1990 | 1991 | 1992 | 1993 | 1995

Проблемите на законодателната власт в България произтичат от непредставителността на самото Народно събрание. Ако във войната "правителство - синдикати" победят синдикатите, ще се стопира реформата

 Петко СИМЕОНОВ,

председател на БДЦ:

В момента законодателната власт създава всички политически проблеми на България. Не става дума за проблемите на самата законодателна власт, а за рова, че всъщност ние нямаме парламент, а имаме диктатура на една група хора, упражнявана чрез механизма на парламента, който непрекъснато създава образци на противопоставяне, излъчва национално разделение и предизвиква антагонизъм. В настоящото Народно събрание са представени една трета от българските избиратели, а парламентарното мнозинство представлява една трета от тях. То решава съдбините не просто на останалите две трети от българските избиратели, но и на техните потомци, защото сегашните решения с десетилетия напред ще определят облика на България. Затова смятам, че парламентът не е политически представителен за страната, в него липсва палитрата от политически идеи, нормална за една европейска страна, и в него са представени интересите и вижданията на една трета от българите. Този парламент няма моралното право да взема решения за съдбините на две трети от хората, които не ги изпратили там и са били против тях. Проблемите на самата законодателна власт са свързани с тази проблемност, в която се намира самият парламент. Първо, законът, който се приема, би трябвало да превежда на законодателен език онова, което хората смятат за разумно и правилно, но вижданията на всички хора в България или поне на мнозинството от тях се определят от една трета от парламентаристите, които като представители само на тази част от населението определят и превеждат на езика онова, което те смятат за справедливо и правилно. Този превод е неточен за манталитета на мнозинството и мисля, че тук е основния проблем, който мога да нарека семантичен, т.е. проблемът за разбирането.

В парламента в момента все едно, че има трима души - двамата от тях са се съюзили против третия. Тези трима души по същество носят три различни понятия за справедливост. Те трябва да изработят общото си понятие и тогава да започнат превеждането на нещата на законодателен език. Другите проблеми са свързани с необходимостта от спазването на конституцията. В преходните й разпоредби е отбелязано, че редица закони трябва да бъдат преведени в съответствие с конституцията и срокът за това е една година. Аз бях много изненадан, когато г-н Джеров обяви по Българската телевизия, че неспазването на конституцията е в интерес на народа. Първо, това е подмяна на термините. При един законодател това е недопустимо, той трябва да спазва закона в своята законотворческа работа и трябва основно да спазва конституцията. Когато политическата целесъобразност замени закона, и то от законодателя, тогава нещата стават особени. Настоящият ни парламент сам говори за себе си - всичко, което става там, е многозначително. Аз не обвинявам хората, които стоят в него. На България е нужно време, за да премине през този преходен период, който е период на демократично израстване на самите хора, на държавните институции, на политическите партии, на синдикатите. Всички ние сега се учим на демокрация, сега сменяме калъпите си на мислене, изграждани през десетилетията на комунистически режим.

Изострящото се противопоставяне между правителството, парламентарното мнозинство и синдикатите не чертае особено розови перспективи пред страната. Ако победят синдикатите, следващото правителството, каквото и да е то, ще тръгне от една завоювана позиция от синдикатите, която определено ще бъде препятствие за извършващата се реформа. Няма защо да се лъжем - реформата изисква и антисиндикални действия, тя често върви против синдикалните интереси, онова, което е свързано с труда и доходите на хората. И ако има едни много силни синдикати, които доминират над изпълнителната власт, това по същество означава спиране на реформата и една агония. Ако победи правителството в тази схватка, това би означавало то да бъде стимулиране в своя антисиндикализъм.

Не може да се върви напред с рогата срещу синдикатите. Синдикалните интереси у нас добиват особена тежест поради размера на държавната собственост в България - тя е 95 на сто. Няма го мощният частен капитал, който би могъл да поеме една силна антисиндикална политика като политиката на Тачър например. Правителството при една победа може да се окаже стимулирано за някои очевидно репресивни действия. Да се влиза в държавни учреждения с маски и червени барети говори за други времена и други намерения. Архивът на едно държавно учреждение може да бъде прибран просто с една бележка и с двама души, които да наблюдават да не би нещо да се изнесе и укрие. Начинът, по който се превземат ръководствата на някои предприятия, е абсурден, той говори за друго намерение на правителството. По същия начин бихме могли да разглеждаме и някои действия на прокуратурата. Ако правителството победи, то ще бъде стимулирано в този род действия. Това означава, че маховикът може да бъде задвижен така, че после да няма спиране.  После дори и г-н Марков да иска да го спре със седесарски шут, тази работа а няма да стане, защото отприщи ли се бентът веднъж, трудно ще се нормализират нещата. Така че и една победа на правителството същи не чертае розова перспектива за България. Най-добре би било за този момент, ако никой не спечели. Но синдикатите продължават да са сила, която може в определен критичен момент да постави пред правителството определени искания и то да длъжно да се съобрази с т тях, но заедно с това правителството да е в състояние да провежда твърдо последователна политика. Тези две възможности е най-добре е най-добре да бъдат запазени. Познавайки сблъскващите се, аз смятам, че тук, макар и в мълчание, нараства ролята на президентската институция. В момент на една ожесточена схватка между правителство и синдикати, които представляват една и съща политическа сила, тежестта и отговорността пада върху третия представител на същата политическа сила - президентът. Неговата роля израства и той се нуждае от законодателно укрепване, за да България стабилна и да има сигурност в нея. Ясно е, че правителството непрекъснато ще конфликтува  със синдикатите, ясно е, че синдикатите непрекъснато ще конфликтуват с правителството. Президентът е тази държавна институция, която трябва да внася равновесие между тези две противоборстващи си сили. Проблемът вече не комунизъм - антикомунизъм. Проблемът е вече правителство - синдикати. Аз съм напълно съгласен с констатацията на Ахмед Доган, която той изрази, връщайки се от Мадрид - пред нас вече е проблемът каква демокрация ще градим, защото сблъсъкът комунизъм - антикомунизъм е вече зад гърба ни. Пред нас е един постоянен и систематичен сблъсък в процеса на извършване на реформата - правителство и синдикати. И в този период е много важна ролята на президентската институция и законодателно укрепените й пълномощия. Законодателната власт би трябвало да се издигне над личните и груповите пристрастия и да разбере, че има едно равнище, при което трябва да се излезе вън от партизанщината и трябва да се намери институцията, която може да внесе равновесие в създадената конфронтация. В САЩ например, където имат една двувековна демократична традиция, техният законодателен орган непрекъснато прехвърля правомощия върху президента, свързани например с външнотърговската дейност, които на всеки пет години се потвърждават.