![]() |
![]() ![]() |
![]() |
||||||||||
![]() |
|
![]() |
||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
Следствено дело № 66 от 1989 г. Събранията в кино "Петър Берон" Независимите сдружения след падането на Живков Коментарът на Л. Александриева
|
Разговор на Р. Узунова с поета Биньо Иванов Р. Узунова: Ето, тръгна. Биньо, кажи… Биньо Иванов: С Петър Манолов сме приятели от доста години. Не искам да приказвам за статията вчера в „Работническо дело” - ние сме израснали с такъв тип литература. Искам само да кажа текста на телеграмата, която изпратих на 30 януари до Любомир Левчев. Текстът е: “Ако се случи нещо лошо с Петър Манолов, аз ще направя точно същото! Биньо Иванов”. Това е. Р. Узунова: Кажи и своето лично мнение като поет, като приятел, вече неофициално, не като за телеграма, а за хората, които обичат тази поезия и харесват този поет. Б. Иванов: Какво мога да кажа, Румяна? Ние сме приятели и за приятел какво можеш да кажеш, освен че е хубав човек, че е много добър поет. Това е най-важното. И току-що чух това, дето лекарят говореше за състоянието му. И аз през тези дни се опитвах и даже се включих един път случайно, когато беше дошъл следовател от София и се включих с жена му, с Вера говорих… и след това разбрах, че с Левчев са имали среща в София оня ден… Р. Узунова: В понеделник те имаха големи надежди за добри резултати… Б. Иванов: Да, да, знам, че имаше. Уви, както разбирам, са били доста по-големи, отколкото трябва. Това е, което мога да кажа. Р. Узунова: От човек, който снощи го е видял, научих, че е изглеждал много зле, с дълбоки тъмни кръгове под очите, кожата на лицето му с цвета на пръстта – сиво жълтеникава… Б. Иванов: Да, Румяна, ти как си? Р. Узунова: Ами горе-долу добре. Да, много се притеснявам. Така се притеснявам, че сутрин идвам на работа тук с чистачките… Б. Иванов: А, мани, мани, абе нема що, но мисля, че това е на хубаво! Р. Узунова: Дано, дано… Б. Иванов: На хубаво е. Само да не се случи лошото… Р. Узунова: Ау, да! Б. Иванов: Румяна, мен въпросът ми е и за това ти се обаждам: да не би Левчев да е скрил тая телеграма! Р. Узунова: О, разбира се, аз ще я излъча. Трябва да има гласност, Биньо, защото иначе… иначе е за никъде! Б. Иванов: Да, това е въпросът… Айде, всичко хубаво… Р. Узунова: Всичко хубаво! Обаждай ми се пак. А твоят телефон би ли ми дал, Биньо? (записва номер) Ако напишеш стихотворение за Петър Манолов, кажи ми го! Б. Иванов: А, нямам стихотворение засега… Р. Узунова: Ако, ако, ако… Б. Иванов: Айде, да си жива и здрава! Р. Узунова: Всичко хубаво, бъди жив и здрав! (телеграмата е от 30.01.1989 г.)
Биньо Иванов, поет и приятел Р. Узунова: Отначало! Биньо Иванов: В случая с Петър Манолов се доказа, че в една цивилизована държава милицията не може да тържествува над интелигенцията, над разума. Това е. Р. Узунова: Благодаря ти, Биньо.
|
||||||||
|