Интервю на Румяна Узунова с о.з. полк. Борис Спасов /1989/

Кръглата маса

Платформа на СДС

Клубът

Ран и Ът

Публикации

Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

Интервю с о.з. полк. Борис Спасов

Р. Узунова: На 24 февруари тази година, драги слушатели, се опитах да взема интервю по телефона с полковника от запаса Борис Спасов, който е член на ръководството на Дискусионния клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България и е негов член-основател.

Борис Спасов: Вижте какво, ние също бяхме изненадани, тъй като ние си поставихме съвсем благородни, така да се каже, задачи: да подпомогнем преустройството в България, да подпомогнем, или по-скоро да го ускорим…

Р. Узунова: Както виждате, такъв шум имаше по линията, че по-добре би било да се опитам да ви запозная колкото се може по-точно с нашия разговор. И така, аз се обърнах към него, казах, че се казвам Румяна Узунова, че съм от радио „Свободна Европа” и го попитах дали би искал да поговорим за сегашното състояние и за бъдещето на Дискусионния клуб – така, както го вижда той. „Ами сега, в момента, нашият Клуб е само създаден.” - каза полк. Борис Спасов. „Ние не сме провели някакво мероприятие по причина на това, че не ни се разрешава зала, където да се съберем и където да проведем обсъждане на набелязаните от нас въпроси. Но се надяваме, че след многото опити, които сме направили да ни се разреши такава зала, все от някъде ще успеем. Надяваме се, че най-сетне в нашето ръководство ще преодолеем, така да се каже, страхът от този Клуб, да бъде разрешено да проведем запланираните обсъждания.” А как си обяснявате - попитах аз, това странно враждебно отношение към един Клуб, който има искреното намерение да подпомогне процеса на преустройството? „Ами вижте какво, ние също бяхме изненадани, тъй като ние си поставихме съвсем благородни задачи: да подпомогнем преустройството, да подпомогнем или по-скоро да ускорим развитието на гласността и на демократизирането на нашето общество. Но може би нашето ръководство го изтълкува…, някъде се появиха такива слухове, че едва ли не това е една прикрита форма за борба за власт. А у нас няма такова нещо. При нас са хора интелектуалци, които преди всичко си поставят задача да помогнат на нашето ръководство за преодоляване на трудностите за демократизиране на обществото - и нищо повече.” Доколкото знам - вметнах аз, архивът и материалите на Клуба, които бяха конфискувани в апартамента на Евгения Иванова и Георги Величков, още не са върнати? „Да, не са върнати.” Водите ли преговори? „Не са върнати. И ние ще направим, сигурно ръководството на Клуба ще направи нови постъпки. Но досега не ни е отговорено защо не ни се връщат.” А как си обяснявате тези изключвания от Партията, при които и вие пострадахте - доколкото знам, и вие сте изключен? „Ами как да си ги обясня?! Аз съм един от тези, аз съм изключен от Партията. И да ви кажа право, аз не разбрах защо ме изключват. Тъй като фактически те ни извикаха в Общинския комитет, обвиниха ме в какво ли не… и чисто и просто ме изключиха, а не изслушаха моите аргументи, не можахме да спорим за тези аргументи. Останах с впечатление, че като че ли им беше наредено да ме изключат, и те ме изключиха.” А не мислите ли, че това е една остаряла практика всъщност? „Че е остаряла, остаряла е, ама какво да се прави? Всичко това, което се поде към нас, показва само на какво равнище е декларираното у нас мислене.” Все пак, - казах аз - не всички изключиха от Партията. Как си обяснявате това, че някои хора бяха изключени от Партията, а някои – не? „Ами не знаем и ние. Може би набелязаха нас. По какъв признак са ни набелязали, не зная. Аз например съм един от инициаторите и един от учредителите на Клуба – считам, че за това съм изключен. Останалите инициатори не са наказани, с изключение на Искра Панова, и Копринка Червенкова… Копринка Червенкова не беше инициатор, тя е от учредителите. Последен от нас изключиха професор /.../” За съжаление не можах да чуя името на професора. И как така режисирано, без да ви дадат обяснения? „ Ами какви обяснения?! Лично аз не мога да си обясня по какъв признак е подходено, именно ние да бъдем изключени. Някои ми се смеят, казват: ами сметнали са, че вие сте най-опасни. Аз не виждам с какво можем да бъдем опасни, че да бъдем изключени. Даже напротив, от учредителите на Клуба не по-малко от половината са членове на Партията, и ние именно си поставихме задача да подпомогнем преустройството в духа на Юлския пленум на Партията от 1987 г. Видите ли, ние подпомагаме Юлския пленум, а пък те ни изключват от Партията. Малко неразбираемо и нелогично!” Абсурдно – вметнах аз. „Получава се един абсурд, продължи Борис Спасов. Аз го изтъкнах това, когато ни изключваха. Но все едно, бях слушан, но не бях чут.” А мислите ли – попитах аз, - че последната среща на Тодор Живков с интелектуалци, с избрани представители на интелигенцията ще подпомогне процеса към взаимно разбирателство или напротив? „Ние сме слушали досега много речи, много доклади. - каза Борис Спасов. В този последен доклад има също отделно взети много добри постановки. Да се надяваме, че този път няма да имаме разминаване между думи и дела. Ако няма разминаване между думи и дела, то нашият Клуб ще почне да функционира нормално.” Мен ме безпокои, - казах аз, - една формулировка в доклада на Тодор Живков, че ако не е регистрирано едно сдружение, то не бива да функционира, не бива да действа. А доколкото пише в вашата Учредителна декларация, вие не искате да регистрирате Клуба? „Ние сме обяснили, - каза Борис Спасов, - и в нашата Програмна декларация, че не искаме регистриране. Що се отнася до това дали сме регистрирани или не сме регистрирани считам, че това не е причина да се забрани да функционира нашият Клуб. Тъй като аз съм един от учредителите на Комитета за Русе, който създадохме на 8 март миналата година, там поискахме да бъдем регистрирани, но ето, след някой друг ден наближава една година, и там не сме регистрирани. Така че не тази е причината да не се разрешава дейността на Клуба.” В такъв случай, селективно ли е отношението към такива дружества - на едно се дава право да функционира, на друго – не. Какъв е критерият? „Ами знаете какъв! Те подхождат със техни критерии и лично аз оставам с впечатление, че всяко нещо, което не е предварително замислено от нашето ръководство – те изпитват страх от него и просто не го разрешават. Аз считам, че в нашето ръководство ще се намерят хора смели, хора разумни, и ще се преодолее този страх А преодолее ли се страхът от инициативите на гражданите и бъдат разрешени те, ще окажат благотворно влияние върху развитието на нашето общество.” Благодаря ви, Борис Спасов. Тук казах на Борис Спасов, че ако евентуално качеството на интервюто не е достатъчно добро, защото доста шум имаше по линията, ще ми позволи ли той да цитирам неговите думи? Ето какво каза Борис Спасов:

Б. Спасов: Ами може. Аз не мисля, че съм казал нещо кой знае какво. Аз такова интервю бих пожелал, такъв разговор бих искал да водим с нашите средства за масова информация, с Българското радио, с в. „Работническо дело”, с Българска телевизия. Ние това желаем. И ние ще считаме, че сме постигнали нашите цели и ще започнем наистина да подпомагаме преустройството и гласността в България, когато проведем дискусията по нашите средства за масова информация. Защото вие сега сте единствените, които давате гласност на нашата програма… Можете да излъчите интервюто.

(Б. Спасов, полковник от запаса, член на ръководството на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. 24.02.1989 г., ролка № 282)