1990 | 1991 | 1992 | 1993 | 1995

Петко Симеонов пред в."Вселена" - Михайловград

НАРОД ДЪЛГО СЕ НЕ ЛЪЖЕ

Мото: "Правителството трябва да си иде и коалицията на върха е неизбежна.

БДЦ е готов да поеме управлението на страната"

- Г-н Симеонов, Вие сте наш земляк и при това с име в политическия живот на страната. В размирното ни време става все повече ясно кой какъв е. Преценявам, че сте умерен политик, който оценява политическите ситуации и винаги реагира бързо. Моля Ви, представете се на читателите на областния вестник "Вселена" с няколко думи.

- Председател съм на БДЦ, който обединява партиите от СДС-център и СДС-либерали, т.е. председател съм на люспите. Председател съм и на партия "Либерали", която води началото си от клубовете за демокрация.

Семеен съм. Имам 4 дъщери, една жена, три котки и 2 кучета. Автор съм на 2 романа, една социологическа монография и т.н.

- СДС все повече се разделя на леви и десни. Това влияе на вярата на хората в него. Не са малко и седесарите, които казват, че синият цвят се поразля. С това не губи ли СДС почва сред масите?

- СДС възникна непосредствено след Десети ноември. Разговорите за неговото създаване започнаха през лятото на 1989 година с представителите на неформалните сдружения. Той възникна като коалиция, която трябваше да обедини усилията на демократично настроените българи за решителна смяна на тоталитарната система и изграждането на демократична държава. В началото в СДС членуваха и хора, които след това заеха възлови места в преименувалата се БКП. Лозунгите на СДС бяха лозунги на европейската демокрация и те увлякоха широки слоеве от население. Предизборната борба превърна СДС в политическа сила със свой партиен интерес, свързана с вземането на властта. БСП пък отстояваше позициите си към властта. Но през пролетта на 1990 година в СДС нахлуха нови хора, които наричахме априлското поколение. Дотогава те стояха настрана от процесите в страната. След изборите се почувства това разделение между двете вълни в СДС. Борбата между тях придоби ясни политически очертания в началото на 1991 година, когато спорът беше между лозунга на 39-те за незабавна смяна на система и лозунга за мирен и решителен еволюционен преход. Надделяха тридесет и деветимата и ние бяхме изгонени. Но с това процесите в СДС не спряха. Оформиха се четири групи - на демократите, предвождани от Стефан Савов, на радикалдемократите с Елка Константинова, Александър Йорданов и Михаил Неделчев, третата група - лобито на Подкрепа и четвъртата - доста разпиляна - групата на монархистите. Всяка от тези групи има желанието да вземе най-много от това, което е завоювало СДС. Това беше едната тенденция. Другата остана по линията на президента и Координационния съвет. Д-р Желев е най-яркият представител на опозицията, водена от идеалите на демокрацията. Ако той не беше президент, щеше да стане люспа още през лятото на 1991 г. Щяха да го изгонят от СДС.

- Значи сред демократите има и много антидемократи, които са се окопали вътре, акламират демокрацията, а всъщност се борят срещу нея? Хайде обяснете го като политик и като социолог, Как точно тези сили оглавиха СДС, а вие, първите борци за демокрация, останахте на заден план?

- С конфликта между д-р Желев и СДС на 39-те продължава конфликтът между основателите и априлското поколение. Те компенсираха с политически средства психични, образователни и социални непълноценности. Вземането на връх от тази група, която може да изроди демократичния процес, е свързано  с факта, че ние  преминаваме от демокрация към комунизъм под влиянието на един общ исторически процес. Тук смяната на системата се извърши по един обективен механизъм. При масовото желание по-бързо да се извърши промяната е много лесно да се появят магьосници, които да кажат: ние ще я извършим незабавно. В историята нещата не стават така. Единствено сигурна е еволюцията. Ние предложихме този преход. Но лозунгите на 39-те взеха връх над разума. Ето защо най-отгоре в СДС застанаха хора лесни на приказки, на обещания. Но отрезвяването идва. Няма начин народът да бъде лъган дълго време. Убеден съм, че СДС с тази политика ще бъде пометен и ще запази естествения си електорат, около 3-4 % от населението. Нека да са 10 % с всички лумпени, с всички облагодетелствани от държавните структури. А това е въпрос на исторически процес.

Възможно е и друго малко вероятно развитие. В СДС да надделеят разумните хора. Когато се противопоставяме на водената днес политика от СДС, нито аз, нито моите колеги единомишленици смятаме, че в СДС всички мислят погрешно. Ако те успеят да вземат връх, СДС може да има и друга съдба, да си остане една завидна политическа сила за продължителен исторически период.

В тези условия се отваря врата за нови политически сили. Аз смятам, че партия "Либерали", която започва живота си от 3 ноември 1988 година, като изразител на умерените настроения, се бори по еволюционен път да направи промяната.

- Месеци наред БДЦ открито иска оставката на правителството. Маркирайте поне две от най-ярките причини за това.

- Най-ярката причина е свързана с политическата структура на парламента. Правителството е изразител на волята на парламента. В него са представени две трети от българските избиратели. Едната трета е от СДС. Другата е от БСП. СДС в коалиция с ДПС има минимално предимство. Останалата една трета от населението няма представители в парламента. Излиза, че едната трета от управляващите решава съдбините на останалите две трети. При политиката на конфронтация, с която те се опитват да управляват, не могат да бъдат изразители на интересите на много хора. След конфликта с Подкрепа се стеснява още повече социалната база на правителството. А правителството е държавна институция, която се опира на обществената подкрепа. Без тази подкрепа то на какво основание ще управлява? И вината не е във Филип Димитров и в останалите, а в това, че зад тях не стои българският народ. Затова са необходимо нови парламентарни избори и правителството трябва да си иде. В бъдещото правителството някои от тези министри могат да останат, но те ще имат вече подкрепата на други политически сили.

Втората причина, поради която правителството трябва да слезе от сцената, е начинът, по който действа. Скандално е действието им без план. Планът бил комунистическо понятие! Да ме извиняват, но планове за развитие има във всички нормални държави. Къде е този план на нашето правителство? Хаотичността е очевадна!

Според мен, има и някакъв изход правителството да потърси по-широка социална опора чрез диалог с извънпарламентарната опозиция. Ние сме готови да седнем с тях на масата на преговорите, успоредно със синдикатите, да обсъдим основните приоритети на държавата, моментите в прехода, който се извършва. Тогава правителството без големи сътресения може да излезе от състоянието на изолацията от широките маси. А това е нова формула на кръгла маса, иначе ще съсипем държавата. Кажете, има ли поне една институция в страната, която да не е обречена на разрушаване? Те посегнаха на Българската православна църква дори. Е, не посегнаха на ДПС!

- Според вас, ако сега има избори, коя политическа сила ще спечели? СДС или БСП? А възможно ли е коалиционно правителство? Да чуем социолога Петко Симеонов, още повече, че пред вас виждам купища изследвания, които показват, че хората се отдръпнаха от емоциите си и разсъждават по-трезво.

- Ако има избори, СДС ще ги загуби. Мисля, че извънпарламентарните политически сили ще имат солидно участие в парламента, в т.ч. и БДЦ. При реален политически плурализъм в парламента ще се създадат обективни предпоставки за най-ефективното правителство на България. Коалиционното правителство е неизбежно, но то няма да мине без СДС. Не е изключено в него да влязат и специалисти от БСП, но аз коалиция с БСП не виждам в близка историческа перспектива.

- Всяка политическа власт се дави в некадърността на собствената си икономическа политика. Очертайте трите слабости на тази политика днес, освен планирането.

- Това е политиката по отношение на частния бизнес, въпросът за земята е нереализуем закон, приватизацията и реституцията. Това са основните четири грешки на правителството. Но БДЦ поставя и проблема за държавната собственост. Не може в България да има 95 на сто държавна собственост и тя да не се управлява. Те разрушиха всички централизирани форми на управление на тази собственост.

- Говори се, че е възможно един ден да се стигне до служебно правителство и че президентът Желев по всяка вероятност ще възложи на Петко Симеонов да го състави.

- БДЦ има готовност да предложи правителство в сътрудничество с останалите политически сили и синдикатите. Щом се занимаваме с политика, готови сме да поемем отговорност за управлението на страната.

- Мина времето на площадните емоции и дойде времето на практическите реализации. Какво БДЦ и Вие лично ще направите за утрото на България?

- В практически план трябва да се върви към по-нататъшното изграждане на БДЦ, както организационно, така и идейно. Тон не трябва да бъде само в състояние да поеме отговорността за висшето управление на властта, а за властта във всяко селище. Нужни са ни структури навсякъде в страната, обединение на разумните хора в селищата, организирането им.

Ние трябва да бъдем и коректив на политиката на правителството, на управляващото мнозинство в парламента. Ето две наши писма - до президента и до прокурора на Републиката, с които настояваме да разгледат работата на парламента в отсъствието на депутатите от БСП. Документирани са случаи, когато са приемани закони, без да има вътре кворум. Демокрацията е процедура. Нарушат ли се процедурите, демокрацията вече я няма. Идва ръководната роля на партията. Идва политическият волунтаризъм, политическата целесъобразност.

- Какво ще каже г-н Симеонов на земляците си, за читателите на областния вестник "Вселена"?

- Пожелавам добра реколта от житата и лозята преди всичко. Нашият край е познал политическото насилие и преди, и след Девети септември. Тук живеят хора, които знаят каква голяма глупост е политическото насилие. Аз съм убеден, че тези хора имат и личния, и историческия опит за избор на центризма, на умереността, на еволюцията. Стига революции, особено в нашия край.

Бъдете щастливи, земляци!

Интервюто взе: БОЯН МЛАДЕНОВ