Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

 

 

Изявление на Али Хюсеинов

А. Манолова: Ало? Да направим един опит дали ще се записва добре и след това можете да направите изявление.

Али Хюсеинов: Казвам се Али Мустафов Хюсеинов. Член съм на Демократичната лига за защита правата на човека в България. Поради обективни причини, известни на цялото човечество, от страна на Ръководството съм натоварен със задачата да съобщя на света за състоянието на Демократичната лига. Първо, въпреки заплахите от страна на МВР, с всеки изминат ден членовете на Демократичната лига се увеличават. И няма да е прибързано да съобщя, че в близко време можем да надминем стотици хиляди. Второ: За улеснение на гражданите от турски произход, за циганите-мюсюлмани, за помаците, Ръководството съобщава, че са открити филиали, разхвърляни по области и общини:

а/ Бургаска област – в гр.Сливен и в с.Ябланово;

б/ Варненска област – в гр. Шумен, тел.(номер) – Ахмед Османов;

в/ Разградска област – с. Недоклан(?) Разградска община – Али М. Хюсеинов;

г/ гр. Силистра, (адрес) – Хайредин Алиев;

д/ Хасковска обл. – в с. Клокотница – името му не зная.

За другите филиали или местни клонове ще съобщим допълнително.

Ръководството на Демократичната лига за защита правата на човека съобщава, че към Дружеството е избран Съветник по правни въпроси, юристът Наазъм Салиев от Силистра, бивш интерниран в гр. Роман, Врачанско. Накрая, искам да прочета и едно Изявление на секретаря на Демократичната лига за защита правата на човека в България, Сабри Искендеров

(5.04.1989 г., ролка № 316)

Изявление на Сабри Искендеров

А. Манолова: Един момент, моля, моля, почнете пак… Искате да прочетете изказването на секретаря, нали? Почнете пак от начало изказването.

Али Хюсеинов: „Изявление на Секретаря на Демократичната лига за защита правата на човека в България Сабри Искендеров. На 24 март 1989 г. в с. Камено поле, Врачанско, където съм интерниран, пред квартирата, където живея, спря кола с рег. №  (номер) на Държавна сигурност, гр.Враца. Бяха двама – единият служител слезе от колата и влезе в двора ми. И ми каза да дойда с тях в Съвета. Заповядаха ми да взема със себе си регистрационния талон на личната си кола и свидетелството за правоуправление, за справка - и повече не ми ги върнаха. Когато попитах: „Въз основа на какво е всичко това?”, отговор не получих. Поисках трите му имена, на служителя – той отказа да ги каже. Още веднъж демонстрираха беззаконие, за кой ли път! Когато пристигнахме в Съвета, влязохме в една стая, единият служител започна да пише предупредителен протокол, който е извънреден - за не напускане на селото от мен на 24, 25, 26 и 27 март. А другият служител, междувременно, започна неоснователна нападка срещу Демократичната лига, на която организация съм секретар. С няколко думи казах, че нашата организация е основана въз основа на Чл. 52, ал. 1 от Конституцията на НРБ; че е хуманитарна организация, а не както казват те – анти социалистическа и незаконна. Ако някой нарушава Конституцията и законите, това не сме ние, а самата власт, която не зачита собствената си Конституция и поетите задължения във връзка с човешките права. Отговорът на служителя от ДС беше следният: „Докато си в България, така ще бъде. Когато напуснеш България, прави каквото щеш.” В горепосочените дати бях наблюдаван денонощно, включително и с бинокъл. Всички коли, влизащи и излизащи от улицата, бяха проверени като в митница. Извънредни протоколи са подписали, или устно - със заплахи, всички мои бивши другари от Белене. Целта е ясна: на 26 март един наш бивш другар от Белене на име Хайзула Хайзулов, бивш учител в с. Голямо Соколово, Търговищко, прави сватба на дъщеря си. Заплашени са дори хората от същото село, че ще ги викат в МВР. Сватбата не е била кървава - никога нямаше да бъде!, но е била много сълзлива. Мисля си аз: „Кому е нужно всичко това? Защо властта се страхува от хора като нас, които искаме нещата да се казват с истинските си имена?” Да оставим политиката настрана; да погледнем икономическата страна на тая сватба. Този наш другар, за да ни кани на сватба, това означава, че ще ни храни, а вие знаете: за да храниш 50 или 1000 човека, колко средства трябва да хвърлиш!”

(С. Искендеров, секретар на Демократичната лига за правата на човека в България, 5.04.1989 г., ролка № 316)

Молба на Али(?) Мустафов Хюсеинов

(приблизителен текст, чува се много лошо)

Али Хюсеинов: Тъй като на международни конференции делегациите на България изразяват /…/ с думите: „В България насила не държали никого и който искал, винаги можел да напуска България”, ето моят случай: „До Началника на отдел Консулски към Министерството на външните работи на НРБ, София. Молба – Декларация № 5 от Али(?) Мустафов Хюсеинов, роден на 30 септември `48 година в с. Йонково, Разградско, жител на Разград, живущ в с. /…/, Разградско, (адрес),  професия – работник, женен, имам 2 деца. Г-н Началник, през януари 1983 година подадох молба до МВР - Разград за изселване в Турция. Вместо отговор аз бях изгонен от ведомственото ми жилище в Разград. През `85 година аз бях закаран на о. Белене, и на 27 март 86 г. оттам изпратих втора молба за изселване, но този път до Държавния съвет и започнах гладна стачка. На 23-ия ден при мен дойде човек от София и ме увери, че ако се откажа от гладната стачка, може да се уреди молбата ми. Накрая бях заселен в с. Габрене, Врачанско. Чакайки удовлетворяване на молбата ми, на 27 февруари `87 г. подадох трета молба, пак до Държавния съвет, и получих отговор: „Решава се.”. След около една година в Белград се проведе Балканска конференция. Възползвах се от нея и подадох четвърта молба, но този път до Външно министерство, лично до Петър Младенов. Ето няколко реда от тази молба: „Чакайки с нетърпение успешното завършване на Виенската конференция,  защо самият аз да не бъда на Балканската конференция?” Но уви, и на тази молба не получих утвърдителен отговор. Само няколко дена след нея дойде човек от Държавна сигурност и бях предупреден: „Затваряй си устата и чакай!”. На 27 май `88 г. бях освободен от интерниране. До ден днешен с отворено сърце чакам, но докога? Чашата на търпението преля! Виенската конференция завърши успешно. Българското правителство и този път сложи подписа си, както това направи през `75 година в Хелзинки, през `83 година в Мадрид.  Най-сетне трябва да ме разберете правилно: Аз повече не желая да живея в България! Моето искане е да ми се разреши да напускам завинаги България заедно с близките си. Ако в 20 дневен срок не получа разрешение, ще се възползвам от гласността в България и ще бъда принуден да зачленувам в Независимата организация за човешките права в България. Чрез тяхна помощ да търся най-елементарните си права като гражданин. С нищо не нарушавам сигурността на България. Аз не заплашвам никого, нито пък съм против Партията. Но съм против политиката на Партията спрямо мен. Смятам, че ще ме разберете правилно, като уважите молбата ми. 21 февруари `89 г., с. /…/, с уважение…” Толкова. Другарко Узунова,… предайте моето име във гр. Франкфурт на Майн на тел. (…) на г-н Ото Фидлер… Ако ми разрешите, чрез Вашата радиостанция /тя вече стана наша!/ да изкажа най-топли дружески поздрави до господата Петър Манолов, Илия Минев и до всички членове на Независимата организация за човешки права и на членовете на Дискусионния клуб в България. Аз съм уверен, че и най-модерното оръжие в света е нищожно пред човешката воля. Те са герои на България. Тя е непобедима. И справедливостта винаги побеждава. И ви моля да публикувате кодовете за избиране от България на някои по-големи градове в Турция… Ало? …в провинцията…  Ало?!

(22.02.1989 г., ролка № 313)

 

 

Андрей Дюкмеджиев

Али Мустафов Хюсеинов

Александър Каракачанов

Авни Велиев

Богдан Глишев

Биньо Иванов

Брайко Кофарджиев

Борис Спасов

Борис Василев

о. Благой Топузлиев

Блага Димитрова

Диана и Димитър Бояджиеви

о. Димитър Амбарев

„Димитър Иванов”

Димитър Томов

Едуард Генов

Ева Калчева

Григор Божилов Симов

Григор Симов

Георги Кулев

Георги Мишев

Гюлтен Османова

Георги Спасов

Георги Величков

Халил Исинов

Халил Ибишоглу

о. Христофор Събев

о. Иван Бонев

Иванка Жекова

Илия Минев (за него)

Ибриям Рунтов

Йордан Василев

Желю Желев

Копринка Червенкова

Коце Иванов

Красимир Кабакчиев

Камен Каменов

Каймет Юсеинова Салилова

Константин Тренчев

Любомир Собаджиев

Марко Ганчев

Милка Генадиева

Милчо Иванов

Мустафа Юмеров

Мариана Златева

Нури Джелилов

Николай Колев-Босия

Невена Мечкова

Наим Наимов

Неизвестни лица

Петър Бояджиев

Петър Манолов

Петко Симеонов

Петър Слабаков

Пламен Даракчиев

Ремзи Бекиров

Румен Велашки

Румен Воденичаров

Сиво Чапаров

Сабри Искендеров

Сабахат Наимова

Шукри Шерифов

Стефан Чолаков

Стефан Гайтанджиев

Стефан Комитов

Стефан Вълков

Тодор Гагалов

Тончо Жечев

Тодор Тодоров

Цеко Цеков

Цветан Златанов

Веселин Донков

Виола Иванова

Веселин и Светослава Петкови

Волен Сидеров

Валентин Топузлиев

Юсуф Ибрахимов

Янаки Петров

Янко Янков

Янко Янков

Към интервютата


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Обратно към електронните книги

 

 

към авторите