1990 | 1991 | 1992 | 1993 | 1995

ИЗПОВЕД НА ПЕТКО ОТ "ДОБРОДЕТЕЛНАТА ЛИБЕРАЛНА ДРУЖИНА"

Записа: Татяна СТИЛЯНОВА

 "Като част от нападките към по-трезво мислещите политици в СДС могат да се тълкуват размишленията на г-н Едвин Сугарев от СДС-движение, които са пълни с безогледни лъжи. При това тези размишления, публикувани в "Демокрация" от 12 август, са писани под формата на въпрос, за да не мога после да го дам под съд. Много хитро - господинът само задава въпроса: " Вярно ли е?". Двоумях се дали да му отговоря, исках да публикувам кратко писмо в "Демокрация", само няколко думи - това са клеветнически твърдения, изопачени факти и нека Бог го съди. Все още не зная дали да отговоря на тези обвинения чрез "Демокрация".

В писанията си Едвин Сугарев ме обвинява, че в писмо до Милко Балев през 1988 г. твърдя, че "единствено комунистическата партия може да осъществи перестройката у нас". Г-н Сугарев не си дава сметка, че тогава единственият начин да поискаш някому оставката, беше като го хвалиш. Заради това мое искане после се наложи съветниците на Милко Балев да му внушават, че съм луд, и едва тогава ме оставиха на мира.

Второ обвинение - като председател на ЦИК на СДС трябва да съм бил наясно с всички фалшификации по време на изборите. От време на време в СДС се появява някой, който започва да вика: "Ти защо мълча?" Ама излиза, че аз съм мълчал, защото той не е знаел какво прави. Аз съм писал десетки констатации и протестни писма до Централната избирателна комисия, имам специални доклади по тези въпроси, в началото във ВНС се изказвах за нарушенията по време на изборите, в Мандатната комисия излязох с успореден доклад с анализ на тия нарушения. Къде съм мълчал?

Трето обвинение - не съм отговорил на статията на Босия, където той ме нарича предател на Русенския комитет. За Бога, аз никога не бих реагирал на статии на Босия! Що се отнася до Русенския комитет, то той се учреди в моя кабинет в Института по социология на БАН, където бях научен секретар . Бяха още Стефан Гайтанджиев, Георги Аврамов, Христо Смоленов, Желю Желев, Малина Петрова и г-н Карадашев, дано не съм забравил някого. Решихме да направим събранието, комитетът се учреди, филмът "Дишай" се видя и всичко, което бяхме взели като решение, го изпълнихме - от А до Я. Решихме да казваме, че нищо не е тайна, всичко е гласно и ясно, защото знаете какво щеше да стане, ако бяхме обявили в онези времена, че организацията е тайна. Така и казвахме, когато после ни викаха в ЦК за обяснение. Това ли е предателството? Тогава се чудехме какво да направим, за да спасим Института по социология да не го сполети участта на Института по философия, който беше наскоро разформиран.

Четвъртото обвинение, което ми се вменява, е заради "тайната" банкова сметка в Германия, която миналата година беше известна на всички дежурни на телефоните в ЦИК в СДС, за да я съобщават на емигрантите, които питаха как да дарят средства за предизборната ни кампания. Освен това нека всички най-после се успокоят. Тодор Вълчев написа придружително писмо към моето до "Дрездиер банк" и най-вероятно до 20 август ще имаме отговор за това, има ли пари на тази сметка, или не. Аз също съм любопитен да науча, както и да видя реакциите на всички, които миналата година знаеха за банковата сметка, а сега се правят, че нищо не помнят,

И най-сетне - голямото обвинение - как съм злоупотребявал с постовете си на председател на ЦИК, зам.-председател на КС на СДС, директор на в. "Демокрация" и шеф на АЧП. На тези постове аз бях избран по решение на КС на СДС, не съм правил преврати да се докопам до тези постове. След приключване на избирателната кампания в избирателния клуб на СДС беше проведена ревизия. За сто дни кампания бяхме натрупали 32 000 документа, може да си представите каква лудница е била избирателната кампания, и всичко това се обработваше от единствен счетоводител, много мъжка жена. И какво заявява накрая главният ревизор? Че разписките, които сме давали, бе били на банков кочан образец ╒ 4 (примерно), а на ╒ 5. И че съм ползвал служебна кола след изборите, когато все още си бях председател на ЦИК! След това този ревизор откровено си дава препоръката главната ми счетоводителка да бъде уволнена, а да бъде назначен близък негов безработен познат. А за служебната кола ще ви кажа следното - тя ми е подарена лично от приятели американци (става дума за микробуса "Форд") и не смятам на някого да я преотстъпвам. От време на време идват при мене едни от КС и започват старата песен - "или тоя бус ще ни го дадеш да го гушнем, или ти взимаме главата". Аз всеки път им викам, че главата си давам, а микробуса на каквито и да е държавни, частни или синдикални организации няма да дам. Нека си публикуват ревизионния протокол където си искат. Обвиняват ме и за укрити суми в издателство "Мисъл", преминали сега към "Демокрация '91". Когато аз започнах работа като председател на ЦИК, "хилядите левове" едва щяха да ни стигнат до другия ден на обяд. Когато приключвахме кампанията, средствата на ЦИК надвишаваха половин милион лева. Издателство "Мисъл" беше създадено като партиздат на СДС, но не можеше да се регистрира към СДС, което тогава не беше юридическо лице. Юридическите лица бяха само "Екогласност" и Клубовете за гласност и демокрация и издателството беше прикачено към клубовете. То получи заем от в. "Демокрация", като разходите бяха по предизборната кампания, за брошури, рекламни материали на СДС. С какъв морал сега КС бие по фирма, която е длъжник заради разходи на КС?

Аз съм маниак на тема история и като стане нещо, все си представям, че това се чете или гледа след 20 години. Тази гледна точка си я имам от юношеските години. Сега през тази гледна точка ми е неудобно и ми е болно да мисля как всичко това ще се възприема след няколко десетилетия."