Разговори на Румяна Узунова и Петър Бояджиев с Ибриям Рунтов /30.03.1989/

Кръглата маса

Платформа на СДС

Клубът

Ран и Ът

Публикации

Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

Разказ за смяната на имената на българите-мюсюлмани (Ибриям Рунтов, член на Мюсюлманския стачен комитет за самозащита)

Р. Узунова: Ето, включих.

Ибриям Рунтов: На 14и май 1972 г. в с. Барутин, окръг Благоевградски, рано сутринта цялото село е блокирано от войска и милиция. Целта на това нахлуване в района е да „покръстят” местното население. Селяните правят отчаяна съпротива срещу добре въоръжената армия, която по численост наброява над 5000 души. За сведение: имало и 3 танка и много добре обучени кучета. В това стълкновение намират смъртта си 11 човека. Ето имената им: Неджибе Келхасанова, Емине Ибрахимова, Джамал Ибрахимов, Фатма Кехайова. На другия ден, на 15 март същата година, да, `72а, били убити Кемал Куртов, Ибрахим Калфаджиев, Джамиле Османова, Халил Рахатов, Сервет Печенегова, Салих Калфаджиев, Чесик Келхасанов. По същото време град Доспат също бил обкръжен от войска и милиция. Също са били убити 10 човека: Незаметин Хасъзов, Реджеп Тахиров, Абдула Хаджиев, Мехмед Моллаалиев, Шукри Ибрахимов, Халил Черкезов, Реджеп Карталов, Халиф Ибрахимов, Хасан Дервишев, Халиф Джаферов. Убити имало от с. Любча, Благоевградско, четири човека: Байрям Селимов, Джамал Пашалиев, Савзи (?) Салиев, Джамал Чолаков. От село Драгиново, Пазарджишко, е убит Мухарем Мустафов. От град Велинград - Мустафа Ахмедов. Други 200 човека били ранени. Много семейства са принудително интернирани по различни краища на България. Трети по затворите. Всичко това е станало само за това, че хората отказали да си сменят имената. На 28 март 1973 година същата съдба сполетява и селата: Корница, Брезница, Лъжница и други.

Р. Узунова: От кой окръг?

И. Рунтов: Всички от Благоевградски окръг. Тук искам да припомня, че жителите на с. Корница цели три месеца, в най-големия студ - млади и стари, майки с кърмачета, по цели дни и нощи са събрани на едно място, в центъра на селото, в очакване на нещо добро. По този начин изразявали своето несъгласие срещу диктаторския режим в България, който си поставя за цел да им отнеме насила най-ценното у човека - вярата, името, самочувствието. Конна армия, придружена от много войска разбиват обръча и нахлуват в селото. Започват нечовешките издевателства над мирното и трудолюбиво мюсюлманско население. Там намират смъртта си 4 човека: Хюсеин Караалиев, Мухарем Барганов, Халиф Мустафов-Амидеин (трите имена му казвам - тъй му е прякора, Амидеин) и Мухарем Хаджибекиров, а други десет човека са натикани по затворите. Ето имената им: Халил Бялков - осъден на 12 години затвор, Айруш Хаджиев - 8 години, Хюсеин Сърмалиев - 8 години, Юсуф Сърмалиев - 6 години, Осман Бузев - 5 години, Мустафа Бялков - 3 години, Исмаил Бялков - 8 години и Ибрахим Кесьов - 10 години, от село Лъжница, пак Благоевградско. Всички те излежаха присъдите си в Старозагорския затвор; Байрям Гетов - 12 години и Байрям Дзулев - 6 години, изтърпяват наказанието си в Софийския затвор; а Мухарем Хаджибекиров намира смъртта си в Старозагорския затвор. Над 90 човека са ранени. 60 семейства са интернирани, главно в Северна България. Същата съдба сполетява и с. Долно Изворово, окръг Старозагорски и околните села около Казанлък. В затвора са натикани много хора. Ето някои от тях: Рамадан Ахмедов Рунтов - 6 години, Хюсеин Айрулов - 5 години, Джамал Джамбазов - 4 години, Ибрахим Аленгаров - 3 години - всички от село Долно Изворово, окръг Старозагорски; Кязим Чаушев - 7 години, от г. Казанлък; Кадри Спасиев - от с. Крън, Старозагорско – 3.5 години; Селим Мустафов от Казанлък – 2.5 години; Касим Шукриев – 2.5 години, от гр. Казанлък. Интернирани: Ибрахим Касаджиев, Мухарем Имамов от с. Долно Изворово, Махмуд Махмудов от Казанлък, д-р Шейзатин Махмудов от Казанлък. По-късно д-р Махмудов е осъден на година и половина и изпратен в Белене. След като излежава присъдата си, отново е осъден на 3 години и е изпратен в Старозагорския затвор. Ето някои военни подразделения, които са взели активно участие в този кръстоносен поход на режима: 13 пехотен полк от Кюстендил, военно подразделение от „Червените барети” от Кюстендил, 21 полк от Смолян, 14 пехотен полк от Благоевград, 39 пехотен полк от гр. Гоце Делчев, военни подразделения от Радомир, Разлог и Доспат и около 3000 милиционери, и стотици добре обучени за целта кучета. И всичко това става в Народна Република България само за това, че хората не желаят да се „покръстят”, а уж всичко това било доброволно.

Р. Узунова: А, това, `72а година - тогава „Червени барети” имаше ли?

И. Рунтов: Как няма? „Червени барети” съществуват още откакто идват комунистите.

Р. Узунова: Аха, не знаех…

(…)

И. Рунтов: Ами ето, това е главното, което … По `70а година, дето взимат решения,… през 1970а година... имам сведения - под № 509 примерно, нямам го тука при мен; как…, кои хора взимат участия, министърът на вътрешните работи - Цанев ли, как беше там…, този - Гриша Филипов, нали е бил тогава представител в Смолянски окръг…

Р. Узунова: Ами това е много интересно!

И. Рунтов: Кметове, държавни…, на всичките имената ги имам. Началник ДС Смолян, началник ДС еди къде си, кметът на еди кое си - под номер еди какъв си… започва сменянето на имената…, цялото ръководство се води…, така цялата кампания до края на `85а година..

Р. Узунова: Ама това е много интересно...

И. Рунтов: Ами де да знаех. За другия път! За другия път… Имам го, всичкото го имам преписано, при мене го имам, само че не го нося със себе си. А сега, само за момент, да видя…

(11.07.1989 г., ролка № 383)

Разговор на П. Бояджиев с Ибриям Рунтов, с. Долно Изворово, Казанлъшко

(запис на разговор, който се чува много лошо) „Ибриям Рунтов: Ибрям Рамазанов Рунтов, баща ми е Рамазан Ахмедов Рунтов и брат ми Хасан Рамазанов Рунтов. Не ни дават да напускаме района на селото. Село Долно Изворово, област… околия Казанлъшка. Идва старши лейтенант Николов

П. Бояджиев: Старши лейтенант Николов, от кой комисариат?

Ибриям Рунтов: ... районно управление Казанлък. Той идва последния път и ни даде декларация, която трябваше да подпишем. Аз отказах да подпиша. И в Декларацията писах, че ако е…

П. Бояджиев: Тя от коя дата е ?

И. Рунтов: Идва в петък. Сега, в петък. Коя дата?... 26, 25, значи на 24 вечерта. И той ни донесе една декларация.

П. Бояджиев: Какво пишеше в декларацията?

И. Рунтов: В декларацията пишеше имената ни – съответно българските имена, да не напускаме района на селото. Аз го попитах: „В декларацията наистина го пише, но защо не трябва да напускам селото?” Той каза, че не знаел. Това било по заповед на началника на МВР-то.

П. Бояджиев: На началника от Казанлък?

И. Рунтов: От Казанлъшкото МВР, да. После аз написах под това нещо, в декларацията, че никой не е в състояние да ми обясни защо нямам право да напускам пределите на селото и отказвам да го подпиша. Както и го направих, не го подписах.

П. Бояджиев: Беше ли готов да ти остави копие?

И. Рунтов: Не. Аз му казах, че няма да го подпиша и му казах, че когато били в затвора, трябва да му съставим копие, нещо от тоя род, да се запознаем и ние...

П. Бояджиев: Той не иска да ти даде на тебе?

И. Рунтов: Не. Той каза, че такива работи не се оставяли. Понеже това не е било за нашето или нещо от тоя род, нали, а пък било просто такова предупреждение. Аз казах: „След като няма да оставиш копие за мене, няма да го подпиша.” И направих това, което ти казах, де.

П. Бояджиев: Никакъв документ не иска да ти даде на тебе?

И. Рунтов: Никакъв. След това ...

П. Бояджиев: Същото искаше от Рамадан?

И. Рунтов: Да, ама той ги нямаше в къщи. Баща ми беше на работа. И той каза, че за тях нямало такова нещо. Брат ми можел да ходи на работа, от работа не искали да го спират. Но по-главното е било за мен, аз да не напускам.

П. Бояджиев: А ти къде работиш?

И. Рунтов: Аз работя в Казанлък. Нямам право да напускам района на селото.

П. Бояджиев: А как ще работиш тогава?

И. Рунтов: Ами това нали се пада събота и неделя.

П. Бояджиев: А, ти нямаш право да напускаш събота, неделя и понеделник?

И. Рунтов: Петък вечерта, събота, неделя - и в понеделник може да си ходиш. После ... по джамиите направихме една проверка тука. От тука всички, наброяващи двадесет села, дето има джамии, само в пет села е разрешено - и то само в петък. За два часа се отварят джамиите. В другите села няма, не им разрешават. Затворени са ... и край. Селата трябва ли да ги кажа?

П. Бояджиев: Ами ако има джамия и ако има село..., трябва да го кажеш, да.

И. Рунтов: Ами селата: село Скобелево, нали, ти го знаеш - в Хасковска…, Казанлъшките села:, село Хаджи Димитрово, пак същите области. Село Крън, село Ранина (?), село (?), село Манолово, село Осетеново, село Александрово,… как бяха тия другите села: село Якимово, село Бузовград, село Асен, Сахране, и с. Тъжа. Предполагам, няма други.

П. Бояджиев: В тези села има джамии?

И. Рунтов: Има джамии, но не работят.

П. Бояджиев: Но не ги отварят? Но има ходжа, има човек, който може да ги отвори?

И. Рунтов: Не, това имах предвид - ходжите ги изгониха от тука. Ходжите ги гонят от работа. Например Хюсеин ходжа, който беше ходжа в село Асен, е изгонен от работа и джамията е затворена.

П. Бояджиев: Те, ако дават на населението, то населението ще плаща на ходжата и той пак ще отиде, ще пей?

И. Рунтов: Да. Така е, да.

П. Бояджиев: А те не му разрешават да отиде, но населението може да си намери ходжа, който да отиде..

И. Рунтов: Да, навсякъде могат да си намерят ходжа, обаче не дават…

П. Бояджиев: ... който да отиде да води молитвата. Той може да си работи и друго, като не може само това. Нали така? Той може да си работи и друго, да му се плаща от населението и той да води молитвата. Нали така?! Има я тази възможност? Населението иска и тъй нататък…

И. Рунтов: И другото, което искам да ти кажа: тези, пилотките, нали ги знаеш, шапките. Например в Гоцеделчевска община са забранили да се носят. Само за това, че имало... горе, приличало на фес и който го хванат, глобяват го по 20 лева.

П. Бояджиев: На какво приличало? Приличало на фес?( смях )

И. Рунтов: Защото имало отгоре нещо като папионка... руските пилотки, сините такета…, как им викат - пилотки... или де да знам как… Те са с български държавен стандарт. Те се правят в завод, но в този район, Гоцеделчевския, са забранени да се носят и който се хване с такава работа, се глобява 20 лева и не се допуска в магазин да пазаруват, в автобус да се качват хората - от този район. А не дай си боже да облечеш гащи /шалвари по-точно/. В магазина не се допускат с гащи, в автобус не може да се качиш. И най-фрапиращото, което е: Халил Бялков са го извикали в съвета, в с. Корница, Гоцеделчевска община, викат го в съвета да заведе детето да видят дали е обрязано. И когато той отказва да заведе детето, го глобяват 200 лева! А пък Айше, пак Бялкова, влизат от съвета – партийният секретар и кметът - в къщата й, намират фередже, нарязали го с ножица, и пет чифта гащи също нарязани с ножица, в собствената й къща.”

(И. Рунтов, член на Мюсюлмански комитет за спасение, 30.03.1989 г., ролка № 95)

Андрей Дюкмеджиев

Али Мустафов Хюсеинов

Александър Каракачанов