Петко Симеонов: интервюта, статии, изявления

Става дума за времето, в което се занимавах с политика. Казаното или написаното от мен тогава е било не само лично мнение, макар че нося авторовата отговорност за всичко, което съм огласил. По логиката на политическия процес то се е свързвало с дейността на Съюза на демократичните сили или на Българския демократичен център, или/и на Българска партия либерали, която сега тихо функционира (2012).

Ще припомня, че в периода 1991-95 година геополитическата бъркотия беше голяма. Нямаше я ясната перспектива за НАТО и Европейския съюз. Отвън се получаваха разнопосочни послания. Бившият Съветски съюз, към където водеха не само икономическите ни връзки, се разпадеше. Русия се задъхваше от собствените си проблеми. Нямаше време за Балканите. САЩ "забравиха" за нас. Европа още не знаеше ще се разширява или не. На територията на бивша Югославия се водеха постоянни войни. Ехото от оръдията кънтеше по широкия Свят и не се разбираше откъде идва - от Белград или от София...

Говореше се за някаква "сива зона" от държави между Евразия и Европа, където попадаше и България. В "зоната" щяло било да бъде важно да няма граждански войни. Другото - каквото се случи.

Тази неяснота и поуката от следвоенните години, когато действаха Ялтенските споразумения и Източна Европа попадна в съветската сфера, парализираше всяко решително действие.

Беше рухнала представата за Света, а нова не се появяваше. Политиците работеха на принципа "каквото се случи". Чувството за идейно-политическа пустота подтискаше. Мнозина умни и можещи хора поеха пътя на емиграцията...

Сега (2006), като препрочитах тези текстове, имах смесени чувства. Допускал съм грешки! Но си признавам, че не веднъж заставах пред реторичния въпрос: "Защо не успях да убедя достатъчно хора?"

Настина защо?

1991-1992: За туй, че трябва да постигнем национално съгласие каква България ще правим. Съгласие по националната сигурност, външната политика, социалната политика, темповете и формите на икономическата реформа. Кръглата маса от 1990 година отбеляза само рамките на свободата. Споразумението от 4 януари 1991 година беше краткосрочно. Нямахме общо дългосрочно виждане по жизнените въпроси на нацията.

Новата конституция не беше такъв тип документ. Тя само узакони съгласието за държавното устройство, което гарантираше "мирния преход". Но в нея не се казваше какво ще бъде съдържанието на този преход, накъде ще върви страната.

След приемането на Конституцията България нямаше общоприет проект и обща цел.

Партиите, т.е. частните политически общности щяха да решават въпроса.

Вместо да търсим единно, общо съгласие, ние позволихме проблемите на прехода да се превърнат в тема на предизборни платформи и партизанско противопоставяне. Между основните политически сили нямаше съгласие по нито един основен въпрос. СДС търсеше индивидуалистичното решение (капитализма), БСП - колективистичното (демократичния социализъм). СДС беше за влизине в НАТО, БСП беше против НАТО...

Някои от хората, които яростно се съпротивляваха на "националното съгласие", се стремяха към хаоса. В него те решаваха личните си въпроси. Те бяха бивша номенклатура, политици, "бизнесмени", бързо замогнали се престъпници или просто вятърничави хора... Възникна входно-изходната икономика. Започна разграбването на държавата.

През това време "големите" партии, манипулирани и глупави, се занимаваха с вдигане на шум. Стигна се до куриози. Посочвам един - парламентът зацикли по въпроса "лъвът в герба на републиката с корона ли да бъде, или без корона?" Борба на живот и смърт!

Затова трите последователни правителства - на Филип Димитров, на Беров, на Виденов, не бяха три поста в щафетата ни към либералната демокрация и капитализма, а три различни команди, водещи (или неводещи) страната към различни цели. Единият кормчия водеше кораба с ориентир Полярната звезда, другият - Вечерницата, третият - Месечината. Филип, Беров и Жан не бяха виновни. Грешките на техните правителства бяха цената, която държавата ("народе????") плати заради липсата на национално съгласие по основните моменти на прехода: икономическа реформа, външна политика, национална сигурност, социална политика.

Заради настояването да постигнем национално съгласие (включително "нова Кръгла маса") бях обвиняван в какво ли не (не само аз), докато в края на 1996 година моите опоненти от СДС сами не предложиха уж същото. Само че България изпусна пет възлови години.

- 1992: За туй, че наред с реституцията на собствеността трябва да се извърши "реституция" на труда. Не беше редно човек, чийто трудов живот е преминал в условията на тоталитарния комунизъм и с отчисленията на доходите му държавата е построила "пет магазина", сега да пие само една студена вода. В същото време бяха реституирани конфискувани, запорирани и ипотекирани имоти. Имоти, които бяха преобразявани, подновявани, разширявани и прочие в десетилетията на комунизма. Отделно, че мнозина от реституентите не успяха да си върнат имотите, които бяха прилапани от можещи хора.

- 1992: За туй, че поправките в Закона за земята, с които се разтурваха текезесетата, връщаше се земята "в реални граници" и се създаваха ликвидационните съвети, е безумие.

- 1990-1995: За туй, че е нужен политически субект на прехода! С ясна идеология, програма и отговорност.

- 1991: За туй, че политическото ожесточение е сляпа улица.

- 1993: За туй, че ДПС трябва политически да се разграничи от турцизирането на циганите и на българомохамеданите от Западните Родопи, от настъплението на мюсюлманския фундаментализъм....

И тъй нататък, и тъй нататък.

Повтарям: допускал съм грешки, но нямам основания да отричам идеите, които съм отстоявал. С мен вървяха хиляди умни и достойни българи. За съжаление ние не успяхме. Успяха други.

Навремето в атаката срещу мен се беше вдигнала цяла сюрия. Някои от тези хора не съзнаваха за какво става дума. Плюеха, за да са в калабалъка...

...Тук не са включени всичките ми интервюта, статии, изявления от този период. Това имам на хартия. Липсват изцяло текстовете от 1994 година.

Привеждането им във файлов формат беше извършено преди години в Информационния отдел на Българска партия Либерали. Не бих могъл да изброя трудолюбивите и съвестни момичета, които имат заслуга за това, но не бих могъл да пропусна имената на Здравка, Ирена, Зори, Дани, Силвия, Мария, Илиана. Те бяха чудесни и остават такива.

За улеснение на читателя се опитах да "разбия" публикациите с букмарка. Менютата от двете страни посочват темите вътре в текстовете, а не заглавията им.

1993

Кой погубва СДС?

Никой не е готов - затова да се подкрепи Беров

Мнения по всичко (разговор с Лили Маринкова)

Подставена ли е опозицията?

Младите ще правят демокрацията

В подкрепа на Беров

Цените на петрола

Напускане на БДЦ

Либерали, либерали...

Социална база и мафия

Манталитет на конспиратори

Подмяна на реформата с узаконяване на "малката правда"

Властта не зачита гражданското общество

Публичността и интересите на хората

Липсва публично пространство

Трите опасности пред България

Правителството на Беров

Кризата в СДС

Политическта поръчка на Стефан Чанев

Юрисконсултът на АЧП

ДПС да се разграничи от турцизирането на българомохамеданите в Чеч

ДПС не се разграничава - либералите остават сами

Желев в САЩ

Българска партия либерали

Партийно членство по кръвна група

Чувството за вина

Загубихме войната - плащаме репарациите

Вечната битка между Атина и Персия

Първите избори

Плаката с черепите

Освобождаване от страха

Изтикани в дясно

Ролята на камертон

Дилемата пред БСП

Непредвижданата сложност на прехода

Декомунизацията

Съюз с ДПС или създаване на Либерално-консервативен съюз

Двуполюсният модел

Социално-икономическата криза

Пенсионерите

Младежта

Прогонването на специалистите

Правителството на Филип Димитров

Нуждата от административна реформа

Беров е завеса

БСП създава буржоазията

Националната буржоазия и мафията

Реформата в социалната сфера

Да има план за приватизацията

Гладната стачка срежу Желев

Спечелени ли са първите избори?

Васисуалий Лоханкин

За Либерално-консервативния съюз

Шествието на НКС на СДС

Фашизоиди, играчи и плановици

Кого да играеш? Или автентичните

Кой ще победи?

Рибка в аквариум

Жените, добрите, лошите и прочие

Какъв ще е наследникът на Симеон?

1995

БСП не е партия, а континент

Защо либералите търсят сътрудничество с БСП?

Защо с БСП?

Какво става след неуспех?

Конституционалистите и другите

Жан по пътя на Филип

1996

В подкрепа на Пирински-Маразов

Допълнение

1967

Портрети в сянка

1968

Участието

1988

Писмо до Милко Балев

Изказване на партийно събрание, свързано с учредяването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, ноември 1988 г.

1989

Изказване по Свободна Европа

Глас от периферията, слово на конференцията "Свобода на духа" в Париж - 1-2 юни 1989 г.

Частно свидетелство за Чернобил, изказване на събранието на Екогласност на 27.10.1989 г. в кино "Петър Берон".

Екология и демокрация, доклад на първото публично събрание на Клуба за гласност и демокрация по въпросите на екологията в кино "Петър Берон", 2 ноември 1989

Реч на първия демократичен митинг, 18.ХI.1989 г.