1990 | 1991 | 1992 | 1993 | 1995

ИМАМЕ НУЖДА ОТ БЪЛГАРСКА БУРЖОАЗИЯ, А НЕ ОТ ВНОСНА

Сегашното социално-икономическо състояние на България е може би най-тежкото от Освобождението досега. Вероятно в подобна ситуация България е била в средата на двайсетте години.

Производството продължава да пада при положение, че този спад е свързан както с морално остарялата техника и технология, така и със загубата на пазарите - разпадането на бившия СИВ и на бившия Съветски съюз.

Разбира се, България не е подмината и не може да бъде подмината от третата индустриална революция. Много от отраслите биха загинали, независимо от политическите промени, които се извършиха в страната, в Източна Европа и в бившия СССР. Селското стопанство е буквално в състояние на срив.

В социалната сфера нещата също са опрени до ръба. Има населени места, където безработицата обхваща половината от активното население. Тя е страшна както с размерите си, така и с това, че в българската култура, в общественото съзнание на България няма създаден тип отношение към такъв проблем - да бъдеш безработен. Навсякъде в света безработният човек е маргинален, той е чужденец в собственото си общество. Но у нас ситуацията се засилва от това, че явлението е фактически непознато и общественото съзнание няма механизъм, с който да го приеме. Безработицата е страшна и защото не се вижда близка перспектива за разкриване на нови работни места. Напротив, очаква се закриването на още производства.

Вторият голям социален проблем е свързан с пенсионерите. Хората, които по същество са създали материалните ценности на съвременна България (80 % от това, което го има в страната е построено през последния половин век), чиито труд е бил ежемесечно ограбван, изведнъж увисват на едната пенсия, негарантираща и жизнения минимум. Изходът, според нас, не е в компенсациите, които се дават, не е в увеличаването на размера на пенсията, защото това моментално би тласнало страната към нов скок на инфлацията. Изходът е реституцията на труда. Върнали сме магазините, които са били национализирали на хората. Сега следва да върнем онова, което е национализирано като труд, което държавата е отнела като труд. На пенсионерите трябва да бъдат раздадени ценни книжа, не пари, които да могат да бъдат използвани от тях в приватизацията. При подходящ борсов механизъм, свързан с работа с тези ценни книжа, един пенсионер ще бъде обезпечен.

Третата категория в криза са младежите. Младежта, да оставим настрана наркоманията и липсата на нова ценностна система, е лишена от база, върху която да изгради живота си.За младите хора няма работа, пътят към успеха е затворен. Затова нищо чудно, че те гледат да се измъкнат от България.

Прескачайки редица други социални проблеми, ще спомена за проблема с високоспециализираните специалисти. Политизацията в обществото, разделението на "червени" и "сини"доведе до това, че България разруши не само някои стари структури, а изхвърли от системата на държавата маса кадърни хора. За подготовката на специалист в една област се изискват години. А точно тези хора бяха елеминирани. Държавата губи от това. Като се изгони например директорът на едно държавно предприятие, той си отваря частна фирма и става преуспяващ бизнесмен. Той не е загубил. Изживял е стрес, след което се е уредил, но държавата е загубила. Защото на негово място е отишъл бездарник, който е викал на митингите.

Причините за цялата тази ситуация, в която се намира страната, са комплексни.

Не работи механизмът, по който беше структурирано стопанството, липсва целенасочена политика на доходите и т.н. Комунистическият експеримент беше неуспешен. След него трябва да се премине към нова структура. Но значителна част от промените бяха породени от нашата глупост през последните три години. Глупост, за която имаше само едно оправдание - историята никога не е извършвала преход от тоталитаризъм към пазарно стопанство. Нямало от кого да се поучим. Но нямаме извинение, че в редица случаи се водихме просто от порива, а не от елементарната пресметливост.

Преходът беше забатачен от правителството на Филип Димитров. То изостри проблемите, свързани със смяната на системата. Прие, че най-лесно е да се руши. Очевиден пример е селското стопанство, но не по-малък ярък образец е военнопромишления комплекс. Там бе водена злонамерена за българските национални интереси политика. Рухването на ВПК не би могло да бъде обяснено с 45-годишното комунистическо управление. Нито пък клането на овцете, на кравите, разрушаването на стопанските постройки на село, могат да бъдат свързани с управлението на Т. Живков. Това е пряко действие на ликвидационните съвети, съставени от бездарници.

Перспективите пред България сега са свързани с осъзнаване и на политическите сили, и от народа на ситуацията, в която се намираме в момента. А имам чувството, че много хора не си дават сметка за това. Светлина в тунела има, при положение, че наистина започнем да правим реформа. Ние за административна реформа изобщо не говорим! А администрацията е носител на всеки закон. И най-добрият норматив, приет в парламента ще си остане само на книга, ако няма делова администрация надолу, която да поеме изпълнението му. В момента няма никаква административна реформа. И кой е виновен за това?

Приватизацията, според мен, трябва да се спре. Да се приеме план от Народното събрание за нейното извършване. С много ясни принципи и етапи. Защото в момента върви процес, при който се съсипват умишлено държавните предприятия, за да по-лесно продадени. Това е масово явление.

Обществото трябва да знае, че пазарно стопанство не означава задължително всички предприятия да са частни. Пазарно стопанство, и то много добро, има в страни, в които значителна част от предприятията са държавна собственост. Приватизацията е дълъг процес, ако наистина искаме да приватизираме, не да рушим икономиката. За всяко предприятие с национално значение обществото трябва да знае защо то се приватизира, кой го купува, как се купува. Всичко трябва да бъде прозрачно!

Правителството на Филип Димитров всъщност стартира не откритата приватизация, а разрушаването на държавните предприятия с цел тяхното скрито приватизиране. В момента кабинетът на Беров върши голяма грешка. Той стои като завеса, зад която скритата приватизация продължава. Реално нищо не се прави.

Една партия, която е представена в парламента, съвсем ясно е свързана с реституцията. това е Демократическата партия и омотаното около нея СДС. Те защитават съвършено открито интересите на бившата българска буржоазия, защитават ги последователно и досега доста успешно.

Съвършено ясно е, че Движението за права и свободи е свързано с интересите на турското население в България, което е предимно бедно.

Мисля също, че не е скрито от публиката, че БСП преследва двойствена цел, която в същност е антагонистична. От една страна се стреми да защити интересите на своята висша номенклатура, която се превръща в нова бюрокрация, а от друга - желае да запази облика си на лява партия. По отношение на първата им цел усилията им са успешни. Наистина, в страната вече възникнаха икономически групировки. Или са поне в процес на възникване. Тези групи приличат до голяма степен на политическите партии - днес са в съюз, утре не са в съюз, днес са заедно, утре са се разцепили.

Тук е принципен въпросът за създаването на национална буржоазия. На времето, след Освобождението, поради липсата на аристокрация си внесохме цар. Има опасност сега, поради липсата на буржоазия, да си внесем буржоазия. И двете мероприятия ще доведат до един и същи резултат. Единият сме го видели, другият тепърва ще му гледаме сеира.

Затова е много важно да се създаде национална буржоазия. Тя може да бъде от всякакви хора, но те да имат съзнание за български интерес. Защото не е вярно, че капиталът няма националност. За да може да процъфтява страната, тя трябва да има икономически силни хора, които да могат икономически да защитят нейните интереси, а не просто това да бъде идеална цел на политическите партии и организации. Ако ние нямаме национална буржоазия, ние няма да имаме и национални политически партии. Те ще бъдат в зависимост от чужда буржоазия.

За мен поражда тревога опитите на някои организации,у формирования, неполитически и нестопански, които се опитват да завладеят икономическата и политическата власт зад завесата. Възникват тайни организации, при които липсват само няколко елемента, за да бъдат определени като мафия.

Нашата партия се стреми да отстоява в идеен план ценностите на либерализма. Нашето мнение е, че единствено либерална реформа може да създаде обществото, към което се стремим - създаването на една либералнодемократична държава. Основна наша ценност е свободата на личността, като свободата означава отговорност на човека пред себе си, пред ближните си, пред обществото и пред държавата. В България не са развити защитните социални мрежи, характерни за либералните демокрации, и затова смятаме, че държавата трябва да изпълнява в пълния си обем своите социални ангажименти към онези категории хора, които не се нуждаят от свобода, а се нуждаят от закрила. Тъй като нямаме развита система на взаимопомощ, свързана с църква, фондации различен тип благотворителни дружества, държавата трябва да изпълнява тези задължения. Реформата в социалната сфера засега е на нула. Трябва да започне изграждането на системата за пенсионно осигуряване, на нова система за здравно осигуряване, трябва да започне реална реформа на образователната система. Това изобщо не се прави. Както и административна реформа.

За нас, нещата са свързани с три думи: България, СВОБОДА, РЕД. Защо употребявам последната дума? Защото някои схващат демокрацията и свободата като липса на правила на играта. Държавата ни трябва да бъде силна. Такъв е етапът на нашата реформа. Ще дойде време, когато ние - либерали ще настояваме за ограничаване на функциите на държавата и ще работим за това.Но при сегашната ситуация държавата трябва да поеме в пълен обем както социалните си ангажименти към определени категории, така и ангажиментите по управляването на държавната собственост.

ПЕТКО Симеонов

председател на Българска партия Либерали