1990 | 1991 | 1992 | 1993 | 1995

ОФИЦИАЛНО ИЗКАЗВАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР ПЕТКО СИМЕОНОВ ПО СЛУЧАЙ ТЪРЖЕСТВЕНОТО ЧЕСТВАНЕ НА ЕДНА ГОДИНА ОТ ПРИЕМАНЕТО НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, СЪСТОЯЛО СЕ НА 12 ЮЛИ 1992 Г. В СОФИЯ.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

От края на 1989 година, когато в България започна активното разграждане на тоталитарната система и формирането на демократично общество, всички ние ден след ден все повече разбираме мащаба и сложността на задачата, пред която сме изправени.

Мечтанията от години насам, че ако се премахне член 1 от старата Конституция, ако се създадат условия за многопартийност, ако има свобода на словото, печата и събранията, ако прогласим частната собственост за свещена и неприкосновена, то тутакси у нас ще цъфне и ще върже демокрацията, а ние всинца ще станем щастливи хора, си останаха наивни илюзии.

Ние приехме Конституция, която прогласява всички тези принципи. А ето ако се огледаме около себе си, ако се заслушаме в парламентарния канал на Българското радио, ще установим, че демокрацията като политически механизъм и свободата като цел си остават все така далечни.

Изчезнаха уводните статии на "Работническо дело", но се появиха наказателно-указателните публикации на официоза. Телевизията и радиото смениха цвета си, но не и политическата си зависимост. Няма ги партийните комитети, но техните функции все по-плътно се поемат от координационните съвети. Няма го кукленото комунистическо Народно събрание, но се появи диктатът на кукленото мнозинство. Изчезна всесилната номенклатура, която не се съобразяваше с никакъв закон, но изплуваха нови властници, които също не бръснат закона. Отново взема връх политическата целесъобразност на управляващите.

Лозунгът "45 години стигат" доби нова актуалност.

Сами виждаме, че Конституцията, която преди една година подписахме, не може автоматично да създаде механизмите на демокрацията. За да бъдат създадени тези механизми, са нужни обединените усилия на партиите и организациите, които са водени от воля за демокрация.

Нашата българска воля за демокрация е поставена на изпитание.

Длъжни сме да изявим съзнанието и за история. Дошло е времето като политически сили да свържем културата, интелекта и трудолюбието на народа с ценностите на атлантическия Свят. Мотивите са без значение, важен е резултатът.

Конституцията беше подписана от парламентаристите на бившия Съюз на демократичнитe сили /СДС/, народните представители от Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ и депутатите от Българската социалистическа партия /БСП/.

Имаше съществена разлика в мотивите на тези подписи. БСП подписа Конституцията, защото се страхуваше, че проявите на политически произвол, с които комунистическата партия управляваше, ще й бъдат върнати с нов произвол.

Ние, народните представители от бившето СДС, подписахме Конституцията, защото знаем, че правова държава и демократично общество се градят стъпка по стъпка, и защото бяхме длъжни да изпълним даденото пред избирателите обещание.

С акта на подписване на Конституцията, макар и различно мотивирани, ние доказахме своята обща воля за демокрация.

Воден от тази воля, Българският демократичен център съвсем не смята, че днешната политика на СДС е изцяло погрешна или че всичко, което тъмносините вършат, е лошо. В СДС има много добри намерения, има и сполучливи решения и действия. За съжаление синята сполука е вплетена в принципно погрешна политика, родена от друга воля - от волята за политически реванш. Българският демократчен център е убеден, че систематичната критика на тази погрешна политика е важен фактор не само в баланса на мненията, но и при вземането на решения - от Народното събрание, правителството и президента.

Когато критикуваме СДС, ние го вършим, защото добре съзнаваме, че на този етап СДС дава все по-голям шанс не за реставрация на комунизма /да се твърди това е несериозно!/, а за експлозия на недоволството, за предизвикване на необходимост от "здрава ръка" и от "железен ред". Волята за реванш е заредена с диктатура.

Ето защо Българският демократичен център е против реваншизма и е за мирен преход към демократично общество при строго спазване на законите. Включените в него партии, организации и личности никога не са отстъпвали от тази позиция. Ние сме еволюционисти, а не революционери.

Българският демократичен център е за общество, в което всеки български гражданин независимо от партийна принадлежност и политически убеждения да може свободно да участва. Ние сме за национално съгласие по основните ценности на обществото. Няма да успеем да сменим системата, ако не сме постигнали съгласие каква страна ще бъде България: независима европейска държава, бананова република, черноморски вилает или европейско сметище. Необходимо е общо съгласие по външната политика, по отбраната, по въпросите на вътрешната сигурност, по основните проблеми на икономиката. Общото съгласие по тези въпроси означава постигане на обща воля за демократична промяна.

Българският демократичен център, воден от волята си за демокрация, е за реституция не само на собствеността, но и за реституция на труда. Десетилетно ограбваният национализиран труд също трябва да бъде възмезден. Не може да се връща национализираният магазин, а да не се връща национализираният труд. Та нима един лекар, чийто трудов стаж е минал през тези десетилетия, не е спечелил за пет магазина! Същото важи за инженера, учителя, адвоката, сръчния работник и сръчния селянин. Основните материални ценности на съвременна България са създадени с национализирания труд на българите: всеки трябва да получи своя дял от своята собственост, за да има материална обвързаност на отделния гражданин със значимата обществена промяна. Тогава всеки труженик ще има достатъчно мотиви да свърже своята култура, интелект и трудолюбие с ценностите на демокрацията.

Който е престъпил законите, който е злоупотребил със своята власт, има съд. Но съд, който да преценява според закона, а не според политическата целесъобразност за партията, която е на власт. Защото днес управлява една партия, утре ще управлява друга. Политически обвързаният съд създава гражданска апатия.

Както и да наричаме последните десетилетия, по тяхно време българското общество развиваше своята социално-класова и образователно-квалификационна структура. Унищожаването на тази структура в полза на реставрирането на старата буржоазия под формата на рентиерска класа, която има ясното намерение да възседне България, води до нежелание за демокрация сред цели социални слоеве. Затова Българският демократичен център смята, че обществените структури трябва да се променят от такива, каквито са, а не да се връщат на изходна точка от 1944 година.

Волята за демокрация на народа като цяло може да бъде проявена само в условията на национално помирение. В началото на тази седмица, във вторник, в сегашното Народно събрание имаше тревожни дебати. Народни представители от двете страни на барикадата, казвам "барикада", защото смятам, че на барикада приличаше пленарната зала, та народни представители, в чиито качества не се и съмнявам, се замеряха с предизвикателни думи за реванш, за мъст и за бъдещо отмъщение. Ожесточено разделеният двуполюсен парламент, в който не са представени една трета от българскте избиратели, вече доказа, че не е способен да решава проблемите на страната.

Но освен това този парламент непрекъснато подава на обществото образци на нетолерантност, политическа нетърпимост и озлобеност.

Съмняваме се, че само с нови предсрочни избори може да се създаде Народно събрание, което да бъде за народен пример. Както е добре известно, за да има помирение между две конфликтуващи страни, едната трябва да каже "прости", а другата да отвърне "простено да ти е". Ясно е кой е длъжен пръв да проговори. Както вече се видя, нито БСП е склонна да иска, нито СДС е способен да дава прошка.

Разделенето на България на синя и червена сковава нейната воля за демокрация. Това разделение ражда желания за агресивност. /Слава Богу, досега само словесна./

Между двама кандидат-побойници, както става и във всекидневието, когато трябва да се разтървават двама души, е необходимо да влязат нови политически сили.

Мястото на Българския демократичен център е тук - между СДС и БСП. Така ние ще изиграем своята роля на политически център, на балансьор при задълбочаващата се политическа криза.

Българският демократичен център е готов за съюзени действия с всички центристки формации, включително и за явяване с единни листи на необходимите за страната предсрочни избори. Големи надежди възлагаме и на обединителните тенденции в БЗНС. Даже само за кураж трябва да бъдем заедно с БЗНС, като се пъхаме между двамата големи, преди да са се сбили.

Водени от волята си за демокрация, ние подписахме Конституцията. Водени от същата тази воля, създадохме Българския демократичен център с ясното съзнание, че трябва да съдействаме за въздържане на политическата агресивност и за създаване на условия за съзидателна дейност на всички граждани. Принципите на демокрацията, която сме мечтали тайно от години, демокрация, която я има в западните страни, са записани в нашата Конституция. За да станат тези принципи всекидневие във всички сфери на живота, във всяко селище на България, са нужни действия от целия народ, а не само от електората на едната или другата голяма партия.

Българският демократичен център ще работи за това.

Нашата воля за  демокрация е непреклонна.