Време
Място
Обстоятелства
Език
Форма
Съгласие
Познание-(как значението е станало разбираемо)
Кога е възникнало значението?
Къде е възникнало то?
Сред какви индивиди?
На какъв език е изразено?
Било ли е изра-
зено
по частен път?
Какво потвърждение е получило?
Катексис
(какъв род чувство е свързано със значе-нието)
Кога е възникнало това чувство?
Къде?
Изменяло ли се е то от роля в роля?
Изразило се е в...?
Публично или по частен път?
Как се е потвърдило?
Поведение
(действието, съпровождащо значението)
Кога е възникнало действието?
Къде?
Какви лица са участвали в него?
В какви постъпки се е изразило?
Публично или по частен път?
Как се е потвърдило?
51.
3. ДВЕТЕ ВЕРИГИ НА ЕДНОСУБЕКТНАТА ДЕЙНОСТ
Вземах за пример дейността, която е най-близко до мен — „писане за социологическото значение". Какво е необходимо за нейното извършване: чисти листове; маса; стол; купчина книги, свързани с предмета на дейността ми; един балкон, на който седя и пиша; самота.
Всеки от тези предмети има своето значение за дейността ми, което не зависи от психичното ми отношение към тях. Сега най-важното е да имам самота, въпреки че не обичам самотата. Изисква я дейността ми — това е предметът с най-голямо значение в момента. Следва балконът (на този балкон е неудобно да се пише) — следва той, защото, ако се преместя в стаята, ще загубя нещо от самотата си, а и не бива да пуша, за да не вредя на децата. По значение после бих поставил масата, стола и чистите листове, тъй като едва ли бих намерил сили за дейността си, ако седна на пода и пиша на коляно, например върху цветна амбалажна хартия. Химикалката, към която съм привързан, мога да сменя с перодръжка, което вече и направих. Купчината книги в момента няма да използвам и мисля, че за днес не ще прибягна до техните услуги.
Очевидно когато подреждаме значенията на предметите в извършваната дейност: химикалка, чисти листове, маса и стол, купчини книги, балкон, самота, изпускаме твърде съществени предмети: субекта на дейността, целта, идеите, които „раздвижвам" в моята дейност. Не ги споменахме, но те се намесват — преди месец не пушех и можех спокойно да се усамотя в стаята и тогава балконът с неговото пране нямаше значение за дейността ми. Балконът придобива значение поради качествата на субекта на дейността, но придобитото му значение е резултат на една извършвана дейност.
Но макар и да взехме пред вид субекта на дейността и неговите духовни предмети, още не сме ги разделили от физическата верига значения на дейността: химикалка, листове, маса, стол, балкон. Като запазваме същата верига физически значения, можем да извършваме по същество друга дейност — това например беше изработването на първия вариант на този текст, който няма почти нищо общо с този. Използвайки тези физически предмети, лирическият герой в социологическата ми проза може да създаде трактат по математика или екология, да напише статия за съвременното семейство или писмо до свой близък. За да извърша дейността, която в момента извършвам, използвам и верига от идеални предмети със значе-
52.
ния — понятието за човешка дейност, проблема за емпиричното изследване на дейността, обсъжданията, провеждани в секцията по социология на науката при изследването „Бюджет на времето на научния работник", разменените идеи на семинара на Института по социология, знанията за значението в логиката, семиотиката и езикознанието, желанието ми да представя тази работа завършена, и т. н.
Веригата от идеални предмети отличава или отъждествява дейности, които бихме нарекли физически. Например бране на грозде. Достатъчно е да си представим, че един си бере грозде в своето, а друг — в чуждото лозе, за да различим две отличаващи се по съдържание дейности, извършвани с едни и същи физически предмети. Тяхната отлика идва от различните вериги идеални значения, които съществуват в дейностите на двамата гроздоберачи: те използуват различни морални и идеално правни средства, за да си напълнят кошниците.
Двуверижната раздвоеност на дейността се проявява във всяка човешка дейност, включително и в речевата. Физическата верига се състои от знаците като физически предмети, идеалната — от психичното съдържание (за нашия текст няма смисъл разграничението между психично и съзнателно) на тези знаци. Така можем да допуснем, че ако покажем знака „N" на група българи и ги запитаме какво означава, болшинството от тях ще отговорят, че това е недописан „№" или обърнато „И", докато ако същия знак покажем на група хора, пишещи на латиница, за тях това ще бъде знакът на звука „н". В случая една и съща материална конфигурация „N" е придружена от различно психично съдържание. Знакът и разбирането му (идеалното) са нестрого свързани, иначе ние винаги щяхме да се разбираме помежду си или никога не бихме могли да се разберем.
Знакът може да има различни значения независимо от знаковата ситуация. Ще използуваме пример по аналогия на Котарбински: стрелките на часовника показват шест часа вечер и сутрин, но значението на еднакво поставените стрелки е различно.
Ю. Д. Дешериев пише: „Подобно на съвременното дете, което включва думата в структурата на вещта (в началния период от развитието на речта), първобитният човек е възприемал социализирания звук или звуковия комплекс като „свойство на предмета на мисълта" (26, с. 43). Тази изначална ситуация, когато звукът е свойство, е следвана от момента, когато звукът става отношение — става съотносим към различни пред-
53.
мети. Съществуването на звука-отношение само за себе си е, от една страна, обединение на предмета с други предмети (установяване на общи признаци), а, от друга, „разбиване", „разчленяване" на предмета — той става неединен в себе си и повече единен с други предмети. Думата „човек" прави Х повече подобен на всички простосмъртни и по-малко приличащ на себе си — примерно Х е римлянин — робовладелец от I век, убит като християнин, канонизиран като мъченик от църквата.
Звуковият комплекс-отношение свързва в едно група предмети. Затова изпълнява и комуникативна функция — да свързва субекти. Един резултат от симетрията между предмета и субекта (вж. началото на глава V).
„Всяко устно съобщение има външна страна (звучене) и вътрешна (смисъл) — пише Й. Фридрих. — Писмените съобщения също включват тези две страни, но отношенията между тях са по-сложни. Повечето от съвременните писмености предават само звученето: смисълът не е специално изразен, а читателят го извлича от звученето. Това е просто, ако пишещият и четящият принадлежат към един езиков колектив. Ако това не е така, за да разбере съобщението, четящият трябва да научи чуждия език. В противоположност на нашите писмености примитивните писмености се стремят да изразят именно смисъла на съобщението, като игнорират в повечето случаи звученето. Една от важните задачи на историците на писмеността е да установят как писмото, предаващо само смисъла, се е превърнало постепенно в звуково писмо" (102, с. 30—31).
Освен признанието за безспорното „вътрешно" и „външно" в речта й. Фридрих обръща внимание върху еволюцията в отличаването на вътрешно и външно. Отначало те са били неотделими: „Това даже е било изобщо не писменост, а нещо, което я предхожда, писмо-живопис: съобщението, предназначено за предаване, е имало вид на рисунка. Отделният знак не е съответствал нито на буквата, нито на сричката, нито на думата, а е предавал мисъл, която може да се изкаже с цяла фраза" (102, с. 31). По всяка вероятност в историческото развитие на човека всички дейности са извървели подобен път — действието е било директна изява на „смисъла", на целта, която си е поставил индивидът, и по този начин дейността е имала „идеографски" характер: индивидът е „заявявал" какво ще вземе или промени от средата по директен начин. Ловува или събира плодове — той „казва" какво върши. В настоящия момент разделението между „вътрешно" и „външно" на
54.
дейността е силно развито: извършват се физически тъждествени дейности, които по същество са различни.
Двойствената природа на човешката дейност — съществуването на идеална и физическа верига от значения — е отбелязана в „Капиталът": когато се говори за разликата между архитекта и пчелата, архитектът има в главата си идеалния предмет на своя бъдещ резултат, докато пчелата „работи" без него. Съществуването на идеалната верига от значения наред с физическата и тяхната относителна самостоятелност са отлика не само на трудовата дейност, но и на всяка друга човешка дейност.
Относителната независимост на идеалната верига от значения (или мисленето, волята, чувствата) от физическата е отбелязана в психологията: „Между изходните условия и практическото изпълнение на действията сега се включват все по-продължителните цели на вътрешните процеси на мисленото съпоставяне, анализа и т. н., които накрая придобиват относителна самостоятелност и способност да се отделят от практическата дейност" (47, с. 40). А. Н. Леонтиев продължава по-нататък, като свързва отделянето на (според приетата тук терминология) относителната независимост на идеалната и физическата верига от значения с разделението на труда.
Наистина в относителната независимост на двете вериги на дейността е скрит механизмът на диференциацията на човешките дейности и изказаната мимоходом от Маркс фраза за разликата между архитекта и пчелата съдържа повече евристичност, отколкото образност.
Моята дейност възпламенява две вериги от значения — веригата на значенията на физическите предмети и веригата на значенията на идеалните предмети. Между двете вериги няма строго определена връзка. Колкото и да се анализира химикалката, няма да може да се разбере дали с нея ще напиша донос, научно произведение или глупаво есе. Тя е „безразлична" към своето използване. Колкото и да се анализира който и да е вече напечатан текст, няма да се разбере дали е писан с химикалка, перодръжка или на пишеща машина. Тази несводимост на двете вериги от значения (идеалната и физическата) в процеса на извършването на дейността е в основата на разделението на труда. Намираме за необходимо да повторим и подчертаем това. За илюстрация ще използуваме едно културноисторически късно разделение на трудовите дейности: „Ясно е, че теорията на информацията е могла да възникне чак след като съобщенията са получили не по-малка материалност, отколкото която и да е друга стока за потребление —
55.
пише Абраам Мол. — Преломният момент в дадения случай е материализацията на звуковите съобщения — появата на средства за звукозапис, показали възможност за овеществяване на предметите от духовния свят и в същото време за отделяне на „знака" от „значението". Инженерът на радиостанцията отговаря за опаковането на думите във висококачествени електромагнитни вълни, разпространяващи се в световното пространство, попълва фонотеката със словесни и музикални текстове, продава, купува, наема продуктите на интелектуалното и художественото творчество, измерими в минути на звучене. За да не повреди тази скъпо струваща стока, той изпълнява работата си с голяма акуратност, като спазва старателно разработени технически условия, но самото съдържание на съобщението него съвсем не го интересува. Не е чудно, че в края на краищата той започва да гледа на такива съобщения като на материални обекти, върху които могат да се правят статистически разчети, на които могат да се измерват габаритите, да се оценява надеждността и т. н. Знаците, от които са съставени съобщенията, също ще придобият в неговите очи свойства на материални обекти, когато той открие, че по акустични причини е по-сложно да се предава или съхранява в записа например звукът „с", отколкото звукът „а", музиката — отколкото речта, симфонията — отколкото цигулковото соло и др. под." (56, с. 131).
Всяка от двете вериги значения в извършването на дейността може да стане начало на друга дейност, която отново ще носи в себе си своята неопределено свързана двуверижност. Преди двайсет и пет години в родното ми селище ходехме да гледаме кино в един принадлежащ на читалището „хамбар", където седяхме на обикновени дървени столове и надничахме между раменете на тези, които седяха пред нас, за да следим действието. Филмът беше прекъсван при сменяне на лентата, а след прожекцията навиваха на руло бялото платно на екрана, за да не се цапа. По-късно заковаха столовете с летви и ние спряхме да се местим с тях по време на прожекцията. След това „хамбарът" беше ремонтиран, повдигнат с още един етаж, а столовете — сменени с дълги редици от повдигащи се седалки. Сега киното си има собствен салон, редиците от меки кресла са разположени стъпаловидно, подът е с мокет и може би скоро ще има климатична инсталация, а ако вече има, тя ще проработи. Смени се, разви се веригата от физически значения на нашата дейност „ходене на кино". Тя беше обект на дейност на строители, архитекти, създатели на кинотехника, а всеки от
56.
тях е действал, възпламенявайки идеална и физическа верига от значения.
Тогава, преди двайсет и пет години, гледахме „Калин Орела", сега гледаме „Преброяване на дивите зайци"; гледахме „Кубанските казаци", сега — „Андрей Рубльов", „Кръстникът" и „Кабаре". Промени се веригата от идеални значения при дейността „ходене на кино" и това стана благодарение на дейността на хиляди хора не само на киноизкуството, които създадоха нови виждания за света, създадоха друга снимачна и монтажна техника, и всеки от тези хиляди е възпламенявал идеалната и физическата верига от значения в своята дейност.
Тази несвързаност между двете вериги значения дава възможност на човека да диференцира дейността си, да я усложнява и развива. Ако с тази химикалка може да се пише само този текст, ако между нея и идеалния предмет, който ме вълнува, има неразкъсваема връзка, трябваше Аз да съм я създал, Аз да съм създал хартията, масата и столовете, трябваше Аз да съм създал и идеалните предмети. Аз нямаше да мога да създам това и сега, вместо да седя на балкона и прането да ми капе във врата, щях да лежа на някоя поляна със стадото хоминиди, ровейки с клечка хранителните луковици на дивото кокиче.
Щом като една група физически предмети може да бъде поставена във физически вериги на идеално различаващи се дейности, това означава, че материалното (вещното) разнообразие на света, който ни заобикаля, и възможността да ползваме тези вещи в своите дейности определят широтата, обсега на нашата мисловност. Вероятно е човекът, който има повече вещи в дома си или на обществено достъпното място, да мисли по-широко, по повече проблеми, да има по-богат душевен свят. Тук ограничението е, че той трябва да използува в циклите на своята жизненост тези предмети. И ето поставени сме пред две твърде познати ситуации: 1. Борбата за необходимата вещ или вещта на богатството е желание и за по-голям духовен уют, за духовно пространство (леката кола премахва ограничения не само в използуването на времето и придвижването в пространството, но и дава по-големи възможности в преодоляването на психични бариери; повечето квадратни метри в новото жилище дават по-големи възможности за използуване на вещите от бита (елиминираме останалото), което само за себе си прави човека с по-богати интелектуални възможности). 2. Стремежът към повече вещи става самоцелен стремеж, когато те не се включват във вериги на човешки дейности — това
57.
е свидетелство за духовна ограниченост, която може да бъде наречена и еснафство.
Двете вериги значения на дейността — физическата и идеалната — са относително независими, но винаги свързани в субекта: осъществявайки дейността, субектът осъществява и тяхната връзка.
Отношението между идеална и физическа верига в процеса на социализация на личността има някои особености, които могат да бъдат открити във въображаемата ситуация, описана от А. Пиерон: ако нашата планета бъде постигната от катастрофа, в която остават живи само малките деца, а всички възрастни поколения загинат, човешкият род ще продължи да съществува биологически, но историческият процес ще бъде прекъснат — съкровищниците на културата, машините, книгите ще имат физическо съществуване, но няма да бъдат духовни реалности. Движението на историята става невъзможно без активното предаване на постиженията на човешката култура, без възпитание на новите поколения.
Детето трябва да бъде включено в двуверижната дейност на възрастните като физически предмет до момента, в който ще има възможност самостоятелно да построява двете вериги, за да добият вещите своя културен смисъл (виж гл. IV, 1).
Смятаме, че на равнището на хипотеза, и така на едро казано, бихме могли да твърдим, че обществото е сложно образувание, получено в резултат на двуверижната природа на индивидуалната или груповата човешка дейност.
Възниква въпросът за връзката между предметите. В природата два предмета имат връзка помежду си тогава, когато си взаимодействат — същия характер има и връзката между предметите в човешката дейност. Но в природата два предмета могат да си взаимодействат, т. е. да бъдат свързани, при наличието на еднакви темпорални и пространствени параметри и при физическа, химическа или биологическа съотносимост. За човешката дейност посочените ограничения на връзката между предметите са „големи". Човек свързва в дейността си предметите, като преодолява пространствено-темпоралните им граници и използва възможностите за физическо, химическо или биологическо съотнасяне, създавайки между тях отношения, които не съществуват в природата. Посредством своята дейност човекът създава своя природа, която съществува като „продължение" на несъзнателната природа и се вплита или влиза в конфликт с нея. Освен това човекът осъществява една качествено нова връзка между предметите -
58.
идеалната. Боевете при Шипка, станали преди 100 години, се превръщат в предмет на дейност на стотици хиляди хора — връзката между този предмет (боевете на Шипка) н предметите на дейността „участие в тържествата на Шипка" има идеален характер. Посредством идеалните предмети човек свързва в дейността си предмети, които са обективно несъотносими.
Двойственият характер на отделната човешка дейност определя развитието на цели социални сфери. Да вземем за пример науката и понятието за научна институционализация. Институционализацията е двойствен процес: „Доколкото институционализацията на науката винаги е социална институционализация (в широкия смисъл), правомерно би било професионалната или собствено-социалната институционализация (онази, която някои автори наричат именно социална, за разлика от познавателната) да бъде наричана например извънпознавателна — пише Нико Яхиел — ... и познавателната институционализация на науката е предмет на социологическо изследване, защото тя в определена форма обхваща именно социалните отношения и взаимоотношения между учените и групите учени — отношения и взаимоотношения, проявявани в процеса на научното познание. Нещо повече, познавателната институционализация има примат, тъй като собствено-социалната или професионалната институционализация е само условие (макар и необходимо) за осъществяване на процеса на научното познание, а оттук и на самата познавателна институционализация в науката" (115, с. 279).
На основата на отделната научна дейност, която представлява единство на неопределено свързани вериги от идеални и физически значения, възниква като от зародиш науката, която носи в себе си несвързаните помежду си познавателни и организационно-технически институционализации. Научните институти на Българската академия на науките имат една и съща организационна структура (тъждество на част от физическите предмети), но те осъществяват различни дейности — в химията и биологията, във физиката и философията, в изкуствознанието и математиката. Секциите на Института по социология (него познаваме най-добре) имат една и съща структура, използуват едни и същи организационни и технически средства в своята дейност, но работят с различаващ се концептуален апарат, създават различни продукти в различните отрасли на социологическото познание — социология на науката, социология на семейството, социология на индустриалното пред-
59.
приятие и т. н. Институционализацията на науката е процес, възникнал на основата на двуверижната човешка дейност, при който се извършва формиране на идеални и физически гнезда от значения, което (както всяко гнездо от значения, така и това в науката) няма предел на своето развитие: „В реалното развитие на която и да било наука или неин клон — пише Нико Яхиел — не може да съществува пълна, абсолютна институционализация" (115, с. 280).
4. ГНЕЗДА ОТ СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ЗНАЧЕНИЯ
Значението се променя с времето. Особено очевидни и бързи са тези промени в политическото съзнание, където почти всеки предмет, свързан с политическата структура, мени значението си. Менят се значенията и на „неполитическите" предмети. „Повечето минерални извори са лековити и се използуват против разни болести — пише един учебник за войника от 1928 г. — Водата на някои извори е тъй гореща, че пътниците си варят в нея яйца" (78, 269). Тогава това съобщение е определяло значенията на предметите в една дейност — горещ извор, пътници, които знаят за него и очакват своето развлечение, като си сварят яйца във вода, която не са загрявали (поне в нашата етнокултура със сурови яйца не се тръгва на път, а на пазар). Социално-културната особеност на тази дейност на читателите от 1928 г., наречени „войници-граждани", личи от значенията, които са им съобщавани.
Разкриването, осъзнаването на социологическото значение може да бъде занятие. Литературният критик се стреми да открие значението на литературната творба за такава сфера на човешката дейност като художествената култура или политиката. С подобна дейност се занимава кинокритикът, театроведът, музиковедът, изкуствоведът. Дейността „откриване на значения" е с голямо значение. С нея се занимава съдът. Откриването на значенията е регулативна дейност, защото значението на предметите има социологически обективен характер.
Идеалният и физическият предмет имат много значения в дейностите. Няма такъв предмет, който човекът да използува в една дейност и да не го използува в друга, като му приписва поне две значения в рамките на една културна система. В този смисъл всеки предмет е многозначен.
В първа книга на „Държавата" Платон пише:
60.
„— Какво? Лечебното изкуство ще бъде ли наука за заплатите, ако някой получава заплата, понеже лекува?
— Не — отговори той."
Платон използува като общоприето разбиране несводимостта на значението на един предмет в една дейност към другото му значение в друга дейност. Може би той пръв използува промяната на значението на предметите като аргумент в своите разсъждения.
Има и други. Например: „Едно забележително събитие може да бъде поместено в летописите на всеобщата история, в историята на страната, където е станало, и в историята на живота на някой човек, който е бил свързан с него — пише Лайбниц. — И ако предположим, че се касае за някое хубаво морално предписание, за някоя военна хитрост или за някое откритие от полза за изкуствата, които служат за удобствата в живота или за здравето на човека, същото това събитие ще бъде отнесено с полза към съответната наука или изкуство и дори за него може да се спомене на две места в тази наука: в историята на дисциплината, за да се разкаже за нейния действителен прогрес, а също и в частта, съдържаща практически предписания, за да се подкрепят и обяснят чрез примери" (43, с. 688-689).
Това движение на предмета, смяната на неговото значение Маркс разглежда от икономически аспект в раздел III на том I от „Капиталът": „И така —- пише той — дали една потребителна стойност се явява като суров материал, като средство на труда или като продукт — това зависи напълно от нейната определена функция в трудовия процес, от мястото, което тя заема в него, и с промяната на това място се изменят и нейните определения" (53, т. 23, с. 194). Предметът може да мени своето лице в зависимост от дейностите, в които участвува.
Липсата на връзка между значенията на отделния предмет с разглеждана от Маркс: „За предача вретеното е само средство, с което той преде, а ленът е само предметът, който той преде. Наистина никой не може да преде без материал за предене и без вретено. Затова наличността на тези продукти е предпоставка още при започване на преденето. Но за самия процес на преденето е също така безразлично, че ленът и вретеното са продукти на минал труд, както и за акта на храненето е безразлично, че хлябът е продукт на миналия труд на селянина, мелничаря, хлебаря и т. н. Обратно. Ако в процеса на труда средствата за производство проявяват своя характер на продукти на минал труд, те правят това само с
61.
недостатъците си. Ножът, който не реже, преждата, която постоянно се къса, и т. н. живо напомнят за ножаря А и предача В" (53, т. 23, с. 195- к. м. - П. С.).
Тук Маркс наред с другото обръща внимание на една особеност на предмета — предметът може и да не придобие ново значение, несвързано с предишното му, при положение, че не е имал обективното си значение в предишната дейност. Ако ножарят А е придал на предмета нож социологическото му значение в дейността „производство на ножове", то ще има възможност ножът да придобие значение и в дейността „рязане". Социологическото значение на един предмет в една дейност гарантира друго социологическо значение в друга дейност.
Благодарение на тази възможност на елементите на дейността да се превъплъщават, да добиват различни значения, като си остават такива, каквито са, човешките дейности стават неразделими една от друга, превръщат се в системата общество, на която можем да търсим системообразуващи елементи.
Един предмет има много значения, които обикновено са конкурентни едно на друго, но не са редки случаите, когато от групата значения на този предмет се откроява доминиращото значение. На основата на доминиращото значение престъпникът бива осъден за своето деяние, плъхът бива обявен за вреден, вълкът попада под закрилата на законите за защита на природата, Джокондата „пътува" до САЩ, Япония и СССР, а хитлеристите устройват аутодафе на Марксовите книги.
През месец септември 1976 г. в едно село от Видински окръг имаше публичен процес. Подсъдими бяха двама младежи. Единият от тях се обвиняваше в кражба на чувал син камък от склада на ТКЗС. Младежът беше извършил това. Прокурорката казваше: „Извършена е умишлена, добре организирана кражба на обществено имущество." Адвокатът не отричаше, но твърдеше: „На пазара няма син камък. В складовете на ТКЗС има запаси за няколко години. Кражбата е спасила реколтата от лозя за лично ползване. Благодарение на тази кражба народното стопанство е получило тонове грозде."
Кой е прав? Истините не са много, те не си противоречат, няма формалнологически противоречия — има множество значения на предметите. В това множество трябва да търсим случаите, когато при цялостното разглеждане на предмета поради несвързаността на неговите значения отделна характе-
62.
ристика може да играе ролята на централна характеристика, което довежда до изкривена представа за самия предмет. Такава теоретическа опасност има например при изучаването на човека: „Хипертрофията на вътрешните, субективните аспекти на човешката жизнена дейност — субективизацията на същността — води до идеалистическите й интерпретации, до представите за човека като изолиран от света индивид." — пише Л. П. Буева. Изхода от такава опасност тя вижда в системния анализ: „Принципите на системния анализ предполагат, че всеки елемент от системата се описва, като непременно се отчита неговото място в нея, йерархичността на изграждането, наличието на подсистеми. Изследването на системния обект се провежда, като се отчитат условията на неговото съществуван и развитие. Свойствата на цялото са обусловени от свойствата на елементите, а свойствата на елементите — от характеристиките на цялото и т. н." (12, с. 34—35).
Значенията на един предмет са множество, а всяко значение е елемент в гнездо от значения.
Гнездото от значения е специфична социална позиция, от гледна точка на която може да се направи вътрешно обосновано описание на явленията в природата и обществото. Разбира се, гнездото от значения не е само това.
Гнездо от значения е физиката. Светът може да бъде описан като физическа реалност. Гнездо от значения е семейството — всичко в обществото може да се разгледа от тази позиция. На гнездо от значения се развива противопожарната охрана — в противопожарен аспект може да се осветли всичко, създавано от човека.
Гнездо от значения представлява например Законът за движението по пътищата. Член 172 от Правилника за прилагане на закона за движението по пътищата гласи: „Водачът на мотоциклет или мотопед и лицата, които пътуват с него, са длъжни при движение да поставят на главата си закопчана защитна каска по образец". В този член с определено значението на „каската по образец" в дейността „пътуване с мотоциклет или мотопед". Това е нейното значение в това гнездо от значения (значения в дейностите, свързани с движението по пътищата), но същата каска има друго значение в търговската мрежа, на закачалката у дома или в предприятието, където е произведена. Едното й значение не е логически свързано с другото, а значенията от Правилника за уличното движение не са значения на политическата икономия или медицината. Там „каската по образец" може да бъде предмет в дей-
63.
ност, но с друго значение, ще бъде свързана с друго гнездо от значения.
Като гнездо от значения можем да представим карането на велосипед — от позицията на велосипедиста може да преценим съвременната индустрия, космическите полети или живописта. Не си заслужава да извършваме тази преценка, но си заслужава да отбележим, че вън от гнездото от значения светът не може да бъде описан, а гнездото от значения е особен аспект на дейността.
Нашият възглед върху света, какъвто и да е този възглед, има дейностна основа! Възгледът може да се разгледа като дейност.
Гнездата от значения, в които участвуват значенията на един предмет, сами имат значение, което значение е елемент на гнезда от други значения и т. н., и т. н., докато се стигне до онази категория, която назоваваме култура. И тъй като културата е също предмет на човешка дейност, то тя също има много значения.
Като пример за възникване на ново значение на основата на съществуващи значения може да се посочи ергономията, така както за нея е разказано в една популярна книга (85, с. 5-14).
Отношението човек — труд е било изучавано от различни научни дисциплини: хигиена, физиология, психология, инженерна психология, антропометрия, производствена естетика. При техните изучавания се е получавал „едномерен модел на трудовата дейност", който е характерен с това, че е отразявал „влиянието на техническите параметри на машината и средата върху определени функции на организма в процеса на труда без връзка с останалите".
„Естествено е — пишат авторите, — че в случая в понятието едномерност се включват реално множество променливи величини (папр. хигиенният фактор включва микроклимата, шума, вибрациите, токсичните вещества, осветлението и пр.)”(85, с. 10). Едномерността се разглежда от тях като една група от значения.
На основата на тези групи значения възниква ергономията, която не е „нещо съвършено ново". Тя „преодолява бариерата" между отделните науки и „върви по пътя на сближаването и премахването на границите и интегрирането на отделните-науки за труда" (85, с. 10). Но възникването на новото „ергономично" значение не е едноетапен процес. Отначало възниква корективната ергономия, която е „всестранно изучаване на
64.
трудовата дейност на човека и условията на нейното протичане, при което обаче всички страни и условия се разглеждат независимо едно от друго" (85, с. 11).
„Корективната ергономия" обаче предизвиква някои усложнения, защото (вече според нас) тя не е предмет с изяснено значение. Затрудненията са в това, че „при взаимното влияние на различните фактори на труда не може да се предвиди крайният резултат от простото сумиране на критериите на отделните науки, вследствие на което проектираната система на трудова дейност на човека може да се окаже недостатъчно ефективна или пък в несъответствие с психофизиологическите възможности на човека" (85, с. 12).
На следващия етап „ергономичното значение" има ново развитие в „проективната ергономия" вече като „наука за Оптималния многофакторен синтез на системите „човек — машина", „човек — трудов процес", т. е. като наука за многостранно, комплексно и цялостно изучаване на трудовата дейност и на човека" (85, с. 13). Това е същинската ергономия и „нейното значение" не подменя значенията, давани от хигиената, физиологията, психологията и т. н. По този повод авторите цитират един виден ергоном: „Преходът от частните критерии към по-общите рязко изменя предмета, задачите, областта и методите на изследване. От това обаче не следва, че ергономията може да замени другите науки за труда, подробно и дълбоко изучаващи отделните му страни и фактори" (85, с. 14).
Предмети, които поради своята природа са системен предмет в човешки индивидуални или групови дейности, могат да послужат като системообразуващ елемент за развитието на гнезда от социологически значения. Когато става дума за материални предмети, значенията се материализират в системите на занятието или индустрията. Така каменните въглища като системен предмет в човешки дейности са основата, около която се формира цяла промишленост. Когато системен предмет на дейността са духовни явления, например понятието каменни въглища, то около това понятие възниква гнездо от идеални значения-понятия, които формират една научна дисциплина, заета с изследването на каменните въглища.
Практическата (материалната) дейност, в която се включва един предмет, изработва гнездо от значения, което по принцип е различно от гнездото значения, свързано с интелектуалната (духовната) дейност, в която се включва понятието за същия предмет. Затова мостът между наука и практика може да бъде поставен само при определено равнище на практическото гнез-
65.
до от значения, от една страна, и идеалното гнездо от значения, от друга.
Съществуването на гнезда от значения е свързано със съществуващото разделение на труда. Обикновено един индивид упражнява дейности, като използува значения не от всички гнезда — той е или физик, или математик, или стругар, или съпруг, или баща, или няколко неща едновременно и трудовите дейности, които извършва при изпълнението на тези роли, са свързани с ограничен брой гнезда от значения. Разделението на труда е обусловено и от съществуването на различни гнезда от значения, затова премахването на разделението на труда с проблем, който ще бъде исторически решен не само при промяната на формата на собственост, не само при развитието на средствата за производство, но при цялостното социално-културно развитие на обществото. Развитие, при което гнездата от значения ще имат едно обобщено гнездо от значения. Фактът, че в ерата на дивачеството човекът е „разполагал" с едно обобщено гнездо от значения, което се доказва от етнографите при описване на културата на примитивните племена, дава диалектическо основание да се предполага, че в бъдещото развитие на цивилизацията с възможно да възникне едно ново, изключително високоразвито обобщено гнездо от значения. Тогава що може да се говори за премахването на разделението на труда.
Във връзка с изложеното дотук можем да поставим въпроса за определянето на границите на дейността. Такова определяне е възможно на основата на значението и веригите от значения. Една дейност започва тогава, когато определени идеални и материални предмети образуват определени вериги от значения, и се прекъсва или завършва при прекъсването на тези вериги от значения.
Извършвам дейността пътуване с кола. В момента на потеглянето на колата поставям в определено отношение себе си като субект и физическия предмет — колата — чрез физическите действия, които извършвам; установявам определена верига от физически значения, в които се включват колата, пътят, другите превозни средства, пешеходците, пресичащите пътя животни, автоконтрольорите и т. н. Заедно с това възпламенявам и идеална верига от значения — целта на пътуването ми, знанията ми на правилника за уличното движение, знанията ми за
66.
особеностите на маршрута и за нрава на автоконтрольорите и т. н. Спирам на бензиностанция да заредя колата. Зареждането с гориво е вече друга дейност, защото придобиват битие нови вериги от значения: физическата симбиоза между мен и колата е разкъсана, тя е машина, която харчи много гориво (има ново значение за мене), аз — купувач, който извършва необходимите физически действия по покупката: прекарване на колата до колонката за бензин, отвиване на капачката на резервоара, изваждане па парите, плащане и т. н. Заедно с това възпламенявам верига от идеални значения — знанията ми за цената на бензина, отношението ми към тази цена, разговора с продавача, преценката колко гориво ми е необходимо и т. н. Сядам зад волана и отново продължавам прекъснатата дейност на пътуването. Пукам гума. Започвам нова дейност — съществуват други вериги от значения: колата има друго значение, значение придобиват резервната ми гума и крикът, извършвам други физически действия; добиват значение знанията ми за това как се сменя гума, къде трябва да спря, за да я сменя; защо не мога да продължа с пукнатата гума и т. н. Когато пристигам в крайния пункт на своето пътуване, аз завършвам дейността пътуване с кола, която съм прекъсвал на два пъти, защото, макар и да участваха едни и същи предмети, те придобиваха нови значения в нови вериги от значения.
Дейността не е едноактен, непрекъснат процес. Тя може да продължи дълго време, като в периодите на нейното прекъсване се извършват други дейности и затова смяната на една дейност с друга може да не означава нейния край. Получаваме една верига от дейности, която се осъществява в рамките на цикличността в човешкото съществуване. В тази верига има доминиращи дейности, спрямо които останалите изпълняват служебни, обслужващи функции. Субектът Х извършва дейностите А, Б, Г, Ж, Л, Г. Б, К, А и т.н., през следващото денонощие или седмица тази верига се повтаря обикновено с несъществени модификации и ако А е сън, Б — пътуване, Г - копаене на нивата, Ж - хранене, К — развлекателна дейност, ще установим ежедневието на един селянин от недалечното минало, където смяната на една дейност с друга е условието за поддържането на неговата биофизическа или социална цялостност. В случая храненето и сънят прекъсват копането, но не променят неговите вериги от значения — те маркират развитието на дейността копане. Смяната на дейностите отбелязва тяхното развитие, без да измени двуверижната им природа.
Съществуват така наречените “успоредни" или едновремен-
67.
ни дейности — индивидът извършва едновременно две дейности, благодарение на разпадането на дейността, обективните възможности за което са заложени в нейната двуверижна раздвоеност. В емпиричното изследване „Бюджет на времето на научния работник от БАН" са изследвани и тези дейности. Вземаме данните за работен ден.
При следните дейности не е имало съчетаване с друга дейност в наблюдавания делничен ден на 416 научни работници:
1) проектоконструкторска работа;
2) активно участие в научни заседания;
3) научни обсъждания и творческа преписка;
4) експертизи и друга помощ по внедряването;
5) изготвяне на административни документи;
6) организиране на научни срещи, съвети и други подобни;
7) материално-техническо осигуряване на научната дейност;
8) осъществяване на техническата страна на експериментите;
9) подготовка и помощ на аспиранти;
10) провеждане на упражнения със студенти;
11) писане на научнопопулярни трудове;
12) разговор по проблемите на обществените организации;
13) подреждане на работното място;
14) междуградско пътуване с обществен транспорт;
15) участие в заседания и съвещания;
16) гладене;
17) грижи за болни;
18) поддържане на кола;
19) работа в дворно или вилно място;
20) маникюр, фризура, гримиране;
21) тоалетно помещение;
22) други неотстраними потребности;
23) посещение на театър;
24) любителско спортуване;
25) утринна гимнастика;
26) ръкоделие;
27) принудително престояване поради външни на личността причини;
23) участие в семейни тържества.
Следват няколко дейности, които са извършвани от по едни човек и той не е успявал да ги съвместява с други. Фактът, че тези дейности не са съчетавани в нито един случай с други дейности, показва, че макар да подлежат на вътрешно усъвър-
68.
шенстване, поне на този етап те не подлежат на диференциране, на роене. От всичките окрупненн 154 дейности 4/5 са съвместявани с изпълнението на други дейности. Това е мярка на потенциалните възможности на дейностите на научния работник от БАН през 1975 г. да „диференцират", да „отделят" или „се очистват" от идеални или физически вериги значения, а една идеална верига предизвиква физическата и обратно.
Възможността да се съвместяват дейностите е възможност за тяхно развитие. Това означава, че те могат да бъдат „очиствани" или да служат за основа на друга дейност. Разбира се, тук пренебрегваме психичната страна на въпроса, доколко личността е в състояние наистина да извършва съвместни дейности с еднакво внимание, с еднаква психична ангажираност. От социологическа гледна точка (в гнездото от значения на социологията) тези дейности участвуват, макар и по различен начин, във формирането на социалните отношения. Една „второстепенна" дейност може да има по-голямо значение (например разговор на частна тема в киносалона) за социалния статут на личността, за неговата вплетеност в социалните отношения, отколкото „основната" дейност — гледане на филм, която служи вероятно само за социалното възпроизводство на личността. От друга, психологична гледна точка (в гнездото от значения на психологията) личността може да бъде „разтърсела" от гледания филм и даже да не обърне внимание на проведения частен разговор. Това е случай, в който личността после може да смята, че е допуснала „грешка”. Този непрекъснат конфликт между социологическите значения (които често са обществено-политически) и психичните значения — така както ги разбира Леонтиев — е в основата на много от конфликтите на личността със средата.
В социологически план трябва да се различават истинските едновременни дейности (например шофиране и разговор) от псевдоедновременните дейности (например пътуване с влак и четене на книга). Какво представлява дейността пътуване с влак? Личността е активна в нейното извършване дотолкова, доколкото слиза и се качва във влака, по в собственото „пътуване с влак" взема почти толкова участие, колкото при „пътуване с планетата Земя". Тя почти не извършва действие, за да се премести с експрес „Тракия" от София до Пловдив - напротив, за да извърши това преместване, тя задължително трябва да не извършва определени действия — да не слезе на Вакарел или Пазарджик, да не скочи от влака, да не извърши дейностите, поради които могат да я свалят от влака. (Разбира
69.
се, тук се абстрахирахме гарата, н т. н.)
По същия начин могат да се извършват и други дейности: например, за да извършваш дейността „лежане", не трябва да ставаш. Има дейности, чието извършване има за цел „преместването" на личността във времето или пространството, за да се получат по-изгодни възможности за активност. По същество това са дейности, тъждествени с дейността „чакане". Личността „чака", за да слезе в Пловдив, лежи и „чака" да стане десет часа, за да излезе, чака пред кабинета, за да бъде приета, и ако по време на това чакане чете книга, плете чорапи или играе карти, то тя извършва едновременни дейности дотолкова, доколкото можем да наречем чакането дейност. В този смисъл чакането става дейност, когато не се извършва друга дейност.
Границата на отделната индивидуална дейност има отношение към търсенето на социологически връзки и зависимости при използуването на статистически методи в емпиричното социологическо изследване. Известно е, че наличието на социологическа връзка и зависимост се отчита не просто по статистическата величина на връзката, а на основата на статистически установената, но възможна социологическа свързаност между отделните признаци.
Вземаме една Анкетна карта за научния работник, която по принципите на построяването си е подобна на използваните в емпиричните изследвания у нас въпросници. Ето няколко въпроса:
„1. Какви чужди езици говорите свободно?
1) руски
2} английски
3) френски
4) немски
5) испански
6) италиански
7) полски
8) други езици
9) не говоря свободно чужди езици.
2. С учени от кои страни поддържате лични, служебно нерегламентирани научни контакти (лична кореспонденция, размяна на литература и библиография, на информация за резултати от експерименти и др.)?
70.
1) не поддържам лични научни контакти с учени от други страни
2) от СССР
3) от Чехословакия
4) от ГДР
5) от Полша
6) от Румъния
7) от Унгария
8) от Югославия
9) от ГФР
10) от Франция
11) от Англия
12) от САЩ
13) от други страни ........................ (пишете!)
3. На колко международни научни организации сте индивидуален член?
1) не съм индивидуален член на международни научни организации
2) член съм на организации
4. В кои страни сте били в научни командировки? (Напишете името на страните, като ги подредите според по-големия брой командировки в тях!)
1) ....................
2) ....................
3) ....................
4) ....................
5) ....................
6) ....................
7) ....................
8) ....................
9) ....................
10)не съм бил в научна ко-
мандировка в чужбина"
Установяваме някаква връзка между отговорите на въпросите за владеенето на чужд език и поддържането на научни контакти с чужди учени. Тази връзка е статистическа, но ние знаем, че контактите между учени от две националности могат да се извършват само на основата на общ и за двамата език. Този признак (предмет) — езикът, има значение в дейността „научни контакти", следователно можем да търсим социологическа връзка между предмета “владеене на език” и предмета „научен контакт". Признаци (предмети), които не могат да станат значения в една дейност, макар и да имат статистическа връзка помежду си, социологически са несвързани. Например дължината на стъпалото и броят на научните публикации в дейността „написване на научна публикация" — индивидуалният признак дължина на стъпалото няма значение. По същия
71.
начин са социологически несвързани „образование на родителите" — „владеене на чужд език". Образованието на родителите (начално, основно, средно, висше) няма значение в дейността “изучаване на чужд език" от тяхното дете. Имат значение „владеене па чужд език от родителите" или “приемане (от родителите) на изучаването на чужд език за ценност", но тази връзка не може да служи за основание да обявяваме статистическата връзка между признаците „изучаване на чужд език" — „образование па родителите" за определена възможност за социологическо свързване на тези признаци. Социологическата връзка между отделни признаци — това е възможността те да добият значение в границите на една дейност.
72.
Човекът като обществено същество и обществото като органична система от личности са невъзможни без съвместните дейности. Разбира се, всяка дейност по някакъв начин е съвместна, обществена по своята природа. В нашия текст дотук се спираме на частната ситуация: един индивид сам извършва дейност. Той се съобразява с околните, договаря се с тях, има нормите, знаците н ценностите на средата си, но това са негови предмети в негова индивидуална дейност. А сега ще се спрем на случая, когато отделният човек сам е предмет на „чужда" дейност.
Статистическото изучаване на признаците (предметите), които притежават индивидите от определена съвкупност, ни показва приблизителната вероятна възможност тези предмети да добият значения в дейностите на изучаваните индивиди. Социологическият анализ ще разкрие кои статистически свързани предмети могат да бъдат социологически свързани — в рамките на индивидуалните дейности. Тогава добиваме вероятна картина за възможно най-големия брой социологически връзки, без да сме сигурни, че те са реализирани — те са само реализуеми.
Необходимо е обаче да се внесе едно допълнително ограничение в разбирането за социологическа връзка — ограничението, при което индивидът с негови предмети става сам предмет в някаква „чужда" дейност.
Например признакът „притежаване на лека кола" логично се свързва с предметите на дейността пътуване. Но леката кола може да бъде притежание на един член на семейството, а да се ползва от друг. В случая притежателят на колата със свой предмет е предмет в чужда дейност. Но този пример засяга външно свойство (предмет) на личността. По този начин лич-
73.
ността може посредством отделните си предмети да участва в едновременното извършване на ред дейности.
Друго ще бъде положението, когато индивидът участва в извършването на определена дейност със свое неотделимо свойство. Родителят участва в дейността на своето дете по решаване на математическа задача, като включва в нея своя предмет „знания по математика". Той е едно усъвършенствано съоръжение за решаване на задачи.
Трети е случаят, когато личността е просто физическо оръжие за извършване на дейности по чужда програма. Благодарение на двуверижната раздвоеност на дейността е възможно едно лице да изпълнява идеалната верига, а друго — физическата.
Например. Болен съм, не мога да ставам от леглото и за мен се грижи едно дете. Потребни ми са неща, някои от които то не знае как да ми достави. Искам вестници и му обяснявам: „Вземи един лев от сакото ми, провери дали ключът е у теб, за да си отключиш после сама, иди до будката, където продават дъвка, в съседната будка продават вестници, ще поискаш вестник „Старт", „Антени", „Дело" и „Поглед", трябва да ти върнат петдесет и шест стотинки, след това, без да се отбиваш никъде, се връщаш обратно." Това е програмата на дейността на „моята машина" и аз ще се абстрахирам от това, че тя е човек.
По същество при груповата дейност се осъществява същото отношение. Един лидер или няколко лидери формират плана и структурата на поведението на останалите членове в групата, които изпълняват поставените им задачи. Дейността се е диференцирала — лидерът осъществява веригата от идеални значения, построени на основата на неговите научни и други познания, и дава съответните указания за физически действия от страна на останалите членове на групата, които изпълняват физическата верига от значения на дейността.
„Моята машина" ще свърже в една верига от значения предметите, които имат значение за мен. Аз мога да бъда всеки субект — индивидуален или групов. Спре ли „машината" да осъществява вериги от значения за субекта, тя вече не е „машина" или е просто една повредена „машина". „Ако детето, което отиде да ми купи вестници, се заиграе и вместо вестници си купи дъвка и семки и прибрало се късно, ми каже, че РЕП е затворен, то не е действало като машина, а е извършвало дейности, т. е. развивало е собствени вериги от значения, зна-
74.
чения за себе си. Но на мястото на това дете би могло да бъде и един робот.
Машината, която извършва толкова много физически действия и по този начин облекчава нашата дейност, изиграва лоша шега на своя създател. Когато машината изпълнява физическите действия, осъществява физическа верига от значения — на човека не му остава друго, освен да осъществи идеалната верига от значения, той става неин придатък. Ако обаче машината е достатъчно съвършена, далеч преди да бъде мислеща машина, тя е способна да изпълнява с физически средства идеалната верига от значения на дейността. Ако преди години стругарят трябваше да следи за формата н размерите на изработвания детайл, като по този начин, макар и до втръсвало, повтаряше една верига от идеални значения, на съвременния програмиран струг той стои като оператор — натиска копчето за пускане на струга в началото на работния ден н в неговия край натиска другото — за спирането му. Машината с физически действия лишава човека от правото да мисли. И това става в сферата на най-важната за човека дейност — трудовата. Машината не извършва дейност, защото няма собствени вериги от значения, но дейността може да се самоликвидира поради своята раздвоеност на вериги от идеални и физически значения. Единствен човекът в познатата ни природа има способността да съединява вещи и идеи, които нямат обективна връзка, във вериги от значения и поради способността си да обединява разединеното той обединява несвързани неща в едно цяло, наречено Машина, която може да го замести в извършването на дейността, а оттам и да го извади от системата на обществените отношения. Човекът е вплетен в системата на обществените отношения дотолкова, доколкото извършва дейности, и когато стеснява спектъра на своите дейности и се лишава от дейностите с голямо значение, той стеснява кръга на обществените отношения.
И в търсенето на хуманитарна алтернатива въпросът не е в това човекът да се лиши от машината, а да се намери изход чрез онова, което е създало машината — човешката дейност. Човек трябва да има социални простори за всяка дейност, която не пречи на дейността на останалите индивиди, а не да бъде принуден от класови или идеократични принципи да създава единствено машини.
75.
Дейността като цяло също би могла да бъде предмет в друга дейност и да придобива някакво значение. Дейността на лаборанта има определено значение в дейността по решаването на научен проблем. Лаборантът може да не действува като машина, а като субект, осъществяващ идеалната и физическата верига на дейността. Неговата дейност става предмет в чуждата дейност не само със своя резултат, а с всички предмети на своето протичане. Пример с един велик учен.
През 1928 г. Флеминг открива интересна плесен в кутия на Петри. В хранителен бульон плесента отделя субстанция, която спира развитието на някои патогенни микроби. Флеминг нарича неизвестната субстанция пеницилин и на 13 февруари 1929 г. докладва за нея в Клуба за медицински изследвания. Аудиторията остава безразлична и въпреки изключенията безразличието продължава до 1939 г., когато Шен, Флорей и други започват изследването на пеницилина. Няколко години след това започва ерата на антибиотиците.
Флеминг извършва една дейност — забелязва и описва съществуването на определена субстанция с лечебни свойства. Оксфордският колектив от 1939 г. извършва друга дейност — пречиства, концентрира, експериментира и едва ли не организира промишленото производство на тази субстанция.
Дейността на Флеминг добива значение в тяхната дейност с всичките си предмети (идеални и физически) — достатъчно е да се спомене, че до 1943 г., когато пречистването и концентрацията на пеницилина позволява лекуване на хора, те продължават да работят с поколенията на онази плесепил спора, случайно попаднала при него през 1928 г. Ако предположим, че никой никога не би превърнал дейността на Флеминг в предмет на своя дейност (откъдето тя придобива определено значение), то тя не би придобила социално битие, така както това става с аналогичните наблюдения върху плесените на редица бактериолози преди него (включително и на Пастьор). Дейността става социално реална, когато е предмет на друга дейност.
В този смисъл са съвършено прави В. В. Налимов и 3. М. Мулченко, когато разглеждат науката като информационен процес и твърдят, че критерий за полезността на една публикация е нейната цитируемост (58, гл. I, VI). Една научна дейност, която не е станала предмет в друга научна дейност, не участ-
76.
ва в научния процес, няма научно съществуване, а оттам — и социално съществуване.
Дейността се превръща в предмет не само със своя резултат - обувки, кола или пречистен пеницилин. Всеки предмет в определена дейност може да превърне тази дейност в предмет на друга, да й даде социално битие. Така възможността за многозначност на предметите е възможност за социална реалност на човешката дейност.
В редица случаи отделни личности или социални групи нямат потребност определени дейности да добият социално битие, т. е. да станат предмети в други дейности. Затова съществува тайната: „Строго погледнато — пише Елит Николов — тайната е активно усилие да бъде нарушено едно естествено състояние на връзка и отношения между хората" (62, с. 32).
„Естественото" състояние на връзка и отношения между хората е техните дейности да стават предмет една за друга. Най-добрият вариант за крадеца е неговата дейност да не стане предмет в дейността на криминалистите и ако това се случи, резултатът от неговата дейност — взетото — да не доведе до него — взелия. Дейността му трябва да остане неизвестна с най-характерното си — своя субект. Дейността на криминалиста превръща предметите на крадеца в предмети с нови значения в една нова дейност, като целта е индивидуализиране на кражбата, докато престъпникът се стреми да я доведе до нейното съвършенство — пълна деиндивидуализация.
Дейността може да стане предмет в друга дейност по различни начини:
1. Чрез своя собствен резултат:
а) информационен резултат (в сферата на науката това е характерен случай);
б) материално-веществен (характерен случай за дейностите в материалното производство).
2. Чрез своя субект.
Например капитан Георги Георгиев обиколи сам Земята с платнохода „Кор Кароли". Това е вършено и от други хора от други националности. Неговата дейност имаше значение в сферата на дейностите на общественото съзнание в България предимно с това, че дейността е извършена от българин. Неотделимата характеристика на субекта направи дейността предмет в други дейности.
3. Чрез други свои предмети.
Експериментите на И. П. Павлов добиха значение (станаха предмети) в научните среди не само с резултатите по изслед-
77.
ването на рефлексите, но и с експерименталната си постановка — изолирането на стомахче и измерването на стомашния сок.
Рационализирането на материално-производствените дейности в много от случаите е свързано с измененията на средствата на труда и тези изменения дават допълнително значение на тези дейности.
Когато една дейност става предмет в други дейности чрез много от своите предмети, тя разширява кръга на своето социално съществуване.
И обратно, когато една дейност „взема" повече външни предмети, предмети от други дейности и колкото тези дейности са по-отдалечени от самата нея, в толкова по-голяма степен тя е „социална". Юлиян Минков в ръкописа на своя труд „Съгласуваното единомислие и разногласията в научната общност — предмет на социология на науката" отбелязва: „Трябва да се има предвид, че човешката познавателна дейност е социална не просто като дейност на социални същества, но и (нещо повече) като обхваната и пронизана от извънпознавателни социални компоненти, обстоятелства и фактори" (стр. 7). Това ще рече, че познавателната дейност е социална, защото използува предмети от извънпознавателни дейности.
Стигаме до проблема за неделимостта на дейността. Ако една дейност може да стане предмет в друга дейност, с който и да е от предметите си (което пък дава социално значение на цялото нейно извършване), то всеки от тези предмети й е необходим. Нейните предмети обаче са външно необходими, необходими по отношение на други дейности, затова дейността е външно детерминирана реалност.
Дейността писане на ръка може да бъде извършена с молив, перодръжка, химикалка, флумастер, и то с най-различни цветове. „Вътре" в самата дейност тези предмети са равнозначни и еднакво заменими, но ако трябва да напиша на ръка официален документ, съгласно закона съм задължен да използвам перодръжка или химикалка и да пиша със син или черен цвят. Моята дейност писане на ръка не е регламентирана вътре в себе си — нейните предмети с техните значения са детерминирани „отвън", оттам, откъдето дейността ми ще стане предмет в друга дейност — дейността на един служител, който ще разгледа моята молба, жалба, обяснение и т. н.
Какво следва от външната детерминираност на дейността?
Първо, следва възможност за изменения на предметите на
78.
дейността, с които тя няма значение в други дейности, а това е условие за разширяване на сферата на нейното значение.
В идеалния случай за науката съществува едно ограничение — научната дейност да завършва с производство на нова информация. Такова ограничение не засяга останалите предмети на дейността и смятаме, че това е причината с по-бързи темпове да се развиват примерно научните колективи (там няма ограничение), отколкото продукцията на научните колективи, по-бързо да растат вложенията в науката — кадрови и финансови, — отколкото нейната ефективност.
Регламентът засяга определен предмет от дейността, с който тя има социално значение, и неговата цел е да не позволи да настъпят изменения в този предмет.
Необходимо е да се изследва природата на регламента.
Извършвам дейността покупка в гастроном. Отишъл съм да си купя кутия бисквити, като в дейността си имам предметите - отиване, връщане, пари, избор, бисквити и т. н. Резултатът на моята дейност е кутията с бисквити. Но тази кутия е предмет в дейността на продавача от гастронома, други негови предмети са наличните стоки в магазина и резултатът от неговата дейност не е да ми продаде бисквити, сирене или кренвирши, а да реализира определен оборот, на основата на който се отчита и заплаща неговата трудова дейност. Онова, което за него е средство (кутия бисквити и добро обслужване), за мен с резултат. Така предметът, който добива ново значение в нова дейност, е резултат на стара дейност, без да е задължително резултат по отношение на нея.
Именно този резултат е регламентиран: аз желая бисквитите да са пресни, да бъдат от вида, който предпочитам, продавачът да е вежлив. Регламентът е възникнал не по моя воля (въпреки съгласието ми с него), а поради това, че дейността на продавача добива социално значение в дейностите на другите хора с тези си предмети. Ако регламентът бъде нарушен, имам правото да санкционирам дейността му с изказване на неодобрението си, оплакване до неговите ръководители или да занимая с въпроса пресата. Моята санкция е защита на социалните регламенти, на естествената връзка между дейностите на хората, благодарение на които те образуват едно цяло, и затова аз съм в правото си независимо от това, дали продавачът си изпълява плана.
79.
Ако социалните регламенти не се спазват, то това ще говори за обществени промени независимо от посоката на промяната — изграждане или разрушаване.
Регламентът, който взехме за пример, както и всеки друг, е двустранен — той засяга и моята дейност. В покупката на бисквити е достатъчно да нямам пари, за да не бъда в състояние да я извърша, или пък да се държа грубо с продавача, за да ме отпрати от магазина. В този смисъл регламентите са условие за единството на човешките дейности, те превръщат индивидуалната проста дейност в съвместна, групова.
Това превръщане на индивидуалната дейност в групова би могло да се уподоби на трансформация:
А Б
В Г
. .
. .
. .
където предметът АБ има значенията А и Б, предметът ВГ — значенията В и Г и т. н., вертикалните колони означават индивидуални дейности, хоризонталните редове — моментите на тяхното единство, а цялата трансформация — групова дейност. Такъв израз може би би имал някаква стойност при формализирането на дейността.
Регламентите са социологическата страна на разглежданите от етнографите обичаи, разрешения, забрани. И обичаите, и разрешенията, и забраните определят предметите, които биха могли да станат резултати в други дейности. Да вземем един обичай, съществуващ в гръцката етнокултура — готвене на страгали (така както у нас приготовляваме фасул). В дейността отглеждане на страгали те са резултат на самата дейност, а за една гръцка домакиня — регламентиран резултат в нейна готварска дейност; за българската домакиня такъв регламент не съществува — тя не използува страгалите като предмет в правенето на яхния.
Обичаят е специфична за дадена етническа общност връзка между две или повече дейности. Празникът в новогодишната нощ свързва в едно цяла редица дейности, които ще назовем с
80.
характерните им предмети — празнична трапеза, новогодишна елха, Дядо Мраз, подаръци. В случая специфичната връзка между дейностите е осъществена на основата на специфични предмети, които обаче имат различно значение в различните индивидуални дейности. Така че обичаят, когато играе ролята на етнокултурен белег, е специфична връзка между дейности на основата на несъществуващи в други случаи предмети.
Но обичаят може да не включва нови предмети. Той може само да определя коя с кои дейности и как могат да се свържат, като отразява свободен избор на връзки. Дейността жътва и дейността отпечатване на вестник могат да бъдат свързани по няколко начина — сламата, която ще стане хартия на вестника; журналистическият материал, който ще опише жътвата; жътварят, който ще си направи шапка от вестника. Това са обективни връзки, които не са свързани с обичая. Ала когато желаем публикуваният във вестника материал да стане идеален предмет в дейността на жътваря, стигаме до обичая, до създаване на културна връзка между човешките дейности.
Подобен е случаят със забраната. Забраната не е свързана непременно със санкция. Отново кулинарен пример — забранено е да се яде котка. Въпреки липсата на впечатления от нейните вкусови качества смятаме, че тази забрана е толкова странна, колкото е странно, че някои правоверни българи с отвращение гледат свинска пържола. Да не се яде котка е забрана, която може да се преодолее без опасност от социални санкции, но нашето съзнание е така идентифицирано с нея, че е трудно, даже невъзможно да се престъпи. В случая дейността отглеждане на котета не може да бъде свързана по конкретно определен начин с дейността хранене. Забранено е предметът котка да бъде резултатът хранителен продукт.
Разрешенията отразяват онези връзки между дейности, в които някакви предмети могат по избор на субекта на дейността да станат или не предмети в техни дейности. Разрешено е да се пътува с трамвай, но е разрешено и да не се пътува с трамвай. Дали трамваят ще стане предмет в дейността пътуване, е индивидуален въпрос. В този смисъл разрешението отразява такъв тип регламенти, които позволяват вероятностна връзка между дейностите.
Обичаят специфицира връзките между дейностите, забраната консервира тази специфичност, разрешението динамизира връзките между дейностите. По този начин и трите регулират това, как отделните дейности в едно конкретно общество могат да се свързват.
81.
Това е един от аспектите на външната детерминация на дейностите. Дейността е външно детерминирана, защото има социално битие само дотолкова, доколкото нейни резултати стават предмети за други дейности. Така се създава възможност за изменения, развитие на нерегламентираните предмети на дейността. Дейността по вътрешната си структура е динамична. А е динамична поради външната си свързаност.
3. ОБЩЕСТВЕНО ОТНОШЕНИЕ И СМЯНАТА
НА ЗНАЧЕНИЕТО НА ПРЕДМЕТА
Банално, но ясно е, че обществените отношения са отношенията между индивиди и социални групи в процеса на функционирането и саморазвитието на обществения организъм. Тези отношения възникват независимо от волята на отделния индивид. Казваме отделния индивид, защото те зависят от “груповата воля”. Да вземем един частен случай на обществено отношение — икономическото. „За да могат тези вещи да се отнасят помежду си като стоки — пише Маркс — стокопритежателите трябва да се отнасят помежду си като лица, чиято воля се разпорежда с тези вещи, така че всеки от тях само по волята на другия, т. е. само чрез един общ за двамата волев акт, да може да присвои чуждата стока, като отчуждава своята. Затова и двамата трябва взаимно да се признават за частни собственици. Това правно отношение, чиято форма е договорът — все едно дали той е узаконен или не, — е волево отношение, в което се отразява икономическо отношение. Лицата тук съществуват едно за друго само като представители на стоки, т. е. като стокопритежатели" (52, т. 23, с. 97 — 98). Тази мисъл на Маркс може да бъде ръководна в настоящото разглеждане в няколко пункта. Първо, със съществуването на договора, който при нас е регламентът, разгледан в предишната точка. Второ, с икономическото отношение, което е частен случай на социално отношение. Икономическото отношение възниква в процеса на размяната на една стока с друга стока на основата па определен договор.
Общото в това отношение, онова, което го прави еднакво с отношенията, възникващи между отделните лица и групи в процеса на тяхното действане, не е в размяната на една стока срещу друга, а в превръщането на стоката в потребявана вещ. Обувките, които са стока в магазина, купени или откраднати, добиват ново значение — те стават предмети в други
82.
дейности. Промяната на значението на предмета става самото социално отношение.
За трудовата дейност, като има предвид размяната на продуктите на труда, Маркс пише: „Ето защо за производителите обществените отношения на техните частни видове труд се явяват такива, каквито те са в действителност, т. е. не като непосредствено обществени отношения между самите лица в техния труд, а, обратно, като вещни отношения между лицата и обществените отношения между вещите" (52, т. 23, с. 86). Резултатът на труда на един индивид добива ново значение в дейността (трудова или нетрудова) на друг индивид и техните отношения са различните отношения към един и същ предмет (т. е. различното значение на този предмет). Така техните отношения стават вещни отношения. Затова материални носители на обществените отношения са и субектите, и вещните и когато в едно емпирично изследване питаме хората какво имат или мислят, ние събираме емпирична информация за едната „половина" на материалните носители на обществените отношения. Другата „половина" — вещите — остават извън хоризонта на нашата емпиричност и това стеснява верността на нашите заключения. В България никой не притежава завод или ресторант, но заводът и ресторантът съществуват в света на социологията като носители на социалистически обществени отношения. Изследването на значенията на един завод в различните дейности — търговска, строителна, промишлена, селскостопанска (поне чрез въздействието върху околната среда), транспортна, научно-приложна, дейността на обществото като цяло (едно беше например значението на ДМЗ „Ленин" преди строителството в Кремиковци, друго — след него) и други подобни ще ни разкрие важна страна от социалистическите обществени отношения, защото смяната на значенията на предметите е битието на обществените отношения.
Такова твърдение звучи твърде декларативно и се нуждае от пояснение чрез пример: Имах чанта, която загубих и не намерих. За мене тя имаше определено значение, когато тръгвах в командировка. Това е някаква дейност. Човекът, който е намерил чантата, с осъществил друга дейност, където този предмет с имал вече друго значение. Този късметлия и аз нямаме никакви други отношения освен различното ни отношение към един и същ предмет. За мен чантата има едно значение, за него — друго. В момента на смяната на значението на предмета възниква и нашето социално отношение на притежател и „късметлия". Вън от тази смяна на значение на един предмет
83.
ние нямаме социални отношения. Ако имаме социални отношения, то те ще бъдат на основата на различното значение, което имат за нас други предмети. Така работниците от една бригада, които извършват едни и същи дейности, т. е. боравят с едни н същи предмети с едни и същи значения, не влизат в социални отношения помежду си, а в междуличностни. Но тези работници, представляващи един групов субект, влизат в социално отношение със съседната бригада или със своето ръководство, защото редица предмети за тези групови субекти имат различни значения в техните дейности. Смяната на значението на предметите или липсата на такава смяна може да послужи като критерий за различаването на социално отношение от междуличностно. Спокойният разговор във влаковото купе е акт на междуличностна комуникация до момента, в който предметите имат едни и същи значения. С естествен конформизъм партньорите се стремят да се харесат един на друг, да не си противоречат и т. н., предметите, за които говорят, имат еднакво значение в тяхната комуникативна дейност. Но когато предметите в техния разговор започват да придобиват различни значения (единият твърди, че виното е евтино, а другият — скъпо; за единия през годината е имало суша, а за другия — не), те изведнъж преминават на друго равнище в своя разговор — равнището на социалните отношения. Всеки от тях се превръща в представител на някаква социална група или социална категория, отличена от другите групи и категории на основата на единната дейност или система от дейности, които изпълнява.
Да се върнем към изгубената чанта. Когато като пътник в купето, където спорът около сушата продължава, забелязвам чантата си в ръцете на слизащия пътник, чантата — този предмет, чието значение за мен е охранявано от закона, придобива отново двояко значение в неговите ръце и пред моите очи. Ние влизаме в определено социално отношение на основата на един предмет и представителят на транспортната милиция идва, за да урегулира нашите отношения на основата на доминиращото значение на предмета чанта.
Значението на предметите се променя и в рамките на различните дейности на един и същ индивид. Леката кола веднъж фигурира в дейността покупка, втори път — в дейността шофиране, трети — в дейностите по експлоатацията. Индивидът - купувач, индивидът-шофьор, индивидът-монтьор, макар и да са едно и също лице, влизат в различни отношения помежду си на основата на смяната на значението на колата в техните дей-
84.
ности. И тези отношения са социални. Социални са, защото индивидът—купувач, шофьор или монтьор, е точно определен като някакъв на основата на действието на комплекса от социални обстоятелства — стокова наличност от коли, пазарна цена, състояние на пътната мрежа, квалификация на останалите участници в движението, сервизна мрежа, наличие на резервни части, гаражи, места за паркиране, техническа грамотност, която е получена от средствата за разпространение на технически знания, и т. н. Колата изменя своето значение в дейностите на индивида под влияние на тези фактори, а не поради собственото му желание. В този смисъл личността влиза в социални отношения със самата себе си и мисля, че така тя може да се интерпретира като съвкупност от обществени отношения.
Много популярна е позицията, че Робинзон е невъзможен без предметите, които си доставя от затъналите кораби. Това, че той използува тези предмети, не го прави обществено същество, така както щъркелът, който използува капата на Нане за строителството на своето гнездо, не става член на обществото, въпреки че Нане възприема това като целенасочена кражба. Робинзон остава човешка личност не и защото умее чрез действия да си доставя необходимото за живот (това са го вършили всички същества на острова) — той запазва човешкия си образ, защото успява да мени значенията на предметите, които използува: забитият в земята кол се превръща в календар, папагалът — в събеседник, отсеченото дърво — в лодка. Вярно е, че това е резултат на целенасочена дейност, но тази дейност има за цел да смени значението на предметите за самия него: веднъж дървото е нещо, което трябва да бъде отсечено; втори път — обработвано за забиване в земята; трети път — нещо, което трябва да се забие в нея; четвърти път — кол, върху който с черти и резки ще отбелязва дните на своята двадесет и осемгодишна изолираност. Ако Робинзон живееше в едно развито общество с достатъчна степен на разделение на труда, друг щеше да бъде секачът, друг — дърводелецът, друг — строителят, той шеше да остане потребителят. Робинзон е принуден сам да извърши тези дейности, той е принуден сам да бъде общество и дотолкова, доколкото успява да бъде това, си остава човек. Той влиза в социални отношения сам със себе си: Робинзон-земеделецът би загинал, ако не беше Робинзон - занаятчията. Робинзон е невъзможен, ако сам не създава обществото, и затова не са му необходими други хора: показателно е, че той изпитва най-голям ужас, когато вижда човешка стъпка върху пясъка!
85.
Случаят с Робинзон може да получи подобна интерпретация и от позицията на Котарбински, който пише: „За да може определен сбор от действия да образува сложно действие, е необходимо между неговите съставни части да възниква отношение на негативна или позитивна кооперация. Две действия са обединени в такова отношение тогава (и само тогава), когато едно от тях предизвиква, прави възможно, облекчава, унищожава или затруднява другото действие или пък когато двете действия по еднакъв начин се отнасят към трето действие" (40, с. 72). По-нататък той дава примери на сложни действия, извършвани от един човек.
Робинзон влиза в социални отношения сам със себе си и това е една необходима абстракция. С абстракция на същото равнище можем да решим задача от гнездото значения на забавната математика, Мартин Гарднер описва следната „теорема на неподвижната точка": „Една сутрин по изгрев слънце някакъв будисткн монах изкачва висока планина. Тясната пътека с ширина не повече от един два фута се виела спираловидно по склона; тя водела до един блестящ храм на върха.
Монахът се движел с различна скорост, като много пъти спирал да си почине и да похапне от сушените плодове, които носел със себе си. Стигнал храма малко преди залез. След няколко дни пост и размишления, той поел обратния път по същата пътека; тръгнал пак по изгрев слънце, вървял с неравномерна скорост и често прекъсвал своя ход. Естествено средната му скорост при спускане била по-голяма от средната му скорост при изкачване.
Докажете, че по пътя на монаха има точка, в която той се е намирал по едно и също време на деня и при двете си пътешествия" (18, т. II, с. 60 — 61).
Възможно е теоремата да има строго математическо доказателство — това все пак е работа на математиците, — но тя се доказва много просто...
(забележка към електронното издание: решението се намира тук)
Човекът е носител на обществото дотолкова, доколкото ус-
86.
пява да променя значението на предметите. Един работник в своята трудова дейност използува едни значения, неговият ръководител за същите предмети — други. „Колкото по-трайни и устойчиви са нагласите на изпълнителя — пишат на основата на емпиричен материал двама автори, — толкова по-трудно се осъществява пренагласата при преминаване на ръководна работа, толкова по-силна е фрустрацията при постигането на съответния управленчески статус" (80). Всичко в завода си остава същото, променя се значението на предметите за определен субект при извършването на две различни дейности. Личността сменя значенията на изпълнител в значения на ръководител и по този начин осъществява едно вътрешноличностно социално отношение и ще преживее дотолкова, доколкото извършва тази промяна така, както това извършва енциклопедията на човешката материална дейност — Робинзон Крузо. В този смисъл индивидуалната способност да се променят значенията на предметите е способност да се възпроизвежда обществото. Ако изпълнителите не могат да стават ръководители, обществото ще загине, защото ще остане без ръководители — една химерична опасност.
В такъв смисъл личността може да бъде разглеждана като съвкупност от обществени отношения. Тя сменя значенията на предметите в собствените си дейности, следователно влиза в отношения със самата себе си; променя значенията на предмети от чужди дейности, следователно е и субект на обществени отношения.
Ако в началото прогласихме индивида като предмет, който обединява предмети и им дава значения, то сега ще добавим, че индивидът е предмет, който участвува в социални отношения със самия себе си (и с другите хора, разбира се).
87.
НА ДЕЙНОСТТА
Субектът на дейността — групов или индивидуален, е относително симетричен в социологически смисъл на предмета. Той също е противоречиво единство от значения, като за разлика от предмета е сложно единство на предмети — конкретни знания, биографични събития, определени способности н т. н. Тяхната относителна симетричност може да се структурира текстово така:
субектът е противоречиво единство на значения
субектът вероятно има доминиращи значения
субектът съществува като социален субект дотолкова, доколкото има значения, осъществява вериги от значения
субектът е противоречиво единство от предмети
субектът обединява предметите, като им придава значения
субектът влиза в социални отношения сам със себе си
предметът (като предмет) е противоречиво единство на значения
предметът (като предмет) вероятно има доминиращи значения
предметът съществува за обществото дотолкова, доколкото участва във вериги от значения
предметът е единичен и тъждествен на себе си
предметът може да обедини предмети, без да им придава значения
предметът не влиза в отношения сам със себе си
Ще подчертаем, че субектът на дейността е противоречиво единство от предмети. От друга страна, неговите предмети, тези, които го правят — воля, чувства, мисли, нагласи и т. н., — са непротиворечиви всеки за себе си, но значенията им (например неговата воля в дейността учене и в дейността кражба) са социологически противоречиви едно на друго. Той е противоречив като съвкупност от социални отношения.
Разликата между индивидуален и групов субект на дейността е съществена. Тя е свързана с необходимото за този текст разглеждане на една хипотеза.
Започваме с една далечна за обекта на нашето изследване
88.
предпоставка — какво разбираме под предмет на социологията. Предметът на социологията ни интересува не от метафизи-чески увлечения, а поради необходимостта да определим гледната точка, от която ще засегнем отношението индивидуален — групов субект. Не всичко от тоза отношение се изследва от социолога, неговият интерес е ограничен от разбирането му за предмета на социологията — изразено или неизразено.
Неоспоримо е, че социологията е наука за обществото. И за да избегнем грубата тавтология, без да сме в състояние да се отървем от тавтологията изобщо, уточняваме, че приемаме разбирането на Живкович за обществото: „ ... надорганична структура, която като взаимодействие на човешки организми представлява особена система от взаимовръзки и особена структура в природата" (33, с. 17). Надорганичният подход към обществото не е чужд и на българската социологическа школа.
Известно твърдение на диалектическия материализъм е, че всяка форма на движение на материята е атрибутивно свързана с качествено различен материален субстрат. Известната класификация на формите на движение на материята — механична, физична, химична, биологична и социална — означава движение на качествено различни обекти: тогава биологичната форма на движение на материята, която е атрибутивно присъща на организма и само на организма, би трябвало да е последвана от атрибутивната принадлежност на социалната форма на движение на материята на надорганична система и само на надорганична система. Така стигаме до предпоставката, че социологията изследва надорганичния феномен, възникващ и съществуващ само при взаимодействието на човешките индивиди.
Интересуващият ни проблем изисква едно уточняване на понятието „социална група". Използваме един възглед на Живко Ошавков за двата типа социални групи: а) реално човешко обединение — нация, държава, град, село, производствен колектив и пр,; б) нереално човешко обединение или социална категория (социална типология) — работници, селяни, мъже, жени, младежи, активисти на обществени организации и пр. Тук нереалното човешко обединение назоваваме социална категория или социална типология, а реалното човешко обединение — социална група.
Надорганичната система, възникваща при взаимодействието на човешките индивиди, съществува само чрез социалната група.
Социалните групи по подобие на Котарбински можем да разграничим на колектив и институция. По този повод той отбе-
89.
лязва: „Колективът се състои само от индивидите и може без остатък да се разпадне на отделните индивиди. Институцията се състои от индивидите и апаратурата, материалите, оръдията и /или други спомагателни предмети ... Колективът е персоналът на институцията, институцията е персоналът и апаратурата" (40, с. 100). Такова разделение е извършено по признака част (колектив) — цяло (институция). Ще използуваме термина социална група в подобен смисъл на институция. (Подобен, защото са възможни групи, които не са институционализирани. Носител на институционалността е „персоналът". В неговата структура се съдържат елементите, които правят колектива регламентиран производител на необходими за обществото и, държавата ценности.) Реалното човешко обединение не се разпада без остатък на съставящите го индивиди. Винаги остава някаква „апаратура" — нещо, което не е елемент в структурата на някоя личност от институцията. То може да бъде вещ, но може да бъде и идея. Иначе кърджалиите на Индже не биха могли да се превъплътят в закрилници на сиромасите.
Съгласно приетата в българската социология терминология разграничаваме реална и акумулирана социологическа структура. Личността акумулира в себе си реалната социологическа структура, като процесът на акумулация е различен, но частично покриващ се с процеса на социализация на личността и с процеса на познавателно отражение на заобикалящия свят. За акумулирането са важни два момента: първо, информираността на личността е страна на онова, което се акумулира в нея (иначе е невъзможно чрез изследване на акумулираната от хората обществена действителност по принцип да се възпроизведе тази действителност), и, второ, понятието „акумулирано в личността" е по-тясно от понятието „личност" и изцяло се включва в него (ако допуснем обратното, ще излезе, че в личността има нещо, което не й принадлежи, а ако допуснем, че тези понятия са равни по обем, ще излезе, че личностно значимите биопсихични характеристики са „акумулирани").
(Делението на реална и акумулирана социологическа структура е проблематично следствие на някаква псевдопозитивистична мимикрия, където се извършва грубо отъждествяване на социалното с природното. Реалната социологическа структура предполага съществуването на социална реалност вън от мислите и действията на отделните индивиди. Тъй като такава реалност няма, не е чудно, че досега не е проведено емпирично социлогическо изследване на реалната структура. Реално винаги излиза онова, което хората мислят и вършат. И най-справедли-
90.
вият закон (реална структура), приет единодушно от Народното събрание, има реалността на неразкопана клинописпа плочка от Междуречието, ако днешните българи не мислят и не действуват съгласно с него.)
Можем ли чрез емпирично социологическо изследване на личността да достигнем до емпиричната истина за надорганичното цяло — социалната група? Съгласно възгледа за акумулираната социологическа структура положителният отговор е логичен: “... фактът, че обществената действителност се акумулира от хората — пише Стоян Михайлов, — прави възможно чрез тяхното проучване да се възпроизведе по принцип цялата обществена действителност, да се покаже състоянието на обществените отношения, на различните обществени явления, на цялостната структура на обществото" (54, с. 207).
Личността е своеобразен „атом" на акумулираната структура. При емпиричното социологическо изследване на човешките съвкупности се събира информация за характеристиките точно на тези „атоми". В смисъла на акумулираната структура всяко съждение, което може да се изкаже за личността, с изключение на това, което засяга биопсихичните й особености, отразява една личностна характеристика. В практиката на емпиричните изследвания обаче и тези личностни особености се разглеждат както акумулираните личностни характеристики. „Отделната личностна характеристика" е предмет, който заедно с другите предмети („личностни характеристики") образува цялото — личност.
Графично това разбиране за личността може да се изрази така: (вж. фигурата на стр. 91).
Отделими предмети са вещите, които личността притежава, и заедно с тях — индивидите, с които личността се намира в договорно (регламентирано) отношение — съпруг, приятел, колега и т. н.
Неотделими предмети са получените от средата: семеен, социален, селищен, национален и т. н. произход.
Собствени предмети са онези, които личността притежава като биопсихични особености или са пряк резултат от нейни дейности — образованост, умения и т. н.
В емпиричното изследване нашите въпроси са съсредоточени към трите времеви момента — миналото (какви отделими или неотделими предмети са „правели" лицето), настоящето, бъдещето (какви са неговите намерения).
Не бива да се забравя, че въпросът от една анкетна карта (или който и да е списък от въпроси), предназначена за едно изследвано лице, има смисъл само дотолкова, доколкото изслед-
91.
ваното лице знае неговия отговор. Липсата на отговор на вече зададен въпрос показва, че за това лице предметът на въпроса не съществува. Той съществува само за изследователя, но дотолкова, доколкото социологът изучава неща, които са социални реалности, а не негови субективни представи, въпросът му е бил безсмислен.
Ако всеки предмет е равен на единица, то изчерпателната им номенклатура ще може да се изрази с число. Това ще бъде основанието ни за количествените оценки „повече", „равно", „по-малко", „изчерпателно", „частично", „количество характеристика" и др. под.
Индивидът едновременно принадлежи поне към няколко социални групи, като участието му във всяка от тях е винаги частично. Ще използуваме графична илюстрация:
92.
Всеки от участниците в тази въображаема група участвува на различно „ниво на близост" с нея — това е степента на неговата идентификация с групата.
Защриховалата част от знака за личностите „А", „Б", „В" и „Г" показва количеството личностни предмети, с които те се включват в социалната група „Х". Количеството предмети, с които личността участвува в социалната група, определят екстензивността на това участие.
Степента на „изчерпването" на личността при нейното включване в социалната група е интензивност на това включване.
От тази графична илюстрация, която в рамките на претенциите си е безспорна, са очевидни няколко неща:
Първо: при емпиричното социологическо изследване на акумулираната структура не се разграничават реално съществуващите идентификация на личността с групата, екстензивността на участието й в нея и интензивността на това участие.
Второ: при традиционното емпирично социологическо изслед-
93.
ване не можем да изградим даже количествено механически модел на социалната група, например социалната група съдържа еди- каква си сума личностни предмети.
Трето: от емпиричното изследване на въображаемите лица „А", „Б", „Ви и „Г" не получаваме емпирично знание за социалната група „Х".
Тези заключения важат не само за силно структурираните «социални групи, каквито са например производственият колектив, семейството или ученическият клас, но и за „нетрайните човешки обединения".
„В отделните конкретни общества — пише Живко Ошавков — се формират и някои нетрайни (временни) човешки обединения, като тълпа, аудитория, театрална, спортна или друга публика и др. Всяко такова обединение обикновено е съставено от непознаващи се човешки индивиди, събрани физически един до друг поради някаква причина или с някаква цел ..., като съставна единица на едно такова обединение човек губи до известна степен нещо от своята лична отговорност, много лесно и силно подражава на другите и върши действия, които никога не би извършил, ако е сам" (69, с. 78).
В българската социология разликата между емпиричното знание за личността и емпиричното знание за социалните групи се разглежда като разлика между информацията за реалната и информацията за акумулираната структура. Негласно е общоприето, че няма сводимост между двата вида информация. В практиката на емпиричните изследвания обаче често, много често, емпиричните данни за личностите (акумулирана структура) се интерпретират като емпирични данни за социалните групи (реална структура).
Възниква въпросът: Какво узнаваме за обществото чрез емпиричното социологическо изследване, когато не знаем какво става със социалните групи, които са истинският, реалният субект на историческия процес? Или, както пише Ленин: „ ... действията на „живите личности" в пределите на всяка ... обществено-икономическа формация — действия безкрайно разнообразни и на пръв поглед неподдаващи се на някаква систематизация — бяха обобщени и сведени до действия на групи личности, които се различават помежду си по ролята, която играят в системата на производствените отношения, но условията на производството и следователно по условията на тяхната жизнена обстановка — с една дума, до действия на класи, чиято борба определя развитието на обществото" (43, с. 434).
Важното за нашето изложение в тази мисъл на Ленин (както
94.
и в марксистко-ленинската идеология изобщо) е, че той не разглежда действията на класите като действия на изолирани един от друг индивиди, т. е. като социални категории или типологии, а като социални групи. Затова Ленин се позовава на следната мисъл на Маркс във връзка с класовата борба на пролетариата: „Едрата индустрия струпва на едно място маса непознати едни на друг хора. Конкуренцията разделя техните интереси. Но защитата на работната заплата — тоя общ интерес спрямо техния господар — ги обединява в една обща идея за съпротива, за коалиция... Коалициите, отначало изолирани, се формират в групи и за работниците защитата на своите съюзи срещу постоянно обединения капитал става по-необходима, отколкото зашитата на работната заплата...” (44, т. 23, 32).
Прилагането на социометричната техника за емпирично изследване на социалните групи не спомага за извършване на прехода от взаимоотношенията между индивидите „А", „Б", „В" и „Г" в групата „Х" и примерно за 105%-овото изпълнение на плана от същата група. Освен това по признания на Морено една основна задача при социометричното изследване е как да се заставят хората да участвуват в социометричните процедури с максимална спонтанност, нееднократно и системно. При всяко емпирично социологическо изследване методиката на рагистрацията не бива и не може да влезе в противоречие с приетия в обществото начин на живот — и най-бляскавите изобретения за достигане на максимална достоверност на информацията трябва да са съобразени с него, В такъв аспект може да се даде интересна оценка на някои от страните на косвената анкета — един метод на регистрация, който може би осигурява достоверна емпирична информация.
Преодоляването на трудността на прехода от информацията за индивидите към информацията за социалните групи се извършва по един предизвикващ съмнение начин — чрез отъждествява пето на реалностите съвкупност и социална група, съвкупност и социална категория, социална типология. Директно това отъждествяваме се извършва в следните две постановки:
„На социалните съвкупности, които представляват реални човешки обединения ..., основната социологическа структура е присъща като реална и като акумулирана от членовете на съответните човешки обединения" (70, с. 12).
„...на социалните съвкупности, които представляват нереални човешки обединения, а социални категории ..., основната социологическа структура е присъща само като акумулира-
