| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Декларация и коментар на „Подкрепа”
Р. Узунова: Д-р Тренчев, член-основател на Независимия профсъюз “Подкрепа”. Румяна Узунова на телефона. Бих искала да говорим с вас за целите, за задачите, за бъдещата и сегашна дейност на Независимия профсъюз “Подкрепа”. Но първо бих искала да ви попитам какво е отношението към тази, всъщност небивала акция на печата да се даде някаква гласност за съществуванието на един независим неофициален профсъюз?
Константин Тренчев: В тази връзка ще си позволя да ви прочета официалното писмо, което по повод публикацията отправихме до главния редактор на в. “Труд”. „Във връзка с материала, поместен в бр.40 от 24 февруари 1989 г. във в. “Труд” под надслов “Предизвикан репортаж” с автори Евелина Георгиева и Мая Янкова, работещи във вашия вестник, считаме за наше задължение да ви съобщим, че характерът на материала е тенденциозно деформиран и има за цел невярно представяне на целите и смисъла на Независимия профсъюз “Подкрепа”. Вие сте запознати с нашия Устав и ние считаме, че вместо опровержение от неетичен тип е по-добре да публикувате самия Устав, като запознаете по този начин българската общественост с повода за самата полемика. Ние настояваме за открит и честен диалог при равни условия. Председател - подпис, секретар – подпис.” А сега, ако желаете, член на Профсъюз “Подкрепа” от Стара Загора, Николай Ганчев Колев ще ви прочете разширен коментар върху спомената статия, отразяващ официалното становище на Независимия профсъюз.
Р. Узунова: Да, слушам и записвам.
Николай Колев: Ало, добър ден. Казвам се Николай Ганчев Колев.
Р. Узунова: Аз се казвам Румяна Узунова.
Н. Колев: Благодаря. На 38 години съм, в момента се занимавам на свободна практика с преводи от руски и на руски, както и с писане на този коментар.
Р. Узунова: Малко по-височко, ако може да говорите.
Н. Колев: Имам и този грях да пиша стихове, проза, но как да ви кажа, още нямам самочувствие на признат писател… Бих искал да ви прочета нашето официално становище в отговор на статията, публикувана в бр.40 от 24 февруари 1989 г. във в.”Труд”.
„Предизвиканите размисли” на Евелина Георгиева и Мая Янкова, публикувани в бр. 40 от 24 февруари тази година действително предизвикват различни размисли у мен. Но размисли от съвсем друг род. Според Устава на Независимия профсъюз “Подкрепа” недвусмислено и откровено е изказана готовност за диалог и сътрудничество с официалните профсъюзи. Какво се получи в замяна? За огромно наше съжаление призивите за диалог явно бяха разбрани като гореща молба за прошка. Прошка, за която никой не е молил, нито намеквал. Не можем да позволим една млада и демократична идея, каквато е създаването на Независимия профсъюз “Подкрепа” да бъде смачкана по този некоректен начин. Още повече, когато часът на времето изисква от българската интелигенция да вземе принципна позиция. В отговор обаче на откритата и делова покана се получи поредното неразбиране и, което е още по-неприятно, нечестни и неетични нападки, като се започне от избирателно премълчаване на факти и се стигне до грубо изопачаване на истината. Какво имам предвид? До официалните средства за масова информация има достъп само едната от спорещите страни - и това определено не сме ние. Проекто-уставът ни все още не е публикуван, както и двете от тези писма-отговори по повод на местни атаки от - меко казано - недостоен тип. Но това, дето се казва, е бял кахър. Затова нека се върна на обширния анализ в материала на в. “Труд” от 24 февруари тази година. Цитирам „Без да дочакат решението на съда – срокът според закона е месец…
Р. Узунова: Малко по-високо, ако обичате! И бихте ли спрели – само един… Докъдето бяхте стигнали…
Н. Колев: …срокът според закона е месец, инициаторите вече се регистрираха пред “Свободна Европа” и “Дойче веле”, които от своя страна им посвещават емисия след емисия”. Коментар: Запазвайки пълно мълчание относно другите неформални сдружения, средствата за масова информация заеха интересната поза на изплашен щраус и практически лишиха от каквато и да е информация своите слушатели, които скоро ще станат 9 милиона. Нима може мислещ човек да не направи елементарната аналогия за приемането с мълчание или с яростен вой създаване на предишните неформални сдружения. Изводът е един – щом се приказва за диалог и демокрация, нека се създаде балансирана възможност за разговор чрез вестник или радиостанция по взаимно споразумение. И при всички случаи - при равни условия.
Цитирам: „Ако съдим по членската маса кандидат-профсъюзът най-малко прилича на профсъюз. Всъщност той се състои от своя Инициативен комитет - 7 души + съветник, жители на различни селища в Пловдивска и Хасковска област”.
Коментар: Може би авторите на статията ще използват собствените си щампи само за официалния профсъюз. Защото Независимият профсъюз “Подкрепа” смята българския интелектуалец за индивид, а не за стандартна молекула от тъй нар. обща маса. И вероятно искрено ще се учудят, ако ги поканя пред картата на България и им съобщя имена и адреси от Михайловградска, Ловешка, Разградска, Варненска и Софийска области - при това съвсем непознати за тях имена.
Цитирам: „Предлагаме най-важното от двучасовия разговор с д-р Тренчев, със секретаря, нали, Огнян Велчев, със сем. Бояджиеви и Кояна Иванова”. Това е /…/
Коментар: Два часа са 120 минути. При това - според мен. Нека достопочтените автори на предизвикания репортаж се опитат, заеквайки, да прочетат публикуваната част от интервюто. В най-добрия случай това ще им отнеме 8 минути. А останалите 112?
Цитирам: „В същия Инициативен комитет има членове на т.нар. Независимо дружество за правата на човека, т.е. сем. Бояджиеви и самият Тренчев – т.е. председателят. Съществува ли някаква връзка, освен персоналната, между него и замисления профсъюз?”
Коментар: Питам уважаемите автори: съществува ли връзка между чест и журналистика? Ние не ги обвиняваме за това, че членове на БКП членуват в официалните профсъюзи, както не бихме им попречили да членуват в Независимия профсъюз “Подкрепа”.
Цитирам: „Приемате ли антисоциалистическата пропаганда?”
Коментар: Всъщност отговорът е кратък - това е тълкуванието на самата дума “социо”.
Цитирам: „Според статистически данни спонсорите, между които ЦРУ, са увеличили чувствително субсидиите си в последно време”.
Коментар: Интересно ни е кои са спонсорите на нашата преса и дали субсидиите й са намалени или увеличени? В края на краищата, ние живеем в Народна Република България и това за нас е жизнено важно. И отново ще предложа – нека търсим път към общи позиции, а не към конфронтация. От това ще има полза нашият народ, чиито членове сме и ние, и вие. Нелепо е да се показва осведоменост в области, които са далеч от началото на диалог и в същото време да не се казват жизнено важни за всички нас истини. За пример ще приведа пълното мълчание относно текста на Хьош, Декларация за правата на човека, материалите от Хелзинкската конференция и Виенската среща. Значи, тези материали излязоха в съветската преса, но много трудно се намират у нас. Дори се стигна до парадокса, че на официална среща на старозагорската общественост с представителя на Главна редакция „Информация” на БНТ Асен Агов, последният призна, че няма информация за тези материали. В тях има и чл.19, който гласи: „Всеки човек има право на свобода на убежденията и на свободното им изразяване. Това право включва свободата на безпрепятствено придвижване към своите убеждения и свободата да търси, получава и разпространява информация и идеи с всякакви средства и независимо от държавните граници.”
Цитирам: „Слушателят на този коктейл от фразеология, лични несполуки и отчуждение, тщеславие, амбиции, подражателство и много мъгла. Нашите събеседници са се нагърбили с огромния товар да изразяват интересите и да разрешават проблемите на цялата българска интелигенция. Грижа, поделена сега между такива мощни формации като народни съвети, творчески и научни съюзи, профсъюзи, обществено-държавни органи”.
Коментар: При толкова много фразеология, мъгла и мощни формации, ние явно сме изгубени и за това няма да ни признаят. Интересен аргумент.
Цитирам: „На тези първи симптоми за силно надценяване на пресилените свои възможности, липсата на реализъм не е единствен. Също тъй и представата за проблемите, чието решаване се издига в стил”.
Коментар: Липсата на реализъм е реалност. За това говори най-добре днешното нравствено и материално състояние на интелигенцията в България. Тези, които държат кокала между зъбите си не лаят, за да не го изпуснат; а тези, които го нямат не лаят, защото нямат сили. Има и трета група - клонящите към едните или другите.
Цитирам: „Дали да се сипят ултиматуми, на които в случая много се разчита и понеже липсва реализъм - а това ще рече истинска почва за разумни действия - получава се нещо като криво огледало. В него се деформират и проблемите, и средствата, и собствената роля и история”.
Коментар: Моля да бъда извинен от Евелина Геогриева и Мая Янкова, но ще си позволя да отбележа, че ултиматумите не идват от наша страна, а точно от противоположната. Относно ролята в историята, все пак нека да оставим именно историята да реши. Макар че историята нееднократно и недвусмислено е решавала правата на обществените закони в полза на прогреса.
Цитирам: „Обикновената черна работа, като сигурен начин за развитие и промяна, се отхвърля. На нейно място идва далеч по-лесният и по-кратък от гледна точка на рекламата словесен фойерверк. Така собствената особа с до вчера далеч по- съществените мнения започва да расте, да придобива ореол едновременно на мъченик, месия и герой. Не е проблем такава почва да се манипулира. Пиететът към понятия като независим, независими, независимост…”.
Коментар: Тук авторите попадат в собствения си капан. За тях явно черна работа означава очерняне. И на този почернен фон правят огън, т.е. фойерверк. Но те не могат да ме убедят, че ние сме една група самоубийци, която без ясна представа за социалният статус на българската интелигенция се слага между шамарите с цел реклама. От нас светии явно няма да излязат, както и от тях - журналисти. Що се отнася до еретичните думи с общ корен „независим”, струва ми се, че те точно отразяват нашата позиция - както на отделни индивиди,
Р. Узунова: Един момент… Най-ме е страх, че няма да мога после и да го дешифрирам,…Секунда… Готово.
Н. Колев: (повтаря)… така и като обща цел. Зависимият интелектуалец, общо взето, се нарича конформист.
Цитирам: „Всъщност високопарната декларация стига до най-простата зависимост на крайника. Нали поръчва музиката, който плаща. Увлечен от избраната роля и от желанието за гастроли в чужбина, Инициативният комитет губи даже уважението към правния ред, което всяка страна изисква от своите граждани”.
Коментар: Нямам нищо против думи като храненик, музика и плащане. На нас никой не ни е дал нито една стотинка или обещал такава. Ние не сме храненици и на всичко отгоре сме независимо сдружение. Вероятно този въпрос задават повечето /…/. И понеже това е въпрос на статистика, нека погледнем кой прави в действителност гастроли в чужбина - независимите интелектуалци или зависимите началници на интелектуалците? Но това освен статистически, е и нравствен въпрос. Според мен е смешно да се говори за закони там, където безнравствеността е издигната в принцип за преуспяване. В тази светлина е излишно да се говори за закони. Прочее, крайно време е българският интелектуалец и гражданин да не бъде само изискан, а да влезе в цялата си функция на барометър на цивилизацията.
Както виждате, Евелина Георгиева и Мая Янкова, /.../ метод на Шпенглер е нож с две остриета. За това нека да изхвърлим ножовете и да потърсим общия път. Трябва да го намерим - в името на нравственият /.../ на времето, в името на нашите деца и внуци, в името на цивилизацията. Нищо, че сме шепа хора. Шепата – това е ласката и подадената десница. Нека се опитаме да се освободим от дребните вътрешни страхове и да седнем на общата маса при равни условия и при равни отговорности. Иначе тази полемика е безсмислена…” Това е текстът.
Р. Узунова: Подписали писмото?
Н. Колев: Д-р Константин Тренчев… Всъщност: от името на Независимия профсъюз “Подкрепа”.
Р. Узунова: Сега аз ще се опитам да…
(Недатиран разговор, но вероятно около края на м. февруали 1989 г. Ролка № 297)
Разказ от две части с три теми на Николай Колев - Босия
А. Манолова: Добър ден, Николай Колев.
Н. Колев: Добър ден. Благодаря ви, че ме потърсихте.
А. Манолова: Радвам се да ви чуя. Гласът ви звучи бодро.
Н. Колев: Чувствам се физически добре. Възстановявам се. От снощи съм започнал леко захранване и, как да ви кажа, аз по начало…, мисълта ми никога не се е губила. Вярно, че физически бях доста отпаднал, но самият факт, че мен ме поддържаха толкова хора; самият факт, че не ме забравиха нито приятелите ми, нито - как да ви кажа, аз дори съм учуден от това, че цяла Европа взема отношение към мен. И затуй съм приготвил едно благодарствено писмо – вярно, че аз малко набързо съм го написал, но ще ви го прочета, и искам да ви помоля да го разпространите, за да мога по някакъв начин да изкажа благодарността си към всички. И искам да ви прочета едно мое стихотворение, което съм посветил на всички хора, които са оказали морална, материална и въобще всякаква подкрепа към мен. Ето благодарственото писмо: „Благодарствено писмо от Николай Ганчев Колев-Босия. С чувство на дълбока признателност днес, 20.04.1989а година, изказвам най-горещи благодарности на всички средства за масова информация, на близки и далечни познати и непознати приятели, съмишленици, организации и просто хора, които в мое лице защитиха мира и справедливостта. Подкрепата, която ми оказаха с твърдата си позиция в защита на законността и цивилизованите междучовешки отношения дълбоко ме трогна и ми дава възможност с оптимизъм да гледам към бъдещето. Нямам думи, а и възможност да благодаря по отделно на всеки, макар че много бих искал. Самият факт, че ме подкрепиха хора, които са далече от мен и лично не ме познават означава, че мирът, справедливостта и милосърдието са живи и действени, а това е гаранция за демокрация и законност. Особено съм благодарен на неформалните сдружения в България, на агенциите „Ройтер`с”, „Франс прес” и ДПА, както и на радиостанциите “Дойче Веле”, “Свободна Европа” и БиБиСи, също на “Амнести интернешанъл” и Международната организация за защита на правата на човека. Николай Колев, 20и април 1989а година, Стара Загора, България.”… Сега искам да прочета едно стихотворение, което съм написал съвсем наскоро, в Бобов дол, и го посвещавам на всички хора, които по всякакъв начин, чрез разпространение на факта, че съм задържан несправедливо, чрез моралната и материалната подкрепа, която ми оказаха, чрез самия факт, че в мое лице много хора защитиха законността, защитиха справедливостта, защитиха демокрацията, демократичните принципи, го посвещавам това стихотворение.
(Чете стихотворението си: „На челото си с черна боя кръстче рисувам…” , 12.04.89 г.)
А. Манолова: И още нещо още искам да ви попитам: Вече насрочено ли е ново дело?
Н. Колев: Насрочено е за 10и май ново дело, в което - имам устните уверения от дежурния съдия в Окръжния съд Стара Загора, че имам право на защита и че ще бъде открито съдебното заседание.
А. Манолова: Значи при открити врата ще се води?
Н. Колев: Да. И искам да ви спомена и нещо друго. В областния вестник ”Шипка”, който излезе тази сутрин, днес, има съобщение от Главната прокуратура на НРБ. Ако искате, да ви го прочета: “По повод молбата на Комитета по правата на човека в НРБ, подписана от неговия председател Константин Теллалов, относно решението на Старозагорския районен съд, с което Николай Ганчев Колев от град Стара Загора е принудително установен в град Бобов дол, Главната прокуратура извърши проверка. В резултат на проверката Главната прокуратура нареди на Старозагорския окръжен прокурор да направи предложение за преглед по реда на надзора пред Окръжния съд и за отмяна на решението на Районния съд. Изпълнението на принудителното установяване е спряно от прокурора и Николай Колев се е завърнал в град Стара Загора. БТА.” А от долу, под него има една бележка, която не е подписана, една анотация: „Още един хуманен жест: В брой 47 на в. “Шипка” от 7и март тази година бе публикувана статията: „Кого подкрепя “Подкрепа”?”, в която става дума за дейността на Николай Ганчев. С решение от 17и април 1989а година Старозагорският районен Съд е постановил заселване на Николай Ганчев в град Бобов Дол по следните съображения: Въз основа на събраните по време на хода на съдебното дело доказателства съдът прие, че Николай Ганчев Колев е напълно трудоспособен, с добро здравословно състояние и в трудоспособна възраст. Съзнателно той вече 17 години не полага обществено-полезен труд. Въпреки съществуващите възможности не е използвал нито една от формите на труд, предоставени на населението. Дори и до сегашният момент, когато на гражданите са предоставени множество възможности за трудова изява според желанието, образуванието и квалификацията. В нарушение на своя обществен, граждански морален дълг, разчита изцяло на издръжката на нетрудоспособния си вече единствен родител, на парични помощи и заеми от лица, които работят. Николай Ганчев реално руши законите, морално-етичните принципи на нашето общество. Застрашава обществения ред. Влияе разрушително на обществото. Нашето хуманно социалистическо общество прави още един жест към Николай Ганчев. От него зависи дали той ще стане пълноценен и занимаващ се с обществено-полезен труд гражданин.” Сега, прочитайки това нещо, искам да ви кажа, че аз съм дълбоко разочарован и съм учуден от нашата преса, от нашите медии, защото те, след като цял свят взе една определена позиция, те до сега продължават да са с едно гробно мълчание…, и сега изведнъж се опитват, по един или друг начин, да наваксат някакви точки. Те се опитват отново да играят върху тая бита карта, която приключи с вчерашния ден и която се надявам, че повече никога няма да се повтаря не само в България, но и където и да е било по света. И това, че не се спомена никъде, че аз получих подкрепа от международни организации, че единствено радиостанциите „Дойче Веле”, БиБиСи и „Свободна Европа” ме подкрепиха, това никъде не се отбеляза, за което мен ми е болно - заради самата България. Разберете, аз съм българин и бих искал въпросът никога да не излиза извън България. За мен щеше да бъде най-добре, ако изобщо не се беше стигнало до този парадокс съдебен. Ако нещата можехме…, ние трябва да се научим да ги решаваме сами. Защо трябва да се занимава световната общественост с нещо, което може да се реши едва ли не с едно събрание в махалата? Просто, това е ужасно болно. Аз не знам вие как ги приемате тези неща, но на мене ми е ужасно болно.
А. Манолова: Комитетът, чийто председател е Теллалов, влезе ли във връзка с вас?
Н. Колев: Вижте какво сега, вечерта преди да ме освободят - аз не знаех нищо, че ще ме освобождават. Около 7.30 ч. дойде едно лице, Румен Райковски, който каза, че е юрист към Комитета на Теллалов и ми донесе едно писмо, което ме озадачи. В него се казваше, че те, с дата 18.04., са направили до Главна прокуратура…, са направили протест, за да може да се атакува тази несправедлива присъда. На другия ден,… аз… след това същото писмо, аз вече бях подал молба до началника на МВР - Бобов дол да отида в София, за да проверя как са моите неща, докато съм все още в състояние да се движа по някакъв начин. Той ми каза да почакам. И изведнъж се оказа, че пристига кола, която ме грабна и ме докара в Стара Загора изневиделица. Аз бях, как да ви кажа, много учуден, бях шокиран направо. Докараха ме тука при окръжния прокурор, който ме задържа около час и повече, въпреки че аз му казах, че е излишно да говорим, не съм подготвен да разговарям с него, но както и да е. Оставиха ме в Стара Загора и си заминаха. И това е всичкото, което знам. Днес ходих в Окръжния съд, казаха ми, че имам право на защита, че на 10и май ще бъде открито заседанието, което мен ме удовлетворява и заради което прекратих и гладната стачка, и както и моите съмишленици, и хората, които ме поддържаха също прекратиха. Аз смятам, че ние постигнахме целта си, тъй като това бяха и моите искания. И смятам, че това не е моя победа само. Това е победа на разума, на демокрацията, това е победата на новото мислене. Аз смятам, че това показа, че ние просто сме носителите на новото, но не трябва да спираме до тука. Ние трябва този успех да го развиваме и ние трябва да намерим начин да бъдем разбрани. Ние искаме един творчески диалог, един човешки разговор - хуманен, демократичен, с институциите, които са упълномощени за това нещо, за да можем да се движим напред. В този застой, в който се намираме, ние няма да стигнем до никъде, освен до блатото. Както и с тези атаки, пасквилите, които са по вестниците. Това вече е трети пасквил по мой адрес.
А. Манолова: Но слава богу, надежда има, че все пак разумът надделява все по-често и това трябва да окуражава всеки.
Н. Колев: Аз специално много ви благодаря. Предайте на цялата редакция, на всичките си колеги от БиБиСи и от „Дойче Веле”, които взеха отношение към мен, и на всичките агенции, и Движения, и Дружества, които ме подпомогнаха, на всички хора, които аз нямам възможност да поздравя, защото аз знам, че от Норвегия чак са се обаждали. Моите най-дълбоки и искрени благодарности!.
А. Манолова: Благодаря ви много. И се надяваме, че пак ще имаме възможност да разговаряме. Благодаря ви, Николай Колев. Дочуване.
(20.04.1989 г., ролка № 228)
(…) Н. Колев: Това е, това е… Просто не ми се занимава с тази мръсотия, това е за съд, но тъй като не е подписана, аз кого да съдя? Да осъдя редакцията на в. „Шипка”? Как мога да я осъдя - никой няма да признае. Аз, въпреки че знам кой, подозирам всъщност кой го е написал. Това е Средновековие. Това и по времето на Гутенберг вероятно не е съществувало.
А. Манолова: Вероятно не е съществувало. Това е просто обвинение в паразитизъм едва ли не, тунеядство.
Н. Колев: Точно така. Аз това го казах и пред съда, когато ме осъдиха, но там, естествено, никой не ми обърна внимание. То всичко беше толкова светкавично, че аз мисля, че Йосиф Сталин сигурно е изръкопляскал в гробището по този случай.
А. Манолова: За това аз вчера си позволих да направя една аналогия с Йосиф Бродски, който също бе съден за тунеядство.
Н. Колев: Благодаря, аз съм чел Йосиф Бродски, много го обичам като поет, но смятам, че аз не съм на неговото ниво.
А. Манолова: Не става дума за сравнение, аз вашата поезия не я познавам, това, което чух е великолепно, но факт е, че един поет се изпраща някъде на принудително местожителство, или на принудителен труд, точно защото пише поезия. Това се счита за обществено неполезен труд.
Н. Колев: Ама вижте какво сега… аз, аз, когато си пишех там стиховете… аз всичко изгорих - аз направих ..., протестирах пред съда, но той не ми зачете протеста, става дума за делото – и изгорих всичко. Имах една цяла пиеса, имах една повест, имах мои стихове, преводи. В знак на протест ги изгорих, но след туй прецених ..., там много емоционално постъпих.
А. Манолова: Да, не бива.
Н. Колев: Но, след туй реших, че трябва да се боря, да се боря по всякакъв начин с ... И тъй като единствения ми беше останал гладната стачка, почнах с него. Нещата, там които съм писал, аз съм ги подписал Диарбекир, Сен Жан Д`Арк, Австралия ХVІІ в., Северна Америка след ХVІІ в., защото това е времето, когато цивилизованите държави са правили тия неща - принудително да заселват... своите граждани.
А. Манолова: Но слава богу, надежда има, че все пак разумът надделява. Все по-често - и това трябва да окуражава всеки добър българин.(…)
(20.04.1989 г., ролка № 117)
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
