1990 | 1991 | 1992 | 1993 | 1995

Центърът е демократичната алтернатива за България

СТРЕМЕЖЪТ КЪМ СИНЬОТО Е ЕСТЕСТВЕН, СЛЕД КАТО ДЪЛГО ТЕ ЗАОБИКАЛЯ ЧЕРВЕНО

 С председателя на Българския демократичен център Петко СИМЕОНОВ разговаря Владимир ПЕТКОВ

 На четвъртия етаж в президентството съм, 12 ч. Тапетите от стените на коридорите на парчета покриват пода, бояджии подготвят фасадната смяна на атмосферата в сградата. Зает с неотложен ангажимент за Агенцията за чуждестранна помощ, домакинът ми закъсня с 30 минути.

- Г-н Симеонов, непосредствено след скорошното Ви избиране за председател на Българския демократичен център Вие заявихте, и то с увереност, че в скоро време ще ръководите страната. Как да го разбирам? В какъв период очаквате възхода на БДЦ?

- Първо, аз съм убеден в това, че по манталитет българите са центристи. Българинът за разлика от други съседни, пък и по-далечни народи, е човек с умерени възгледи и с, общо взето, спокоен политически темперамент. При нас политическите екцесии са били резултат предимно на провокации отвън. У нас спонтанно породени политически крайности има много малко в историята ни. Често обичам да казвам, че българското махало има малка амплитуда. То рядко отива в крайности.

В този смисъл аз смятам, че политическият център е този, който ще управлява България. Защото той най-подхожда на темперамента и възгледите на българина. Убеден съм, че доколкото Българският демократичен център успее да защити тази центристка ориентация, дотолкова той е успее в едни бъдещи демократични свободни избори.

- Но в какъв обозрим период трябва да очакваме това?

- Мисля, че до края на година. Защото ще се появи демократична алтернатива за развитието на страната, която ще бъде защитена от политическа сила, достатъчно значима. И това ще означава, че България е навлязла в предизборен период.

- Когато в последните е избори Вие се явихте със самостоятелна бюлетина извън СДС, разчитахте ли на нещо? Тогава се хванах на бас с колега, че няма да минете 4-процентовата граница, и естествено го спечелих.

- Тогава се решаваше една дилема - да спечелят ли комунистите, или да не спечелят. Този въпрос стоеше и при предишните избори. А в идващите избори въпросът няма да е - комунизъм или демокрация, а ще е - кой вариант на демокрация. Това вече много променя политическата ситуация в страната. И не е само наша констатация, това отбеляза и Меди Доган в интервюто си във вашия вестник.

- Да, но той не предвижда необходимост от съвсем скорошна избори...

- Периодът може да е кратък, защото ние живеем в едно исторически сгъстено време. И ако работим като хората, аз смятам, че ще бъдем готови до края на година. Но тук не бива да се поставят задължително срокове. Ако правителството например заработи добре, ако започне да изпълнява своите предизборни обещания и ако парламентът се укроти и двете основни политически сили намерят възможност за един диалог помежду си, т.е. парламентът да спре да действа като конвент, може и близките избори да ни се разминат.

Има и една друга постановка от хора на центъра, че с избори съвсем не трябва да се бърза. Напротив, трябва да се крепи правителството колкото се може по-дълго, за да се провали СДС. Така че прогнозата ми за избори до края на година или в началото на следващата - това е един от вариантите.

А на предишните избори 4-процентовата бариера не беше мината от множество формации, които възникнаха. Но ако се беше постигнало едно обединение , аз мисля, че щяха да имат много повече, отколкото механичния сбор на получените гласове. Убеден съм в това.

- Защо през август м.г. Вие не успяхте да се споразумеете с г-н Дертлиев?

- На нас не ни стигна просто физическо време. Всяка от тези политически партии и организации има според своите вътрешноустройствени правилници срокове за свикване на висшите си форуми, които  могат да вземат решения. И всичко това така се наложи, във възможно най-неблагоприятен вариант. Заедно с това изходната позиция, с която тръгнаха някои от партиите, беше крайно негативна към едно широко обединение.

Имаше политически дейци, които гръмогласно заявяваха - никаква коалиция не е нужна. Още тогава казах, че е лудост да се мисли, че могат да се спечелят избори по такъв начин. Защото успех в избори изисква кадрови и финансови ресурси, политическа структура, влияние в медиите. Простичко казано - една политическа сила може успешно да се бори в изборите, ако е център на власт. Значителни групи от хора да й гласуват доверие за вземането на решения по значими за тях въпроси. Център на власт може да стане тази политическа сила, която е привлякла към себе си кадърни и можещи хора, после да има структура и влияние в медиите. Нарочно ги подреждам така и мога да обясня защо.

- Какво очаквате от конгреса на БСДП на д-р Дертлиев през юни? И дали истински ще се обедините със социалдемократите?

- За мен БСДП е неразделна част от БДЦ. Независимо как точно е оформено членството на социалдемократите в центъра. Лично аз бих желал всички формалности да бъдат изчистени и заедно с БСДП да вървим.

- Заедно с тях или общо с тях...

- В БДЦ има две крила, възникнали върху две идейни платформи: либерално-центристката и социалдемократическата. Затова ние сме заинтересовани това да е така. Мисля, че това се разбира и от БСДП. За да има силна соцалдемокрация, трябва да има силно либерално течение в българския политическия живот. Изпълнени с това разбиране, ние ще намерим начина, по който да вървим заедно. Как точно ще бъде формулирано това, е вече отделен въпрос. Да не забравя, че ние имахме сходни действия още от ВНС.

- Да разбирам ли, че вие се очертавате като опоненти и на СДС, и на БСП?

- Точно така е, ние влизаме в политическа конкуренция и с комунистите, и с тъмносините, като предоставяме демократична алтернатива за развитието на страната. Но ние не сме им врагове - и на едните е, и на другите. Не смятаме, че се намираме във война с тях. И сме готови на политически контакти по всички въпроси, които засягат националните интереси - сигурността, външната политика, националния въпрос. По тези проблеми трябва да има пълно съгласие между политическите е сили. А това не може да бъде постигнато на страниците е на печата, то трябва да се постигне в непосредствени преки разговори. Затова смятам, че този войнствен стил, който често се използва от българския конфронтиращ се политически печат , а пък и езикът в парламента, с който си служат двете противостоящи сили, не с езикът на демокрацията. Но, както се казва - на война като на война.

- А не смятате ли, че изходът  от последните избори показа, че по-голямата част от избирателите  реши да заложи на СДС (което някои наричат движение), защото очакваше от него по-решителни действия за рязка промяна?

- Много са причините, поради които най-голямата група избиратели избраха СДС/д/. Искам само да припомня, че през октомври м.г. СДС получи по-малко гласове от юни 1990 г. Част от хората наистина предпочетоха обещанието за радикална промяна. Но значителна част от тях останаха в плен на символите. Има един оптически номер, той е известен на фотографите, като гледате дълго време през червено стъкло, след като го свалите, виждате всичко в синьо. И обратното. Синият и червеният цвят си противостоят просто на биологично равнище. И затова има естествен афинитет към синьото, когато дълго си бил заобиколен от червеното.

- Рано или късно аз мисля, че Земеделският съюз ще се обедини...

- А, дано...

- Каква ще е ролята му тогава при едни бъдещи избори?

- Аз искрено желая обединението на БЗНС. Това е традиционна за България политическа, която представлява интересите на значителни групи. И т я би могла спокойно да се конкурира и със СДС, и с БСП, а надявам се, и с БДЦ. Потенциално това са равностойни политически сили. Защото от хората под 30 години, които биха били гласували за БСП, са някъде около 8 %. Това им е естественият електорат. След 20 години толкова ще имат на избори. А СДС се превърна от организация на демократи в организация на реститути. Хората, засегнати от реституцията и от така наречените мероприятия на народната власт, в края на 60-те години бяха между 2-3 % от населението, пряко засегнати или по родствена линия.

- Това е нереална статистика. Че само в моя род близо стотина братовчеди и племенници по пряка или родствена линия в различна степен сме пряко засегнати.

- За Вашия род хубаво, да приемем, че Вие сте сто на сто засегнати. Нека да допуснем, че засегнатите от бившата власт са 10 %.

- Искате да кажете, че в бъдеще само те поддържат СДС?

- Да, това е естествената социална база на СДС. Защото СДС постепенно се освобождава от мита си, че е олицетворение на демокрацията в България. В момента БЗНС "Н.Петков" на г-жа Мозер в не по-малка степен може да претендира, че олицетворява демокрацията у нас. Същите претенции има и БЗНС/е/, и то с право. Ами добре, а пък партиите и организациите, които са включени в БДЦ и които бяха в основата на формирането на СДС, те по-малко ли основание имат да олицетворяват демокрацията? От СДС постепенно ще се отлива този мит и този съюз ще остане представител само на една социална група. Така като те водят политиката си досега и това, което имат като ориентация, означава реституция и връщане на България на точката, в която е була през 1939 г. Останалите БЗНС-та, като изхождаме от резултатите в изборите, при едно обединение могат да разчитат на 10-15 % съвсем спокойно. Мисля, че при спокойни условия БДЦ има също не по-малки надежди. Така че пред нас като наченки в политическия ни живот има поне три равностойни групи. И ако имаме нормално политическо развитие, много вероятно така да стане. Разбира се, това са предположения.

- А ролята на ДПС?

- Оттук нататък то ще губи електорат. Защото не можеш да бъдеш просто етническа партия в условията на демокрацията. Когато правата и свободите на гражданите са защитени, тогава как ще бъдеш етническа партия? За да си партия, трябва да защитаваш определени интереси. А мюсюлманите, главно турците у нас, не са еднородна маса. Има бедни, има богато, има наемници, има собственици, едни са в селското стопанство, други в мините и промишлеността, в търговията. Това са хора с различно образование и те ще формират по същия начин различни групи, както и сред останалото население в България. И аз съм преизпълнен с надежда, че електоратът на ДПС по съвсем естествен начин ще гласува след време за националните български партии.

- Да разбирам ли, че при едни следващи избори, независимо кога ще бъдат те, България ще е нормална държава?

- А, не. Преди изборите на 13 октомври м.г., когато се казваше - незабавна смяна на системата, ние казвахме - това не може да стане. Нас ни очаква дълъг продължителен път. На много хора това не им харесваше. И не бихме могли да очакваме, че ще станем нормална държава, че ще заприличаме на останалите европейски страни просто след няколко години. Няма да стане това. В България все още 95 на сто от собствеността е държавна. Процесът на приватизация е мъчителен и бавен, не може да е незабавен. Освен това не е толкова просто да се смени системата. Дълъг път ни чака.

 ***

P.S.: На първия си брифинг вчера новото ръководство на БДЦ обяви, че в близките дни БДЦ ще излезе със специален документ за намеренията си до края на година.

Подкрепя синдикатите, защото защитават жизнените интереси на народа.

В организационно отношение БДЦ ще изгражда регионални структури, двупосочни вертикални връзки и ще развива централата си. Ще издава седмичник, който може да стане и всекидневник след време.

Ръководството все още не е попълнено. Може да има и нови ръководни длъжности за представители на някои от партиите, включително и за БСДП, ако след конгреса й подпишат политическото споразумение.