| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
За икономиката и отражението й върху бита (Пламен Даракчиев)
Пламен Даракчиев: (…) Ако искате да се върнем на темата. „Днес на всички ни е ясно, че страната ни преживява трудни моменти, и въпреки надутата и изкривена статистика и с просто око се вижда, че българинът живее по-зле от вчера, че в следствие на инфлацията вече се очертава несигурно неговото бъдеще. На пазара вече трайно се настаниха дефицитите, растат цените на редици стоки, увеличава се отложеното търсене на потребителите по зоната на спестяванията. Въобще всеобщата материална несигурност и неефективността на икономическите регулатори – цени, данъци, работна заплата - въобще подриват мотивацията за труд у гражданите и извращават култивираната склонност към потребление към най-обикновена вещомания.” И ето затова, на фона на тези обстоятелства, ние („Подкрепа”) бихме искали да поставим и някои социални искания, без които е невъзможно просто да се продължи нататък вече. Тези искания до известна степен сме ги формулирали, аз мисля, че те не са само наши искания, но мисля че трябва да се поставят по-смело и по-открито и от официалните профсъюзи. Имам предвид някои искания, свързани с жизнения стандарт на българина. Имам предвид и исканията за реформа в системата на държавното обществено осигуряване. Имам предвид и исканията ни да се преразгледа участието на косвени данъци във формирането на бюджета. Малцина у нас знаят, че тези косвени данъци, по-точно тяхната регресия, имат твърде сериозно участие в семейния бюджет на обикновения гражданин, особено на семействата. Бихме искали да поставим въпроса за въвеждането на нов прогресивен, с усилена прогресия, данък върху индивидуалната работна заплата, така както има и законопроекти в Съветския съюз.
А. Манолова: Пламен, мога ли да Ви помоля да кажете нещо повече за тези косвени данъци?
Пл. Даракчиев: Да. Бих могъл да кажа. Ами вижте, косвените данъци напоследък доста засилиха участието си в бюджета на страната, а тези данъци се плащат не от производителя и не от търговеца - те се заплащат от клиента, от гражданина, под формата на процентна надбавка над цената на дребно. И тези данъци отиват пряко в държавната хазна. Между другото, те са заклеймени много сериозно и от Ленин: той има едно определение, едно страшно определение за косвените данъци - защото ясно е, че тежестта я носят преди всичко широките слоеве от народа, и особено семействата, и тези, които имат неработоспособни членове, деца, родители и т.н… Бих искал тук само да вметна едно такова изречение, че откак се помни като народ, българският народ просто не е имал такъв данъчен товар на гърба си; и освен всичко друго, той няма и реална представа за този данъчен товар, той знае как държавата взема…, че тя взема, но как и по какъв начин взема, той реално не може да си отговори. А тя взема по твърде неконтролируем начин средствата, които са й необходими, за да извърши своите разходи.
А. Манолова: Да, разбирам, можете да продължите.
Пламен Даракчиев: Бих могъл да ви цитирам и точни цифри за ...
А. Манолова: Да, би било хубаво.
Пламен Даракчиев: Ами вижте, в цял свят има един показател – данъчна квота в националния доход. Това е размерът на данъците, които държавата изземва, за да може да осъществи своята дейност, да посрещне своите разходи. Искам да ви кажа, че през `84 година - бих могъл дори да ви цитирам точни данни за западните страни - трудно може да се намери страна на Запад, в която данъчната квота да надхвърля 50%. В САЩ - 30%. Значи с 30% изземване за националния доход САЩ посрещат своите не малки разходи. Докато при нас - цитирам ви как се развиват нещата – през `84а г. от данъците в държавния бюджет приходът е 71.15% от националния доход, през `88а г. вече процентът е 76.35. Това означава, че се усилват преразпределителните процеси в бюджета, което естествено противоречи на всичките ни приказки за самоуправление, за децентрализация на паричните ресурси и т.н, за свеждане на компетенции надолу по ешелона… Противоречат и на това прословуто изречение, че „Решава този, който има пари”, защото в крайна сметка виждате какво става: продължава да се централизира паричния ресурс и той тече, уверявам ви, тече преди всичко към Министерствата, в така нар. Републикански бюджет. Дори и общините напоследък са ощетени в този аспект, новите общини. Това просто… в тясно икономически аспект,… много сме говорили за тези неща, виждаме ги тези неща А и не само ние ги виждаме, вярвам. Мнозина от нас са специалисти - социолози, икономисти, журналисти – и ги забелязват. Но, за съжаление, у нас просто за макроикономическите аспекти на политиката не се говори и не се пише, сякаш това е все още табу, за разлика от Съветския съюз, например. Не навлязох ли много пространно в тази тема тук? Ало?...
А. Манолова: Не, това бяха много интересни неща, според мен. Те просто илюстрират думите ви.(…)
Пл. Даракчиев: А, освен това, имаме едно предложение (…) и с оглед на критичното положение във връзка с материалната и стокова обезпеченост на българина предлагаме да бъде изградена комисия, постоянна комисия по жизнения стандарт у нас, която да работи по тези въпроси, която да информира. Положението вече е тревожно. Между другото, неотдавна, и на среща с интелигенцията, в доклада на Тодор Живков беше изразена тревога от засилването на подоходната диференциация у нас. И ние имаме някакви данни, които са от едно емпирично изследване - те са сверени с официалните данни от годишния справочник на страната, годишните данни от годишния справочник на страната. Уверявам ви, положението е твърде сериозно още от `85а г. - доколкото знаем, данните не са публикувани, нито пък изследването - емпиричното.
А. Манолова: В какъв смисъл са тези данни?
Пл. Даракчиев: Вижте, според това изследване, което изнесе кандидата на икономическите науки Цаньо Стойков ... Според него,… а той е изнесъл по доходни групи, по домакинства,… според това изследване, както ние изчислихме, в `85а г. всеки четвърти българин е живял със средно месечен доход в рамките от 60 до 120 лв. Сто и двайсет лева и тогава беше минималната работна заплата, която се равнява във всяка цивилизована държава на екзистенц минимума, би трябвало да се равнява. Нататък изчисленията ни показват, че през същата година около 40 % от българите са живяли със средно месечен доход до размер две-трети от тогавашната, през `85а г., средна работна заплата.
А. Манолова: Каква е била средната работна заплата тогава?
Пл. Даракчиев: Ами, вижте, аз мисля, че тогава… от порядъка…, не бих могъл сега да твърдя със сигурност, но миналата година беше двеста четиридесет и няколко лева, тогава беше от порядъка на 210-212, ако не се лъжа.
А. Манолова: Нещо, което мене ме интересува: има ли някакви статистически данни за колко, какъв процент от населението получава минималната заплата, това не се знае, например?
Пл. Даракчиев: Това не бих могъл да ви кажа. Аз мисля, че не са чак толкова много хората, които получават минималната заплата. Но искам да уточня само - тук говоря за доход на човек, независимо дали този човек ще е пеленаче, или пенсионер, не за заплата става дума. Освен това по същите тези изчисления се оказва, че през `85а г. около 8-10 % от населението на страната е живяло със средно месечен доход на човек от 280 до 390 лв и нагоре, където статистиката явно не желае да стига. Ясно е, че става въпрос за добър стандарт, защото тук искам да дам един пример: ако си представим едно обикновено българско четиричленно семейство – съпруг, съпруга и две деца (…) то средно месечния му доход би трябвало да се движи между 1000 – 1700 лв. и нагоре, съобразно преди малко цитираните цифри, т.е. в най-високата група – 390 лв. на човек, това означава, че двамата – мъжът и жената трябва да получават, семейството трябва да получава около 1700 лв. За един месец, представяте ли си?
А. Манолова: Трудно.
Пл. Даракчиев: Разбира се, тук влизат и някои високо платени категории - и художници, и скулптури, общо взето тук влизат и, всички знаем кои влизат у нас в тази група. (…)
В старите учебници по политикономия ни учеха, че инфлацията при капитализма прави така, че националният доход се разпределя в полза на управляващите класи. Аз това го отнасям реално сега към настоящия момент и изводът ни е ясен на всички: в чия полза работи инфлацията! А нашета инфлация има една особеност – тя е скрита инфлация и, за разлика да речем инфлацията в Югославия, където е открита, тя не е толкова честа. Там в различни моменти на времето, на годината да речем, различни слоеве я понасят. Сложни механизми. Докато тук при нас, със скрития вариант, потърпевшите са все едни и същи. И бихме искали същевременно, понеже съзнаваме, че една антиинфлационна програма безспорно може и да накърни в известен смисъл интересите на една част от народа отново, то е необходимо успоредно с него да бъде приета и социална програма, която да бъде гъвкав, временен социален коректив до момента, в който инфлационните процеси бъдат сведени до нормални размери. Бихме искали да поставим въпроси и за системата на заплащане: ясно е, че продължават да бъдат поставяни всякакви бариери,… макар че много се говори за необходимостта за диференциация на работните заплати, необходимостта от това всеки да получава според заслуженото, необходимостта…, говори се за това, че не бива да се притесняваме от това, че ще има големи разлики между отделните заплати. Но знаете ли, народът интуитивно чувства, че на тази диференциация, която е в предприятието, й предстои още един процес на диференциация, вън от предприятието – вече на пазара, където… одеве ви казах с косвените данъци какво е положението. И там вече, понеже играе и семейството, и нещата може да се задълбочат още повече в полза на…, при вече диференцираните заплати. И народът има твърде добра интуиция и не всеки приема диференциацията, интуитивно не я приема, докато няма други гаранции, които да я направят възможна изобщо. Така: имаме предложение най-сетне да се махнат всякакви бариери върху растежа на фонд „Работна заплата” в предприятията. Много се говори за това, много се говори и пак работата си продължава. В последния Указ 56 има една префинена система, която предвижда, слага един много интересен капак върху фонд „Работна заплата”. Всъщност това е т. нар. данък върху нарастването на фонд „Работна заплата”. Става дума за ограничение. Пак се търси начин да се контролира фонд „Работна заплата” в предприятията. И за това има обяснение,… знаете ли, едно много така…, то и ние си го обясняваме така. Просто у нас самата система, самата ни държава не е заинтересована от това да растат доходите на трудещите се.
А. Манолова: Как си го обяснявате?
Пл. Даракчиев: Икономически не е заинтересована.
А. Манолова: Защо? Как си го обяснявате?
Пл. Даракчиев: Вижте, не е заинтересована, защото в държавния бюджет от доходите на трудещите се под формата на работна заплата постъпват на година от 5 до 6 % от средствата, от приходите. Всъщност те един вид доливат държавния бюджет. Т.е. дали ще растат заплатите на трудещите се, или няма да растат, струва ми се, че на държавата й е все едно. Докато на Запад, в развитите страни, положението е малко по-друго, защото там често пъти участието, прякото финансово взаимоотношение между гражданина и държавата е много по-изразително. Там участието на гражданина в държавата, прякото, в държавния бюджет, в приходите, е… често пъти надхвърля 50-60%, стига до 70%.
А. Манолова: Ами да, то е според дохода. Колкото по-висок е той, толкова по-висок данък се плаща.
Пл. Даракчиев: Именно за това там има данъчен манталитет, за това именно и държавата е заинтересована от това да растат доходите, защото тя трябва да си събере нейното, именно от…, тя трябва да има платежоспособен народ.
А. Манолова: Именно, тя получава толкова повече, колкото гражданите повече получават.
Пл. Даракчиев: Има, мисля, че в Съветския съюз… тази последната реформа, за която се заговори,… има податки, че ще се върви натам, към такава сериозна реформа и към създаване на пряко финансово взаимоотношение между гражданина и държавата. Това е много важно, това го има и на Запад, разбирате ли? У нас знаем, че има високи данъци на Запад, но знаем добре, че на Запад има и доста вицове за тези данъци. Народът се отнася с едно чувство за хумор и ги приема, и има данъчен манталитет; народ, който се шегува с това, наистина заслужава уважение. Докато у нас отдавна сме „оперирани” от това отношение и държавата си изземва нейното си на базата на т.нар. „изземване на излишъците”. Това е термин на Ленин. Термин на Ленин от времето на НЕПа. Всъщност по времето на НЕПа той говори, че е необходимо да се премине от системата на изземване на излишъци към т.нар. продоволствен данък. Струва ми се, че той има предвид в известен смисъл и това – едно контролирано икономическо изземване от страна на държавата от народа, нали, защото останалото е на сляпо.
(Пл. Даракчиев, журналист, безработен; член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и на Независимото сдружение „Екогласност”, по това време временен председател на „Подкрепа”. Откъси от коментара към Икономическата платформа на „Подкрепа”; Указ 56 е приет през януари 1989 г. и с него се дава известна свобода на частната инициатива; началото на юли 1989 г., ролка № 204)
За бюрокрацията, цените и преустройството (по Георги Спасов)
Р. Узунова: Ето, включих, включих!
Пламен Даракчиев: Пред мен са материалите на Георги Спасов от течението на беловския вестник от началото на годината, материали, които са, ако не се лъжа, в заповедта му за уволнение са квалифицирани като материали, компрометиращи преустройството. Може би не е точната дума “компрометиращи”, но в заповедта го има. Пред мене е една поредица от материали - “По заповед на щуката” се нарича.
Румяна Узунова: В кои броеве?
Пламен Даракчиев: От тази година течението на в. “Чапаевски зов”, бр. 4 от дата 25 януари 1989 г. първата част, до дата 8 февруари, бр. 6 от тази година. Бих могъл да прочета извадки от тези материали.
Румяна Узунова: Поредица материали под общото заглавие “По заповед на щуката”, така ли?
Пламен Даракчиев: Да. Може би отделни абзаци от материалите ще дадат някаква представа за писането на Георги Спасов. В първия материал, всъщност, е тази метафора - щуката. Просто чета началния абзац: “Спомняте ли си приказката за оня щастлив млад рибар, който уловил в мрежата си ей такава Щука, която за това, че я пуснал отново в реката, го направила СНЧ /”силно неин човек”/ и му оправила положението за няколко века напред. Да, същата, в която надълго и нашироко се разказва как непритежаващата нищо, но разполагаща с вълшебна власт Щука срещу заклинанието “По заповед на щуката да стане на минутата” емитирала щедро всичките му желания и капризи, които бързо стигнали тогавашния „таван” – царската щерка с всичките й атрибути, съответното столично жителство и припадащата се идеална част от царския палат и царството, мраморен дворец край морето и не знам още какво си”. (…) Георги Спасов има предвид бюрокрацията – „Нещото, което не съществува и хората, които живеят от него” – това е подзаглавието на материала. „Да сте подавали молба за жилище? Да? – Отлично. И какво ви отговориха? – Нема. - Вярно е, читателю. Жилищата у нас са кът. А къде подадохте молбата си? В Комисията по жилищното настаняване? А защо към нея? Нима тя строи или пък притежава жилища? Не, но тя води на отчет нуждаещите се, проверява условията при които живеят, класира ги по групи и определя кой и след кого. Достатъчно! А от какво живеят хората от тая Комисия, в която Ви казаха, че няма жилища и трябва да чакате? – Как от какво? - Получават заплати. - Защо се дразните, читателю? Виждате, че за нула време открихме мистериозното нещо, което не съществува, и хората, които съществуват от него. Не Ви желая злото, но с тия нерви нямате голям шанс да дочакате жилище.” … „В броя си от 5 юли миналата година в. “Труд” писа, че само „за справедливото разпределение на жилищата” са излезли 15 нормативни документа, които взаимно се допълват, уточняват, поясняват и изключват. Не се наемам /ама едва ли някой ще се наеме/ да изчисли колко време е било необходимо на централните партийни, държавни и правителствени органи за обсъждането на жилищния проблем, за вземането на решения и въплъщаването им в най-различни програми, тия и още много други нормативни документи. Това скъпо заплатено време обаче е само капка в морето от също така скъпо заплатеното време на органите по места за изучаването и привеждането им в действие, към което трябва да се прибави и платеното време на апарата в лицето на различните комисии, които проучват и класифицират нуждаещите се по групи; приемат, разпределят и преразпределят онова, което все още не достига.” (…)
Р. Узунова: Вторият материал, казваш, пристъпва към обобщения?
Пл. Даракчиев: Във втория материал, който се нарича „Основата на пирамидата” вече ги няма конкретните случаи, а се разсъждава въобще по някои по-теоретични въпроси, но в хумористичен стил. „Бюрокрацията. Ленин я определя като пълновластие на чиновниците. Историците твърдят, че за това пълновластие свидетелстват още древно-египетските папируси, в един от които е пишело: „Чиновниците на фараона налитаха като скакалци”. В различните времена чиновничеството е оприличавано с чума, с парализа, а нашият модерен век го сравнява с раково заболяване. Но как тия гоголевско-чеховски, вечно треперещи пред началството дребни хорица /такъв е литературният тип чиновник/ успяват да играят в обществото ролята на херои /херой – полубог/, а за обикновения човек да се явяват в ролята на Съдбата от древногръцката трагедия. Кой “бог” стои зад тия херои и по силата на каква мистерия невинното писалище дава власт /cratos – власт, от латински/ и владее и нас? По чия зла воля пиша в този момент критична статия срещу бюрокрацията, а след час може би ще бъда принуден на същата тази машина да напиша поредната си молба до Нея, за да ми бъде разрешено, дадено, отпуснато не знам що си?” Тук си мисля, че Георги Спасов вече няма да пише молби до бюрокрацията, тъй като той ще води дело срещу тази бюрокрация. Това го казвам след шест месеца /от публикуването на материала/ - долу-горе след новото развитие на нещата. (…) След тези разсъждения какво е бюрокрацията и за нейната опора в държавата, във финала на материала Георги Спасов задава въпроса: „Но защо въпреки огромния си числен брой управлението на този апарат не е ефективно? Това ще бъде темата, която ще разгледаме в следващия брой”. И пред мен е третият брой. Би ли спряла за мъничко? (…) Третият материал…, пак бих желал няколко изречения от началото да прочета: „Управленски, административен, чиновнически”. Материалът е озаглавен „О миг, поспри!”. „Със започването на преустройството в Съветския съюз и Китай този апарат наброява съответно 18 и 27 милиона. А у нас? Статистиката мълчи. Но в редица документи той се определя като голям, прекомерно голям, раздут и прочие…”
Р. Узунова: Колко каза, че е в Съветския съюз?
Пл. Даракчиев: 18 милиона, а 27 – в Китай. „Досега ние установихме, че той се поражда от господствуващите обществени отношения у нас, че е “орган”, същността на който произтича от същността на тялото /орган – в смисъл на човешки орган, орган в анатомичен аспект – П. Д./, и същността му произтича от същността на тялото, което обслужва, т.е. на държавата, че то е неин инструмент, посредством който тя осъществява своите политически, административни, икономически и социални функции. Тъй като тези функции са източник на власт, властта на държавата се простира върху цялата /или почти цялата/ действителност. Тя се стреми да я обхване, да я сложи под своя контрол и да я управлява. Причината апаратът да бъде голям са именно тези многобройни функции, но те не са причина да бъде прекомерно голям и раздут, а той е точно такъв. Защо? За да отговорим на този въпрос трябва да вникнем в механизма на самия размножителен процес, като установим как действа тя”. Според Георги Спасов причините са следните, чета тук пак една част от материала: „По този начин първоначалното, да го наречем просто размножаване на документи, води до размножаването в аритметична и геометрична прогресия на апарата, който организира и привежда действията на обществото в съответствие с предписанията на върха, отчита и контролира изпълнението им. Това е една от причините за роенето на апарата – първата причина. Втората - по реда на изложението, но не и по приноса към раздуването му - е стремежът на “високите етажи”, които вземат решенията, да прехвърлят отговорността за тяхното изпълнение върху „по-ниските”. А те, обладани от същия стремеж и от инстинкт за самосъхранение създават под себе си все нови и нови междинни звена, в резултат от което се получава познатото прехвърляне на отговорността, до нейното размиване и пълно изчезване. Третата важна причина е дефицитът, с който започнах своето изложение. Сега ще добавя, че той е резултат не само от неефективните административно-бюрократични методи на управление и от това, че бюрокрацията не произвежда, а потребява, но и от това, че тя го използва като източник на власт, средство за подчинение, начин за лично облагодетелстване и забогатяване и по този начин деморализира и обезверява трудещите се, за които трудът престава да бъде и нравствена опора. С тези три причини, разбира се, не се изчерпват начините за раздуване на апарата, но те са главните и аз ще се огранича с тях”. Така завършва тази част. (…) Все пак той задава един такъв въпрос, вече към края на материала: „Добре. Но защо държавата си служи с административно-бюрократични методи, а не с други, може да запита някой! А ще поникне ли пшеница, ако засеем ряпа?”, пита авторът, „Не, разбира се. По същата причина и държавата не може да управлява с други методи и средства. Административно-бюрократичните методи не зависят нито от волята на управляващите, нито на управляваните, а произтичат от нейната същност като апарат за потискане. Въпрос: изходът? Прилагайки своето материалистическо разбиране за историята в своя труд “Немска идеология” Маркс и Енгелс разкриват пътя за промяна на действителността: “... Не чрез критика /както се опитахме досега/, а само чрез практическо събаряне на реалните обществени отношения!” В началото казах, че многобройните функции, които изпълнява държавата, й предоставят власт, която се разпростира върху цялата /или почти цялата/ действителност, които тя управлява с присъщите й методи. Единственият начин за освобождаване от тях е тия нейни функции да се поемат от обществото и от самите граждани.” Това е. Ало? …
Р. Узунова: Ето, включвам.
Пл. Даракчиев: „Въпрос: Някой те смятат за черноглед, други за песимист, трети за реалист, какъв си всъщност? Отговор: Мисля, че от бъркотията, в която живеем, се е получило и объркване на понятията. Според мене черногледство е да си затваряш очите пред истината, а песимизъм - да ръкопляскаш на настоящето. Аз смятам и двете за много опасни, защото ония, които си затварят очите пред истината и ръкопляскат на настоящето, не правят нищо за бъдещето, затова не ги практикувам. Не знам дали това ми дава правото да кажа, че съм реалист, но е сигурно, че съм оптимист, защото знам, че бъдещето е неизбежно и идва без да подава молби и без да иска разрешение от когото и да е било. Въпрос: Вярваш ли в преустройството? Отговор: Да. Когато в едно общество една малка част има да губи много, а голяма - няма какво да губи, преустройството е неизбежно. Въпрос: В какво вярваш? Отговор: Не вярвам, че хора, които вярват в каквото им кажат, гласуват за когото им посочат, работят каквото им наредят, получават колкото им дадат, живеят както им определят и пр., и пр., могат да построят социалистическото общество. Въпрос: Какво е общото между журналиста, поета и писателя Георги Спасов? Отговор: Духът. Въпрос: От какво се страхуваш? Отговор: От хората. Те са способни на всичко. Въпрос: На какво се надяваш? Отговор: На хората. Те са способни на всичко. Въпрос:…” Това са малко частни въпроси…
Р. Узунова: Но хубаво е, да.
Пл. Даракчиев: Да го диктувам ли по-нататък? „Въпрос: Много се променя външния ти вид. Ту старееш, ту младееш. На какво се дължи това? Отговор: Не знам кой и по какъв повод беше казал, че жената се чувства на толкова години, на колкото изглежда, а мъжът изглежда на толкова, на колкото се чувства. Вероятно изглеждам по-млад когато се чувствам на 38-39 години, а по-стар, когато се чувствам на 47. Но и в двата случая нямам никакви основания за тревога. Въпрос: Истина ли е, че малко не ти е достигнало да се явиш на търг за ресторант “Юндола”? Отговор: Да, само две неща – желание и пари. Въпрос: Какви са шансовете да станеш мениджър на фирма “Чапаевски зов”? Отговор: Точно такива, каквито са шансовете на преустройството. Въпрос: Говори се, че гледаш на кафе? Ще ми гледаш ли на мене? Отговор: Да, но не те виждам. Въпрос: Твоят девиз? Отговор: Яж райски ябълки! Те водят към ада.”
Това е …
Румяна Узунова: От коя дата е?
Пламен Даракчиев: Това в бр. 17 от 26 април, тази година.
Румяна Узунова: Тази статия?
Пламен Даракчиев: Да ти кажа… Единият материал е “Превъплъщението на Прокруст”, другият “Митът Сталин – басни, парадокси и реалност”. Това са все много значими обществено материали, които се появяват в един малък български вестник. Един малък български вестник, но са много значими материали и човек, който се опитва да мисли в национални мащаби. Друг е въпросът колко успява, ... Казвам, това са големи и сериозни материали, дискусионни, публицистични, които са по много сериозни теми, национални - нещо, което в един общински вестник, малък вестник, многотиражка, както казваме в България, е нещо немислимо. (…) Този материал, който е пред мен, се нарича “От къде започва преустройството”. Може би най-добре е да прочета въведението първо. “Преустройството започва от нас, от мене, от тебе, от него. Това е лайтмотивът на темата на деня. Всеки, който по един или друг повод се изказва по радиото, телевизията, или на страниците на вестниците и списанията започва или завършва с тази теза. Не знам доколко това единогласие е резултат от единомислие, доколко от конформизма на обществото; какъв е делът на журналистическото умение да водят и да канализират отговорите чрез въпросите, но лично на мене то ми изглежда доста подозрително. Целта да се изведе индивидуалното съзнание от апатията, от натрупаното с годините пасивно “нищо не зависи от мене”, на активна позиция е ясна и разбираема. Тя би могла да бъде постигната само ако постановката е вярна. А ако не е, и насочва в грешна посока усилията на толкова много хора? Смятам, че си струва да се помисли по този въпрос. И така, преустройството започва от мене. Какво трябва да правя? Всички в един глас твърдят, че трябва да станем по-съзнателни, да се проникнем от по-високо чувство за отговорност, да работим по-съвестно, да бъдем честни и да не замазваме, а да наричаме нещата с истинските им имена, да бъдем по-смели и да се борим срещу отрицателните явления и пр., и пр. Значи, преустройството опира до съзнанието. Ако аз от утре започна да работя по-съвестно, ако ти, ако той, ако всички започнем да вършим нещата както трябва…? А нима досега всички тия неща са били под забрана? Не, не бяха. Може би не е имало съзнателни хора? Не, и съзнателни хора имаше. Тогава? Как в отделни колективи трудещите се се опитват да бъдат съзнателни, но си има нормативи, ограничения, бюрокрация отгоре, която прави всичко възможно тяхното съзнание винаги да бъде модифицирано /тя върви срещу тяхната съзнателност/. Там, където има наченки на съзнателност, тя бърза да ги унищожи.” Той цитира такива конкретни примери. (…) Ало? Може да вмъкнеш едно свързващо изречение, просто ти самата да го направиш, че Георги Спасов цитира примери, в които се оказва, че изключително съзнателни работници просто в дадени моменти правят всичко възможно техният цех или предприятие в даден аспект да успее, правят всички усилия, но в следващия момент - като опре до разплащането, до преустройството на този цех, технологично или каквото и да е, се оказва, че бюрокрацията започва да им пречи. Тъкмо тази проявена съзнателност предизвиква антипатия. За да можем да свържем отдолу. Другия текст е вече…: „Преустройството започва от нас, от мене, от тебе, от него. Ако съпоставим горните случаи с тази теза, можем да кажем, че тия хора се бяха преустроили, /става въпрос за съзнателните работници – П.Д./, но техните усилия /и усилията на хилядите непризнати още творци и новатори/ останаха и остават напразни. Те не вярват и никаква пропаганда не може да ги накара да повярват, че преустройството започва от тях. То действително не започва от тях /от мене, от тебе, от него/, макар че може да бъде извършено единствено от тях, в това число от мене, от тебе, от него. Противореча ли си? Може би. Идеята, че усъвършенстването на обществото започва с усъвършенстването на личността не е нова, нито непозната. „Ако светът е лош и искаш да го промениш, започни със себе си.” Това е мотив, който се повтаря от векове. В по-ново време, още през първата четвърт на нашия век, с въпроса за преустройството на обществото доста обстойно се занимава поетът и общественикът Стоян Михайловски. През 1924 г. той пише своето “Въведение във философията на новобългарската история”. Неговият труд започва със самопреустройството. Да, Михайловски използва точно тази дума и смятам, че влага почти същия смисъл, защото след това формулира и основния принцип, на който трябва да се подчинява това самопреустройство: “Частното благо, пише той, трябва да бъде отражение на общото”. Или казано на съвременния език - личният интерес трябва да се съчетава с обществения. Звучи актуално, нали?! “Човек е член на едно общество, за да служи на това общество”, твърди разочарования от буржоазните нрави общественик и стига до извод, който отвежда много далече. Но нека проследим неговата мисъл. “Позволено ли е на доброто да налага себе си, да се натрапва?”, пита той и отговаря: “Да, позволено е. А как ще стане това? Мусолини даде отговор на този въпрос.”, пише Михайловски в същото си произведение. Не е нужно да казвам кой е Мусолини и какъв е неговият отговор за начина, по който може да се преустрои обществото. Важното в случая е да се осъзнае, че разбирането, според което за съществуващите недъзи в обществото е виновно ниското съзнание на отделната личност, поражда мисълта, че то може да бъде коригирано с насилие и принуда. Това не е фриволно или случайно кривване на мисълта…”
Румяна Узунова: Тук още си на Михайловски, нали?
Пламен Даракчиев: Не, не.
Румяна Узунова: А, вече коментара…
Пламен Даракчиев: „Мусолини даде отговор на този въпрос”, това пише Михайловски. Оттук нататък си говори Георги Спасов. Така, продължавам: “…това не е фриволно или случайно кривване на мисълта, а логическа закономерност. Разбирането, че обществото е такова, каквито са личностите /а не обратното/, неминуемо води до нагайката”. Ще приведа още един пример.” Добре е да го кажа и тоя пример… „Наскоро четох в наш ежедневник разсъжденията на бригадира на шофьорска бригада от Велинград Георги Масларов. След като сочи много и най-различни безобразия, той дава предложение да се въведе казарменото правило „Ако не знаеш - ще те научим, ако не искаш - ще те заставим”. Той не уточнява точно как ще бъдат заставени несъзнателните, дали ще бъдат раздрусвани само за реверите, или ще бъдат хващани и аз гушите, но контекста е ясен”. Така… Така, втора част на материала “От къде започва преустройството”. В нея Георги Спасов вече навлиза по същество в темата за съзнанието и реалните условия. Чета: „Ниското съзнание! И ако Адам и Ева не се бяха проявили като несъзнателни елементи, сега щяхме да си живуркаме в Рая, ама пусти късмет! Впрочем, както твърдят масмедиите и днес, ако всеки се труди съзнателно и си върши работата качествено, ако никой не проявява егоизъм, ако не краде /пардон, ако „не присвоява”/, ако не използва положението си за лични облаги, да врежда близките си и да нарежда потомците си до девето коляно и пр., и пр., бихме живели като ...! Понеже не ме бива по лиричните отклонения, ще оставя всеки да си нарисува картинката по почина “направи си сам”, а аз ще се заема с не толкова привлекателната страна на действителността. Ние всички знаем, че основата на живота е трудът. Десетилетия наред твърдим, че основният принцип на разпределение при социализма е според труда /съзнателно избягвам първата част: “всеки му според способностите”, тъй като ще се наложи да навляза в лабиринта на привилегиите, критериите, класово-партийния подход, роднинството, връзките, и пр., и пр., а целта ми е да си отговоря на въпроса – спазва ли се принципа, стимулира ли разпределението съзнателния, високо ефективен труд?/.” След няколко конкретни примера Георги Спасов преминава на един по-така, ако мога така да се изразя, капитален пример, с т.нар. разходно-калкулативен метод на ценообразуването у нас. А това е един много “интересен” метод, който дава твърде широки възможности и на предприятията, и на административно-стопанската система. Впрочем, този метод е игра на жмичка между държавата и предприятията. Нека да проследим как става тая игра. „Разходно-калкулативният метод на ценообразуване не е случайно явление. Той е закономерно следствие от възприетия динамичен метод на централно планиране. Този начин на планиране изисква ежегодно нарастване на продукцията в стойностно изражение. /Спомнете си: средногодишен темп през петилетката еди колко си %, и т.н./. Разчетите се спускат отгоре, промените са невъзможни, планът е закон! За сметка на това са възможни всякакви „гимнастически” упражнения с цифрите, главно чрез „обновяване на производството”. Най-характерна черта на това обновяване е непрекъснатото нарастване на цените. От 10-15 лв. цената на чифт кожени обувки достигна 30 до 50 лв. На облеклото също се повиши не по-малко от два пъти - и то при намаляване на относителния дял на естествените суровини. А колбасите? Да ви припомням ли, че салам с вкусовите качества на някогашния “Амбарица”, който струваше 4 лв., сега се продава по 12 лв. Само те ли? А електроуредите, а мебелите? Аз не знам през последните 10-15 години цената на някоя стока да е останала същата или да е намалена. Методът на разходно-калкулативното ценообразуване е много удобен за изпълнение на всякакви планове и програми, които се отчитат така: миналата година произведохме продукция за еди-колко си милиона лева, а тази – с толкова повече; извършихме строителство за еди-колко си милиона лева, а тази за толкова и толкова милиона повече; обществената производителност на труда се повиши с толкова, заплатите с еди-колко си и т.н. Първо, той е изгоден за производителя и му позволява да увеличава частта за разпределение; второ - е изгоден за държавата, тъй като се облага по-висока стойност, получава и по-големи отчисления от увеличените печалбите, които влизат в нейния бюджет и т.н.” Всъщност мисля, че можем да спрем дотука с една констатация – че след като на родната ни промишленост - предприятията, им е изгоден този метод, след като на държавата е изгоден, пита се на кого не е изгоден. При тези дефицити на пазара и при тези високи цени! Ясно е, че не е изгоден на потребителя.
Р. Узунова: Това е твоя коментар?
Пл. Даракчиев: Да. Между впрочем, по-нататък Георги Спасов отново се връща на темата „От кого започва преустройството?”. Впрочем той непрекъснато в този материал се връща в тази тема и я интерпретира непрекъснато. „Значи преустройството започва от мене ли?, се пита човекът. Е добре, ако аз от утре намеря начин да снижа разходите на материали, горива и енергия, мога ли да променя механизма така, че цехът да не губи, а да печели? Не мога. Мога ли да накарам колегите си да работят за тоя, що духа, защото ще пренесем полза на обществото? А какво ще кажат ръководството, висшестоящата организация? Нали веднага всички показатели ще спаднат и тогава няма да се получи нищо, тъй като то не отговаря на техните интереси. Защото хората не живеят, за да работят, а работят, за да живеят. А можеш ли да живееш като задоволяваш своите потребности? Иначе, казват, „гробищата били пълни с идеалисти.” И не само с тях, разбира се. Все пак ако аз от утре започна да работя по-…”. (…) Нататък той навлиза в доста сериозни дерби на икономиката ни. И аз просто, ако нямаш нищо против, търся по-популярните неща...
Р. Узунова: Да, да. Не, то и много стана, много стана, но аз ще го имам извадено… Включих.
Пл. Даракчиев: В този материал освен критичния и аналитичен аспект, така да се каже, има и конструктивен аспект. Георги Спасов просто има предложение. Като всеки нормален гражданин у нас днес, и той има някакви предложения как да се излезе от тази ситуация. В последната част той се спира, общо взето, на водещата роля на човека. Преди всичко на човека. Би ли направила малка пауза?... „Днес, ако ми е позволено да перифразирам отново Маркс, ние сме изправени отново пред необходимостта да сътворим и да изиграем едно ново действие. Първият залог за успех е да създадем….” Румяна,… в материала става дума за пиеса и за това тези аналогии, това „действие” не ти ли прозвуча странно?
Р. Узунова: Не, ни най-малко.
Пл. Даракчиев: Така ли! Добре, защото преди това, много преди това става въпрос за deus ex machina ли беше?
Р. Узунова: Deus ex machina, ама, няма нужда, то си върви нормално...
Пл. Даракчиев: Така ли, добре. Да започна отново тогава: „ ... Първият залог за успех е да създадем условия за свободна изява на творчеството и инициативността не на отделни хора, а на милионите. Без такива условия преустройството е невъзможно. Гаранция за свободен обем на мисли и идеи…”, тук вероятно е станала печатна грешка.
Р. Узунова: “Обмен”?
Пл. Даракчиев: Да. „...свободен обмен на мисли и идеи, възможности за изяви и действия, гаранции конституционни и правни, политически и идеологически и нравствен климат, които просто да насърчават търсачеството и откривателството. Първият успех, от който се нуждаем, е ефективна икономика. А какви са критериите за ефективност? Впрочем критерият е само един – по-малко разходи на единица продукт, по-малко жив труд, по-малко материали на труда, по-малко основни производствени средства, по-малко капиталовложения за единица прираст. “Вложи по-малко, за да получиш повече” – това трябва да бъде новият девиз на производството, което е точно противоположно на разходно-калкулативния метод. А нима това е нещо ново!? Не, не е ново. В анализа на производителността на труда в “Капиталът” Маркс изяснява, че, цитирам: “Това намаление на общото количество труд /жив и овеществен/, което влиза в стоката, изглежда да е съществения признак на повишената производителност на труда, при каквито и обществени условия да се извършва производството.” Ако още оценяваме производството, пак Маркс пише: “Производството, което е само средство за задоволяване потребностите на производителите е такова производство, в което господства само потребителната стойност.” Тези свои думи той е адресирал към социализма. Смятам, че те могат да служат и като оценка на настоящето, и като отправна точка към бъдещето, затова ще завърша с тях.” (…)
(Г. Спасов, поет и журналист; член на Клуба за подкрепа на глрасността и преустройството, „Екогласност” и „Подкрепа”. Пламен Даракчиев представя, цитира и коментира негови текстове от в. “Чапаевски зов”, гр. Белово, официално заради които Спасов е изключен от БКП и е уволнен. Текстът на коментара на Пл. Даракчиев свършва на средата на изречение за писмо-протест на журналистите от окръга срещу уволнението му. 10.07.1989 г., ролки № 209 и № 219)
Уволнението на поета Георги Спасов като главен редактор на в. „Чапаевски зов”, гр. Белово
Заповед за уволнение (чете Пламен Даракчиев)
(…) Пл. Даракчиев: … Ако те интересува заповедта за уволнение на Георги Спасов, която е много интересна, ще ти я издиктувам цялата, ама мо-та-мо.
Румяна Узунова: Да, диктувай, ама моля ти се – високо!
Пламен Даракчиев: Добре. “Общински народен съвет, гр. Белово. Заповед № 235 гр. Белово, 23 юни 1989 г. На основание чл. 190, ал.1 т. 5 и във връзка с чл. 187, т.8 от Кодекса на труда за допуснати нарушения на трудовата дисциплина и за злоупотреба с доверието чрез използване на в. “Чапаевски зов” за цели, противоречащи на идейно-политическата му платформа и насаждане на негативно отношение към преустройството, за уронване на доброто име на вестника, чрез контакти на главния редактор с родоотстъпници и вражески настроени към страната ни чужди радиостанции освобождавам др. Георги Атанасов Спасов, главен редактор на в. “Чапаевски зов”, считано от 26 юни 1989 г. Препис от настоящата заповед да се връчи на лицето, касиера и завеждащ „Личен състав” за сведение и изпълнение. Председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет (Слави Генов)”. Обаче заповедта е подписана, Румяна, за Слави Генов от първия заместник на Общинския народен съвет.
(И Пл. Даракчиев, и Г. Спасов по това време са членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, на „Екогласност” и на „Подкрепа”. 9.07.1989 г., ролка № 211)
За ругателствата в старозагорската преса след арестите на дейците на „Подкрепа” – К. Тренчев, Н. Колев, Т. Гагалов в началото на лятото на 1989 г.
Неформален разговор с Пламен Даракчиев
(…) А. Манолова: …Информация просто за мен…. Значи, едно писмо от старозагорски интелигенти…
Пл. Даракчиев: Излезе едно ругателно писмо общо взето, подписано от 57 представители на старозагорската интелигенция. Писмото беше публикувано в общинския в. „Септември”, след това беше препечатано резюме в областния в. „Шипка”, а след още някой ден се появи пълната препечатка на писмото, пак в областния в. „Шипка”.
А. Манолова: По адрес на кого е писмото, ругателството?
Пл. Даракчиев: По адрес на „Подкрепа” – с ред нападки, обвинения: „преамбициозни люде”, пък „защо имаме претенции да водим цялата интелигенция?”, пък в „Свободна Европа” – там сме се регистрирали…”,… ясни ви са приказките…
А. Манолова: Кога това е отпечатано било?
Пл. Даракчиев: Това нещо излезе, мисля, че препечатката, пълната – в „Шипка” излезе преди около … не повече от две седмици, мисля, че по-малко време от две седмици. Николай Колев написа едно писмо и то беше връчено на главния редактор на „Септември”. Но то беше кратко. Сега имаме становище - отговор, на Профсъюза, което се намира у Гагалов, и би могло да бъде прочетено.
А. Манолова: Добре, ако успея да влеза във връзка с него, ще го помоля да ми го прочете.
Пл. Даракчиев: Е, вижте, то беше в мен, ама аз му го дадох, той като тръгна за Стара Загора… Ами ако не успеете, ще търсим начин…
А. Манолова: Ще търсим начин, да, защото непрекъснато прекъсват телефона. (…)
(Разказът на Пл. Даракчиев е по повод писмото-отговор на „Подкрепа”, 7.07.1989 г., ролка № 235)
Разговор с Пламен Даракчиев за учредяването на „Подкрепа” и за репресиите срещу Профсъюза до средата на 1989 г.
Румяна Узунова: Пламен Даракчиев? Румяна Узунова се обажда от радио „Свободна Европа”. Пламен Даракчиев, напоследък - но и преди това, за съжаление, но напоследък още повече, до нас достигат сведения за различни репресирани действия, предприети срещу членове на различни независими сдружения и специално срещу членовете на профсъюз „Подкрепа”. Знаете ли нещо повече за това?
Пл. Даракчиев: Смятам, че почти няма активист от профсъюза, който да не е опитал на гърба си някои от тези прийоми. Някъде чух това понятие „мека преса”, с което се характеризират действията на органите срещу нас. Освен това, срещу профсъюза… не са само слухове тези неща за репресиите, тъй като имаше някои координирани, според мен, и планирани акции срещу профсъюза като цяло, срещу синдиката, чиято цел беше разтуряне на събиранията.
„Независимият профсъюз „Подкрепа” бе учреден на 8 март 1989 г., като на следващия ден учредителите му - група представители на интелигенцията от Хасковска, Пловдивска и Ловешка област внесоха неговия Устав и Учредителния протокол в Пловдивския районен съд, фирмено отделение. С този акт излезе на дневен ред у нас въпросът за свободното професионално и междупрофесионално сдружаване в страната – процес, чието естествено развитие беше спряно и задържано вече повече от четири десетилетия. В този случай властите бяха поставени в неудобно положение и бяха подложени на реална проверка високо прокламирания стремеж за правова държава, за гражданско общество, за свобода на гражданите да се сдружават. По стара традиция средствата за масова информация премълчаха учредяването на сдружението, макар че по същото време в печата шествуваха информации за учредени, но все още не регистрирани стопански образования, преди всичко кооперативи. Освен премълчаването, печатът отказа и публикации, свързани с писма на Профсъюза, документи и пр. Категоричен, макар и необяснен бе и отказът на пресата да публикува материали за профсъюза, по-конкретно във всекидневника “Народна младеж“ по повод интервю с тогавашната говорителка Диана Бояджиева, взето от щатния кореспондент на изданието в Хасковска област. Профсъюзът прокламира в своя Устав, че става дума за сдружение на научно-техническа, хуманитарна и художествено-творческа интелигенция – нещо, което се видя и от състава на Инициативния комитет: двама художници - Диана и Димитър Бояджиеви; лекар с трайни интереси в рационализаторското и изобретателското дело – д-р Константин Тренчев, студентката по медицина Кояна Иванова, преподавателят Огнян Велчев, археолога Николай Маджев, поетите Петър Манолов и Николай Колев. На по-късен етап към синдиката се присъединиха двама журналисти, един научен работник, двама икономисти, инженер-програмист, неколцина учители, трима художници, археоложка и други представители на интелигенцията. Понастоящем в синдиката членуват преди всичко млади хора, от различни краища на страната и по-конкретно от областите Пловдивска, Хасковска, Софийска, Ловешка, както и от София - град. Независимият синдикат бе учреден в разгара на кампанията на властите срещу Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и най-вече срещу НДЗПЧ България. Ето защо не можеше да се очаква друго, освен масиран натиск срещу него. Освен „индивидуалния” подход срещу една част от членовете на синдиката с цел отказване от идеята, използвайки органите за сигурност, властите предприеха и масирани репресивни действия. Начало на тези действия бе поставено на 25 февруари в гр. Карлово, където органите осуетиха опит за събиране на Инициативния комитет на синдиката. Задържани бяха, макар и за кратко време, Диана и Димитър Бояджиеви, Николай Маджев - в чийто дом трябваше да се проведе събранието, Пламен Даракчиев. Под благовидни предлози органите ограничиха достъпа до жилището на Николай Маджев, блокираха гарата на Карлово, предупреждаваха пристигналите членове на синдиката, че трябва да отпътуват незабавно. Втората голяма акция на органите за сигурност бе осъществена на 18 март и предхождащите ги няколко дни. На указаната дата синдикатът възнамеряваше да проведе свое събрание, на което да бъдат разгледани и редица въпроси, включително и официалния отговор на Пловдивския съд по повод молбата на регистрацията. Две седмици преди датата на събранието органите на МВР бяха уведомени с писмо, че предстои събрание на посочената дата, като им бе съобщен и дневният ред. В дните преди 18 март много от членовете на синдиката беха викани по места от органите за сигурност и от съответните прокурорски органи в някои случаи, за да им бъде разяснено, че синдикатът е незаконна организация и че не е желателно отиването им в Стара Загора. Мнозина от тях бяха възпрепятствани по различни начини да се отзоват на поканата на синдиката. Особено драстичен бе случаят с един от членовете на Инициативния комитет - Николай Колев, който на 17 март бе призован на съд и спрямо него още същия ден бе предприета мярка за принудително заселване в гр. Бобов дол, отстоящ от Стара Загора на около 300 км. Междувременно всячески бяха затруднявани телефонните връзки с дома на д-р Димитър Тренчев, баща на председателя на синдиката д-р Константин Тренчев. На 18 март с цел да бъде предотвратено събирането на синдиката, в самата Стара Загора също бяха предприети задържания под формата на добре известното милиционерско „за справка”, както и дълги разговори в Управлението на МВР. Някои от пристигналите бяха изпратени на гарата и насила изпроводени от града. Последваха и други мерки по места срещу членове на синдиката. Спрямо един от тях - журналиста Пламен Даракчиев, живущ в гр. Кърджали, бе предприета административна мярка за неотклонение, изискваща подписи в Управлението на МВР за датите от 25 до 28 март. Членове на синдиката отново станаха обект на недружелюбни действия от страна на органите за сигурност около Християнския празник Великден, когато мнозина от членовете /активистите/ на самодейните сдружения имаха намерение да присъстват на празнична служба във Велико Търново. Краят на м. май бе белязан с нова репресивна вълна на властите спрямо самодейните сдружения у нас, включително и срещу „Подкрепа”. Извършени бяха обиски в домовете на някои негови членове, кратковременни задържания на някои членове като съпругата на председателя Кояна Тренчева и някои други членове като Николай Маджев, Стефан Комитов, Пеньо Цветков, Пламен Даракчиев. При последните четирима задържането бе съпроводено с противозаконно извеждане от града. При извършени обиски бе иззета почти цялата документация на синдиката, включваща работни предложения за програма, научен доклад, подготвен от д-р Константин Тренчев за Колоквиума „Свободата на духа и човешките измерения в Европа”, молби за членство в синдиката, лична кореспонденция, журналистически материали, предназначени за подготвяния бюлетин под наименование „Подкрепа”, чернови от материали, излъчени в западни радиостанции, устави, преводни материали, пишеща машина, материали на други самодейни сдружения като Клуба за гласност и преустройство и т. н. На 25 май започна и серия от арести, предприети от властите срещу ръководители и активисти на самодейните сдружения. За арестите не бяха известени близките на задържаните, те сами трябваше да се досещат какво е станало, как да ги издирват, къде се намират в момента техните синове и съпрузи - а именно д-р Константин Тренчев, председател на Независимия синдикат „Подкрепа”, Тодор Гагалов - негов заместник-председател, Николай Колев - негов член, йеромонах Христофор Събев - председател на Независимия комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности,…
Р. Узунова: Пламе, отдалечаваш ли слушалката от себе си?
Пл. Даракчиев: Възможно е да отдалечавам малко. Само за един момент…
Р. Узунова: Знаеш ли, в началото… (прекъсват навярно и после Даракчиев повтаря отново имената)
Пл. Даракчиев: … Антон Запрянов - член на Независимото дружество за защита правата на човека в България. По времето, когато д-р Тренчев, Антон Запрянов и Николай Колев се намираха в следствените помещения на Главно следствено управление в София, се състояха дирижираните от властите митинги за „единението на нацията”, по време на които срещу Клуба на подкрепа на гласността и преустройството, както и срещу „Подкрепа” бяха издигнати лозунги, в които техните членове бяха наричани „родоотстъпници, демагози”.
Р. Узунова: „Бяха издигнати лозунги”…, и пак нещо…Пламене, какво правиш, бе човек?! Кажи!
Пл. Даракчиев: (повтаря) По същото време на митинг в Стара Загора, по свидетелство на родителите на д-р Тренчев, е бил издигнат плакат с надпис: “Смърт на д-р Тренчев“. (Р. Узунова продължава да недоволства, че не чува добре) При липсата на гласност в дейността на самодейните сдружения, или по-точно пълното информационно затъмнение около тях става ясно, че контролирано от властите изтича информация от следствените органи, информация, които по неизвестни канали се предоставя на послушната „общественост” с цел да послужи на така желаното от властите заклеймяване на сдруженията. Спрямо задържаните властите предприеха най-строгата мярка, предвидена в Наказателно-процесуалния кодекс: задържане под стража, независимо от не особено доброто здравословно състояние на некои от тях, като д-р Константин Тренчев - прекарал инфаркт в края на миналата година, Николай Колев - в момента на задържането намиращ се в гладна стачка. Все още на задържаните не е разрешено свиждане с техни близки, като изключение бе направено тези дни за Тодор Гагалов, чийто брат напуска за дълго страната. Изключително пестелива е информацията, която се дава за задържаните - тя се свежда до лаконични твърдения, че те са в добро здравословно състояние и че разполагат с необходимите битови принадлежности. Със задържането на председателя на синдиката, както и на другите двама активисти властите се постараха да поставят сдружението в екстремумна ситуация, да затруднят до крайност неговата работа по подготовката на платформа, да поставят под съмнение исканията за регистрация, да всеят съмнения изобщо в обществеността относно мирните и конструктивни цели на профсъюза, да окажат натиск в крайна сметка и на самите членове на синдиката, използвайки неофициално отправени заплахи за екстрадиране от страната, съдебна разправа и пр., и пр. С тази акция властите се помъчиха да парализират и защитните сили на синдиката, да разбият неговата структура, да спрат наченките на контакти с международни профсъюзни и правозащитни организации, както и със средства за масово осведомяване в чужбина. Действително трудните условия, при които работи синдиката като цяло, натискът за отстраняване на определени негови членове, редицата противозаконни актове, предприети в това отношение показва, че страната ни няма намерение да се съобразява с международните си задължения, поети с подписването на двата Пакта - за Гражданските и политическите права и за Социалните, икономическите и културните права, както и с подписаната Конвенция на страните-членки на Международната организация на труда при ООН, по-конкретно за защита правото на свободно и неограничавано професионално сдружаване. Стремежът да се унищожи независимото синдикално движение у нас още в неговия зародиш е тежко нарушение на международните договорености и поставя под съмнение изобщо искреността на властите в не една или две декларации, отправени през последните няколко месеца - впрочем, предназначени да уверят Европа, че страната стриктно спазва международните документи…
Р. Узунова: Пак, пак, пак слезе надолу! Че страната …?
Пл. Даракчиев: (почти викайки, повтаря) … подписани от нея и че у нас в крайна сметка влияе духът на Виена-89.” Виж какво, аз…
Р. Узунова: Да, да, чувам… Готово!
Пл. Даракчиев: Изключително тежко бе репресиран един от новите членове на синдиката, поетът Георги Спасов – вече бивш главен редактор на беловския седмичен в. „Чапаевски зов“. Броени дни след като той с телеграма подкрепи синдиката и поиска да стане негов член, бе изключен от редовете на Партията /у нас има само една партия/ и бе уволнен съответно от длъжността „главен редактор”.
Румяна Узунова: Това ли е?
Пл. Даракчиев: Ами това е…
(Пл. Даракчиев, журналист. Недатирано интервю, но вероятно в края на август. По това време Даракчиев е временен председател на „Подкрепа”. Ролка № 279)
Независимо сдружение „Екогласност”
Програмна декларация на Движението „Екогласност”, чете Пламен Даракчиев
Р. Узунова: Добре, включих…
Пл. Даракчиев: „Програмна декларация на Движението “Екогласност”. Влошаването на жизнената среда все повече застрашава здравето и живота на хората. Но техните усилия да спасят себе си, своите деца и природата от екологически апокалипсис са парализирани от липса на пълна и навременна информация за опасностите, които се крият във всичко онова, без което не можем – въздуха, водата, хранителните продукти, почвата. В основата на нашия обществено-икономически живот стои фактът, че различните социални групи имат не еднакво участие в процеса на вземане на решенията, които определят насоките на цялостното обществено развитие. Онези, които вземат стратегическите решения, не са същите, които понасят главните последствия от тяхното изпълнение. Този базисен социален факт пронизва несъмнено и досегашната политика в екологическата сфера. Тук има привилегировани „главни готвачи” и непривилегировани „консуматори”. Има виновни, а има и потърпевши. Нещо повече: степента на отговорно участие във вземането на решения е за всеки индивид обратно пропорционално на степента, в която той понася зловредното действие на екологичните замърсители. Живеем в страна, притежаваща една в огромна степен антиекологична икономика, с нейните остарели технологии, с нейните ниско ефективни или изобщо липсващи пречиствателни съоръжения, с ниска технологична култура, недалновидно планиране и управление, с безотговорно разпиляване или пренасочване на и без това оскъдните средства, отделяни за опазване и възпроизводство на природната среда. Решаването на все по-задълбочаващите се екологични проблеми е в ръцете на тясно специализирани професионалисти и управници, чиято дейност практически не се познава и още по-малко подлежи на демократичен контрол от страна на обществеността. Без да принизяваме служебните старания на тези хора, трябва да си даваме сметка, че те най-често са хванати на тясно във всеоплитащата мрежа на заинтересовани ведомства, чийто апарат минава като валяк над природната среда и над общественото мнение, и над фактически символичните санкции от страна на официалните природозащитни органи. Това налага необходимостта от демократичен, публичен контрол над екологичната политика. Като изхождат от потребностите за екологична самозащита на населението, участниците в Движението “Екогласност” са решени да обединят своите усилия по посока на едно дълбоко социално екологично преустройство. Те виждат основното стратегическо средство на своята борба в пълната екологична гласност, която е предусловие за всенароден контрол върху дейността на съществуващите ведомства. Въз основа на своята радикално демократична социална позиция Движението “Екогласност” издига следните програмни искания: пълна гласност за замърсеността на въздуха, водите, почвата и хранителните продукти; информация за структурата на замърсяванията по съответните параметри и региони; разкриване източниците на замърсяване и осигуряване на възможност за независими експертизи; разсекретяване на всички секретни данни, засягащи пряко или косвено здравето на хората и състоянието на жизнената среда /причините за секретност, ако изобщо има такива, да бъдат ясно и недвусмислено обосновани пред обществеността/; пълна и незабавна информация за местата на радиоактивните отпадъци и своевременна информация за всяка международна стъпка, която се предприема в областта на атомната енергетика; публикуване на точни статистически данни за структурата на заболяванията, както и за малформациите у новородените и децата по териториален признак; ежеседмично актуализиране на екологичните карти на големите градове на публични места без никакво ограничаване на достъпа до тях; създаване на система за постоянно информиране на населението за текущото екологично състояние на съответния град, област и в страната като цяло; изработване и предлагане за всенародно обсъждане на програма за технологично обновление във всички отрасли на икономиката, с оглед осигуряване на безвредни технологични цикли; преход от природоразрушителна към природоопазваща икономическа система; незабавно изнасяне извън населените места на предприятия, чиито производства са в противоречие с действащите в страната нормативи; създаване на нови и разширяване на съществуващите резервати и национални паркове, с оглед на това защитените природни територии от различен тип да достигнат оптималните международни норми; ясно и демократично ориентирано екологично законодателство, което да се приеме след всенародно обсъждане в средствата за масова информация; Закон за печата, който да демократизира издателската дейност и да осигурява възможност неформални групи и сдружения да издават безпрепятствено свои печатни органи; разкриване на извършените до момента екологични престъпления, на лицата и интересите, стоящи зад тях; разобличаване и обществено осъждане на виновниците; осигуряване на достъп на представителите на “Екогласност” до всички международни екологически форуми у нас и в чужбина; широко застъпване на екологичната проблематика в образователната програма и създаването на университетска специалност “Екология”. “Екогласност” е широко обществено движение, обединяващо доброволно и неинституционно усилията на онези лица, които изразяват своята загриженост за екологичната обстановка и участват в инициативите на Движението. “Екогласност” няма претенции за единственост в качеството си на обществен гарант на екологичната безопасност на народа. Обвързаността с ценностите на Движението е единствено морална, не съществува списъчен състав на участниците и организационна структура. Но Движението може да излъчва от себе си сдружения, които да получават статут на юридическо лице. Участниците в Движението ще се стремят към формиране на демократична обществена атмосфера и съвременно екологично съзнание, което да противодейства на стагниращия монополизъм и деморализиращия команден централизъм във всички сфери на живота, имащи отношение към екологичните проблеми. Екологията не е отделна изолирана дейност. Проследено до своите логически следствия, изискването за екологично преустройство е същевременно призив за коренни социални преобразования. Понеже смятат, че правото на екологична безопасност и здравословен живот е едно от основните човешки права, участниците в Движението разглеждат своята дейност като аспект на по-широкото масово демократично движение за мир, човешки права, свобода и социална справедливост, което движение в момента в нашата страна е в стадия на неговото формиране. Като се ръководи от убеждението, че хуманизмът, социалната справедливост и мирът са неразривно свързани с екологическото оцеляване на човечеството, “Екогласност” ще защитава правото на всички български граждани да образуват демократични сдружения и движения по свой избор, и ще протестира при всички случаи на посегателство върху това право. Съзнавайки, че съвременният прогрес има не само технически, но и морални измерения, предполагащи будно чувство за отговорност, участниците в “Екогласност” ще се борят за преобръщане посоката и целите на научно-техническия прогрес. Самоунищожителната тенденция към безогледен растеж трябва да бъде заменена от такива и само такива икономически стъпки, при които човешкия живот нито за момент не се превръща в средство за напредъка на технологията. “Екогласност” ще поддържа дадено производствено-технологическо предприятие само доколкото то не е за сметка на живота и здравето на хората. Без да отстъпва от програмните си искания, “Екогласност” ще влиза в диалог с всички държавни и обществени институции, доколкото последните признават и подпомагат Движението, без това да означава, че ще им признават статут на членове на Движението или право на участие в вземането на решения относно негови инициативи. За участниците в “Екогласност” е важно да бъдат последователно независими от всички държавни институции, за да могат по-ефективно да отстояват своите плуралистични и демократични ценности, и за да си запазят възможността да предлагат своя собствена радикално-демократична алтернатива по всеки възникващ екологичен проблем. Фактът, че екологични движения от различни страни вече започнаха да интернационализират своята борба е основание за надежда. “Екогласност” ще се стреми към сътрудничество с онези екологични и общо демократични движения в чужбина, които имат сходни програми и ще разглежда като свои естествени съюзници тези измежду тях, които декларират своята независимост от официалните правителствени институции в техните страни. “Екогласност” ще изисква съдействие от средствата за масова информация, за да направи своята дейност достояние на обществеността. Участниците в Движението ще използват и всички други законни средства за разпространение на информация. Участниците в Движението “Екогласност” вярват, че тяхната дейност ще задълбочи процесите на гласност, преустройство и демократизация в нашето общество. От сдружение “Екогласност”.
Р. Узунова: Дата?
Пл. Даракчиев: Дата няма.
Р. Узунова: А ти знаеш ли я горе-долу кога?
Пл. Даракчиев: Март. Мисля, че Движението е учредено по-рано. Виждаш ли особеността: има Движение и след това се излъчва,… и сега вече има и Сдружение, макар и все още непризнато...
Р. Узунова: Месец поне?
Пл. Даракчиев: Мисля че, ако не се лъжа, месецът е март. “Екогласност” за пръв път е споменато на едно, аз не знам ти дали знаеш, на едно събрание...
Р. Узунова: Дето имаше в Профсъюзния дом, новия, едно събрание?
Пл. Даракчиев: Така, опитът за митинг, след което последва - е последвал, защото аз тогава още не бях в “Екогласност”…
Р. Узунова: Дати, долу-горе, помниш ли?
Пл. Даракчиев: Това беше март, ако не се лъжа, мотае ми се в главата 9 март датата, но Румяна, ще те излъжа, ако ти кажа, защото ...Бих могъл допълнително да ти кажа нещата по дати и всичко... Миналият път, аз мисля, че правих някакви записки, докато Сашо говореше и сега просто да ги видим сега, за ориентация, но някъде съм ги бутнал, но тази информация беше… общо за развитието на нещата, как е възникнала “Екогласност” - за новите членове.
Р. Узунова: Е, ако имаш записки, ще ми кажеш.
Пл. Даракчиев: Имам записки, но просто не знам къде съм ги бутнал…
(Пл. Даракчиев, журналист, член на сдружение „Екогласност” и по времето на разговора временен председател на „Подкрепа”, 11.07.1989, ролка № 113)
Съобщение на Пламен Даракчиев за два отказа: за регистрация на сдружението и за провеждане на бригада за засаждане на рози в Парка на свободата по случай Международния ден на екологията
(…) Пламен Даракчиев: Другото: за регистрацията на „Екогласност”. На „Екогласност” са ни отговорили, казвам „са ни”, защото и аз съм член на „Екогласност”, че не могат да ни регистрират, тъй като е необходим надзорен орган.
Румяна Узунова: Надзорен орган, какво е това?
Пл. Даракчиев: Точно така са се изразили. Изглежда, че е нещо като „шапка” - дали ще бъде нещо като Комитет по опазване възпроизводството на околната среда или... (…) След това, „Екогласност” е направило възражение, ако не се лъжа, до Върховния съд. Има и друго възражение – то е по повод … на „Екогласност” беше отказано правото на една бригада.
Р. Узунова: Да, за събота бригадата.
Пл. Даракчиев: А така. И не само й е отказано, но просто се държат невероятно грубо от Столичен народен съвет. И „Екогласност” внесе протест. Протестът е отказан да бъде приет.
Р. Узунова: Къде са го внесли?
Пл. Даракчиев: Мисля, в Столичния народен съвет. Но понеже „Екогласност” никак не са глупави хора, след като е отказан на трима човека, те са отишли после 30 човека горе-долу. И вече при наличието на цялата тази група са го приели протеста. Това е около регистрацията, това успях да науча в София…
(9.07.1989 г., ролка № 211)
Интервю на Пламен Даракчиев с Янко Янков
П. Даракчиев: Добър ден, г-н Янко Янков. Вие излязохте на свобода, след мисля, че пет години затвор. Научихте и хубавата вест, че сте член на Комитета „Хелзинки уоч”. Искам първо да ви честитя. И да ви попитам, да ви помоля просто да кажете с няколко думи: Какво се случи `84а година? Първо - няколко думи за Вас и след това - около Вашия процес - няколко думи за слушателите…
Янко Янков: Добър ден. Работех като научен сътрудник първа степен в Института на науките за държавата и правото при БАН и като главен асистент в Юридическия факултет на Софийския университет “ Климент Охридски “. Специалист съм по теория на социалното управление. В професионално отношение влязох в научен, идеологически, политически конфликт първоначално с ръководството на двете научни звена, и по-късно с цялата политическа система и с представителите на нашата власт. В резултат на всичко това бях уволнен от работата в тези две научни звена, и по-късно бях осъден, през `84а год., по чл. 108, чл. 109 ал. 1 от Наказателния кодекс и чл. 113 от Наказателния кодекс - или за противодържавна агитацияи пропаганда, организиране и ръководене на противодържавна организация или група и разпространяване на клеветнически твърдения против НРБ, Съветския съюз и Чехословакия. Делото, според мен - и винаги съм го подържал това: и по време на делото, и винаги ще го поддържам - беше образец на брутално несъобразяване с българските закони. Не е доказано абсолютно нищо от обвинението, а онова, което е доказано, въобще не е престъпление. Искам да кажа и следното: че едва вчера, когато бях освободен от затвора, на мен ми бе дадено да видя текста на присъдата. През цялото това време аз пишех стотици молби и жалби, изложения да ми бъде даден текста на присъдата, за да мога да се защитя, да атакувам, но това не ми беше дадено. По време на делото се вършеха твърде много нарушения на законността, а пък по-късно, в затвора тези нарушения на законността достигаха до най-брутални драстични изяви – побоища, няколко пъти жестоки побоища, … поставяне при изключително тежки условия, сред криминални рецидивисти, които бяха подстрекавани да ми нанасят физическо насилие и многократни побоища от надзирателите, работещи в затвора. Условията в затвора са такива, че просто е много трудно…
П. Даракчиев: Аз щях да ви питам за условията, но вие вече обяснихте. Бих ви помолил да коментирате обявяването на една от пресконференциите на Движенията цифра, число всъщност - 216 политически затворници в страната! Бихте ли коментирали до колко е достоверна…, доколко е достоверно това число?
Я. Янков: Да. Преди всичко искам да кажа, че много е трудно да се каже точно колко са политическите затворници в нашата страна. И трудностите произтичат от специалната политика, която се провежда в това отношение. Управление „Затвори” при МВР се е ориентирало към един специален подход в това отношение: криминалните затворници служат като база, сред която се дислоцират политическите затворници и по този начин е много трудно да се каже сред колко криминални затворници колко политически се намират. Почти във всеки затвор у нас има политически затворници.(…) Но аз мисля, че цифрата е около 200 – 250, а може би и повече, но във всички случаи не по-малко от 200.
П. Даракчиев: Г-н Янков, вие излязохте в една нова за страната ситуация, доста благоприятна и за гражданите, и за независимите движения. Бих искал да ви попитам: какви са ви плановете от тук нататък? Между впрочем разбрах, че вие сте усетили тази нова ситуация още при излизането ви от затвора, тъй като ви е върната цялата документация и вашите дневници. Бихте ли коментирали?
Я. Янков: Не, не ми е върната цялата документация, върната е част от нея. Действително, има известна промяна в духовния климат на нашето общество. Докато бях в затвора в Пазарджик се срещнах с твърде много жестокости, за които аз настоявах да се търси наказателна отговорност от виновниците, и ще продължавам да настоявам в това отношение. Но в Софийския затвор срещнах един по-друг климат, едно по-друго отношение. Вярно е, че един отговорен служител от Главна прокуратура, от отдел „Изпълнения на наказанията” - мой познат от студентските години… и той ми каза, че това е с цел да бъдат намалени аргументите, които аз притежавах против Системата. Но независимо от това, все пак провеждането на една такава цел се отрази и се отразява благоприятно. Върнаха ми и ми предоставиха само онази част от материалите и документацията, която засяга проблемите ми в Софийския затвор и в това отношение аз разполагам с материали. Но все още не са ми върнати материалите, които съм изготвял и по повод на които съм поставял … в Пазарджишкия затвор. Освен това все още не са ми върнати материалите по време на делото. Едва вчера научих за какво точно съм осъден и можах да прочета присъдата си. Но аз съм написал твърде много материали по време на съдебния процес - 110 страници защита - възражение по отношение на присъдата, 50 страници защитна реч, озаглавена “Фарисеи в храма“, която не ми е върната. Тези материали аз настоявам да ми бъдат върнати и ще настоявам да ми бъдат върнати, за да мога да ги предоставя на обществеността, да видят по какъв начин е било правораздавано по това време.
П. Даракчиев: А какви са вашите планове – това са лични, и за тия настоявания, а вашите обществени планове, ако мога така да се изразя, за участието ви в движенията?
Я. Янков: Мойте лични и обществени планове са да направя всичко възможно да се промени тази деспотична система, която съществува у нас.
П. Даракчиев: Благодаря ви, г-н Янков. Ние всички се радваме, че сте сред нас. И да си пожелаем всички успехи.
(Янко Янков, юрист, политзатворник; Скоро след 5.09.1989 г., ролка № 358)
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
