ти кажа, че доста се ангажира със случая с Петър Манолов и добре, че имаше дискусионен Клуб, защото никакъв ПЕН клуб не се застъпи за Петър, и ако не бяхме ние… Но право да ти кажа, че този случай с Петър Манолов наистина доказа необходимостта от съществуването на нашия дискусионен Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. Ние бяхме единодушни, сплотени - хора, които дори не го познават… Въобще, за един човек се борихме… за живота на човека и за престижа на България! И наистина оправда съществуванието си този отречен да съществува Клуб…
Р. Узунова: Но всъщност свърши…
Бл. Димитрова: Свърши. И то така: нещо стана във въздуха на нашата страна, едно действително пречистване на въздуха, с тази събудена солидарност у нас. Оказаха се толкова добри хора. В тях е била подтисната добротата, нямали са къде да я приложат. И ето, дойде един момент, в който всички се почувствахме единни. До тогава - все разкъсани от отчуждение, от апатия, от безсилие, и изведнъж усетихме, че хората, когато са сплотени от една хуманна идея, тогава те са много силни!
Р. Узунова: И това човешко чувство на солидарност е толкова красиво, толкова хубаво!
Бл. Димитрова: Да, много хора се обаждат, много хора допълнително искат да се присъединят към това общо дело. И това е наистина едно пречистване на въздуха, едно връщане в младините ми, когато така се чувствахме: единни и сплотени…
Р. Узунова: оня ентусиазъм!...
Бл. Димитрова: …една общност, една духовна атмосфера на доверие, на приятелство. Толкова много нови приятели намерихме, такива чудесни хора се обадиха, толкова точни думи намериха… Един художник, скромен, се обади от провинцията и каза: “Аз съм вече друг човек. И светът край мен е друг. Има смисъл да живея. Аз смятах, че съм излишен в този свят, а се оказа, че колкото и да съм неизвестен, потиснат човек, изгубил вяра в себе си и в другите, изведнъж и аз мога нещо да направя!” Така…
Р. Узунова: Чудесно. Благодаря ти много, Блага Димитрова!
(19.02.1989 г., ролка № 271)
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
