Интервю на Румяна Узунова с Брайко Кофарджиев /1989/

Кръглата маса

Платформа на СДС

Клубът

Ран и Ът

Публикации

Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

Интервю с Брайко Кофарджиев, журналист, АБПФК, съучредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството

Р. Узунова: Брайко Кофарджиев? Румяна Узунова е на телефона. Бих искала да разговарям с вас за предстоящия конгрес на журналистите и, доколкото знам, вие имате лични неприятности във връзка с архива си. С какво бихте искали да почнем: с конгреса или със случая с вашия архив?

Б. Кофарджиев: Аз смятам - с моя случай. Той е малко… Вие ще видите какво ще съкратите, нали.

Р. Узунова: Няма нужда да съкращаваме, да.

Бр. Кофарджиев: Значи, това е един истински парадокс в моя живот. Докато… `36а година, от провокатора Никола Милев, който беше окръжен секретар на Софийския комитет на партията, аз бях третия секретар - на Трети партиен район. Обаче той е бил провокатор. И от горе, в ЦК не знаеха това. Обаче аз, без да знам, че е провокатор, с него скъсах такива отношения и благодарение на това той успя да ме изключи - `36а година. `39а година аз станах секретар на Съюза на периодичния печат. Този Съюз на периодичния печат е основата - през `46а година - на сегашния Съюз на българските журналисти. Въпреки, че бях изключен, аз работих в три съюза. От Вътрешното министерство се даде едно нареждане да бъда освободен от обществена длъжност - като комунист не мога да заема. Никой не ме освободи. Тогава ме арестуваха и ме изпратиха в концлагера в Гърция. 120 души издатели, писатели, журналисти - във фашистка България! - направиха петиция до правителството да бъда освободен. И наистина след 4 - 5 месеца първата група, която освободиха от концлагера в Еникьой, това бехме… и аз. Това е, значи, през фашистко време. А сега?! Ало?... Преди конгреса `76а година - два месеца преди конгреса на журналистите, нещатните журналисти, които бяха отделна секция към този Съюз, имаха годишно събрание. На него присъства Веселин Йосифов - току-що назначения председател на Съюза на журналистите. Този господин на младини е бил фашист, „кубратист” ли, не знам точно какво. Обаче той присъства на това заседание. До мене там, на заседанието стоеше Нели Доспевска… - Ало?... - тази преводачка от английски език, ако сте чували?

Р. Узунова: Да, да, разбира се. Съпругата на Димитър Димов.

Б. Кофарджиев: ... тя ме удари по коляното и казва: „Брайко, няма да говориш. Виж какви глупости говорят.” И аз си дръпнах ръката и казах: „Щото говорят глупости, аз ще стана.” И аз станах и започнах да говоря. Обаче туй, което говорех, се хареса. С ръкопляскания, ама бурни ръкопляскания два - три пъти. Първия път аз бях казал, че: „Аз следя редовно българската преса, заедно с това отчасти и руската, немската и френската. За съжаление, не познавам по-ограничена по обем и по съдържание и информация от тази в българската преса.” Бурни ръкопляскания! И тогава Веселин Йосифов става и казва: „Как може такива приказки да се говорят?!” и т. н. Още един път говорех една парлива работа, не бива да я казвам сега, той пак стана и ме прекъсна. И тогава аз казах: „Добре, аз слизам! и се обърнах към…: „Другарки и другари, едно общество, в което няма второ мнение, не може да бъде нито прогресивно, нито демократично!” Бурни ръкопляскания! Малко се смутих, разбира се, от тая работа. Трябваше да стане избор на делегат за конгреса. Та, официалният кандидат беше Марин Гешков. Обаче те го свалиха него и избраха мене. Веселин Йосифов се разсърди и каза: „Не! – казва – Не, вие не сте демократична организация. Най-напред се гласува за официалния кандидат.” Гласуват 10 - 12 души. Трети път гласуват. Избраха мене с пълно болшинство и ръкопляскания. 5 дена преди конгреса в къщи дойдоха трима души от Държавна сигурност и в продължение на три часа започнаха обиск. Какво не прехвърляха? И ми вземаха над триста материали – архивата. Вече 10 - 12 години аз, така, съм правил постъпки - и пред ЦК, и пред прокуратурата - без всякакъв резултат. Отрязаха ми ръцете! Въпреки туй от ЦК, там някой ме извика: да съм пишел спомените си. Аз казах: „Добре, върнете ми архива, за да мога. Аз съм възрастен човек, трябва нали да проверя за това.” „Не е - казват - наша работа.” И аз тогава възразих, казах: „Ами кой управлява? Партията или Държавна сигурност.” И те - не им хареса този мой език! - и пак никакъв резултат няма. Трябва да ви кажа: заедно с обиска, който направиха пет дена преди конгреса, тримата души ме арестуваха и ме изпратиха в секретния отдел на Държавна сигурност в „Лозенец”. Пет дена ме разпитваха въз основа на онова, което аз съм писал в моите изложения. На едно място му направи най-голямо впечатление - на майора Марков, някой си - и пита: „А бе как можеш това нещо да пишеш? Ти – казва - и партиен член си?” И аз казах: Може да не съм партиен, но комунист е мое право, никой не може да ми го отнеме!” В събота майорът Марков ме освободи и каза: „В понеделник, когато се открива конгреса, няма да отивате, ще дойдете тук. И гледайте да нямате неприятности. Престанете да пишете и говорите! И гледайте спокойно семейството и внуците си.” Така аз не отидох, значи, на конгреса и от тия стотици, такова, журналисти, един не повдигна глас! Докато във фашистка България журналистите защитиха моето име. При комунизма, при нашия социализъм никой не вдигна ръка. И така, на мене ми отрязаха, дето се казва, ръцете: аз нямам архива да продължа. Аз имам богата архива: над 80 статии съм писал за чужбина, между които две статии имам в "Сингапур таймс". Разбира се, за България аз имах друг език, за чужбина не можех да злепоставям страната си. Напротив, пишех всичко онова, което беше положително в нашия живот. Що се отнася в България, аз имах критично отношение и за него плащах. Два пъти бях изключван, третият път стана, когато архивата ми вземаха. При социализма, значи, в продължение на десет месеца ме разкарваха, значи, за да ме изключат…

Р. Узунова: От Партията?

Бр. Кофарджиев: …- и ми сложиха едно наказание. Ало? Така привърши моята работа. Във връзка с тоя случай… Аз членувам там. Аз съм фактически един от основателите, както казах, държавен секретар на Съюза на периодичния печат, който е в основата на сегашния Съюз… И една малка подробност, да не ви отегчавам, но в продължение на 7 години бях секретар на Съюза на периодичния печат. Значи, 5 години при капитализма и 2 години при социализма. Накрая бяхме създали една кооперация, която раздаваше хартия, та през военното време спечели пари и имаше фондове. Но председател след 9 септември на Съюза на периодичен печат стана ген. Христо Стойков. Не Стойчев, а Христо Стойков. Той ми предложи да освободя тая длъжност, оставам в Управителния съвет, да назначи един свой, такова, свое протеже, нали, и наистина, в Управителния съвет аз дадох веднага съгласие, защото бях много обременен. И дава, значи, предложение, назначават един негов…, негов човек с 25000 месечна заплата. Аз 7 години нито един лев не съм вземал. И тогава правят един компромис: на Брайко Кофарджиев да се даде по 4000 лева представителни пари за `45а и `46а година. Значи 48 и 48 (две по 48 хиляди лева) - 96000 лева да отида в кооперацията и да получа. И аз получих. Не можете да ми видите лицето сега, какъв съм бил наивник! 96000 лева! Веднага - не ги занесох вкъщи да се порадват жената и децата, а ги занесох на ул. ”Забунов”, където беше ЦК, и фонд „Печат”, и предадох 96000 лева. Ето това е моята история, свързана със Съюза на българските журналисти.

Р. Узунова : А вие, до колкото знам, сте близък роднина с Никола Кофарджиев?

Б. Кофарджиев: Как близък роднина?! Аз съм брат... Аз съм го направил комунист. Той е с 4 години по-млад. И още едно да ви кажа: в България, вие и сама може би следите, има твърде много спомени от партизани, от нелегални другари, едно-друго. Чели ли сте една книга, в която да разкрие Партията за какво даден другар или даден Централен комитет е бил предаден и е станала провокация? До сега нямаме разкриване на нито един случай, така ли е?

Р. Узунова: Каква е причината, според вас ?

Б. Кофарджиев: А, това вече не мога да кажа аз. Помислете вие, защо е такава причината, нали?! Това е много сложен въпрос. И ако се видим, така, лично, тогава можем да го дебатираме.

Р. Узунова: Трудно ми е да дойда в България.

Б. Кофарджиев: Във връзка с Клуба. Ало? Клубът за подкрепа на гласността… Знаете, че отнесли са се много негативно, от страна на правителствения този кръг. Викаха ме два пъти. Първият път искаха от мене да се откажа от този пост и демонстративно да направя Декларация, че той не отговаря на интересите на социалистическа България. Аз отказах. Заплашиха ме, че ще има последствия. Аз казах: „Може и да има!” Аз имах баба, попадия, която казваше: „Сине, искаш ли да имаш достойно поведение, най-напред си направи сметката - можеш ли да теглиш нейните последици?! Ако можеш - тогава карай, но ако не можеш - не се ерчи!” Нали, да, така, че да привършваме, нали, мисля, че е достатъчно.

Р. Узунова: Да, да, много интересно. А искахте да кажете нещо във връзка с Дискусионния клуб?

Б. Кофарджиев: За клуба, значи, ме викаха от… секретарят на „Борците против фашизма” и партийният секретар. И настояваха да се откажа от Клуба, тъй като той не бил в интерес на нашата партия и нашата страна. Аз решително отказах, нали - това във връзка с това, дето ви казах за баба ми какво каза…, за да имаш достойно поведение… „Как мога, викам, да се откажа, когато аз съм един от учредителите! И да се откажа, това,… трябва да се засрамя пред другарите си!? После това е Клуб, който се е създал в интереса на Партията, съгласно нейното решение за гласност и преустройство. Как мога да се откажа?!” И настояваха в продължение на един час, като ме заплашваха, че ще има последствия. Аз казах, че ще си ги понеса последствията. Не мога да се окажа и да изляза против! Те искаха просто да спекулират с името Кофарджиев! Е, това е, което исках да добавя. Те ме викаха втори път, обаче, то така, много легално се изказа партийният секретар и каза: „Щом не си променил мнението си, айде, бъди здрав!”, и се разделихме така, без да правя някакво си изказване срещу Клуба. Напротив, продължавам да смятам, че той е необходим и това е една голяма грешка от страна на нашите отговорни хора, които допуснаха в цял свят да се разправя една история, която можеше да се избегне. Ето, това е.

Р. Узунова : Да, благодаря ви много, Да изключа ли машината?… Един момент…

Бр. Кофарджиев: Да, изключете я. Живи и здрави. И питайте после дали съм жив и здрав…

(Редактиран и излъчен вариант на интервюто, 6.03.1989 г., ролка № 322)