Кръглата маса

Платформа на СДС

Клубът

Ран и Ът

Публикации

Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

За пропагандата и идеологията (Цеко Цеков)

Румяна Узунова: Включвам машината. Можете да говорите.

Цеко Цеков: Обадих се по този повод: подготвил съм шест, седем материала за вас. Аз мисля, че в текста се съдържат неща, които са нови, които не съм ги чул, въпреки че редовно съм слушал "Свободна Европа" докато бях в България. Нови факти, нови събития, които са в коренен противовес на тази пропаганда, която водят комунистите в България. Аз винаги съм казвал, че това е една фасада, една завеса, и съм се опитвал да надникна извън тази завеса, да видя какво има зад нея. В тези материали именно това съм написал. Те са около 50 - 60 страници, подготвени специално за вас. И ако вие прецените, че те представляват интерес за вас, бихте могли да ги ползвате.

Румяна Узунова: Ами бихте ли първия издиктували?

Ц. Цеков: Моля?

Р. Узунова: Бихте ли издиктували първия?

Ц. Цеков: ... Аз мога да говоря. Знаете ли, много пъти, като съм говорил с приятели в България, са казвали: добре де, разкажи нещо. И аз съм разказвал това, което ги е интересувало. И те казват: „Ами записвай тези неща. Те са много интересни.” Викам им: „Аз съм живял с тях и не мога да ги забравя. С дати, с дни, с бройки.” Зависи какво бих могъл да ви кажа аз, госпожа Узунова. Примерно, интересува ли ви въпросът за това, до колко е вярно, до колко има истина в този комунистически лозунг: "Грижата за човека - първостепенна грижа на Партията". Или пък да кажем, говори се за злоупотреба с психиатрията, но те казват: „Това не е вярно.” Или пък, да кажем, онзи ден, когато бях в „Ройтер`с”, може би се засегна госпожата, че аз хвърлих известна вина върху Чърчил, че той е виновен за това състояние сега на Източна Европа… Но тя дословно каза така: „Виждате ли, казва, в България все пак има в момента някаква опозиция, но никой не е вкаран сега в затвора за това движение". Тя имаше предвид Клуба за преустройство и гласност. Аз съм запознат от самото създаване на Клуба. И зная точно какво е изявлението на полк. Шаренков по този въпрос, когато пристигна бюлетина за създаване на Клуба. Тогава аз информирах г-жа Байтман от Американското посолство по този въпрос. Може би сте чули, че два-три дена - около 5 - 6 декември - имаше една информация… или на 2 - 3 декември… на радио "Гласът на Америка" по този въпрос... И тя казва: "А вижте какво става в Чехословакия?" Опитах се да опровергая това, че в Чехословакия нещата са много по-добре, отколкото при нас. Наистина, по-добре са като демокрация и ако сравняваме тяхното правителство с нашето, би могло да се каже, че те са цвете пред нашето. Какво имам предвид? Не, казах точно така: „Докато робът възпява само свободата, не се бори за нея, то той намира утеха в робството и не е готов да разчупи веригите. Именно в България до този момент се забраняваше да се възпява свободата, а камо ли човек да се бори за свободата. Ние сега сме на един етап, когато правителството формално е разрешило на нас, робите, да полувъзпяваме свободата, но без да пеем за свободата, в никакъв случай то не е позволило ние да се борим за тази свобода. Докато в Чехословакия, там робите са на етап, когато се борят за свободата.” И виждате ли, разбирате ли, че само при полувъзпяването на свободата има 180 човека осъдени по гл. І на Наказателния кодекс, тоест за престъпления против Системата; около двеста човека, осъдени по гл. VІІІ - за престъпление против режима, против реда на управлението, както е записано по Наказателния кодекс. И около 40 човека, осъдени по криминални причини, а де факто причините са политически - т.е. конфликти с отговорни хора от властта. Като пример аз бих посочил… защото ще кажат: кои са тези 40 човека? Ако позволите, бих могъл да кажа конкретен пример: например Костадин Караджов, кметът на Димитровския район на София. Той е син на Тодор Комов (?). Баща му е член на Централния комитет на Партията от преди 9 септември, укривал нелегалната печатница на комунистите. Та Костадин Караджов - в пресата пишеше, че той е осъден за нелегално прекарване на една каравана от Италия! Кои са причините? Костадин Караджов е близък приятел на Сергей Антонов. (…) Костадин Караджов започва да говори за този процес, защото е знаел малко повече, отколкото ние знаем за „случая Антонов”. И е осъден на 14 години затвор. Заради караваната?! Но причините са и в това, че той доста подробно е говорил за процеса „Сергей Антонов”. Освен това той е близък … Чудомир Александров е негов кръстник, негов кум. Също и от тази кухня е знаел някои неща и ги е споделял. Най-важното, което той е споделил: че `82а година, да, `82а, при едно връщане на Тодор Живков от Москва, Тодор Живков се разболява. Костадин Караджов живее в зона Б5 ли беше, Б2 ли, тази правителствената, забравих в момента, където живеят хайлайфа на София. Пристига Владимир Живков с охраната си. Владимир влиза вътре много разтревожен и казва следното, цитирам дословно думите: "Бях при баща ми. Пуснаха ме да вляза за две-три минути. Той има температура 41 градуса. Руснаците убиха сестра ми, ще ликвидират и баща ми. Коце, ако остарея в затвора, ти си близък приятел с Александър Лилов, с Чудомир Александров, а вероятно те ще дойдат на власт. Много те моля да ни помагаш, да спасиш живота ни, защото за нас живот вече няма да има"…

Р. Узунова: Само една пауза, секундичка…

Ц. Цеков: Бих могъл да ви разкажа някои неща, но…(…) Просто да се разбере как една власт убива собствения си народ. Как хич не я еня за живота, за съдбата на собствените й хора. Ето, вижте, казват те на западния свят и САЩ: ние правим първи стъпки и виждате ли колко бързо демократизираме нашата система. Да, вие демократизирате нашата система, но вие знаехте, че това ще стане от преди 3 - 4 години и се подготвяте от преди 3 - 4 години за това нещо. Какво направихте? Коя е първата гаранция за демократизиране? Да освободите политическите затворници! Вие не го правите. Втората гаранция: функциите на държавата постепенно да отслабват и да преминат във функции на народа, на обществото. Да се изземат от хората тези функции, от доброволни, от обществени и други организации… Напротив, от две-три години репресивният апарат на държавата се засили. Какво стана? Главните управления в Държавна сигурност в момента са единадесет, служителите на Държавна сигурност са към 64 хиляди човека, без да считам Гранични войски, които официално принадлежат към органа Държавна сигурност. Създали са се нови отдели: като отделът на полк. Костов към Второ главно управление - контраразузнаване или поделение 82800, което се намира на „Кръста”; отделът за борба с анонимната дейност, т.е. една специална политическа дейност ... без насилие, която се занимава именно с този въпрос; създаде се отделът Шесто/Шесто - за работа по офицерите от ДС; създаде се отделът за работа по партийните членове. Виждате, че те са усещали този момент. Скришом, зад завесата, репресивният апарат се засилва. Ние, казват, ще намалим военните поделения, ние ще съкратим въоръженията. Да, но колко заводи – граждански - произвеждат оръжия, колко военни заводи се строят?! Само да вземем, официално, в Михайловград така наречения Акумулаторен завод "Аврам Стоянов"! Той се води официално завод за производство на акумулатори. Към този комбинат има 13 военни завода. Сега се строи един нов завод. Как да си обясним този факт?! След това ще се съкратят,… и аз вярвам, че ще се съкратят някои поделения. Но кои поделения? Главно поделенията на Първа и Втора армия. Ще се изхвърли онова оръжие, което е от времето на Втората световна война, като танкове Т 34. Ще се съкратят някои военни школи като тези, да кажем, за запасните офицери и сержанти във Враца,… каквато е Школата за запасни офицери, ще се прехвърли на друго място. За сметка на това многократно се увеличава Трета армия, която е член на Варшавския пакт ... Комунистите много умело прилагат Ленинската тактика: „Крачка назад, две напред”. Такива са моите разбирания, може би съм консервативен. Но считам, че това е голям експеримент на Горбачов и именно това е грешката на много хора…, или може аз да греша…, че вярват на това преустройство, че тази порочна система може да бъде реформирана. А по този начин те обслужват интересите на комунизма, защото, ако беше един Брежнев, ако беше един Андропов, то устоите на тази Система щяха много бързо да рухнат. Горбачов се оказа много хитър, много гъвкав. Не може да бъде реформирана една Система, която не е показала в нито една област своята жизненост, своята общочовешка полезност. Например националсоциализма, който аз презирам и мразя не по малко от комунизма, но този национал-социализъм само за шест години той показа своята жизненост само в една област, т.е. в икономическата. Той даде хляб на собствените си хора. Докато комунизмът за 75 и 76 години, не мога да направя точната сметка в Русия, и 45 години в България, в нито една област не показа своята жизненост, своята общочовешка полезност. Какво ще реформираме в една Система, която не е показала своята жизненост…? Освен това сам Горбачов казва: „Аз не се отказвам от Ленин". Тоест, какъвто и ще нов прочит да прави на Ленин, той ще върви по ленински път и никога не може да се откаже от лениновите атрибути. От атрибутите на Ленинизма. А кои са тези атрибути? Тук да не се спирам на Маркс, че насилието идва още от Маркс, ... и ще излезе, че и аз говоря откъслечни фрази от марксизма - ленинизма, без да ги разглеждам в контекста на самата теория, както правят комунистите обикновено… Но аз съм готов да се аргументирам, ако вие ме репликирате, апострофирате, възразите. Маркс: "Революцията е акушерка на историята"; Ленин: "Диктатурата и революцията нямат морал" – в Разговорът му от `19а година с есерите. По-нататък: Ленин, в Отговора му от `22а година на Новгородския партиен секретар: "Лъжи, мами, ако се наложи пускай кръв, но задръж властта". Ленин: “Диктатурата и революцията нямат морал”, и Разговорът му с продажниците Георги Димитров и Васил Коларов относно влиянието на въстанието от 1923 година... Той… Виждаме, че същността на насилието е в самата идеология. Трябва човек добре да вникне в нея, добре да разбере нейната същност, за да разбере, че корените на злото са именно в самата идеология. Горбачов казва, че не се отказва от Ленин, тоест, какъвто и ще нов прочит да прави на Ленин, той неминуемо ще доведе до насилие… Добре, да се кача горе?…

(Ц. Цеков, политзатворник, член на НДЗПЧ, екстрадиран може би в края на 1988 г. Откъс от неформален разговор, вероятно неизлъчен, състоял се навярно в Мюнхен на 6.03.1989 г., ролка № 251)

Разказ на Цеко Цеков, политзатворник и политемигрант, съучредител на НДЗПЧ

Румяна Узунова: Включила съм…

Цеко Цеков: Съществуването на човека от плът и кръв е трагично в комунистическото общество и той, човекът, може да разчита на един, по израза на Киркегор, “отчаян изход”. Едва ли някои от политическите врагове на социалистическата държава и общество в България, държава и общество в кавички, който е бил във „Вилата”, би могъл да каже къде се намира тя. Не бих могъл да кажа къде се намира тя и аз, въпреки усилията ми да разбера координатите на тази Голгота. Ще кажа само онова, което зная и което са ми разказвали страдалците и онова, за което следователите са намеквали с гордост като изобретение на комунистическата садистична система. Отвеждането на „непокорния политически враг” във „Вилата” се подсказва с ехидна калигулска усмивка и израз от рода: „Ще си спомниш всичко. Имаме средства и начини да те накараме да проговориш и да си спомниш всичко”. След като се стъмни добре, килията на ареста се отваря от двама надзиратели, които те извеждат през тъмното стълбище до т. нар. подземен гараж. От гаража те вкарат в камионетката, която представлява желязна килия, контейнер на колела. Металната врата на гаража се отваря и камионетката потегля за „Вилата”. Намиращият се в камионетката арестант не вижда нищо и не знае в каква посока пътува. В металния контейнер цари непрогледна тъмнина. Пътуването от ГСУ на ДС, „Развигор” №1, до „Вилата” е от 20 до 25 минути. А някои твърдят, че е 15 - 20 минути. Лично аз предполагам, че пътуването е 20 минути и то в посока към кв. Симеоново, Софийско, т.е. в посока хотел „Хемус” и кв. „Иван Вазов”. Пред двора на „Вилата” има вероятно голяма желязна врата, която се отваря с електромотор, тъй като се чува скърцане и шум, подобен на шума при релсовите порти. Чува се лай на кучета. Движението от портала на двора до „Вилата” е 2 - 3 минути. Т.е. разстоянието е около 300 - 400 метра. Дворът е голям и обрасъл с дървета. Не е осветен. Светлина има само във „Вилата”. Камионетката обръща пред двора на „Вилата”, така че /килията/ контейнера опира до стъпалата, т.е. на 2 метра от вратата на „Вилата”, на къщата. „Вилата” е малка двуетажна къща, със съвсем скромен вид. Тъй като дворът не е осветен, обрасъл е с дървета, а и къщата е малка, тя според мен, не се вижда от минувачите нито през деня, нито през нощта. След като се отвори вратата на камионетката от униформен старшина от ДС, арестантът се въвежда във „Вилата”. На първия етаж има две стаи. Първата е с размери около 9 кв.м., в нея има бюро, на което е поставена пишеща машина. Зад бюрото има стол с ядене на онзи, който те разпитва. Вероятно следовател, нов следовател, който досега арестантът не е виждал. Не го е виждал в ГСУ на ДС, от където го довеждат. Във втората стая - тя е по-голяма, около 16 - 20 кв.м, та в тази стая няма нищо друго освен две вертикални метални стойки, които са здраво захванати в циментовия под. Стойките са от дебела профилна стомана. На всяка стойка са заварени силно извити метални куки. Височината на вертикалните стойки е около 2 м. Това изобретение на комунистическия технически прогрес по нищо не се различава от стойките, които всеки е виждал в гимнастическите салони - онези стойки, които се използват за поставяне на щангата в удобна височина за съответното гимнастическо упражнение. Подът в стаята е циментов и винаги мокър. В тази стая се върши нечувана човешка инквизиция. Оня, който е бил във „Вилата”, след това в продължение на 2 седмици и повече не може да се движи и сяда. До следователя в ГСУ на ДС го носят на гръб надзиратели. В стаята със стойките арестантът по заповед се съблича гол, както го е майка му родила. Проверява се всяка гънка по тялото - между пръстите на краката и ръцете, под мишниците, ушите, носа, устата, под езика между челюстите и обратната част, срамните части по тялото. Прави се същия обиск, който се прави при влизането в ареста на ГСУ на ДС в София, "Развигор" №1. След това арестантът сяда на циментовия под със свити в колената крака. Обхваща с двете ръце краката под колената така, че дланите да се допрат. При това положение ръцете се връзват в китките със здраво капроново въже. В сгънките на колената и над ръцете се вкарва тояга, т.е. нещо като гимнастическата тояга. При това положение арестантът е неподвижен, на милиционерски език – „застопорен”. Двама цивилни хващат тоягата от двете страни и повдигат арестанта на подходяща височина. Краищата на тоягата се поставя в извитите куки на стойките. Ако все пак височината не е подходяща за нанасяне на удари, то тя се коригира чрез повдигане или сваляне на арестанта. Ударите с палката се нанасят по ходилата на краката и тазобедрената част. Ударите с юмруци се нанасят в слабините, т.е. в бъбречната област. За ударите по таза арестантът се поставя на по-голяма височина. След като комунистическите главорези се изморят да бият, те свалят на мокрия циментов под арестанта. Ако се наложи, те освежават със студена вода. Като се посъвземеш и усетят признаци на живот в тебе, че признаците на живот се възвръщат, отново те вкарват в първата стая, т.е. в стаята за разпит и то… без да те развързват. Започва разпит. Питат те за неща, които и през ум не са ти минавали. За тероризъм, за подготовка на въоръжен бунт и какво ли не още. Мен ме разпитваха за озеленяването на железопътната гара в Пловдив. Затова как като миньор съм искал да изнеса и съм изнасял и укривал взрив, за да взривя Моста на дружбата при р. Дунав. И какво ли не друго! Неща, които и през ум не са ми минавали. Не съм и подозирал, че би могло такова нещо да се извърши. Не зная за кой път повторих, че дори не съм и чувал за нещата, за които ме питат, че не съм убивал дори мравка, че не позволявам на родителите си да колят и пиле за храна пред мен, но никой не те чува. Показват ти се предварително написани протоколи и какво ли не още. След отказ да признаеш онова, което не си помислил и не си и помислил някога да извършиш, отново те вкарват във втората стая, отново започва бой по описания вече начин. Слагат те на стойките. Бой, бой до припадък… След това те развързват, хвърлят те като куче в камионетката, нито жив, нито умрял. Може би там съм усетил екзистенциализма, защото наистина съм се намирал на границата между живота и смъртта. Закарват те в ДС. Хвърлят те в килията и след един-два дена на гръб те отнасят при следователя. Той, естествено, казва, че съжалява, че така се е получило. Казва, че е станало без негово знание… Друго нямам какво да ви кажа.

Румяна Узунова: Да, един момент.