Разказ пред "Свободна Европа" на Веселин Топузлиев по повод изгонването му от България /27.06.1989/

Кръглата маса

Платформа на СДС

Клубът

Ран и Ът

Публикации

Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

Разказ на Валентин Топузлиев по повод изгонването му от България

Румяна Узунова: Така, включих машината: Валентин Топузлиев, един от координаторите на Независимото дружество за защита на правата на човека в България е току-що пристигнал в Австрия. Свързах се с него по телефона и първият ми въпрос, естествено, е: Искахте ли да напуснете България, доброволно ли, по своя воля ли сторихте това?

В. Топузлиев: Да, по своя воля! Колкото ако ви дадат шест дни да се подготвите и две алтернативи: или да напуснете страната, или да бъдете съден. Ако това мислите, че е по своя воля… Разбира се, аз подадох документи - както е по правилото - по принуда, и ми бяха дадени шест дни да се приготвя да напусна страната.

Р. Узунова: А има ли връзка, Валентин Топузлиев, дейността ви в НДЗПЧ в България за вашето, както разбрах, недотам охотно заминаване?

В. Топузлиев: Разбира се, че има. Това беше основната причина, за да напусна България. Ако трябва да ви кажа точно, бях много пъти викан и разпитван заради дейността ми в Дружеството и накрая ми беше поставен въпроса точно както ви казах от предишния въпрос: да напусна или да бъда съден. По чл. 108 бях предупреждаван два пъти: веднъж за разпространение на програмата на Дружеството, а втори път - за контакта ми с хора с цел развиване на дейност на несъществуващо Дружество. На 19. 02. /1989/, когато за първи път бях извикан на разпит и беше ми направен обиск, намериха Програмата на Дружеството и ми бяха иззети писмата от пощата. Аз ги бях пратил на някои мои лични приятели, за да се запознаят и да видят, че това, което се пише в българските вестници за отделни членове и за Програмата (на Дружеството), не е вярно.

Р. Узунова: От вашата пощенска кутия или от пощата?

В. Топузлиев: Разбира се, от пощенската станция бяха иззети. И ми беше казано, че случайно едно от писмата се е отворило и служителката е видяла, че писмото е било с антинароден характер. И за това началникът на пощата е написал сигнал до съответните служби и те са реагирали...

Р. Узунова: Вие бяхте ли залепили добре пликовете?

В. Топузлиев: Разбира се, че бях.

Р. Узунова: А какво, според Вас Валентин Топузлиев, е сегашното състояние на Независимото дружество за защита правата на човека в България?

Валентин Топузлиев: Ами, аз мисля, че това движение сега, в момента, не може да се спре... Подчертавал съм го и при разпитите, защото съм виждал и знам колко хора идват и си подават молбите, за да влязат в Независимото дружеството… Ало!?

(В. Топузлиев не е брат на о. Благой Топузлиев, макар навярно да имат някаква роднинска връзка, 27.06.1989 г., ролка № 1)