| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Три битови репортажа (Камен Каменов)
За Ленинския съботник
Камен Каменов от София: „Искам първо да информирам съседите от нашия Общ Европейски дом, че в София вече успешно завърши доброволния Ленински съботник. В 7 часа всички трябваше да се явим на работните си места. Посрещна ни ревящ високоговорител, пълен с масови песни като например: “Комсомол, ти летиш като сокол…!” и други подобни. След строга проверка за отсъстващи ни беше раздадена работа от профсъюзното и партийно ръководство. Рядко срещана гледка е научни сътрудници, заслужили деятели на изкуството, инженери, артисти, доктори на науките да метат алеите, дишайки облаци прах или да ровят из поляните с глухарчета, симулирайки разкопаване на дръвчета. Сигурно другарите Главусанов и Столева - бившите говорители на радио “Свободна Европа”, са били сред трудещите се на Ленинския съботник... Обиколих няколко места, но не забелязах партиен и държавен апаратчик от общинско ниво и на горе да работи нещо. Сигурно са били заети да си готвят отчетите. Разбира се, към 11 часа ентусиазмът спадна, извади се бира, сиренце, кафе и т.н. Денят беше отчетен. Разбира се, пролетариите не се отърваха - те бяха навреме вкарани по работните си места. Колкото и да произведат, все е от полза. И те произведоха. Довечера по телевизията ще разберем какви успехи са постигнати благодарение на ентусиазирания доброволен труд на масите. Да, трудът беше доброволен. Който не иска да дойде на съботник, ще му се удържи една надница от месечната заплата. Всеки може да избира, защото нашето общество вече се демократизира и преустройва, а ние всички сме много ентусиазирани и вярваме в това.”
Така. Това беше текста за ленинския съботник. А сега, ако искате, да започна за отпуските и курортите ...
За цената на почивката на море
Начало, нали?... „И у нас идва времето на отпуските. Това нещо - летуването на море, е голямо събитие в живота ни. Пълно с добри и не дотам добри емоции. Но какво прави българското семейство, ако иска да прекара 14 дни на курорт. Нека това да е семейство от 4 човека. Той е инженер на 36 години с 270 лева. Тя - на 30 години с висше образование, 270 лева на месец също. Приемаме, че това условно семейство Иванови взимат тези 270 лева напълно чисти пари, както казваме. Приемаме, че тези хора не са обременени със заем за жилище, спестовни влогове, застраховки и т.н. В тази сума влизат и 60 лева детски добавки, обикновено давани на майката. Децата на Иванови са 10 и 12 годишни, момче и момиче. Иванови имат автомобил “Жигули”, купен от техните родители. Както се вижда – семейство, облагодетелствано от живота по нашите стандарти. За общо сравнение, тези 270 лева са 54 долара по реалния курс, а не по официалния, обявяван от “Държавен вестник”. Реалният курс се определя от черната борса: 1 долар за 5 лева. Това е минимума; стига се до 6, 7 лева за долар, особено лятото по курортните центрове. Така: в дома на семейство Иванови влизат 540 лева месечно. Ако заплата от 270 лева разделим по дни и часове за 21 работни дни по 8,5 часа излиза, че инж. Иванов и жена му получават дневно по 12.80 лева или около 1,50 лева на час… Те ще отидат на море с карти, купени от предприятието примерно на съпругата за 14 дневна смяна в почивните станции. Една карта струва 45 лева на човек. До реалната й стойност от 110 - 120 лева заплаща предприятието. Детските карти са по 36 лева. Общо за семейството - 162 лева за карти. На път от София за Бургас - приемаме, че условното семейство Иванови живее в София и /…/ някои от близко разположените почивни станции, че те ще приготвят 80 лева за отиване и връщане с колата. Самолетът е по-скъп. Влакът е някъде по средата, но ще пътуват някъде 6 - 7 часа. И така, до тук семейството е изхарчило 242 лева. Близо една месечна заплата. Тръгват от София и карат бързо, за да не правят разходи по пътя. Закуски и термос с кафе от вкъщи.
Но за да се тръгне, се налага поне малка подготовка. Ние, българите, не сме глезени и не си купуваме примерно бански костюми всяка година. Но тази година Иванови ще си купят. Мъжки плувки: 12 - 16 лева. Дамски бански костюм: 20 - 30 лева. Има и по-евтини, но с лошо качество и грозни, а Иванова е все пак жена със самочувствие. Плажен малък чадър е около 20 лева. Крем против изгаряне: от 8 до 40 лева. По-евтините стоки от така наречената “народна козметика”, ако я има, те са долнокачествени. Може за гримиране: 9 лева. Изобщо българките са доста затруднени с козметиката, ако искат нещо наистина добро. По-нататък: обувки тип „сабо”: 20 - 25 лева, т.е. 2 дневни надници. Хавлиена плажна кърпа - 24 лева. Дъщерята е вече 12 годишна и иска модерни избелени джинси - 70 лева, приблизително една четвърт месечна заплата. За сина маска, шнорхел, плавници - приблизително 13 лева, равни на един ден работа. Но тези вещи ще служат още дълго време, значи не е много страшно. Трябва дезодорант: струва 10 до 27 лева (българският - но за късо време свършва, макар и да е по-евтин), значи е по-изгодно от скъпия, лицензионен. Слънчеви очила има за 16 лева, например. Те са скъпи и се купуват само за родителите. За децата шапки от плат за по 2 лева. Филмче за фотоапарат тип “Лайка” – 1.20 лв., т.е. около един час работа на родителя. Така, след тази подготовка са похарчени общо около 220 лева. И освен това, този списък е малък, бих казал скъпернически, това разбира всеки слушател. След бързото шофиране към морето семейството е в почивната станция. Записване, паспорти и т.н. Стаята е стандартната: легла, маса, санитарен възел, нощна лампа и т.н. Има си ред: да не се шуми, да не се яде в стаята. Входната врата на станцията се заключва в 23 или 24 часа. Във фоайето - телевизор, табла, може и карти. Може да няма режим за водата, но често и има. Бельото, спалното се сменя понякога всяка седмица. Ако станцията е на южното Черноморие, почти сигурно е, че там водата спира през деня. От варелите и техните самоделни цистерни ползата е малка. Къпе се този, който изпревари или е готов да го прави нощем. Събира се пак нощем и вода в кофи, за другия ден. Всеки, който е бил в станциите, особено тези с бараки, наречени бунгала, познава този режим. Китен, Ахтопол, Мичурин и други градчета са свикнали с това. Но черноморската ни столица Варна не е в по-добро положение. Миналата година бях там доста дълго време през лятото. Шадраванът пред Партийния дом беше много по-добре снабден с вода от някои жилищни комплекси. И така Иванови отиват на храна - три пъти дневно. Храната е сносна, ако не са много претенциозни. Менюто е лишено от разнообразие, но определено това е общо зло. Снабдяването е окаяно. Не е приятно да ядеш тлъсто свинско при 30 градуса по Целзий, но който не го харесва, да си е стоял в София. Приборите често са мазни от лошото миене. Мирише на хлорна вар от тоалетните, но се свиква - на море сме. Някои разнообразяват менюто чрез чакане на опашки за плодове. Ако ги има, и според сезона. Примерна цена на кг диня е 1.20 лв. на пазара в Созопол през юли. Значи една малка три килограмова диня се равнява на около часовата надница на Иванов. Килограм краставици - 1 лв. Все пак ядене, лежане на плажа и сън са скучни. Разходка до Слънчев бряг например - около 5 лв. за бензин. Вечеря в среден ресторант заедно с децата им ще струва около 60 лв. Меню: ракийка със салата, чиния шницел, бутилка вино, нещо безалкохолно, сладолед за децата, евентуално кафе. Значи приблизително една четвърт на месечна заплата. Влакче за разходка приблизително 20 минути струва 2 - 3 лева на цялото семейство. На плажа атракция: качване на балон – 6 лева на човек за около 15 минути, лично пробвах това през 87 година, август месец на Златни пясъци. В тази област цените тук леко варират според курорта и комплекса. Водно колело - от 1 до 3 лв. на човек, шезлонг за плажа – 3 лв. на човек. Има и кино, ако успеете да се доберете до билети за него. Има и сладолед, пица, пуканки. Една пица струва 1 -1.60 лв. на улично павилионче – това е един час работа на инж. Иванов. Ако купи на семейството пуканки, т.е. 4 малки пакетчета, ще плати 1.20 лв. Пак по улиците на курортите има и пържени картофи, струват около 9 лева килограма, т.е. 6 часов труд на същия инж. Иванов. Парадоксално, но вярно: рибата е по-евтина от картофите, вероятно защото повечето е океанска замразена. Понеже Иванови са на принципа, че на курорт се ходи веднъж годишно и е простено да се поразпуснат, за тези 14 дни ще похарчат още около 250 лв. Повече не може, не стигат. И така, общо летуването с карта ще им струва над 700 лв. Ако няма някакви екстремни разходи като ремонт на колата или купуване на лекарства. И при такива добри финансови условия не може да се летува винаги, защото за картите има опашки и се чака по 2, 3 и 4 години. Записвания в профкомитета. Да, има и частно летуване. Цените - ето ги: Хотел с „три звезди” в Бургас, казва се “България”. Стая с две легла - 28 лв. за нощувка, т.е. два работни дни на инж. Иванов. Вечеря в този хотел - минимум 15 лв. на човек. За четиричленно семейство за 14 дни - приблизително 1600 лв. за спане и вечеря. Равно на приблизително шест месечна заплата. В аперитива водка с Кока кола или сладолед и нещо безалкохолно за децата ще ти струва 5 – 6 лв. на човек. Едно кафенце в хотелското барче струва 1.80 лв. - повече от един час труд на нашия инженер. Други цени: моля, взети са от ценоразписа на хотел в София, също три звезден. Басейн - 3.50 лв. на час за 1 човек. Масаж - 12 лв. на човек за един час. За сауна - 3.50 лв. на човек на час. За хотелите по Черноморието с повече звезди не говоря. Те са практически недостъпни за българите. В игралните казина българин не може да влезе. Има си портиер, за да не го пуска. И какво ли ще прави там? И без това няма валута. Държа да повторя: посочих цени, като се старах да са минималните. Има по Черноморието и частни квартири. По южните, безводни, с полупразни магазини градчета, е пълно с българи. Нощувка от 2-8 лв. на човек, но не е задължително в стая. Може да се спи в приспособен гараж или полуготов таван. Там се заселват предимно по-бедни и млади хора. Интересна подробност за частните квартири: Там редовно се правят милиционерски проверки, които представляват следното: През нощта или в ранна утрин в промеждутъка между 4 и 6 часа сутрин на вратата започва да се тропа и пристигат обикновено милиционер и цивилен. Започват проверка на паспортите. В крайно неприятно положение изпадат хора, които не са женени, а просто приятели и са си позволили лукса да спят заедно в една стая. От това нещо може да си изпати сериозно хазаинът. Но с такива проверки е свикнал всеки; те се правят редовно и почти не правят вече впечатление. Никой не се опитва да попита правилно ли е и защо. Някой мой опонент би казал, че забравям за пансионатното летуване. Ето например: Златни пясъци, хотел с четири звезди - 17.50 лв. на човек на ден, от тях 8 лв. за храна. Значи за 14 дни - 245 лв. на човек. Близо месечна заплата, но това е извън курортния сезон. През сезона цените са и по-високи. Има ги в обяви по вестниците, всеки може да ги разбере. Напомням: 17.50 лв. са равни на 11 часа труд на инж. Иванов. Някои мой слушател от Европа би попитал: Как тогава да обясним, че българите все пак са на море? Те са на море с цената на големи затруднения. Те са притеснени. Не се учудвайте, западни туристи, като гледате огромните опашки – там е по-евтино, защото българинът на море живее както останалите месеци от годината. В зле скриван недостиг, в постоянно броене на левчетата. Българинът на море, както и в делничния си живот не се пита дали иска да си купи нещо, а дали може да си го позволи. Сигурно някой началник от туризма ще ми каже, че за българите цените са по-ниски, отколкото при чужденците при нощувката, например. Това е добре, но води дотам, че в хотелите и частните квартири предпочитат чужденци. От тях има сметка. Да, на курорт българинът се чувства като неканен гост, като беден натрапник. Ето, за това, като дойде време за летуване, освен приповдигнато настроение, семейство Иванови изпитват и доста негативни емоции. Благодаря ви за вниманието.”
За стандарта и пазара – у нас и на запад (според данни в сп. “Эхо планеты”)
Начало: „У нас, в България, дежурна тема на официалната информация е, че ние сме сред развитите държави със завиден стандарт, добри заплати и други подобни. Знаем, че не е така. Слушали сме за това колко е скъпо това и онова в Италия, колко е евтино това или онова в Англия. Знаем за цените по света предимно от субективните разкази на идващи оттам или от филтруваните официални данни. Не ни харесват високите цени на касетофоните например, но се утешаваме, че и при тях, на запад, било така. При тях е следното нещо - разбрах го не от “Таймс” или от „Юс нюз Уелс”, а от “Эхо планеты”. За много българи това списание е неизвестно. То влиза в групата съветски издания като “Огонек”, “Спутник” и други, които предизвикват яростта на някои висши апаратчици в България. Сп. “Эхо планеты”, продукт на Горбачовото време, излиза от `88а година. Дефицитно е. В бр. № 2 от тази година има статия “Пазар, цени, живот”. И там има интересни сведения за средните заплати и цени на стоките в някои западни страни. Без усуквания, цензуриране и недомлъвки. Прочетох статията и после пропорционирах цените за някои страни съобразно нашата средно-месечна заплата, която се приема за около 250 лв. Ето ги и интересните резултати. В Съединените щати средната месечна заплата например е 1750 долара. Един кг. говеждо месо струва 10 долара. При нашата средна работна заплата от 250 лв. пропорционално то би струвало съответно 1.43 лв. Килограм свинско е 7 долара, при нас съответно трябва да е 1 лв. Един бял хляб от 680 грама в Щатите е 1.33 долара. Тук трябва да струва 19 стотинки. Чорапогащник в Съединените щати е 90 цента. Нашата жена с 250 лв. работна заплата би трябвало да го купува на цена от 13 стотинки. Дамските ботушки в САЩ са 110 долара. Нашата клиентка в ЦУМ би трябвало да плати за тях 16 лв. А автомобил от клас “Жигули” с автоматика, хидравлика, климатична инсталация е с цена 10000 долара, т.е. при нашите стандарти се равнява на 1450 лв. Интересно, нали. Но ще каже някой: Щатите за нас е нещо много далечно. Те са богати, друг свят е. Добре. Списанието ни предлага друга държава за сравнение - Франция. Според официалната пропаганда ние не сме много изостанали от Франция, даже в някои области я конкурираме. Ето и някои цени във Франция. Едно хлебче от 100 грама е 3 франка, значи един кг. хляб от френските стандарти е по-скъп от тук, ако се изчисли пропорционално към българската 250 лв. заплата. За французите средната заплата е 6000 франка. Изчислете сами колко ще струва един кг. хляб - по “простото тройно” правило. Един литър мляко е 3.50 франка – съответно приведено към нашата заплата то би струвало 15 ст. Килограм говеждо - 60 франка, или съответно 2.50 лв. Прочутият чорапогащник – болката за българката, е 7 франка, съответно 29 стотинки. Цветен телевизор с екран 60 см. е 3500 франка; у нас трябва да е 145 лв. И колата, пак “Жигули” без климатична инсталация е 60000 франка или 2500 лв. Както виждате, просто е. Списанието изпраща кореспонденти, те преписват цените, научават средната работна заплата; останалото е работа на читателя. Нека си прави изводите сам. Това е начинът да се предава информация - според сп. “Эхо планеты”. Дали у нас някога ще можем да четем подобни статии?! Искам да отбележа, че данните, които посочих, са само част от изнесените в статията, а ако намерите въпросния брой на сп. “Эхо планеты” от тази година, ще прочетете доста интересни неща. И ще разберете колко сме изостанали, за жалост, и въпреки оптимистичните доклади, отчети и статистики! За Япония, за стандарта на живота и изобщо за много, много неща. И смятам, че трябва да благодаря на главния редактор на сп. “Эхо планеты” Сетунски и на авторите на статията, от която направих извадките си: съветските журналисти Поляковски, Фенов, Тараканов, Нестеров. А вие, уважаеми сънародници, ако видите руски списания, не ги отминавайте, въпреки че сте позабравили руския. За разлика от нашите издания, те не на думи са излезли от застоя. Ако има в цените или заплатите, които са посочени във въпросното списание някаква промяна след излизането на броя му, моля редакцията на “Свободна Европа” да направи корекция или коментар в посочените данни. А ако слушатели, принадлежали към административно-партийния апарат ме обвинят в много високата точка за сравнение - Франция, в случая ще отговоря, че не съм съгласен с него, защото само стремейки се към максимума, можем да достигнем едно задоволително прилично ниво. Всяко сравнение, примерно с 1950 година или държавата Етиопия, ни поставя в доста смешно положение пред света. Благодаря ви за вниманието.” Край.
Р. Узунова: Аз Ви благодаря.
(недатирано, но скоро след 20.04.1989 г. – тогава традиционно се прави „Ленински съботник” в чест на рождения ден на Ленин; ролка № 7)
И пак за държавата и художниците (Камен Каменов)
Камен Каменов: На 10 май в градинката пред ЦДНА, или пред „Кристал”, както е по-известна, се проведе нова хайка срещу художниците - неформали. Българската редакция на "Свободна Европа" вече спомена за това. Не се лъжа, нали?! Старият противник на тези хора, художниците - главният архитект на София Виделов, отново стовари тежките си бумаги върху тези художници. На приложниците е било изобщо забранено да продават там. Защо - неизвестно. Иначе имало внушение, че не били достатъчно художници, излагали безвкусици и т.н. След два-три дни развитието на нещата продължи. Всичко беше разпределено като в казарма. Картините тук, пейките там, изобщо има ред. Но пак се появиха приложници с различни предмети. И ако някои от нашите началници слуша, искам да знае, че най-пробивните хора се оказаха точно предлагащите безвкусици. Грамотните, добрите, можещите бяха наистина изгонени. И тези момчета с някаква дарба в себе си не се явиха, а смелчаците, които изложиха все пак някои бижута, някои нещица, които си правят, бяха сложили етикет: „не се продава”. Дълги часове висяха в градинката само и само хората да видят труда им. Не печелиха нищо. И не продаваха. А без да се трупат, хората имаха желание да пазаруват. Те просто им се молеха. Интересно, нали?! Няколко метра по-нататък, в запретителните грамоти, залепени на таблото, като шеф на тричленката, определяща художествените качества на творбите в градинката е посочен Огнян Фунев. На няколко метра от тази градинка, преди много години се е състояла изложбата на друг Фунев - Иван Фунев...
Р. Узунова: Бащата…
К. Каменов: … заедно със Стоян Венев, да. В едно мазе е била тая изложба. Иван Фунев е бил сред неприятните, гонени художници, поне така знам аз, така са ни казвали. Но сега нещата се променят. Защото новото поколение Фунев вече не е гонен. Вече той има власт да гони. Сигурно Огнян Фунев е добър професионалист. Това и времето, и хората да си решават. Но все ми се струва, че един художник, колкото и високо да е в йерархията, трябва да се позамисли дали да се съгласи, преди да стане инструмент за натиск върху своите духовни братя. Та били те и без диплом и други удостоверения от държавата. Сега си спомням времето, когато Червенков и сие унищожиха художника Жендов. Тогава също се твърдеше, че само официалните институции имат правото да определят кое е правилно и кое е неправилно изкуство. Може би аналогията е малко груба, малко пресилена за някое ухо, но, нали знаете, „Всяко сравнение куца” – това е древна мъдрост.
(…) А в някои отношения сме добре ние, тука, софиянци. Добре сме, защото имаме примерно четири - пет вида салами, сирене има редовно, ягодите поевтиняха на 5 лв. и имаме избор къде да се наредим на опашка за месо. Магазините са достатъчно. А, и джинси имаме. Често ги пускат и са само 75 лева.
Р. Узунова: Какво има? Джинси?!
К. Каменов: Иначе това са каубойските панталони. Та това исках да споделя…. Ало? Вижте, може би … (…)
(Откъс от репортаж на Камен Каменов, 16.05.1989 г., ролка № 348)
За властващите и преустройството (Камен Каменов)
Р. Узунова: Отново. Включила съм машината.
Камен Каменов: Г-жа Узунова, вие зададохте няколко въпроса в едно от предаванията, сред които и този за относно привидно необяснимата враждебност на властта към независимите дружества… Интересни въпроси и ...
Р. Узунова: Бихте искали да отговорите на някои от тях?
Камен Каменов: Не, просто да ви предложа личното си мнение, с което никой не искам да обвързвам. Та, ставаше дума защо тези независими дружества са толкова гонени, въпреки че действат съгласно закона. Ами най-късия отговор е: Страх ги е нашите власти. Най-къс, но малко опростителски… Не е ли по-добре да вникнем защо всъщност е така? Те са толкова силни! Въпреки, че никой не е тръгнал да сваля властта, страх ги е. Но да се опитаме да погледнем на нещата в дълбочина, доколкото е възможно. Кой всъщност ни наставлява нас? Ами висшият ешелон е съставен предимно от т. нар. „Активни борци”. Не силно образовани хора, да си признаем. Доста ограничени някои от тях. Вярвате ли например, че Тодор Живков е толкова добре образован, колкото да речем юрист, завършил нормално следването си, т.е. не по „втория” начин, както е „активният борец”. Може ли да се повярва, че Добри Джуров е най-добре подготвения военноначалник у нас? Политици като Пенчо Кубадински отдавна са предмет на пренебрежителна усмивка у всички... Знаем, че повечето хора на ЦК и Политбюро са завършили образованието си, по-точно дали са им дипломи за пред хората, в наши или съветски вузове по времето на Сталин и Суслов... Прилежно са се старали да бъдат точно копие на покровителите си и са станали такива. Те и за това са били в Съюза всъщност /в Съветския Съюз имам предвид/. Те имат дипломи за преданост, а академиите им, посочвани в биографията им, са необходима подробност. Като става дума за преданост, да не забравяме, че идеологът в момента и бивш министър на вътрешните работи Димитър Стоянов всъщност спешно беше доведен от Съветския Съюз, недозавършил, но е „наш” човек. С дадени 30 - 40 години несменяемо на върха, обградени от специалисти във всички области, нашите висши началства добиха някои навици, а понякога и вид на държавни мъже, но от добрата козметика те едва ли станаха добри държавници. Да добият акъл от „големия брат от Кремъл” - да. Но не и държавници на Народната ни Република! Умело подражават, редовно се престарават, както в поговорката "По-католици от папата". Трудно е да се прехвърлиш от партизанлъка, където всичко е в черно-бяло, в политиката. Това е наука, наука за възможното. Добре, че дойде Горбачов да ни го напомни това. Та нашите управници компенсираха успешно липсващите им данни по най-високо котиращия се метод: сервилност и послушност и заздравиха властта си. Прекопираха всичко от сталиновата империя: концлагери, колективизация, Държавна сигурност, безпогрешността на Партията. Някой ще каже: да, но след Червенков имаше затопляне, Априлски пленум, Живков… Ако се изключат новите лозунги и новата Конституция по-късно, Живков и компания не се оказаха по-добри, но по-различни бяха. Мръсната работа я свършиха тези преди тях - или част от нея. Живков се оказа много точен изпълнител, но и хитър. Създаваше чувство у нас, че сме самостоятелна страна, която просто има много силен безкористен съюзник. Живков е човек с чар. Присъствал съм на срещи с него – той е усмихнат и приятен събеседник. А дали знае, че 24 часа преди него биячите от КДС претърсват всяко кътче, и правят списък на всички, които ще присъстват на срещата, и се държат с хората сякаш у всеки са открили пушка с оптически мерник… Но сигурно този детайл е оправдаем - все пак държавен глава. Изобщо в присъствието на Живков оставаш с впечатлението, че е един добродушен човек, контактен е, понякога този добряк обича малко да се пооплаче от някои лоши неща, които му пречат да върши добро. Просто да го съжалиш. Всъщност той сигурно би бил не лош кмет на някое селце, просто го виждам на пейката пред кръчмата на моабет с наборите си, провождайки с поглед минаващите булки. И хората на Живков - хората на висшия ешелон - в мнозинството си изглеждат все така. Простовати, народни люде. Но само изглеждат народни до момента, когато свалят каскета и седнат в дългата черна лимузина. Има и образовани, интелигентни граждани горе, в партийните върхове. Те са заети с това да привеждат в приличен вид идеите на баш началниците. Привилегии - според ранга и за тях. Много големи. Съгласни са и имат картбланш практически за всичко. Та нали без тях тези по върха ще се почувстват доста неудобно. И те имат нужда да бъдат обслужвани, нали? Ало?
Р. Узунова: Да, чувам…
К. Каменов: Не са забравени и „нашите” деца. Разбирате за кои деца става дума. След шумното премахване на привилегиите за приемане във вузовете на тези деца, започна да се говори: "Ами и без привилегии ще ги изкарваме, достатъчно силни сме за това." Ако не ги прати в чужбина да се изучат. Другарите са достатъчно силни. Имат си закони, войска, милиция, Държавна сигурност, вътрешни войски. Това е грубата сила. Имат икономическа сила: работници, затворници, трудоваци. Всички българи плащат данъци, без да знаят за какво всъщност се харчат - секретни разходи са това. Дават членски внос и всички партийци – от либийските ни гастарбайтери до хората от художествената интелигенция, прославящи България по света. Защото ако не са партийци, ще им е по-трудно да са творци. Сещате се, че партийната „компания” се оформи като отделна класа. Интересна класа, възпитана като слуги на "големия брат" от изток, но и като жесток диктатор на народа си. Но да не се бърка с ”диктатура на пролетариата” - това го има само по книгите и е друго нещо. Всичко е свързано. Ако искаш да мачкаш с ботуши и да се возиш в Мерцедес и личен самолет, трябва да умееш да целуваш ръка на този над теб. Лошото обаче е в това, че подобен манталитет вече започва да става национална черта. Прониква и в обикновените хора. Пълни са улиците ни с хора зли, агресивни, готови за скандал по най-дребен повод, грубияни. Това са същите тихи, смачкани душици от цехове, кантори, учреждения, раболепно увиващи се пред ведомствените си тирани... Това сме ние - не всички, но за жалост, болшинството от нас. Такива ни харесват от горе - нашите началници. Малко се отклоних, моля за извинение. Да се върнем към новооформящата се класа на партийно-репресивната ни прослойка. Но какво е класа? Според мене - група хора, която може да присвоява труда на друга група хора благодарение разликата в положението, което заемат в обществото. Цитирам по памет, разбира се. Ние сме учили, че класата е група хора обособена, икономически независима, защитена от законите, притежаваща реална власт - става дума за управляващата класа. Аз мисля, че партийно-милиционерската върхушка у нас добре се вмества в тези определения. Хора от партийния хайлайф твърдяха пред мен, че тази върхушка, тяхната, спокойно може да съществува самостоятелно. Има средства за производство, работна ръка например: затворници, трудоваци; има си законодателни органи и изпълнителни органи. Та дори банката е в ръцете им заедно с чуждата ни валута. Никой не може да контролира тази компания от народни „избраници”. Те са над законите. Груб терор нямаме - той е рафиниран. Той, терорът, почти не е нужен: цялото ни общество е инфилтрирано от платени доброволни доносници на всички нива. Както се казва в една пиеса на Иван Радоев - "днес доносниците са мнозинство." Към това добавете и автоцензурата, която ни инжектират от детство. Всичко по-различно се смачква в зародиш поради целесъобразност. Страхът е ежедневие. От него се ражда апатията. Хората са горе-долу нахранени, по телевизията - американски филми и сериалът "Октопод" може да видим… Хляб и зрелища има. Всичко е спокойно. От време на време имаше раздвижвания: я в Унгария, я в Чехословакия, но танковете не си поплюват и отново настъпва тишина. Изведнъж обаче в добре ограденото, спокойно блато отново се размърдваме. Най-страшното за шефовете от Партията е, че това размърдване се инициира от Москва - досегашният брат и закрилник. Ситуацията се променя много. Бащата на кибернетиката Норберт Винер беше казал, че интелигентният човек се познава по способността правилно да реагира на бързо променящата се обстановка. Точно при такава обстановка партийното ръководство се обърка. Властта на Живков и компания /…/ на телата и гротескни формули на това объркване. Справка: от партийните документи и различни постановления от последната година през криволиците на печатната гласност, та до случая с Кеворкян заради думите на съветския академик, гостувал в предаването ни "Всяка Неделя". На /.../ от партията беше дадено да разберат, че може да са по-малко сигурни и повече мислещи хора. И се разбра, че това ги затруднява. Това затруднение и неразбиране ги уплаши и те станаха жестоки. Т.е. жестокостта на парфюмираните досега ученици на Сталин и Берия изплува, а пък хитростта им помогна. Как ли? Ето как: довчерашните слепи прислужници решиха да сложат фрака на самостоятелна политическа личност, използвайки зеления светофар от Москва. Нашите политици се насочиха не към ХХІ век, както се опитват да правят примерно Унгария и Полша, а към `50а година или към `70а. Толкова е удобно! Свикнали са с ежедневния лукс, заобиколени са от предана охрана, устроиха децата и внуците си добре. Какво повече им трябва? Ама някои би попитал: а държавните интереси? Нашите политици са обикновени хора, както стана ясно. Необременени с високи идеали, въпреки, че ги декларират. Децата, някой имот, привилегиите - и това е. Емоционално добре са. А където има много емоции, обикновено разумът е малко. Казват, че това е вредно за държавните дела - малкото разум, но ако разумът е малко, действието ще е в повече: репресии, тормоз… „Започнали са да никнат независими дружества, и профсъюзи, и клубове?! Е, ще ги смачкаме!". Искат гласност – да! Изменя се терминологията на вестникарските заглавия, освобождава се народът от манифестации. Започва смела, открита дискусия за … „Черните петна в българския футбол”! Гласността си има граници. Пак независимите дружества обаче досаждат, мътят водата. Лошото е, че не нарушават никакъв закон. И в Съветския Съюз ги има стотици такива независими дружества, и не формално. Докато по партийните върхове се усукват и чудят, долу – т.е. КДС и средните ведомства действат вече. С озверението и отмъстителността на куче, застрашено с отнемане на кокала. На разположение на изпълнителната власт са и прокурори и съдии. „Законът не е важен, важното е да смачкаш тези, дето много знаят.” - това е израз на униформен служител от МВР. Действа се като по филмите, които сме гледали за безчинствата на фашистката полиция преди светлата революция от 9и септември. Сякаш нещата се повтарят. Човек без да иска се сеща за думите на френския революционер отпреди 200 години, не помня името му,… та той беше казал нещо, че „ /.../ на революцията изяжда децата си.” Май и у нас, ако е имало революция, тя е изяла всичките си деца. Та у нас си го има всичко: от незаконно арестуване и седене в студени килии до изгонване зад граница. Специално внимание на интелигенцията. Тя не е на почит. Още от Сталин, през Хрушчов, та до Брежнев. Да, могат да кокетничат с нея, но само с „нашите” хора. Другите - за тях са приготвили изненади като тези от 5и май тази година следобед. Но да сме наясно: истината за комунистическата власт може да бъде разбрана. Разбираме и че те имат какво да губят. Естествено е да се борят с нокти и зъби, та макар и срещу беззащитни хора. Така са научени. Разбираема е уж безпричинната озлобеност на властта. Това е реакция на гузни хора, изплашени от перспективата да отговарят за безобразията, които са извършили и вършат в момента. Може всичко да се разбере, но не бива да се забравя, за да няма още бели петна в историята ни. Живковизмът у нас си отива. Това става по обективните, верни закони на развитието. Въпреки хайките, тормоза, арестите и замаскирания терор. И накрая не трябва да забравяме, че вместо да чакат преустройството да дойде неизвестно откъде, будните хора и сърцатите хора на страната ни, въпреки че засега почти всичко е срещу тях, действат: за да станем наистина цивилизована държава. Убеден съм, че с тези точно хора трябва да се гордеем сега, да им благодарим и ако не можем реално да им помогнем, поне да не им пречим с думи или действия. А подбудителите, извършителите на недостойната гавра с български граждани… времето ще реши каква е вината им /и собствената им съвест - да се надяваме/. Край на текста.
Р. Узунова: Благодаря ви, Камен Каменов.
(8.05.1989 г., ролка № 192)
Кампания в подкрепа на Откритото писмо на поета Дамян Дамянов срещу Румяна Узунова
Разказ на Камен Каменов
Женски глас: Губи Ви се гласа, просто заглъхва на моменти… Да ви е близка слушалката…
Камен Каменов: Става дума за няколкото материала, които бяха отпечатани в периода от 19 октомври до 23 октомври тази година в „Литературен фронт”, който вече имате, „Работническо дело”, „Отечествен фронт”, „Вечерни новини”. Последното, което прочетохме, е от снощи, понеделнишки „Вечерни новини”, дата 23: Авторите на два нови материала под общото заглавие „Ние сме с теб, поете!” са Румен Балабанов и ген. Александър Карастоянов, д-р на историческите науки. В материала на Румен Балабанов - мисля, че е читател,… ето няколко цитата от Румен Балабановия материал: „Толкова за тези, които искат да печелят слава, а може би и валута от чужд прочит на свои произведения” Друг цитат /става дума за някои „грешки в мисленето” и т.н./: „… Обществено-политическото развитие на една страна не е застраховано от грешки и трусове. Тези грешки бяха предвиждани и признавани от българските поети и писатели по различен начин. Малцината „богоизбрани” да ни отворят очите не позволяват на тези, които мислят по друг начин от техния, да кажат своето мнение.” – става дума за журналистите от „Свободна Европа”, те били „богоизбрани”, нали, така ги нарича… „Поетът Дамян Дамянов е лишен от тая … истина”. Друг цитат: „В исторически аспект българският поет е свикнал да го заплашват и дори да бъде…” Това са цитатите от Румен Балабанов. Ало?...
Женски глас: Чувам Ви. Да. Това са – всички – цитати от вчера? Ало?!
К. Каменов: Сега няколко цитата от материала на ген. Карастоянов. … „Дамян Дамянов в това писмо”… Той казва, че „всяка дума на поета ехти като изстрел, отправен към злото, всеки стих ехти като залп срещу злото!”
Женски глас: Ало, Ало… Бихте ли повторили, заглъхвате…
К. Каменов: По повод ДамянДамяновата … „ всяка дума ехти като изстрел срещу злото, всеки стих ехти като залп срещу злото.” Веднага след това, обаче, на една и съща страница казва, че тоя нежен лирик, изпълнен с толкова много доброта и финес, има предостатъчно основание да отправи плесниците си – снаряди към „онази неканена дама, която се стреми да играе … роля из софийските улици.” Тука прави впечатление генералския начин на писане – с много изстрели, с много снаряди… Друг цитат: „Нека Дамян Дамянов да съхранява в себе си добротата…”
Женски глас: Ало!... Само за секунда спрете.
К. Каменов: Друг цитат от писмото на ген. Александър Карастоянов, което е озаглавено: „Честно, смело, искрено”. Цитат: „Поетът Дамян Дамянов е съхранил в себе си добротата на времето, останал е честен, за да може с такава епична ярост да ненавижда злото.” Мой коментар: останал е честен - да, но може би само е „останал” някъде в `50е години… Друг цитат: „В нашата столица се провежда Европейски екологически форум. И това е чудесно!” Това заключение и информиране на публиката какво става в столицата от страна на генерала предизвика много смях… Но както и да е… Накрая генералът заявява: „Аз и моите приятели сме с него – с Дамян Дамянов!” Ами как биха могли да не са с него?! Във всеки материал на „Новини” има един пасаж – от редакцията, нали…
Женски глас: Ало?!… - пак в „Новини”, нали?!
К. Каменов: Пак в „Новини”. Ето едно малко пасажче, от редакцията: „Научихме, че в дома му, става дума за дома на Дамян Дамянов, са се обаждали да го поздравят: философът Здравко Тунов, Митев, представители на Градския съвет на Профсъюзите в Смолян, Коста Странджев, Иван Цветков, Васко Жеков, Георги Тъпчев, Никола Инджов, Славчо Първанов, Гинка Стоева, Петър Павлов и много други.” Кои са те, никой не знае! Прави впечатление, че най-сериозните, силните – ако може въобще да са силни тия материали, са отпечатани в органа на ЦК на БКП „Работническо дело” и в органа на Градския комитет на Партията „Вечерни новини”. Чувате ли? … Добре… За „Новини”: Главен редактор на „Новини” е Васил Гаджанов, който доста дълго време и доста успешно води програмата „Лъч” – това е милиционерската програма на Българска телевизия, и той доста активно се бори с нелегалните продавачи на автомобилни вентили и т.н. Доста витиеват, начетен човек е всъщност Гаджанов. Всъщност той беше зам. главен редактор на „Отечествен фронт”, и в момента, както ви казах, е шеф на „Вечерни новини”. Това е просто за изясняване на …
Женски глас: Ало, ало?!… Намеси се друг разговор… Затворете… Включвам…
К. Каменов: Генералът, ето тука пише, че Румяна… Така, продължаваме… Та ставаше дума за генерала, и ако знанията ми отговарят на действителните, той трябва да знае и да си спомни, че и неговото семейство е понесло в достатъчна степен последиците от сталинизма и подобна идентификация и изравняване на Партия с Родина… Става дума за ген. Карастоянов, син на Георгица Карастоянова, която е участвала във ІІ световна война на страната на Съветската армия… Чувате ли ме?... Има голяма вероятност хора като ген. Карастоянов, Румен Балабанов и другите посочени дотук, и Дамян Дамянов, когато перестройката, преустройството дойде, дали те със същата такава жар, със същия патос ли ще се включат вече в преустройството? Едва ли…, но няма да се учудя, ако тогава пък не започнат да пишат тогава хвалебствени статии за задграничната, … за българската редакция... Същото е характерно за нашата тотална безгръбначност, която явно доста добре … ни е присадена. Става дума много често във всички тия материали, даже в материала на „Отечествен фронт”, извинете – на „Работническо дело”, … но… е прав, което за съжаление не са признали тука… много се набляга …
Женски глас: Ало, ало, ало! Заглъхнахте!
К. Каменов: Прави впечатление в тия всичките издания – от 19и до 23и октомври, някои от тях не са признали просто, правят се едни такива забележки относно „постановката на гласа, артикулацията” и други технически детайли в предаванията на западните станции. /…/ да го коментираме тук. Та западните станции явно нямат огромния избор от кадри, както партийните медии. Партийното Радио винаги може да намери…
Женски глас: Ало, ало?!… Загубихте се!…
К. Каменов: Става дума, че за разлика от партийните ни медии, западните станции нямат възможност за такъв голям избор на кадри. Радио София например винаги може да намери випускници от Театралния институт ВИТИЗ за говорители. Това и прави. Но факт е, че българските редакции в чужбина нямат такъв богат избор. Знаете ли, даже си представих една „фантастична” смяна на журналисти – от Българска телевизия да отидат в западни средства за масова информация…
Женски глас: Ало!… Загубих Ви!…
К. Каменов: Представих се журналисти от Българското радио или от Българската телевизия да отидат на работа в чужда радиостанция или чужда телевизионна компания. И си помислих: „А колко ли от нашите журналисти, които са свикнали в общи линии да повтарят директиви, ще издържат на работата там?!” Това в кръга на шегата, разбира се…
Женски глас: Понеже много слабо Ви чувам, аз спирам!...
(24.10.1989 г., неизлъчено, ролка № 81)
Коментар на Камен Каменов
Камен Каменов: … Вие повдигнахте, всъщност не е повдигане, но дадохте една интересна идея: за независимите дружества. И доколкото си спомням, въпросите бяха формулирани горе-долу така: защо сега, а не преди пет или десет години?...
Румяна Узунова: Първият беше: Какво знаете за тях? След това: защо сега възниква този феномен?
К. Каменов: И какви са, внесени ли са или е българско изобретение, независимо от вън?
Р. Узунова: И кои от тях смятате за необходими и кои за излишни?
К. Каменов: Мисля, че много пространно ще стане, ако обърна внимание на всичко…
Р. Узунова: И включвам машината. Камен Каменов? Румяна Узунова се обажда от радио “Свободна Европа”. Бих искала да говорим с Вас за една доста широка и неизяснена тема в България, ако става дума за нея, за онзи социален феномен, който вече се развива като верижна реакция във всички източноевропейски страни и в Съветския Съюз, а именно възникването на независими сдружения, сдружения на хора, обединени от общи идеи, професионални интереси, обединени от желанието си да подпомогнат процеса на преустройството, да защитават правата на граждани на ХХ век на съвременна Европа, да отстояват верските си убеждения, да опазят, да речем, природната среда или пък да седнат заедно и да си изприкажат онова, което мислят и то по начин, различаващ се от казионните изказвания. Бих искала да ви попитам първо: Какво знаете за независимите комитети, дружества, общо - за неформалните групи в България?
К. Каменов: Ами, вижте, за неформалните групи - да ги наречем със събирателно неформални: знам за Дружеството за защита правата на човека, всеки знае за него. Знам за Дружеството за защита на религиозните свободи. Знам за Дружеството на турското малцинство. Тука има един проблем: липсата на достатъчна информация. Ето сега аз и доста хора знаем за съществуващото Дружество “Екогласност”. Упрекът ми е, ако мога да си позволя въобще упрек към вас, това е, че за това Дружество ние знаем твърде малко, защото бяха излъчени един - два материала, не повече, доколкото си спомням…
Р. Узунова: Интервюто с Петър Слабаков чухте ли?
К. Каменов: Чух го, но вижте, то беше излъчено така, че малко хора успяха да го чуят. Направете пак да се излъчи.
Р. Узунова: Добре, ще видя какво може да се направи.
К. Каменов: Така че това, което знаем за дружествата, не е чак толкова много и фактически тези, които ги изброих, са единствените, за които знаем. Носят се слухове – това е единствения начин на разпространяване на информация, че има и други, но знае се, че вратите са добре заключени и ние нищо повече не можем да разберем.
Р. Узунова: А как мислите, защо именно сега възниква този феномен, а не, да речем, преди пет или десет години?
К. Каменов: Ние говорим за независими дружества, но нека първо да уточним терминологията: Що е независимо дружество? Ще си позволя, може би малко прибързана, малко неточна дефиниция, но можем да приемем, че са обединения на хора /говоря за тези дружества - това са обединения на хора/ извън държавните институции със собствени финанси, собствена организационна структура и водени от еднаква цел. Ако смятате, че такава дефиниция е приемлива, нека да я използваме като база, като ...
Р. Узунова: До уточняване на по-добра, можем да я приемем - и то по-пълна, по-обхватна. Бихме могли да я приемем като основа…
К. Каменов: Да. Така. Лично според мен, такива дружества биват легални – в съгласие със законите, и нелегални. Легални - примерно еколозите, колекционерите, дружества за човешки права, религиозни, спортни; а нелегалните - съответно това са терористите, политическите партии в някои случаи. Като пример може да приемем, че едно неформално дружество е Мафията или партизанските движения. Има промяна в статуса им понякога - например политическа партия идва на власт и става държавна институция, вече не е неформално дружество. Като пример да вземем БКП. Такива, които от нелегални стават легални, например „Солидарност”. У нас и в социалистическия лагер изобщо има понякога, в практическото използване на определенията нелегален или легален, една такава доста размита граница. Сигурно това е естествено при недемократичните страни и в лишени от правни гаранции държави. Чието име е парадокс: самостоятелни, а пък държавни - тайно или явно. Например ОСО-то в България, спортните дружества, Комитета за опазване на околната среда /говоря за държавния Комитет/, те са по форма независими, но фактически са държавни, доколкото са несамостоятелни.
Вие задавате въпроса: защо сега, а не преди десет години. Това е естествено. Преди десет години помните какво стана. Говоря десет години приблизителен срок. Преди десет години /и повече/ имаше Чехия, малко по-назад ако се върнем, имаше Унгария. Те също започнаха неформално. Но имаше и здрава ръка тогава. Помните, че Брежнев и Суслов изобщо не даваха никаква възможност за разговори. Те предпочитаха монолога. Просто това дълго време на стагнация беше деформирало до голяма степен и хората. Това промиване на мозъци... Ние бяхме абсолютно обезличени; казвам бяхме, а до голяма степен сме и сега. Ние бяхме “винтчета”. Тая терминология, която вече подлежи на масова критика и осмиване, тогава беше канон. Плюс това, неформално дружество при нас се считаше за нещо нелегално и в контекст - нещо противозаконно. Ние имахме толкова време идентифициране на власт с народ /и сега го имаме, няма какво да го крием!/. Всичко, което беше различно от мнението и действията на властта, естествено се смяташе за престъпно. После - помните ли времето, когато се борехме с космополитизма? Това беше нещо, за което можеше и в затвор да се влезне. Ние си бяхме затворена система - социалистическия лагер, и естествено е всичко, което идва от вън, да спира на границата, вкл. и независимите дружества. Тука има нещо парадоксално, че вижте… казах и одеве: БКП е била някога неформална организация на хора идеалисти, обединени от високи цели. Казвам го това като син на баща, който се е борил в редовете на тая партия. Както виждате, впоследствие нещата твърде много са се деформирали, за да се стигне дотук. Това е едно натрупване… Като има и един друг момент: имаме една известна икономическа стабилност в България. Доста дълги години беше това. Неделният телевизор, пантофите – те са вече осигурени. Човекът е сит, а ситият човек е естествено, ако няма по-широки интереси, да се затвори в себе си. Ние не сме като поляците, които са доста експанзивни, просто са с по-друг манталитет. Не сме като унгарците. Ние сме хора тихи, хора доста смачкани и много често, ако нямаме катализатор отгоре /говоря за властта/, той ще дойде отвън. Ето тези фактори се събраха… Вече и информационният поток дойде и при нас...
Р. Узунова: Следващия ми въпрос всъщност беше: Как смятате, това явление привнесено отвън ли е, или би възникнало в България, защото е специфично за историческия момент, и би се появило независимо от външния опит, от външния пример?
К. Каменов: Да, да. Може би, без да исках, Ви отговорих и на този въпрос. Знаете ли, ами няма нищо, което да е наше изобретение. Искам се доуточня: ние сме взаимно зависим свят, взаимообвързани сме. Даже и независимостта често пъти е само юридическо понятие, но това е друга тема. Това не е наше изобретение, повтарям, това е нещо, дошло отвън. Нещо, което трябваше да дойде с хора като Горбачов. Тяхното идване беше подготвено от Чехия, през `68а; беше подготвено преди това от Хрушчов. Трябваше да дойде Горбачов и неговият екип: хора грамотни, хора интелигентни, хора искащи да вървят напред, а не да тропат по масата - за да може да се разтвори малко “желязната завеса” и оттам вече, заедно с това разтваряне, да дойде и по-топъл въздух. Точно за това ние сме взели тези дружества ... Те са нещо, което винаги е съществувало. Ние просто сме го взели, понеже атмосферата ни в момента е по-топла, позволява да разцъфне такова дружество, то да се развива. Всичко при нас е било готово. Ние сме го имали, може би, но железният похлупак беше страшен.
Р. Узунова: Вие казахте, че атмосферата е по-топла, но доколкото виждам, до колкото чета вестници, и доколкото мога да усетя в разговори с участници в тези независими дружества, организации, сдружения и т.н., отношението към тях е подчертано враждебно. В тази светлина, как виждате бъдещето на тези независими сдружения, на тези неформални групи?
К. Каменов: Това, което казвате, е така, но за хора, които живеят в един доста по-цивилизован свят от нашия. Дори и това, което става в момента, все пак е някаква стъпка напред. И нещо, което е доста интересно ..., не, то не е интересно, но при нас се явява за пръв път и затова е интересно: тези дружества се политизират постепенно, в добрия смисъл на думата - тука не става дума за дружества, които искат да свалят властта… Това е анахронизъм, според мене…
Р. Узунова: И такива, според мен, няма.
К. Каменов: Да. Възможно е…, инкриминират се, и подобни неща… Но, политизирането идва автоматически, като ответна реакция. Вижте, хората се събират и искат да защитават човешките си права, или искат да се изчисти въздуха над Русе. И какво става? Появява се железният юмрук, смачква това дружество. То много естествено, че реакцията, която ще настъпи сред хората, е: те не търсят виновния чиновник, а вината за това смачкване я прехвърлят на властта, която е в момента. Може би, и до голяма степен, правота!... Не знам дали се изразявам ясно, може би не съвсем конкретно, но в момента ситуацията е такава. Вижте, направиха се такива изказвания в официалната преса - антибюрократични. Изобщо властта се постара да се дистанцира от най-…, от ексцесиите в отношението към тези дружества. Това беше нещо, което още повече направи…, увеличи дистанцията между властта и тези дружества. А това вече е по вина на властта. Нямаше диалог и до момента го няма. В такъв смисъл усилията на властта да се смачкат тези дружества са абсолютно безперспективни.
Р. Узунова: Мислите, че те ще просъществуват, така ли?
К. Каменов: Те безусловно ще просъществуват, те ще разраснат, ще се развиват – по хоризонтала, и във вертикала, защото нека да не забравяме: катализаторът е от изток. Това, което толкова дълго ни замразяваше, сега ни стопля. Посоката е една и съща - поне за България и в този момент, да не се разпростирам в далечно бъдеще. Но тези хора, които днес са мачкани, по същия начин след година, пет или десет, ще бъдат първият ешелон на нашата общественост – не говоря за държавна власт и т. н. Те ще бъдат хората, които ще бъдат в авангарда на обществеността ни. Можем да направим аналогия пак със Съветския Съюз - няма нищо лошо в това, нали?
Р. Узунова: Щом примерът е добър!
К. Каменов: Да, примерът е добър. Ние виждаме как хора, излишно е да напомням името на Сахаров, които до вчера буквално бяха мачкани, днес се оказа, че те са хора за пример. Почти същото, съобразно нашите условия, разбира се, по някакъв друг начин ще бъде, но членовете на тези дружества: от поета Манолов през актъора Слабаков до Босия – този, Николай Колев, поета, това ще бъдат хора, на които ще бъде дадена трибуна. Те няма да бъдат оплювани по най-примитивен начин в най-официалните ни вестници. На тези хора ще бъде дадена трибуна. Те ще защитят идеите си, убежденията си. Ако не са прави, ще бъдат критикувани, ще бъдат отхвърлени или ще бъдат приемани, но тези хора ще бъдат на равни начала с в момента властващата партийна бюрокрация. Това е развитието на дружествата в бъдеще, според мен.
Р. Узунова: Амин! Дай боже!
К. Каменов: Дай боже! Но ние нямаме друга възможност, защото казано беше някъде: “В началото беше словото”, нали?! И всичките диктатори в началото са се плашили от интелигенцията. Някои са я убивали, някои са си правили придворни … поети са си фабрикували. Ето, при нас словото започна вече. Словото го има. Е, ритано, мачкано, но го има. Значи, ние нямаме друга възможност. И не ние, а властващите нямат друга възможност - те трябва да го приемат. Или да си отидат. С това “да си отидат” /понеже ние, българите, много обичаме да се хващаме за думите на дребно/, не казвам, че тази власт, просто казано, трябва да бъде свалена. Не. Просто на нас ни трябват грамотни хора като Горбачов, Рижков и т. н., да не увеличавам количеството примери.
Р. Узунова: Завършихме ли?
К. Каменов: Да.
Р. Узунова: Един момент, да направя сега края… Благодаря Ви, Камен Каменов. Съгласен сте това интервю да бъде излъчено по радио “Свободна Европа”?
К. Каменов: Да, разбира се. Нямам нищо против.
(15.05.1989 г., ролка № 5)
„Декларация на граждани до Народното събрание от 7.05.1989 г.”
Разказ на Камен Каменов
Р. Узунова: Включих машината.
К. Каменов: Ако искате, да го направим като мое позвъняване до вас?
Р. Узунова: Ами,… добре. Добре.
К. Каменов: Знаете ли, един мой познат ме посъветва просто… една интересна идея. Казва: добре си го заработил това, което го правиш, но защо не им предложиш на хората /става дума за вас/ така да стане: че ти ги търсиш /т.е. аз – вас/. Защото, да не излезе, казва, че те проявяват активност и те се молят на наши хора, на българи, да дават информация и да сътрудничат с тях…
Р. Узунова: Ами, вижте. Аз това го правех, защото някои хора искат изрично да се каже, че ние сме ги потърсили. Още по-добре така.
К. Каменов: Още по-интересно, просто по-хубаво е да излезе и от нас малко, не само вие да ни търсите.
Р. Узунова: Да, да, благодаря ви за това. В такъв случай, да започваме.
К. Каменов: Ало? Добър ден. Обажда ви се Камен Каменов от София. Знаете ли, като се разхождам из софийските улици и съм вътре в нещата, реших да ви се обадя по един въпрос, който, струва ми се, интересува не само софиянци.
Р. Узунова: За кой въпрос става дума?
К. Каменов: Може би така ще бъде най-добре. Интересува ли ви такова нещо? Това са случки, адресирани не толкова до софиянци, колкото до хората извън София. Случва ми се да пътувам из България и в купето си говорим за нашите си проблеми, пък и с хората в провинцията, за проблемите на преустройството, знаете го това - българинът политиканства.Често у хората извън София, според мен, в такива разговори кристализира убеждението, че преустройството трябва да се движи – и реално се движи - от тук, от столицата. Обективно би трябвало да е така. Но често не е. Даже е обратното, според мен. Многото неформални дружества, например, поникнаха далече от столицата. Изключая Дискусионния клуб. А тук положението не е такова, каквото си го представят моите приятели от провинцията. Сигурно слушат хората от Карлово, хората от Козлодуй, с които сме говорили тези неща. Та за тях всъщност искам да кажа нещо. Но да не се впускам в общи приказки - просто ще разкажа епизод от софийския делник. Той се случи наскоро - между 10 и 15 май тази година. Т.е. преди няколко дни. Ало? Чувате ли ме? Вижте, пращене има някакво особено, но надявам се, че не става дума за подслушване. Всъщност, няма от какво чак толкова да се плашим. Та, ето го случаят: в „Работническо дело” от 11 май тази година има обстоен материал за работата на Народното събрание. Написаното е пъстро, според новите изисквания за гласност, и така нататък. Явно, за да опровергае факта за безгласността на Народното ни събрание. Вестникът съобщава, че срещу Закона за паспортите имало писмо от граждани. Ще си позволя да цитирам, начало на цитата: „Освен това има предложение от граждани, които изказват становището за евентуални отрицателни последици /възпроизвеждам част от писмото/, които биха могли да настъпят в резултат на либерализирането, както се изразяват те, на паспортния режим: като сочат изтичане на квалифицирани кадри, намаляване на резерва на работната сила, улесняване на извършването на валутни и митнически престъпления и други. Във връзка с това те предлагат да се въведат редица ограничения за издаване на задгранични паспорти. Всички тези съображения бяха обсъдени от Законодателната комисия и ние смятаме, че отделни изолирани случаи не могат да бъдат основание за ограничаване на правото на гражданите да получават паспорти и съответните визи.” Т.е. разбираме, че в Народното събрание имаме несъгласие с този Закон за паспортите. Това несъгласие е отхвърлено. Но какви са били тези разтревожени граждани?! Не са посочени. Тяхна си работа! Даже и да ги има, нека си кажат мнението. Внимателно прочетох вестника от 11и май – но нищо не разбрах за друго писмо до Народното събрание. На големия враг - българския гражданин - то беше прочетено своевременно и по радио "Свободна Европа". Сигурно не е стигнало до нашите средства за информация споменатото Обръщение.
Р. Узунова: За кого, за какво става дума?
К. Каменов: Става дума за Обръщението, което нашата българска редакция, тоест вие прочетохте - за предложението от български граждани за реформи.
Р. Узунова: Става дума за Декларацията, подписана от български граждани, български интелектуалци и адресирана до Народното събрание?
К. Каменов: Да, за нея става дума. Но, според нашите вестници, такава Декларация въобще не е постъпила. И сигурно не е стигнала до там.
Р. Узунова: Стигнала е. Тя е била предадена лично в канцеларията на Народното събрание от председателя на Дискусионния клуб.
К. Каменов: Да, да, разбирам. Аз с известна нотка ирония го казвам това, защото за тази Декларация не прочетохме нищо. Поне за сега. Може би някъде е отпечатана. Може би някъде нещо прибрано по вестниците, но и до този момент хората нищо не знаят за тази Декларация. Но както и да е.
(Декларацията, заедно с подписите, е внесена в деловодството на Народното събрание на 7.05.1989г. около обед от Александър Каракачанов и Деян Кюранов. 16.05.1989 г., ролка № 348)
Разсъждения на Камен Каменов
Камен Каменов: Приключи с победа стачката на Петър Манолов. Бяхме осведомени своевременно от "Свободна Европа", както бяхме осведомявани за всичко, което беше обявено за несъществуващо от властващите в България. Сигурно доста от нас бяха учудени от гласовете в защита на Петър Манолов, чрез него в защита на прогресивно мислещи българи. Гласове буквално от цял свят - и на обикновени хора, и на определящи световната култура творци. Всичко това е добре. Не сме забравени като нация и някак си неудобно става на човек за признае, че в самата България процентът на осмелилите се да изкажат съгласие с Петър Манолов е нищожен. Ако направим груба сметка се вижда, че не повече от стотина души се осмелиха да се подпишат под протеста пред властите. Прави им чест на тези хора. Нека не бъда обвиняван в черногледство все пак. Но в България живеят девет милиона, от тях поне пет милиона в активна творческа възраст. Не особено добра равносметка, нали? Всички знаят какво става у нас, не са съгласни с това - и все пак - около сто човека! Причините? Това не е дебелокожие, не е липса на информация, не е резултат от промиване на мозъци, правено впрочем доста успешно. Причината е страх. Страх, успешно развит у нас и породил се естествено. Породил, извинете, естествено безразличие, равнодушие, егоизъм, готовност да угодничим. Страхът, на който сме научени през изтеклите 40-ина години. Страхът на винтчето, на дребната риба. Явно сталиниската система, с която уж сме се разделили у нас, съвсем реално действа и успява да всее страх и убеденост в безполезността на отделния човек. Дали сме отишли по-напред от 50-те години в това отношение - отърсването от страха? Ние все така се страхуваме от "Малкото диктаторче", безименния чиновник, от началника на неотопления влак или истеричната медицинска сестра. Свикнали сме да ни ругаят, нагрубяват. И през ум не ни минава, че може и иначе. Защото ако си помислим по-сериозно ще открием, че деспотчетата са силни, защото ние, малките хора им позволяваме. Дали щеше в България да има живковизъм, а не социализъм, ако горе, във висшия ешелон на властта, както се казва, няма твърде много уплашени хора. Да, и там ги има. Всички ние сякаш се страхуваме с някакво нездраво удоволствие от това да се страхуваме. Сталинисткият въздух дали ни оправдава да въздишаме примирено след поредния ритник и да се скрием зад вечерната гроздова със салатка пред цветния си телевизор, добит не без тичане и срещу кажи-речи една годишна заплатка? И така си минават годините и се чудим защо нещо не е наред? Цъкаме завистливо, като гледаме по същия този телевизор как е там в цивилизацията, но сме готови да гласуваме за, когато на партийното или ОФ събрание ни накарат да заклеймим хора като Петър Манолов, или членове на Клуба за поддръжка на гласността или на Независимото дружество, и т. н. Защото ни е страх. Защото знаем, че ако някое милиционерско началство пожелае, и най-благородните човешки пориви и постъпки ще бъдат превърнати не в политически, а в елементарни криминални престъпления. Всеки знае поне един такъв случай. И се страхуваме, и си траем, както се казва. Да, и мене ме е страх малко. Знаете, за това си изказване мога да бъда подведен под отговорност поне по два члена от Кодекса в момента. Казвам се Камен Каменов, от София съм. За сега толкова за себе си. Как мислите, нормално ли се държим, стремейки се единствено ден да мине и подправяйки разговорите си с информация за ония от Клуба, Дружеството в Пловдив, за поета, дето гладува и да чакаме някой от вън да помогне да излезем от калта? Наистина е пикантно да разказваме случки за Тодор Живков, и за поредното усилие на синчето му Владко да се издигне по стълбата на научната и началническа йерархия; но затова, съгласете се, не се изисква мъжество, колкото трябва, примерно, за да се подпишеш под няколко реда, в които открито изразяваш несъгласие с тъжното положение в страната. А добре е да бъдем откровени: Нито Живков и син, нито тяхната компания биха били възможни, ако не бяхме ние... Служещи за тор, за да избуят те. Зная, не всички в България смятат, че пълният хладилник, новите гуми за „Москвича” и датата на заплатата са единствените цели в живота. Именно за това си позволявам да се обърна към съмишлениците, писателите, с тези няколко думи. Сигурно в черните „Волги” и „Мерцедеси” се возят и истински хора. За това споделям тези малко горчиви мисли, дано някой ги чуе и да разбере, че просто сме стигнали до някаква позиция, отвъд която не следва нищо. За това ще предложа на всички, които не вярват, че у нас е така хубаво, както ни го представят платените активисти и критици с намордник: „Приятели, нека да започнем да не се страхуваме! Трудно е, както е трудно прохождане след счупване на крак, но това е единственият начин след време да не се срамуваме пред идващите след нас. За да не повтаряме малко тъжното положение, в което май изпаднахме. Искате ли - от утре да се страхуваме по-малко?” Благодаря ви за вниманието.
(15.02.1989 г., ролка № 80)
И коментар на Камен Каменов
А. Манолова: Камен Каменов, добър ден.
К. Каменов: Добър ден. Бих искал да споделя мисли, мисли, които обмислих внимателно и прочетох информацията за случая „Николай Колев”. И информацията на ББС, и тази на западните радиостанции, и това, което прониква в българските вестници. Когато се разбра, ... Ало, чувате ли ме?
А. Манолова: Да. Почнете от „когато се разбра”, ако обичате, пак.
К. Каменов: Когато се разбра за временното освобождаване на Николай Колев, подчертавам “временно”, сметнахме, че вече е настъпило време на отрезвяване сред българските апаратчици. След вникване в реалната ситуация, благодарение на европейските средства за информация и неофициалната реакция в България, се открива друга картина: 1. Официална реакция в България няма. Това, което се пише, е завоалирано очерняне и явно самореклама на тема демокрация, поне за сега. Нали и журналистите, и те са инструмент, до известна степен, и жертва в ръцете на шефовете си. 2. Николай Колев – Босия беше интерниран законно. Има и такива закони у нас, разрешаващи на милицията да интернира без процес, по административен път. Що за закони са това, нека ги оценят представители на наистина правови и демократични страни. 3. Николай Колев не бил зает с обществено полезен труд. Що е обществено полезен труд? Сигурно такъв е трудът в пълните с чиновници стотици административни сгради? Тези хора скучаят и се озлобяват година след година. Томове у нас са заети да пишат, а не да лекуват – лекари! Официални застъпници на човешките права, които не защитават никого. Такива са например инструктори от ДКМС и БКП, които не знаят точно с какво са заети, но се водят на работа. Има хора завършили, например текстилна техника, а работят в транспорта; хора, които мразят всеки свой работен ден, чувстват се излишни, но не смеят да го признаят, често пъти и пред себе си. Те просто нямат избор, това е истината. Нека не ме разберат неправилно тези хора: те са жертви на отдавна деформираната ни обществена система. Дали техния труд е обществено полезен? Не е полезен! Този труд даже е обществено вреден, съдейки по щетите, нанесени на психиката на упражняващите го и заобикалящите ги... Има хора, рискуващи да излязат от този омагьосан кръг. Различни са и не им е леко. Не съм техен адвокат, опитвам се просто да ги разбера. Те са малко. При нас всичко е така устроено, че да нямат шанс тия хора. За нищо. Социалната ни сфера, за социалната ни среда, извинете, те не съществуват или са престъпници. Случаят „Колев” е просто показан за сплашване. Колев, освен всичко, е от онези, опасните. Той не се води никъде на работа. А пише даже без да има диплом за това. Скандално! Едва ли административните шефове се сещат, че ако всички хора, които са инициативни и които са дали нещо за световната култура, трябва да имат дипломи, то светът щеше да е много по-назад. Извинете ме за малко силното сравнение.
Какво ще стане с Колев ли? Възможно е да му се прикачи присъда по реда: със съд, свидетели и т.н. У нас все още е в сила навика за юридическото мислене а ла /…/ Презумпцията за невиновност не е много на почит у нас. Може да бъде освободен. Всичко е въпрос на случайност, зависи от настроението на съответния началник. Това е положението за съжаление у нас, за разлика от другаде. Но ще почакаме до10и май, до делото и неговото прекратяване, надявам се. А прогрес иначе има. По случая „Петър Манолов” в официалния Комитет нямаше никой за обяснение. Спомням си какво търсене и на секретарки, и на други чиновници падна! Сега се намери секретаря, даде интервю за Колев. Е, оказа се, че нищо не знаел, но и това е нещо. Само че у нас всеки е наясно: партийно-държавните чиновници ревностно слушат западните радиостанции. Те и без това знаят какво предават Радио „София” и Българска телевизия.
А. Манолова: Момент, момент…: радиото и българската телевизия...
К. Каменов: Точно. Да. Разсекретяването на секретаря на официалното Дружество за защита на човешките права, т.нар. Комитет, а може би и неговия шеф – Теллалов, ще се престраши и ще каже нещо при удобен случай. Дано! То не е това, което секретарят на Официалното дружество говори, то предизвика смях. Да, напредъкът у нас се забелязва: доскоро апаратчиците не забелязваха за някакви процеси долу, под тях, сред масите. Сега, обаче, се присламчват към същите процеси, узурпирайки добри дела, които не са извършили, но не са и имали намерение да извършат. Все пак следва да благодарим за готовността на служители от държавния апарат да се върви напред. Вярвам, че и в апарата има мислещи люде. Няма начин да няма. И в Съветския съюз някога се започна оттам. Благодаря за вниманието.
(21.04.1989 г., ролка № 161)
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
