Декларация на „Подкрепа” и коментар на Р. Узунова

Р.Узунова: Какво е днешното състояние на българската гласност, драги слушатели? Много ентусиазирани приказки за това как Партийното ръководство разбира проблемите, възникнали в страната от една страна, а от друга, никаква възможност за изява на други становища. Едно от многото доказателства за това е случаят със „свалянето” на главния редактор на беловския вестник “Чапаевски зов”, поетът Георги Спасов, автор на стихосбирките “Вест”, издателство “Народна младеж”, “Добрият човек”, издателство “Христо Г. Данов”. Георги Спасов имаше гражданската храброст да излезе в защита на своя колега по перо Петър Манолов и на задържаните в Централно следствено управление членове на Независимия профсъюз “Подкрепа” – д-р Константин Тренчев, Антон Запрянов и поета Николай Колев Босия. Чуйте декларация на Националния комитет на Независимия профсъюз “Подкрепа”, прочетена от активиста на Независимия профсъюз Тодор Гагалов.

Тодор Гагалов: „Разправата на властите у нас с журналистите вече никого не учудва. Още повече, че в последно време примерите изобилствуват. Има период, в който българинът, разтваряйки някой от предпочитаните вестници и списания, първо хвърляше поглед върху редколегията. Сиреч, на мястото си ли е главният редактор. И ако поне за сега положението на главните редактори на централните вестници изглежда относително спокойно, то не може да се каже същото за техните колеги в провинцията. На 12 юни на един от тях, Георги Спасов – главен редактор на седмичника в гр. Белово “Чапаевски зов”, бе устроен истински идеологически линч. Резултатът бе по сталинската формула – заклеймяване, изключване от Партията, уволнение. Впрочем, как се стигна до неизбежните в такива случаи дирижирани заседания на първичната партийна организация и на Бюрото на Общинския комитет на Партията в Белово. Година и половина вече във в. “Чапаевски зов” излизат материали, чийто тон и публицистична насоченост никак не се харесват на властите. Това е, защото Георги Спасов пренебрегна негласното правило: “всяка жаба да си знае гьола”, т.е. монопол върху проблемите на страната да има само централният печат. В две поредици от статии “От къде започва преустройството” и “По заповед на щуката” с недвусмислен, ориентиран към читателя тон той назова редица неудобни истини, прозиращи в самата същност на командно-бюрократичната икономика на фона на тоталитарната политическа система. Масло в огъня, така да се каже, наляха още два факта: Моралната подкрепа, която поетът Георги Спасов оказа на своя събрат по перо Петър Манолов, и също така членството му в Клуба за подкрепа на гласността и преустройството у нас. Скоро след това „случаят Георги Спасов” бе включен в дневния ред на Бюрото на общинския комитет на БКП в Белово. Предложението бе, естествено, за изключване от Партията и за уволнение. Защитата на Георги Спасов бе впечатляваща и основана на всичко онова, което сега партийното и държавно ръководство високо прокламира – плурализъм, гласност, демократизация. Между другото, тази защита, освен че стана известна по познатия начин - предаване в писмен вид от ръка на ръка, неочаквано намери място и в страниците на вестника, редактиран от Георги Спасов. Случи се нещо без прецедент в българския печат: Журналист публикува материали, на практика насочени срещу собствения си издател. В един от априлските броеве на “Чапаевски зов” излезе редакционна статия “Не, не е вярно”, в която Георги Спасов категорично и с публицистичен тон сам заклейми опита за разправа с него. “Не е тъй!” категорично не се съгласи с констатациите на Бюрото на Общинския комитет на Комунистическата партията в Белово. Вестникът тръгна от ръка на ръка. В крайна сметка, пообърканите от това нечувано нахалство инстанции наложиха малко смешното партийно наказание „обръщане на внимание”. Съвсем наскоро, както се казва, Георги Спасов предизвика отново съдбата, като протестира срещу незаконното задържане на председателя на Независимия синдикат “Подкрепа” д-р Константин Тренчев, на поета Николай Колев и на Антон Запрянов, член на НДЗПЧ в България. Неговият протест съдържаше и молба за приемане в Независимия синдикат, заедно с Обръщение и други да последват примера му. Тежката за решения, в други случаи, бюрократична машина този път увеличи неимоверно оборотите си. По-малко от 10 дни бяха необходими, за да бъде устроена разправа с гражданина и журналиста Георги Спасов. Този път срещу неговата защита и призива му за плурализъм в действие имаше един познат до болка отговор, даден от един от участниците в събранието на първичната партийна организация, нещо подобно на “Нека не се влияем от красноречието му и да решим нещата по просто му, по партийно му.” Ясно как, нали? С други думи, този път „съдът” не прие каквато и да е аргументация на обвиняемия, защото вече се бе произнесъл „оберпрокурорът”, на който при подобен тип съдилища не може да се противоречи. Ето, това е „случаят Георги Спасов”. За сега той е последният уволнен главен редактор на вестник в страната и първи член на „Подкрепа”, репресиран по този недвусмислен начин.”

Национален съвет на Независимия профсъюз “Подкрепа”, 12 юни 1989 г., Стара Загора.

Р.Узунова: Тези всъщност не са първите неприятности, с които се сблъсквал Георги Спасов. В разговор по телефона журналистът Пламен Даракчиев разказа, че са работели заедно с Георги Спасов в редакцията на “Септемврийско знаме”. “През `76 г. имаше един прословут Юлски пленум за състоянието на критиката изобщо, в печата и в обществото. Скоро след това излезе и Указ за критиката. По това време работехме заедно с Георги Спасов в редакцията на Пазарджишкия окръжен вестник “Септемврийско знаме”, каза Пламен Даракчиев. Тогава там беше се събрал млад колектив, който се подлъга малко и усили малко критичния тон, а и главният редактор беше човек с доста либерални възгледи. И стана така, сподели Пламен Даракчиев, “че от Комитета по печата започнаха да недоволстват. Стигна се до смяна на главния редактор. Тогавашният Първи секретар на окръга лично дойде на открито партийно събрание и свали главния редактор. Тогава ние, общо осем човека от всичко шестнайсетте журналисти в редакцията, колективно напуснахме вестника. Някои от тях стояха доста време без работа, включително и Георги Спасов – една година. След това се смилиха и го направиха главен редактор на “Чапаевски зов”, завърши Пламен Даракчиев. „Та, веднъж е патил човека и то доста сериозно. Имаше обвинения и към него. Таксуваха напущането на Георги Спасов като политическа демонстрация.”

(По това време Т. Гагалов е временен председател на „Подкрепа”. 17.06. 1989 г., ролка № 205)

Протестно писмо на „Подкрепа”. Чете Тодор Гагалов

Тодор Гагалов: „Независим професионален съюз “Подкрепа”. До Народното събрание. Копие до редакцията на в. „Труд”, до редакцията на в. „Шипка”, до редакцията на в. „Септември”, до редакцията на в. „Московские новости”, до редакцията на в. „София прес”. Човек е устроен така, че живеейки в настоящето, мисли непрекъснато за бъдещето и по този начин разбира миналото - като част от действителната история на общественото развитие. Но понякога и ние хората постъпваме съвсем оправдано. Използваме познатото минало, за да се самооправдаем пред неизвестното бъдеще и тук предизвикваме с личния си конформизъм това, което поне нашето време има необходимостта да отхвърли като реалност – предварителното заклеймяване на личностната стойност. С чувство на дълбоко оскърбление и с непоколебима вяра в правотата на гражданските си позиции ние, членовете на Независимия профсъюз “Подкрепа”, граждани на НРБ и българи по произход, излизаме с това Протестно писмо. Във връзка с изявлението на председателя на Държавния съвет Тодор Живков по Българската телевизия и Българското радио от 29 май тази година Столичният народен съвет по искане на Градския комитет на ОФ е издал разрешение за митинг и шествие-демонстрация в негова подкрепа, който се състоя на 31 май 1989 г. в София. Един от ораторите на този митинг - Лазар Стамболиев, председател на ГК на ОФ, използва обществената трибуна не само за апел и обръщение, но и за демагогска пропаганда. С това си слово Председателят на обществената организация и инициатор на мероприятието хвърли конкретни обвинения срещу членовете на Независимия профсъюз „Подкрепа” за подстрекателство към социална несигурност и размирици, провъзгласи ги за родоотстъпници в контекста на изказването, за свързани със служби на външни и враждебни сили. Подобни митинги бяха проведени и в други градове на страната. В Стара Загора митингът бе организиран от Общинският комитет на ОФ, Общинския съвет на Българските професионални съюзи и Общинския комитет на Комсомола. В словото си Иван Тошев, председател на Общинския комитет на ОФ изтъкна, че в „проявите на някои групи имат принос хора, лишени от чувство за гражданска отговорност, мними привърженици на преустройството, преследващи цели”. Тази общност бе отъждествена с името на Профсъюз “Подкрепа”, като отделни членове на сдружението бяха обявени за родоотстъпници, нямащи право да се наричат българи. Тези груби инсинуации тенденциозно бяха резюмирани на страниците на вестниците “Септември”, “Труд” и др., за да станат обществено достояние. Изхождайки от демократичните убеждения и от презумпцията за призната правосубектност, основавайки се на Конституцията и законите на НРБ, Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., както и на моралния императив, че човек има правото да бъде чут, ние изказваме своето становище по отправените публични атаки, нападки и обвинения: Протестираме срещу явната идеологическа интервенция, проявена в горепосочените случаи, целяща манипулирането на общественото мнение по повод на неформалните организации и в частност на Независимия профсъюз “Подкрепа”. Не беше тайна подчертаното негативно отношение на казионните институции към Независимото сдружение на хуманитарната, научно-техническата и художествено-творческа интелигенция, което се появяваше и проявява под различни форми и поставя дейността на организацията в трудни условия. Сега обаче, обществено-политическата обстановка на напрегнатост, която беше посрещната от всички нас, граждани на НРБ, с тревога и загриженост, послужи най-вече за обслужване на догматизма и войнстващата ретроградност, често проявяваната закостенялост на мисленето, уплашено или смутено от иноватора, обявен за еретик. Защото нека да не забравяме, че демагогията, разбрана като отрицателно морално характеризиране на начина на действие, представляваща разновидност на общественото лицемерие във всяка историческа реалност, има две съдържания. От една страна, тя може да се проявява в безотговорна и лишена от позитивно съдържание критика, и от друга, към нея следва да се отнасят опитите да се скрие неблагополучното състояние на нещата, да се избегне решаването на остри проблеми, да се подмени принципният спор с лепене върху опонентите на опозоряващи ги етикети и т.н. - непочтени, но изпитани и твърде ефикасни методи на действие в едно общество, което не беше чувало за термините преустройство, гласност, плурализъм. В настоящият момент обаче - абсолютен анахронизъм! Подобни методи не са от полза на искрения стремеж на целия български народ за реални демократични преобразования и прогрес. На всеки от нас трябва да е ясно, че преустройствената идея иманентно е заложила в себе си динамиката и напрегнатостта на обществения живот и това е нейният вътрешен смисъл, логика и консиквенция, ако иска да изпълни историческата си мисия; да преоцени ценностите в духа на новото политическо мислене; да изчисти язвите, превръщайки социума в единен и сплотен организъм. За независимия профкомитет „Солидарност”… Момент, момент! … Сега тъкмо четяхме с д-р Тренчев (баща) за победата в Полша и…

А. Манолова: Ама това много хубаво, много символично.

Т. Гагалов: Радваме се. Момент. (Женски глас му подсказва) Национален съвет на Независимия профсъюз „Подкрепа”, 6 юни 1989 г., Стара Загора”... Сега. Ало!?...

(6.06.1989 г., ролка № 221)

Андрей Дюкмеджиев

Али Мустафов Хюсеинов

Александър Каракачанов