Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

 

Биографичен разказ на Шукри Шерифов (Шерифоглу) от Варна, политзатворник, интерниран, член на НДЗПЧ, осъден и по чл. 273 от НК през юли 1989 г.

Р. Узунова: Включих. Шукри Шерифов? Да.

Шукри Шерифов: Роден съм на 12 май 1941 година в с. Тодорово, Разградски окръг. Там завърших основното си образование, след което - тогава имаше още гимназии, турска гимназия имаше, в гр. Исперих. Не я завърших по простата причина, че тогава бях…, нашите села там са турски села, не знаехме български както трябва. Като завърших вече 9 клас…

Р. Узунова: Но сега чудесно говорите български /…/

Ш. Шерифов: … и след като вече завърших 9 клас – 8и, 9и, нали - основното беше до 7и, тогава две години съм изкарал, след което забраниха вече гимназиите…

Р. Узунова: Коя година?

Ш. Шерифов: Това беше `58а г. Бях почнал… Имахме едни учители, които… как да ви кажа, сега не искам да вземам отношение, но все пак ще ви дам един пример: Имаше една, другарката Бояджиева, която ни предаваше по химия и по френски език, беше казала веднъж: „Аз съм, казва, съгласна вместо един ученик - турче в класа си да имам 35 българчета!” Значи, с нас й е било много трудно, искаше да каже, че нас въобще не ни смята… Както и да е, това е…, просто за пример ви го давам… Най-важната причина беше, че на мен ми стана много трудно изведнъж да уча български и аз бях принуден да напусна. И така днес, за съжаление, аз останах без образование - незавършено средно фактически…

Р. Узунова: После?

Ш. Шерифов: След това започнах да работя като обикновен тракторист.

Р. Узунова: Къде?

Ш. Шерифов: В моето село, с. Тодорово пак. След това бях в редовете на Българската народна армия.

Р. Узунова: Трудовак?

Ш. Шерифов: Редовен.

Р. Узунова: Редовен войник, не трудовак?

Ш. Шерифов: Да, редовен войник. Даже бях танкист. След като се върнах, завърших курсовете за шофьори. И почнах да работя като диспечер в нашто ТКЗС, … тогава беше ТКЗС… И `66а година, с още двама мои приятели, понеже тогава … бяхме лишени от доста работи /…/

Р. Узунова: От какво бяхте лишени? Не ви разбирам!

Ш. Шерифов: Откакто например затвориха гимназията…

Р. Узунова: А да, разбирам, бяхте лишени от правото да си изповядвате вярата, така…

Ш. Шерифов: Тогава ние тримата решихме … да напишем едно нещо, като Обръщение пак…

Р. Узунова: И за него ли ви осъдиха по член 108?

Ш. Шерифов: Моля? За него… по чл. 108…. И мен ме осъдиха на 7 години затвор, лишаване от свобода …

Р. Узунова: А помните ли горе-долу какво имаше в това Обръщение?

Ш. Шерифов: Обръщението е само с едно изречение: че ако не ни се признаят правата, ние желаем да се изселим в Турция.

Р. Узунова: Това коя година?

Ш. Шерифов: Това бе 1966 година

Р. Узунова: Така, и ви осъдиха на колко?

Ш. Шерифов: Мен ме осъдиха на 7 години лишаване от свобода.

Р. Узунова: Да. А другите?

Ш. Шерифов: Другите: първия на 12 години, а втория на 8 години. Обжалвахме пред Върховния съд … и мойта беше намалена на 5 години, на втория бе намалена на 7, а на първия обвиняем - 8 години… И изтърпяхме си наказанието, след което аз се върнах.

Р. Узунова: Къде бяхте, бяхте в кой затвор?

Ш. Шерифов: В Старозагорския затвор, заедно с Петър Бояджиев …

Р . Узунова: Да, да, знам.

Ш. Шерифов: И след като се върнах, почнах работа.

Р. Узунова: Да. Коя година?

Ш. Шерифов: `70а година, не –  в `71а година. 4 месеца седях без работа, едвам си намерих работа - и един бивш инженер, който ме познаваше много добре, при него работих като диспечер…

Р. Узунова: Това във Варна?

Ш. Шерифов: Не, в мойто село… Нали, като отидох при него, той беше инженера на ТКЗСто … и той ми помогна, и аз почнах работа като стругар в едно предприятие…

Р. Узунова: Къде?

Ш. Шерифов: В гр. Исперих, като стругар. След това… Там работих около 2 години и се преместих в едно друго предприятие, пак в гр. Исперих, където сега… Знаете ли, малко, де да знам, аз така не обичам да говоря за себе си, ама … Все пак това има някакво значение, затова ви го казвам…

Р. Узунова: Моля? Моля! Не разбирам!

Ш. Шерифов: Там пак започнах да работя като стругар, след което ме направиха сменен майстор…

Р. Узунова: Да. В кое предприятие?

Ш. Шерифов: В РМЗ. За да ме направят сменен майстор,… 

Р. Узунова: Значи сте работили добре.

Ш. Шерифов: Почти всеки месец ме награждават, нали, не искам да говоря за себе си, но ето, това има някакво значение…, така от края на 1974 до 1981а. Навсякъде…, смених още едно предприятие,… навсякъде, където и да съм бил, бях примерен работник.

Р. Узунова: Да. Кое беше другото предприятие?

Ш. Шерифов: Това беше първото предприятие, само че вече бяха открили клон в наш`то село. И в 1980 година реших да ида във Варна да работя. Почнах работа в Корабостроителния завод “Георги Димитров“. Там също работих 5 години, туй е до  `85а година, януари, където многократно съм бил награждаван – дори… винаги са разчитали на мен, дори на 9 септември, на празници… викаха ме на работа, защото там често имаше проблеми, …

Р. Узунова: С плана?…

Ш. Шерифов: … те разчитаха, нали… и аз, без да се опъвам, отивах, работих. Както и да е. След вече като стана това преименуване, …по време на преименуването мен ме вземаха запас, в Нова Загора, там ни държаха 23 дена …

Р. Узунова: И там ли ви преименуваха?

Ш. Шерифов: Там точно, там ни преименуваха, бяхме в един свинекомплекс…

Р. Узунова: Сенокомплекс? Какво е то?

Ш. Шерифов: Свинете гледат там…

Р. Узунова: А, свинекомплекс! И там ви преименуваха всички?

Ш. Шерифов: За условията въобще не искам да…,  въобще не е за разправяне…

Р. Узунова: И какво - строиха ви и ви казаха: избирайте си имена?

Ш. Шерифов: Работихме там, канали там копахме, през цялото време там работихме и след една седмица – в началото там ни водеха с турски имена, след една седмица …

Р. Узунова: А много турци ли бяхте там?

Ш. Шерифов: Около 60 човека бяхме там…

Р. Узунова: Да, все турци?

Ш. Шерифов: Да, все турци. След една седмица един ден дойдоха и казаха: от сега нататък ще имате нови имена. Ние, естествено, не се съгласихме, обаче там имаше хора въоръжени - от армията, от МВРто, от пожарната - всичките бяха въоръжени… И така, един по един ни прибираха в една стая, там щеш не щеш, насила вече… С мене стана така: Един цивилен беше, извади един списък и ми вика: избери си едно име. Аз изобщо не погледнах списъка: „Не виждам подходящо име”, викам. Точно така му отговорих. Той ми казва: „Ти как се казваш?” Викам: „Шукри се казвам.” „Щом си Шукри, що не можеш да бъдеш Шишман?” Казвам: „Вие го казвате.” „Така ще стане! Щом аз казвам, така ще бъде!” И така стана. Върнах се от там след като ни освободиха, върнах се във Варна, един - два дена си починах, това беше през голямата зима …

Р. Узунова: През коя зима?

Ш. Шерифов: През голямата зима.

Р. Узунова: Коя година?

Ш. Шерифов: През `85а година. Един път, сутринта беше, тръгнах за работа - понеже работим много, към 6 – 7 хиляди…, през портала сутрин много народ влизаше, всеки бърза за работа да не закъснее и аз влизам най-спокойно. Като влезнах вече, един застана срещу мене, обърна се към мене и каза: „Шукри, много се извинявам, трябва да дойдеш с мене за една справка!” Аз помислих, че тоя човек е от /…/, понеже бях запас, помислих, че е във връзка с това, че не съм бил на работа. И нищо не ми дойде на акъла! Но като тръгнахме, още двама застанаха от двете ми страни и казаха: „Тръгвай с нас!”, и като погледнах, чака една кола, и ме качиха в колата. Казаха: „Ще отидем до града”. Аз въобще нищо не очаквах, защото нищо не бях направил… /…/ Това, което сега ви разправям, точно така беше. Както и да е. И ме закараха в Следствения отдел. Бях към… там може би…  към 7 и половина – 8. И ме заключиха в една килия. Аз чукам на вратата, дойде един старшина и викам: „Много се извинявам, искам да се срещна с началника, нали, да ми обяснят защо съм тука, може да има някаква грешка, аз смятам, че има някаква грешка, някакво недоразумение…” „Той, каза, ще те извика.” Тъй ме държаха цял ден. Аз още веднъж направих опит…

Р. Узунова: Ама вече ви бяха сменили името?

Ш. Шерифов: Да, разбира се. Аз направих няколко опита същия ден, … аз вече нямах часовник, те всичко ми вземаха, което беше в мене… и предполагах, че вече наближава вечерта и след 5 часа сигурно ще се сетят и за мене. Направих още един опит. Сега старшината дойде и каза: „Той утре ще те извика”. И аз най-спокойно, честно ви казвам, си легнах. По едно време - сега не знам колко беше часа - отвориха килията, бяха трима старшини. Казаха: „Тръгвай сега с нас!” Тръгвам аз, слязохме в една стая, изглежда беше дежурната стая…

Р. Узунова: Какво беше?

Ш. Шерифов: Дежурната стая. Влязох вътре, имаше едно легло и една дълга голяма маса. Вътре имаше един, който лежеше, но не спеше и около мене 6 - 7 човека, все старшини вътре. Единият от тях ми извади една заповед и каза: „Трябва да се подпишеш.” Казвам: „Каква е тая заповед?” „Ами не е важно, вика, трябва да се подпишеш.” Казвам: ”Аз, без да знам, не мога да се подпиша.” „Ще се подпишеш, ще се подпишеш!” Викам: „Аз не мога да се съглася!” И един от двамата - аз не очаквах - много силно ме удари през лицето и аз паднах на пода. Разбрах, че няма да стане… Най-после викам: „Много ви моля, от човешка гледна точка, поне да знам какво ще стане с мене?!” Той каза: „В Белене ще те закараме.” „Добре”, викам. Бях на ясно, нали съм бил в затвор. Направо ми сложиха белезниците и ме качиха в една катафалка.

Р. Узунова: Катафалка?!

Ш. Шерифов: Да, катафалка.

Р. Узунова: Истинска катафалка, дето…?

Ш. Шерифов: Да, истинска катафалка. И отпред шофьора, до него един старшина с автомат…

Р. Узунова: Такава катафалка, където носят трупове на гробищата?

Ш. Шерифов: Не, не. Катафалка викаме на тези, дето карат престъпниците

Р. Узунова: А, да, да, да.

Ш. Шерифов: Разбирате ли? /…/

Р. Узунова: Да, да, знам. С такива…, с решетки…

Ш. Шерифов: А така… Но те са тъмни, въобще нямат прозорци, имаше само едни дупчици... Въобще нямах представа накъде се движим… И ме качиха, и аз помислих, че ще ме закарат във Варненския затвор. Аз дори си помислих: дали няма да ме разстрелят тия хора? Обаче въобще не се притеснявах, бях много спокоен. Колата тръгна, аз съм с белезниците, естествено. И като тръгнахме, аз така в тъмното нищо не мога да виждам, и през деня да е, нищо не се вижда, защото вътре няма нито прозорци, нито нищо… и все пак през дупките, така, се разбира дали е нощ или е ден. Така продължихме около час – два – три. И аз още не мога да се ориентирам къде отиваме. По едно време - нали работех малко като шофьор и аз - забелязах през дупките град Попово, точно прелеза забелязах… и никогаш няма да забравя това…

Р. Узунова: Прелеза?

Ш. Шерифов: Да, прелеза на Попово, нали съм минавал от там. И от там нататък вече със сигурност разбрах, че ме карат на Белене. Беше голям студ, едва се движеше колата, голям сняг имаше, голям сняг… Не знам в колко часа тръгнахме, нали беше през нощта, защото нямах часовник, но точно в 12 часа бяхме пред портала на затвора в Белене. Аз просто нямах сили да сляза от колата, просто … как да ви кажа, бех замръзнал направо. Така или иначе, това никога няма да го забравя!

Р. Узунова: И защо? Нали вече ви бяха прекръстили?

Ш. Шерифов: Аз и до ден днешен … нали, ние често си мислим, често се сещаме…, все си задаваме тоз въпрос…

Р. Узунова: И колко време стояхте в Белене?

Ш. Шерифов: Аз седях 8 месеца.

Р. Узунова: А нещо, присъда, дадоха ли ви?

Ш. Шерифов: Абсолютно нищо. Не присъда, не следствие – нищо.

Р. Узунова: А като ви освободиха?

Ш. Шерифов: През това време… Искам да кажа още нещо… През това време ни затвориха в едни стаи - имаше и килии, имаше и стаи. Ние бяхме много - към 600 човека. Но това после го разбрахме, защото нямахме контакт с никой друг, само с тези, с които бяхме в една килия… а с другите, дето са в други стаи, от къде са?, що са? - нямахме контакт с тях… Това така продължи 3 месеца. За килиите да не говоря, бяха тъмни килии…

Р. Узунова: В тъмни килии ви държаха? Сам или с други хора?

Ш. Шерифов: Всичките, всичките…

Р. Узунова: А всичките заедно колко души?

Ш . Шерифов: В нашта килия бяхме 8 човека. /…/ След като минаха вече 3 месеца, един ден отвориха вратите, защото нали, сутрин в 6 часа отваряха, да, за тоалетна 5 минути ли там ни даваха време, заключат наш`та килия и отварят друга килия, за да нямаме контакт с други. Затуй не знаехме в началото колко човека сме там. Чак след 3 месеца, в средата на април един ден дойдоха и отвориха всичките врати на всичките килии…

Р. Узунова: И ви пуснаха навън?

Ш. Шерифов: Да, но не навън, а в коридора. Ние дотогава – ни разходка, абсолютно нищо. В коридора ни пускаха, и тогава ние почнахме да се интересуваме: ти от къде си?,… и тъй нататък. И от него ден вече… След няколко дена дойдоха пак, /…/ пликове за писма и ни задължиха да пишем на нашите близки къде се намираме. Дотогава обаче никой не знаеше.

Р. Узунова: Три месеца никой не знаеше къде се намирате?

Ш. Шерифов: До тогава никой не знаеше къде се намираме, никой… Не знаят къде се намираме, никой, нашите близки са идвали дотам …

Р. Узунова: Да, но нищо не са им казали?!

Ш. Шерифов: Казвали: такива хора няма и некой ден какво стана, не знам, още не бе ясно, нали /…/ само се съмнявам какво ги накара /…/ да напишем писма до наште близки и с по две-три изречения само … и след това ни пуснаха вече, така, преместиха ни на друг обект…

Р. Узунова: Къде ви преместиха, на втори обект?

Ш. Шерифов: Там условията бяха по-добри, но, но в смисъл … само външната врата се заключваше на килиите, а на стаите вратите бяха постоянно отворени.

Р. Узунова: Така, а храната?

Ш. Шерифов: Храната пък въобще да не говорим, то не беше храна, аз никогаш няма да го забравя това…

Р. Узунова: А вярно ли, че свинско са готвили?

Ш. Шерифов: Свинско ли? То не е свинско, ами нещо, как да ви кажа…

Р. Узунова: Сланина?

Ш. Шерифов: И сланина да е, пак ще е добре! Как да ви кажа, ние имахме, нали, наши приятели – българи, те не искаха да го ядат, не можеше просто…,  карантии ли, какво ли, от миризмата просто … А пък за хляба да не ви кажа: то не е хляб, а като камък, не е хляб, а е черно, нещо като … като че ли не от брашно…

Р. Узунова: А работата?

Ш. Шерифов: А, работата?! Още нещо да ви кажа също: в нашата килия /…/ имаше един чувал с лук, /…/ Нали за работата ме питахте. Започнахме да работим от 20 април нататък.

Р. Узунова: Колко часа на ден ви караха да работите?

Ш. Шерифов: 8 - 9 часа

Р. Узунова: Тежка ли беше работата?

Ш. Шерифов: По строежите, те строяха един блок на работещите в МВРто

Р. Узунова: Да, да. От Белене?

Ш. Шерифов: От Белене…, Някои отиваха на острова /…/, някои отиваха да копаят. Постоянно искат работници /…/ не ми дадоха да излизам навънка…

Р. Узунова: Не ви даваха да работите, така ли? /…/ И след това, как ви освободиха?

Ш. Шерифов: След като се върнахме, да ви кажа …

Р. Узунова: Как ви освободиха? …

Ш. Шерифов: Само пропуснах да ви кажа една работа: тогава, когато бях в Белене, баща ми беше тежко болен, той беше дори на смъртно легло,… аз понеже направих няколко опита да се свържа с него по телефона, ако не аз, нали, те да се обаждат, не до нас, до нашето кметство, нали... Един ден, най-после, един, Узунов се казваше, който се представяше, че бил в София от Държавно-следствения отдел, в Белене, и той отговаряше за нас. Той ме прие и каза: Какво искаш? - пита ме той. Тъй-тъй е работата, нали, просто да разбера за баща си, какво е положението с него? Той ми извади досието и почна да разглежда страниците. По едно време ми каза: Абе ти си бил най-добрия работник на гр. Варна, каза, /.../ Да, щом е така, викам, щом е така, за награда ли ме докарахте тука? Той веднага обърна на друга тема… Мисълта ми беше, че баща ми, докато бях в Белене, починал.

Р.Узунова: И не ви казаха?

Ш. Шерифов: Дори не ми казаха. Въпреки, че са пратили телеграмите – от Съвета, и направили постъпки всевъзможни… Но аз чак след два месеца се научих за смъртта на баща ми. За това нещо, как да ви кажа, няма да мога да го забравя.

Р. Узунова: Как ви освободиха? Как ви казаха: освобождаваме ви?

Ш. Шерифов: Просто те имаха една тактика… знаете ли, аз там се срещнах с всички мои бивши приятели, с които сме били в Старозагорския затвор…

Р. Узунова: Аха, отново акция…

Ш. Шерифов: С всичките, без изключение. Имаше някои, които бяха изселени още `78а година, всичките бяха там.

Р. Узунова: Значи профилактична…?

Ш. Шерифов: Много интелигентни хора бяха. Аз добре ги познавам. Първо тях ги пуснаха.

Р. Узунова: Първо интелигентите!? /…/

Ш. Шерифов: Поне така, по интелигентните, първо тях ги освободиха. Аз бях освободен на 23 септември, доколкото си спомням.

Р. Узунова: Коя година?

Ш. Шерифов: `85а година.

Р. Узунова: И след това?

Ш. Шерифов: Обаче моите истински мъки почнаха оттогава. Тогава също беше много лошо …

Р. Узунова: Работа не можехте да намерите?

Ш. Шерифов: 8 месеца стоях без работа, защото не бях добре, дори и до ден днешен,… въпреки това винаги съм работил добре, не искам да с хваля…

Р. Узунова: 8 месеца без работа. След туй?

Ш. Шерифов: След туй отивам да си търся работа в тези предприятия, където съм работил и където съм бил за пример…

Р. Узунова: Да, и не ви искат!?

Ш. Шерифов: Не, не могат да ме приемат. Един ден единият, от директорите, ми каза: „Няма да ти дам, казва, защото…”

Р. Узунова: Един момент, един момент… (лентата свършва)

(22.08.1989 г., ролка № 370)

 

Андрей Дюкмеджиев

Али Мустафов Хюсеинов

Александър Каракачанов

Авни Велиев

Богдан Глишев

Биньо Иванов

Брайко Кофарджиев

Борис Спасов

Борис Василев

о. Благой Топузлиев

Блага Димитрова

Диана и Димитър Бояджиеви

о. Димитър Амбарев

„Димитър Иванов”

Димитър Томов

Едуард Генов

Ева Калчева

Григор Божилов Симов

Григор Симов

Георги Кулев

Георги Мишев

Гюлтен Османова

Георги Спасов

Георги Величков

Халил Исинов

Халил Ибишоглу

о. Христофор Събев

о. Иван Бонев

Иванка Жекова

Илия Минев (за него)

Ибриям Рунтов

Йордан Василев

Желю Желев

Копринка Червенкова

Коце Иванов

Красимир Кабакчиев

Камен Каменов

Каймет Юсеинова Салилова

Константин Тренчев

Любомир Собаджиев

Марко Ганчев

Милка Генадиева

Милчо Иванов

Мустафа Юмеров

Мариана Златева

Нури Джелилов

Николай Колев-Босия

Невена Мечкова

Наим Наимов

Неизвестни лица

Петър Бояджиев

Петър Манолов

Петко Симеонов

Петър Слабаков

Пламен Даракчиев

Ремзи Бекиров

Румен Велашки

Румен Воденичаров

Сиво Чапаров

Сабри Искендеров

Сабахат Наимова

Шукри Шерифов

Стефан Чолаков

Стефан Гайтанджиев

Стефан Комитов

Стефан Вълков

Тодор Гагалов

Тончо Жечев

Тодор Тодоров

Цеко Цеков

Цветан Златанов

Веселин Донков

Виола Иванова

Веселин и Светослава Петкови

Волен Сидеров

Валентин Топузлиев

Юсуф Ибрахимов

Янаки Петров

Янко Янков

Към интервютата


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Обратно към електронните книги

 

към авторите