1990 | 1991 | 1992 | 1993 | 1995

РЕФОРМАТА МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ ЧРЕЗ СОЦИАЛНА ТЕХНОЛОГИЯ

За националните интереси е без значение кой точно ще управлява, важното е това да става с разум и план

Промяната в България е неизбежна и не зависи от волята на правителството, нито от желанията на избирателите.

Но десетмесечното управление на СДС-движение очерта ясни тенденции. А смяната на системата засега е идеологема без конструктивно съдържание.

Така, докато се въодушевяваме от лозунга за "незабавна смяна на системата", ние можем да осъмнем в един хубав ден за българската демокрация като непригодна страна, населена с излишни хора. Пълните магазини днес ще се окажат биберон-залъгалка за гладно бебе.

За съжаление управляващите 39 герои и Втори адвокатски колектив разбират смяната на системата като чесане на стар сърбеж и непреодолимо желание да си напълнят пупите. От практически проблем те са го превърнали в проблем на своето честолюбие.

Крайно време е властващите икономисти да проумеят, че икономическата реформа може да се осъществи чрез социална технология, а не чрез тясно икономически инициативи. Малък пример - когато се закрива едно производство като икономически неизгодно, трябва да се вземе предвид, че там работят живи хора, които издържат семействата си, че работещият човек е приобщен към социален механизъм, а безработният в най-добрия случай е чужденец в обществото, а в лошия става контингент на потенциално деструктивни групи.

Реформата не е чисто икономическо явление - тя засяга всички срезове на живота, тя е общосоциален проблем. Затова се нуждае от план, в който, естествено е, трябва да бъдат ясно формулирани целите и сроковете. Но този план няма да работи, ако всеки човек не види своя личен смисъл в реформата.

Първо: Човекът трябва да знае, че животът му не е минал напразно. Престъпниците трябва да бъдат наказани, но милионите хора са се трудили честно и почтено през последните десетилетия, водени от съзнанието, че задоволяват свои интереси и че вършеното от тях е значимо.

Щом като връщаме национализираните магазини и фабрики, длъжни сме да върнем и национализирания труд. Чрез приватизационни бонове, съобразно труда и трудовия стаж, всеки трябва да получи възможност да участва в приватизацията.

Второто, което трябва да се направи, за да мотивира всеки човек за участие в реформата, е свързано с частната собственост.

За съжаление вън от общите декларации и конституцията частната собственост - наличност и начини на придобиване, е в периферията на законодателната и изпълнителната власт. България се нуждае от специален Закон за частната собственост, който да я дефинира, да осигури нейната закрила и да даде пространство за неограниченото й развитие.

Такъв закон ще мотивира частната инициатива и ще даде модел за вероятно печелившо поведение пред всеки български гражданин. Особено внимание би трябвало да се обърне върху частната собственост, която разкрива работни места. Най-сигурният начини да бъдат защитавани интересите на наемните работници е защита на интересите на работодателите.

Ако досегашната практика на разсипване на стопанството продължи, само след година каквато и да е приватизация ще стане безпредметна.

Има предприятия, включително и в селското стопанство, които поне засега трябва да останат държавни и държавата трябва да ги стопанисва добросъвестно.

Когато това стане, милионите хора ще имат икономическа и неикономическа и морална сигурност, че държавата не изоставя на пътя общите блага. Тогава ще има икономически условия и за частна инициатива в свободните икономически пространства.

Днес страната се управлява от малцинство, което след конфликта на 39-те с "Подкрепа" представлява волята на по-малко от една трета от българските избиратели. На практика се защитават интересите на около три на сто от българското население. Управляващите имат три възможности - да сменят своята политика и да потърсят широка обществена подкрепа на реформите, да преминат към административна диктатура или да се тръгне към нови избори. За административна диктатура те имат желание и наглост, но нямат сила. Към промяна на политиката ги призова и президентът в своята среща с журналисти "оназ" неделя. Ако това чудо стане и в СДС-движение вземе връх здравият разум, би могло да се сътрудничи с новите хора в СДС или с тези, които провеждат тази нова политика.

Най-висша ценност са националните интереси и за това е без значение кой точно ще управлява, важното е това да става с разум и план, при широка обществена подкрепа и по пътя на еволюцията да се постигнат трайните плодове на либералната демокрация. България в момента не се нуждае от партийна платформа за реформата, България има нужда от общонационална програма за нейното извършване. Националната Кръгла маса или националната консултативна среща би трябвало да приеме основните принципи на такава платформа.

ПЕТКО СИМЕОНОВ