Откъс от интервю на Румяна Узунова с Нури Джелилов

Кръглата маса

Платформа на СДС

Клубът

Ран и Ът

Публикации

Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

„Есе за преустройството” (Нури Алиджов Джелилов)

Р. Узунова: Можете да говорите.

Нури Джелилов: Напоследък много се говори за преустройство, демокрация, правата на човека и т.н. Но това са само думи, пълни с лъжа. Всичко това дотук ме накара да се замисля по-сериозно и да анализирам цялото положение. Стигнах до извода, че всичко може да се оправи, стига да има кой да го направи. Свеждам нещата до „Манифеста” на Маркс и Енгелс. Нали сме социалистическа държава и за да разберем дали се спазват точките и подточките, написани в него, трябва да се проследи пътя на партията и на правителството като едно цяло. Той не е чист. Всъщност, направен е от лишенията и несгодите на народа, и главно от родолюбци, борещи се за човешки права и свободи. Но да вървим пак към „Манифеста”. Първата част на работническата революция: утвърждаване на пролетариата в ръководна класа. Маркс и Енгелс казват, че това е голяма победа на демокрацията. Това е преход за образуване и узаконяване на еднопартийна система с демократичен централизъм. Ако проследим нещата по-подробно, ще се убедим, че такова нещо не съществува. Ленин бе казал: „В една социалистическа държава не е възможно да има стачка, тъй като диктатурата е в ръцете на пролетариата”. Всички на дело виждаме, че това правило не е осъществено, тъй като в социалистическото ни общество има недоволни, а вече и стачкуващи. Също така, той бе подчертал: „В социалистическа държава, за да няма рязка разлика между бедни и богати, заплащането трябва да е 1:3”. Но за съжаление, ние сме очевидци, че хората на изкуството са милионери. След като те са такива, значи правителствените работници са милиардери. Ето защо тези точки, записани в Закона на социализма от Владимир Илич Ленин, не се показват на бял свят - защото ще възникнат въпроси, вследствие на което ще трябва да има и отговори, за които другарите, в кавички, не са подготвени. А иначе е по-лесно – да се прилага стария буржоазен и древно-римски начин: „Разделяй и владей!” А пропагандата на свой ред се мъчи да ни убеди, че видите ли, при социализма всички сме равни! И трябва да се преустройваме. Сами ми кажете, с такива хора може ли да се направи такова велико начинание?! (Начинание), което е обрасло с трева и е потъпкано през вековете; започнато от Петър Велики, който е изпращал некадърния министър на заточение в Сибир, а кадърният ковач поставял на негово място.(…) Ето от къде идва неговото всепризнание и величие. Може би някой ще каже, че времената се менят и тогава е било друго, а сега - съвсем друго. Но не трябва да забравяте… Ако сте прочели “Една частица от живота” на Михайло Василиевич Ломоносов, ще се убедите, че този гений е живял благодарение (на държавници) - поклонници на Петър Велики, а сега за съжаление при сегашните обстоятелства, колко Ломоносовци са отпивали от горчивата чаша на живота, поднасяна им именно от тази Система, наречена “лъже-социализъм”и изплетена от такава здрава, ехидна мрежа, именуваща се “мой човек”. Това е най-опасната Система. Това, (което е сега) може да се определи, (като се обърне) обратно правилото на Маркс-Енгелс за диктатурата на пролетариата. Т.е. това господство на малък брой експлоататори над огромната маса трудещи се е именно робовладелски строй в социалистически облик. Но тези неща не са неизменяеми! Може само с един замах да се променят. Като се направи път на кадърния, не отчитайки неговия национален произход. А некадърния, вместо в Сибир, да се отправя в селското стопанство, откъдето идва питанието на целия народ. Това преустройство трябва да намери път и към правителството. Така няма да има различно третиране на различните националности. А за да не се получава затлъстяване на правителствените чинове и администрация, и се запази амбицията за по-хубав социален живот, трябва всеки 4 или 5 години да се подменя целия правителствен апарат, чиито членове да имат право на само едно единствено място в Държавния и Министерския съвети, за да се предпази от „ограждане” с власт и от диктатура на властелина. Само при това положение ще съществува демократичен централизъм, вследствие на което народът ще се увенчае с човешки права и свободи. Мисля, че едва тогава ще мога точно да използвам точното определение от „Манифеста” за „диктатура на пролетариата” – това господство на огромната маса трудещи се над малкия брой експлоататори - (номенклатурата) ще бъде именно диктатура на пролетариата. Това ще бъде „социализъм в човешки образ”. Нека да знаят и добре да си помислят другарите, в кавички, (че) за да се оправи икономиката и вълнуващите проблеми народа, са ни нужни реформи, но реформи именно такива! Ало! Чувате ли ме?

Р. Узунова: Да, чувам ви. (…)

(Откъс от интервю с Нури Алиджов Джелилов, „Юри Андрианов Денев”, от гр. Луковит, Ловешка област, турчин, поет; 24.02.1989 г., ролка № 171)