Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

Второ интервю с Петър Манолов, поет от Пловдив, секретар на Независимото дружество за защита правата на човека

Румяна Узунова: Ало, Петър Манолов? Има ли връзка? Чувате ли ме? На добър час! Започваме. Каква е основната Ви професия? С какво изкарвате прехраната на семейството си?

Петър Манолов: Известно време си изкарвах хляба с журналистика.

Р. Узунова: В кои вестници работехте?

П. Манолов: Сътрудничех на в. “Народна младеж” и като че ли бях пред назначаване, но не можах там да вляза в някакви игри и останах извън. После, известно време във Фестивалния комитет, но и там не можах да вляза в орбита. Още една година бях в Агенция “София-прес”, участвах в основаването на в. “София нюз”  /…/ и там липсваше ми софийското жителство. Не можех да бъда назначен без софииско жителство, затова запрашихме с жена ми към морето. Тя отиде в Международния младежки център – Приморско като икономист, а аз пък на нос Емине. Там работех известно време на фара на самия нос Емине, като метериолог. После, за да се съберем заедно с жене ми, тя дойде на т. нар. колиба, или къщичката, която бях построил на морския бряг, защото чакахме дете. Пък и се случиха разни неща в Международния младежки център, уволниха я заради един виц, които нарушаваше нимба на Владимир Илич Ленин, нарушаваше неговата святост. И бяхме като че ли, т.е. искаха като че ли да ни въдворят някъде на пусто място, но аз вече се бях въдворил и това облекчи нещата. Има опасност да си разкажа цялата биография… След това тя се захвана с приложни изкуства - нетъкан текстил, при което почнах да й помагам за грубата и по-тежка работа, но по-късно….

Р. Узунова: ….вече се установихте в Пловдив.

П. Манолов: Установихме се в Пловдив, благодарение на Генчо Стоев и Рашко Сугарев. С тяхна помощ или с тяхна благословия излезе един цикъл стихотворения в тогавашния алманах „Тракия”. Сега вече е списание, но като алманах беше наистина издание, като списание не стана нищо от него. И се установихме в Пловдив.

Р. Узунова: В Пловдив като че ли атмосферата е по-либерална?

П. Манолов: В Пловдив ли?

Р. Узунова: Да.

П. Манолов: Така ми се струваше в началото и на мене. Аз винаги казвам в подобни случаи, че всички възрожденци, наши, български, са минали през Пловдив, но нито един от тях не е останал тук. Знаете и прословутия стих на Димчо Дебелянов за този град. Реших да остана, за да видя какво ще стане, както се казва в едно мое стихотворение. Известно време бях пазач на амфитеатъра. Но там, тъй като нощно време будувах - будувах, защото нощно време пишех на пишещата си машинка, съответните власти решиха да ме изволнят, защото може би пазачът на един римски амфитеатър трябва да спи, а аз будувах, разбирате ли?

Р. Узунова: От там идва вдъхновението, идеята за поемата Ви “Сто кръпки“?

П. Манолов: Да, да. Тя е свързана с това, защото аз наблюдавах тези деца, които се събираха като премръзнали врабци, наблюдавах техните реакции, слушах приказките им и така се роди поемата “Сто кръпки“. Така че не е минало напразно пребиваването ми в римския амфитеатър. Там може би самият мрамор мирише на свобода или на… Много лошо Ви чувам…

Р. Узунова: И сте разбрали същността на съвременната младеж?

П. Манолов: Да, да. Може да се каже. Че ми потръгна пребиваването там.

Р. Узунова: Има творчески резултат там, разбира се. Бяхте казали нещо, че сте правили филм, документален филм, за един пловдивски художник, чиято изложба е била принудително закрита, забранена.

П. Манолов: Да. Първо написах една малка поемка за него, която се казва “Пещерни текстове”, после… Исках да му помогна с един сценарий в документалното кино. Сценарият беше приет блестящо. От късометражен Художественият съвет го вдигна на среднометражен, но там попадна на някакви зъбчатки, които започнаха да се превъртват, някакси да превключват много неясно помежду си, да се делят, превключват и в края на краищата документалното кино се отърва със заплащане сценария, с няколко….

Р. Узунова: Филмът не беше направен или не беше на екран пратен?

П. Манолов: Просто няма да се снима филмът. Може би, защото е от мене!

Р. Узунова: А защо беше закрита изложбата на този художник?

П. Манолов: Изложбата на този художник беше закрита, защото тук някакъв бивш народен художник, нали знаете, че народни вече няма, е подвел местното партийно ръководство да се закрие изложбата, защото на нея е имало запалена свещ, хората хвърляли стотинки там пред тази свещ, имало няколко артефакти: бояджийска стълба, която е остъклена, стъклата й изписани, колело, остъклено с изписани стъкла и врата също, врата от стара постройка, също изписана.

Р. Узунова: Не е била традиционна. Била е модернистична.

П. Манолов: И е имало много кръстове вътре.

Р. Узунова: Нека да се върнем към Вашия случаи. От кога пишете стихове и защо дебютът Ви е толкова късен? Издавате първата си стихосбирка на 41 години?

П. Манолов: Стихове пиша откакто се помня. И много пъти съм бил преди публикация или преди издаване, но все нещо там ми пресичаше пътя, все нещо не беше както трябва…

Р. Узунова: В какъв смисъл?

Петър Манолов: В смисъл, нещо … буквално нечисто имаше във всички тези неща...

Р. Узунова: В отказите? Извън литературните съображения?

П. Манолов: Да. Нали знаете, че българският писател, т.е. сега вече знам, че българският писател почти не обича да ходи в тези редакции, в издателствата. Това са като че ли нещо друго, не е духовен център, те не са станали духовни центрове и няма да станат скоро.

Р. Узунова: Стартът Ви е твърде внушителен, въпреки закъснението, с което идвате, така, на литературната сцена - получавате положителни отзиви, и тези положителни отзиви си дават думата: само две години делят първата Ви книга “Докато стана пясък”от втората, която носи доста странно заглавие “Весене”. И като се има предвид колко тромава и бавна е книгоиздателската дейност в България, колко мъчително дълго се чака, за да се влезе в издателските планове, две години нищо не са. Още повече, че става дума за поет като Вас, който едва ли може да разчита на връзки, така че каква е тази неочаквана бързоподвижност на издателствата? Времето ли е било по-либерално, редакторите ли са били по-благосклонни?

П. Манолов: Мисля, че бившият директор на Варненското издателство беше човек икономист и не разбираше от поезия и се влияеше от рецензиите, с които беше посрещната първата книга.

Р. Узунова: И това бяха причините?

П. Манолов: Това бяха причините, да.

Р. Узунова: Ако идеологическата цензура се беше намесила, а не един с икономическо образование…?

П. Манолов: Сигурно нямаше. Просто щеше да стане както с третата. Защото третата книга я поднесохме на същия този директор, но той вече беше друг. Намеси се това, за което говорите Вие.

Р. Узунова: Идеологията?

П. Манолов: Да.

Р. Узунова: Две книги… Въпреки че оставате само с две книги, това е вече сериозен литературен актив… Почувствахте ли се след тях приет в писателския кръг, в писателското кафене, така да се каже, и започнахте ли да се ползвате с привилегиите, които режимът всъщност доста щедро раздава на някои писатели? И какво е мнението Ви за тези привилегии? За какво всъщност се дават те?

П. Манолов: Вижте какво, още се боя … се боя дали няма да ме върнат от писателското кафене.

Р. Узунова: Не можете да влезете в него?

П. Манолов: Още се боя, че или няма да мога да вляза, или ще ме изхвърлят из него. Не знам дали знаете, но след това там литературните разпри(?) /…/ ги управляват като че ли сервитьорките в заведението. Иначе имам доста познати, приятели…

Р. Узунова: Но привилегии никакви? Нито кратко работно време – 4 часа, нито контрактации, нито хонорари на зелено?

П. Манолов: Не, не.

Р. Узунова: А какво Ви е мнението за тези привилегии? Защо се дават всъщност?

П. Манолов: Това са бонбончета, с които се управляват конете по манежа на цирка.

Р. Узунова: Във връзка с писателите, които да пишат каквото е угодно на цензурата.

П. Манолов: Най-добре е, ако нищо не пишат.

Р. Узунова: Дават се за книги все пак? И кои от съвременните български писатели смятате за най-откровени, когато пишат за битието на днешния човек, както и за историята.

П. Манолов: При вземането на интервю, и няколко пъти съм Ви слушал, че Вие извеждате една поредица от имена, които аз също уважавам и спирате. Не знам дали е инстинктивно или спирате, защото нещата са така. След тези имена, които сте изброявали много често, наистина, сякаш след това е минала вихрушка или пък начините на обработка и на въздействие са станали толкова съвършени, че всичко е престригано, подстригано, т.е. така както искат представителите.

Р. Узунова: Не Ви разбирам, какво е Вашето мнение? Кажете Вашето мнение за наистина откровения, наистина храбрия и наистина талантлив български писател.

П. Манолов: Не Ви разбрах.

Р. Узунова: Преди всичко Вашето мнение на литератор, на поет, на човек, живеещ в България, кои според Вас са тези български писатели съвременни, които пишат истината за днешния ден, за историята?

П. Манолов: Вижте, това са хора, които са или които знаят … как да бъдат неудачници и те ще си останат такива. Всъщност това личи от поведението на този ювелир на словото, този, които шлифова такива словестни диаманти като Николай Кънчев, един Константин Павлов, които може да прави поезия дори само от междуметия, един Александър Геров, който привлича към себе си като с нещо като топла вода покрай плаж и после човек се оказва на ръба на Марианска падина, един Рашко Сугарев, който, как да Ви кажа, също защитава със своето поведение защитава позицията на български писател, Генчо Стоев, мога да изреждам много още...

Р. Узунова: Какво мислите за Борис Христов?

П. Манолов: Борис Христов не го познавам лично. Знам, че пише прекрасна поезия.

Р. Узунова: Особено поемата му “Честен кръст”.

П. Манолов: Поемата му “Честен кръст”… Само не приемам това заричане, че “честен кръст”, че няма повече да пише. Малко преждевременно и маниерно ми се стори това и смятам ... и ще се радвам, ако не издържи на “честния кръст”, на самозаклеването.

Р. Узунова: А за така наречената официална литература? Мислите ли, че бъдните поколения ще си създадат вярна представа за нашето време, ако източник на информация им бъдат само книгите на изтъкнати и хвалени днес писатели като Андрей Гуляшки, Георги Караславов, Ст.Ц. Даскалов, Дико Фучеджиев, Георги Джагаров, Лиляна Стефанова и т.н. Аз изброих имена на писатели, които сега са в началото на ранглистата на официалните писатели. Мислите ли, че по техните книги идните поколения ще съдят за нас, за днешните хора?

П. Манолов: Те, бъдните  поколения ще бъдат по-интелигентни от нас. Може би от тези книги, в които няма нито белетристика, нито поезия всъщност, те ще съумеят да си направят изводи.

(Недатирано интервю, но вероятно от втората половина на м. ноември 1988 г.; ролка № 140. Първото интервю с Манолов е от 4.11.1988 г, трае 16 минути и половина и в него става дума за поезията, за младежта и вкусовете й, за дисидентството, за опита му да издава независимо списание за литература, за състоянието на обществото ни и за перспективите пред него, но текстът на П. Манолов почти не се разбира, чуват се отделни изречения, ролка № 167; поводът за интереса на Р. Узунова, водеща рубриката „Автори и книги” в радио „Свободна Европа”, към П. Манолов е „скандалното” му участие в октомврийския хепънинг в Софийския университет, където рецитира поемата си „Сто кръпки”)

Трето интервю с Петър Манолов

П. Манолов: Исках да ви кажа, преди малко звънях на съпругата на Димитър Томов - той вече второ денонощие е задържан.

Р. Узунова: Разкажете ми повече за този случай?

П. Манолов: Второ денонощие е задържан в Михайловград. Говорих и с майка му, и със съпругата му. Обадих се вчера на дежурния редактор, около обяд, на "Отечествен фронт" за да му кажа, че така и така. Представих се с името си. Но той нищо не отвърна.

Р. Узунова: Разкажете ми повече за неговия случай. Предисторията на събитията.

П. Манолов: Ами той ми се обади онзи ден сутринта. Каза, че е слушал интервюто и ние се споразумяхме с него, както и споменах в интервюто, да предоставя страници от списанието на правозащитната група. Той много се зарадва и каза, че, каза ми да го потърся вечерта след девет часа. Защото след обед на същия ден той има среща в прокуратурата в Михайловград. Аз в девет, девет без нещо се обадих на домашния му телефон и казаха, че още не се прибрал. После се обадих в единадесет, после се обадих около полунощ - не се е прибирал. Поръчах на майка му и на съпругата му по което и време да се прибере, да ми се обади, да не съобразява с това. Сутринта също още не беше се…, не знаеха къде е и чак на обяд разбрахме, че е задържан.

Р. Узунова: Все още ли не е пуснат?

П. Манолов: Най-напред до снощи, трябваше да бъде задържан до деветнадесет часа, но са казали, че може би ще удължат. Предполагам, че не е пуснат заради гостуването на западно-германския президент.

Р. Узунова: Че е задържан заради посещението на Вайцзекер? Че е задържан, за да не може да се срещне с Вайцзекер?

П. Манолов: Предполагам, че е така. Сега вече исках, като редактор на сп. „Слухове”, да се обадя на прокурора да го попитам защо и може би ще го направя. Не знам само да не изтърва работното време.

Р. Узунова: Добре. Утре да ви се обадя пак?

П. Манолов: По кое време?

Р. Узунова: Следобеда.

П. Манолов: Да. Добре.

Р. Узунова: И ще ми съобщите евентуално какво ново сте научили. Как са се развили събитията. (…)

На следващия ден

Р. Узунова: Работа много имаше. Така, кажете сега какво? Свързахте ли се по телефона?

П. Манолов: Свързах се по телефона със съпругата му пак и … аз имах един даден телефон … в Михайловград, че е на прокурора. Въртях на тоя телефон. Много въртях, но никой не го вдига. Затова го взех от Справки. Той се оказа, че е на телефон (номер) Обади се прокурорът на Михайловград на този телефон. Представих се, казах, че съм Петър Манолов от Пловдив и като редактор на списание, на независимото списание "Слухове", дали може да ми даде някаква информация за Димитър Томов. Прокурорът ме попита: и аз ли съм от това Дружество и имам ли право да членувам в това Дружество? Или пък за списанието нещо ме попита.

Р. Узунова: Какво точно за списанието пита?

П. Манолов: Ами не можахме да се разберем. Страхувам се нещо да не ви подведа… Нещо от тоя род. Не, дали имам право на такова списание, дали е минало по всичките тези инстанции, дали има всичките тези законови основания. Аз му казах, че година и месец тече, и повече от молбата до Народното събрание. Попитах го пак така за Димитър Томов и той ми каза, че не е в течение с неговата съдба. Не знае дали е задържан, къде е задържан и т. н. Това беше нашия разговор само.

Р. Узунова: А жена му?

П. Манолов: Жена му каза, че още не е освободен.

Р. Узунова: Досега?

П. Манолов: Моля? Досега, да.

Р. Узунова: Кога беше последният ви разговор с жена му?

П. Манолов: Един момент, аз съм си записал. Сутринта в осем и двадесет.

Р. Узунова: Днес, петък, в осем и двадесет сте говорили?

П. Манолов: Да, и не беше освободен.

Р. Узунова: Кога точно е арестуван?

П. Манолов: Един момент. Арестуван е в 19 часа на 22и.

Р. Узунова: А какъв ден се пада то?

П. Манолов: 24и - четвъртък, сряда, вторник не е ли?

Р.Узунова: Вторник е арестуван, сега сме петък. Вторник, сряда, четвъртък, петък - това са много дни?

П. Манолов: Един момент да видя дали вторник е 22и. Да, вторник е 22и.

Р. Узунова: 22и, вторник, е арестуван, вечерта. Добре – петък, осем часа сутринта още не е освободен? Още не е. Жена му даде ли някакви сведения? Как се е процедирало? Какво точно?

П. Манолов: Тя не беше се свързала, след като изтекоха двадесет и четирите часа, и аз тогава поисках телефона. Този, който тя ми даде и който не отговаря. И ми казаха, най-после, в един промеждутък от мои обаждания ми казаха, че са успели да се свържат с… не с прокурора, със Следствения отдел, но не ми даде и аз не се сетих да поискам телефон.

Р. Узунова: А бихте ли ми дали неговия телефон в къщи? На Томов.

П. Манолов: Вкъщи, неговия телефон? Да, …

Р. Узунова: Аз ще се опитам да се свържа с него.

П.  Манолов: Кажете какво да правя, аз съм човек без опит в тези неща?

Р. Узунова: Ами и моя опит не е много голям. Ще говоря с нашия директор, ще бъда във връзка с вас. Утре съм на работа. Така че утре пак ще ви звъня.

П. Манолов: Да. Аз се обърнах към Андрей Сахаров с едно писмо, сутринта пратих писмото, и Елена Бонер, да ни помогнат със своя голям международен авторитет, и с опита си да подпомогнат българското правозащитно движение.

Р. Узунова: Бихте ли ми казали с две, три думи точно историята покрай..., той е художник, нали?

П. Манолов: Аз не зная нищо. Той ми се обади сутринта на същия ден, в който е имал среща с прокурора.

Р. Узунова: А вие преди не сте имали контакт с него?

П. Манолов: Да. Само имахме сутринта контакт. Той ме пита дали съм осъждан и дали желая да се присъединя към правозащитното движение...

Р. Узунова: А той откъде знае за вас? Чул е интервюто или…? От къде се познавате с него? Ало, Ало?! Дали пак да извъртя или за утре, да оставя за утре! Аз и без това му казах, че утре ще му звъня пак… (след време) Ох, дано не прекъсне тоя път пак… (Чува се звук от набиране)…

(недатирано, верятно края на ноември 1988 г., ролка № 101)

Разказ на Петър Манолов 

(…) Румяна Узунова: А как оценявате тази статия в „Литературен фронт” срещу Блага Димитрова? Впрочем, главен редактор на вестника е Лиляна Стефанова, която е председател на българския ПЕН – клуб…

Петър Манолов: Ами това всъщност е ясно на всички. Нали, той, мисля, Биньо (Иванов, поет) най-синтезирано го изрази, като каза за такива писания… той говореше, разбира се, за „Работническо дело”, каза, че ние с такива писания сме израснали, така че не ни впечатляват … Може би си представяхме, че времето на подобни неща е свършило, а се оказа, че не е така…, както и за други писания там… Ние си говорим оттатък с млади, такива, ентусиазирани момчета - и те казаха също, че хората не вярват на тези неща, които се пишат и поставят въпроси, които поставят обсъжданите в „Работническо дело”, пък и в „Литературен фронт”,… оставят съмнения към тези писания…

Р. Узунова: Имате ли представа, имате ли сведения как са минавали тези събрания, тези заклеймителни събрания?

П. Манолов: Ами на много места с много хумор. Даже на едно място скандирали и тропали с крака, казали, всъщност, искали да спестят там тези комунистическите текстове и работниците са тропали с крака и са скандирали „Искаме мръсното стихотворение”, нещо от този род… То просто личи, че е замислено като измърсителско… Исках още да допълня, че на 28 декември тук журналистите са били събрани в областта…

Р. Узунова: На 28 декември миналата година?

П. Манолов: Да, на 28 декември миналата година са били събрани редакторите на многотиражки, хората, които работят в печата, и Дойчин Дойчинов…

Р. Узунова: Кой е той?

П. Манолов: Ами, той е партапаратчик в Областния комитет на партията и писател – има 2 - 3 книги написани… и забранил да се печата дори ред от Петър Манолов

Р. Узунова: Това още в края на миналата година?

П. Манолов: Да, още в края на миналата година. Разбира се, може само да съжалява „Работническо дело”, че не е послушало Дойчин Дойчинов.

Р. Узунова: Че отпечатал ваши произведения?

П. Манолов: Да, и отпечата тези неща, които ще имат съвсем обратен отзвук. (…)

(февруари 1989 г., част от интервю;  ролка № 124)

Откъс от интервю с Петър Манолов

(…) Р. Узунова: Те не са отговорили още и на вашата Молба за регистрация на Дружеството. Така ли е?

П. Манолов: На молбата за регистрация на Дружеството, мисля, че по някакъв начин отговориха чрез вестник „Отечествен глас” и чрез радио Пловдив.

Р. Узунова: По какъв начин?

П. Манолов: Ами, по един доста скалъпен начин, но да допуснем, че имат известно основание, защото, там обвинението беше, че документацията не е комплектована както трябва, че много от хората се намират в чужбина, и то ако продължава така и още хора ще бъдат в чужбина, примерно, чиито подписи можем да вземем сега, не се знае дали утре пак няма да бъдат в чужбина. Това може да продължава още една петилетка.

Р. Узунова: А вие имахте ли възможност да се съберете Дружеството, и да вземете отношение към това, изграждането на Устав, на основни документи, дори и към случая Илия Минев?

П. Манолов: Как бихме могли, Узунова, да се съберем? Последният опит, който направихме, исках да се срещнем с Цветан Златанов и Димитър Томов; поканихме ги в София на (адрес на Мариана Златева) и те, там с доста перипетии успяха да се обадят, че им е било предявено „искане за неотклонение” - два дена.

Р. Узунова: Те подследствени ли са?

П. Манолов: Не, просто там, може би са били нужни на това прословуто дело 137 – делото, по което още съм следствен. Излиза, че това дело 137 е срещу цялото Дружество. Останах с впечатление, че по това дело са им поискали неотклонение за два дена; т.е. времето, през което ...

Р. Узунова: ...трябваше да се срещнете. Впрочем, в разговор по телефона, Р. Воденичаров, който е член на Вашето Дружество, ми каза, че би искал да се насрочи Общо събрание в София, където да се съберат членовете и да вземете съответно отношение по важните въпроси. Това общо желание на Управителното тяло ли е или само на Софийския клон на Дружеството?

П. Манолов: На моята среща с активисти от Софийската област взехме решение да се направи събрание само на активистите, членовете от Софийската област. В присъствието на Цветан Златанов и говорителя Д.Томов. Но…

Р. Узунова: Да, то трудно биха могли да се съберат всичките там. Това ще бъде едно събиране само на Софийската част на Дружеството, така ли?

П. Манолов: Само на Софийската част, да, и Григор Симов трябваше да дойде. И всъщност тъй като на него Илия Минев не може да присъства, трябваше да присъствам аз на това събрание.

Р. Узунова: Става дума не за това, което не се е състояло, а за това, което тепърва ще се състои?

П. Манолов: Това, което трябва да бъде на 12и.

Р. Узунова: Да, това ще бъде само на Софийската група, така ли?

П. Манолов: Само на Софийската група.

Р. Узунова: А другите групи могат ли да се срещат поне по различни области?

П. Манолов: Ние искахме да проверим дали властите ще разрешат тази среща в столицата, поне на една, и съответно за кой ли път пак да проверим какви са перспективите на взаимоотношенията между Независимото дружество и властите.

Р. Узунова: Доколкото ми обяснявате нещата, както виждам работата на Дружеството е доста сериозно блокирана, така ли е?

П. Манолов: Да, определено е блокирана. Създава се вакуум около отделни хора. Осуетяват се срещите, контактите; телефоните, що се отнася до мен телефоните гаснат, буквално гаснат в ръцете ми, ако мога така да се изразя. Днес дойдоха хора от далечни краища на България да ми кажат, че още са чули за някакво съобщение за Общо събрание на Дружеството.

Р. Узунова: Да, в интервю с мене, в телефонен разговор, Р. Воденичаров от София съобщи за намерението да се свика такова събрание.

П. Манолов: Узунова, ние сме над 300 човека. Аз просто не мога да си представя как могат тия 300 човека да се съберат в един апартамент, дори в една малка уличка (на която е жилището на М. Златева). Това би създало много сериозни ...

Р. Узунова: А вие иначе нямате възможност да поискате салон; т.е. имате възможност да поискате, но няма възможност да ви бъде даден салон, където да се съберете всички.

П. Манолов: Ами не е ставало дума за салон; ставаше дума само за среща на хора, активисти и членове от Софийската област, и за тях жилището на Мариана Златева (…) беше съвсем достатъчно.

Р. Узунова: Не, мен мисълта ми е друга, че вие трябва да имате, може би, за да се съберете всички ...; правили ли сте опити да поискате, да кажем, да поискате зала, време за едно Общо събрание на всички членове?

П. Манолов: Аз имах идея да го направим, след като проверим как ще се състои тази среща, на която възнамерявахме да поканим представители на пресата – да покажем, всъщност, на обществеността колко необходими сме. (…)

(П. Манолов, поет, секретар на НДЗПЧ,  7.03.1989 г., ролка № 152)

Разговор с Петър Манолов

Румяна Узунова: Петър Манолов?... Румяна Узунова на телефона. Бих искала да ви попитам как върви подготовката за събранието на Независимото дружество за защита на човешките права, по точно на софийската част от него, в неделя в София?

Петър Манолов: Добър ден. Да, в началото, при обявяването на това събрание, при даването на гласност, се е допуснала грешка. То е обявено като общо, а всъщност е само на софийската група. Защото е ясно, за всеки е ясно, че не може в един апартамент, дори и в тази уличка, дори и тази уличка не може да побере нашите членове, които, според мене, са 300, а може и да са доста повече. Вчера получихме…, аз получих писмо, с което ме викаха в 13 часа в Районната прокуратура…

Р. Узунова: Защо? Във връзка със събранието?

П. Манолов: Във връзка със събранието. Тъй като в информацията за това събрание съществувала покана, отправена към чуждестранни журналисти и дипломати, и това от своя страна може да послужи за възбуждане на обвинение по чл. 109. Там се видяхме със сем. Бояджиеви към които бяха отправени същите, тоест заедно ни бяха отправени предупреждения, че не е желателно да присъстваме на това събрание.

Р. Узунова: Вие сте длъжни - като секретар на Дружеството?

П. Манолов: Аз съм длъжен като секретар на Дружеството да видя защо са се промъкнали такива провокативни съобщения. В Прокуратурата ми казаха, че даже от столичната група е постъпила информация до в. “Отечествен фронт”, че ще присъстват, че са поканени чуждестранни журналисти и чуждестранни дипломати. Но после от разговор с тези членове, които организират това събрание от столичната група разбрах, че ставало дума за покана само на български журналисти. По тази причина вчера разговаряхме и с д-р Тренчев, и го очаквах снощи около 9 часа да пристигне, но ние бяхме излезли със съпругата ми да изпращаме една нейна позната - и през това време д-р Тренчев е бил отведен от хора с кола до гарата. Колата е била пред нашето жилище.

Р. Узунова: Доколкото разбрах, вашият 15 годишен син е видял случая?

П. Манолов: Да, видял е, познал е д-р Тренчев, когато го вкарват в колата...

Румяна Узунова: А вие после се убедихте, че това е така?

П. Манолов: Да, да, намерихме начин да се свържем.

Р. Узунова: А другите групи възнамеряват ли, другите териториални групи възнамеряват ли да поведат такива събрания?

П. Манолов: Ние искахме да пробваме първо със столичната, защото смятахме, че сега там ще има… Искахме да видим какво ще бъде отношението на властите към нас, но се оказва, че то е такова, каквото е може би в първите дни на зараждане на Дружеството. И въпреки това, аз мога да съобщя една радостна новина – на 3 март 1989 г. в Бургас са се събрали Никола Антонов Николов, Панайот Георгиев Манаков, Атанас Андонов Костандиев, Христо Димитров Касабов и още няколко човека от Бургас и са учредили бургаска група към НДЗПЧ. Имам сведения и за други градове, но за да бъда по-точен по-добре да съобщя по-късно други такива радостни новини. За сега Дружеството се разраства, появяват се все повече и повече и областни, и окръжни, и районни групи, но все още не можем да се съберем.

(11.03.1989 г., ролка № 296)

Разказ на Петър Манолов

Р. Узунова: Ало, Петър Манолов? Румяна Узунова. Добър ден. Как се развива историята на НДЗПЧ? Намирате ли разбиране от страна на властите?

Петър Манолов: Ами, как да Ви кажа, на 12и още веднъж се натъкнахме на неразбиране. В първите часове на 12 март с Биньо Иванов търсехме някакво спасение за Илия Минев; напрягахме се за името на личност в сегашния екип на правителството, което да се обърне като човек, или като българин, или като държавник към И.Минев, за да прекрати самоубийството си. Тръгнах за София с няколко имена в главата си и за да присъствам на събранието на Софийската група...

Р. Узунова: Заедно с Биньо Иванов ли бяхте?

П. Манолов: Не, аз го оставих в Пловдив, защото той щеше да пътува при майка си, за Брацигово…

Р. Узунова: А с него обсъждахте въпроса, така ли?

П. Манолов: Обсъждахме, да, до късно, почти до разсъмване не можахме да заспим, защото положението на И.Минев е не тревожно – той е, как да Ви кажа, нямам друга дума за след тревожно ... А от Софийската група щях да искам да взема подписи под едно Възвание, което да занеса с д-р Тренчев на Минев и да го помолим да започне захранването; всъщност възнамерявахме да минем в неделя следобед или вечерта през Септември. За съжаление, в 7.05 ч. сутринта бях задържан на гара Пловдив от двама цивилни войници на Държавна сигурност и от двама милиционери и отведен в Първо районно управление на МВР и заключен там до 20 ч и 15 – 20 мин. Като ме освободиха научих, че и на д-р Тренчев му е бил взет паспорта на гарата и бил предупреден да иде да си го получи на другия ден и му е било забранено да пътува. В Стара Загора става това.

Р. Узунова: И какво правихте толкова дълго време в милиционерския участък?

П. Манолов: Ами размишлявах си…

Р. Узунова: Те какво искаха?

П. Манолов: … прибавих още един ден гладна стачка към…, в смисъл - без хляб и вода, това е, което правих...

Р. Узунова: Не Ви дадоха поне един сандвич?

П. Манолов: Не съм искал. В 10.45 Биньо Иванов е бил задържан пред пловдивския театър и откаран във Второ районно у-ние на МВР, и държан час и половина, и откаран с кола за брациговския влак. Предишните дни..., всъщност искам да спомена, че това са серии от репресии… В предишните дни на излизане от дома ми е бил задържан Никола Антонов от бургаската група на Дружеството. Нямам вести от координатора на Дружеството Григор Симов, с когото Вие говорихте от къщи и от тогава до ден днешен нямам вести – нито е пристигнал за там, където го бях пратил, нито пък се е обадил отнякъде...

Р. Узунова: Телефон в къщи той има ли?

П. Манолов: Не, няма телефон, няма, но тези, при които трябваше да отиде, имат телефон, и имат начини – говорих с някои от тях: не се е мяркал... Ограничения за пътуване из страната имат Димитър Томов, Цветан Златанов. Под домашен арест от средата на миналия месец е Торгудов, а Емин Хамдиев от 25и е бил хванат покрай къщи и интерниран в град Асеновец, Разградско, за две години. На 12и в 12.00 ч на обяд е била откарана в Окръжно у-ние на МВР съпругата ми, Вера Манолова, с призовка за свидетел. Издирен е бил за броени минути и прибран от хлебарницата и малолетния ми син Манол, също отведен в Окръжно управление на МВР и задържан до 17 ч. на същия ден. Аз, като секретар на Независимото дружество за защита на правата, и най-вече като човек и гражданин, имам ли право да запитам: на кого и защо е било нужно на 12 март 1989 г. в дома ми да няма никого? Защо е трябвало да има отцепление около къщата – не са допускали никого да се доближи. С какво може да бъде опасна една къща, на която собствениците са арестувани?

Р. Узунова: Въпреки, че Вие бяхте в милиционерския участък, около къщата е имало милиционерски коли, така ли?

П. Манолов: Просто не се допускало доближаването до къщата. Аз видях там - имам някакво дворче, беше валяло – беше пълно със стъпки, а ние въобще не сме ходили там, но както и да е, това са вече други неща ... Научих по-късно, че са били репресирани Иван Петров от Плевен, Диана и Димитър Бояджиеви от Пловдив, активисти на Дружеството от Варна, Шумен, Силистра; вземани са им отпечатъци от пръстите, задържани са пътуванията им, съпровождани са тайно и открито десетки, а може би и стотици активисти и членове на Дружеството … На този ден като че ли Дружеството е имало черен ден, защото всеки, който членува в правозащитното Дружество като че ли е бил или под наблюдение, или се е гледало на него като на престъпник. Репресивната вълна, която заля цяла България, говори, че властите не са имали и нямат намерение да регистрират Независимото дружество, за да може то да отпочне правозащитна дейност

Р. Узунова: Но в последните партийни документи се казваше, нали, че единствената пречка за свободното действие на независими дружества е, ако не са регистрирани. При регистриране всичко е „леге артист”, всичко по мед и масло ще протече?!

П. Манолов: И сега усилията на властите се преместват по-напред: те просто не трябва да допуснат да се стигне до регистриране. Това е тактиката.

(15.03.1989 г., ролка № 138)

Съобщение на Петър Манолов

Р. Узунова: Но все пак събранието на Софийската група успя да бъде проведено, така ли?

П. Манолов: Да. Аз бях след това… Проведено е на другия ден, за разлика от събранието на „Подкрепа”…

Р. Узунова: И бихте ли казали няколко думи за събранието на Софийската група?

П. Манолов: Минало е добре. Събрали са се няколко човека. Може да се каже, че Софийската група вече е учредена и ще започне своята работа така, както другите групи по окръжни или областни градове… Да се надяваме че в близко време тя ще даде за себе знак чрез дейност… Ние до сега правим само опити да се съберем и да се учредим, а трябваше отдавна да започнем правозащитна дейност. Това първо събиране на столичната група към Дружеството е началото на нещо…

(19.03.1989 г., ролка № 163)

Разказ на Петър Манолов

Петър Манолов: Заплахата е от вторник, осем часа и седем минути. Първо се обажда жена, търси поета, после телефонът се взема от мъж, който казва, че „в България място за дисиденти и дисидентски движения няма!”. Цитирам дословно. Обръща се по име и казва: "Манолов, ако не престанете веднага правозащитната си дейност, а - броено от днес - до два месеца не напуснете страна, с детето ви ще се случи най-лошото.” Вчера преди обяд са се обадили на Манол да му кажат, че времето тече и че това, което е говорено с баща му остава в сила, а тази сутрин в осем часа и двадесет и пет минути също ми напомниха, мъжът ми напомни, че времето тече и предполагам, че всяка сутрин ще бъде около осем - осем и нещо. Предполагам, че това сигурно се извършва от кабинет, от работно място. Самото време показва, че е от такова място и утре около осем ще ги чакам пак да ми напомнят, че времето тече. Възнамерявам днес да се обърна към прокуратурата.

А. Манолова: Защото заплахите са анонимни?

П. Манолов: Анонимни са, но аз мисля, че при това плътно подслушване на телефона, на моя телефон, ... не е мой, той е чужд, т.е. той се ползва от всички други, но не и от мене, и аз нямам никакви права над него. Прекъсват си когато искат, особено в петък, събота и неделя. Изобщо се процедира с него като с не мой телефон... Аз не мисля, че някой може да се скрие, да издебне момент, в който този телефон не се подслушва и да отправи такава заплаха. Аз още мисля, че само гласността може да уплаши тъмните сили. Освен това пред къщата са арестували момче на име Александров, което е изпратено на лечение в психиатрията в Кърджали. Обадиха ми се разтревожени гласове за неговата съдба. Бих искал да зная каква е съдбата му. Той все пак е арестуван пред дома ми, нали?

А. Манолова (след прекъсване): Да. При нас …

П. Манолов: За това пък… Ало?

А. Манолова: Да. Да, слушам…

П. Манолов: Може ли вече извън апаратурата?

А. Манолова: Добре.

П. Манолов: … За зрението на жена ми… и те присъстваха едва ли не на прегледа за зрението на жена ми, което не е, ...само в кабинета не влязоха; до нас са и в магазините, и навсякъде, където отиваме, демонстративно - по главната улица на Пловдив; демонстративно - до гарата, и до билетното гише, демостративно - пред вагона, пред купето на влака за София; демонстративно - пред къщи. ..Мисля, че всички участват в програмата. Ало, нали не се записва това? Мисля, че са част от програмата за психически тормоз.

А. Манолова: Да, за всяване на страх. Значи, състоянието на отделни членове на Независимото дружество е, предполагам, подобно на вашето?

П. Манолов: Отношението към,.. да. От най-високо място е взето решението … да се ликвидира…

А. Манолова: Добре, аз се радвам, че все пак можах да ви чуя.

(7.04.1989 г., ролки № 103 и  № 335)

Откъси от интервюта с Петър Манолов

(…) Р. Узунова: А Илия Минев как е?

П. Манолов: Искам да използвам радио „Свободна Европа” да бъде принуден Илия Минев също да прекрати гладната си стачка, за да не бъда после обвинен… като причина за неговата смърт.

Р. Узунова: Зле ли е?

П. Манолов: Сведенията ми са от преди 3 – 4 дена. Те са, че се държи и че е с много бодър дух. Но той, доколкото разбрах, има склероза на сърдечния мускул… Два пъти идва неговата съпруга - искаше от нас да прекратим…, но аз не мога, защото пък предавам позиции…

Р. Узунова: Разбирам ви напълно.

(4.02.1989 г., ролка № 141)

Р. Узунова: Петър Манолов, Румяна Узунова е на телефона. Отдавна се мъча да се свържа с Вас и Вашия телефон, някак си подозрително дава свободно?

П. Манолов: Ами, оказа се, че му липсвало тиксо ...там трябвало да се облепи, за да работи… тези така ми казаха, които дойдоха от пощата – поради тиксото не работел...

Р. Узунова: Да оставим този въпрос; понеже, един доста тревожен въпрос имам към Вас. Научаваме, че И. Минев продължава своята гладна стачка. Бихте ли проследили историята от началото до края, защото той започна гладната стачка, в подкрепа на Вашите искания, след което, изглежда, се промениха исканията му. Бихте ли разказали по-подробно?

П. Манолов: Председателят на Дружеството И. Минев започна гладната си стачка в подкрепа на исканията да бъде върната документацията на Дружеството, а както и да се върнат и моите ръкописи. И след като гладната стачка, заедно с участието на другите от Дружеството, постигна, така да се каже, успех, той,… впрочем, изпратих му семейство Бояджиеви - да прекрати гладната стачка - даже започнах захранването пред тях, и той каза, че ще продължи още три дена. Зачетох това желание за изравняване, но после започнаха да стигат до мене слухове, дори да идват хора,… че той е отправил нови искания, между които: обявява гладна стачка до смърт.

Р. Узунова: Какви по-точно?

П. Манолов: Ами, първите искания бяха да получи опровержение в пресата, че тази ... измърсителска кампания, всъщност е измърсителска…

Р. Узунова: Той доста беше оклеветен в пресата…

П. Манолов: Да, той беше толкова оклеветен, че ако се получеше още една публикация, след във в. „Отечествен фронт”, където имаше факсимиле, че 800 члена на ОРГ(?) искат неговата смъртна присъда, ако се появеше още една публикация, може би Илия Минев, заедно с другите, трябваше да започне да съди онези, които са го осъдили повече от две десетилетия на, …са го лишили от свобода.

Р. Узунова: Доколкото научих, последните му искания, съвсем прости и съвсем човешки - просто да му пратят едно писмо, официално писмо, че са получили неговите протести. Какво знаете по този повод?

П. Манолов: Освен че са получили… да му бъде отговорено в законния срок. Тече повече от месец, а той няма отговор за най-нормалните си искания – да му се каже какъв е, наистина ли е такъв, какъвто го описват, да му се отговори на Молбата към Държавния съвет, накрая към Министъра на вътрешните работи.

Р. Узунова: Да, разбирам. Нека да Ви върна пак към въпроса за Илия Минев. Как виждате Вие, могат ли да се разрешат нещата? Как виждате Вие разрешението на въпроса?

П. Манолов: Узунова, когато аз правих опити да разговарям от Централната поща в Пловдив, обикновено телефонистката ми отговаряше, че там в стаята, където е той, няма никой. Не си позволих арогантността да й пожелая в такава ситуация, ако й се случи на и нея, там да няма никой! Аз знаех, че там, където звъни този телефон, там не може да няма никой. Така ловко се манипулира с телефони и с всякакви други средства за свързване, че аз се учудвам на безчовечието на хората, които стоят зад тези апарати. Имам чувството, че има сили, които желаят трагична развръзка.

Р. Узунова: Дано не се осъществят, дано не стане всичко това.

П. Манолов: След толкова дни глад, душевността съвсем естествено, духовността, вземат превес над телесното. Човек става много податлив, човек става даже, може би, по-извисен, много горд. Оттам нататък той лесно може да бъде моделиран точно в тази посока… Последната ни информация вчера е от Стефан Вълков от Асеновград.

Р. Узунова: Какво казва той?

П. Манолов: Казва, че духът е много извисен, но Минев е много отслабнал; като че ли Ст. Вълков е получил обещанието за още 2 – 3 дена, но не се знае за какво ще трябват тези 2 -3 дена – няма обяснение за тези 2 -3 дена. Могат и да са фатални, може даже и в момента, докато ние разговаряме да ...

Р. Узунова: Ох, не дай Боже! Да не го изговорим... Добре, благодаря Ви. Дано и този път надделее благоразумието.

П. Манолов: Не се иска кой знае колко. Но към мене се отправят заплахи, че за някои органи, за някои институции въпросът е решен и приключил, Узунова.

Р. Узунова: В какъв смисъл? Да го оставят да умре? 

П. Манолов: В най-лошия.

Р. Узунова: Някой има цинизма да Ви каже такова нещо? Официално?

П. Манолов: Неофициално.

Р. Узунова: Да, разбирам… Благодаря Ви…

(7.03.1989 г., ролка № 152)

Румяна Узунова: Петър Манолов, секретарят на Дружеството ли е на телефона?

Петър Манолов: Да.

Р. Узунова: Вие сте били днеска да видите Илия Минев, в какво състояние е?

П. Манолов: Преди малко се върнахме с д-р Тренчев. Състоянието, физическото му състояние наистина е заплашително, но в него се е разпрострял един гигантски човешки дух. Само че се боя, че този дух в близките няколко дена няма да има с какво да се храни, т.е. няма да има тяло, което да храни този дух.

Р. Узунова: Опитахте ли се да го убедите да престане? От ваше име, от името на Дружеството?

П. Манолов: Това не знам, не знам кой поред път ми е. Ходихме - и даже няколко пъти, и със съпругата ми, и много пререкания имахме; той не даваше да се издума да спре гладната стачка. Ние се обръщахме и към неговата съпруга, водихме и други хора, които да го убедят, пращахме на няколко пъти негови по-близки приятели, с които са имали общи страдания. И той им обещава и после върши пак това,… т.е. остава непреклонен.

Р. Узунова: А Дружеството като цяло, управителното тяло на Дружеството, какво отношение взема към въпроса?

П. Манолов: Всъщност аз винаги досега съм бил за това да се прекрати, т.е. като секретар винаги мисля, че съм изразявал мнението на Дружеството, мнение, което съм го споделял тук в нас и там където сме се срещали, че гладната стачка трябва да бъде прекратена, защото имаме увереността, че няма да се срещне разбиране в бюрократичния апарат.

(8.03.1989 г., ролка № 217)

(…) Р. Узунова: А на Илия Минев състоянието какво е?

П. Манолов: Илия Минев състоянието, …снощи говорихме с него и съпругата му. Състоянието се влошава катастрофално. Това, което ние вече можем да направим: всеки член на Дружеството, който мине през нас…, ще тръгнат и специални хора, някои даже са тръгнали, да събират подписи от активистите, защото не знам дали ще можем да се съберем утре…, да съберат подписи от активистите и тези подписи ще бъдат занесени, този списък и този призив ще бъде връчен на Минев утре следобед.

Р. Узунова: Дано да се съгласи.

П. Манолов: Да се прекрати, за да бъде спасен един човешки живот.

Р. Узунова: И един член на Дружеството.

П. Манолов: Един член на Дружеството, председателят на Дружеството да бъде спасен.

Р. Узунова: Да, благодаря много.

(11.03.1989 г., ролка № 196)

Разговор с Петър Манолов

Р. Узунова: Здрасти, добре ли сте? Възстановявате ли се?

П. Манолов: Да, много бързо.

Р. Узунова: Имате ли достатъчно сили да направим едно интервю?

П. Манолов: Да, имам… След прекратяването на гладната стачка ми задигнаха … за ВВС, което не мога да им простя… Тогава сигурно не беше на ниво това интервю, защото аз …, защото основната битка тогава беше изнесена от радио „Свободна Европа”.

Р. Узунова: Радвам се много. Няма значение, има време, има време да направим едно интервю. Един момент да видя машината как работи… Секунда само, така… Ало, ало?!… Аз чувам, само да видя дали записва… Ало, ало… Мисля, че е добре…Добър ден, Петър Манолов на телефона? Румяна Узунова се обажда от радио „Свободна Европа”.

П. Манолов: Здравейте, Узунова.

Р. Узунова: Радвам се, че всичко свърши благополучно. Възхищавам се на куража ви. Тъй като толкова много наши слушатели питаха за Вас, нека да започнем от начало. Дано имате сили да направим това интервю. При първите ни разговори Вие разказахте за своя живот, за първите си две стихосбирки, затова, че след това се трупа поезия вкъщи и никой не я отпечатва. Бихте ли каза ли първо няколко думи по този първи повод – за книгите Ви, за натрупаните стихотворения вкъщи и за желанието Ви да създадете независимо списание.

П. Манолов: Как да Ви кажа, някак си самите взаимоотношения между редакциите и поетите и писателите се изродиха: там винаги трябва човек нещо да се съобразява дали ще мине… Самата обстановка в някои редакции – имам пред вид тука „Тракия”, а и някои други, и столични – тя беше ненормална, те посрещаха /или може би само това не е било от отдавна ..., и имам чувството, че не само с мене/, те посрещат своите сътрудници едва ли не като врагове, които искат да им пробутат нещо, да отпечатат нещо, което е провокационно... И много ме занимаваше този проблем  - за взаимоотношенията на работниците в списанията и самите автори, и исках даже, в желанието за създаване на списание „Слухове” като че ли имах желание да създам една атмосфера, в която да може да се разговаря ...

Р. Узунова: ... да има различни мнения, различни становища; доколкото разбирам не желанието да публикувате своята собствена поезия, а желанието да помогнете да се създаде една атмосфера на различни становища, на различни…, на плурализъм, всъщност.

П. Манолов: Да, разбира се. И на нормални взаимоотношения, като тези взаимоотношения пък от своя страна да имат, колкото и малко да е, някакво оздравително значение за националния духовен климат.

Р. Узунова: Да, разбирам напълно, и докъде стигнаха преговорите Ви със съответните власти за издаване на независимо издание тогава и досега?

П. Манолов: Никакъв отговор още нямам от тези власти. Започнах на ръкопис, т.е. на ръка с мастило, на ученически тетрадки от по 40 страници, за повече нямахме възможност, търсих хора, така, с хубави почерци – все пак да има вид списанието, но там тези неща, които се случиха на 11и, прекъснаха дейността...

Р. Узунова: Така, да се върнем тогава към този етап, в който Вие решихте да се присъедините към Дружеството за защита на правата на човека в България, кое Ви накара да се присъедините към него, да вземете дейно участие и да станете секретар на това Дружество?

П. Манолов: Секретар?! Аз бях избран за секретар... Всичко около мене ме тласкаше към това Дружество. Не само мене, а и много хора, дори аз не намирам голяма разлика между тези, които идват сега – забележете, нашият брой далеч надхвърля вече 300. Всички тези млади хора са водени като че ли от същото, от което и аз бях воден през ноември миналата година.

Р. Узунова: И към кого се обърнахте за влизане в Дружеството?

П. Манолов: Обърнах се към неговия Председател, Илия Минев.

Р. Узунова: И бяхте избран за секретар и работната документация на Дружеството беше при Вас, така ли?

П. Манолов: Беше при мене. Аз, най-напред се опънах на това да бъда, т.е. противях се да бъда секретар, защото нямах юридическо образование, мислех, че човек на такава длъжност трябва да бъде юрист, но... членовете на Дружеството настояха.

Р. Узунова: Нарочно обръщам внимание на този въпрос, защото както знаете, в пресата някъде Ви наричат „самозван секретар”. Както и да е... И така, да се върнем на този, така да се каже, фатален ден – 11 януари. Какво точно се случи?

П. Манолов: ... нахълтаха около, не знам броя им колко, но сигурно бяха над 12 човека, показаха разрешение за обиск ...

Р. Узунова: Видяхте ли кой е прокурора?

П. Манолов: Да.

Р. Узунова: Бихте ли казали името му?

П. Манолов: Това е..., в момента излезе ми от главата. От Пловдив е прокурорът.

Р. Узунова: Да, Вие сте били толкова смутен тогава. И какво стана, какво направиха?

П. Манолов: Попитаха ме за оръжие – може би така се постъпва при всички обиски, изправиха всички до стената ...

Р. Узунова: Изправиха ви до стената?

П. Манолов: Да, до стените на стаята ...

Р. Узунова: Колко души бяхте вътре, от Дружеството?

П. Манолов: Пет или шест.

Р. Узунова: И всички ви изправиха до стената, и после?

П. Манолов: Да, а мене ме изведоха в хола - да не контактувам с другите, и ме държаха, докато завършат обиска в стаята. И после ме повикаха при себе си, за да ... в стаята, в която се извършваше обиска, за да отмятаме там разните бележчици, разните неща от документацията, която беше вече натрупана за конфискуване.

Р. Узунова: Така, след това? Извинете, че така следователски Ви разпитвам, но слушателите искат да знаят фактите, истината.

П. Манолов: Да, след това изведоха участниците един по един, изведоха ги навън от сградата – аз не можех да питам, не ми беше разрешено, пък и да питам, кой ли ще ми отговори къде ги водят,… и продължи обискът с тези там, поемните лица, които бяха двама, взети от спирката и другите служители; продължи обискът на етажа, след което ме накараха да се подпиша на дотогавашния обиск и ни изведоха и нас. После обискът е продължил в работната ми стая, която е долу, на приземния етаж, е продължил в мое отсъствие.

Р. Узунова: А Вас Ви заведоха къде?

П. Манолов: Мен ме заведоха в Областното у-ние на МВР, държаха ме там, в някакви канцеларии няколко часа ...

Р. Узунова: И доколкото знам, още там Вие сте решили и обявили гладната стачка.

П. Манолов: Да, да. Още, ... ние когато тръгнахме от София, имахме среща с кореспонденти на „Монд” и „Либерасион”. Бяхме се уговорили с тях, че ако на другия ден, когато правим Програмата, работим върху Програмата и Устава на Дружеството, ако ни арестуват, всички ние ще влезем в гладна стачка. И всеки, разбира се, след като ни задържаха, всеки се сети, си припомни това нещо… И през ум не ми е минало, че някой ще забрави тази, така да се каже, уговорка за солидарност.

Р. Узунова: Така, и на 11и започна гладната стачка. През това време телефонът Ви беше прекъснат ...

П. Манолов: Беше прекъснат, да. Трябваше да се обадят от „Монд” и „Либерасион” в 2 часа; телефонът звънеше, звънеше в 2 часа в стаята, където се извършваше обиска, но никой от нас нямаше право да го вдига.

Р. Узунова: В какъв случай „нямаше право да го вдига”, имаше милиция у Вас?

П. Манолов: Да, да.

Р. Узунова: От колко до колко, от кога до кога?

П. Манолов: Ами, докато траеше обискът.

Р. Узунова: А през това време звъняха телефоните...

П. Манолов: ... когато мене ме изведоха, още четири часа сигурно са останали долу...

Р. Узунова: Така, а кога беше прекъснат телефона? Същия ден или на другия?

П. Манолов: На същия ден е бил прекъснат.

Р. Узунова: Какви са юридическите основания да се прекъсне един телефон? Надяваме се, че Вие сте си плащали редовно таксите?

П. Манолов: Да, да, редовно – съвсем наскоро даже бях платил последната такса.

Р. Узунова: В такъв случай сега, когато отново включиха телефона, дадоха ли Ви някакви обяснения?

П. Манолов: Не, с този, който отговаря за ..., с Георги Пенев, който отговаря от Областното управление за интелектуалците и свещениците?

Р. Узунова: В какъв смисъл „да отговаря”?

П. Манолов: В смисъл, отговорник към Държавна сигурност..., ние му казахме… Той ни каза, че това не е тяхна работа, тъй като с телефона се занимават пощите; на нас ни беше много добре ясно, че това е тяхна работа. Ние не се обърнахме към пощата. И те после, някак си,  ... тихо-мълком, че уж някакъв наш познат се помолил там, и се обърнал към тях и прочие.

Р. Узунова: Може някой да се е обърнал, но той се е обърнал, за да бъде прекъснат телефона.

П. Манолов: За това нищо не се знае. За второто знаем кой се е обърнал, за да бъде пуснат телефона, но за първото – не.

Р. Узунова: Искате да кажете или не искате – кой се е обърнал?

П. Манолов: Не.

Р. Узунова: Добре, както и да е. Така. Да вървим, както се казва, хронологически: И така, Вие започнахте гладната стачка, безсрочна гладна стачка, твърдо решен да изпълните тези условия, които сте поставили. Първоначално, сигурно, първите дни, не е било толкова шумно около Вас, тоест не са могли хора да се свържат с Вас; как се чувствахте в първите дни?

П. Манолов: Добре, добре се чувствах; и физически и психически се чувствах добре ...

Р. Узунова: Кога настъпиха, такива, пристъпи на слабост, физическа?

П. Манолов: В последния ни разговор, ако си спомняте ...

Р. Узунова: Тогава бяхме направили среща, ако си спомняте, и Вие не дойдохте... в понеделник…

П. Манолов: Не можех да дойда, защото много бързо започнаха да ми омекват крайниците… Просто не можех – не че някой ме е спирал, не можех да дойда. Тогава започна и набирането на ацетон в кръвта.

Р. Узунова: Да, да, да – то е опасно, то е отрова, ацетона.

П. Манолов: Това вече започна да влошава положението ми. Веднага след нашия разговор, аз бях взет с кола - като се прибрах - от къщи, и с мене проведоха четири часа и половина литературен разпит.

Р. Узунова: Литературен разпит? От кого?

П. Манолов: От Василев, от моя постоянен следовател. 

Р. Узунова: Да, и в какъв смисъл „литературен”?

П. Манолов: Ами върху ... творби, които съм написал, които може би всичките си имат преработки, защото аз никога не мога да препиша още веднъж книгата си, без да променя нещо.

Р. Узунова: Въз основа на какво този следовател ще се интересува от ръкописи, които Вие не сте предложили за печат? Къде е законната основа на това?

П. Манолов: Ами, като че ли нямаше законна основа, а по-скоро някакво любопитство ...

Р. Узунова: Следователят има право да проявява любопитство само за нещо във връзка с делото?!

П. Манолов: Вижте какво, направи се опит... – т.е. това беше първият етап от победата – да ми бъдат върнати онези неща, които могат да се отнесат само към чистата литература, т.е. всички поетични текстове, в книги или като отделни цикли, като отделни стихотворения – всичко, което по някакъв начин приличаше на поетична реч.

Р. Узунова: Един момент. Ще Ви обърна внимание, че един български писател, който е юрист по образование, обърна внимание, че е незаконно, т.е. противоречи на писаните закони, в печата да се публикуват Ваши произведения без Ваше съгласие. Става дума за цитатите, които бяха – дългите, просторните цитати – които бяха отпечатани във вестниците. Какво мислите Вие по този въпрос?

П. Манолов: В този смисъл, в. „Работническо дело” е подсъден. Защото на този литературен разпит от четири часа и половина, със следователя ... истината е, че беше филмиран на видеокасета... след завършването на този литературен разпит…

Р. Узунова: Така ли! Това е нововъведение. Един момент, откъде сте сигурен, че всичко това е филмирано на видеокасета? Имаше камера в кабинета?

П. Манолов: Да, имаше две камери, и аз протестирах срещу тях, но Василев ми показа членове от официалния Кодекс, от процесуалния Правилник, който позволяваше запис на магнетофон и на видео.

Р. Узунова: Използвани ли са тези записи досега, нещо по телевизията да са го излъчили?

П. Манолов: Доколкото разбрах, при втория разпит, който вече не беше литературен, аз протестирах срещу появата на тази апаратура отново срещу мене, защото при първия, при литературния разпит много ми пресъхваше устата и аз непрекъснато исках вода. Организмът е обезводнен, и после и това засилване на ацетона...

Р. Узунова: То си е нормално, нормално е това – доколкото си спомням, тогава бяхте, 22ия, или 23ия, или четвъртия ден?

П. Манолов: 24ия. ... исках вода; после доколкото разбрах, е бил премахнат моя текст и заменен с дикторски, и дикторът е обяснявал, че всъщност аз не пия вода, а пия концентриран лимонов сок с мед.

Р. Узунова: За да се каже, че сте прекратили...

П. Манолов: Че няма никаква гладна стачка. След завършването на този литературен разпит, ми бяха върнати литературните произведения, и аз подписах декларация, че няма да ги разпространявам – че ще ги разпространявам само по установения в страната ред, т.е. чрез списания, вестници и т.н. И след като аз подписвам тази декларация заедно с Василев, и той е подписан там на същата тази декларация, след ден или след два тези текстове се появяват по страниците на в. „Работническо дело” и отпечатани по всички централни вестници, и обсъждани по всички събрания на първичните партийни организации.

Р.Узунова: Вие попитахте ли г-н следователя на какво законно основание е предал неща, които за него, като веществени доказателства, няма право да предава на печата; това също е незаконно. Попитахте ли го?

П. Манолов: Попитах го, когато протестирах и срещу тези, „очите” на видеокамерите. И той каза, че така, те решават какво... те, въобще, „ и ножът, и хлябът е във вас, разбира се”… Казвам: „Щом и ножът, и хлябът е при вас, разбира се, че вие решавате.” – аз тогава му казах, че протестирам срещу подобна употреба.

Р Узунова: Нещата, изнесени от контекста може да звучат съвсем другояче – някои думи, извадени от вън, могат да са реплики на отрицателен герой, биха могли да са нещо друго ..., не може така да се вади от контекста...

П. Манолов: Да, но знаете ли, получи се така, че аз, тези текстове ... те са от една купололическа поема…

Р. Узунова: Каква поема?

П. Манолов: Купололическа поема  „За хор и глас на жена”. Тя се появи, там, по повод на тези, на фашисткото сдружение, което бяха направили в Дружеството на писателите, под ръководството на Петър Анастасов срещу мене, за да ме ликвидират просто, психически, за да ме очернят, измърсят и т.н. И аз се върнах и направих тази поема, като тя се състои от 14 страници, в които една жена говори за радиоактивността на децата и за техните ...

Р. Узунова: Както и да е – не сте длъжен да давате обяснения...

П. Манолов: Не, искам да Ви кажа – има нещо символично в това. Тези страници бяха предназначени да облекчат измърсителите ми как да ме наричат, разбирате ли? Да не си напрягат мозъците как да ме наричат те.

Р. Узунова: А, това е как биха могли да Ви наричат те ...

П. Манолов: Как биха могли да ме наричат те. Жената казва: „Петър, те казват за тебе”, или, „те биха могли да кажат за тебе”, „нищо чудно, те даже да казват за тебе” ...

Р. Узунова: Това е много важен момент.

П. Манолов: И с тези купололически текстове, всъщност аз ..., нали, жената казва как ме наричат, как може да ме наричат, как ще ме наричат.

Р. Узунова: Те биха могли да кажат за вас това и това.

П. Манолов: Да. Това и това.

Р. Узунова: Това създава съвсем друга представа за нещата. Един момент, как преценявате постъпката на тези 40 пловдивски писатели, които написаха това писмо и отпечатаха това писмо – това недостойно писмо. Между впрочем, между тях не са Генчо Стоев, няма го Иван Николов, Георги Алексиев и Александър Бандеров...

П. Манолов: …Добромир Тонев, Минко Танев, мисля че и Йордан Вълчев.

Р. Узунова: Прави чест на тези хора. Те не са запяли в общия хор.

П. Манолов: За останалите, нали, можем да не говорим.

Р. Узунова: Да, да, разбира се. Един момент – кога започнахте да усещате това чувство, това сигурно много приятно чувство как хората се обединяват, как се създава една атмосфера на солидарност, как искат да Ви помогнат ...  

П. Манолов: Още когато Блага изпрати хора да видят какво е състоянието ми…

Р. Узунова: Кои дойдоха?

П. Манолов: Няма да казвам имена. От хората, които изпрати Блага, получих първия кураж, така да се каже. И после дойдоха Валери Петров, Радой Ралин, Светлозар Игов и Любен Петков. После дойде и Йордан Вълчев. Дойдоха и други хора. В деня пък на самата победа, когато върнаха всички ръкописи, като се върнах от Следственото, и заварих тук Янаки Петров.

Р. Узунова: Той написа такива трогателни думи за Вас. Когато ги диктуваше по телефона, трябва да Ви кажа, че плачех.

П. Манолов: И аз не искам да се издавам чак дотолкова, щото не ми прилича.

Р. Узунова: Ах, то е толкова човешко – сълзата е едно от най-човешките неща.

П. Манолов: Подкрепата, която получих, текстът, който беше прочетен и текстът на Биню…, изобщо изведнъж, Румяна,… сякаш след това нито аз, нито тези хора вече можеха да бъдат същите, т.е. ние нямахме право на егоцентризъм в тази степен.

Р. Узунова: Това е един катарзис, разбира се.

П. Манолов: Да, стана някакво прераждане. Не знам, да не излезе шаблонно, но наистина стана някакво прераждане.

Р. Узунова: Искам да Ви попитам и нещо друго: за Вас се застъпиха доста чуждестранни ПЕН клубове. На българския ПЕН клуб председател е Лиляна Стефанова, а в ръководството е Вера Ганчева. Доколкото знам, Вера Ганчева Ви е посетила в качеството си на представител на българския ПЕН клуб. Какво говорихте с нея, какво говори тя с Вас?

П. Манолов: Ами, срещата не беше от най-приятните. Още не се знаеше дали ..., как ще завърши, дали ще завърши с..., не се знаеше изхода от всичко това.

Р. Узунова: Да, и в качеството си на член на ръководството, Вера Ганчева какво Ви каза?

П. Манолов: Вера Ганчева, много изненадващо за самия мене и за един поет, който беше тук – казва се Георги Спасов; и Вера Ганчева шест или седем пъти повтори, че „каквото повикало, това отвърнало!”. Което поне в случая беше като говорене за въжето в дома на обесения. Много, много неадекватност имаше в това, в тази реплика. Аз се обърнах към нея и към Атанас Кръстев и казах, че в края на краищата това, което правя аз, го правя и за да бъдат неприкосновени и нейните ръкописи, нейните там  светая светих, както и на Атанас Кръстев. И тя ми отвърна, че тя не пише такива неща, и че при нея няма какво да се намери такова. И имаше неадекватност ...

Р. Узунова: А Лиляна Стефанова, в качеството си на председател на българския ПЕН клуб, проявила ли е желание да се срещне с Вас, да говори с Вас?

П. Манолов: Не. Не е проявила. Но по думите на Вера Ганчева разбрах, че основната тяжест върху моето .., върху прекратяването на това, на... т.е. примиряването и връщането на ръкописите, за това има заслуга българският ПЕН клуб, в което така, малко се усъмних и аз, пък и другите…

Р. Узунова: Т.е. Вера Ганчева твърдеше, че българският ПЕН клуб е въздействал върху властите да Ви върнат ръкописите?!

П. Манолов: Да върнат, да ... Но то беше станало вече такъв, много по-голям процес, който надхвърляше дейността на българския ПЕН клуб.

Р. Узунова: А знаете ли какво е участието за този добър край на Председателя на Съюза на българските писатели Любомир Левчев?

П. Манолов: Не, не знам. Но знам, че в петък, в решаващия ден, той имаше среща с училище „Димитър Благоев”, с ученици, с читатели, може би...

Р. Узунова: Да, къде е у-ще „Д.Благоев”, в Пловдив или София? Любомир Левчев имаше среща с тях, и какво?

П. Манолов: В Пловдив. Нямам информация как е минало – аз съм любопитен да знам как е минало там литературното четене.

Р. Узунова: Да, наистина любопитно.

П. Манолов: Или може би не четене, а разговор е имало всъщност.

Р. Узунова: Защото по това време много ученици се обаждаха да питат кой е Петър Манолов, рецитирайте ни негови стихотворения, защото, казва, утре, вдругиден или кога имали събрания, комсомолски, на които да „обсъждат”, да... Дали са го попитали, е интересно...

П. Манолов: Нямам информация.

Р. Узунова: Били са при Вас и представители на БЧК. И какво?

П. Манолов: Бяха, да. Ами, следяха състоянието, пък точно тогава имахме резултати от изследване на урината, и те, така професионално, видяха как са нещата, направиха ми преглед и казаха, че това е, всъщност, краят на поносимостта, нали.

Р. Узунова: На втория период. Оттам нататък вече е третият етап, който ...

П. Манолов: Да, може би ще започне вече и разграждане на мускулна тъкан, и ще има необратими процеси, както потвърди и д-р Тренчев.

Р. Узунова: О, забравих да Ви попитам следното: в България има и официално Дружество за защита на човешките права. Някой от тях да дойде да види какво е Вашето положение, да защити правата Ви? На Константин Теллалов ….

П. Манолов: Не, никой не дойде, но казаха ми, че се е застъпил този, К. Теллалов. Казаха ми, че той също е изиграл голяма роля в ...

Р. Узунова: Когато ние опитахме оттук, от редакцията, да се обадим, в редакцията казаха, че никой нищо не знае. Както и да е...

П. Манолов: После някой ми каза, че в БТА, или как, е имало съобщение, че голяма заслуга за разрешаване на проблема има, мисля, че помощника или заместника на...

Р. Узунова: Аз мисля, че най-голямата заслуга има проявената човешка солидарност. Вие как мислите?

П. Манолов: Да, да, и многобройните телеграми, които непрекъснато пристигаха от всички краища на България, писма и обаждания чрез изпратени лица – някой се обажда по телефона на свой познат, който пък идва да остави бележка било под вратата и т.н. Това беше най- ..., виждате ли, това беше толкова спонтанно, че никой не би могъл да си го присвои.

Р. Узунова: А пощата не Ви беше прекъсвана, както телефона, така ли?

П. Манолов: Не беше. Писмата идваха. Телеграмите идваха също.

Р. Узунова: През тези трудни 32 дни, писали ли сте стихове?

П. Манолов: Не, не.

Р. Узунова: А усещате ли да Ви сърбят пръстите? Искам от Вас обещанието, първото стихотворение да го прочетете на мен. Обещано?

П. Манолов: Добре. Добре… Имам само нахвърляни неща, но то е една особена ..., колкото тялото отслабва, толкова ...

Р. Узунова: …духът се пречиства?

П. Манолов: /.../ умствена мощ. Дори и сънищата, дори и звуците, които достигат до съзнанието, дори усещанията – всичко това е по-различно, по-различно.

Р. Узунова: Аз говорих с един човек – няма да кажа името – който Ви беше виждал в последните дни и каза, „толкова е твърд, толкова упорит, и в такова еуфорично състояние ...”

П. Манолов: Това е хубаво състояние и … защото аз не знаех как ще завърши всичко, затова и се родиха някои неща.

Р. Узунова: А ако не бяха отстъпили?

П. Манолов: Ами нямаше начин за отстъпление...

Р. Узунова: Не, не, аз Ви питам Вас лично: ако Те не бяха отстъпили, Вие щяхте ли да отстъпите?

П. Манолов: О, аз се готвех за 60 дена.

Р. Узунова: Какви 60 дена?! 60-тия ден… (тук лентата свършва)

(18.02.1989 г., ролка № 143)                                              

Обръщение на Петър Манолов до Ал. Блох, вицепрезидент на международния ПЕН клуб

Р. Узунова: Включвам, готово…

П. Манолов: „До вицепрезидента на международния ПЕН клуб, г-н Александър Блох, гр. Амстердам, Холандия; Пловдив, 12 май, 1989 г.; Уважаеми г-н Блох, Научих, че международния ПЕН клуб е благодарил на председателя на българския ПЕН център Лиляна Стефанова за застъпничеството й пред българските власти по повод моята гладна стачка през м. януари – февруари 1989 г. Вашето отношение към моя случай ме трогна, и Ви моля да приемете горещите ми благодарности, заедно с едно доуточняване, което надявам се да Ви заинтересува. По време на отчаяната си защита чрез гладна стачка аз получих морална подкрепа от светила на съвременната световна и българска литература като Кърт Вонегът, Айзък Азимов,  Ален Гинзбург, Норман Мейлър, Уйлйам Страйн, Хортен Скалишър, Ренета Верние, Валери Петров, Радой Ралин, Блага Димитрова, Георги Мишев, Желю Желев, Марко Ганчев, Иван Коларов, Йордан Вълчев, Любен Петков, както и от десетки други интелектуалци, протестирали поименно срещу произвола на репресивните органи. В моя защита се обявиха и издатели и литературни посредници в САЩ, международната федерация за правата на човека във Франкфурт-на-Майн, Комитетът за защита на журналистите в САЩ, учени, юристи, общественици, както и много обикновени чуждестранни и български граждани. Благодарността ми към всички е неизказано голяма, защото усетих духовната мощ на просветеното човечество и това укрепи силите ми за победа. На 31ия ден от моята гладна стачка бях посетен от член на ръководството на българския ПЕН център. Тягостно впечатление остави това посещение както у мене, така и гостите ми, сякаш пратеникът дойде да внесе атмосфера на неприязън и враждебност с многократното повтаряне на фразата: „Каквото повикало – такова отвърнало”. Г-н Блох, ето в това се изразиха грижите на българския ПЕН център към мене. Л. Стефанова, до която е била адресирана благодарността Ви, няма участие и принос в защита на законните ми искания. Напротив, като главен редактор на в. „Литературен фронт”, тя насърчи недостойни публикации против инакомислещите български поети и писатели, обявили се открито в моя защита. За справка е достатъчно е да се разгърне бр. 6 на споменатия в. „Литературен фронт” от 9 февруари т.г., за да не остане и сянка на съмнение върху твърдението ми. Ето защо мисля, че адресът на Вашето благодарствено писмо е неточен. Позволих си да се обърна към Вас чрез българската редакция на радиостанция „Свободна Европа” с това Открито писмо, за да се знае истината сега, защото нейното премълчаване не е от полза за преустройството. Пък и не на последно място, едно такова премълчаване ще бъде обидно за онези български интелектуалци, които изживяха и продължават да изживяват неприятности заради застъпничеството си. Тези интелектуалци, а не ръководството на българския ПЕН център бяха хората, които действително застанаха зад хуманистичните принципи, залегнали в основата на световното писателско сдружение. Моля Ви още да благодарите на ръководствата на американския, полския и френския ПЕН центрове с чието решително застъпничество аз можех да устоявам в битката, за да получа иззетите ми при обиска на 11 януари 1989 г. ръкописи. Приемете и личните ми благодарности към Вас и към ръководството на международния ПЕН клуб. Сърдечно Ваш, Петър Манолов.”

Р. Узунова: А откъде вие, Петър Манолов, знаете, че такова писмо е получено?

П. Манолов: от Блага Димитрова.

(15.05.1989г., ролка № 149)

Разкази на Петър Манолов

Р. Узунова: Петър Манолов, Румяна Узунова на телефона. Добър ден. Как сте, добре ли сте? Кой ден от гладната стачка е днес?

П. Манолов: Добре съм… 21 – 22ия.

Р. Узунова: Знаете ли колко хора се грижат за вас, колко хора пишат декларации?

П. Манолов: Знам и бих искал да им благодаря, чрез вас да им благодаря на всички...

Р. Узунова: По-специално?

П. Манолов: На американския ПЕН клуб, току-що научих за застъпничеството на френския ПЕН клуб, на всички радиостанции възможни…, на Хелзинки уоч…

Р. Узунова: На отделни личности?

П. Манолов: На Азимов… Много, много им благодаря…

Р. Узунова: Знаете ли за Декларацията, която 27 българските интелектуалци написаха във ваша защита?

П. Манолов: Знам, донесоха ми я. 27 са, но имаше добавени две имена: на Янаки Петров и полковник Спасов – стават 29.

Р. Узунова: Бихте ли разказали с няколко думи за причините, накарали ви да предприемете тези действия, гладната стачка?

П. Манолов: Ами, Румяна, аз не можех да отмина този грабеж, все едно е…. Как да ви кажа, това е пладнешки хайдутлук, погазване на труд. Това ме постави в тревожно положение: как биха могли да съществуват тия дни… в България, ако щом се съберат няколко човека, нахлуват репресивните органи и конфискуват това, което те искат да напишат; как биха могли да…, нали, дори да съставят своя фирмен договор; как един изобретател би могъл да бъде сигурен в своя дом, че неговите изобретения няма да бъдат разграбени, един откривател как да бъде сигурен?! Това вече не е моя борба, това отдавна надхвърли едно лично творчество – тя вече се превръща в нещо друго, принципно друга.

Р. Узунова: Оставате ли твърд в убежденията си? И ще продължите гладната стачка?

П. Манолов: Оставам, да. Ще продължа гладната стачка. Съпругата ми, Вера Манолова ще прекъсне гладната си стачка - днес в 6 започва да се захранва по настояване на приятели от НДЗПЧ и по настояване на приятели от Дискусионния клуб.

Р. Узунова:  А как се държат властите с вас?

П. Манолов: Властите пак продължават следенето, но по-деликатно. Аз не го и забелязвам.

Р. Узунова: Върнали ли са ви нещо?

П. Манолов: 3 плика изрезки от вестници, два плика получени писма, десетина бележки с написани по тях телефони и адреси, две бележничета с телефони и адреси, домашната тетрадка за адреси на приятели, арестуваната… имах една … брошура на Михаил Сергеевич Горбачов и конфискуваната Конституция на НРБ

Р. Узунова: И Конституцията ли конфискуваха?

П. Манолов: Конфискуваха я. А, да… върнаха и Уставите, които имахме за образци,  но Всеобщата Декларация за правата на човека не върнаха.

Р. Узунова: Кои писатели са идвали да ви посетят и какво говорихте с тях?

П. Манолов: Идваха Радой Ралин, Валери Петров, идва Любен Петков, Светлозар Игов.

Р. Узунова: И какво говорихте?

П. Манолов: Прости неща…Какво са ми вземали, как е, … заведох ги долу в …това, да видят следите от вандалщината…

Р. Узунова: А те убеждаваха ли ви да влезете в компромисно положение?

П. Манолов: Не!

Р. Узунова: или успяха ви разберат напълно…

П. Манолов: Разбраха, мисля, че разбраха…

Р. Узунова: Някаква провокация да са ви правили?

П. Манолов: Е, питат, подпитват, нали… Искам да кажа, че гладната стачка е пълна, без захар, само понякога със сол през ден и със няколко капки оцет…

Р. Узунова: Страхувам се за вас… Не само аз!...

П. Манолов:  Няма страшно…

Р. Узунова: Бихте ли искали  от името на Дружеството, на ДЗПЧ, да изразите по нашето радио? Тъй като много слушатели се обаждат да питат за Вас, загрижени за съдбата ви..

П. Манолов: Ами, вижте какво… то стана всъщност борба за оцеляване, за оцеляване на Дружеството. Аз даже прежалих иззетото творчество. Опазването на реалните права и свободи на гражданите надхвърля размера, значението на моето творчество. Просто ще продължавам, защото връщане назад няма и трябва да се победи!

Р. Узунова: Страхувам се дори да ви кажа: „Кураж!”, защото вече доста дни текат – вече е над 20-тия ден, страхувам се за вас…

П. Манолов: Аз съм изчел всичката литература преди това, знам за Махатма Ганди, за други хора, които са предприемали такива неща… това са теоретични знания, но мисля, че съм далече още от края, от рисковата граница.

Р. Узунова: Отслабнали ли сте много?

П. Манолов: Не, не толкоз много. Може би с 15 – 17 кг…

Р. Узунова: 17 килограма?!

П. Манолов: Аз имах и малко ...

Р. Узунова: Не знам какви думи се казват по този случай…, само искам да ви кажа, че и много наши слушатели се обаждат, много хора са солидарни с вас и ако това може да ви даде сили, увереност…

П. Манолов: Румяна, какво ми дава сили, увереност? Ние успяхме да натрошим мълчанието… Тия хора, които ни се обаждат, които съчувстват, които се солидаризират,…ние пропукахме леда на отчуждението…

Р. Узунова: Наистина, такива прояви на човешка солидарност отдавна не е имало в България…

П. Манолов: Това не е малко. Това, разбира се, не е моя заслуга – заслугата е на Дружеството, заслугата е на Дискусионния клуб, заслугата е на свободните интелектуалци, тя е на всички онези, които не остават равнодушни към подобни акции, че ние вярвахме в…

Р. Узунова: Надявам се, че акт на гражданска храброст като вашия ще тикне прогресът напред…

П. Манолов: Мисля, че съм направил много малко за това… Хората бяха узрели вече…

Р. Узунова: За прогреса, както Иван Вазов е казал, кой както може: момата с иглата, учений – с ума…

П. Манолов: разделяйки се с вас и ви пожелавам победа. Дочуване…… една малка прашинка се прибавя …

Р. Узунова: Възхищавам…

(22и ден на стачката, 4.02.1989 г., ролка 141)

(…) П. Манолов: На 28ия ден беше последната вечер, много сантиментална - и защото нямаше и изход, и… знаете, това писмо, с което Дискусионният клуб настояваше да прекратя.

Р. Узунова: Да, аз го получих.

П. Манолов: Дружеството също беше излязло с решение да прекратя, да прекратя гладуването.

Р. Узунова: Дружеството? Какво ви съветваха?

П. Манолов: Просто да прекратя, защото ставаше опасно. Някои от тях вече бяха се консултирали с лекари и казвали, че по-нататък става опасно. И тогава дойде една много хубава идея. Идея, при която не можеше да не се победи. Тя се състоеше в следното: Идеята беше да се организира едногодишна „щафета на глада”,

Р. Узунова: Едногодишна!?

П. Манолов: … ако не се стигнеше до някакво решение. Аз да остана още една седмица, след което да се поемеше от друг поет гладуването.

Р. Узунова: Тази идея от къде идваше: от Дружеството или от писателите?

П. Манолов: Тази идея дойде от Георги Спасов, поет от Пазарджик. Той се беше уговорил с поети от други окръжни градове, които са се съгласили да участват в една такава щафета, която би могла да поддържа гладната стачка в продължение на една година - от различни хора, различни поети, белетристи и т. н. Тази идея ми се видя много добра, защото тя включваше повече хора и вече изключваше всякакво насилие над архиви и над лично творчество – такова, каквото беше се случило.

Р. Узунова: А идеята на тази „щафета на глада” каква беше? В името на какво?

П. Манолов: В името да бъдат върнати ръкописите…

Р. Узунова: Същата идея?

П. Манолов: Същата идея си оставаше.

Р. Узунова: Срещу нарушенията на най-съкровени неща за човека, посягането на най-съкровени неща?

П. Манолов: И някак си просветна, стана, защото се включваха много хора. Защото вече това преставаше да бъде - то отдавна беше престанала да бъде - тема на един човек. Но в случая се получи много хубава солидарност… И да ни върнеха документацията и литературния архив, битката можеше да си продължи, но вече нямаше да бъде с такъв край, с такъв завършек и получаваше социален отзвук.

Р. Узунова: Да. Щеше да се види колко хора са солидарни. То и така се видя, впрочем.

П. Манолов: ..както се носи из страната, както е казал един от Дискусионния клуб - всъщност, това било "преброяване на дивите зайци".

Р. Узунова: Да, по филма на Георги Мишев?

П. Манолов: Да, и щеше да продължи "преброяването на дивите зайци", впрочем.

Р. Узунова: Укрепяше ли ви, помагаше ли ви помощта, която ви оказаха от Дискусионния клуб?

П. Манолов: Ами много, страшно много. И за първи път даже си мислех, че вече, от сега нататък ще бъде трудно – това, което говорих преди малко - трудно ще бъде да останем същите. Това промени нещо и в самите нас. То "взриви" нашето равнодушие един към друг. Сега вече съдбата на всеки е съдба на всички, не е само за него.  

(ролка 337)

Анна Манолова: Добър ден, на телефона е Ана Манолова.

Женски глас: Не сме /…/

А. Манолова: Страхотно се вълнувахме за вас всички…. Един момент… Аз много искам да успея да запиша това, което ни казвате. Имате ли нещо против? Добре, една секунда само… Чувате ли ме сега? Сега ме чувате… Искате да благодарите? На кого? На нас?

Петър Манолов: Много исках да се добера до някакъв телефон, от който да мога да благодаря на цялата българска редакция на „Свободна Европа” и на всички хора, които имаха възможност да се застъпят за тази победа – да си получим ръкописите – на Дружеството и моите ръкописи.

А. Манолова: Да, няма за какво да благодарите – ние всички бяхме с Вас; страшно много хора се вълнуваха по цял свят; от България се обаждаха наши сънародници, загрижени за Вас, за живота Ви и солидарни с Вас.

П. Манолов: Аз искам само да благодаря на хората от България, а за другите – по-нататък... Ще направя всичко възможно да напиша конкретно писма на повечето от тях, защото всички те спомогнаха ..., това не беше лична победа, а знаете, това е победа на Дружеството… И друг път такива неща с български писатели да не се случват – не само с българи, но по света ...

А. Манолова: А Вие как се чувствате?

П. Манолов: Ами, чувствам се добре. ... Снощи беше д-р К. Тренчев при мене... И той ме увери, че ако се чувствам все така, след една седмица вече…

А. Манолова: Ще бъдете съвсем добре. А как е Илия Минев?

П. Манолов: Илия Минев днес прекратява. Ходиха наши членове - на Дружеството, знаете, вие си говорихте и с тях, това е сем. Бояджиеви - гласът му е бил много добър, разговаряли са с него, и той е поискал още три дена да удължи, за да изравни времето си с моето.

А. Манолова: Боже, боже!... Вижте какво, ние имаме тука някои Ваши стихове. Аз от една седмица ги чета. Днеска пак ще ги чета, но нямаме много, бихме искали да имаме повече. Ще се радваме много. Бихме искали…

П. Манолов: Имате там само тези, защото виждам, че повтаряте...

А. Манолова: Ами да, само тези имаме ...

П. Манолов: Ще направя всичко възможно да дойдат и повече. А няма ли го при вас, записът на хепънинга, няма ли го?

А. Манолова: Записът на хепънинга? Не, нямаме такъв запис. Това, което чувате, е всичко, с което разполагаме.

П. Манолов: Аз мисля, че ще го получите записа на хепънинга…

А. Манолова: Да. Още един момент да ви попитам нещо: получихте ли обратно целия ли архив?

П. Манолов: Аз мислех, че съм имал да получавам само 491 страница, а те се оказаха над 1200… Щото аз не знаех вече, не можех да преценя колко е било… Благодарих на Службите за тяхното благородство да върнат това, което и аз не съм знаел, че е иззето. Засега ще ползвам това време за някаква инвентаризация, да видя какво имам, какво нямам ...

А. Манолова: Какви са Ви плановете, какво смятате да пишете? Какви са ви творческите планове?

П. Манолов: Ами, искам тия книги да ги огледам и да ги подготвя за печат... На тази, последната книга, в която е поемата – не знам защо и нея също я бяха взели, поемата се казва „Бавно”, нали знаете, че „яваш” е бавно, тя е посветена на Христо Явашев – американски художник от български произход. Ходих при брат му, Анани, там видях много от нещата, които Христо прави, това просто ме изумява и /.../ това вече от една година кристализира в една поема, така наречената „Бавно” /„Яваш”/.

А. Манолова: Много хубаво. Ние Ви желаем от сърце успех, здраве преди всичко, успех и останете такъв, какъвто сте.

П. Манолов: Вече ми е доста късно да се променя. Не ми остава нищо друго, освен да…

А. Манолова: … да останете верен на себе си!

П. Манолов: … да изпълня това, което ми пожелавате. Благодаря ви още веднъж много.

А. Манолова: Няма за какво да ни благодарите и ще предам на Румяна Узунова вашите поздрави...

П. Манолов: Да ви върна сега /…/. Всичко хубаво.

А. Манолова: Подобно и на Вас.

(14.02.1989 г., ролка № 142)

Андрей Дюкмеджиев

Али Мустафов Хюсеинов

Александър Каракачанов

Авни Велиев

Богдан Глишев

Биньо Иванов

Брайко Кофарджиев

Борис Спасов

Борис Василев

о. Благой Топузлиев

Блага Димитрова

Диана и Димитър Бояджиеви

о. Димитър Амбарев

„Димитър Иванов”

Димитър Томов

Едуард Генов

Ева Калчева

Григор Божилов Симов

Григор Симов

Георги Кулев

Георги Мишев

Гюлтен Османова

Георги Спасов

Георги Величков

Халил Исинов

Халил Ибишоглу

о. Христофор Събев

о. Иван Бонев

Иванка Жекова

Илия Минев (за него)

Ибриям Рунтов

Йордан Василев

Желю Желев

Копринка Червенкова

Коце Иванов

Красимир Кабакчиев

Камен Каменов

Каймет Юсеинова Салилова

Константин Тренчев

Любомир Собаджиев

Марко Ганчев

Милка Генадиева

Милчо Иванов

Мустафа Юмеров

Мариана Златева

Нури Джелилов

Николай Колев-Босия

Невена Мечкова

Наим Наимов

Неизвестни лица

Петър Бояджиев

Петър Манолов

Петко Симеонов

Петър Слабаков

Пламен Даракчиев

Ремзи Бекиров

Румен Велашки

Румен Воденичаров

Сиво Чапаров

Сабри Искендеров

Сабахат Наимова

Шукри Шерифов

Стефан Чолаков

Стефан Гайтанджиев

Стефан Комитов

Стефан Вълков

Тодор Гагалов

Тончо Жечев

Тодор Тодоров

Цеко Цеков

Цветан Златанов

Веселин Донков

Виола Иванова

Веселин и Светослава Петкови

Волен Сидеров

Валентин Топузлиев

Юсуф Ибрахимов

Янаки Петров

Янко Янков

Към интервютата

Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Обратно към електронните книги