| Кръглата маса |
 |
Платформа
на СДС
|
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
|
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Биографичен разказ на о. Благой Топузлиев, политзатворник, член на НДЗПЧ и на КЗРП
Румяна Узунова: Отец Благой Топузлиев? Румяна Узунова на телефона. Обаждам Ви се от радио „Свободна Европа”. Никога не съм се виждала с Вас, само съм ви чувала. Пък и голяма част от нашите слушатели сигурно не са Ви виждали също, но са чували за Вас. Затуй бих искала да започнем, дето се вика, от началото: от какво семейство произхождате?
Бл. Топузлиев: Роден съм в семейството на православен свещеник, който в продължение на 50 години служеше на Светия олтар в гр. Кърджали, кв. Гледка. Имам още двама братя духовници.
Р. Узунова: Трима братя ли сте?
Бл. Топузлиев: Четирима сме, но единият е специалист по дизайна, в областта на промишлената естетика.
Р. Узунова: Единственият от семейството, който е тръгнал по друг път?
Бл. Топузлиев: Да, единствения.
Р. Узунова: Какво сте завършили?
Бл. Топузлиев: Механотехникум - средно образование и Духовна академия в София.
Р. Узунова: И след това станахте свещеник?
Бл. Топузлиев: След това - `69а година бях ръкоположен за свещеник в гр. Кърджали и бях до `71а година, април, когато ме арестуваха.
Р. Узунова: Защо ви арестуваха?
Бл. Топузлиев: За това, че в различни разговори с познати, с приятели говорех за необходимостта от демократизиране на нашия социален строй, за разширяване на правата, на свободите на гражданите по различни линии: пътуване, информация... Имаше, наистина, натиск от тогавашния секретар на Окръжния народен съвет, който по линия на Комитета за църковните въпроси отговаря за нас, в окръга. Настояваха да им предадем регистъра за кръщенията, където можеха да научат имената не само на кръстените деца, но и на техните родители и следователно да окажат някакъв натиск или заплахи. Можеше да се стигне до много неприятни инциденти, защото някои от родителите на кръстените деца са и партийни членове, а те по задължения, произтичащи от Устава на Комунистическата партия, трябва „да бъдат непримирими към църковните заблуди”, както те се изразяват.
Р. Узунова: А, имаше партийци, които бяха кръстили децата си, така ли, о. Топузлиев?
Бл. Топузлиев: Да, имаше и такива. В България, мисля, че над 80, може би 90% от децата се кръщават. Това, всъщност, е и най-големият процент.
Р. Узунова: Какво обвинение предявиха срещу вас?
Бл. Топузлиев: Тогава, всъщност, аз… при исканията на тези имена … ние вероятно сме, тогава поне знаех, че вероятно сме задължени да дадем бройката на кръстените деца, ако искат да имат за такива статистически данни. Но тъй като много рязко (ги изискаха) от нас, въпреки че… заявих, че предпочитаме да ни разстрелят, ако трябва, на площада, но ние предатели никога няма да станем. Говорех от името и на другите колеги.
Р. Узунова: И не им дадохте регистрите, така ли?
Бл. Топузлиев: Не. Те казаха, че могат да ги вземат насила. Аз им казах, че ... нека ни арестуват, нека ни задържат, и тогава да направят обиск на канцеларията - църковната канцелария, и тогава нека да изземат каквото им е необходимо; но само в такъв случай! Доброволно ние няма да им предадем регистъра.
Р. Узунова: Какво съдебно обвинение предявиха, по кой член?
Бл. Топузлиев: По чл. 108 от НК.
Р. Узунова: Какво гласи той и какво предвижда?
Бл. Топузлиев: За противодържавна агитация и пропаганда. Съставът е горе-долу с това съдържание: Който разпространява неверни и клеветнически твърдения, които засягат държавния и обществен строй, който проповядва фашистка или антидемократична идеология и прочие, или разпространява някакви сведения,… в този смисъл … може да бъде наказан с лишаване от свобода до пет години.
Р. Узунова: И колко ви осъдиха ?
Бл. Топузлиев: Осъдиха ме точно на 5 години при строг режим на изтърпяване. Най-интересното е, че те съдят за антидемократична идеология, когато искаш демокрация. Тогава се считаше за престъпление - да се иска разширяване на демокрацията в нашата страна. Осъден бях на 5 години, но в Стара Загора, където изтърпявах присъдата си, ми беше дадена и вътрешна присъда за… така, по внушение на началника на затвора, фелдшерът – медицинския, се оплака, че съм го бил нарекъл „конски доктор” и за обида на длъжностно лице по повод на изпълнението на служебните му задължения бях осъден на още 6 месеца… и така станаха 5 години и половина.
Р. Узунова: За „конски доктор”? За това име още 6 месеца?
Бл. Топузлиев: Да. Даже не съм го и нарекъл! Целта беше просто да бъда сплашен. Бяха изминали може би 4, 5 или 6 месеца, откакто бях приведен в затвора, и човек би си помислил: ако на всеки 4 месеца ми даваха и по 6 месеца вътрешна присъда, значи няма да изляза и до края на живота си. Дано се стресне. Разбира се ..., така, всуе беше всичко…. От `71а година Великден – 17. 04. съм задържан и лежах до Кръстовден `76а, 14 септември…
Р. Узунова: А като излязохте от затвора, отец Благой, имахте ли неприятности във връзка с окултната ви служба?
Бл. Топузлиев: Да. По присъда, освен тези 5 години лишаване от свобода, имаше и около 8 години лишаване от права за заемане на такава служба: свещеник. Дядо Варлаам, пловдивския митрополит, както ми е известно, който имаше много добро отношение към цялото наше семейство, си позволи да пренебрегне тази забрана и да ме назначи в едно близко градче, в Стамболийски, близко до Пловдив, за да бъда далече от очите на местната ДС в Пловдив. Но след три месеца вече ДС знаеше, че съм на работа и наложи на дядо Владика да ме освободи поради наличие на такава присъда.
Р. Узунова: Не подадохте ли оплакване за помощ до Светия синод да ви защити?
Бл. Топузлиев: Не. Изчаках да минат тези години - 8 от задържането - и тогава отново писах до моя митрополит. Напомних му, че са изминали тези години, през които, по силата на човешки закони, съм бил лишен от възможността да служа. Изразих надежда, че няма…, че също така ще бъде радостно да ме върне на благодатно служене в кошарата на нашия пастир и началник Христа. Когато той попитал ДС дали това вече е възможно, отпаднала ли е забраната, тогавашният началник на ДС в Пловдив Калудов, който тогава бе началник на Областното управление, генерал Калудов, му е казал, че за мен няма място в Пловдив и Пловдивски окръг. Така продължи още доста време. Така се удължи до 10 години и нещо … и така, 10 години точно. И `81а година, след като заявих, че щом няма място за мен в моята родина, аз желая да се разделим, не очаквам някога да изпитат добри чувства към мен… и заявих пред неговия заместник, че желая тогава да напусна страната…, след това бях назначен вече.
Р. Узунова: А какво мислите за религиозното чувство на българския народ? Понеже пропагандата твърди, че народът не религиозен. Какво е вашето мнение, отец Благой, като работещ в тази област?
Бл. Топузлиев: Аз имам съвсем пресни наблюдения, защото всеки един ден аз съм в църква или сред хората, които посещават църква, или ме канят по домовете си. Имаше един проф. Живко Ошавков, социалог, който провеждаше периодично, през 5 години такива социологически проучвания, за степента на религиозност сред възрастното население в България. Според тези проучвания, които съм чел, официално се заявяваше, че около една трета от възрастното население, т. е. над 16 или над 18 години, е религиозно - разбира се, в различна степен. На мен ми се струва, че този процент е силно занижен. Разбира се, в България има и атеисти - те не са малко…
Р. Узунова: Навсякъде ги има, по цял свят, да.
Бл. Топузлиев: Но това се дължи до голяма степен на атеистичното възпитание - още от детските градини. То е, точно така, това възпитание атеистично е от детските градини, отделенията до висшето образование…, навсякъде задължително се изучават тези дисциплини – диамат, исмат, и навсякъде се отхвърлят - така ги наричат: „религиозните заблуди”; не се дава в българските училища, както е известно, да се преподава дори факултативно, не задължително, такъв предмет…
Р. Узунова: Да, който иска…
Бл. Топузлиев: Да, и би могло спокойно… Една от задачите, от целите на Дружеството, както го замислихме - тъй като аз съм съветник консултант по религиозните въпроси в…
Р. Узунова: Бих искала да ви попитам какво, според вас, са загубили тези хора, които са загубили религиозното си чувство?
Бл. Топузлиев: Вие знаете, сигурно, че Гьоте има една такава мисъл: „Който е загубил имот - нищо не е загубил; които е загубил чест - много е загубил; а които е загубил вяра и надежда - той всичко е загубил!” Свързах всичко това, защото надеждата произтича от вярата, защото св. апостол Павел казва в последното си Послание: „Братя, не искам да знаете за починалите, за да не скърбите както ония, които нямат надежда”
Р. Узунова: Кога за първи път се решихте да се присъединете към Дружеството? Доколкото знам, вие не сте член-основател на Дружеството за защита правата на човека, на Независимото дружество за правата на човека, а сте се присъединили по-късно…
Бл. Топузлиев: Да, така е. Познавах Едуард Генов от затвора в Стара Загора. И когато разбрах, че той е член и основател на Дружеството, го посетих в Михалково, където се беше заселил и тогава още се разбрахме, аз още тогава бях уверен от него, че мога да се считам за член на Независимото дружество…
(Недатирано, но е вероятно интервюто да е взето в първите дни след екстрадирането на Бл. Топузлиев от България; ролка № 352)
Георги Кулев разказва за о. Благой Топузлиев
На 2 юли 1971 г. вестник ”Антени” излезе с една статия, написана от някакъв си Марин Христозов във връзка със задържането на от. Благой Топузлиев. Много години минаха от тогава и не помня много неща, защото статията беше доста голяма, но съм запомнил само едно – „той вече нямаше тази дълга коса, която покриваше раменете му и черната гъста брада, и когато го видели в залата остриган и обръснат, някой от присъстващите извикал: “Боже, колко грозен е бил!” Искам да се спра на о. Благой не защото другите не заслужават това, а защото той е свещеник и как се отнасяше с него управата на затвора. Какво знам и с какво съм запомнил отец Благой? Той беше подлаган на още по-тежък режим. Той престоя няколко години в смъртното отделение на Старозагорския затвор и до ден днешен не мога да си обясня как този божи човек не загуби ума си. Когато го качваха при нас, за да си почине малко след тази инквизиция, той винаги се смееше и казваше: ”Не бива да им се сърдим, те не узнават какво вършат. Даже един ден си спомням, надзирателите му нанесоха побой в коридора на отделението. Всички бяхме заключени и нямахме възможност да му помогнем с нещо и в 18.30 ч. вечерта, когато отварят всички килии за да ползваме тоалет и си налеем прясна вода за през нощта, един от моите колеги му казва: “Отче, тебе те набиха хубавичко. Я кажи сега как би отмъстил за тяхната постъпка.” Той се засмя и отговори: ”Аз и сега мога да ги прегърна така както брат брата прегръща.” Ние се учудихме на думите му. И сега не мога да си дам отговор на въпроса: откъде има тази сила този човек и повярвайте ми, това което мисля за него, е, че той не е роден само да раздава добро на хората, а може би е пратен от бога с тази мисия. (…)
(Недатирано, ролка № 172)
Интервю на Румяна Узунова с Благой Топузлиев
Румяна Узунова: След целогодишна липса на интерес към целите, задачите и дейността на възникналото спонтанно Независимо дружество за защита на човешките права в България, официалните средства в България за масова информация изведнъж насочиха гневен поглед и към Дружеството, и към отделни негови членове. Обърнете внимание, драги слушатели, че този гневен поглед бе отправен не защото печатът самостоятелно се е заинересувал от едно Независимо дружество с цели, напълно в съгласие с постановките от Заключителния акт от Хелзинкската конференция от 1975 г., а защото милицията нахлу в дома на секретаря на Дружеството, конфискува както архива на организацията, така и писателските книжа на Петър Манолов, задържа голяма част от ръководството на Дружеството. И бе обявено на всеослушание, че тези хора се обвиняват в престъпление от общ характер, цитирам: „изразяващи се в това, че в съучастие и съзнателно разгласявали неверни твърдения с цел да създават недоверие към властта и нейните мероприятия.” Публикацията на в. „Труд” излезе скорострелно, два дни след направените арести и по заглавието, драги слушатели, можете да съдите за нейното съдържание: „Борба за човешки права или злостна дезинформация”. Следващият изстрел от наказателната акция дойде от „Работническо дело” на 19 януари тази година, статията е под надслов: „Какво става в България?” и с подзаглавието „Посвещава се на тези, които слушат пловдивския свещеник Благой Топузлиев”. Авторът е Марин Христозов и езикът на неговото писание едва ли може да се нарече достоен. Както и да е! Да речем, разгорещил се е журналистът Марин Христозов в усилието си да защитава партийната кауза, но нали справедливостта изисква и обвиненият да си каже думата. Защо пред обвинителите печатът разтваря широко вратите си, а пред обвинения неохотно се отваря вратата на милиционерския участък? Защо обвинителите могат безнаказано да изригват обвинения, без да се аргументират дори, а обвиненият е принуден да мълчи, защото разговорът, да речем, с един френски журналист, се смята за престъпление? Питам: по силата на кой справедлив закон се смята за престъпление? Тъй като средствата за масова информация не дават думата на свещеник Благой Топузлиев, ще му я дадем ние. А вие, драги слушатели, които имате възможността да прочетете нападките срещу божия служител Топузлиев, а ви е отнета възможността да чуете неговото слово, сами решете кой крив – кой прав. Чуйте сега как свещеник Благой Топузлиев отговаря на отправените към него нападки в статията на Марин Христозов, отпечатана в партийния орган „Работническо дело” на 19 януари тази година.
Благой Топузлиев: До в. „Работническо дело”, копие и до Българската телевизия, и до Международната лига за правата на човека, от свещеник Благой Топузлиев, адрес (…), Пловдив. „Имало едно време рицари, за които било закон на честта да отговорят на предизвикателството, дори когато то изхождало от мерзавец. Пиша този неприятен и нежелан за някои отговор не за да браня своето име и честта на Независимото дружество за правата на човека в България, чието унищожение се цели с постоянните репресии от страна на органите на МВР, подкрепяни от нестихваща напоследък вестникарска канонада. Вестта за арестуването на група активисти от Независимото дружество мобилизира демократичните сили в света, които издигнаха мощен глас в защита на задържаните и незабавното им освобождаване. Този безпрецедентен акт на солидарност с радетелите за човешките права в нашата страна получи нечуван отглас в средствата за масова информация на Запад. Да се крие истината за случая повече не можеше. Произволът трябваше някак си да се оправдае. Наемни драскачи винаги се намират. Съобщението на МВР, в което се споменава и моето име, даде възможност на някои т. нар. журналисти да покажат своите способности. Непридирчив към зловонията, Марин Христозов разравя авгиевите обори на творческата си мисъл, за да се въоръжи с нужните му за победна атака далекобойни средства. Като добър стратег, сигурен в успеха си, той хвърля доволен поглед върху цялата страница на „Антени” отпреди 18 години, търпеливо понесла товара на вестникарския му триумф и решава да нанесе съкрушителен удар с една малка извадка от писаното тогава. Боб Бимън би му завидял на лекотата, с която прескача четири пети от страницата, за да се прелисти на последната колонка. Авторът на пасквили се устремява направо към последното, третото превъплащение, защото не иска по никакъв начин да се узнае истината за него и за едно съдебно престъпление. „Доказателствата са по-добри от разсъжденията”, гласи една японска мъдрост. Затова ще се позова на показанията на самия Христозов за процеса: Във в. „Антени” той пише, че след като съм бил ръкоположен за свещенник, съм се преродил в “яростен враг на материализма и ревностен воин на Христовата вяра“. Струва ми се, че тази е най-високата оценка и награда, която може да си пожелае един клирик на църквата. Всеки християнски духовник би се зарадвал на такова признание. Ако религиозният човек е враг на материализма, вината е у Ленин, който ясно и категорично казва: „Марксизмът е материализъм…, като такъв той е безпощаден противник на религията.” Така Ленин предопределя за всички религиозни хора ролята на врагове на материализма. А Христозов стига до извода: „първото превъплъщение на младия отец започнало, когато се убедил, че материализмът води човечеството към гибел! Но самият той ще загине и само вечните истини на Светото писание ще спасят света!”. Да, убеден съм в това и това е мое право, гарантирано ми от чл. 18 на Всеобщата декларация за правата на човека и чл. 53 от Конституцията на НРБ. Къде е тук моята вина? Второто превъплъщение на божия служител настъпило, когато се отдал на политическа дейност, продължава М. Христозов, сервирайки съкрушителния аргумент, че отец Благой, вдъхновен от /…/ за бъдещи политически и икономически ексцесии в нашата родина. Това вече е обвинение в терор. Новата икономическа политика - НЕП, на Съветската държава през `20те и `30те години също била считана от някои за отстъпление /от латинското ексцесус – отстъпление/, но обезпечи бързото възстановяване на народното стопанство и на неговото социалистическо преустройство. Може ли да се смята за престъпление това, че 15 - 20 години преди Михаил Сергеевич Горбачов предвидих необходимостта от преустройство? Ползвал съм се от правото си, предвидено в чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека и от чл. 54 от Конституцията на България. Къде е тук вината ми? Друго обвинение беше заради твърдението ми, че на Запад в книжарниците могат да се намерят книги на автори с различни, и дори противоположни идеологии. Сега изглежда смешно, но тогава такова твърдение беше квалифицирано като престъпление. М. Христозов преднамерено пропуска всички тези истини по делото и пристъпва направо към третото превъплъщение, което няма нищо общо със съдебния процес, нито с мотивите на съда. Поради това нарекох процеса „съдебно престъпление”. Заради постигането на недостойни цели съдът престъпи чл. 12 от Всеобщата декларация и чл. 50 от Конституцията на България. Потребно е да напомня мнението на Маркс за връзката между целта и средствата: „Цел, за която са необходими неправдиви средства, е неправдива цел.”, т. 1, стр. 63. Това трябва да се помни от всеки съд и от всеки уважаващ себе си човек. На цяла страница в „Антени” и на 200 реда в „Работническо дело” М. Христозов не намери място да посочи, че съм съден по чл. 108 от Наказателния кодекс, а не за криминално престъпление. Позволих си да изтъкна този факт след показанията на Христозов, за да се види ясно, че съм бил осъден неправомерно и с престъпно пренебрежение към чл. 19 от Всеобщата декларация и чл. 54 от Конституцията на НРБ. Което е повод да припомня следната сентенция: „От всички отвратителни престъпления най-отвратителни са тези, които се вършат в името на закона.” Подготвя се същото престъпление към членове на НДЗПЧ, целите на което добре изрази гостувалия у нас френски президент г-н Митеран: национален суверенитет, представителна демокрация, разделение на властта, свобода и уважение към личността. Крайната цел на Дружеството е такава България, която да не дава никому основание да ни пита: „приемливо ли е и до днес един гражданин на Европа да се бои от произвола на установената власт?” (реч на Митеран, София, 18 януари `89а).
Но защо Христозов не пише истината за целите и принципите на Независимото дружесво, а се мъчи да го представи като сбирщина от морално и политически пропаднали личности? Моят идеал е Царството божие на земята, предверие към което е пълното и безусловно зачитане от всички правителства на правата, свободите и достойнството на всички човешки същества, на всички божии чеда. Има много да се прави в това отношение и у нас. Което и оправдава, и налага съществуването на Независимото дружество за защита правата на човека; което е социална гаранция за реалното опазване на човешките права и свободи. Но Христозов и подобните му не искат и да знаят за тези истини. Този, който предава интересите на нашия народ и стремежа му към общочовешките идеали, няма право да се нарича нито българин, нито човек! Свещеник Благой Топузлиев, Пловдив, 22 януари `89а год.
(Малко след 22.01.1989 г., ролка № 48)
Разказ на о.Благой Топузлиев
(…) Румяна Узунова: Малко е неудобно да ви питам, но какво мислите за тази кампания в печата, тази ругателска кампания в печата срещу членовете на Дружеството и срещу вас?
Благой Топузлиев: Естествено, целта на тази вестникарска канонада беше да се хвърли колкото се може повече мръсотия върху личността на тези членове на Дружеството, да бъде в този смисъл Дружеството окаляно, омърсено пред обществеността, но ми се струва, че не се постигна желания резултат, дори и мисля, че е отрицателен. След това, след като писаха и за председателя, и за мен, и за Томов преди това, и за Петър Манолов, и за всичките заедно, започнаха една кампания за провеждане на събрания насилствени по предприятия, учреждения, по низови партийни организации, където са ни заклеймявали като терористи, като врагове на народа, не са… Научих, че на много места събранията са били проваляни от хора, които са поставяли съвсем логични въпроси: какво знаем за тия хора, защо не извикаме някой от тях да ни обясни целите на това Дружество, принципите и така са успявали да внесат нежелано за ръководството на съответното предприятие отношение. Имало е, и разбира се, и случаи, когато за председателя г-н Минев, за секретаря Петър Манолов и за мен са искали смъртна присъда
Р. Узунова: Сериозно?!
Бл. Топузлиев: Да, по снизхождение - чрез разстрел. Изглежда, това разбира се, са само слухове, нямам резолюциите на тези събрания, не знам колко е верно, но така чух, защото нашия народ, оказва все още че е в плен на страха и за това може да бъде манипулиран, докато се плаши.
Р. Узунова: Далеч не всички, далеч не всички…
Бл. Топузлиев: Не, разбира се, слава Богу, далеч не всички. Но една не малка част все още е много уплашена, защото постоянните оръжия на властите са били демагогията и насилието…
(около 13 март 1989 г.; част от интервю от Белград; ролка № 120)
Комюнике на НДЗПЧ, чете о. Благой Топузлиев
Р. Узунова: О. Благой Топузлиев, какво е сегашното състояние на НДЗПЧ в България?
Бл. Топузлиев: Ами, аз съм, т.е. не аз лично, но имайки предвид положението на нещата в България и това, че аз излизам със семейството си на Запад, бях оторизиран, упълномощен от ръководството на Дружеството… и в тоя смисъл мога да ви прочета едно комюнике.
Р. Узунова: За състоянието на Дружеството?
Бл. Топузлиев: Комюнике на Дружеството, да. То е следното. „През последните няколко седмици Дружеството беше подложено на систематични, незаконни репресии от страна на властите. Тези репресии се изразяват в постоянно следене, покани за “приятелски” разговори, визити в домовете, арестувания, обиски, заплахи с уволнения, изселвания и съдебни процеси, натиск да се приеме паспорт и напусне страната, ограничаване свободата на движението, понякога свързана с полицейски домашен арест. Тази ненормална обстановка, създадена от органите на МВР, пречи на Дружеството да реши някои въпроси: като позицията, която Дружеството трябва да заеме по отношение на властите поради липсата на положителен отговор на няколкократните искания за регистриране. И второ: по-обстойно обсъждане и внасяне на евентуални изменения в проекто-програмата на Дружеството, обявена от неговия секретар Петър Манолов. Давайки си сметка за така сложилото се положение, софийската група на Дружеството реши да свика свое събрание на 12 март 1989 г. в 13.30 ч. в дома на г-жа Мариана Златева в София (адрес). За това събрание групата официално беше поканила секретаря на Дружеството Петър Манолов, говорителя Димитър Томов, както и членове от други групи в страната. Изразявайки надеждите за разбиране и законно отношение от страна на властта, домакинята бе изпратила съответно писмо до кварталния отговорник, в чийто район е нейният дом. Но властите предпочетоха да подчертаят своето неуважение към закона и към себе си. Те използваха прокурорите в столицата и в провинцията, които вместо да защитят конституционните права на гражданите, решиха да заплашат десетки членове на Дружеството с незаконна съдебна разправа, позовавайки се на факта, че то не е регистрирано. Между виканите и заплашваните са секретарят Петър Манолов, говорителят Димитър Томов, Диана и Димитър Бояджиеви от Пловдив, Румен Воденичаров, Ева Калчева, Мариана Златева, Владимир Кръстев, Костадин Георгиев, Пламен Николов от София, Георги Кулев от Варна, Цветан Златанов от Мездра, д-р Тренчев и Николай Колев от Стара Загора и др. Освен това, властите поставиха под полицейска охрана домовете на секретаря Петър Манолов и говорителя Димитър Томов. Поради трудностите за комуникация и съобщаване, създадени от властите, неизвестна остава съдбата на много активисти и членове на Дружеството. Във връзка с така сложилото се положение съм упълномощен от управителното тяло на Дружеството, като негов член, да поискам съдействие от всички сродни дружества в Европа, САЩ и Канада. Упълномощен съм също така да предам подробен доклад за състоянието и до съответните комисии към Министерствата на външните работи на страните, подписали Хелзинкските споразумения, както и до съответните парламентарни комисии. До днес Дружеството се е стремяло към чисто вътрешно решение за преодоляване на ненормалната обстановка, позовавайки се естествено на международните конвенции, подписани от българското правителство. Тези наши усилия, за съжаление, не доведоха до положителен резултат. Това стана причина да ми бъдат дадени широки пълномощия, които ще използвам през идните месеци, за да подпомогна българския народ по отношение зачитането на човешките права в страната.” Това е текста.
(средата на март 1989 г., ролка № 116)
о. Благой Топузлиев за създаването, целите, дейността и възможностите за регистрация на КЗРП
Р. Узунова: Отец Благой Топузлиев? Румяна Узунова ви се обажда от радио "Свободна Европа". Бих искала да говоря с вас по един въпрос, с който запознахме вече нашите слушатели, а именно за новоучредения Комитет за защита на религиозните свободи и свободата на съвестта. Ние запознахме нашите слушатели с изборния Протокол, а също така и с целите, задачите и Устава на този нов Комитет, но тъй като вие сте, така да се каже, негов представител в чужбина, а от друга страна дето се казва до вчера сте били в България, до вчера сте живели с тези проблеми, бих искала да ви задам няколко въпроса. Първият от тях е, че това, което прави впечатление, е, че хората, които са основали този Комитет са много млади хора, родени между `46а и `67а година, как си обяснявате това?
Отец Бл. Топузлиев: Това всъщност е един отраден факт. Известно, е че младите хора се отличават с една неподправеност, спонтанно откликват на всяка красива и благородна идея и се залавят с жар за работа. Особено когато това правят вярващи и го правят за доброто на Църквата, следователно за слава на Бога, а и за собственото си спасение, за спасение на душите си - както на своите, така и на своите ближни, което е мисия на Църквата. Това е много радостен факт наистина, и тая възраст - между 26 - 7 - 8 до 40 и малко над 40 години. Вие знаете, че още в Стария завет едно от изискванията за заемане на високо обществено служение е било възрастта да бъде около 30 години.
Р. Узунова: Христовата възраст!
о. Бл. Топузлиев: Още в Стария завет обаче, знаете, Давид се възкачи на престола на 30 години, и Йосиф бе въздигнат от фараона на 30 години, Йоан Кръстител излезе на 30 годишна възраст също да проповядва, и сам Христос беше, както знаете, на 30 години, когато се кръсти в Йордан и започна своето обществено служение. Така че, това е една възраст, в която се съчетават младостта, енергията на младостта, на жизнените сили с вече понатрупан социален опит. Затова и усилва нашите надежди за успешна работа.
Р. Узунова: Членовете-основатели и тези, които са влезли в ръководството на КЗРП действащи свещеници ли са и завършили ли са българската Семинария, Духовната семинария?
от. Бл. Топузлиев: В момента един от членовете на ръководството на Комитета е семинарист, един е студент в Духовната академия. Председателят е с две висши образования: завършил е атомна физика в Софийския университет, бил е научен работник към Академия на науките, след което се отказва от научна работа, за да се посвети на служение Богу и Церкви и приема монашество, завършва Духовната академия; сега е йеродякон - Христофор Събев – вече известен вам. Освен това свещеник съм аз и един дякон. Другите са цивилни.
Р. Узунова: В учредителният акт са споменати целите на новосъздадения КЗРП. Бих искала да дадете известни разяснения във връзка с тях. Точка първа казва: „Спазване на принципа на ненамеса на светските власти в духовните дела.”
Бл. Топузлиев: Да. Това е един много болен въпрос за Българската православна църква - и не само за нашата страна, разбира се. Във всички страни, които са с комунистическо управление, съществуват такива проблеми. Светските власти, въпреки формалното отделяне на Църквата от държавата, се намесват много силно, много грубо често във вътрешно-църковните дела. Например, дори според Устава на БПЦ, чл. 15, например, има няколко точки, що се отнася до избирането на Патриарх ... Има няколко точки - 4, 5, 6, 7 - дори в които се споменава, че при избора на Патриарх вземат участие представител на Отечествения фронт, представител на Външно министерство - директора на изповеданията, представител на БАН и представител на Върховния съд на Републиката. Всички те по задължение трябва да бъдат атеисти, а стават участници в един Църковно-народен събор. В забележката, разбира се, след тази точка е казано, че те автоматически се отчисляват след завършване на Събора, на избора, се отчисляват от състава на Църковно-народния събор. Освен това в чл. 45, т. 2 се казва, че трябва да се радва на доверие и пред правителството. А знайно е какъв трябва да бъде, за да се радва на доверие на едно атеистично правителство. И за съжаление, напоследък е обществена тайна, че всички митрополити наши се избират просто не от Светия Синод и от вярващите, а директно от Комитета по църковните въпроси. За това този болезнен за всички вярващи въпрос трябва да бъде решен. Освен това, според чл.12 от Закона за вероизповеданията се казва, че ако някой свещенослужител не се харесва със своята дейност, със своите проведи, със своята активна религиозна дейност, не се харесва на светските власти, то те могат спокойно да наредят на съответния митрополит той да го освободи и ако „този свещенослужител не бъде освободен от изповедното ръководство, се казва в този чл. 12и, той се отстранява по административен ред”, т.е. независимо от желанието на духовния ръководител, на митрополита. Така че има болни въпроси, такива, които действително чакат своето разрешение и Комитетът се е заел с това, позовавайки се, разбира се, на Апостолските правила, освен на правилата на Светата Православна Църква, на Свещеното предание и Свещеното писание, и така нататък. Казано е, знаете, в Апостолско правило 30, че „епископ, който получи архийерейска власт чрез и със съдействието на светските власти, трябва да бъде низвергнат”, а огромната част от нашите епископи - от младите, са получили точно така своята архийерейска власт и това е много болен, много болен и жалък факт, трагичен.
Р. Узунова: Втората от целите на КЗРП така, както е упомената в Учредителния акт, цели свободно религиозно обучение на младежта и учащите се.
о. Бл. Топузлиев: Да, знае се, че е задължително атеистичното обучение на младите, на подрастващите поколения в училища - начални, средни, даже висши имат задължителни предмети по Диамат, Исмат, Политикономия, а не се разрешава дори факултативно, незадължително обучение по религия. Преди известно време беше издигната идеята за всестранно-развитата личност в нашето ново, социалистическо, „развитото социалистическо общество”- както тогава се казваше, и не можем да говорим за всестранно-развита личност, която нищо не знае за една от основните - даже първата - форма на обществено съзнание, за религията. За това ние ще искаме да се позволи преподаването на такъв предмет - както навремето е имало вероучение - в училищата. Не е задължително, разбира се, всеки по собствено желание може - ученик или студент - да посещава или да не посещава,… освен това ще бъде според вероизповеданието: мюсюлманите да могат да си посещават обучение по мюсюлманско вероизповедание, християните по християнско и така нататък. Защото има нужда всеки от такава духовна храна. От друга страна, остават неразбрани най-големите произведения на изкуството от средновековието, шедьоври на изкуството не могат да бъдат разбрани – защото…
Р. Узунова: Не са подготвени?!
о. Бл. Топузлиев: …не са подготвени и те не знаят свещената история. Гледат картини на Рембранд, на Рафаело, на Леонардо да Винчи, на Микеланджело и не могат нищо да разберат, защото не са чели Библията, не знаят за какво се разказва, не са я виждали! За това пък друга точка от нашата Програма…
Р. Узунова: Третата точка е свободната религиозна информация, за която, отец Благой Топузлиев, бих искала да ви попитам?
о. Бл. Топузлиев: Да, така е. Искаме да се издаде Библията в масов тираж, както и друга религиозна книжнина, за да може всички - и вярващи, и невярващи - да си закупят свободно Светото писание и да се образоват. А когато даже един невярващ прочете Библията и особено Новия завет, от там ще му заговори живия Бог в лицето на Исуса Христа и неговият атеизъм несъмнено ще бъде разклатен.
Р. Узунова: Дори и да не е разклатен, информация все пак трябва да има човек. Трябва да се запознае с философиите, към които има пристрастие, а и към тези, които би искал да отрече.
о. Бл. Топузлиев: Да. Точно така. За да може да отрече, трябва да познава. Но познае ли християнската религия, той ще разбере, че няма друго учение, което да може поне до някъде да се сравнява по своята нравственост с християнското учение, с учението, което Христос донесе, за да облагороди живите по света.
Р. Узунова: Четвъртата от целите на новоучредения КЗРП е насочена към свободна благотворителна дейност на изповеданията - право да откриват болници, сиропиталища, старопиталища и пансиони. Как виждате, как би могла тази цел да се изпълни, като за нея и средства са необходими, и хора много, ангажирани вътре в нея?
о. Бл. Топузлиев: Наистина това е един въпрос, по-трудно разрешим.
Р. Узунова: Такива традиции е имало в България? Има навсякъде по света.
о. Бл. Топузлиев: Точно така е. И понеже аз в момента се намирам в един католически пансион във Виена и с болка констатирам колко много Православната църква на изток е изостанала в това отношение. Католическата църква в това отношение е много, много напред. Но целите на нашия Комитет могат да бъдат разделени условно на по-близки и по-далечни. Откриването на такива домове на милосърдието, както казахте – болници, пансиони, сиропиталища и т. н., е малко по-далечна цел…
Р. Узунова: Но все пак може би един ден една българска Майка Тереза ще има?
о. Бл. Топузлиев: Да се надяваме. И дай Боже! Дай Боже да имаме не една, а много. Защото много обич към хората, много вяра е необходима, за да посветиш живота си на болни, сакати, на хора които са лишени от обич, от нежност, от ласка. Това е наистина изключително ценно качество човешко и мисля, че то най-много ще бъде оценено от Бога в отвъдния свят, когато по причина на естеството си си отидем от тоя свят. Защото сам Христос, когато говори за Съдния ден и когато отговаря на въпроса за Царството Божие, той казва, „ще каже на тия, които са от дясната Му страна: Елате вие, благословени от Отца и в Царството, приготвено за вас от века, защото гладен бях и ме нахранихте, гол бях и ме облякохте, жаден бях и ме напоихте, бос и ме обухте, в темница и болен бях и ме посетихте, споходихте ме.” И когато го питат: „Кога, Господи, сме те видяли гладен и жаден, гол и бос, нахранили и напоили?, Той казва: Доколкото сте го сторили на моите по-малки братя – т.е. един другиму сте го сторили – дотолкова на мен сте го сторили.” Така че това е най-сигурния път към Царството Божие. И искаме още тука много хора - страдащи, болни, немощни, сакати - да почувстват Божията любов чрез любовта и грижите на ближния си.
Р. Узунова: Петата цел, така, като е формулирана в Учредителния акт, е насочена към поддържане на мирното съвместно съществувание между различните изповедания. Имали известни търкания, известни сблъсквания между различните вероизповедания, за да дадат основание тази цел да бъде поставена в учредителния акт на новосъздадения КЗРП, отец Благой Топузлиев?
о. Бл. Топузлиев: Вие знаете, че у нас стана насилствено преименуване на турците, на българо-мохамеданите и на циганите. И, за съжаление, стана причина за едно враждебно отношение у някои хора, които мислят така малко на по-ниско ниво. Разбират повечето от тях, че народа, вярващите християни не са виновни за това, и разбират още, че това е една пошла политика на правителството. Но има хора, естествено, които биха могли да обвинят дори вярващите християни – което, разбира се, не би било много основателно. Освен това във връзка с това преименуване бяха съборени джамии, доста. Например в изданието на Светия Синод, Синодално издателство, в брошурата „НРБ и религиозните изповедания в нея” на стр. 23 - това е книжката, издадена 66-та година, четем за мохамеданското вероизповедание, че тогава - преди около 20 години сме имали 1180 джамии специално за турците-мохамедани, и за българо-мохамеданите 120 джамии. Това означава 1400 джамии. А днес, в едно интервю Главният мюфтия на София Недю Генджиков казва, че са 550.
Р. Узунова: Толкова малко останали…
о. Бл. Топузлиев: …Останали са около една трета, малко повече от една трета. Самият той пък - това е във връзка с по-горните точки, самият той е работил в Държавна сигурност 15 години и след това по партийно поръчение отива да учи богословие в Дамаск, Сирия и го правят главен мюфтия. Така че такива случаи има много, с други мюфтии - с мюфтията, да кажем, на Смолян, също кадрови партиен работник, който по партийно поръчение става мюфтия. Представете си един партиен секретар, който трябва да стане свещеник и да се моли!
Р. Узунова: Не можех да си представя подобно нещо. Странно звучи! Но такива партийни поръчения вероятно има.
о. Бл. Топузлиев: Звучи невероятно, но това са факти - и то трагични факти.
Р. Узунова: Още в началото на Устава на новия Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности се казва, че той е аполитичен. Аз не виждам и как би могъл да бъде политичен един такъв Комитет. Това нарочно ли е поставено в началото на Устава?
о. Бл. Топузлиев: Да. Съвсем съзнателно, защото опитът на НДЗПЧ - вие сигурно усещате идейната връзка между възникналото през януари миналата година Независимо дружество и идеята за тоя Комитет - показва, че властите се опитват по всякакъв начин да дискредитират, да злепоставят, да опетнят членовете на всяко сдружение, на всяка организация, която се бори за човешки права, бори се за демократизиране на нашето общество, за това да могат членовете на това общество да дишат спокойно и свободно, да се чувстват хора, да имат самочувствие, да имат достойнството на човешки същества. И затова изрично сме споменали, че е аполитичен и че ще се придържаме, освен в рамките на нашите Апостолски правила, правилата на Светата православна църква, така и в рамките на действащите закони.
Р. Узунова: Аз нямам юридическо образование, но така, като чух изборния протокол, устава и другите документи, направи ми впечатление, че те са поставени на напълно законна основа и с познаване на закона. Мислите ли, че това ще помогне за регистрирането на КЗРП? Тъй като НДЗПЧ имаше доста неприятности - и продължава да ги има, впрочем - във връзка с регистрирането. Какви са вашите прогнози?
о. Бл.Топузлиев: Нашият опит до сега показва, че както Дружеството до сега не е регистрирано и не се дава възможност на ръководството на Независимото дружество да се събере, да обсъди и отново да подаде документи за регистриране; както до сега не е регистриран профсъюз "Подкрепа", така властите няма да искат да регистрират и новоучредения Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Но дори да не ни регистрират, ние ще работим - според силите си и според условията - за постигане на тези цели. Дори може без регистриране да работим за тия цели, защото това е мисия на Църквата и въобще на вярващите.
Р. Узунова: И Църквата, и вярващите правят тези неща със и без Комитет.
о. Бл. Топузлиев: Точно така: би трябвало да ги прави! Но, за съжаление, вече споменах, че светската власт се намесва,… не просто се намесва - тя направо ръководи делата на Църквата и това вече е непоносимо и нетърпимо.
Р. Узунова: И всъщност този Комитет е учреден, за да помогне на Църквата да изпълнява своите естествени функции, на които се пречи, така ли?
о. Бл. Топузлиев: Точно така е. Точно така е. Ние искаме да съдействаме…
Р. Узунова: Всъщност, документите са подадени на 9 март?
о. Бл. Топузлиев: Да. Избрахме нарочно тая дата. Може би прави впечатление, че в календара това е ден, в който се чества паметта на Светите 40 мъченици. Т.е. ние отчитаме реалностите, даваме си сметка, че ще имаме трудности, че ще бъдем преследвани, но кой християнин примерно - защото до сега в Комитета има само християни! - кой християнин не знае думите на Христос: „Ако мене гониха, и вас ще гонят". Ние знаем, че всеки, който се бори за правда, за истина, за справедливост, ще бъде преследван от силите на злото.
Р. Узунова: Всъщност, до 9 април, когато трябва да се даде законен отговор, в законен срок да се даде отговор за регистрирането на Комитета, времето не е чак толкова много. Дето се казва: да стискаме палци, да се молим Богу, дано властите проявят разум и разбиране.
о. Бл. Топузлиев: Да се молим Богу, да! Дано Бог ги вразуми. Да разберат, че не може повече да се слага прът, както се изразяват, в колелото на историята, защото животът иска своето. Хората вече са дотолкова изгладнели духовно, че това става нетърпимо и ние смятаме, че този Комитет може да бъде много, много полезен в тоя смисъл. Очакваме също така да се разрешат радио и телевизионни предавания - богослужения. Било от "Александър Невски" в София, било от катедралите на митрополитските центрове, което би било много полезно, а и много красиво.
Р. Узунова: Да, това е включено в третата цел на Комитета - свободна религиозна информация.
о. Бл. Топузлиев: Да, да…
Р. Узунова: Да, благодаря ви много, отец Благой Топузлиев.
(о. Бл. Топузлиев, свещеник от Пловдив, член на НДЗПЧ и на КЗРП, екстрадиран от страната, бивш говорител на КЗРП. 18.03.1989 г., по телефона от Виена, ролка № 340)
Разказ на о. Благой Топузлиев
Румяна Узунова: Увеличиха ли се неприятностите ви - и професионалните, и общо неприятностите ви на гражданин на Република България, когато станахте активен член на НДЗПЧ?
Благой Топузлиев: Бях повикан от пловдивския митрополит Арсений, които е и заместник-председател на Казионния комитет по правата на човека…
Р. Узунова: Комитета на Теллалов?...
Бл. Топузлиев: Да, Комитета на Теллалов, и бях понаруган в присъствието на двамата епархийски съветници тогава, и ми беше поставено условие: или ще се отрека от Независимото дружество, или …
Р. Узунова: Тогава бяхте действащ свещеник, така ли?
О. Бл. Топузлиев: Да, никога не съм преставал да бъда действащ – само от `81а година до възстановяването…
Р. Узунова: Да, и какво казаха те?
о. Бл. Топузлиев: Моят митрополит и назначен правозащитник, вместо да застане на позиции, достойни за един висш духовник и заместник-председател на Комитета за правата на човека, явно по внушение на Държавна сигурност или на Комитета за църковните въпроси, които действа пряко към Държавна сигурност, ми нареди да се откажа от Дружеството официално чрез декларация или да подам оставка като енорийски свещеник. Разбира се, заявих, че мойто участие в Дружеството не противоречи на мойто служение, че аз винаги съм разглеждал и ще гледам на участието си в Дружеството като на продължение на моята вяра и на моята проповед, като на удовлетворяване на евангелския принцип и на принципа на любов към ближния. След което наистина започнаха големи неприятности, започнаха да пристигат една след друга заповеди за наказания, последва и арестуването ми заедно с група активисти на Независимото дружество на 11 януари. Моят митрополит не направи нищо, и въпреки - от няколко души чувам - че са се обръщали към негово високо преосвещенство…
Р. Узунова: Свещеници ли?
о. Бл. Топузлиев: Да, имало е и един свещеник. Дали и други е имало, не зная… Те са се обръщали към него като към заместник-председател да се опита да изясни случая, за да може да защити и моите права, и правата на моите приятели от Независимото дружество, но той естествено ги е гонил от кабинета си. В ГСУ са предложили на всички задържани да подадат молби за изселване. И аз подадох молба до своя митрополит да бъда освободен като енорийски свещеник, да ми бъде дадено отпускно, но той не ме прие изобщо и до заминаването ми на там не ми издаде никакъв документ, макар неколкократно да се обръщах…
Р. Узунова: Съжалявам, не разбрах какъв документ трябваше да ви издадат?
о. Бл.Топузлиев: Отпускно се нарича. Това е документ, свидетелство от моя митрополит, /…/ че може да служа навсякъде, ако отида в друга епархия, че не сте под /…/ запрещение – това е точния израз, че мога да служа навсякъде, свидетелство, да знае другия митрополит, че може да ме назначи на работа. Но той не пожела. Поисках му на 3и януари да ме освободи, отново във връзка с вече подготвените документи за напускането на страната на 3 февруари…, той пък на следващия ден издаде заповед да се спре заплатата ми за февруари и така… Доста неприятности…
Р. Узунова: На какво основание сте уволнен?
о. Бл. Топузлиев: Без да ме уволнява, налага ми такова наказание, мотивирайки се с това, че аз съм престанал да служа от 3и февруари. От тази дата съм дал молба в канцеларията на Митрополията, че желая да ми се издаде отпускно…, че напускам. Един ден преди да тръгна на там, му се обадих по телефона и поисках да получа благословението му за път. Той попита за къде ще пътувам, казах му - за Виена; той каза: ама аз не съм ти дал отпуска и… исках благословение и … взаимна прошка във връзка с настъпващия вече Велик пост…, знаете, неделя прощална, християните по древен обичай искат взаимно прошка за леки пости, защото когато го гнети човек мисълта, че не е опростен от ближните си, че някой може би има нещо против него, това е страшно неприятно и това постене, въздържание от храна физическа не може да помогне, ако душата му не е спокойна… Не пожела да ми даде благословия и да… и да си дадем прошка… аз да поискам, ако съм го огорчил, въпреки че огорчение той ми е нанесъл, а не аз на него…
Р. Узунова: Нали учението Христово е учение за всеопрощаване на грехове и на близките? Малко странно, малко жестоко ми се вижда …
О. Бл. Топузлиев: Да, наистина и аз, така… не защото съм се разгневил на своя митрополит - аз и сега към него изпитвам едно чувство, даже и сега не мога да го нарека… по-скоро на съжаление, защото страшно е за един вярващ човек /пък аз мисля, че той е вярващ/, страшно е да бъде така раздвоен да служи и на Бога, и на Мамона, защото всеки, който по един или друг начин провежда линията и на Партията в църквата, и при това висш духовник, той се е разкъсал, душата му се е разкъсва и може би това е най-голямото нещастие на един християнин. Да, така е. Освен това постъпиха много непочтено с моя син, които беше последна година в Семинарията: искахме да му издадат документ само за това, че е приключил с определени предмети, които е изучавал през изминалите години …
Р. Узунова: За да може да продължи образованието си?
о. Бл. Топузлиев: Да, за да може да продължи образованието си, но ректора, който е също висш духовник, епископ Игнатий, Знеполски епископ, отказа да му издаде такъв документ, върна му само кръщелното свидетелство, което се занася заедно с документите за записване в Семинарията и е казал да си вземе бележника просто…
Р. Узунова: Вие тръгнахте от България с цялото си семейство, така ли?
о. Бл. Топузлиев: Да, с цялото си семейство…
Р. Узунова: Съпругата и сина?
о. Бл. Топузлиев: И дъщерята, 4 души…
Р. Узунова: Да. Бих искала да ви попитам и още нещо. Знаете - всички българи знаят - че много трудно е да се получи паспорт за пътуване в чужбина. А доколкото виждам, на вас като членовете от Дружеството доста охотно ви дават паспорти да напуснете България и да отидете в чужбина. Какви са причините според вас?
о. Бл. Топузлиев: Мисля, че по този начин властите се надяват да обезглавят това Дружество и да парализират неговата дейност.
Р. Узунова: И последен въпрос: за плановете ви, за бъдещето ви… Тъй като, доколкото познавам част от църковните общини на Запад, всеки би трябвало да работи по професията си... Голяма част от тях – свещениците - са изпратени от България, от Светия синод?
о. Бл. Топузлиев: Да, имаме, действително Западно-европейска епархия, 2 епархии в САЩ, Канада и Австралия, и за нуждите на вярващите българи обикновено изпращат свещеници от името на Светия Синод. Но всъщност Светият Синод не определя кой да замине – това правят служителите в Комитета по въпросите на българската православна църква и религиозните култове, а Комитетът е към Министерството на външните работи, но всъщност е под влияние на Министерството на вътрешните работи. Така че всички изпратени от Светия Синод свещеници на Запад са или доверени лица на Държавна сигурност, или поне са считани за такива, за хора, на които може да се разчита и няма да създадат проблеми на ДС. Аз, надявам се – аз не просто се надявам, аз съм сигурен – има българи, които не желаят такива свещеници, а искат свещеници, които ще отидат да служат преди и без да са си продали душата на дявола… и в тоя смисъл дълбоко вярвам, че Бог ще помогне да намеря и аз една енория, където да започна своето служение, където ще бъда приет с доверие от моите енориаши, и на чието доверие и обич ще отговоря със същото - както с обич и предана служба както към Бога, така и в тяхна полза.
Р.Узунова: Дай Боже, дай Боже…
о. Бл. Топузлиев: Дай боже, …Амин…
(недатирано, вероятно в началото на март 1989 г., ролка № 120)
Откъс от интервю с о. Благой Топузлиев
Румяна Узунова: Понеже съвсем наскоро сте били в България, съвсем пресен сте тук, така да се каже, бих искала да ви попитам: какво става с председателя на Дружеството Илия Минев? Кога за последно сте го чули, кога за последен път сте разбрали нещо за него?
О. Благой Топузлиев: Да, действително, въпросът за председателя на Дружеството г-н Минев е най-тревожния за момента. Защото става въпрос за един човешки живот. Може да се отлага събрание на Дружеството, може да се отлага приемане на програма, утвърждаване на Устав, но това не търпи отлагане, защото тече вече 56 ден май, ако не се лъжа, и животът му е вече съвсем сигурно в опасност. Но властите не пожелаха да проявят повече разум, за да може да бъде спасен един човешки живот - за тях човешкият живот не струва нищо, особено, ако не е от тяхна полза. Това е последната информация, от 2 дни значи, че не са дали никакъв отговор на неговите настоявания да получи утвърдителен или отрицателен отговор по въпроса: Наистина ли той е фашист или гаулайтер?
Р. Узунова: В такъв случай е много лесно да му дадат положителен отговор, след като „Работническо дело” твърди така, поне такъв отговор да бяха му дали…
О. Бл. Топузлиев: Поне такъв може да дадат, да, поне да се подпишат под това, което са писали във вестниците, но и това не пожелаха…
(около 12.03.1989 г., ролка № 120)
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
