Обръшение на Янаки Петров по радио "Свободна Европа" /7.02.1989/

Кръглата маса

Платформа на СДС

Клубът

Ран и Ът

Публикации

Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

Обръщение на Янаки Петров, поет от Пловдив

Янаки Петров: Аз слабо познавам Петър Манолов като човек. Нямам информация и в какво точно се състои работата и участието му в Независимото дружество. Но Петър Манолов е поет и то един от нашите добри поети. Към неговата съдба аз не мога да остана безучастен. Мене дни и нощи ме измъчва една страшна мисъл: ако в един такъв момент мълчим, ако не вземем отношение, каквото подобава на хора и творци, всички ние ставаме съучастници в едно самоубийство - едно самоубийство пред очите на целия народ, пред очите на световната общественост. Затова аз не мога съм безразличен. Аз искам Петър Манолов да живее и твори! Та колко дълъг и печален е списъкът на нашите трагично свършили поети - трябва ли към този списък да бъде прибавено името на още един български поет?! Затова ми е много странно не толкова мълчанието на Съюза на българските писатели - разбрах, че Любомир Левчев е правил някакви постъпки. Странно ми е мълчанието на поетите от Пловдивската група. Може би мълчанието е удобно. Но ако стане нещастие с Петър Манолов /а той вече 27 дни гладува!/, с какви очи ще погледнем утре своите деца. Не искам подло да мълча, не искам да бъда съучастник в едно самоубийство.

На всички български писатели, които досега мълчат, бих искал да кажа: срамно е да се храним от лихвите на премълчаното, безразличието е присъда не само на Петър Манолов, то е присъда над самите нас.

(7.02.1989 г., ролка № 177)