Интервю на Румяна Узунова с Александър Каракачанов /1989/

Кръглата маса

Платформа на СДС

Клубът

Ран и Ът

Публикации

Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

Интервю с Александър Каракачанов

Румяна Узунова: Искам да ви попитам, Александър Каракачанов, за следното:

Вашата организация - Движението Екогласност, неговите идеи, неговите принципи, неговата борба, като че ли се успоредяват доста точно с официалната линия по екологичната политика, официално изразената; с приказките на всичките тези хора, които работят в различни места, които наблюдават екологията, нали,… Всички хора дишат един и същи въздух , всички ядат една и съща храна, всички са застрашени от екологията. Грижата е обща. Защо тогава е това враждебно отношение към вас?

Ал. Каракачанов: Разбирам Вашия въпрос…Наскоро беше зададен този въпрос и нашия говорител. Георги Аврамов много хубаво и точно отговори, съвсем кратко: „Дишаме един въздух, но интересите ни са различни.”

Р. Узунова: Но въздухът е общ…

Ал. Каракачанов: Въздухът е общ, но за съжаление, някои хора предпочитат да дишат малко по-лош въздух, но да имат някакви други облаги. Това е смисълът на „интересите ни са различни”. Всъщност проблемът, за съжаление, е много по-сложен… и по-тъжен. Какво имам предвид? В рамките на съществуващата ситуация в България ние все пак си признахме, че сме една страна, която има бюрократична и анархистична система на властта и съответно това води до тежки последствия. Т.е. ние сме една бюрократична държава все още - макар да казваме, че ще се преустроим. Това е хубаво, но процесите не стават за една - две години, с няколко съответни излизания на важни документи. То току-така не става! Какво имам предвид, като казвам всичко това, каква е връзката с екологията? Както преди малко ви споменах, ведомствените интереси просто надделяват над интересите на обществото. Всъщност, властта у нас, за съжаление, все още се намира в ръцете на „апарата”. „Апарат” - имам предвид във всички области - като започнете от чисто държавния апарат и стигнете до апарата на съответното ведомство. И когато едно ведомство получава едни големи доходи от някакво предприятие, то естествено ще направи всичко възможно това предприятие да остане да работи, независимо, че то може да е много опасно с това, което, да кажем се пуска във въздуха, или пуска във водите, или други начини има за замърсяване. И всъщност тук е възелът от проблеми: че ведомствените интереси застават над обществените. А защо ведомственият интерес надделява у нас? Защото тази бюрократична система е такава, че определящи са интересите на апарата, понеже той е този, който решава проблеми у нас. И тогава, естествено се стига до тази ситуация. Оттук нататък, ако искаме да бъдем по-точни, трябва да правим доста дълъг анализ на нашето общество, но може би ще се отдалечим от екологичните проблеми. Така че, за съжаление, екологията всъщност е и политика. И тука вече: много често по отношение към нас - става въпрос за „Екогласност” - се прокарва една много неприятна демагогия, когато на нас ни казват „Вие много се политизирате”. Но това е и така, и не е така. Защото ние, естествено, нямаме желание да се политизираме, но за съжаление, когато всъщност екологията вече се е превърнала в едно явление, което засяга интересите на огромна част от населението, естествено тя се превръща и в политика и засяга нечии интереси - щом стигнем до интересите, стигаме и до политиката. Това е съвсем ясно. Всъщност това е моят отговор по въпроса. Надявам се да съм бил достатъчно ясен.

Р. Узунова: Да. Благодаря ви, Александър Каракачанов.

(Ал. Каракачанов, философ, секретар на сдружение „Екогласност”, 30.08.1989 г., ролка № 54)