| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
„Кошмарни спомени” (Милка Генадиева)
Милка Генадиева: От началото на 1939 година България беше напълно изолирана. Пътните, пощенските, въздушните, железопътните съобщения със западните страни бяха прекъснати. Аз бях взела доктората си по право и възнамерявах да остана във френската столица до края на войната. Професор Мазон(?) ме беше назначил като говорителка във френското Радио. Столицата на Франция беше окупирана от Хитлер, срещу когото се /направи/ изправи френският народ. Разбира се, участвах в съпротивителното движение, заради което бях наградена с ордена „За храброст”. И в края на `45 година бях изпратена като постоянен кореспондент на Агенция Франс прес в България. Преди да тръгна от Париж за София минах през българската легация в Париж, където ме осведомиха, че един военен преврат е докарал на власт едно коалиционно правителство, оглавено от Кимон Георгиев, в което влизаха Никола Петков и Трайчо Костов /съответно втори подпредседатели/, Дамян Велчев, Борис Бумбаров, Асен Павлов, Ангел Въжански (?), Антон Югов, Минчо Нейчев, Петко Стайнов, Рачо Ангелов, Димо Казасов и др. Това беше съставът на т. нар. ОФ-правителство. Д-р Димитров (Г.М. Димитров), повикан телеграфически да заеме поста си - /на/ главен секретар на БЗНС, отказал да участва в новосъздаденото правителство. На Запад нямахме никакви сведения по вътрешното положение в България. Д-р Димитров обиколил България и установил, че ген. Бирюзов е истинският господар на страната, комуто Сталин беше дал на разположение 300 хиляди съветски войници. Освен това Централният комитет на БКП беше дал писмени инструкции на низовите им организации да вземат решения, без да искат разрешение от който и да било министър… Пристигнах на летището „Божирище” в около 11 часа преди обед и останах много изненадана, когато видях броя на съветските войници около моите посрещачи. Един съученик на брат ми ме осведоми, че регентът Бобошевски е поискал да му съобщи, /че трябва/ щом пристигна… Братовчедката ми, Мара Рачева, е била арестувана – това ми съобщи един младеж, който беше оставен на летището, за да може да ми даде известни сведения… Никола Петков беше изпратен от правителството да подпише примирието със Съветския съюз в Москва. Георги Димитров, преди да се сбогува с него, го натоварва да предупреди д-р Димитров, че в България място за двама „Димитровци” няма - което означавало, че ГеМето трябвало да напусне България по заповед на секретаря на ІІІия Интернационал… Колата на… г-н Бобошевски пристигна и ние отидохме направо в дома на Мара Рачева, която пък беше отишла в Централната гара, за да посрещне д-р Димитров. Спомням си с каква бързина обикаляха в София думите на ГеМето, думи, които бяха произнесени при посрещането му: „Пазете свободата си, която си извоювахте, като зеницата на очите!” /Няколко дни след това ген Бирюзов ултимативно поиска оставката на главния секретар на Земеделския съюз./ Няколко дни след това ген. Бирюзов поиска ултимативно поиска оставката на ГеМЕто и главният секретар на Съюза свика Върховния съюзен съвет в Агрономическия факултет. След бурни разисквания, които се водиха под обсадата на дулата на заредените оръдия, готови всеки момент да сринат сградата,… отхвърлиха ултимативното искане на ген. Бирюзов… и Никола Петков енергично протестира пред Югов за наложения над Доктора домашен арест, както и срещу незаконното задържане на Мара Рачева. Югов отговорил, че Мара Рачева ще бъде освободена скоро и че родителите й ще могат да й занесат храна и дрехи в милицията. Няколко часа след това от Дирекцията на милицията телефонирали на Петков, за да го осведомят, че неговата секретарка се е хвърлила от 5ия етаж на Дирекцията на милицията. Никола Петков отговаря, че Мара Рачева не е имала никакво основание за самоубийство и че те нагло лъжат, след като са убили младото момиче, чийто дядо е бил опълченец на Шипка и чийто баща беше генерал-щабен полковник. От милицията продължават да поддържат версията на самоубийството и осведомяват Никола Петков, че трупът ще бъде предаден от милиционерите в 8 часа сутринта в закован сандък. Трупът бива получен от вуйчото на Мара Рачева, който успява да наложи на милиционерите да пренесат трупа от сандъка в един нормален ковчег, който е донесъл вуйчо й… Няколко дни преди да бъде арестувана, Мара Рачева разказвала на майка си, че Югов иска да ликвидира физически д-р Димитров… Когато се завърнах вкъщи, намерих една покана от Американския посланик, който ми даваше среща на другия ден в Амбасадата. Срещнах в Американската вила в Симеоново д-р Димитров, когото не бях виждала от войната насам. Докторът беше охраняван от трима американски войници, въоръжени. Цялата Американска вила беше обградена отчасти от милиционери, и отчасти от съветски войски, оглавявани от един съветски полковник. Защо това? Просто защото съветският полковник се бил опитал да отвлече д-р Димитров, но не успял. Ето защо американският посланик г-н Барнс(?) /самият той въоръжен/, е въоръжил и д-р Димитров, на комуто е доставил един револвер, и казал на съветския полковник, че той е в непрестанна радиовръзка с Бялия дом и че е готов лично да защищава д-р Димитров… Майката на Мара Рачева, доведена с кола до гробищата, където телото е измито и облечено от моята майка и сестра. Ние бяхме… покрили с цветя телото, но майката на Мара Рачева… изхвърлила цветята /които бяхме турили именно за да не се вижда страхотната инквизиция, на която е била подложена младата девойка/ - ние я бяхме покрили с цветя, за да се прикрият следите от инквизицията, на която е била подложена Мара Рачева… Тези инквизиции са следните: Изтръгнати ноктите на ръцете, горени ръцете от китките до рамото, езикът прехапан или отрязан, лявата гърда носеща дълбока рана, дясната буза насинена и подута. Когато майка й повдигна ръцете, гръбнакът се видя, че всички кости бяха изпочупени; а медицинското свидетелство… показа, че роклята, с която беше облечена, нямаше нито една капка кръв, което показва – според свидетелството – че трупът е бил държан в лед… На другия ден една непозната жена поискала да види майката на Мара, за да й опишела какви мъчения е понесло нейното дете. Тази жена беше явно провокаторка, която ние изгонихме, като я открихме. Първата панахида след смъртта на Мара Рачева. На 9ия ден от убийството на Мара Рачева гробището беше окупирано от цивилни и униформени милиционери, и всичките врата на гробището бяха с един пост, който беше даден там, за да стои, без да мърда. Една група земсисти… с оранжево знаме бяха дошли да се преклонят пред гроба на Мара Рачева. Аз бях довела на панахидата един военен кореспондент, във военна униформа /американска униформа/, чийто присъствие спаси доста голям брой земсисти от побой, защото първото нещо, което милиционерите направиха, беше да арестуват тези младежи… Д-р Дертлиев, председател на младежите – социалисти, държа реч на гроба на Мара Рачева, в която казваше: „В България всичко е Бастилия. Вижте гробището. Милиционерите са окупирали гробищата. Даже… /даже/ гробищата са превърнати в България в Бастилия!”, завърши д-р Дертлиев.
(8.04.1990 г., ролка № 96)
Съдържание
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
