| Кръглата маса |
 |
Платформа
на СДС
|
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
|
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
За бюрокрацията, цените и преустройството (по Георги Спасов)
Р. Узунова: Ето, включих, включих!
Пламен Даракчиев: Пред мен са материалите на Георги Спасов от течението на беловския вестник от началото на годината, материали, които са, ако не се лъжа, в заповедта му за уволнение са квалифицирани като материали, компрометиращи преустройството. Може би не е точната дума “компрометиращи”, но в заповедта го има. Пред мене е една поредица от материали - “По заповед на щуката” се нарича.
Румяна Узунова: В кои броеве?
Пламен Даракчиев: От тази година течението на в. “Чапаевски зов”, бр. 4 от дата 25 януари 1989 г. първата част, до дата 8 февруари, бр. 6 от тази година. Бих могъл да прочета извадки от тези материали.
Румяна Узунова: Поредица материали под общото заглавие “По заповед на щуката”, така ли?
Пламен Даракчиев: Да. Може би отделни абзаци от материалите ще дадат някаква представа за писането на Георги Спасов. В първия материал, всъщност, е тази метафора - щуката. Просто чета началния абзац: “Спомняте ли си приказката за оня щастлив млад рибар, който уловил в мрежата си ей такава Щука, която за това, че я пуснал отново в реката, го направила СНЧ /”силно неин човек”/ и му оправила положението за няколко века напред. Да, същата, в която надълго и нашироко се разказва как непритежаващата нищо, но разполагаща с вълшебна власт Щука срещу заклинанието “По заповед на щуката да стане на минутата” емитирала щедро всичките му желания и капризи, които бързо стигнали тогавашния „таван” – царската щерка с всичките й атрибути, съответното столично жителство и припадащата се идеална част от царския палат и царството, мраморен дворец край морето и не знам още какво си”. (…) Георги Спасов има предвид бюрокрацията – „Нещото, което не съществува и хората, които живеят от него” – това е подзаглавието на материала. „Да сте подавали молба за жилище? Да? – Отлично. И какво ви отговориха? – Нема. - Вярно е, читателю. Жилищата у нас са кът. А къде подадохте молбата си? В Комисията по жилищното настаняване? А защо към нея? Нима тя строи или пък притежава жилища? Не, но тя води на отчет нуждаещите се, проверява условията при които живеят, класира ги по групи и определя кой и след кого. Достатъчно! А от какво живеят хората от тая Комисия, в която Ви казаха, че няма жилища и трябва да чакате? – Как от какво? - Получават заплати. - Защо се дразните, читателю? Виждате, че за нула време открихме мистериозното нещо, което не съществува, и хората, които съществуват от него. Не Ви желая злото, но с тия нерви нямате голям шанс да дочакате жилище.” … „В броя си от 5 юли миналата година в. “Труд” писа, че само „за справедливото разпределение на жилищата” са излезли 15 нормативни документа, които взаимно се допълват, уточняват, поясняват и изключват. Не се наемам /ама едва ли някой ще се наеме/ да изчисли колко време е било необходимо на централните партийни, държавни и правителствени органи за обсъждането на жилищния проблем, за вземането на решения и въплъщаването им в най-различни програми, тия и още много други нормативни документи. Това скъпо заплатено време обаче е само капка в морето от също така скъпо заплатеното време на органите по места за изучаването и привеждането им в действие, към което трябва да се прибави и платеното време на апарата в лицето на различните комисии, които проучват и класифицират нуждаещите се по групи; приемат, разпределят и преразпределят онова, което все още не достига.” (…)
Р. Узунова: Вторият материал, казваш, пристъпва към обобщения?
Пл. Даракчиев: Във втория материал, който се нарича „Основата на пирамидата” вече ги няма конкретните случаи, а се разсъждава въобще по някои по-теоретични въпроси, но в хумористичен стил. „Бюрокрацията. Ленин я определя като пълновластие на чиновниците. Историците твърдят, че за това пълновластие свидетелстват още древно-египетските папируси, в един от които е пишело: „Чиновниците на фараона налитаха като скакалци”. В различните времена чиновничеството е оприличавано с чума, с парализа, а нашият модерен век го сравнява с раково заболяване. Но как тия гоголевско-чеховски, вечно треперещи пред началството дребни хорица /такъв е литературният тип чиновник/ успяват да играят в обществото ролята на херои /херой – полубог/, а за обикновения човек да се явяват в ролята на Съдбата от древногръцката трагедия. Кой “бог” стои зад тия херои и по силата на каква мистерия невинното писалище дава власт /cratos – власт, от латински/ и владее и нас? По чия зла воля пиша в този момент критична статия срещу бюрокрацията, а след час може би ще бъда принуден на същата тази машина да напиша поредната си молба до Нея, за да ми бъде разрешено, дадено, отпуснато не знам що си?” Тук си мисля, че Георги Спасов вече няма да пише молби до бюрокрацията, тъй като той ще води дело срещу тази бюрокрация. Това го казвам след шест месеца /от публикуването на материала/ - долу-горе след новото развитие на нещата. (…) След тези разсъждения какво е бюрокрацията и за нейната опора в държавата, във финала на материала Георги Спасов задава въпроса: „Но защо въпреки огромния си числен брой управлението на този апарат не е ефективно? Това ще бъде темата, която ще разгледаме в следващия брой”. И пред мен е третият брой. Би ли спряла за мъничко? (…) Третият материал…, пак бих желал няколко изречения от началото да прочета: „Управленски, административен, чиновнически”. Материалът е озаглавен „О миг, поспри!”. „Със започването на преустройството в Съветския съюз и Китай този апарат наброява съответно 18 и 27 милиона. А у нас? Статистиката мълчи. Но в редица документи той се определя като голям, прекомерно голям, раздут и прочие…”
Р. Узунова: Колко каза, че е в Съветския съюз?
Пл. Даракчиев: 18 милиона, а 27 – в Китай. „Досега ние установихме, че той се поражда от господствуващите обществени отношения у нас, че е “орган”, същността на който произтича от същността на тялото /орган – в смисъл на човешки орган, орган в анатомичен аспект – П. Д./, и същността му произтича от същността на тялото, което обслужва, т.е. на държавата, че то е неин инструмент, посредством който тя осъществява своите политически, административни, икономически и социални функции. Тъй като тези функции са източник на власт, властта на държавата се простира върху цялата /или почти цялата/ действителност. Тя се стреми да я обхване, да я сложи под своя контрол и да я управлява. Причината апаратът да бъде голям са именно тези многобройни функции, но те не са причина да бъде прекомерно голям и раздут, а той е точно такъв. Защо? За да отговорим на този въпрос трябва да вникнем в механизма на самия размножителен процес, като установим как действа тя”. Според Георги Спасов причините са следните, чета тук пак една част от материала: „По този начин първоначалното, да го наречем просто размножаване на документи, води до размножаването в аритметична и геометрична прогресия на апарата, който организира и привежда действията на обществото в съответствие с предписанията на върха, отчита и контролира изпълнението им. Това е една от причините за роенето на апарата – първата причина. Втората - по реда на изложението, но не и по приноса към раздуването му - е стремежът на “високите етажи”, които вземат решенията, да прехвърлят отговорността за тяхното изпълнение върху „по-ниските”. А те, обладани от същия стремеж и от инстинкт за самосъхранение създават под себе си все нови и нови междинни звена, в резултат от което се получава познатото прехвърляне на отговорността, до нейното размиване и пълно изчезване. Третата важна причина е дефицитът, с който започнах своето изложение. Сега ще добавя, че той е резултат не само от неефективните административно-бюрократични методи на управление и от това, че бюрокрацията не произвежда, а потребява, но и от това, че тя го използва като източник на власт, средство за подчинение, начин за лично облагодетелстване и забогатяване и по този начин деморализира и обезверява трудещите се, за които трудът престава да бъде и нравствена опора. С тези три причини, разбира се, не се изчерпват начините за раздуване на апарата, но те са главните и аз ще се огранича с тях”. Така завършва тази част. (…) Все пак той задава един такъв въпрос, вече към края на материала: „Добре. Но защо държавата си служи с административно-бюрократични методи, а не с други, може да запита някой! А ще поникне ли пшеница, ако засеем ряпа?”, пита авторът, „Не, разбира се. По същата причина и държавата не може да управлява с други методи и средства. Административно-бюрократичните методи не зависят нито от волята на управляващите, нито на управляваните, а произтичат от нейната същност като апарат за потискане. Въпрос: изходът? Прилагайки своето материалистическо разбиране за историята в своя труд “Немска идеология” Маркс и Енгелс разкриват пътя за промяна на действителността: “... Не чрез критика /както се опитахме досега/, а само чрез практическо събаряне на реалните обществени отношения!” В началото казах, че многобройните функции, които изпълнява държавата, й предоставят власт, която се разпростира върху цялата /или почти цялата/ действителност, които тя управлява с присъщите й методи. Единственият начин за освобождаване от тях е тия нейни функции да се поемат от обществото и от самите граждани.” Това е. Ало? …
Р. Узунова: Ето, включвам.
Пл. Даракчиев: „Въпрос: Някой те смятат за черноглед, други за песимист, трети за реалист, какъв си всъщност? Отговор: Мисля, че от бъркотията, в която живеем, се е получило и объркване на понятията. Според мене черногледство е да си затваряш очите пред истината, а песимизъм - да ръкопляскаш на настоящето. Аз смятам и двете за много опасни, защото ония, които си затварят очите пред истината и ръкопляскат на настоящето, не правят нищо за бъдещето, затова не ги практикувам. Не знам дали това ми дава правото да кажа, че съм реалист, но е сигурно, че съм оптимист, защото знам, че бъдещето е неизбежно и идва без да подава молби и без да иска разрешение от когото и да е било. Въпрос: Вярваш ли в преустройството? Отговор: Да. Когато в едно общество една малка част има да губи много, а голяма - няма какво да губи, преустройството е неизбежно. Въпрос: В какво вярваш? Отговор: Не вярвам, че хора, които вярват в каквото им кажат, гласуват за когото им посочат, работят каквото им наредят, получават колкото им дадат, живеят както им определят и пр., и пр., могат да построят социалистическото общество. Въпрос: Какво е общото между журналиста, поета и писателя Георги Спасов? Отговор: Духът. Въпрос: От какво се страхуваш? Отговор: От хората. Те са способни на всичко. Въпрос: На какво се надяваш? Отговор: На хората. Те са способни на всичко. Въпрос:…” Това са малко частни въпроси…
Р. Узунова: Но хубаво е, да.
Пл. Даракчиев: Да го диктувам ли по-нататък? „Въпрос: Много се променя външния ти вид. Ту старееш, ту младееш. На какво се дължи това? Отговор: Не знам кой и по какъв повод беше казал, че жената се чувства на толкова години, на колкото изглежда, а мъжът изглежда на толкова, на колкото се чувства. Вероятно изглеждам по-млад когато се чувствам на 38-39 години, а по-стар, когато се чувствам на 47. Но и в двата случая нямам никакви основания за тревога. Въпрос: Истина ли е, че малко не ти е достигнало да се явиш на търг за ресторант “Юндола”? Отговор: Да, само две неща – желание и пари. Въпрос: Какви са шансовете да станеш мениджър на фирма “Чапаевски зов”? Отговор: Точно такива, каквито са шансовете на преустройството. Въпрос: Говори се, че гледаш на кафе? Ще ми гледаш ли на мене? Отговор: Да, но не те виждам. Въпрос: Твоят девиз? Отговор: Яж райски ябълки! Те водят към ада.”
Това е …
Румяна Узунова: От коя дата е?
Пламен Даракчиев: Това в бр. 17 от 26 април, тази година.
Румяна Узунова: Тази статия?
Пламен Даракчиев: Да ти кажа… Единият материал е “Превъплъщението на Прокруст”, другият “Митът Сталин – басни, парадокси и реалност”. Това са все много значими обществено материали, които се появяват в един малък български вестник. Един малък български вестник, но са много значими материали и човек, който се опитва да мисли в национални мащаби. Друг е въпросът колко успява, ... Казвам, това са големи и сериозни материали, дискусионни, публицистични, които са по много сериозни теми, национални - нещо, което в един общински вестник, малък вестник, многотиражка, както казваме в България, е нещо немислимо. (…) Този материал, който е пред мен, се нарича “От къде започва преустройството”. Може би най-добре е да прочета въведението първо. “Преустройството започва от нас, от мене, от тебе, от него. Това е лайтмотивът на темата на деня. Всеки, който по един или друг повод се изказва по радиото, телевизията, или на страниците на вестниците и списанията започва или завършва с тази теза. Не знам доколко това единогласие е резултат от единомислие, доколко от конформизма на обществото; какъв е делът на журналистическото умение да водят и да канализират отговорите чрез въпросите, но лично на мене то ми изглежда доста подозрително. Целта да се изведе индивидуалното съзнание от апатията, от натрупаното с годините пасивно “нищо не зависи от мене”, на активна позиция е ясна и разбираема. Тя би могла да бъде постигната само ако постановката е вярна. А ако не е, и насочва в грешна посока усилията на толкова много хора? Смятам, че си струва да се помисли по този въпрос. И така, преустройството започва от мене. Какво трябва да правя? Всички в един глас твърдят, че трябва да станем по-съзнателни, да се проникнем от по-високо чувство за отговорност, да работим по-съвестно, да бъдем честни и да не замазваме, а да наричаме нещата с истинските им имена, да бъдем по-смели и да се борим срещу отрицателните явления и пр., и пр. Значи, преустройството опира до съзнанието. Ако аз от утре започна да работя по-съвестно, ако ти, ако той, ако всички започнем да вършим нещата както трябва…? А нима досега всички тия неща са били под забрана? Не, не бяха. Може би не е имало съзнателни хора? Не, и съзнателни хора имаше. Тогава? Как в отделни колективи трудещите се се опитват да бъдат съзнателни, но си има нормативи, ограничения, бюрокрация отгоре, която прави всичко възможно тяхното съзнание винаги да бъде модифицирано /тя върви срещу тяхната съзнателност/. Там, където има наченки на съзнателност, тя бърза да ги унищожи.” Той цитира такива конкретни примери. (…) Ало? Може да вмъкнеш едно свързващо изречение, просто ти самата да го направиш, че Георги Спасов цитира примери, в които се оказва, че изключително съзнателни работници просто в дадени моменти правят всичко възможно техният цех или предприятие в даден аспект да успее, правят всички усилия, но в следващия момент - като опре до разплащането, до преустройството на този цех, технологично или каквото и да е, се оказва, че бюрокрацията започва да им пречи. Тъкмо тази проявена съзнателност предизвиква антипатия. За да можем да свържем отдолу. Другия текст е вече…: „Преустройството започва от нас, от мене, от тебе, от него. Ако съпоставим горните случаи с тази теза, можем да кажем, че тия хора се бяха преустроили, /става въпрос за съзнателните работници – П.Д./, но техните усилия /и усилията на хилядите непризнати още творци и новатори/ останаха и остават напразни. Те не вярват и никаква пропаганда не може да ги накара да повярват, че преустройството започва от тях. То действително не започва от тях /от мене, от тебе, от него/, макар че може да бъде извършено единствено от тях, в това число от мене, от тебе, от него. Противореча ли си? Може би. Идеята, че усъвършенстването на обществото започва с усъвършенстването на личността не е нова, нито непозната. „Ако светът е лош и искаш да го промениш, започни със себе си.” Това е мотив, който се повтаря от векове. В по-ново време, още през първата четвърт на нашия век, с въпроса за преустройството на обществото доста обстойно се занимава поетът и общественикът Стоян Михайловски. През 1924 г. той пише своето “Въведение във философията на новобългарската история”. Неговият труд започва със самопреустройството. Да, Михайловски използва точно тази дума и смятам, че влага почти същия смисъл, защото след това формулира и основния принцип, на който трябва да се подчинява това самопреустройство: “Частното благо, пише той, трябва да бъде отражение на общото”. Или казано на съвременния език - личният интерес трябва да се съчетава с обществения. Звучи актуално, нали?! “Човек е член на едно общество, за да служи на това общество”, твърди разочарования от буржоазните нрави общественик и стига до извод, който отвежда много далече. Но нека проследим неговата мисъл. “Позволено ли е на доброто да налага себе си, да се натрапва?”, пита той и отговаря: “Да, позволено е. А как ще стане това? Мусолини даде отговор на този въпрос.”, пише Михайловски в същото си произведение. Не е нужно да казвам кой е Мусолини и какъв е неговият отговор за начина, по който може да се преустрои обществото. Важното в случая е да се осъзнае, че разбирането, според което за съществуващите недъзи в обществото е виновно ниското съзнание на отделната личност, поражда мисълта, че то може да бъде коригирано с насилие и принуда. Това не е фриволно или случайно кривване на мисълта…”
Румяна Узунова: Тук още си на Михайловски, нали?
Пламен Даракчиев: Не, не.
Румяна Узунова: А, вече коментара…
Пламен Даракчиев: „Мусолини даде отговор на този въпрос”, това пише Михайловски. Оттук нататък си говори Георги Спасов. Така, продължавам: “…това не е фриволно или случайно кривване на мисълта, а логическа закономерност. Разбирането, че обществото е такова, каквито са личностите /а не обратното/, неминуемо води до нагайката”. Ще приведа още един пример.” Добре е да го кажа и тоя пример… „Наскоро четох в наш ежедневник разсъжденията на бригадира на шофьорска бригада от Велинград Георги Масларов. След като сочи много и най-различни безобразия, той дава предложение да се въведе казарменото правило „Ако не знаеш - ще те научим, ако не искаш - ще те заставим”. Той не уточнява точно как ще бъдат заставени несъзнателните, дали ще бъдат раздрусвани само за реверите, или ще бъдат хващани и аз гушите, но контекста е ясен”. Така… Така, втора част на материала “От къде започва преустройството”. В нея Георги Спасов вече навлиза по същество в темата за съзнанието и реалните условия. Чета: „Ниското съзнание! И ако Адам и Ева не се бяха проявили като несъзнателни елементи, сега щяхме да си живуркаме в Рая, ама пусти късмет! Впрочем, както твърдят масмедиите и днес, ако всеки се труди съзнателно и си върши работата качествено, ако никой не проявява егоизъм, ако не краде /пардон, ако „не присвоява”/, ако не използва положението си за лични облаги, да врежда близките си и да нарежда потомците си до девето коляно и пр., и пр., бихме живели като ...! Понеже не ме бива по лиричните отклонения, ще оставя всеки да си нарисува картинката по почина “направи си сам”, а аз ще се заема с не толкова привлекателната страна на действителността. Ние всички знаем, че основата на живота е трудът. Десетилетия наред твърдим, че основният принцип на разпределение при социализма е според труда /съзнателно избягвам първата част: “всеки му според способностите”, тъй като ще се наложи да навляза в лабиринта на привилегиите, критериите, класово-партийния подход, роднинството, връзките, и пр., и пр., а целта ми е да си отговоря на въпроса – спазва ли се принципа, стимулира ли разпределението съзнателния, високо ефективен труд?/.” След няколко конкретни примера Георги Спасов преминава на един по-така, ако мога така да се изразя, капитален пример, с т.нар. разходно-калкулативен метод на ценообразуването у нас. А това е един много “интересен” метод, който дава твърде широки възможности и на предприятията, и на административно-стопанската система. Впрочем, този метод е игра на жмичка между държавата и предприятията. Нека да проследим как става тая игра. „Разходно-калкулативният метод на ценообразуване не е случайно явление. Той е закономерно следствие от възприетия динамичен метод на централно планиране. Този начин на планиране изисква ежегодно нарастване на продукцията в стойностно изражение. /Спомнете си: средногодишен темп през петилетката еди колко си %, и т.н./. Разчетите се спускат отгоре, промените са невъзможни, планът е закон! За сметка на това са възможни всякакви „гимнастически” упражнения с цифрите, главно чрез „обновяване на производството”. Най-характерна черта на това обновяване е непрекъснатото нарастване на цените. От 10-15 лв. цената на чифт кожени обувки достигна 30 до 50 лв. На облеклото също се повиши не по-малко от два пъти - и то при намаляване на относителния дял на естествените суровини. А колбасите? Да ви припомням ли, че салам с вкусовите качества на някогашния “Амбарица”, който струваше 4 лв., сега се продава по 12 лв. Само те ли? А електроуредите, а мебелите? Аз не знам през последните 10-15 години цената на някоя стока да е останала същата или да е намалена. Методът на разходно-калкулативното ценообразуване е много удобен за изпълнение на всякакви планове и програми, които се отчитат така: миналата година произведохме продукция за еди-колко си милиона лева, а тази – с толкова повече; извършихме строителство за еди-колко си милиона лева, а тази за толкова и толкова милиона повече; обществената производителност на труда се повиши с толкова, заплатите с еди-колко си и т.н. Първо, той е изгоден за производителя и му позволява да увеличава частта за разпределение; второ - е изгоден за държавата, тъй като се облага по-висока стойност, получава и по-големи отчисления от увеличените печалбите, които влизат в нейния бюджет и т.н.” Всъщност мисля, че можем да спрем дотука с една констатация – че след като на родната ни промишленост - предприятията, им е изгоден този метод, след като на държавата е изгоден, пита се на кого не е изгоден. При тези дефицити на пазара и при тези високи цени! Ясно е, че не е изгоден на потребителя.
Р. Узунова: Това е твоя коментар?
Пл. Даракчиев: Да. Между впрочем, по-нататък Георги Спасов отново се връща на темата „От кого започва преустройството?”. Впрочем той непрекъснато в този материал се връща в тази тема и я интерпретира непрекъснато. „Значи преустройството започва от мене ли?, се пита човекът. Е добре, ако аз от утре намеря начин да снижа разходите на материали, горива и енергия, мога ли да променя механизма така, че цехът да не губи, а да печели? Не мога. Мога ли да накарам колегите си да работят за тоя, що духа, защото ще пренесем полза на обществото? А какво ще кажат ръководството, висшестоящата организация? Нали веднага всички показатели ще спаднат и тогава няма да се получи нищо, тъй като то не отговаря на техните интереси. Защото хората не живеят, за да работят, а работят, за да живеят. А можеш ли да живееш като задоволяваш своите потребности? Иначе, казват, „гробищата били пълни с идеалисти.” И не само с тях, разбира се. Все пак ако аз от утре започна да работя по-…”. (…) Нататък той навлиза в доста сериозни дерби на икономиката ни. И аз просто, ако нямаш нищо против, търся по-популярните неща...
Р. Узунова: Да, да. Не, то и много стана, много стана, но аз ще го имам извадено… Включих.
Пл. Даракчиев: В този материал освен критичния и аналитичен аспект, така да се каже, има и конструктивен аспект. Георги Спасов просто има предложение. Като всеки нормален гражданин у нас днес, и той има някакви предложения как да се излезе от тази ситуация. В последната част той се спира, общо взето, на водещата роля на човека. Преди всичко на човека. Би ли направила малка пауза?... „Днес, ако ми е позволено да перифразирам отново Маркс, ние сме изправени отново пред необходимостта да сътворим и да изиграем едно ново действие. Първият залог за успех е да създадем….” Румяна,… в материала става дума за пиеса и за това тези аналогии, това „действие” не ти ли прозвуча странно?
Р. Узунова: Не, ни най-малко.
Пл. Даракчиев: Така ли! Добре, защото преди това, много преди това става въпрос за deus ex machina ли беше?
Р. Узунова: Deus ex machina, ама, няма нужда, то си върви нормално...
Пл. Даракчиев: Така ли, добре. Да започна отново тогава: „ ... Първият залог за успех е да създадем условия за свободна изява на творчеството и инициативността не на отделни хора, а на милионите. Без такива условия преустройството е невъзможно. Гаранция за свободен обем на мисли и идеи…”, тук вероятно е станала печатна грешка.
Р. Узунова: “Обмен”?
Пл. Даракчиев: Да. „...свободен обмен на мисли и идеи, възможности за изяви и действия, гаранции конституционни и правни, политически и идеологически и нравствен климат, които просто да насърчават търсачеството и откривателството. Първият успех, от който се нуждаем, е ефективна икономика. А какви са критериите за ефективност? Впрочем критерият е само един – по-малко разходи на единица продукт, по-малко жив труд, по-малко материали на труда, по-малко основни производствени средства, по-малко капиталовложения за единица прираст. “Вложи по-малко, за да получиш повече” – това трябва да бъде новият девиз на производството, което е точно противоположно на разходно-калкулативния метод. А нима това е нещо ново!? Не, не е ново. В анализа на производителността на труда в “Капиталът” Маркс изяснява, че, цитирам: “Това намаление на общото количество труд /жив и овеществен/, което влиза в стоката, изглежда да е съществения признак на повишената производителност на труда, при каквито и обществени условия да се извършва производството.” Ако още оценяваме производството, пак Маркс пише: “Производството, което е само средство за задоволяване потребностите на производителите е такова производство, в което господства само потребителната стойност.” Тези свои думи той е адресирал към социализма. Смятам, че те могат да служат и като оценка на настоящето, и като отправна точка към бъдещето, затова ще завърша с тях.” (…)
(Г. Спасов, поет и журналист; член на Клуба за подкрепа на глрасността и преустройството, „Екогласност” и „Подкрепа”. Пламен Даракчиев представя, цитира и коментира негови текстове от в. “Чапаевски зов”, гр. Белово, официално заради които Спасов е изключен от БКП и е уволнен. Текстът на коментара на Пл. Даракчиев свършва на средата на изречение за писмо-протест на журналистите от окръга срещу уволнението му. 10.07.1989 г., ролки № 209 и № 219)
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
